вторник, 10 юни 2014 г.

Нужно ли е разрешение от автора за разглеждане на интернет сайт - Is it necessary an author's permission in case of looking through websites

Европейският съд излезе с решение по дело C‑360/13. То касае спор относно това дали дали е необходимо съгласие от притежателите на авторски права в случай на разглеждане на интернет сайт и правените в тази връзка кеширания на информация.
В детайли:

PRCA е организация, обединяваща професионалисти в областта на връзките с обществеността. Те използват услугата по преглед на медиите, предлагана от групата от дружества Meltwater (наричана по-нататък „Meltwater“), която им осигурява достъп онлайн до доклади, в които се прави преглед на публикувани в интернет статии от пресата, като тези доклади се правят въз основа на посочени от клиентите ключови думи.
NLA e организация, създадена от издателите на вестници в Обединеното кралство, за да дава колективни лицензи за съдържанието на вестници.
NLA смята, че Meltwater и неговите клиенти трябвало да получат разрешение от притежателите на авторски права, за да предоставят и съответно да получават услугата по преглед на медиите.
Meltwater се съгласява да заплати за лиценз за бази данни в интернет. PRCA обаче продължава да поддържа, че не се изисква лиценз за получаването онлайн на обзорни доклади от клиентите на Meltwater.
Сезираните със спора High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division и Court of Appeal (England & Wales) приемат, че за да ползват услугата на Meltwater, членовете на PRCA трябвало да получат лиценз или съгласие от NLA.
PRCA сезира Supreme Court of the United Kingdom с въззивна жалба срещу това решение, като поддържа по-конкретно, че когато неговите членове просто преглеждат обзорни доклади на сайта на Meltwater в интернет, те нямат нужда от разрешение от титулярите на права.
NLA поддържа, че за тази дейност е необходимо разрешение от титулярите на авторско право, тъй като при разглеждането на сайта в интернет на екрана на компютъра на крайния потребител се появяват копия (наричани по-нататък „копия на екрана“) и в кешираната памет на твърдия диск на този компютър автоматично се записват копия (наричани по-нататък „кеширани копия“). Тези копия всъщност били „възпроизвеждане“ по смисъла на член 2 от Директива 2001/29, по отношение на което не се прилагало предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива освобождаване.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че образуваното пред нея производство се отнася до въпроса дали интернет потребителите, които разглеждат сайтове в интернет на компютрите си, без да ги изтеглят или разпечатват, нарушават авторските права поради създаването на копия на екрана и кеширани копия, освен ако имат разрешение от притежателите на правата да правят такива копия.
Във връзка с това запитващата юрисдикция първо посочва, че когато интернет потребителят разглежда сайт в интернет на своя компютър, без да го изтегля, съответните технологични процеси налагат създаването на тези копия. Това създаване е автоматична последица от търсенето в интернет и то не изисква никаква човешка намеса освен решението за достъп до съответния сайт в интернет. Копията на екрана и кешираните копия се запазват само докато продължава обикновеният процес, свързан с използването на интернет. Освен това унищожаването на тези копия не изисква никаква човешка намеса. Разбира се, копията в кешираната памет могат да бъдат съзнателно унищожени от съответния интернет потребител. Ако обаче той не направи това, при нормалното функциониране след известен период от време, който зависи от капацитета на кешираната памет, както и от степента и честотата на използване на интернет от съответния интернет потребител, тези копия се заменят с друго съдържание.
След това запитващата юрисдикция уточнява, че копието на екрана е съществена част от използваната технология, без която сайтът в интернет не може да бъде видян, и то ще остане на екрана докато интернет потребителят излезе от този сайт. Кешираната памет е универсален белег, присъщ на съвременната технология за търсене в интернет, без която интернет няма да може да се справи с настоящия обем на предаване на данни онлайн и няма да функционира правилно. Затова създаването на копия на екрана и в кешираната памет е необходимо за правилното и ефективно функциониране на технологичните процеси, използвани при търсенето в интернет.
Накрая запитващата юрисдикция подчертава, че обикновено, когато търси в интернет, интернет потребителят не иска да прави копие от изображението, освен ако не реши да го изтегли или отпечата. Целта му е да види съдържанието на избрания сайт в интернет. Следователно копията на екрана и в кешираната памет са просто инцидентна последица от това, че той използва компютъра си, за да разгледа сайт в интернет.
Въз основа на тези съображения запитващата юрисдикция стига до извода, че копията на екрана и в кешираната памет отговарят на предвидените в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 условия. Въпреки това преюдициално запитване до Съда на ЕС ще е полезно, за да се осигури еднакво прилагане на правото на Съюза в целия Европейски съюз.
Във връзка с това тя уточнява, че не е сигурна дали тези копия са временни, дали имат преходен или инцидентен характер и дали са неразделна и съществена част от технологичния процес. Тя обаче смята, че такива копия непременно отговарят на другите условия, предвидени в член 5, параграф 1 от посочената директива.
При това положение Supreme Court of the United Kingdom решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Когато:
–  краен потребител разглежда уеб страница, без да изтегля информация, разпечатва или действа по какъвто и да е друг начин, за да направи копие от нея,
–  копия от тази страница автоматично се записват на екрана и в кешираната памет на твърдия диск [на компютъра] на крайния потребител,
– създаването на тези копия е необходимо за технологичните процеси, свързани с правилното и ефективно търсене в интернет,
–  копието на екрана остава върху екрана, докато крайният потребител затвори съответната страница, когато то се заличава автоматично при нормалното функциониране на компютъра,
–  кешираното копие остава в кешираната памет, докато бъде заменено с друго съдържание, когато крайният потребител разглежда други уеб страници, когато то е автоматично унищожено при нормалното функциониране на компютъра; и
–  копията се запазват не повече от времето, през което протича обикновеният процес, свързан с използването на интернет, посочен по-горе в [четвърто и пето тире],
временни, преходни или инцидентни ли са тези копия и представляват ли неразделна и съществена част от технологичния процес по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО?“.

Решение на съда:

Член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че копията на екрана на компютъра на потребителя и копията в кешираната памет на твърдия диск на този компютър, направени от краен потребител при разглеждане на сайт в интернет, отговарят на условията тези копия да са временни, да имат преходен или инцидентен характер и да представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, както и на определените в член 5, параграф 5 от тази директива условия и при това положение могат да се правят без разрешението на титулярите на авторски права.

 English version

The European Court ruled in Case C-360/13. It concerns a dispute about whether a consent is needed by copyright holders in a case of looking over websites and caching information in this regard.

In details:

The PRCA is an association of public relations professionals. Those professionals use the media monitoring service offered by the Meltwater group of companies (‘Meltwater’), which makes available to them, online, monitoring reports on press articles published on the internet, those reports being compiled on the basis of key words provided by the customers.
The NLA is a body set up by the publishers of newspapers in the United Kingdom for the purpose of providing collective licensing of newspaper content.
The NLA took the view that Meltwater and its customers were required to obtain authorisation from the copyright holders for, respectively, providing and receiving the media monitoring service.
Meltwater agreed to enter into a web database licence. The PRCA, however, maintained that the online receipt of the monitoring reports by Meltwater’s customers not require a licence.
Seised of the dispute, the High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, and the Court of Appeal (England & Wales) held that the members of the PRCA were required to obtain a licence or consent from the NLA in order to receive Meltwater’s service.
The PRCA brought an appeal against that decision before the Supreme Court of the United Kingdom, claiming, in particular, that its members do not need authorisation from rights holders when they confine themselves to viewing the monitoring reports on Meltwater’s website.
The NLA contended that that activity requires the authorisation of the copyright holders, in so far as viewing the website leads to copies being made on the user’s computer screen (‘the on-screen copies’) and in the internet ‘cache’ of that computer’s hard disk (‘the cached copies’). It contends that those copies constitute ‘reproductions’, within the meaning of Article 2 of Directive 2001/29, that do not come within the exemption provided for in Article 5(1) of that directive.
The referring court observes that the proceedings before it concern the question whether internet users who view websites on their computers without downloading or printing them out are committing infringements of copyright by reason of the creation of on-screen copies and cached copies, unless they have the authorisation of the rights holders to make such copies.
In this connection, the referring court states, first of all, that when an internet user views a website on his computer, without downloading it, the technical processes involved require the copies in question to be made. The creation of those copies is the automatic result of browsing the internet and requires no human intervention other than the decision to access the website in question. The on-screen copies and the cached copies are retained only for the ordinary duration of the processes associated with internet usage. In addition, the deletion of those copies does not require any human intervention. It is true that the cached copies may be deleted deliberately by the internet user concerned. However, if the internet user does not do this, those copies are normally replaced by other content after a certain time, which depends on the capacity of the cache and the extent and frequency of internet usage by the internet user concerned.
Next, the referring court states that the on-screen copy is an essential part of the technology involved, without which the website cannot be viewed, and remains on the screen until the internet user moves away from the site in question. The internet cache is a universal feature inherent in current internet-browsing technology, without which the internet would be unable to cope with current volumes of online data transmission and would not function properly. The creation of on-screen copies and cached copies is therefore indispensable to the correct and efficient operation of the technical processes involved in internet browsing.
Lastly, the referring court points out that, ordinarily, when an internet user browses the internet, he does not set out to make a copy of the image unless he chooses to download it or to print it out. His aim is to view the content of the website selected. The on-screen copies and the cached copies are therefore merely the incidental consequence of the use of his computer to view a website.
In the light of those considerations, the referring court concluded that on-screen copies and cached copies satisfy the conditions laid down in Article 5(1) of Directive 2001/29. None the less, a request for a preliminary ruling to the Court would, it found, be desirable for the purpose of ensuring the uniform application of EU law throughout the territory of the European Union.
In this connection, it explains that it is uncertain as to whether those copies are temporary, whether they are transient or incidental in nature and whether they are an integral part of the technological process. By contrast, it takes the view that such copies are bound to satisfy the other conditions laid down in Article 5(1) of Directive 2001/29.
In those circumstances, the Supreme Court of the United Kingdom decided to stay the proceedings and to refer the following question to the Court of Justice for a preliminary ruling:
‘In circumstances where:
–  an end-user views a web-page without downloading, printing or otherwise setting out to make a copy of it;
–  copies of that web-page are automatically made on screen and in the internet “cache” on the end-user’s [computer] hard disk;
–  the creation of those copies is indispensable to the technical processes involved in correct and efficient internet browsing;
–  the screen copy remains on screen until the end-user moves away from the relevant web-page, when it is automatically deleted by the normal operation of the computer;
–  the cached copy remains in the cache until it is overwritten by other material as the end-user views further web-pages, when it is automatically deleted by the normal operation of the computer; and
–  the copies are retained for no longer than the ordinary processes associated with internet use referred to [in the fourth and fifth indents] continue;
are such copies (i) temporary, (ii) transient or incidental and (iii) an integral and essential part of the technological process within the meaning of Article 5(1) of Directive 2001/29/EC?’

The Court's decision:

Article 5 of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that the copies on the user’s computer screen and the copies in the internet ‘cache’ of that computer’s hard disk, made by an end-user in the course of viewing a website, satisfy the conditions that those copies must be temporary, that they must be transient or incidental in nature and that they must constitute an integral and essential part of a technological process, as well as the conditions laid down in Article 5(5) of that directive, and that they may therefore be made without the authorisation of the copyright holders.