петък, 28 февруари 2014 г.

Нови решения от Европейския съд - New decisions by the European Court

Европейският съд излезе с решения тази седмица по следните казуси касаещи европейски марки:

- T-331/12 Sartorius Lab Instruments v OHMI (Arc de cercle jaune en bas d'un écran)

T-25/13 Mäurer & Wirtz v OHMI - Sacra (4711 Aqua Mirabilis)

- T-37/12 Advance Magazine Publishers v OHMI - López Cabré (TEEN VOGUE)

- T-225/12 Lidl Stiftung v OHMI - Lídl Music (LIDL express)

- T-226/12 Lidl Stiftung v OHMI - Lídl Music (LIDL)

T-229/12 Advance Magazine Publishers v OHMI - López Cabré (VOGUE)

- T-509/12 Advance Magazine Publishers v OHMI - Nanso Group (TEEN VOGUE)

- T-602/11 Pêra-Grave v OHMI - Fundação Eugénio de Almeida (QTA S. JOSÉ DE PERAMANCA)

T-520/11 Genebre v OHMI - General Electric (GE)

English version

The European Court has issued a decision on the following cases concerning European trademarks this week:

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Годишна конференция по европейско авторско право 2014, Трир, 15 – 16 май 2014 г. За повече информация тук.  

2. HTC прие да плати на Nokia в спор за патенти. За повече информация тук. 

3.  Изчерпване на авторски права. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

English version

1. Annual Conference on European Copyright 2014, Trier, May 15 to 16 by 2014. For the more information here.

2. HTC agreed to pay Nokia in patent dispute. For more information here.

3. Exhaustion of copyright. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

сряда, 26 февруари 2014 г.

Трансгранично лицензиране на права върху музика в ЕС - Cross-border licensing of music rights in the EU


Нови правила за авторско право върху музиката, одобрени от Парламента в началото на февруари, имат за цел да улеснят получаването на лиценз от онлайн доставчици за пускане в реално време (стрийминг) на музика в повече от една държава от Европейския съюз. Законът, вече неофициално съгласуван със Съвета, трябва да стимулира развитието на онлайн музикалните услуги в целия ЕС и да гарантира, че правата на творците и изпълнителите са по-добре защитени и те получават адекватни възнаграждения своевременно.

„Директивата ще защитава ефективно интересите на европейските творци и ще направи възможно за крайните потребители да имат достъп до съдържание със защитени авторски права в цяла Европа“, заяви докладчикът Мариел Гало (ЕНП, Франция). „Тази директива е ясен сигнал, че авторските права могат лесно да се адаптират към интернет. Авторското право има съществена роля в дигиталната икономика“, добави тя.
Трансгранични лицензи за онлайн музикални услуги в целия ЕС Съгласно новите правила, доставчици на онлайн музикални услуги в ЕС, ще могат да получават лицензи от организациите за колективно управление, които представляват правата на авторите. С лицензи, обхващащи повече от една държава членка, за доставчиците на услуги ще бъде по-лесно да предлагат музикални услуги на територията на целия ЕС.
Запазване на културното многообразие
За да се гарантира, че създателите на музика във всички държави членки имат достъп до лицензи, обхващащи повече от една страна и за да се запази културното многообразие, организациите за колективно управление, които не издават лицензи за авторски права за повече от една страна, ще могат да поискат от друга организация да представлява техния репертоар. При определени условия, тези организации ще бъдат задължени да правят това. Благодарение на депутатите, организациите за колективно управление ще трябва да управляват репертоарите, които представляват, по същия начин като собствените си репертоари.
Навременно и подходящо възнаграждение за творците
От всички организации за колективно управление ще се изисква да гарантират, че творците получават подходящо и навременно възнаграждение за използването на техните права. Като цяло, авторските и лицензионните възнаграждения ще трябва да бъдат изплащани на творците възможно най-бързо и не по-късно от девет месеца, считано от края на финансовата година, в която са реализирани приходите от правата.
Притежателите на права също ще имат думата при взимането на решенията за управление на техните права и свобода на избор на организация за колективно управление. За да се гарантира, че правата на носителите на права се управляват добре, организациите за колективно управление също ще трябва да се съобразяват с изискванията за прозрачност и отчетност, както и минимални правила за управление.
Следващи стъпки
Директивата, одобрена с 640 гласа „за“, 18 „против“ и 22 „въздържал се“, трябва да бъде официално приета от Съвета. След това, страните членки на ЕС ще разполагат с 24 месеца, за да я включат в националното законодателство.

English version


New rules on music copyright approved by Parliament in the beginning of February aim to make it easier for online providers to get licences to stream music in more than one EU country. The law, already informally agreed with Council, should stimulate the development of EU-wide online music services for consumers and ensure that artists' rights are better protected and that they receive adequate royalties promptly

“The directive will effectively protect the interests of European creators and make it possible for end users to have access to copyright-protected content throughout Europe," said the rapporteur, Marielle Gallo (EPP, FR). “This directive is a clear signal that copyright can be easily adapted to the Internet. Copyright has an essential role to play in the digital economy,” she added.
Cross-border licenses for EU-wide online music services
Under the new rules, online music service providers in the EU will be able to obtain licenses from collective management organisations representing authors' rights across borders. With licenses covering more than one member state, service providers should find it easier to stream music services across the EU.
Preserving cultural diversity
To ensure that the creators of music in all member states have access to licences covering more than one country and to preserve cultural diversity, collective management organisations that do not themselves issue copyright licences for more than one country will be able to request another organisation to represent their repertoire. Under certain conditions, those organisations would be obliged to do so.
Thanks to MEPs, collective management organisations will have to manage the repertoire they represent under the same conditions that they apply to their own repertoires.
Timely and appropriate remuneration for artists
All collective management organisations will be required to ensure that artists receive appropriate remuneration for the use of their rights in good time. In general, the royalties will have to be distributed to artists as quickly as possible, and no later than nine months from the end of the financial year in which the rights revenue was collected.
Rightholders will also have a say in the decisions on the management of their rights and the freedom to select the collective management organization of their choice. To ensure that rightholders’ rights are properly managed, collective management organisations will also have to comply with transparency and reporting requirements as well as minimum rules on governance and on the collection and use of revenues.
Next steps
The directive. approved by 640 votes to 18, with 22 abstentions, still has to be formally approved by the Council. After that, EU member countries will have 24 months to incorporate the directive into national law.

вторник, 25 февруари 2014 г.

Приложение на Закона за авторските и сродни права в България

Министерство на културата на Р.България проведе дискусия относно приложението на Закона за авторското право и сродните му права.
Някои от основните заключения в следствие на дискусията са:

Съветът по защита на интелектуалната собственост ще възстанови своята дейност още в началото на м. март 2014 г., съобщи зам.-министърът на културата Васил Василев.
Той ще се събира на всеки три месеца с участието на представители на различни ведомства, неправителствени, творчески и бизнес организации. В рамките на Съвета по защита на интелектуалната собственост ще могат да бъдат обсъждани и всички бъдещи евентуални промени на нормативни документи в сферата на авторското право.
В изказването си Георги Дамянов - директор на Дирекция "Авторско право и сродни права” в Министерство на културата, отбеляза, че България може да бъде глобена с над 800 000 евро, ако не въведе до 27 март 2014 г. Директивата на ЕС за увеличаване на срока /от 50 на 70 години/ на защита на авторските права и правата на музикалните изпълнители и продуцентите на звукозаписи. Въпросната промяна трябваше да бъде направена още преди м. ноември 2013 г.
Г. Дамянов посочи още, че ратифицирането на Пекинския договор няма да доведе до някакви съществени промени в българския Закон за авторското право и сродните му права, а ще бъдат въведени само три - четири текста, които, образно казано, няма да имат фатални последици нито за ползвателите, нито за правоимащите.  
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Южна Корея се присъедини към TM View - South Korea joined the TM View

OHIM съобщава за присъединяването на базата данни за търговски марки на Южна Корея към TM View. По този начин участващите в проекта ведомства стават 35. Патентното ведомство на Южна Корея добавя 2,7 милиона марки към базата данни на TM View с което общият брой на марки до които тя предоставя достъп става 23 милиона.

English version

OHIM has reported about the accession of South Korea's trademarks database  to TM View. In this way the participating Offices became 35. The Patent Office of South Korea added 2.7 million marks to the TM View database by which the total number of marks to which it provides access becomes 23 million.

петък, 21 февруари 2014 г.

Зимните олимпийски игри и патентите - Winter Olympics and patents

Neil Wilkof публикува интересна статия за IP Kat, която съдържа информация за някои интересни патенти касаещи спортовете от зимните олимпийски игри.
Повече информация може да откриете тук.

English version

Neil Wilkof has published an interesting article in the IP Kat, which containing some interesting information on patents related to the sports of the Winter Olympics.
More information can be found here.

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

"Качеството е най-добрата рецепта" не може да бъде търговска марка в Европа - "Quality is the best recipe" cannot be a trademark in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело Case T-570/11. То касае опит на Dr. Oetker да регистрира европейска марка: "La qualite est la meilleure des recettes" (Качеството е най-добрата рецепта), за класове 29, 30, 32.
OHIM отказва да регистрира марката поради описателност на марката във връзка с посочените стоки.
Решението е обжалвано.
Съдът потвърждава отказа и отхвърля жалбата. Марката представлява послание за качеството на предлаганите от производителя продукти. Поради това тя ще се възприеме от френските потребители, като хвалебствен израз, а не като означение за производствения източник на стоките.
Заявителят на марката не е предоставил доказателства за придобита вторична отличителност на знака.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court has issued a judgment in Case T-570/11. It is about the attempt of Dr. Oetker to register an European tardemark: "La qualite est la meilleure des recettes" ( Quality is the best recipe ) for Classes 29 , 30, 32 .OHIM refused to register the mark because of the descriptiveness of the mark in relation to those goods.The decision was appealed .The Court upheld the refusal and dismissed the appeal. The mark is a clear message about the quality of manufacturer's products. Therefore, it will be perceived by French consumers as laudatory expression and not as an indication of the production origin.The trademark applicant has not provided any evidences of acquired a secondary distinctiveness of the sign.information on Marques Class 46.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Проблеми с нерегистриран дизайн на павилиони в ЕС - Problems with the unregistered design of canopied gazebo in the EU

Европейският съд излезе с решение по дело C‑479/12, H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG срещу Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH, то касае следното:


Страните по главното производство продават градински мебели. Сред предлаганите от MBM Joseph Duna стоки е и продаваният в Германия градински павилион с балдахин, чийто дизайн е създаден от управителя на това дружество през октомври 2004 г. През 2006 г. Gautzsch Großhandel от своя страна започва да продава градински павилион „Athen“, който се произвежда от установеното в Китай предприятие Zhengte.
Като претендира за дизайна си закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността, MBM Joseph Duna предявява пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) (Германия) иск за нарушение срещу Gautzsch Großhandel, като иска това дружество да преустанови използването на посочения павилион, да предаде за унищожаване намиращите се в негова собственост или владение незаконни изделия, да предостави информация относно действията си и да плати обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди.
В подкрепа на исканията си MBM Joseph Duna твърди по-специално, че павилионът „Athen“ е копие на притежавания от него дизайн, включен в неговата „Брошура с нови изделия — MBM“, която е изпратена на най-големите търговци на мебели и градински мебели в бранша, както и на германски сдружения на купувачи на мебели.
Gautzsch Großhandel оспорва иска, като твърди, че предприятието Zhengte е разработило самостоятелно павилиона „Athen“ в началото на 2005 г., без дизайнът на MBM Joseph Duna да му е бил известен. То изтъква, че през март 2005 г. павилионът е бил представен на европейски клиенти в изложбените помещения на посоченото предприятие в Китай и модел е бил изпратен през юни 2005 г. на дружеството Kosmos, установено в Белгия. Като поддържа, че MBM Joseph Duna е знаело за съществуването на този модел от септември 2005 г. и за началото на продажбата му през август 2006 г., Gautzsch Großhandel се позовава в своя защита на погасена давност и изгубване на правото поради неупражняване.
Първоинстанционният съд установява, че е отпаднало основанието за произнасяне по първото и второто искане съответно за преустановяване на използването на павилиона „Athen“ и за предаване на незаконните изделия, тъй като е изтекъл тригодишният срок за защита на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността. Като се произнася по останалите искания, той разпорежда на Gautzsch Großhandel да предостави информация за действията си и установява, че последното е длъжно да плати обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди.
Жалбата на Gautzsch Großhandel срещу това решение е отхвърлена от апелативния съд, който приема, че предвид член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, букви а) и г) от Регламент № 6/2002, както и германския Закон за правната защита на дизайните и моделите, първите две искания поначало са били основателни и MBM Joseph Duna действително е имало право да получи поисканата информация и обезщетение за претърпените от него вреди.
В рамките на производството по ревизионната жалба, подадена от Gautzsch Großhandel пред запитващата юрисдикция, последната си поставя въпроса, с оглед на фактите по главното производство, какъв е обхватът на понятието „общодостъпност“, употребено по-специално в член 7, параграф 1 и член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002, за да определи дали нерегистрираният промишлен дизайн, за който се търси закрила, е станал общодостъпен по смисъла на този регламент и дали другият промишлен дизайн е станал общодостъпен в по-ранен момент.
Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали доказването на нарушението на нерегистрирания промишлен дизайн, както и погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска за нарушение, се уреждат от правото на Съюза или от националното право. Тя иска да се установи също така дали за предявените в рамките на Европейския съюз искове за унищожаване на незаконните изделия, предоставяне на информация относно действията на извършителя на нарушението и обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди е приложимо националното й право или правото на държавата членка, в която е извършено нарушението.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3  a)  Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
    б)  При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4 а) Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
  б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5 а) Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
  б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?“.

Решение на съда:

1) Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да се приеме, че в редовната стопанска практика нерегистриран промишлен дизайн може по разумен начин да стане известен на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Европейския съюз, когато сред търговците от съответния сектор са разпространени изображения на промишления дизайн, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.
2) Член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да се приеме, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, нерегистрираният промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Европейския съюз, доколкото той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от посочения сектор или е изложен само в изложбено помещение на предприятие, което се намира извън територията на Съюза, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.
3) Член 19, параграф 2, първа алинея от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на защитения промишлен дизайн на Общността носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на този промишлен дизайн. Ако обаче установи, че възлагането на посочения притежател на тежестта на доказване може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, произнасящият се по промишлените дизайни на Общността съд е длъжен, за да гарантира зачитането на принципа на ефективност, да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, за да компенсира това затруднение, включително при необходимост да приложи вътрешноправните разпоредби, предвиждащи разместване на тежестта на доказване или смекчени изисквания за доказване.
4) Погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002, се уреждат от националното право, което трябва да се прилага, като се спазват принципите на равностойност и ефективност.
5) Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за исковете за унищожаване на незаконните изделия се прилага правото, включително международното частно право, на държавата членка, в която е извършено нарушението или заплахата за нарушение. Съгласно член 88, параграф 2 от този регламент за исковете за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на действията на извършителя на нарушението, и за исковете за предоставяне на информация за тези действия с цел да се определи размерът на вредата се прилага националното право, включително международното частно право, на произнасящия се по промишлените дизайни на Общността съд, който е сезиран с делото.


English version

The European Court ruled in Case C-479/12, H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG against Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH, it concerns the following:

It can be seen from the order for reference that the parties to the main proceedings trade in garden furniture. MBM Joseph Duna’s product range includes a canopied gazebo, marketed in Germany, the design for which was created by the manager of MBM Joseph Duna in the autumn of 2004. For its part, Gautzsch Großhandel began marketing a gazebo called ‘Athen’ (‘the “Athen” gazebo’) manufactured by Zhengte, an undertaking established in China, in 2006.
MBM Joseph Duna brought an action for infringement against Gautzsch Großhandel before the Landgericht Düsseldorf (Regional Court, Düsseldorf) (Germany), claiming the protection afforded to unregistered Community designs for its design and seeking the following orders against that company: that it cease to use that gazebo; that it surrender, for purposes of destruction, the infringing products currently in its possession or ownership; that it disclose information relating to its activities; and that it be required to pay compensation for the damage resulting from those activities.
In support of its action, MBM Joseph Duna claimed, inter alia, that the ‘Athen’ gazebo was a copy of its own design, which, in April and May 2005, appeared in its ‘MBM-Neuheitenblätter’ (new products leaflets), which had been distributed to the sector’s largest furniture and garden furniture retailers and to German furniture-purchasing associations.
Gautzsch Großhandel opposed the action, contending that the ‘Athen’ gazebo had been independently created by Zhengte, which was unaware of MBM Joseph Duna’s design, at the beginning of 2005. It stated that its gazebo had been presented to European customers in March 2005 in Zhengte’s showrooms in China and that a model had been sent to Kosmos, a company established in Belgium, in June 2005. In its defence, Gautzsch Großhandel contended that MBM Joseph Duna’s rights had been extinguished over time (‘extinction of rights over time’) and that the right to bring an action was time-barred (‘time-barring’), maintaining that MBM Joseph Duna had been aware of the ‘Athen’ gazebo’s existence since September 2005 and that it had known that it was being marketed since August 2006.
The Landgericht Düsseldorf found that, in view of the expiry of the three-year protection period for unregistered Community designs, there was no need to give a ruling on the first two heads of claim, asking for Gautzsch Großhandel to cease its use of the ‘Athen’ gazebo and to surrender the infringing products. Ruling on the other heads of claim, it ordered Gautzsch Großhandel to disclose information relating to its activities and found that it was obliged to pay financial compensation for the damage resulting from those activities.
The appeal brought by Gautzsch Großhandel against that judgment was dismissed by the appeal court, which held that the first two heads of claim were, in the light of Articles 19(2) and 89(1)(a) and (d) of Regulation No 6/2002 and the German legislation on the legal protection of designs, well founded originally and that MBM Joseph Duna was indeed entitled to obtain both the information sought and compensation for the damage it had suffered.
In the context of the appeal on a point of law brought by Gautzsch Großhandel before the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice) (‘the referring court’), that court seeks to ascertain, in view of the facts before it, the scope of the concept of ‘disclosure’ which appears in, inter alia, Articles 7(1) and 11(2) of Regulation No 6/2002 for the purposes of determining whether the unregistered design for which protection is claimed was made available to the public for the purpose of that regulation and whether the design on which the opposition is based was made available to the public at an earlier date.
In addition, the referring court is uncertain whether proof of infringement of the unregistered design and the defences of the extinction of rights over time and that the action was time-barred that may be raised against the action for infringement are governed by EU law or whether they are a matter for national law. It is also uncertain whether the law applicable to claims for destruction of infringing products, disclosure of information relating to the activities of the infringing party and compensation for the damage resulting from those activities is its own national law or the law of the Member State in which the acts of infringement were committed.
In those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
‘1 Is Article 11(2) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning that, in the normal course of business, a design could reasonably have become known to the circles specialised in the sector concerned, operating within the European Union, if images of the design were distributed to traders?
2. Is the first sentence of Article 7(1) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning that a design could not reasonably have become known in the normal course of business to the circles specialised in the sector concerned, operating within the European Union, even though it was disclosed to third parties without any explicit or implicit conditions of confidentiality, if:
(a)  it is made available to only one undertaking in the specialised circles,or
(b) it is exhibited in a showroom of an undertaking in China which lies outside the scope of normal market analysis?
3(a)      Is Article 19(2) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning that the holder of an unregistered Community design bears the burden of proving that the contested use results from copying the protected design?
3(b) If Question 3(a) is answered in the affirmative:
Is the burden of proof reversed or is the burden of proof incumbent on the holder of the unregistered Community design lightened if there are material similarities between the design and the contested use?
4(a) Is the right to obtain an injunction prohibiting further infringement of an unregistered Community design, provided for in Article 19(2) and Article 89(1)(a) of Regulation … No 6/2002, extinguished over time?
4(b) If Question 4(a) is answered in the affirmative:
Is such extinction governed by European Union law and, if so, by what provision?
5(a) Is the right to bring an action seeking an injunction prohibiting further infringement of an unregistered Community design, provided for in Article 19(2) and Article 89(1)(a) of Regulation … No 6/2002, subject to time-barring?
5(b) If Question 5(a) is answered in the affirmative:
Is such time-barring governed by European Union law and, if so, by what provision?
6. Is Article 89(1)(d) of Regulation … No 6/2002 to be interpreted as meaning that claims for destruction, disclosure of information and damages by reason of infringement of an unregistered Community design which are pursued in relation to the entirety of the European Union are subject to the law of the Member States in which the acts of infringement are committed?’


The Court's decision:

1. On a proper construction of Article 11(2) of Council Regulation (EC) No 6/2002 of 12 December 2001 on Community designs, it is possible that an unregistered design may reasonably have become known in the normal course of business to the circles specialised in the sector concerned, operating within the European Union, if images of the design were distributed to traders operating in that sector, which it is for the Community design court to assess, having regard to the circumstances of the case before it.
2. On a proper construction of the first sentence of Article 7(1) of Regulation No 6/2002, it is possible that an unregistered design may not reasonably have become known in the normal course of business to the circles specialised in the sector concerned, operating within the European Union, even though it was disclosed to third parties without any explicit or implicit conditions of confidentiality, if it has been made available to only one undertaking in that sector or has been presented only in the showrooms of an undertaking outside the European Union, which it is for the Community design court to assess, having regard to the circumstances of the case before it.
3.On a proper construction of the first subparagraph of Article 19(2) of Regulation No 6/2002, the holder of the protected design must bear the burden of proving that the contested use results from copying that design. However, if a Community design court finds that the fact of requiring that holder to prove that the contested use results from copying that design is likely to make it impossible or excessively difficult for such evidence to be produced, that court is required, in order to ensure observance of the principle of effectiveness, to use all procedures available to it under national law to counter that difficulty, including, where appropriate, rules of national law which provide for the burden of proof to be adjusted or lightened.
4.The defences of the extinction of rights over time and of an action being time-barred that may be raised against an action brought on the basis of Articles 19(2) and 89(1)(a) of Regulation No 6/2002 are governed by national law, which must be applied in a manner that observes the principles of equivalence and effectiveness.
5.On a proper construction of Article 89(1)(d) of Regulation No 6/2002, claims for the destruction of infringing products are governed by the law of the Member State in which the acts of infringement or threatened infringement have been committed, including its private international law. Claims for compensation for damage resulting from the activities of the person responsible for the acts of infringement or threatened infringement and for disclosure, in order to determine the extent of that damage, of information relating to those activities, are governed, pursuant to Article 88(2) of that regulation, by the national law of the Community design court hearing the proceedings, including its private international law

вторник, 18 февруари 2014 г.

Ускорена опозиция за марки във Великобритания - Fast track opposition for trademarks in UK

Патентното ведомство на Великобритания съобщава за въвеждането на ускорена опозиционна процедура при регистрация на търговски марки в страната.
Всяка заявена марка при тази опозиция се публикува в online бюлетина на Ведомството. Следва период от 2 месеца за подаване на опозиция. Този период може да се продължи на три месеца с подаване на така нареченото Намерение за опозиция, което не изисква задължително подаване на опозиция след това.
Използването на ускорената опозиция изисква заплащане на такса от 100 паунда.

English version

The UK Patent Office has announced the introduction of a fast track opposition procedure for registration of trade marks in the country.
Each application for trademark at this opposition
procedure will be published in the online bulletin of the Office. A period of two months for submitting opposition follows. This period can be extended to three months with filling of so-called Intention to opposition, which does not necessarily require the submission of opposition after that.
Using fast track opposition requires a fee of 100 pounds.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Индивидуални покупки на фалшиви стоки и авторското право в Европа - Individual purchase of counterfeit goods and copyright in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело C‑98/13. Делото касае следното:

През януари 2010 г. г‑н Blomqvist, който живее в Дания, си поръчва от китайски уебсайт за онлайн продажби часовник, описан като часовник от марката „Rolex“. Поръчката и плащането са направени през англоезичния уебсайт на продавача. Същият изпраща часовника с пощенски колет от Хонконг.
При пристигането му в Дания колетът е проверен от митническите власти. Те спират освобождаването му, тъй като подозират, че това е имитация на оригинален часовник от марката „Rolex“ и че е налице нарушение на авторското право върху въпросния модел. На 18 март 2010 г. те уведомяват за това Rolex и г‑н Blomqvist.
Тогава Rolex подава искане по предвидения в Митническия регламент ред да бъде продължен срокът на спиране на освобождаването, тъй като се установява, че наистина става дума за имитация, и изпраща молба до г‑н Blomqvist да даде съгласието си за унищожаването на часовника от митническите власти.
Г‑н Blomqvist обаче поддържа, че е купил часовника законно, и възразява срещу унищожаването му.
Тогава Rolex отнася спора до Sø- og Handelsretten (Висш морски и търговски съд), като иска г‑н Blomqvist да бъде осъден да търпи спирането на освобождаването и унищожаването на часовника без обезщетение. Посоченият съд уважава иска на Rolex.
Г‑н Blomqvist обжалва пред Højesteret (Върховният съд). Този съд не е сигурен дали в случаи като разглеждания наистина е налице нарушение на право върху интелектуална собственост, което е необходимо условие за прилагането на Митническия регламент, при положение че за прилагането на този регламент се изисква, от една страна, да е налице нарушение на защитени в Дания авторски права или права върху марки, и от друга — нарушението да е извършено в същата тази държава членка. Тъй като е установено, че г‑н Blomqvist е купил часовника за лична употреба и не е нарушил датските закони за авторското право и за марките, пред запитващата юрисдикция възниква въпросът дали продавачът е нарушил авторското право и правото на марките в Дания. По тези съображения и с оглед на практиката на Съда (Решение от 12 юли 2011 г. по дело L’Oréal и др., C‑324/09, Сборник, стр. I‑6011, Решение от 1 декември 2011 г. по дело Philips, C‑446/09 и C‑495/09, все още непубликувано в Сборника, и Решение от 21 юни 2012 г. по дело Donner, C‑5/11, все още непубликувано в Сборника) Højesteret иска да установи дали в случая е налице публично разпространяване по смисъла на Директивата за авторското право и дали е налице използване в търговската дейност, съответно в процеса на търговия по смисъла на Директивата за марките и на Регламента относно марката на Общността.
При тези условия Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)      Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директивата за авторското право] да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разпространяване“ на защитени с авторско право стоки в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на стоките до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където стоките са защитени с авторско право, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в държавата членка, в която са доставени стоките, или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
2)      Трябва ли член 5, параграфи 1 и 3 от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в търговската дейност“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където е регистрирана марката, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
3) Трябва ли член 9, параграфи 1 и 2 от [Регламента относно марката на Общността] да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в процеса на търговия“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката на Общността стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държава членка, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
4) Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от [Митническия регламент] да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „пиратски стоки“ зависи от условието да е налице „публично разпространяване“ на стоките в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на първия въпрос?
5) Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от [Митническия регламент] да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „имитирани стоки“ зависи от условието стоките да са използвани „в търговската дейност“, съответно „в процеса на търговия“ в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на втория и третия въпрос?“.

Решението на съда е:

Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че титулярят на право на интелектуална собственост върху стока, която е продадена на лице, живеещо на територията на държава членка, от разположен в трета страна уебсайт за онлайн продажби, разполага с гарантираната му с посочения регламент защита от момента, в който стоката влезе на територията на тази държава членка, поради самия факт на придобиването на стоката. За целта не е необходимо преди продажбата стоката да е била и предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в същата държава.

English version

The European Court has ruled in Case C-98/13. The case concerns the following:

In January 2010, Mr Blomqvist, a resident of Denmark, ordered a watch described as a Rolex from a Chinese on-line shop. The order was placed and paid for through the English website of the seller. The seller sent the watch from Hong Kong by post.
The parcel was inspected by the customs authorities on arrival in Denmark. They suspended the customs clearance of the watch, suspecting that it was a counterfeit version of the original Rolex watch and that there had been a breach of copyright over the model concerned. They informed Rolex and Mr Blomqvist of this on 18 March 2010.
In accordance with the procedure laid down by the customs regulation, Rolex then requested the continued suspension of customs clearance, having established that the watch was in fact counterfeit, and asked Mr Blomqvist to consent to the destruction of the watch by the customs authorities.
Mr Blomqvist refused to consent to the destruction of the watch, contending that he had purchased it legally.
Rolex then brought an action before the Sø- og Handelsretten (Maritime and Commercial Court) seeking an order that Mr Blomqvist allow the suspension of release and the destruction of the watch without compensation. That court granted Rolex’s claim.
Mr Blomqvist brought an appeal before the Højesteret (Supreme Court). That court raised the question whether, in a situation such as that in the present case, an intellectual property right had actually been infringed, as required for the implementation of the customs regulation, given that, for that regulation to apply, first, there must be a breach of copyright or of a trade mark right which is protected in Denmark and, second, the alleged breach must take place in the same Member State. Since it is established that Mr Blomqvist bought his watch for personal use and did not breach Danish law on copyright and trade marks, the question arises, for the referring court, whether the seller infringed copyright or trade mark law in Denmark. Consequently, and in the light of the case-law of the Court of Justice (Case C‑324/09 L’Oréal and Others [2011] ECR I‑6011; Joined Cases C‑446/09 and C‑495/09 Philips [2011] ECR I-0000, and Case C‑5/11 Donner [2012] ECR), the Højesteret raises the question whether, in the present case, there is any distribution to the public, within the meaning of the copyright directive, and any use in the course of trade, within the meaning of the trade mark directive and the trade mark regulation.
In those circumstances, the Højesteret decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:
‘1. Is Article 4(1) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society to be interpreted in such a way that it must be viewed as constituting “distribution to the public” in a Member State of copyright-protected goods if an undertaking enters into an agreement via a website in a third country for the sale and dispatch of the goods to a private purchaser with an address known to the vendor in the Member State where the goods are protected by copyright, receives payment for the goods and effects dispatch to the purchaser at the agreed address, or is it also a condition in that situation that the goods must have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or an advertisement targeted at, or shown on a website intended for, consumers in the Member State where the goods are delivered?
2. Is Article 5(1) and (3) of Directive 2008/95/EC of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks to be interpreted in such a way that it must be viewed as constituting “[use] in the course of trade” of a trade mark in a Member State if an undertaking enters into an agreement via a website in a third country for the sale and dispatch of goods bearing the trade mark to a private purchaser with an address known to the vendor in the Member State where the trade mark is registered, receives payment for the goods and effects dispatch to the purchaser at the agreed address, or is it also a condition in that situation that the goods must have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or an advertisement targeted at, or shown on a website intended for, consumers in the State in question?
3. Is Article 9(1) and (2) of Council Regulation No 207/2009 of 26 February 2009 on the Community trade mark to be interpreted in such a way that it must be viewed as constituting “[use] in the course of trade” of a trade mark in a Member State if an undertaking enters into an agreement via a website in a third country for the sale and dispatch of goods bearing the Community trade mark to a private purchaser with an address known to the vendor in a Member State, receives payment for the goods and effects dispatch to the purchaser at the agreed address, or is it also a condition in that situation that the goods must have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or an advertisement targeted at, or shown on a website intended for, consumers in the State in question?
4. Is Article 2(1)(b) of Council Regulation No 1383/2003 of 22 July 2003 concerning customs action against goods suspected of infringing certain intellectual property rights and the measures to be taken against goods found to have infringed such rights to be interpreted in such a way that it is a condition for the application in a Member State of the provisions on the prevention of release for free circulation and the destruction of “pirated goods” that “distribution to the public” must have occurred in the Member State under the same criteria as indicated in the answer to question 1?
5. Is Article 2(1)(a) of Council Regulation No 1383/2003 of 22 July 2003 concerning customs action against goods suspected of infringing certain intellectual property rights and the measures to be taken against goods found to have infringed such rights to be interpreted in such a way that it is a condition for the application in a Member State of the provisions on the prevention of release for free circulation and the destruction of “counterfeit goods” that “[use] in the course of trade” must have occurred in the Member State under the same criteria as indicated in the answers to questions 2 and 3?’

The Court's decision is:

Council Regulation (EC) No 1383/2003 of 22 July 2003 concerning customs action against goods suspected of infringing certain intellectual property rights and the measures to be taken against goods found to have infringed such rights must be interpreted as meaning that the holder of an intellectual property right over goods sold to a person residing in the territory of a Member State through an online sales website in a non-member country enjoys the protection afforded to that holder by that regulation at the time when those goods enter the territory of that Member State merely by virtue of the acquisition of those goods. It is not necessary, in addition, for the goods at issue to have been the subject, prior to the sale, of an offer for sale or advertising targeting consumers of that State.
  

петък, 14 февруари 2014 г.

Доматите не могат да бъдат промишлен дизайн в Европа - Tomatoes cannot be industrial design in Europe

Едно интересно решение на Апелативният борд на OHIM. Казусът касае опит за регистрация, като европейски дизайни на следната визия на домати за плодове и зеленчуци в клас 1-02 от Локарнската класификация:

OHIM отказва заявката с довод, че представените визии не отговарят на определението за дизайн.
Решението е обжалвано пред Апелативният борд.
Заявителят оспорва отказът, като заявява, че доматите са вид продукт, произведен в резултат на човешки усилия, като законодателството не забранява изрично регистрацията на живи обекти, като дизайн. Регистрацията касае само външният вид на продукта.
Според Борда живите организми не представляват продукти, тъй като те не са индустриален обект. Макар заявителят да твърди, че за тези вид домати притежава патент, това не означава, че те могат да бъдат обхванати от закрилата чрез индустриален дизайн.
Повече информация тук.

English version

An interesting decision by the Board of Appeal of OHIM. The case concerns the attempt for registration of European design for the following tomatoes visions for fruit and vegetables in class 1-02 from Locarno Classification :
OHIM refused the application on the grounds that this produts does not meet the definition of a design.The decision was appealed to the Board of Appeal.The applicant challenged the refusal, stating that tomatoes are a type of product produced as a result of human effort, and the law does not expressly prohibit the registration of live objects as design. Design registration concerns only the appearance of the product.According to the Board living organisms do not represent products as they are not industrial items. Although the applicant claims patent protection for these kind of tomatoes this does not mean that they can be covered by the protection of industrial designs.More information here.

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Статистика от OHIM за марки и дизайни през месец декември 2013 - Statistics from OHIM on trademark and design during December 2013

OHIM публикува статистика за заявените и регистрирани марки и дизайни на Общността за месец декември 2013. Данните са както следва:





English version

OHIM has published statistics regarding Community trademark and industrial design applications and registrations for the month of December 2013. The data are as follows: