петък, 21 декември 2012 г.

Използване на марка на Общността - ONEL v OMEL - решението - Use of Community trade mark - ONE v OMEL - the decision

Европейският съд излезе с решение, по едно от най-чаканите дела касаещи марките на Общността - ONEL v OMEL (Case C-149/11).
Делото касае въпросът дали използването на марка на Общността само в една държава членка е достатъчно.
Европейският съд беше запитан по следните основни въпроси:
„1)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че за да е налице реално използване на марката на Общността, е достатъчно марката да се използва в една-единствена държава членка, като се има предвид, че това използване — ако ставаше дума за национална марка — би се считало за реално използване в съответната държава членка (вж. Съвместна декларация № 10 по член 15 [от Регламент (ЕО) № 40/94] и Насоките на СХВП за производството по възражение)?
2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: при всички случаи ли това използване на марката на Общността в една-единствена държава членка не може да се разглежда като реално използване в Общността по смисъла на член 15, параграф 1 от [Регламента]?
3)      Ако използването на марката на Общността в една-единствена държава членка при всички случаи не може да се разглежда като реално използване в Общността, какви изисквания за големината на територията, на която се използва марката, се прилагат — наред с други фактори — при преценката дали е налице реално използване в Общността?
4)      Обратно, трябва ли член 15 от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че при преценката на реалното използване в Общността изобщо не следва да се вземат предвид границите на територията на отделните държави членки (а като критерий следва да се използват например пазарните дялове (продуктов пазар/географски пазар)?“.

Решението на съда е:

Член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „реално използван[е] […] в Общността“ на марка по смисъла на тази разпоредба, не следва да се вземат предвид границите на територията на държавите членки.
Марката на Общността е предмет на „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, когато се използва в съответствие с основната ѝ функция и с цел да се създадат или поддържат пазарни дялове в Европейската общност за обозначените с посочената марка стоки или услуги. Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали условията са изпълнени в случая по главното производство, като вземе предвид съвкупността от релевантните факти и обстоятелства, каквито са по-специално характеристиките на съответния пазар, естеството на стоките или на услугите, защитени от марката, и териториалният и количественият обхват на използването, както и честотата и постоянството при това използване.

Целият текст на решението може да се открие тук.


English version

The European Court has ruled on one of the most anticipated cases concerning a Community trademarks - ONEL v OMEL (Case C-149/11).
The case concerns whether using of a mark in one Member State is sufficiently to prove real using..
The European Court was asked the following key questions:

‘1.      Must Article 15(1) of [Regulation No 207/2009] be interpreted as meaning that use of a Community trade mark within the borders of a single Member State is sufficient to constitute genuine use of that trade mark, given that, had it been a national trade mark, such use would have been regarded as genuine use in that Member State (see Joint Statement No 10 regarding Article 15 of [Regulation No 40/94] and the Opposition Guidelines of the OHIM)?
2.      If Question 1 is answered in the negative, can the use of a Community trade mark within a single Member State as described above never be regarded as “genuine use” in the Community as referred to in Article 15(1) of [Regulation No 207/2009]?
3.      If the use of a Community trade mark within a single Member State can never be regarded as genuine use in the Community, what requirements apply – in addition to the other factors – in respect of the territorial scope of the use of a Community trade mark when assessing genuine use in the Community?
4.      Or else – as an alternative to the above – must Article 15 of [Regulation No 207/2009] be interpreted as meaning that the assessment of genuine use in the Community should be carried out wholly in the abstract, without reference to the borders of the territory of the individual Member States (and that, for example, market share (product markets/geographic markets) should be taken as the point of reference)?’

The Court (Second Chamber) rules:
Article 15(1) of Regulation No 207/2009 of 26 February 2009 on the Community trade mark must be interpreted as meaning that the territorial borders of the Member States should be disregarded in the assessment of whether a trade mark has been put to ‘genuine use in the Community’ within the meaning of that provision.
A Community trade mark is put to ‘genuine use’ within the meaning of Article 15(1) of Regulation No 207/2009 when it is used in accordance with its essential function and for the purpose of maintaining or creating market share within the European Community for the goods or services covered by it. It is for the referring court to assess whether the conditions are met in the main proceedings, taking account of all the relevant facts and circumstances, including the characteristics of the market concerned, the nature of the goods or services protected by the trade mark and the territorial extent and the scale of the use as well as its frequency and regularity

The full text of the decision can be found here.