вторник, 3 юни 2014 г.

Главният адвокат на Европейският съд даде становище относно това какво е пародия във връзка с авторското право

Главният адвокат на Европейския съд Cruz Villalon излезе със становище по дело  C-201/13 Deckmyn,  то касае следното:

Главното производство има за предмет две съединени дела по въззивни жалби, в които ищците в първоинстанционното производство твърдят, че са нарушени авторските им права по отношение на комикса „Suske en Wiske.
Посочените ищци са наследници на г-н Willebrord Vandersteen — автор на албума с комикси Suske и Wiske, както и две дружества, които са придобили права върху този комикс.
Ответници в първоинстанционното производство са г-н Johan Deckmyn — член на политическа партия Vlaams Belang и Vrijheidsfonds — асоциация, чиято цел е да предоставя финансова и материална помощ на тази политическа партия, както и да отпечатва и разпространява публикации чрез всички средства за комуникация.
По време на новогодишния прием на град Гент по повод настъпването на 2011 г., г-н Johan Deckmyn разпространява календари, на които е указано, че той е отговорен издател, на заглавната страница на които, наред с други елементи, е изобразен без всякакво съмнение тогавашния кмет на същия град, облечен в бяла туника, препасана с белгийския трикольор. Според ищците, заглавната страница била с типичния оранжев цвят на обложките на Suske и Wiske, като в долния край на рисунката се съдържал ръкописният текст „Fré (авторът на рисунката), свободна интерпретация на Vandersteen“.
Изображението на заглавната страница изглежда по следния начин:
Image not found
Същата рисунка (наричана по-нататък „спорната рисунка“) се появява и на интернет страницата на Vlaams Belang, както и в изданието „De Strop“ на същата партия, разпространявано в района на град Гент.
На 13 януари 2011 г., г-н Johan Deckmyn и Vrijheidsfonds са призовани пред Rechtbank van Eerste Aanleg (първоинстанционния съд) на Брюксел. Ищците твърдят, че са нарушени авторските им права по отношение на обложката на един от броевете на Suske и Wiske, създаден от г-н Vandersteen през 1991 г., озаглавен „De Wilde Weldoener“ (нещо като „Дивият благодетел“), възпроизведена по-долу:
Image not found
Според ищците, заглавната страница на разпространявания календар съвпада в голяма степен с обложката на посочения брой от комикса, с изключение на това, че на спорната рисунка благодетелят от Suske и Wiske се е трансформирал в действителен политически персонаж, а хората от обложката на комикса, които събират парите, раздавани от благодетеля, са облечени с бурки или превърнати в представители на други раси.
В рамките на проведено бързо производство, Rechtbank van Eerste Aanleg, с решение от 17 февруари 2011 г. уважава предявения иск, приемайки, че разпространението на календара без разрешение представлява нарушение на авторските права, като осъжда ответниците да преустановят използването на календарите и спорната обложка под каквато и да било форма, както и да заплатят глоба в размер на 5000 EUR за всяко евентуално нарушение на разпореждането за преустановяване, с максимален размер до 500 000 EUR на ден, за всеки ден, през който разпореждането за преустановяване на използването не е било спазено.
На 15 април 2011 г. ответниците подават въззивна жалба срещу това решение пред Hof van beroep (Апелативен съд на Брюксел), като основните им доводи са, че съдът не е бил компетентен да се произнесе, че Vrijheidsfonds няма никаква връзка с делото и че никой от ответниците в първоинстанционното производство няма отношение към интернет страницата Vlaams Belang, че ищците нямат или не са доказали правата си, както и че спорната рисунка представлява художествено произведение, създадено от илюстратора Fré, а не от г-н Vandersteen, което произведение, в крайна сметка, представлява пародия, имитация или карикатура по смисъла на член 22, параграф 1, точка 6 от Закона от 30 юни 1994 г. за авторското право.
Въззиваемите, от своя страна, молят въззивната жалба да бъде отхвърлена, като едновременно с това подават насрещна въззивна жалба, с която искат да се забрани на ответниците да използват по какъвто и да било начин рисунки с персонажите от Suske и Wiske, върху какъвто и да е носител, носещ обозначението „Vlaams Belang“. Същите твърдят, че цялостният облик на оригиналното произведение, персонажите на Suske и Wiske, вида на буквите, заглавието и специфичният цвят на обложката на албумите ясно се разпознават на спорната рисунка. От друга страна, на въпросната рисунка, персонажите, които събират раздаваните от благодетеля пари в някои случаи са покрити с бурка, в други са изобразени като представители на други раси, с което се отправя дискриминационно послание. Поддържат, че някои от получателите на календара в първия момент са придобили впечатлението, че става въпрос за подарък от издателството на Suske и Wiske. Едва след отварянето на календара и внимателното му разглеждане се установявало, че всъщност става въпрос за представяне на политическа партия Vlaams Belang. По този начин обществеността би могла да остане с впечатлението, че въззиваемите одобряват кампанията на Vlaams Belang — една крайно дясна партия —което изобщо не отговаря на действителността. С използването на оригиналното произведение е нарушено неимущественото им право и правото им на ползване. Рисунката няма за цел да осмее г-н Vandersteen, нито персонажите от комикса, а кмета на гр. Гент и не отговаря на изискванията за пародия — т.е. да има критична функция, да показва оригиналност, да има хумористичен дух, както и целта да осмее оригиналното произведение, да не предизвиква объркване с оригиналното произведение и да не заимства от оригиналното произведение повече фигуративни елементи, отколкото са строго необходими за осъществяване на пародията.

Становището на Главния адвокат:

1) Понятието „пародия“, съдържащо се в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество е автономно понятие на правото на Съюза.
2) „Пародия“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО е произведение с осмиващо намерение, което съчетава елементи от ясно разпознаваемо, предходно произведение, с елементи, които са в достатъчна степен оригинални, за да не може въпросното произведение логично да бъде объркано с оригиналното произведение.
3)  При тълкуване на понятието за пародия, гражданският съд трябва да се опира на основните права, прокламирани в Хартата на основните права на Европейския съюз, като извърши необходимото претегляне между тези права, когато обстоятелствата по делото налагат това.