Мнение на Генералния адвокат относно технически мерки за защита на авторски права в Европа - Advocate General's opinion about technical measures for the protection of copyright in Europe

Генералният адвокат на ECJ г‑жа E. SHARPSTON излезе със становище относно дело
C‑355/12 Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc., Nintendo of Europe GmbH срещу PC Box Srl, 9 Net Srl. Делото е важно за практиката свързана с техническите мерки за защита на произведения обект на авторско право.

Фактите по делото са следните:

Делото в националното производство е заведено от три дружества от групата Nintendo (наричани по-нататък „Nintendo“), които произвеждат видеоигри и конзоли, срещу дружеството PC Box Srl (наричано по-нататък „PC Box“), продаващо чрез своя уебсайт „модчипове“ и „устройства за копиране на игри“ (наричани по-нататък „устройствата на PC Box“). И двата вида устройства позволяват с конзоли Nintendo да се играят видеоигри, различни от произвежданите от Nintendo или от независими производители по лиценз на Nintendo (наричани по-нататък „игри Nintendo и по лиценз на Nintendo“). Интернет доставчикът, който хоства уебсайта на PC Box, също е привлечен като ответник. Nintendo иска предлагането на устройствата на PC Box за продажба да бъде спряно.

Запитващата юрисдикция предоставя доста технически подробности (а Nintendo представя още повече такива) относно начина, по който устройствата на PC Box позволяват с конзоли Nintendo да се играят игри, които не са игри Nintendo и по лиценз на Nintendo.

В главното производство става въпрос за два вида конзоли, произвеждани от Nintendo (конзоли „DS“ и конзоли „Wii“), както и предназначените за тях игри Nintendo и по лиценз на Nintendo. Nintendo посочва, че предоставя безплатна поддръжка на производителите на игрите, на които предоставя лицензи, и продава своите игри в условията на конкуренция с тях, като не изисква лицензионни такси, а таксува доставката на касетите и DVD дисковете, на които са записани игрите и които вече съдържат съответната криптирана информация. Игрите за конзоли „DS“ се записват на касети, които се поставят в гнездо на конзолата; игрите за конзолите „Wii“ се записват на DVD дискове, които се поставят в конзолата. Касетите и DVD дисковете съдържат криптирана информация, която трябва да се обмени със съдържащата се в конзолите друга криптирана информация, за да могат игрите да се играят на тези конзоли.

Не се оспорва, че устройствата на PC Box могат да се използват за заобикаляне на блокиращото действие на изисквания обмен на криптирана информация между игрите „Nintendo“ и по лиценз на Nintendo, от една страна, и конзолите на Nintendo, от друга. Не се оспорва също, че блокиращото действие на мерките на Nintendo възпрепятства ползването с конзолите на Nintendo на игри, които не са игри „Nintendo“ и по лиценз на Nintendo, както и че устройствата на PC Box могат да преодолеят и това действие.

Според запитващата юрисдикция Nintendo твърди, че законосъобразно е снабдило своите конзоли и игри с технически мерки, за да си гарантира, че с неговите конзоли не могат да се използват неразрешени копия на игрите „Nintendo“ и по лиценз на Nintendo. То настоява също, че основната цел или приложение на устройствата на PC Box е да се заобикалят тези мерки.

PC Box поставя въпроса дали видеоигрите следва да се смятат за компютърни програми или за интелектуални произведения. И в двата случая то заявява, че предлага на пазара оригинални конзоли Nintendo със софтуерен пакет, който включва приложения, специално създадени от независими производители за употреба с такива конзоли, заедно с модчипове или устройства за копиране на игри, предназначени да спират вградения в конзолата блокиращ механизъм. PC Box смята също, че действителната цел на Nintendo е i) да възпрепятства използването на независим софтуер, който няма връзка със сектора на незаконните копия на видеоигри, и ii) да раздели пазарите, като направи закупените в даден географски район игри несъвместими със закупените другаде конзоли. Ето защо PC Box възразява срещу това, че Nintendo прилага технически мерки не само върху своите видеоигри, но и върху хардуера, което според PC Box е в противоречие с член 6, параграф 3 от Директива 2001/29.

Запитващата юрисдикция счита, че в съответствие със съдебната практика на италианските юрисдикции видеоигрите като тези, които са предмет на спора, не могат да се смятат просто за компютърни програми, а са сложни мултимедийни произведения, пресъздаващи концептуално самостоятелни повествователни и графични творби. Затова тези игри следва да се смятат за интелектуални произведения, защитени с авторско право. Тя посочва също, че прилаганите от Nintendo в конзолите му технически мерки допринасят само непряко за предотвратяването на неразрешеното копиране на игри, както и че необходимостта от обмен на информация между играта и конзолата води не само до това, че с конзолите Nintendo могат да се играят само игри Nintendo и по лиценз на Nintendo, но и до това, че тези игри не могат да се играят с други конзоли, с което се ограничава оперативната съвместимост и изборът на потребителите.

26.Ето защо Tribunale di Milano отправя преюдициално запитване, с което иска отговор на следните въпроси:

„(1) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на техническите защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие?

(2) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на техническите защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?“.

27.Nintendo, PC Box, полското правителство и Европейската комисия представят писмени становища. В съдебното заседание на 30 май 2013 г. Nintendo, PC Box и Комисията представят устни становища.

Становището на Генералния адвокат е:

(1) Директива 2001/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че „техническите мерки“ по смисъла на член 6 от същата директива могат да включват мерки, интегрирани не само в самите защитени произведения, но и в устройства, предназначени да дават достъп до тези произведения.

(2) При преценката дали такива мерки отговарят на условията за закрила по член 6 от Директива 2001/29/ЕО, ако водят до предотвратяване или ограничаване не само на действия, за които се изисква разрешението на носителя на правата съгласно тази директива, но и на действия, за които не се изисква такова разрешение, националната юрисдикция трябва да провери дали прилагането на мерките е в съответствие с принципа на пропорционалност, като по-специално трябва да разгледа дали при настоящото състояние на технологиите първият от горните резултати може да се постигне, без да се поражда вторият или той да се породи в по-малка степен.

(3) При преценката дали трябва да се осигури закрила срещу предлагането на устройства, продукти, компоненти или услуги съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2001/29 не е необходимо да се отчита определеното от носителя на правата конкретно предназначение на устройство за предоставяне на достъп до защитените произведения. Обратно, важно е да се съобрази степента, в която устройствата, продуктите, компонентите или услугите, срещу които се търси закрила, се използват или могат да се използват за законосъобразни цели, различни от допускането на действия, за които се изисква разрешението на носителя на правата.

English version

The Advocate General of the ECJ Ms E. SHARPSTON has given an opinion on the case
C-355/12 Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc., Nintendo of Europe GmbH against PC Box Srl, 9 Net Srl. The case is important for practice related to technical measures for the protection of works subject to copyright.
Facts of the case are as follows:

The national proceedings are brought by three companies in the Nintendo group (‘Nintendo’), which produce video games and consoles, against PC Box Srl (‘PC Box’), a company which markets ‘mod chips’ and ‘game copiers’ (‘PC Box’s devices’) via its website. Both types of device enable video games other than those manufactured by Nintendo or by independent producers under licence from Nintendo (‘Nintendo and Nintendo-licensed games’) to be played on Nintendo consoles. The internet provider which hosts PC Box’s website is also a defendant. Nintendo seeks to prevent PC Box’s devices from being offered for sale.

The referring court provides a certain amount of technical detail (and Nintendo has provided even more) as to how PC Box’s devices enable games other than Nintendo and Nintendo-licensed games to be played on Nintendo consoles. Much of that detail does not appear to me to be relevant to the legal issues raised. Suffice it to note the following.

The main proceedings concern two types of console manufactured by Nintendo (‘DS’ consoles and ‘Wii’ consoles), and the Nintendo and Nintendo-licensed games which are designed for them. Nintendo states that it provides free support for producers of the games which it licenses and sells its games in competition with them, demanding no royalties but charging for the supply of the cartridges or DVDs on which the games are recorded and which already contain the relevant encrypted information. Games for ‘DS’ consoles are recorded on cartridges which are slotted into the console; games for ‘Wii’ consoles are recorded on DVDs, which are inserted into the console. The cartridges and DVDs contain encrypted information which must be exchanged with other encrypted information contained in the consoles in order for the games to be played on those consoles.

It is not disputed that PC Box’s devices can be used to circumvent the blocking effect of the required exchange of encrypted information between, on the one hand, Nintendo and Nintendo-licensed games and, on the other hand, Nintendo consoles. Nor is it disputed that the blocking effect of Nintendo’s measures prevents games other than Nintendo and Nintendo-licensed games from being played on Nintendo consoles and that PC Box’s devices will circumvent that effect also.

According to the referring court, Nintendo claims to have equipped its consoles and games with technological measures lawfully in order to ensure that unauthorised copies of Nintendo and Nintendo-licensed games may not be used with its consoles. It also asserts that the principal purpose or use of PC Box’s devices is to circumvent those measures.

PC Box queries whether video games are to be regarded as computer programs or intellectual work. In either event, it submits that it markets original Nintendo consoles with a software pack comprising applications specifically created by independent producers for use on such consoles in conjunction with mod chips or game copiers designed to disable the blocking mechanism built into the console. PC Box also considers that Nintendo’s true purpose is (i) to prevent the use of independent software unconnected with the illegal video game copies sector and (ii) to compartmentalise markets by rendering games purchased in one geographical zone incompatible with consoles purchased in another. It therefore challenges Nintendo’s application of technological measures not only to its video games but also to hardware, which it considers to be contrary to Article 6(3) of Directive 2001/29.

The referring court finds that, in line with the case-law of the Italian courts, video games such as those in issue cannot be regarded simply as computer programs but are complex multimedia works expressing conceptually autonomous narrative and graphic creations. Such games must therefore be regarded as intellectual works protected by copyright. It notes also that the technological measures put in place by Nintendo in its consoles contribute only indirectly to the prevention of unauthorised copying of games, and that the need to exchange information between the game and the console has the effect not only of allowing only Nintendo and Nintendo-licensed games to be played on Nintendo consoles but also of preventing such games from being played on any other console, thus restricting interoperability and consumer choice.

The Tribunale di Milano therefore seeks a preliminary ruling on the following questions:

(1) Must Article 6 of Directive 2001/29/EC be interpreted, including in the light of recital 48 in the preamble thereto, as meaning that the protection of technological protection measures attaching to copyright protected works or other subject matter may also extend to a system, produced and marketed by the same undertaking, in which a device is installed in the hardware which is capable of recognising on a separate housing mechanism containing the protected works (video games produced by the same undertaking as well as by third parties, proprietors of the protected works) a recognition code, in the absence of which the works in question cannot be visualised or used in conjunction with that system, the equipment in question thus incorporating a system which precludes interoperability with complementary equipment or products other than those of the undertaking which produces the system itself?

(2) If it should be necessary to consider whether or not the use of a product or component to circumvent a technological protection measure predominates over other commercially significant purposes or uses, may Article 6 of Directive 2001/29/EC be interpreted, including in the light of recital 48 in the preamble thereto, as meaning that the national court must apply criteria which give prominence to the particular intended use attributed by the rightholder to the product in which the protected content is inserted or, in the alternative or in addition, criteria of a quantitative nature relating to the extent of the uses under comparison, or criteria of a qualitative nature, that is, relating to the nature and importance of the uses themselves?’

27.Written observations were submitted by Nintendo, PC Box, the Polish Government and the European Commission. At the hearing on 30 May 2013, Nintendo, PC Box and the Commission made oral submissions.

The opinion of the Advocate General is:

(1) On a proper construction of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, ‘technological measures’ within the meaning of Article 6 of that directive may include measures incorporated not only in protected works themselves but also in devices designed to allow access to those works;

(2) When determining whether measures of that kind qualify for protection pursuant to Article 6 of Directive 2001/29/EC where they have the effect of preventing or restricting not only acts which require the rightholder’s authorisation pursuant to that directive but also acts which do not require such authorisation, a national court must verify whether the application of the measures complies with the principle of proportionality and, in particular, must consider whether, in the current state of technology, the former effect could be achieved without producing the latter effect or while producing it to a lesser extent.

(3) When determining whether protection must be provided against any supply of devices, products, components or services pursuant to Article 6(2) of Directive 2001/29, it is not necessary to consider the particular intended use attributed by the rightholder to a device designed to allow access to protected works. By contrast, the extent to which the devices, products, components or services against which protection is sought are or can be used for legitimate purposes other than allowing acts which require the rightholder’s authorisation is a relevant consideration.