четвъртък, 24 април 2008 г.

Баланс между авторските и личните права - възможно ли е?

В списанието на WIPO 2/2008 е публикувана една много интересна статия относно необходимия баланс който трябва да се прави в някои ситуации по отношение на авторските и личните права. Статията е на испанският професор RAMÓN CASAS VAL от Университета в Барселона.
Обмяната на файлове между интернет потребителите е една много разпространена практика в момента навсякъде по света. Много често обаче този обмяна или sharing засяга не само правото на възпроизвеждане но и правото на разпространение. Тази обмяна не е включена в изключенията на законите относно авторските права.
Кой е отговорен за нарушенията на авторските права тогава?
Реално носителите на права имат три възможности.
Първо да обвинят създателите на праграмите чрез които се осъщестява обмена. Това обаче реално е много трудно тъй като трябва да докажат че те са създадени с цел да нарушават авторски права.
Втората група е на интернет провайдърите. Но самото предоставяне на достъп до интернет не е нарушения на правата.
Остава третата група на интернет потребителите. Бинго- при отсъствието на разрешение от автора всеки който използва дадено произведение, като го разпространява или възпроизвежда е нарушител.
Но как да бъдат идентифицирани тези потребители в интернет?
Един възможен начин е чред IP адреса на всеки компютър от който се осъществява достъпа.
Интересно решение за съжаление то е в кавички. Защо?
Делото в испанския съд Promusicae vs. Telefónica излага редица заключения и въпроси.
Promusicae е испанската асоциация на продуцентите на музика и аудиовизуални произведения. През 2005 година тя завежда дело срещу Telefónica като иска последната да разкрие IP адресите на интернет потребителите си с цел вземане на мерки срещу нарушителите на авторски права. Според испанското право Telefónica е задължена да разкрие тези адреси в случай на криминално действие, защита на обществения интерес и въпроси на националната сигурност. Съдът наредил Telefónica да разкрие изискваната информация. Но компанията обжалва не без основателно тъй като делото е започнато като гражданско, а не като наказателно.
Защо Асоциацията на продуцентите не започнала наказателно дело тогава?
Поради простата причина, че в Испания нарушаването на авторските права се счита за криминално действие само когато е с комерсиална цел, тоест носи доходи. А в случая това не е така, обмена на файлове не цели печалба в огромна част от случайте.
Испанския съд се допитал и до Съдът на европейската общтност.
Обикновено директивите на ЕС защитават интелектуалната собственост но отбелязват, че това не трябва да бъде в нарушение законите за конфедициалност на личните данни. Поради това директивите не задължават страните членки да изискват предоставянето на подобни данни в случай на нарушение на авторски права.
Европейския съд отбелязал и една директива пропусната от испанският съд а именно 2002/58 за защита на личните даннии и сигурността в електронната комуникация. Там се предоставя възможност по преценка да се изисква даването на такива данни и в случай на граждански процес.
Автора сравнява становището на европейският съд, като това на гръцките оракули- доста загадъчно и изискващо четене между редовете.
С една дума като цяло евро директивите не дават възможност за изискване на такива данни но приведени към националните законодателства те определят, че последните трябва да правят много прецизен баланс между опазването на авторските права от една страна и неприкословенността на личните данни. Целта е да не пострадат и двете.
Окончателно решение по този случай все още няма но се очаква с голямо нетърпение защото ще разкрие необходимия баланс, който трябва да се прави в подобни ситуации.

информация на WIPO Magazine 2/2008