Генералният адвокат на Европейският съд Р. CRUZ VILLALÓN излезе със становище по дело C‑583/12. Делото касае следното:
Acerra
е собственикът на промишлен дизайн на бутилка, регистриран в Естония на
15 февруари 2010 г. под № 01563 „Pudel“ („бутилка“).
На
6 декември 2010 г. Acerra уведомява MTA, че Sintax се опитвал да
достави в Естония продукт в бутилка, включваща регистрирания дизайн.
На
23 декември 2010 г. MTA извършва допълнителна проверка на изпратена от
украинско търговско дружество на Sintax пратка с 63 700 бутилки. MTA
установява, че бутилките наподобяват регистрирания промишлен дизайн до
степен, която ѝ дава основание да подозира наличието на нарушение на
право върху интелектуална собственост. С решение от 27 декември 2010 г.
задържа в митнически склад стоката, по отношение на която е налице
подозрение.
На
същия ден MTA уведомява Acerra и изисква от него да направи оценка на
задържаната стока. На 6 януари 2011 г. Acerra представя на MTA
поисканата оценка, като твърди, че с внесените бутилки са нарушени
неговите права върху интелектуална собственост.
В
отговор Sintax предприема две действия. Първо, на 18 януари 2011 г.
иска от MTA да освободи стоката. След това на 7 февруари 2011 г.
предявява пред Harju Maakohus (Общ първоинстанционен съд Harju) иск
срещу Acerra, оспорвайки валидността на неговия промишлен дизайн.
Що
се отнася до искането за освобождаване на стоката, с писмо от
11 февруари 2011 г. MTA уведомява Sintax, че Acerra е направило оценка
на внесените в Естония бутилки и счита, че те са еднакви с регистрирания
дизайн, върху който то има права. MTA не би могла да освободи стоката,
тъй като счита, че съгласно Регламент № 1383/2003 е налице нарушение на
права върху интелектуална собственост. MTA не е компетентна да реши дали
въпросното право върху интелектуалната собственост е валидно. На същия
ден Sintax за втори път настоява стоката да бъде освободена. На
17 февруари 2011 г. MTA отново отказва да я освободи, като се обосновава
със сходни съображения.
На
10 март 2011 г. Sintax подава жалба в Tallinna Halduskohus
(Административен съд Талин) за освобождаването на стоките. На
3 юни 2011 г. съдът разпорежда на MTA да вземе решение за освобождаване
на стоката. MTA подава жалба в Tallinna Ringkonnakohus (Окръжен съд
Талин), който я отхвърля с решение от 19 януари 2012 г., основавайки се
обаче на различни мотиви. Срещу това решение МТА подава касационна жалба
до запитващата юрисдикция.
Подаденият
от Sintax иск, в който се оспорва валидността на промишления дизайн, е
отхвърлен на 21 декември 2011 г., докато производството по посочената в
предходната точка жалба все още е висящо. Решението е влязло в сила,
следователно регистрацията на промишления дизайн е валидна.
Преюдициални въпроси и производство пред Съда
С
определение от 5 декември 2012 г. Riigikohus решава да спре
производството пред него и да постави на Съда следните преюдициални
въпроси:
„1) Може ли посочената в
член 13, параграф 1 от Регламент № 1383/2003 „процедура [, чиято цел е
да се установи] дали е имало нарушение на право върху интелектуалната
собственост“ да се води и от митническата служба, или уреденият в
глава III от Регламента „компетент[ен] орган, който да се произнесе [по
същество]“ трябва да е отделен от митническите органи?
2) В
съображение 2 от Регламент № 1383/2003 като цел на регламента се
посочва закрилата на потребителите, а съгласно съображение 3 следва да
се въведе подходяща процедура, позволяваща на митническите органи да
прилагат възможно най-строго забраната за въвеждането на митническата
територия на Общността на стоки, нарушаващи правата върху
интелектуалната собственост, без при това да се създават спънки пред
свободата на законната търговия, посочена в съображение 2 от този
регламент и в съображение 1 от Регламент (ЕО) № 1891/2004 за неговото
прилагане.
Съвместимо ли е с тези цели
установените в член 17 от Регламент № 1383/2003 мерки да се прилагат
само ако титулярят на правата започне посочената в член 13, параграф 1
процедура за установяване на нарушение на право върху интелектуална
собственост, или с оглед на възможно най-успешното постигане на
посочените цели митническият орган също трябва да разполага с
възможността да започне съответната процедура?“.
Мнението на Генералния адвокат е:
Член 13, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно
намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се
подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост,
както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на
стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държавите членки да
оправомощават митническите органи да водят посочената в разпоредбата
процедура, при условие че това правомощие е изрично предвидено в
националния закон, митническите органи действат по начин, който
гарантира тяхната независимост и безпристрастност, зачита се правото на
изслушване и се предоставя възможност за съдебен контрол.
– Член 13,
параграф 1 от Регламент № 1383/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска държавите членки да предвиждат възможността и самите митнически
органи официално да започват посочената в разпоредбата процедура.
English version
The Advocate General of the European Court R. CRUZ VILLALÓN has issued an opinion in Case C-583/12. The case concerns the following:
Acerra
is the owner of an Estonian registered industrial design for a bottle
registered on 15 February 2010 as No 01563 ‘Pudel’ (bottle).
On
6 December 2010 Acerra informed the MTA that Sintax was attempting to
supply a product in Estonia in bottles embodying the registered design.
On
23 December 2010 the MTA carried out a supplementary examination of a
shipment of 63 700 bottles sent to Sintax by a Ukrainian company. The
MTA found the bottles to be sufficiently similar to the registered
design to suspect the infringement of intellectual property rights. By
decision of 27 December 2010 the MTA detained the suspected goods in a
customs warehouse.
On
the same day the MTA notified Acerra and asked it for an evaluation of
the goods detained. On 6 January 2011 Acerra submitted the requested
evaluation to the MTA claiming the imported bottles infringed its
intellectual property rights.
Sintax
reacted in two ways. First, on 18 January 2011 it asked the MTA to
release the goods. Then, on 7 February 2011, it brought an action
against Acerra before the Harju Maakohus (Harju District Court)
attacking the validity of Acerra’s industrial design.
As
to the request to release the goods, the MTA informed Sintax by letter
of 11 February 2011 that Acerra had evaluated the bottles entering
Estonia and considered them to be identical with its registered design.
Under Regulation No 1383/2003 the MTA could not release the goods, as
there was – according to the MTA – an infringement of intellectual
property rights. The MTA had no competence to decide whether that
intellectual property right was valid. On that same day Sintax demanded
the release of the goods for a second time. On 17 February 2011 the MTA
again refused to release the goods, offering a similar justification.
On
10 March 2011 Sintax brought an action before the Tallinna Halduskohus
(Tallinn Administrative Court) to obtain the release of the goods. On 3
June 2011 the Court ordered the MTA to take the decision to release the
goods. The MTA appealed to the Tallinna Ringkonnakohus (Tallinn Regional
Court), which dismissed the appeal by judgment of 19 January 2012,
however basing its judgment on different grounds. The MTA appealed the
decision on a point of law to the referring court.
Sintax’s
challenge to the validity of the industrial design was dismissed on 21
December 2011, while the appeal in the proceedings described in the
above paragraph was pending. That judgment has become final so that the
registration of the design is valid.
Questions referred for a preliminary ruling and procedure before the Court of Justice
By
order of 5 December 2012 the Riigikohus stayed the proceedings and
referred the following questions to the Court of Justice for a
preliminary ruling:
‘(1) May the
“proceedings … to determine whether an intellectual property right has
been infringed” referred to in Article 13(1) of Regulation No 1383/2003
also be conducted within the customs department or must “the authority
competent to decide on the case” dealt with in Chapter III of the
regulation be separate from the customs?
(2) Recital
2 in the preamble to Regulation No 1383/2003 mentions as one of the
objectives of the regulation the protection of consumers, and according
to recital 3 in the preamble a procedure should be set up to enable the
customs authorities to enforce as effectively as possible the
prohibition of the introduction into the Community customs territory of
goods infringing an intellectual property right, without impeding the
freedom of legitimate trade in accordance with recital 2 in the preamble
to the regulation and recital 1 in the preamble to implementing
regulation No 1891/2004.
Is it compatible
with those objectives if the measures laid down in Article 17 of
Regulation No 1383/2003 can be applied only if the right-holder
initiates the procedure mentioned in Article 13(1) of the regulation for
determination of an infringement of an intellectual property right, or
must it also be possible, for the effective pursuit of those objectives,
for the customs authorities to initiate the corresponding procedure?’
In the light of the
above considerations, I consider that the Court should answer the
questions referred by the Riigikohus as follows:
– Article
13(1) of Council Regulation (EC) No 1383/2003 of 22 July 2003
concerning customs action against goods suspected of infringing certain
intellectual property rights and the measures to be taken against goods
found to have infringed such rights has to be interpreted in such a way
that it does not exclude Member States from empowering customs
authorities to conduct the proceedings mentioned in the provision, on
condition that the said power is provided for explicitly in national
law, the customs authorities act in a manner that ensures their
independence and impartiality, the right to be heard is respected and
the opportunity for judicial review is granted.
– Article
13(1) of Regulation No 1383/2003 has to be interpreted in such a way
that it does not exclude Member States from providing for the
possibility that the customs authorities also formally initiate the
proceedings mentioned in the provision themselves.
