понеделник, 14 април 2014 г.

Особености при защитата чрез нерегистриран дизайн на Общността - Specifics of unregistered Community design protection

Генералният адвокат M. WATHELET излезе със заключение по дело C‑345/13. То касае следното:

KMF е дружество по английското право, което произвежда и продава дамско облекло.
Dunnes е обединение за търговия на дребно със значителна тежест в Ирландия, което продава и дамско облекло.
През 2005 г. KMF разработва дизайна и пуска в продажба в Ирландия раирана риза (във варианти в синьо и в сивокафяво) с черна трикотажна блуза над нея (наричани по-нататък „облеклата на KMF“).
Представители на Dunnes купуват мостри от облеклата на KMF от един от обектите на това дружество в Ирландия. Впоследствие Dunnes организира производството на тези облекла, като поръчва копирането им извън Ирландия, и в края на 2006 г. пуска в продажба копираните облекла в ирландските си магазини.
На 2 януари 2007 г. KMF подава жалба пред High Court с твърдението, че притежава нерегистриран промишлен дизайн на Общността за посочените облекла, и по-специално иска да се наложи забрана на Dunnes да използва този дизайн, а също така иска да получи обезщетение.
High Court уважава жалбата.
Dunnes обжалва решението на High Court пред запитващата юрисдикция.
Същата юрисдикция посочва, че Dunnes не оспорва копирането на облеклата на KMF, и приема, че нерегистрираният промишлен дизайн на Общността, за чийто притежател се обявява KMF, е нов.
От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Dunnes оспорва притежаването от KMF на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за всяко от неговите облекла, на основание че от една страна, те не са оригинални по смисъла на Регламент № 6/2002 и от друга страна, този регламент налагал на KMF да докаже всъщност, че тези облекла са оригинални.
При тези условия Supreme Court решава да спре производството и да постави на Съда два преюдициални въпроса.

Преюдициалното запитване и производството пред Съда

С решение от 6 юни 2013 г., постъпило в Съда на 24 юни 2013 г., Supreme Court спира производството и на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от:
а)  всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен; или
б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?
2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?“.

Заключението е:

1) Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността следва да се тълкува в смисъл, че за да може даден промишлен дизайн да се счита за оригинален, общото впечатление, което този промишлен дизайн създава у информирания потребител, следва да бъде различно от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от един или няколко по-ранни промишлени дизайна, взети поотделно в тяхната цялост, а не което се създава от съчетание на различни елементи от по-ранни промишлени дизайни.
2) За да може съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, да приеме нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент № 6/2002, притежателят на този дизайн трябва единствено да докаже, от една страна, кога неговият промишлен дизайн за първи път е станал общодостъпен, и от друга страна, да посочи елементите, които съставляват оригиналността на този дизайн.

English version

Advocate General M. WATHELET come up with an opinion in Case C-345/13. It concerns the following:

KMF is a company incorporated under the law of England and Wales which carries on the business of producing and selling women’s clothing.
Dunnes is a substantial retailing group in Ireland which, among other things, sells women’s clothing.
In 2005 KMF designed and placed on sale in Ireland a striped shirt (in a blue and a stone brown version) and a black knit top (‘the KMF garments’).
Examples of the KMF garments were purchased by representatives of Dunnes from one of KMF’s Irish outlets. Dunnes subsequently had copies of the garments manufactured outside Ireland and put them on sale in its Irish stores in late 2006.
Asserting itself to be the holder of unregistered Community designs relating to the garments, on 2 January 2007, KMF commenced proceedings in the High Court in which it claimed, inter alia, injunctions restraining Dunnes from using the designs, and damages.
The High Court upheld that action.
Dunnes brought an appeal against the judgment of the High Court before the referring court.
That court states that Dunnes does not dispute that it copied the KMF garments and acknowledges that the unregistered Community designs of which KMF claims to be the holder are new designs.
However, it is clear from the order for reference that Dunnes disputes that KMF is the holder of an unregistered Community design for each of the KMF garments on the grounds, first, that the garments do not have individual character within the meaning of Regulation No 6/2002 and, secondly, that that regulation requires KMF to prove, as a matter of fact, that the garments have individual character.
It was in those circumstances that the Supreme Court decided to stay the proceedings and to refer two questions to the Court for a preliminary ruling.
The request for a preliminary ruling and the procedure before the Court
By decision of 6 June 2013, received at the Court on 24 June 2013, the Supreme Court therefore stayed the proceedings and referred the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling pursuant to Article 267 TFEU:
1. In consideration of the individual character of a design which is claimed to be entitled to be protected as an unregistered Community design for the purposes of [Regulation No 6/2002], is the overall impression it produces on the informed user, within the meaning of Article 6 of that regulation, to be considered by reference to whether it differs from the overall impression produced on such a user by:
(a)  any individual design which has previously been made available to the public, or
(b)  any combination of known design features from more than one such earlier design?
2. Is a Community design court obliged to treat an unregistered Community design as valid for the purposes of Article 85(2) of [Regulation No 6/2002] where the right holder merely indicates what constitutes the individual character of the design or is the right holder obliged to prove that the design has individual character in accordance with Article 6 of that regulation?’
24. KMF, Dunnes, the United Kingdom Government and the European Commission have all submitted written observations.
25. On conclusion of the written part of the procedure, the Court considered that it had sufficient information to rule without holding a hearing (in accordance with Article 76(2) of the Rules of Procedure of the Court of Justice).

The conclusion is:

1. Article 6 of Council Regulation (EC) No 6/2002 of 12 December 2001 on Community designs is to be interpreted as meaning that, in order for a design to be considered to have individual character, the overall impression which that design produces on the informed user must be different from that produced on such a user by one or more earlier designs taken individually and viewed as a whole, not by an amalgam of various features of earlier designs.



2.  In order for a Community design court to treat an unregistered Community design as valid, for the purposes of Article 85(2) of Regulation No 6/2002, the right holder need only prove when his design was first made available to the public and indicate the element or elements of his design which give it individual character.