Препредаване на телевизионна програма по интернет - решение на Европейския съд - Retransmission of television programs on Internet - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с решение по дело C‑607/11  касаещо използване на телевизионни програми разпространявани по интернет. Делото касае следното:

Ищците в главното производство са регистрирани като търговци телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на предаванията.

TVC предоставя по интернет услуги за излъчване на телевизионни предавания. Тези услуги позволяват на потребителите да приемат по интернет „на живо“ потоци от безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания.

TVC се уверява, че потребителите на услугите получават достъп само до телевизия, която вече имат право на законно основание да гледат в Обединеното кралство по силата на своя телевизионен абонамент. По този начин условията, с които потребителите трябва да се съгласят, включват наличие на валиден телевизионен абонамент и ограничение за ползване на услугата на TVC в Обединеното кралство. Уебсайтът на TVC се поддържа с оборудване, което позволява да идентифицира мястото, на което се намира потребителят, и да се откаже достъп, когато не са изпълнени предвидените за потребителите условия.

Предоставяните от TVC услуги се финансират с реклама. Става въпрос за аудио-визуална реклама, която е представяна, преди да е възможно да се гледа видеопотокът на съответната програма. Вече включените се в първоначалните предавания реклами се запазват непроменени и се излъчват на потребителя като част от потока. На екрана на компютъра или на съответното устройство на потребителя се появяват и „in‑skin“ реклами.

Сървърите, използвани от TVC в рамките на неговата дейност, се разпределят в четири групи, а именно сървъри за приемане, сървъри за кодиране, сървъри източник и периферни сървъри.

Използваните от TVC постъпващи сигнали са обикновени, наземни и сателитни, сигнали за аудио-визуално излъчване, изпращани от ищците в главното производство. Сигналите са приемани с антена и са предавани на сървърите за приемане, които извличат индивидуални видеопотоци от приетия сигнал, без да ги изменят. Сървърите за кодиране преобразуват сигнала в различен формат. След това сървърите източник подготвя видеопотоци, за да бъдат изпратени по интернет в различни формати. От този момент нататък предлаганите от TVC канали се обработват само ако поне един абонат е направил заявка за излъчването им. При липса на заявка за даден канал сигналът не се предава.

Периферните сървъри са свързани с компютъра или мобилния телефон на потребителя посредством интернет. Когато периферен сървър получи заявка от потребител за даден канал, този сървър се свързва със сървъра източник, който излъчва канала, освен ако въпросният канал вече не се излъчва от периферния сървър към друг потребител. Софтуерът на периферния сървър създава отделен поток за всеки потребител, направил заявка за излъчване на даден канал. По този начин се отправя индивидуален пакет от данни към всеки индивидуален потребител, а не към група от потребители.

Изпращаните от периферните сървъри потоци могат да бъдат в различни формати. Използваните формати са потоците Adobe Flash, за компютри, HTTP, за мобилни апарати на Apple, както и RTSP, за мобилни телефони Android и Blackberry.

Ищците в главното производство предявяват иск срещу TVC пред High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Division) за нарушение на авторските им права върху техните предавания и филми, по-специално вследствие на публично разгласяване, забранено от член 20 от Закона за авторското право моделите и патентите от 1988 г. в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, и от член 3, параграф 1, от Директива 2001/29/ЕО.

Според запитващата юрисдикция Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE (C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519) и Решение от 13 октомври 2011 г. по дело Airfield и Canal Digitaal (C‑431/09 и C‑432/09, все още непубликувано в Сборника) не позволяват да се определи ясно дали организация като TVC извършва „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, когато с ясното съзнание за последиците от действията си и с цел да привлече зрители за своите собствени излъчвания и реклами излъчва телевизионни предавания по интернет към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал посредством своите собствени телевизионни апарати или своите собствени преносими компютри в дома си.

При тези обстоятелства High Court of Justice (England & Wales) (Chancery Division) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Авторите имат ли право да разрешават или забраняват „публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път“ в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], включително когато:

а)      са разрешили включването на произведенията им в предавания, излъчвани по наземна безплатна телевизия, която се приема или на цялата територия на дадена държава членка, или в определена географска зона от държавата членка;

б)      трето лице (тоест организация, различна от първоначалния радиотелевизионен оператор) предоставя услуга, при която индивидуални абонати в съответната зона на приемане на предаването, които могат на законно основание да приемат сигнала на телевизионен приемник в домовете си, могат да се регистрират на сървъра на третото лице и да приемат предаването посредством интернет?

2)      Има ли значение за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че:

а)      сървърът на третото лице позволява само връзка „един към един“ за всеки абонат, при което индивидуалният абонат установява собствена интернет връзка със сървъра и всеки пакет от данни, изпратен от сървъра по интернет, е предназначен само за един индивидуален абонат?

б)      предоставяната от третото лице услуга се финансира с реклами под формата на „pre‑roll“ реклама или реклама преди видеото (тоест реклама, излъчвана в периода след регистриране на абоната на сървъра, но преди той да започне да приема предаването) или „in-skin“ реклама (тоест реклама в прозореца на видеософтуера, който възпроизвежда предаването на екрана на устройството на абоната, но извън картината на предаването), но включените в предаването първоначални реклами са представени на абоната на мястото, определено от оператора?

в)      опосредяващата организация:

i)      предоставя услуга, алтернативна на тази на първоначалния оператор, като по този начин се намира в пряка конкуренция с последния по отношение на броя зрители, или

ii)      се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор по отношение на печалбите от реклама?“.

 Решение на Съда:

1) Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения,

–  което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,

–  посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,

–  въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.

2) Отговорът на първия въпрос не зависи от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е финансирано с реклама и по този начин има доходоносен характер.

3) Отговорът на първия въпрос не зависи от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е извършвано от организация, която се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор.

English version

The European Court ruled in Case C‑607/11 concerning the use of television programs broadcast over the Internet. The case concerns the following:

The claimants in the main proceedings are commercial television broadcasters who own copyright under national law in the television broadcasts themselves and in films and other items which are included in their broadcasts. They are funded by advertising carried in their broadcasts.

TVC offers an internet television broadcasting service. The service permits its users to receive, via the internet, ‘live’ streams of free-to-air television broadcasts, including television broadcasts transmitted by the claimants in the main proceedings.

TVC ensures that those using its service can obtain access only to content which they are already legally entitled to watch in the United Kingdom by virtue of their television licence. The terms to which users must agree thus include the possession of a valid TV licence and a restriction of use of TVC services to the United Kingdom. The TVC website has the facility to authenticate the user’s location and to refuse access where the conditions imposed on users are not satisfied.

The TVC service is funded by advertising. Audiovisual advertising is shown before the user is able to view the live stream. The advertisements already contained in the original broadcasts are left unchanged and sent to the user as part of the stream. There is also ‘in-skin’ advertising, which appears on the user’s computer or other equipment.

For its activities, TVC uses four groups of servers, namely, (i) acquisition, (ii) encoding, (iii) origin and (iv) edge servers.

The input signals used by TVC are the normal terrestrial and satellite broadcast signals transmitted by the claimants in the main proceedings. The signals are captured via an aerial and then passed to the acquisition servers, which extract individual video streams from the received signal without altering them. The encoding servers then convert the incoming streams into a different compression standard. Next, the origin servers prepare streams of video for sending over the internet in a variety of formats. Beyond that point, the channels offered by TVC are processed further only if at least one TVC subscriber has requested that channel. If there is no request for a given channel, the signal is discarded.

Edge servers connect with a user’s computer or mobile telephone using the internet. When an edge server receives a request for a channel from a user, then, unless it is already streaming that channel to a different user, the edge server connects to the origin server which streams that channel. The software on the edge server creates a separate stream for each user who requests a channel through it. An individual packet of data leaving the edge server is thus addressed to an individual user, not to a class of users.

The streams provided by the edge servers can be in a variety of different formats. The formats used are: Adobe Flash streams (for computers), HTTP streams (for Apple mobile devices) and RTSP streams (for Android and Blackberry mobile telephones).

The claimants in the main proceedings instituted proceedings against TVC before the High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division) for breach of their copyright in their broadcasts and films, alleging, inter alia, that there is a communication of the works to the public prohibited by section 20 of the Copyright, Designs and Patents Act 1988, in the version applicable to the facts in the main proceedings, and by Article 3(1) of Directive 2001/29.

The High Court takes the view that it is not clear from the judgments in Case C‑306/05 SGAE [2006] ECR I‑11519 and in Joined Cases C‑431/09 and C‑432/09 Airfield NV and Canal Digitaal [2011] ECR I‑0000 whether there is a ‘communication to the public’ within the meaning of Article 3(1) of Directive 2001/29 in the case where an organisation such as TVC, in full knowledge of the consequences of its acts and in order to attract an audience to its own transmissions and advertisements, streams over the internet broadcasts to members of the public who would have been entitled to access the original broadcast signal using their own television sets or laptops in their own homes.

In those circumstances the High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1. Does the right to authorise or prohibit a “communication to the public of their works by wire or wireless means” in Article 3(1) of [Directive 2001/29] extend to a case where:

(a) Authors authorise the inclusion of their works in a terrestrial free-to-air television broadcast which is intended for reception either throughout the territory of a Member State or within a geographical area within a Member State;

(b) A third party ([that is to say,] an organisation other than the original broadcaster) provides a service whereby individual subscribers within the intended area of reception of the broadcast who could lawfully receive the broadcast on a television receiver in their own homes may log on to the third party’s server and receive the content of the broadcast by means of an internet stream?

2.Does it make any difference to the answer to the above question if:

(a) The third party’s server allows only a “one-to-one” connection for each subscriber whereby each individual subscriber establishes his or her own internet connection to the server and every data packet sent by the server onto the internet is addressed to only one individual subscriber?

(b) The third party’s service is funded by advertising which is presented “pre-roll” ([that is to say,] during the period of time after a subscriber logs on but before he or she begins to receive the broadcast content) or “in-skin” ([that is to say,] within the frame of the viewing software which displays the received programme on the subscriber’s viewing device but outside the programme picture) but the original advertisements contained within the broadcast are presented to the subscriber at the point where they are inserted in the programme by the broadcaster?

(c) The intervening organisation is:

(i) providing an alternative service to that of the original broadcaster, thereby acting in direct competition with the original broadcaster for viewers; or

(ii) acting in direct competition with the original broadcaster for advertising revenues?’

The Court decision is:

1.      The concept of ‘communication to the public’, within the meaning of Article 3(1) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, must be interpreted as meaning that it covers a retransmission of the works included in a terrestrial television broadcast

–        where the retransmission is made by an organisation other than the original broadcaster,

–        by means of an internet stream made available to the subscribers of that other organisation who may receive that retransmission by logging on to its server,

–        even though those subscribers are within the area of reception of that terrestrial television broadcast and may lawfully receive the broadcast on a television receiver.

2.      The answer to Question 1 is not influenced by the fact that a retransmission, such as that at issue in the main proceedings, is funded by advertising and is therefore of a profit-making nature.

3.      The answer to Question 1 is not influenced by the fact that a retransmission, such as that at issue in the main proceedings, is made by an organisation which is acting in direct competition with the original broadcaster.