понеделник, 22 юли 2013 г.

Възнаграждение при свободно използване на произведения на авторско право - Fair compensation for copyright exceptions

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/11. Делото касае следното:

Austro-Mechana е организация за колективно управление на права, която упражнява правата на авторите и на носителите на сродни права да им бъде изплащано възнаграждение за информационни носители съгласно предвидено в член 42b, параграф 1 от UrhG.
Amazon е международна група, която продава стоки чрез интернет, сред които упоменати в посочената разпоредба информационни носители.
Считано от май 2006 г., в изпълнение на поръчки по интернет от установени в Австрия клиенти, които сключват договори във връзка с това първоначално с Amazon.com International Sales Inc., със седалище в Съединените щати, а впоследствие с Аmazon EU Sàrl, със седалище в Люксембург, Amazon пуска в обращение в Австрия ивформационни носители по смисъла на член 42b, параграф от UrhG.
Austro-Mechana предявява иск срещу дружествата от групата Amazon пред Handelsgericht Wien, като иска те да му изплатят солидарно справедливо възнаграждение по смисъла на член 42b, параграф 1 от UrhG за пуснатите в обращение в Австрия информационни носители в периода 2002—2004 г.
Размерът на предявеното от Austro-Mechana възнаграждение за пуснатите през първата половина на 2004 г. информационни носители възлиза на 1 856 275 EUR. За останалия период, обхванат от предявената претенция за плащане, Austro-Mechana иска дружествата от групата Amazon да бъдат задължени със съдебно разпореждане да му предоставят данни от счетоводството си, които да му позволят да определи претенцията си по размер.
С постановеното решение Handelsgericht Wien се произнася частично по предявените искания, като уважава искането относно издаването на съдебно разпореждане и не се произнася по претенцията за плащане.
При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)      Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато:
а)      притежателите на права по смисъла на член 2 от посочената директива имат право на справедливо възнаграждение, което следва да се предяви единствено чрез посредничеството на организация за колективно управление на авторски права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на територията на страната информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б)      това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци [или] на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в)      като обаче лицето, което въз основа на разрешение от притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния ползвател, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторски права?
2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:
а)      Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
б)      При утвърдителен отговор на втория въпрос по буква a):
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3)      При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
От член 5 от Директива 2001/29 или от други разпоредби на правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез дадена организация за колективно управление на авторски права, не съществува, ако организацията за колективно управление на авторски права е задължена по закон да не изплаща половината от получените постъпления на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални и културни институции?
4)      При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
Допуска ли член 5 от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от дадена организация за колективно управление на авторски права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно на противоречащо с правото на Съюза основание — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?“.

Решение на Съда:

1)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съществуването на уредба в държава членка, съгласно която без разграничение се прилага такса за копиране за лично ползване при първото пускане в обращение възмездно и с търговска цел на нейната територия на информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, като същевременно тази уредба предвижда право на възстановяване на платените такси, при положение че крайното ползване на тези носители не попада в някоя от хипотезите от посочената разпоредба, когато практическите трудности обосновават подобна схема на финансиране на справедливото обезщетение — а запитващата юрисдикция е задължена да провери дали последното е така, като вземе предвид конкретните обстоятелства на всяка национална схема и наложените от тази директива граници, — както и при условие че това право на възстановяване е ефективно и не затруднява прекомерно връщането на платените такси.
2)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на схема за финансиране на предвиденото в тази разпоредба справедливо обезщетение чрез такса за копиране за лично ползване, чието заплащане се дължи от лицата, пуснали възмездно и с търговска цел за първи път в обращение на територията на съответната държава членка информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, посочената разпоредба допуска тази държава членка да установи оборима презумпция за личното ползване на такива носители, в случай че са пуснати в обращение сред физически лица, когато практическите трудности във връзка с определянето на личните цели при ползването на разглежданите носители обосновават установяването на такава презумпция и доколкото вследствие на предвидената презумпция таксата за копиране за лично ползване не се налага в случаи, в които крайното ползване на тези носители очевидно не попада в хипотезите по същата разпоредба.
3)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на справедливо обезщетение или таксата за копиране за лично ползване, с която се финансира това обезщетение, не може да се изключва вследствие на обстоятелството, че половината от получените приходи от посоченото обезщетение или от тази такса не се изплащат пряко на притежателите на правото на същото обезщетение, а на социални и културни институции в полза на притежателите на това обезщетение, доколкото тези социални и културни институции действително осъществяват дейност в полза на притежателите на правото и при положение че условията за функционирането на посочените институции не са дискриминационни, а това обстоятелство следва да бъде установено от запитващата юрисдикция.
4)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че ако дадена държава членка е въвела задължението при пускането в обращение възмездно и с търговска цел на информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, да се начислява такса за копиране за лично ползване, която е предназначена за финансирането на предвиденото в тази разпоредба справедливо възнаграждение, това задължение не може да бъде изключено вследствие на обстоятелството, че подобна такса вече е била платена в друга държава членка.



English version

The European Court ruled in Case C-521/11. The case concerns the following:

Austro-Mechana is a copyright collecting society which exercises rights of authors and holders of related rights to receive payment of the remuneration for recording media under Paragraph 42b(1) of the UhrG.
Amazon is an international group which sells products via the internet, including recording media within the meaning of the above provision.
In response to orders placed via the internet by customers in Austria who concluded contracts for that purpose, initially with Amazon.com International Sales Inc., established in the United States, and subsequently with Amazon EU Sàrl, established in Luxembourg, from May 2006 onwards Amazon placed recording media on the market in Austria within the meaning of Paragraph 42b(1) of the UhrG.
Austro-Mechana brought an action against Amazon before the Handelsgericht Wien for the payment on the basis of joint and several liability of equitable remuneration within the meaning of Paragraph 42b(1) of the UhrG for recording media placed on the market in Austria from 2002 to 2004.
The amount claimed by Austro-Mechana for recording media placed on the market in the first half of 2004 was EUR 1 856 275. For the remainder of the period to which its claim for payment relates, Austro-Mechana sought an order requiring Amazon to provide the accounting data necessary for it to quantify its claim.
In its interim judgment, the Handelsgericht Wien granted the application for an order to produce accounts and reserved its decision on the claim for payment. As that judgment was upheld on appeal, Amazon brought the matter before the Oberster Gerichtshof as the court of final resort.
It is against that background that the Oberster Gerichtshof decided to stay the proceedings before it and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
1.      Can a legislative scheme be regarded as establishing “fair compensation” for the purposes of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29, where
(a)      the persons entitled under Article 2 of Directive 2001/29 have a right to equitable remuneration, exercisable only through a collecting society, against persons who, acting on a commercial basis and for remuneration, are first to place on the domestic market recording media capable of reproducing the works of the rightholders,
(b)      this right applies irrespective of whether the media are marketed to intermediaries, to natural or legal persons for use other than for private purposes or to natural persons for use for private purposes, and
(c)      the person who uses the media for reproduction with the authorisation of the rightholder or who prior to its sale to the final consumer re-exports the media has an enforceable right against the collecting society to obtain reimbursement of the remuneration?
2.      If Question 1 is answered in the negative:
(a)      Does a scheme establish “fair compensation” for the purposes of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 if the right specified in Question 1(a) applies only where recording media are marketed to natural persons who use the recording media to make reproductions for private purposes?
(b)               If Question 2(a) is answered in the affirmative:
Where recording media are marketed to natural persons must it be assumed until the contrary is proven that they will use such media with a view to making reproductions for private purposes?
3.      If Question 1 or 2(a) is answered in the affirmative:
Does it follow from Article 5 of Directive 2001/29 or other provisions of EU law that the right to be exercised by a collecting society to payment of fair compensation does not apply if, in relation to half of the funds received, the collecting society is required by law not to pay these to the persons entitled to compensation but to distribute them to social and cultural institutions?
4.      If Question 1 or 2(a) is answered in the affirmative:
Does Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 or other provision of EU law preclude the right to be exercised by a collecting society to payment of fair compensation if in another Member State – possibly on a basis not in conformity with EU law – equitable remuneration for putting the media on the market has already been paid?’ 

The Court decision:

1.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that it does not preclude legislation of a Member State which indiscriminately applies a private copying levy on the first placing on the market in its territory, for commercial purposes and for consideration, of recording media suitable for reproduction, while at the same time providing for a right to reimbursement of the levies paid in the event that the final use of those media does not meet the criteria set out in that provision, where, having regard to the particular circumstances of each national system and the limits imposed by that directive, which it is for the national court to verify, practical difficulties justify such a system of financing fair compensation and the right to reimbursement is effective and does not make repayment of the levies paid excessively difficult.
2.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that, in the context of a system of financing of fair compensation under that provision by means of a private copying levy to be borne by persons who first place recording media suitable for reproduction on the market in the territory of the Member State concerned for commercial purposes and for consideration, that provision does not preclude the establishment by that Member State of a rebuttable presumption of private use of such media where they are marketed to natural persons, where the practical difficulties of determining whether the purpose of the use of the media in question is private justify the establishment of such a presumption and provided that the presumption established does not result in the imposition of the private copying levy in cases where the final use of those media clearly does not fall within the case referred to in that provision.
3.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the right to fair compensation under that provision or the private copying levy intended to finance that compensation cannot be excluded by reason of the fact that half of the funds received by way of such compensation or levy is paid, not directly to those entitled to such compensation, but to social and cultural institutions set up for the benefit of those entitled, provided that those social and cultural establishments actually benefit those entitled and the detailed arrangements for the operation of such establishments are not discriminatory, which it is for the national court to verify
4.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the obligation undertaken by a Member State to pay, on the placing on the market, for commercial purposes and for consideration, of recording media suitable for reproduction, a private copying levy intended to finance the fair compensation under that provision may not be excluded by reason of the fact that a comparable levy has already been paid in another Member State.