понеделник, 12 август 2013 г.

Дължи ли се компенсационно възнаграждение при всякакво принтиране или? - Whether compensatory fee is due for each type of printing, or not?

Европейският съд излезе с решение по свързани дела C‑457/11—C‑460/11, които касаят следното:

VG Wort е оправомощено дружество за колективно управление на авторски права. То е изключителен представител на авторите и издателите на литературни произведения в Германия. Поради това то има право да претендира от името на авторите възнаграждението, дължимо от производителите, вносителите или търговците на устройства, които попадат в приложното поле на член 54a, параграф 1 от UrhG.
От свое име и от името на друго дружество за колективно управление, представляващо притежателите на права върху графични творби от всякакво естество, а именно VG Bild-Kunst, VG Wort иска сведения, от една страна, относно вида на принтерите, продадени или пуснати на пазара по друг начин след 1 януари 2001 г., и относно съответните количества, както и, от друга страна, относно капацитета на тези устройства и източниците за снабдяване с тях в Германия. VG Wort освен това иска да се установи, че Kyocera, Epson и Xerox му дължат заплащане на възнаграждение под формата на такса, събирана върху персоналните компютри, принтерите и/или плотерите, пуснати на пазара в Германия между 1 януари 2001 г. и 31 декември 2007 г. Претендираните суми се основават на договорените с VG Bild-Kunst и обнародвани в Bundesanzeiger (Държавен вестник на Федерална република Германия) тарифи.
Landgericht Düsseldorf уважава изцяло това искане за сведения, като същевременно приема, че Kyocera, Epson и Xerox до голяма степен са задължени да заплатят компенсация на VG Wort. Сезирана от Kyocera, Epson и Xerox, апелативната юрисдикция отменя решението на първата инстанция. Bundesgerichtshof се позовава на решение от 6 декември 2007 г. и с определение отхвърля подаденото от VG Wort искане за „ревизия“.
Bundesverfassungsgericht отменя решението на Bundesgerichtshof и връща делото на същата юрисдикция.
В ново ревизионно производство VG Wort иска да се потвърди решението на първата инстанция. Ответниците в главното производство искат да се отхвърли ревизионната жалба.
Тъй като смята, че решението по тази жалба зависи от тълкуването на Директива 2001/29, Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли при тълкуването на националното право да се взема предвид Директива 2001/29, когато разглежданите събития са настъпили след датата на влизане в сила на Директивата, 22 юни 2001 г., но преди 22 декември 2002 г. — датата, от която Директивата започва да се прилага?
2)  Може ли възпроизвеждането чрез принтер да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата?
3)  При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)], и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?
4) Достатъчна ли е самата възможност за прилагане на посочените в член 6 от Директива 2001/29 технически мерки, за да отпадне условието за заплащане на справедливо обезщетение съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата?
5) Отпадат ли условието [по член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29] и възможността (съображение 36 от Директивата) за справедливо обезщетение, в случай че притежателят на правата е разрешил изрично или с конклудентни действия възпроизвеждането на своето произведение?“.
 Дела C‑458/11—C‑460/11
Основните факти и правните въпроси, предмет на дела C‑458/11—C‑460/11, съвпадат с тези по дело C‑457/11.
Поставените по дела C‑457/11 и C‑458/11 въпроси са еднакви. Еднакви са преюдициалните въпроси по дело C‑460/11 и първият и третият въпрос по дело C‑457/11. По дела C‑457/11 и C‑459/11 първите, четвъртите и петите въпроси са еднакви. По дело C‑459/11 обаче вторият и третият въпрос се различават от поставените по дело C‑457/11 въпроси, доколкото те не са за принтери, а за компютри.
По дело C‑459/11 вторият и третият преюдициален въпрос са следните:
„2) Може ли възпроизвеждане чрез компютър да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес с подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29?
3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата […], и тогава когато дължащите справедливото обезщетение лица са не производителите, вносителите и търговците на компютри, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?“.

Решението на Съда:

1) Действията по използването на произведения и други закриляни обекти в периода между 22 юни 2001 г., когато влиза в сила Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и 22 декември 2002 г., когато изтича срокът за транспониране на тази директива, не се засягат от посочената директива.
2) При изключение или ограничение, предвидено в член 5, параграф 2 или 3 от Директива 2001/29, евентуален акт, с който притежателят на права е разрешил възпроизвеждането на произведението му или на друг закрилян обект, няма никакво отражение върху справедливото обезщетение, независимо дали то е предвидено като задължение или като възможност по силата на приложимата разпоредба от тази директива.
3) Възможността за прилагане на технологичните мерки, посочени в член 6 от Директива 2001/29, не може да доведе до отпадане на предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива условие за справедливо обезщетение.
4) Понятието за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, трябва да се тълкува като включващо възпроизвеждането, направено с помощта на принтер и персонален компютър, когато тези апарати са свързани помежду си. В тази хипотеза държавите членки могат да въведат схема, при която справедливото обезщетение се заплаща от лицата, които разполагат с устройство, допринасящо по несамостоятелен начин за единствения процес за възпроизвеждане на произведението или другия закрилян обект върху съответния носител, доколкото те имат възможност да възложат таксата на своите клиенти, като пълният размер на справедливото обезщетение, което се дължи като компенсация за вредата, претърпяна от автора в резултат на този един-единствен процес, по същество не трябва да се различава от определения за възпроизвеждането, осъществено само с едно устройство.


English version

The European Court has ruled in joined Cases C-457/11-C-460/11, concerning the following:

VG Wort is an authorised copyright collecting society. It has exclusive responsibility for representing authors and publishers of literary works in Germany. It is therefore entitled to claim remuneration, on behalf of authors, from manufacturers, importers and distributors of devices under Paragraph 54a(1) of the UrhG.
Acting in its own name and on behalf of another collecting society representing those who hold rights in graphic works of all kinds, namely VG Bild-Kunst, VG Wort asked for information on the nature of the printers sold or otherwise placed on the market from 1 January 2001, and the quantities concerned, and, secondly, on the capabilities and on the sources of supply of devices in Germany. In addition, VG Wort sought a declaration that Kyocera, Epson and Xerox should pay it remuneration, by way of a levy on personal computers, printers and/or plotters marketed in Germany from 1 January 2001 to 31 December 2007. The amounts claimed were based on the rates agreed with VG Bild-Kunst and published in the Bundesanzeiger (Federal Gazette).
The Landgericht Düsseldorf (Regional Court, Düsseldorf) granted the application for information in full and found that, to a large extent, Kyocera, Epson and Xerox were obliged to pay compensation to VG Wort. On appeal by Kyocera, Epson and Xerox, the appellate court set aside the judgment of the Landgericht Düsseldorf. Citing a decision of 6 December 2007, the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice) dismissed, by order, VG Wort’s appeal on a point of law.
The Bundesverfassungsgericht (Federal Constitutional Court) quashed the decision of the Bundesgerichtshof and sent the case back to that court.
At the rehearing of the appeal on a point of law, VG Wort submitted that the judgment of the Landgericht Düsseldorf should be upheld. The defendants in the main proceedings requested that the appeal on a point of law be dismissed.
Taking the view that the outcome of the appeal depended on the interpretation of Directive 2001/29, the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
‘1.      In interpreting national law, is account to be taken of Directive 2001/29 in respect of events which occurred after the directive entered into force on 22 June 2001, but before it became applicable on 22 December 2002?
2.      Do reproductions effected by means of printers constitute reproductions effected by the use of any kind of photographic technique or by some other process having similar effects within the meaning of Article 5(2)(a) of the directive?
3.      If Question 2 is answered in the affirmative: can the requirements laid down in the directive relating to fair compensation for exceptions or limitations to the right of reproduction under Article 5(2) and (3) of the directive, having regard to the fundamental right to equal treatment under Article 20 of the EU Charter of Fundamental Rights [(‘the Charter’)], be fulfilled also where the appropriate reward must be paid not by the manufacturers, importers and distributors of the printers but by the manufacturers, importers and distributors of another device or several other devices of a chain of devices capable of making the relevant reproductions?
4.      Does the possibility of applying technological measures under Article 6 of the directive render inapplicable the condition relating to fair compensation within the meaning of Article 5(2)(b) of the directive?
5.      Is the condition relating to fair compensation (Article 5(2)(a) and (b) of the directive) and the possibility thereof (see recital 36 in the preamble to the directive) inapplicable where the rightholders have expressly or implicitly authorised reproduction of their works?’
 Cases C‑458/11 to C‑460/11
The facts and the legal arguments at issue in Cases C‑458/11 to C‑460/11 correspond essentially to those in Case C‑457/11.
In Cases C‑457/11 and C‑458/11, the questions referred are identical. In Case C‑460/11, the questions referred for a preliminary ruling are identical to the first, second and third referred in Case C‑457/11. In Cases C‑457/11 and C‑459/11, the first, fourth and fifth questions are identical. By contrast, in Case C‑459/11, the second and third questions are different to those referred in Case C‑457/11, in so far as they relate not to printers, but to computers.
In Case C‑459/11, the second and third questions referred for a preliminary ruling are the following:
‘2.      Do reproductions effected by means of personal computers constitute reproductions effected by the use of any kind of photographic technique or by some other process having similar effects within the meaning of Article 5(2)(a) of the directive?
3.      If Question 2 is answered in the affirmative: can the requirements laid down in the directive relating to fair compensation for exceptions or limitations to the right of reproduction under Article 5(2) and (3) of the directive, having regard to the fundamental right to equal treatment under Article 20 of the [Charter], be fulfilled also where the appropriate reward must be paid not by the manufacturers, importers and distributors of the personal computers but by the manufacturers, importers and distributors of another device or several other devices of a chain of devices capable of making the relevant reproductions?’

The Court decision is:

1.      With regard to the period from 22 June 2001, the date on which Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society entered into force, to 22 December 2002, the date by which that directive was to have been transposed into national law, acts of using protected works or other subject-matter are not affected by that directive.
2.      In the context of an exception or limitation provided for by Article 5(2) or (3) of Directive 2001/29, an act by which a rightholder may have authorised the reproduction of his protected work or other subject-matter has no bearing on the fair compensation owed, whether it is provided for on a compulsory or an optional basis under the relevant provision of that directive.
3.      The possibility of applying technological measures under Article 6 of Directive 2001/29 cannot render inapplicable the condition relating to fair compensation provided for by Article 5(2)(b) of that directive.
4.      The concept of ‘reproductions effected by the use of any kind of photographic technique or by some other process having similar effects’ within the meaning of Article 5(2)(a) of Directive 2001/29 must be interpreted as including reproductions effected using a printer and a personal computer, where the two are linked together. In this case, it is open to the Member States to put in place a system in which the fair compensation is paid by the persons in possession of a device contributing, in a non-autonomous manner, to the single process of reproduction of the protected work or other subject-matter on the given medium, in so far as those persons have the possibility of passing on the cost of the levy to their customers, provided that the overall amount of the fair compensation owed as recompense for the harm suffered by the author at the end of that single process must not be substantially different from the amount fixed for a reproduction obtained by means of a single device.