понеделник, 28 април 2014 г.

Европейският съд се противопостави на холандската система за компенсационни възнаграждения - The European Court disagrees with the Dutch piracy levy system

Европейският съд излезе с решение по дело C‑435/12 ACI Adam BV and Others v Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen, което касае следното:

ACI Adam и др. са вносители и/или производители на празни носители на данни, например компактдискове (CD) и дискове за еднократен запис (CD-R).
Съгласно член 16c от AW те са длъжни да заплащат на Thuiskopie таксата за копиране за лично ползване в размера, определян от SONT.
ACI Adam и др. смятат, че този размер неправилно е съобразен с вредата, която притежателите на авторски права евентуално понасят поради изготвянето на копия от незаконен източник.
Затова ACI Adam и др. предявяват иск срещу Thuiskopie и SONT пред Rechtbank te ’s-Gravenhage (Хагски окръжен съд), като по същество поддържат, че таксата за копиране за лично ползване по член 16c, параграф 2 от AW е предназначена единствено да обезщетява притежателите на авторски права за действията на възпроизвеждане по параграф 1 от този член, поради което размерът на таксата не трябва да осигурява и обезщетение за вредата, произтичаща от копирането на произведения от незаконни източници.
Rechtbank te ’s-Gravenhage отхвърля исканията на ACI Adam и др. с решение от 25 юни 2008 г.
ACI Adam и др. обжалват това решение пред Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Хагски апелативен съд). С решение от 15 ноември 2010 г. този съд потвърждава решението на Rechtbank te ’s-Gravenhage.
Сезирана с касационна жалба от ACI Adam и др. срещу това решение, запитващата юрисдикция установява, че Директива 2001/29 не уточнява дали при определянето на справедливото възнаграждение по член 5, параграф 2, буква б) от тази директива трябва да се вземат предвид действията на възпроизвеждане от незаконни източници.
При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?
2) a) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?
б) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от тази директива или на друга разпоредба от правото на Съюза?
От значение ли е за отговора на този въпрос, предвид „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], фактът, че не (или все още не) съществуват технически средства, за да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване?
3) Приложима ли е Директива 2004/48 в правен спор като разглеждания в главното производство, в който — след като на основание член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] държава членка е наложила на производителите и вносителите на носители, които са подходящи и са предназначени за възпроизвеждане на произведения, задължението да заплащат предвиденото в този член справедливо възнаграждение и е определила, че справедливото обезщетение трябва да се внася на определена от тази държава членка организация, на която е възложено събирането и разпределението на справедливото обезщетение — задължени да заплащат обезщетението лица искат от съда предвид конкретните обстоятелства по спор, които са от значение за определяне на справедливото обезщетение, да постанови решение по установителен иск срещу посочената организация, която го оспорва?“.

Решение на съда:

1) Правото на Съюза, и в частност член 5, параграф 2, буква б) във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен.
2) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към процедура като главното производство, в която някои задължени да заплащат справедливото обезщетение лица искат от съда да постанови решение по установителен иск срещу организацията, натоварена със събирането и разпределянето на това възнаграждение между притежателите на авторски права, която оспорва иска.



English version

The European Court ruled in Case C-435/12 ACI Adam BV and Others v Stichting de Thuiskopie, Stichting Onderhandelingen, which involves the following:

ACI Adam and Others are importers and/or manufacturers of blank data media such as CDs and CD-Rs.
Under Article 16c of the AW, ACI Adam and Others are required to pay the private copying levy, the amount of which is determined by SONT, to Thuiskopie.
ACI Adam and Others submit that that amount incorrectly takes into account the harm suffered, as the case may be, by copyright holders as a result of copies made from unlawful sources.
Consequently, ACI Adam and Others brought proceedings against Thuiskopie and SONT before the Rechtbank te ’s-Gravenhage (District Court, The Hague) claiming, in essence, that the private copying levy provided for in Article 16c(2) of the AW is intended exclusively to remunerate copyright holders for acts of reproduction falling within the scope of paragraph 1 of that article, with the result that the amount of that fee should not take into account compensation for harm suffered as a result of copies of works made from unlawful sources.
The Rechtbank te ’s-Gravenhage dismissed the application of ACI Adam and Others by judgment of 25 June 2008.
ACI Adam and Others appealed against that judgment before the Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Regional Court of Appeal, The Hague). By judgment of 15 November 2010, that court upheld the judgment delivered by the Rechtbank te ’s-Gravenhage.
The referring court, before which ACI Adam and Others appealed in cassation against the judgment of the Gerechtshof te ’s-Gravenhage, takes the view that Directive 2001/29 does not specify whether reproductions made from an unlawful source must be taken into account in determining the fair compensation referred to in Article 5(2)(b) of that directive.
In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden (Supreme Court of the Netherlands) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
(1) Should Article 5(2)(b) — whether or not in conjunction with Article 5(5) — of Directive [2001/29] be interpreted as meaning that the limitation on copyright referred to therein applies to reproductions which satisfy the requirements set out in that provision, regardless of whether the copies of the works from which the reproductions were taken became available to the natural person concerned lawfully — that is to say: without infringing the copyright of the rightholders — or does that limitation apply only to reproductions taken from works which have become available to the person concerned without infringement of copyright?
(2) a.     If the answer to question 1 is that expressed at the end of the question, can the application of the “three-stage test” referred to in Article 5(5) of Directive [2001/29] form the basis for the expansion of the scope of the exception of Article 5(2), or can its application only lead to the reduction of the scope of the limitation?
b. If the answer to question 1 is that expressed at the end of the question, is a rule of national law which provides that in the case of reproductions made by a natural person for private use and without any direct or indirect commercial objective, fair compensation is payable, regardless of whether the making of those reproductions is authorised under Article 5(2) of Directive [2001/29] — and without there being any infringement by that rule of the prohibition right of the rightholder and his entitlement to damages — contrary to Article 5 of [that] Directive, or to any other rule of EU law?
In the light of the “three-stage test” of Article 5(5) of Directive [2001/29], is it important when answering that question that technological measures to combat the making of unauthorised private copies are not (yet) available?
(3) Is Directive [2004/48] applicable to proceedings such as these where — after a Member State, on the basis of Article 5(2)(b) of Directive [2001/29], has imposed the obligation to pay the fair compensation referred to in that provision on producers and importers of media which are suitable and intended for the reproduction of works, and has determined that that fair compensation should be paid to an organisation designated by that Member State which has been charged with collecting and distributing the fair compensation — those liable to pay the compensation bring an action for a declaration by the courts, in respect of certain contested circumstances which have a bearing on the determination of the fair compensation, against the organisation concerned, which defends the action?’

The Court's decision:

1. EU law, in particular Article 5(2)(b) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, read in conjunction with paragraph 5 of that article, must be interpreted as precluding national legislation, such as that at issue in the main proceedings, which does not distinguish the situation in which the source from which a reproduction for private use is made is lawful from that in which that source is unlawful.
2. Directive 2004/48/EC of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 on the enforcement of intellectual property rights must be interpreted as not applying to proceedings, such as those in the main proceedings, in which those liable for payment of the fair compensation bring an action before the referring court for a ruling against the body responsible for collecting that remuneration and distributing it to copyright holders, which defends that action.