петък, 29 юни 2012 г.

Индивидуални такси за регистрация на международни марки за Филипините - Individual fees for international trademarks concerning the Philippines

WIPO публикува индивидуалните такси които ще бъдат плащани при посочване на Филипините в заявка за международна марка. Таксите са както следва:

Application or Subsequent Designation
– for each class of goods or services - 107 Swiss francs.
Renewal
– for each class of goods or services - 163 Swiss francs.

English version

WIPO publishes individual fees in case of designation of  the Philippines into international trademark applications. The fees are as follows:

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Брой 3 на WIPO Magazine - Issue 3 of the WIPO Magazine

Излезе брой 3 на списанието на WIPO. В броя може да откриете следните теми:

Filipino Design: Breaking New Ground
Uganda: Branding cotton, sesame and vanilla
The Olympic Properties
Nigeria’s Anti-Piracy Drive Yields Result
Marvel’s Superhero Licensing
WIPO GREEN: Facilitating Dissemination of Green Technology
Mapping Desalination Technologies
Harnessing the Benefits of Publicly-Funded Research
In the News
Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPO Magazine 3/2012. You can find the following topics in this issue:

More information can be found here.

сряда, 27 юни 2012 г.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. 50 музиканти правят портал за българска музика и асоциация. За повече информация тук. 

2. EuroDIG: Могат ли правителствата да оставят гражданското общество да спаси управлението на интернет? За повече информация тук. 

3.   Индия: място, където моралните права имат значение. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English version

 1. 50 musicians make web site and association for Bulgarian music. For more information here.

2. EuroDIG: Can governments allow civil society to save Internet governance? For more information here.

3. India: a place where moral rights are important. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

вторник, 26 юни 2012 г.

Няма сходство между марки Corona и Karuna - There is no similarity between trademarks Corona and Karuna

Европейският съд излезе с решение по дело T-357/10. Това дело касае опит за регистрация на европейска марка CORONA за клас 30 ( шоколад). Срещу тази заявка за марка е подадена опозиция основана на по-ранни марки KARUNA регистрирани в Литва, Латвия и Естония в клас 30. 
Според първоначалното решение на OHIM марката е отказана поради наличие на сходство с по-ранните марки. Решението е обжалвано и Апелативния борд го анулира. Доводите за това са че марките не са сходни да доведат до объркване сред потребителите.
Потребителите в прибалтийските държави са запознати с руския език. На кирилица Corona означава КОРОНА, която е сходна и на KARUNA. Въпреки това обаче, според OHIM няма доказателства, че потребителите биха асоциирали думата Корона или Korona със заявената марка Corona на латиница, която не се използва, като азбука в посочените държави.
Съдът потвърждава това решение, като също приема, че марките не са сходни. Поради тази причина съдът не разглежда и предоставените доказателства за известност на по-ранните марки Karuna в Латвия, Литва и Естония.
Решението на съда може да откриете тук.

English version

The General Court ruled in Case T-357/10. This case concerns an attempt for registration of  European trademark CORONA for Class 30 (Chocolate). Against this trade mark application was filed opposition based on earlier marks KARUNA registered in Lithuania, Latvia and Estonia in Class 30.
According to the initial decision of the OHIM the mark was refused because of similarity to the earlier marks. The decision was appealed and the Board of Appeal canceled it. The arguments for this were that the marks are not similar to cause confusion among consumers. 
Consumers in the Baltic States are familiar with Russian. On the Cyrillic Corona means КОРОНА (crown), which is similar to KARUNA. However, according to the Board there were no evidences which to show that consumers would associate the word Корана or Korona with the mark Corona in Latin, which alphabet is not used in those countries. 
The Court upheld that decision and also held that the marks are not similar. Therefore, the court did not examine the evidence of reputation of the earlier marks Karuna in Latvia, Lithuania and Estonia. 
The court decision can be found here.
information Marques Class 46.

понеделник, 25 юни 2012 г.

Трансгранично нарушаване на авторски права в Европа - Cross-border copyright infringement in Europe

Европейският съд излезе с интересно решение C‑5/11, което касае трансграничното нарушаване на авторски права.
Казусът касае следното:
г‑н Donner, германски гражданин, е управител на In.Sp.Em. Srl., спедиционно дружество със седалище в Болоня (Италия), което извършва своята дейност основно от адреса си на местоживеене в Германия.
Inspem осигурява превоза на стоките, продавани от Dimensione Direct Sales Srl. (наричано по-нататък „Dimensione“), дружество, чието седалище също е в Болоня и се намира в близост до това на Inspem.Чрез реклами в списания и притурки към списания, чрез директни рекламни брошури и уебсайт на немски език Dimensione предлага на клиенти в Германия да закупуват имитации на мебели в стил „Bauhaus“, без това дружество да има лицензи, изисквани за търговското разпространение на тези предмети в Германия. 
 Според констатациите на Landgericht München II тези предмети са защитени в Германия с авторско право като произведения на приложното изкуство. През релевантния период от 1 януари 2005 г. до 15 януари 2008 г. обаче в Италия тези предмети не са се ползвали от авторскоправна защита или защитата, от която са се ползвали, не е можело да бъде ефективно противопоставена на трети лица. Така през периода от 1 януари 2002 г. до 25 април 2007 г. проектираните от Eileen Gray мебели не са били защитени с авторско право в Италия, тъй като през този период е действал по-кратък срок на защита, който е удължен едва считано от 26 април 2007 г. През разглеждания период останалите мебели са били защитени с авторско право в Италия, но в приложение на италианската съдебна практика тази защите не е можело ефективно да се противопостави на трети лица, поне не и срещу производителите, които отпреди 19 април 2001 г. са възпроизвеждали, предлагали за продажба и/или търгували с тези произведения.
Разглежданите в главното производство мебели, продавани от Dimensione, са държани опаковани в склада за разпространение на това дружество в Sterzing (Италия), като върху опаковката им са фигурирали името и адресът на купувача. По силата на общите условия за продажба, ако пребиваващите в Германия клиенти не желаят сами да вземат стоките, които са поръчали, нито да възложат това на определен от тях спедитор, Dimensione препоръчва да се използват услугите на Inspem. В разглеждания в главното производство спор въпросните клиенти са възлагали на Inspem превоза на придобитите мебели. Така шофьорите на Inspem заплащат на Dimensione продажната цена на предметите, предназначени за определен купувач, при вземането им от склада в Sterzing. След това при доставката на клиентите в Германия Inspem изисква от тях заплащането на цената на доставената стока и разходите за превоза ѝ. Ако клиентите не приемат стоката или не я заплатят, стоката се връща от Inspem на Dimensione, като последното възстановява на Inspem продажната цена и разходите за превоз.
Според Landgericht München II с тези си действия г‑н Donner се е провинил в помагачество при неразрешено използване с търговска цел на произведения, защитени с авторско право, в нарушение на разпоредбите на членове 106 и 108a от UrhG, както и на член 27 от Наказателния кодекс.
Dimensione разпространявало копия на защитените в Германия произведения. Разпространението по смисъла на член 106 от UrhG изисквало прехвърлянето на собствеността върху продадения предмет, както и прехвърлянето от продавача на приобретателя на правомощието за разпореждане. В случая в главното производство собствеността е прехвърлена от продавача на приобретателя в Италия съгласно италианското право при постигането на съгласие и индивидуализирането на предмета на склада в Sterzing. Прехвърлянето на фактическата разпоредителна власт обаче е ставало с помощта на г‑н Donner едва при предаването на вещта на приобретателя в Германия срещу заплащане на цената. При това положение въпросът доколко мебелите са се ползвали от авторскоправна защита в Италия е бил ирелевантен. Landgericht München II пояснява, че произтичащото от националните разпоредби в областта на авторското право ограничение на свободното движение на стоки е обосновано със закрилата на индустриалната и търговската собственост.
Г‑н Donner обжалва присъдата си пред Bundesgerichtshof посредством ревизионна жалба. Той твърди, на първо място, че „публичното разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно по смисъла на член 17 от UrhG предполага прехвърлянето на собствеността и че в случая в главното производство последното станало в Италия. В това отношение не било необходимо да е извършено прехвърляне на държането на стоката, тоест на правомощието за фактическо разпореждане с нея. На второ място, той поддържа, че всяко наложено му наказание на основание на друго тълкуване щяло да наруши гарантираното от член 34 ДФЕС свободно движение на стоки, тъй като щяло да доведе до неоправдано, изкуствено разделяне на пазарите. В заключение, на трето място, той твърди, че във всеки случай с предаването в Италия на посочените стоки на спедитора, който приемал доставката им за сметка на определени клиенти, настъпвало прехвърляне на държането на стоките и че от тази гледна точка също релевантните факти са станали в Италия.
Bundesgerichtshof споделя тълкуването на Landgericht München II, че „публично разпространяване“ чрез продажба по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 предполага не само на трето лице да бъде прехвърлена собствеността върху репродукцията на защитеното с авторско право произведение, но и то да разполага с фактическата разпоредителна власт върху произведението. За да може да се счита, че е публично разпространена, репродукцията на дадено произведение би трябвало да излезе от вътрешната сфера на предприятието на производителя и да влезе в публичната сфера или в търговския оборот. Докато остава в рамките на предприятието, което я е произвело, или в рамките на същата група предприятия, тази репродукция не може да се счита за публично разпространена, тъй като в този случай липсва търговска транзакция, която предполага действителна връзка с външната среда. Този анализ на Landgericht München II съответствал на постоянната практика на Bundesgerichtshof относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.
Bundesgerichtshof обаче счита, че ако прилагането на националните наказателноправни разпоредби трябва при обстоятелствата на разглеждания в главното производство случай да се приеме за необосновано ограничение на свободното движение на стоките, членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС биха могли да представляват евентуална пречка за потвърждаване на присъдата на г‑н Donner.
При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки, да се тълкуват в смисъл, че не допускат произтичащата от прилагането на нормите на националното наказателно право наказуемост на помагачеството при неразрешено разпространяване на защитени с авторско право произведения, когато при трансгранична продажба на произведение, защитено с авторско право в Германия,
–        това произведение е въведено в Германия от държава — членка на Европейския съюз, и фактическата разпоредителна власт върху него е прехвърлена в Германия, и
–        собствеността е прехвърлена в другата държава членка, в която не е имало авторскоправна защита за произведението или тази защита не е можело да бъде осъществена?“. 

Решението на съда е:

1)      Търговец, който насочва рекламата си към неограничен кръг субекти, пребиваващи в определена държава членка, и създава или предоставя на тяхно разположение специална система за доставка и начин на разплащане, или позволява на трето лице да го прави, като по този начин осигурява възможност на посочените субекти да се доставят копия на произведения, защитени в същата държава членка с авторско право, извършва в държавата членка, където става доставката, „публично разпространяване“ по смисъла член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
2)      Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка в приложение на националното наказателно право да упражнява наказателно преследване за помагачеството при неразрешено разпространяване на копия на защитени с авторско право произведения, в случай че копия от такива произведения се разпространяват публично на територията на тази държава членка в рамките на продажба, специално насочена към неограничен кръг лица в посочената държава и сключена в друга държава членка, където тези произведения не са защитени от авторско право или закрилата, от която се ползват, не може да бъде ефективно противопоставена на третите лица.


Пълният текст на решението може да откриете тук.

English version

The European Court issued an interesting decision C-5/11, which concerns the cross-border copyright infringement. 
The case concerns the following:

Mr Donner, a German national, was, at the time of the facts in the main proceedings, the principal director and shareholder of In.Sp.Em. Srl (‘Inspem’), a freight forwarding company established in Bologna (Italy) and essentially conducted his business from his place of residence in Germany.
Inspem ensured the transport of goods sold by Dimensione Direct Sales Srl (‘Dimensione’), a company also established in Bologna, the head office of which was situated in immediate proximity of that of Inspem. Dimensione used advertisements and supplements in newspapers, direct publicity letters and a German-language internet website to offer replicas of furnishings in the so-called ‘Bauhaus’ style for sale to customers residing in Germany, without having a licence to market them in Germany.
According to the findings of the Landgericht München II, all of the said items are copyright-protected in Germany as works of applied art. In Italy, however, there was no copyright protection or, alternatively, no enforceable copyright protection as against third parties during the period of relevance, namely from 1 January 2005 to 15 January 2008. Thus the furnishings designed by Eileen Gray did not enjoy copyright protection in Italy in the period between 1 January 2002 and 25 April 2007 as a shorter period of protection applied at that time, which was only renewed as of 26 April 2007. The other furnishings were copyright-protected in Italy during the relevant period but that protection was unenforceable as against third parties under established Italian case-law, at least as against producers who had reproduced or offered the creations for sale and/or marketed them prior to 19 April 2001.
The furnishings at issue in the main proceedings, sold by Dimensione, were stored, in their packaging on which the name and address of the purchaser were indicated, in Dimensione’s delivery warehouse in Sterzing (Italy). Under the general sales conditions, if customers residing in Germany did not wish to collect the goods they had ordered, or nominate their own freight forwarder, Dimensione recommended that Inspem be instructed. In the cases in the main proceedings the customers instructed Inspem to transport the furnishings that they had purchased. The Inspem drivers collected the items at the warehouse in Sterzing and paid the relevant purchase price to Dimensione. Inspem collected the purchase price and freight charges from the customer on delivery to the person who had placed the order in Germany. Whenever a customer failed to accept or make payment for a delivery of furnishings, the goods were returned to Dimensione, which reimbursed Inspem for the purchase price already advanced and also paid the freight charges.
According to the Landgericht München II, Mr Donner thereby committed the criminal offence of aiding and abetting the prohibited commercial exploitation of copyright-protected works, contrary to Paragraphs 106 and 108a of the UrhG and also Paragraph 27 of the Criminal Code.
Dimensione was found to have distributed replicas of protected works in Germany. Distribution under Paragraph 106 of the UrhG required the transfer of the ownership of the goods sold and as well as a transfer of the power of disposal from the vendor to the purchaser. In the main proceedings, under Italian law the transfer of ownership from vendor to purchaser took place in Italy as a result of the meeting of the minds and the individualisation of the goods at the warehouse in Sterzing. The transfer of the power of disposal over the goods, however, did not take place until the goods were handed over to the purchaser upon payment of the purchase price in Germany, with the help of Mr Donner. The issue whether the furnishings enjoyed copyright protection in Italy was therefore immaterial. The Landgericht München II found that the restriction on the free movement of goods deriving from national copyright law was justified on grounds of protection of industrial and commercial property.
Mr Donner appealed on a point of law (revision) against that judgment to the Bundesgerichtshof. He argues, first, that ‘distribution to the public’ under Article 4(1) of Directive 2001/29 and, consequently, under Paragraph 17 of the UrhG, presupposes a transfer of ownership of the goods, which in the main proceedings took place in Italy, the transfer of possession of the goods, that is to say, the actual power of disposal over those goods, not being necessary in that regard. He argues, secondly, that a conviction of him based on any other interpretation would be contrary to the principle of free movement of goods guaranteed under Article 34 TFEU because it would lead to an unjustified and artificial partitioning of the markets. Lastly and thirdly, he argues that, in any event, the handing-over of the goods in Italy to the carrier, which accepted them on behalf of ascertained customers, gave rise to a change of possession so that, from that point of view as well, the relevant facts occurred in Italy.
The Bundesgerichtshof concurs in the interpretation adopted by the Landgericht München II, to the effect that ‘distribution to the public’ by sale under Article 4(1) of Directive 2001/29 presupposes that not just ownership but also de facto power of disposal of the copyright-protected reproduction is transferred to a third party. In order to be considered as being distributed to the public, the reproduction of a work has to be transferred from the manufacturer’s internal sphere of operation into the public sphere or into the free trade arena. As long as such a reproduction remains within the manufacturer’s internal sphere of operation or the same group of companies, it cannot be deemed to have reached the public, since the existence of a business transaction based on genuine external dealings is lacking in such a scenario. This analysis by the Landgericht München II is in line with the settled case-law of the Bundesgerichtshof on the interpretation of Article 4(1) of Directive 2001/29.
On the other hand, the Bundesgerichtshof considers that Articles 34 TFEU and 36 TFEU may preclude upholding Mr Donner’s conviction should the application of the national criminal law provisions to the facts of the main proceedings be found to give rise to an unjustified restriction on the free movement of goods.
In those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings before it and to refer the following question to the Court for a preliminary ruling:
‘Are Articles 34 and 36 TFEU governing the free movement of goods to be interpreted as precluding the criminal offence of aiding and abetting the prohibited distribution of copyright-protected works resulting from the application of national criminal law where, on a cross-border sale of a work that is copyright protected in Germany,
–        that work is taken to Germany from a Member State of the European Union and de facto power of disposal thereof is transferred in Germany,
–        but the transfer of ownership took place in the other Member State in which copyright protection for the work did not exist or was unenforceable as against third parties?’


the Court rules:
A trader who directs his advertising at members of the public residing in a given Member State and creates or makes available to them a specific delivery system and payment method, or allows a third party to do so, thereby enabling those members of the public to receive delivery of copies of works protected by copyright in that same Member State, makes, in the Member State where the delivery takes place, a ‘distribution to the public’ under Article 4(1) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society.
Articles 34 TFEU and 36 TFEU must be interpreted as meaning that they do not preclude a Member State from bringing a prosecution under national criminal law for the offence of aiding and abetting the prohibited distribution of copyright-protected works where such works are distributed to the public on the territory of that Member State in the context of a sale, aimed specifically at the public of that State, concluded in another Member State where those works are not protected by copyright or the protection conferred on them is not enforceable as against third parties.

The full decision can be found here.

петък, 22 юни 2012 г.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1.Неприятности за HTC и Motorola в Международната търговска комисия на САЩ. За повече информация тук. 

2.  Google в битка с Amazon за домейните .Search, .Movie, .Store. За повече информация тук. 

3.  Kodak ще продава патенти без долна граница за цените. За повече информация тук. 

English version

 1. Troubles for HTC and Motorola in the International Trade Commission U.S.. For more information here.

2. Google in a battle with Amazon for domains. Search,. Movie,. Store. For more information here.

3. Kodak will sell patents without a price floor. For more information here.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Европейското патентно ведомство връчи годишните си награди за 2012 - The European Patent Office presented its annual awards for 2012

Европейското патентно ведомство връчи годишните си награди за изобретател на годината.
Победителите за 2012 година в съответните категории са:
 - Lifetime Achievement: Josef Bille, Heidelberg University (Germany), for his groundbreaking development of wavefront technology for laser eye surgery;
- Industry: Jan Tøpholm, Søren Westermann and Svend Vitting Andersen, Widex (Denmark), for their invention of a computer-aided method to manufacture individually-fitted hearing-aid devices;
- SMEs: Manfred Stefener, Oliver Freitag and Jens Müller, Smart Fuel Cell AG (Germany), for the creation of the first fuel cell for portable use;
- Research: Gilles Gosselin, Jean-Louis Imbach and Martin L. Bryant, French National Center for Scientific Research (CNRS), for the development of an effective drug for the treatment of Hepatitis B;
- Non-European Countries: John O'Sullivan, Graham Daniels, Terence Percival, Diethelm Ostry and John Deane, Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation (Australia), for laying the foundation for today's wireless networking technology (Wi-Fi).





Повече информация може да откриете тук.

English version

The European Patent Office presented its annual awards for the inventor of the year.
The Winners for 2012 in each category are as follow:

More information can be found here.





вторник, 19 юни 2012 г.

Интелектуалната собственост и конквистадорите - Intellectual property and conquistadors

През 1591 година испанският конквистадор Juan Ramírez de Velasco решава на наименува регион в днешна Аржентина с името Todos los Santos de la Nueva Rioja в чест на родния си град в Испания La Rioja.
В момента в Аржентина съществува провинция наречена La Rioja, чиято столица носи същото име.
Дотук всичко е ясно но къде и връзката с интелектуалната собственост. Испанският град La Rioja е широко известен с червените си вина Tempranillo още от 1150 година. Проблемът е че през вековете в аржентинската провинция La Rioja също започва производството на вина, които естествено носят същото наименование.
Създаденият през 1926 година  Control Board for the Rioja Denomination of Origin (the Rioja Board) започва усилена борба против произвежданите в Аржентина вина носещи името La Rioja. В резултат на това аржентинското вино започва да носи наименованието La Rioja Argentina и се полза със закрила само, като географско указание.
Въпреки това обаче продължава да съществува объркване относно двете вина особено в развиващите се азиатски пазари.
The Rioja Board продължават с борбата си, като искат цялостно спиране на използването на името La Rioja. Съдът в Аржентина обаче отхвърля подобно искане, като счита наличието на уточнението Argentina за достатъчно отличаващо за вината произхождащи от тази държава.
Дали ситуацията щеше да бъде по-различна ако конквистадорите разбираха въпросите касаещи интелектуалната собственост?
информация на Sofia Castillo, http://ipbrief.net.

English version

In 1591 the Spanish conquistador Juan Ramírez de Velasco decided to name the region in Argentina  with the name of Todos los Santos de la Nueva Rioja in honor of his hometown in Spain La Rioja.Currently, there is a province in Argentina which is called La Rioja, whose capital bears the same name.
So far everything is clear but where the connection with intellectual property is. The Spanish city of La Rioja has been widely known for its red wines Tempranillo since 1150. The problem is that over the centuries the Argentine province of La Rioja has also started producing wines that naturally have the same name.
Established in 1926 Control Board for the Rioja Denomination of Origin (the Rioja Board) begin the fight against manufactured in Argentina wines bearing the name La Rioja. As a result, Argentine wine begins to bear the name La Rioja Argentina and are protected only as a geographical indication.
 However, it still exists confusion about the two wines particularly in developing Asian markets. 
The Rioja Board continue to fight, now they want a complete ceasing of using the name La Rioja. The Court in Argentina, however, rejected such a request, considering the existence of clarification Argentina sufficiently characterized for wines originating from that country. 
Whether the situation would be different if the conquistadors understand issues related to intellectual property? 
information Sofia Castillo, ipbrief.net.

ЕС и Молдова подписаха споразумение за защита на географските означения - EU and Moldova signed an agreement concerning the protection of geographical indications

ЕС подписа споразумение за защита на географските означения с Молдова. Според това споразумение защитата на географските означения ще става на реципрочна основа.
Повече информация може да откриете тук.

English version

EU signed an agreement for the protection of geographical indications with Moldova. Under this agreement the protection of geographical indications would be reciprocal.
More information can be found here.

събота, 16 юни 2012 г.

Проблем за NIke с JUMPMAN - A problem for Nike with JUMPMAN

Европейският съд излезе с решение по дело Case T‑233/10, което касае опит на NIKE да регистрира словна европейска марка JUMPMAN за клас 25. Испанската фирма Intermar Simanto Nahmias подава опозиция срещу тази марка на базата на по-ранна тяхна марка JUMP за клас 25.
OHIM и Апелативния борд потвърждават опозицията, като успешна. Причините за това са, че по-ранната марка има отличителен характер, тъй като за испанските потребители думата jump няма значение. Знаците за визуално и фонетично сходни. Стоките са идентични.
Концептуалното значение на думата JUMPMAN е без значение за казуса защото испанските потребители е влагат смисъл в думата jump.
Съдът потвържваща решението на OHIM и отхвърля жалбата на Nike. 
информация Marques Class 46.

English version


The European Court issued judgment in Case T-233/10, which concerns the attempt of Nike to register the word CTM JUMPMAN fro Class 25. The Spanish company Intermar Simanto Nahmias filed opposition against this trademark based on their earlier mark JUMP for Class 25. 
OHIM and the Board of Appeal confirmed the opposition as successful. The reasons for this were  that the earlier mark has a distinctive character as the word  jump does not means anything for Spanish consumers. The marks are visually and aurally similar. The goods are identical. 
The conceptual meaning of the word JUMPMAN is irrelevant to the case because Spanish consumers don't understand the meaning in the word Jump. 
The Court confirm the OHIM decision and dismissed Nike's appeal.
information Marques Class 46.

Австралия и WIPO подписаха споразумение - Australia and WIPO signed an agreement

Австралия и WIPO подписаха споразумение за подпомагане развитието на слабо развитите държави по света в областта на интелектуалната собственост. За тази цел Австралия ще предостави 2 милиона австралийски долара.
Парите са част от общия финансов пакет на стойност 16 милиона долара с които Австралия се включва в инициативата за подпомагане на слабо развитите и развиващите се държави в опитите им да се възползват от ползите предоставяни чрез интелектуалната собственост.
информация и снимка WIPO.

English version

Australia and WIPO signed an agreement to support development of least-developed and developing countries around the world in the field of intellectual property. Оor this purpose Australia will provide 2 million Australian dollars. These money is part of the total financial package worth $ 16 million that Australia joins in with the aim to help the least developed and developing countries in their efforts to take advantages of intellectual property.
information and photo from WIPO.

петък, 15 юни 2012 г.

Разширен достъп до информация в BPO online и TM View

Новина от Патентно ведомство на Р.България:

"Като продължение на политиката за публичност, провеждана от Патентното ведомство, и с цел постигане на по-високо ниво на достъпност и прозрачност в работата на Ведомството и производствата в областта на марките и географските означения, както и с цел хармонизиране на подхода на Патентното ведомство с този на Ведомството за регистрация на марка и дизайн на ЕС OHIM, от 04.06.2012 г. Патентното ведомство разшири обхвата на достъп до марки и географски означения в услугите BPO-online и TMView.
Разширеният достъп обхваща всички „текущи състояния” на заявките за регистрация на марки/регистрираните марки, които се визуализират с възприетите от експертизата наименования и които са съобразени с промените в действащата нормативна уредба в тази област.
Към настоящия момент потребителите на услугите BPO-online и TMView вече имат достъп до 117 000 заявки/ регистрирани марки, което е с близо 42 000 повече в сравнение с периода преди промяната."

четвъртък, 14 юни 2012 г.

Статистика за развитието на индустриалната собственост по света - Statistics for the development of industrial property in the world

WIPO публикува интересни статистически данни, касаещи състоянието и развитието на  индустриалната собственост в множество държави по света, за периода 1996-2010 години.

Информацията касае данни за заявките и регистрациите на патенти, полезни модели, търговски марки и промишлени дизайни.
Повече информация може да откриете тук.
По отношение на България част от представената информация е:

IP Filings (Resident + Abroad, Including Regional) and Economy
Year Patent Trademark Industrial Design GDP (Constant 2005 US$)
1996 337 3,148 209 52.35
1997 411 4,526 290 51.49
1998 284 3,421 224 53.99
1999 307 4,341 319 55.05
2000 267 5,244 387 58.21
2001 315 5,273 497 60.62
2002 324 5,983 591 63.44
2003 335 8,369 651 66.94
2004 475 9,238 1,005 71.45
2005 407 12,533 1,375 76.00
2006 388 13,243 755 80.94
2007 347 17,120 5,194 86.16
2008 430 17,415 2,876 91.52
2009 397 15,815 5,618 86.47
2010 389 18,219 4,423 86.65

Patent Grants (Direct and PCT National Phase Entry)
Year Resident Rank Non-Resident Rank Abroad Rank
1996 237 36 293 44 9 39
1997 187 37 261 45 10 38
1998 185 36 349 37 6 39
1999 204 33 329 42 9 39
2000 144 39 337 40 9 40
2001 132 41 293 42 10 40
2002 124 40 252 44 12 39
2003 101 41 288 41 12 65
2004 86 40 213 44 13 56
2005 80 47 233 43 14 57
2006 69 54 248 44 8 64
2007 65 50 199 49 21 60
2008 95 49 173 51 32 59
2009 133 43 109 52 46 55
2010 121 40 130 47 77 49
 Trademark Applications (Direct)
Year Resident Rank Non-Resident Rank Abroad Rank
1996 2,243 48 5,800 45 803 36
1997 2,665 44 5,909 47 1,702 30
1998 2,163 50 5,945 44 1,110 33
1999 3,210 45 5,572 46 1,029 36
2000 3,256 52 5,962 48 1,829 32
2001 3,508 45 5,894 51 1,588 33
2002 4,043 43 5,576 49 1,820 32
2003 5,225 40 6,385 43 2,928 25
2004 5,974 41 6,499 39 3,043 24
2005 6,757 41 7,861 33 4,145 25
2006 7,677 40 8,410 31 3,770 25
2007 6,868 38 5,671 50 3,337 30
2008 6,315 40 4,538 62 3,411 31
2009 4,578 40 3,326 62 3,029 27
2010 4,308 39 2,738 66 2,973 32

От така предоставените данни могат да бъдат направени много заключения, включително и за икономическото развитие на съответните държави.

English version

WIPO published interesting statistics regarding the status and development of industrial property in many countries around the world for the period 1996-2010 years. 
The information relates to data for applications and registrations of patents, utility models, trademarks and industrial designs. 
More information can be found here. 
As regards Bulgaria part of the information is as follow:

From the providing data can be made many findings, including for the economic development of the concerned countries.














































        
        
                                                                                                                        














сряда, 13 юни 2012 г.

Статистика за месец Април от OHIM - Statistics for April by the OHIM

OHIM публикува статистика за заявените и регистрирани търговски марки и дизайни на Общността за месец април 2012. Данните са както следва:

2012 2011
Community trade mark applications received 8 210 8 548
Community trade mark applications published 7 422 7 610
Community trade marks registered (certificates issued) 7 489 6 145
     
Registered Community designs received 7 102 6 752
Registered Community designs published 6 485 5 711

English version

OHIM published statistics concerning applications and registrations of Community trademarks and  designs for April 2012. The data are as follows:

вторник, 12 юни 2012 г.

Нов европейски знак за био вина - New European logo for organic wines

Европейската комисия представи нов знак, който ще може да бъде поставян върху всички вина направени по биологичен начин. Знакът ще може да бъде използван след 1 август 2012.
За целта обаче продуктите трябва да отговарят на редица строги изисквания.
Повече информация може да откриете тук.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Commission unveiled a new sign will be placed on all wines made ​​organically. The sign can be used after August 1, 2012.
The products must meet different stringent requirements for such using of that logo.
More information can be found here.
 
information Marques Class 46.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Индия с нов закон за авторското право - India with a new copyright law

Индия въведе нов закон за авторското право след дълги дебати. Новият закон е съобразен с различните международни актове за защита на авторското право и сродните му права.
Според промените в закона фигурата на автора придобива по-голямо значение в отношенията с продуцентите. До момента авторите в Индия бяха в по-необлагодетелствана позиция.
Акцентът в промените е насочен особено много към авторите на музикални и аудио-визуални произведения.
Въвежда се е така нареченото допълнително заплащане на носителите на авторски права за последващо използване на техните произведения от радио и телевизионни оператори.
Въвеждат се различни изключения от авторскоправната защита, като например възможността студенти да използват различни произведения за образователни и изследователски цели. Това изключение обаче на засяга софтуера.
Друга възможност предвидена от закона е така наречената принудителна лицензия за обекти на авторски права в случай, че те са били публикувани навсякъде по света с изключение на Индия.
В раздела за наказания се предвижда до 2 години затвор за нарушаване на авторски права.
Повече информация може да откриете тук.

English version

India introduced a new copyright law after long debate. The new law is consistent with the various international treaties for the protection of copyright and related rights. According to changes in the law the figure of the author assuming a greater significance in dealing with producers. So far, the authors in India were in a disadvantaged position.
The emphasis on change is particularly directed to the authors of musical and audiovisual works.
It is Introduced so-called royalty for copyright holders for subsequent use of their works by radio and television operators.
The law providing various exceptions of copyright protection, such as the possibility of students to use a variety of works for educational and research purposes. This exception, however, doesn't affect the software.
Another option provided by law is called a compulsory license for copyrighted work if it has been published throughout the world except India. 
In the section on penaltiesit was  provided up to 2 years in prison for copyright infringement.
More information can be found here.