сряда, 2 април 2014 г.

Кога и как интернет доставчиците да блокират достъп до нелегално съдържание? - решение на Европейския съд - When and how ISPs can block access to illegal content? - A decision of the European Court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑314/12  UPC Telekabel Wien GmbH срещу  Constantin Film Verleih GmbH, Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH. 
Делото касае следното:

 Като установяват, че без тяхното съгласие уебсайт предлага изтегляне или гледане под формата на „стрийминг“ на някои произведени от тях филми, Constantin Film и Wega, две дружества в областта на филмопроизводството, сезират съда по реда на обезпечителното производство с цел да бъде издадена на основание член 81, параграф 1a от UrhG съдебна забрана, с която да се задължи UPC Telekabel, доставчик на достъп до интернет, да блокира достъпа на клиентите си до въпросния уебсайт, тъй като без тяхно съгласие този сайт предоставя на публично разположение кинематографични произведения, върху които те притежават право, сродно на авторското право.
12      С определение от 13 май 2011 г. Handelsgericht Wien (Австрия) налага забрана на UPC Telekabel да предоставя на клиентите си достъп до спорния уебсайт, като тази забрана следва по-конкретно да бъде осъществена чрез блокиране на името на домейна и актуалния IP адрес („интернет протокол“) на този сайт, както и всички други негови IP адреси, които може да са известни на това дружество.
13      През юни 2011 г. след намесата на германските полицейски органи срещу неговите оператори спорният уебсайт преустановява дейността си.
14      С определение от 27 октомври 2011 г. Oberlandesgericht Wien [Виенски висш областен съд] (Австрия) като апелативна инстанция изменя частично определението на първоинстанционния съд, тъй като той неправилно е посочил мерките, които UPC Telekabel трябва да приложи, за да се блокира спорният уебсайт и по този начин да се изпълни разпореждането за съдебна забрана. За да стигне до този извод, Oberlandesgericht Wien преценява, че член 81, параграф 1a от UrhG трябва да бъде тълкуван с оглед на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. След това той приема, че като осигурява достъп на клиентите си до неправомерно поставено онлайн съдържание, UPC Telekabel трябва да бъде разглеждано като посредник, чиито услуги са били използвани за нарушаване на право, сродно на авторското право, така че Constantin Film и Wega имат право да поискат срещу това дружество да се постанови съдебна забрана. Що се отнася обаче до закрилата на авторското право, Oberlandesgericht Wien приема, че UPC Telekabel може да бъде принудено, чрез налагане на задължение за резултат, единствено да забрани на клиентите си достъп до спорния уебсайт, но то трябва да разполага със свобода на избор относно средствата, с които да осигури изпълнението.
15      UPC Telekabel подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof [Върховен съд] (Австрия).
16      В подкрепа на жалбата си UPC Telekabel изтъква по-специално, че услугите му не могат да бъдат считани за използвани за нарушаване на авторското право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, тъй като не е поддържал никакви търговски отношения с операторите на спорния уебсайт и не е установено, че собствените му клиенти са действали неправомерно. При всички случаи UPC Telekabel поддържа, че различните мерки за блокиране, които биха могли да се приложат, могат да бъдат технически заобиколени, а някои от тях са прекомерно скъпи.
17      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)      Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 […] да се тълкува в смисъл, че лицето, което без съгласието на носителя на авторските права предоставя закриляни обекти на разположение в интернет [по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29], използва услугите на [интернет] доставчика на лицата, които посещават тези обекти?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2)      Следва ли да се приеме, че възпроизвеждането за лично ползване [по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29] и възпроизвеждането с преходен или инцидентен характер [по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29] са допустими само когато използваният за тази цел екземпляр на произведението е правомерно възпроизведен, разпространен или предоставен на публично разположение?
Ако отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен и съответно следва да се наложи съдебна забрана на [интернет] доставчика на основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/29:
3)      Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, на [интернет] доставчика съвсем общо (т.е. без да се посочват конкретни мерки) да се забрани да осигурява на своите клиенти достъп до даден уебсайт, доколкото чрез него се предоставя на разположение съдържание изключително или поне в преобладаваща степен без съгласието на носителите на авторските права, ако интернет доставчикът може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушаването на тази забрана, като докаже, че е предприел всички разумни мерки?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4)      Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, да се изисква от [интернет] доставчика да предприеме конкретни мерки, за да затрудни достъпа на клиентите си до уебсайт, чието съдържание е неправомерно предоставено на разположение, ако тези мерки налагат немалки разходи, а същевременно могат лесно да бъдат заобиколени без специални технически познания?“.

Решението на съда:

1)      Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, използва услугите на интернет доставчика на лицата, които получават достъп до тези обекти, който от своя страна трябва да се счита за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.
2)      Основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.


English version

The European Court issued a judgment in Case C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH vs. Constantin Film Verleih GmbH, Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH.

The case concerns the following:

 Having established that a website was offering, without their agreement, either a download or ‘streaming’ of some of the films which they had produced, Constantin Film and Wega, two film production companies, referred the matter to the court responsible for hearing applications for interim measures with a view to obtaining, on the basis of Article 81(1a) of the UrhG, an order enjoining UPC Telekabel, an internet service provider, to block the access of its customers to the website at issue, inasmuch as that site makes available to the public, without their consent, cinematographic works over which they hold a right related to copyright.
12      By order of 13 May 2011, the Handelsgericht Wien (Commercial Court, Vienna) (Austria) prohibited UPC Telekabel from providing its customers with access to the website at issue; that prohibition was to be carried out in particular by blocking that site’s domain name and current IP (‘Internet Protocol’) address and any other IP address of that site of which UPC Telekabel might be aware.
13      In June 2011, the website at issue ceased its activity following an action of the German police forces against its operators.
14      By order of 27 October 2011, the Oberlandesgericht Wien (Higher Regional Court, Vienna) (Austria), as an appeal court, partially reversed the order of the court of first instance in so far as it had wrongly specified the means that UPC Telekabel had to introduce in order to block the website at issue and thus execute the injunction. In order to reach that conclusion, the Oberlandesgericht Wien first of all held that Article 81(1a) of the UrhG must be interpreted in the light of Article 8(3) of Directive 2001/29. It then held that, by giving its customers access to content illegally placed online, UPC Telekabel had to be regarded as an intermediary whose services were used to infringe a right related to copyright, with the result that Constantin Film and Wega were entitled to request that an injunction be issued against UPC Telekabel. However, as regards the protection of copyright, the Oberlandesgericht Wien held that UPC Telekabel could only be required, in the form of an obligation to achieve a particular result, to forbid its customers access to the website at issue, but that it had to remain free to decide the means to be used.
15      UPC Telekabel appealed on a point of law to the Oberster Gerichtshof (Supreme Court) (Austria).
16      In support of its appeal, UPC Telekabel submits inter alia that its services could not be considered to be used to infringe a copyright or related right within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29 because it did not have any business relationship with the operators of the website at issue and it was not established that its own customers acted unlawfully. In any event, UPC Telekabel claims that the various blocking measures which may be introduced can all be technically circumvented and that some of them are excessively costly.
17      In those circumstances, the Oberster Gerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
‘1.      Is Article 8(3) of Directive 2001/29 … to be interpreted as meaning that a person who makes protected subject-matter available on the internet without the rightholder’s consent [for the purpose of Article 3(2) of Directive 2001/29] is using the services of the [internet] access providers of persons seeking access to that protected subject-matter?
      If the answer to the first question is in the negative:
2.      Are reproduction for private use [within the meaning of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29] and transient and incidental reproduction [within the meaning of Article 5(1) of Directive 2001/29] permissible only if the original of the reproduction was lawfully reproduced, distributed or made available to the public?
If the answer to the first question or the second question is in the affirmative and an injunction is therefore to be issued against the user’s [internet] access provider in accordance with Article 8(3) of [Directive 2001/29]:
3.      Is it compatible with Union law, in particular with the necessary balance between the parties’ fundamental rights, to prohibit in general terms an [internet] access provider from allowing its customers access to a certain website (thus without ordering specific measures) as long as the material available on that website is provided exclusively or predominantly without the rightholder’s consent, if the access provider can avoid incurring coercive penalties for breach of the prohibition by showing that it had nevertheless taken all reasonable measures?
If the answer to the third question is in the negative:
4.      Is it compatible with Union law, in particular with the necessary balance between the parties’ fundamental rights, to require an [internet] access provider to take specific measures to make it more difficult for its customers to access a website containing material that is made available unlawfully if those measures require not inconsiderable costs and can easily be circumvented without any special technical knowledge?’

The Court's decision:

1. Article 8(3) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that a person who makes protected subject-matter available to the public on a website without the agreement of the rightholder, for the purpose of Article 3(2) of that directive, is using the services of the internet service provider of the persons accessing that subject-matter, which must be regarded as an intermediary within the meaning of Article 8(3) of Directive 2001/29.
2. The fundamental rights recognised by EU law must be interpreted as not precluding a court injunction prohibiting an internet service provider from allowing its customers access to a website placing protected subject-matter online without the agreement of the rightholders when that injunction does not specify the measures which that access provider must take and when that access provider can avoid incurring coercive penalties for breach of that injunction by showing that it has taken all reasonable measures, provided that (i) the measures taken do not unnecessarily deprive internet users of the possibility of lawfully accessing the information available and (ii) that those measures have the effect of preventing unauthorised access to the protected subject-matter or, at least, of making it difficult to achieve and of seriously discouraging internet users who are using the services of the addressee of that injunction from accessing the subject-matter that has been made available to them in breach of the intellectual property right, that being a matter for the national authorities and courts to establish.