сряда, 15 януари 2014 г.

Изключенията за копиране на авторски произведения за лични цели касаят копиране единствено от законни източници

Advocate General (AG) Cruz Villalón излезе със становище по дело Case C-435/12 ACI Adam.
Най-общо делото касае заплащане на компесационно възнаграждение в случайте на свободно използване на авторски произведения.
Факти:
Ответниците по делото в главното производство са Stichting de Thuiskopie — фондация, на която е възложено събирането на предвиденото в член 16c, параграф 2 от ЗАП възнаграждение за копиране за лично ползване и разпределението на дохода от него, и Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding— фондация, на която е възложено определянето на размера на възнаграждението за копиране за лично ползване.
Дружествата — ищци в главното производство, са вносители и/или производители на носители, предназначени за възпроизвеждането на произведения по смисъла на член 16c, параграф 1 от ЗАП, които в това си качество трябва да заплащат възнаграждението за копиране за лично ползване.
Тъй като считат, че единственото предназначение на възнаграждението за копиране за лично ползване е да компенсира претърпяната от притежателите на права вреда, причинена от действията по възпроизвеждане, попадащи в приложното поле на член 16c, параграф 1 от ЗАП, тези ищци в главното производство завеждат дело срещу Stichting de Thuiskopie и SONT пред Rechtbank te ‘s-Gravenhage, като изтъкват, че размерът на възнаграждението за копиране за лично ползване не трябва да се изчислява, като се вземат предвид вредите, произтичащи от копирането на произведения от незаконен източник в нарушаване на авторското право.
С Решение от 25 юни 2008 г. Rechtbank te ‘s-Gravenhage отхвърля иска на ищците в главното производство.
С Решение от 15 ноември 2010 г., сезираният с въззивна жалба Gerechtshof te ‘s-Gravenhage също отхвърля това искане, като приема, че целта на посоченото в член 16c от ЗАП справедливо възнаграждение е да компенсира вредите на притежателите на права от действия по възпроизвеждане, попадащи в приложното поле на споменатата разпоредба.
Следва да се отбележи, че според акта за преюдициално запитване Gerechtshof te ‘s-Gravenhage отбелязва, че нито в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, нито в член 16c от ЗАП се прави разграничение в зависимост от източника на възпроизвеждане. При все това от подготвителните работи за ЗАП се установявало, че член 16c от него трябва да се тълкува в смисъл, че възпроизвеждането от незаконни източници е разрешено, докато не съществуват технически средства, даващи възможност за борба срещу изготвянето на незаконни копия за лично ползване. Всъщност се считало, че режим, който не забранява възпроизвежданията от незаконни източници, като същевременно налага събирането на възнаграждение за копирането за лично ползване за тези възпроизвеждания, щял да осигури по-добра защита на интересите на притежателите на права, без да ги засяга неоправдано по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

Ищците в главното производство подават касационна жалба срещу това решение на Gerechtshof te ‘s-Gravenhage до Hoge Raad der Nederlanden. Stichting de Thuiskopie също сезира Hoge Raad der Nederlanden с насрещна касационна жалба.
При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси.
„1.      Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?
2.      а)     В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“, по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?
2.      б)     В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от [посочената директива] или на друга разпоредба от европейското право?

Становище на  Cruz Villalón:

„1)      Член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение за копиране за лично ползване се прилага само по отношение на възпроизвежданията на произведения или обекти, закриляни по силата на авторското право и сродните му права, от законни източници.
2)      Член 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на изключението за копиране за лично ползване, което на държавите членки е разрешено да предвидят по силата на тази разпоредба, държава членка може да събира възнаграждението, което трябва да го съпътства, само върху възпроизвежданията на произведения или обекти, закриляни по силата на авторското право и сродните му права, от законни източници.
3)      Член 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на спор като разглеждания в главното производство, който не се отнася до самата защита от страна на притежателите на авторското право или на сродни права на посочените права“.