вторник, 26 ноември 2013 г.

Решение на Европейският съд по дело Coty Germany срещу First Note Perfumes

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑360/12 - Coty Germany GmbH, по-рано Coty Prestige Lancaster Group GmbH срещу First Note Perfumes NV. Делото касае следното:

Coty Germany GmbH (наричано по-нататък „Coty Germany“) произвежда и разпространява парфюми и козметични стоки в Германия. То извършва търговия по-специално с дамски парфюм във флакон, възпроизвеждащ триизмерна марка на Общността — марка, правата върху която то притежава след регистрацията й.
First Note Perfumes NV (наричано по-нататък „First Note Perfumes“) упражнява дейност по продажбата на едро на парфюмерия в Белгия. През януари 2007 г. дружеството продава една от стоките от своята гама на Stefan P. Warenhandel (наричан по-нататък „Stefan P.“), чието място на търговска дейност се намира в Германия. Запитващата юрисдикция уточнява, че доставката на поръчаните флакони с дамски парфюми е извършена именно в Белгия. Впоследствие според Coty Germany през август 2007 г. Stefan P. препродава тези стоки на германска територия.
Като счита, че разпространението на парфюм във флакон, подобен на притежаваната от него марка на Общността, съставлява нарушение на правата върху марката, забранена сравнителна реклама и нелоялна имитация, Coty Germany сезира германски съд с иск, насочен единствено срещу First Note Perfumes с искане последното да бъде осъдено, от една страна, да съобщи информацията, отнасяща се до неговия доставчик, и от друга — да обезщети ищеца за всички вреди, които е претърпял или ще претърпи вследствие на разпространението на този продукт в Германия, както и да възстанови разходите, направени преди образуване на съдебното производство.
След като отхвърлянето на тези искания в първоинстанционното производство е потвърдено от въззивната инстанция с мотива за липсата на международна компетентност на германските съдилища, Coty Germany подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд). То се позовава на нарушение на правата върху посочената марка на Общността и на използването на практики, представляващи нелоялна конкуренция.
По отношение на марката на Общността Bundesgerichtshof посочва, че в съответствие с член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността международната компетентност на германските юрисдикции зависи от това дали Coty Germany има основание да твърди, че единственият ответник е извършил нарушение на правата върху марката в Германия.
First Note Perfumes обаче не може да е участвало в такова деяние на германска територия освен поради извършената в Белгия продажба на спорните флакони с парфюм на Stefan P., който след това извършва в Германия нарушение на правата върху марка по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква б) от посочения регламент. В това отношение Coty Germany изтъква, че Note Perfumes е допринесло за предполагаемото нарушение на правата му в Германия, тъй като с това, че е знаело, че неговият германски клиент е имал намерението да препродава в тази държава закупените в Белгия стоки, то го е подпомогнало и поради това също носело отговорност за осъществяването на фактическия състав на нарушението.
Освен това, що се отнася до исканията на Coty Germany, основани на нарушение на германското право за нелоялната конкуренция, член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I би могъл да обоснове компетентността на германските юрисдикции по отношение на предявения срещу First Note Perfumes иск с оглед на мястото на настъпване на вредоносното събитие. Следователно повдигнатите от запитващата юрисдикция въпроси във връзка с Регламента относно марката на Общността се поставят и mutatis mutandis в този контекст.
С акт от 31 юли 2012 г. Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Член 93, параграф 5 от [Регламента относно марката на Общността] трябва ли да се тълкува в смисъл, че в една държава членка (държава членка А) е било извършено нарушение по смисъла на член 93, параграф 5 от [Регламента относно марката на Общността] в случаите, когато с извършено в друга държава членка деяние (държава членка Б) е осъществено съучастие в нарушението, извършено в първата държава членка (държава членка А)?
2) Член 5, точка 3 от Регламент [Брюксел I] трябва ли да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка в случаите, когато непозволеното увреждане, което е предмет на производството или от което се черпят претенции, е извършено в друга държава членка (държава членка Б) и се изразява в съучастие в извършеното в първата държава членка (държава членка А) непозволено увреждане (основно деяние)?“.


Решението на съда е:

„1) Член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въз основа на мястото на извършване на нарушение на правата върху марка на Общността, отговорността за което е вменена на един от предполагаемите извършители на това нарушение, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем извършител на посоченото нарушение, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.
2) Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че допуска въз основа на мястото на настъпване на вредата, отговорността за която е вменена на един от предполагаемите причинители на тази вреда, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на посочената вреда, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.
При условията на евентуалност:
Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска нито въз основа на мястото на настъпване на вредоносното събитие, отговорността за което е вменена на един от предполагаемите причинители на посочената вреда, нито въз основа на мястото на настъпване на тази вреда да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на вредата, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция“.