вторник, 30 септември 2014 г.

Успехът на GRANA PADANO на европейска сцена - The success of GRANA PADANO on the European stage

OHIM излезе с решение за заличаване на европейска марка CUORE DI FORMAGGIO GRANA ITALIANA  регистрирана за класове 29 - сирене и клас 21 - прибори за готвене и инструменти, ръчни, сирене маши, сирене рендета.
Марката е заличена поради искане от страна на The Consorzio per la tutela del formagggio Grana Padano, притежател на по-ранни европейски марки GRANA и GRANA PADANO за клас 29 - сирене. По отношение на тези марки са представени доказателства за тяхната репутация, както и наличие на регистрирано географско означение GRANA PADANO.
Според решението на OHIM по-късната марка съдържа част от по-ранните марки, както и асоциира с регистрираното географско означение за продукта сирене. По отношение на стоките от клас 21 OHIM приеме, че марката може да се възползва по нелоялен начин от репутацията на по-ранните марки.

English version

OHIM took a decision for invalidation of CTM CUORE DI FORMAGGIO GRANA ITALIANA registered for Class 29 - cheese and Class 21 - cooking utensils and tools, watches, cheese curlers, cheese graters.
The mark was invalidated in view of request by The Consorzio per la tutela del formagggio Grana Padano, owner of earlier trademarks GRANA and GRANA PADANO for Class 29 - cheese. Evidences for existing reputation in respect of the marks were been submitted. Furthermore the Consorzio indicate the existence of a registered Protected Designation of Origin (“PDO”) for GRANA PADANO for cheese.
According to the OHIM's decision the later mark contains parts from the earlier marks as well as provides association with the PDO. With regard to Class 21 OHIM concluded that the mark would take unfair advantage of the repute of the earlier GRANA PADANO marks. 

понеделник, 29 септември 2014 г.

Йода променя авторското право в САЩ - Yoda changes copyright in the United States

IP Kat съобщава интересната новина за бъдеща промяна на авторскоправното законодателство в САЩ и по конкретно на доктрината за първа продажба.
Според предвидената промяна, наречена You Own Devices Act (YODA), доктрината изчерпване на правата след първа продажба ще обхване и всяка компютърна програма, която позволява на едно устройство да функционира.
В момента всеки потребител може да продаде устройство, което е закупил независимо, че то може да бъде обект на авторско право. Софтуерът в това устройство обаче не може да бъде препродаван, тъй като обикновенно той е лицензиран.
Според промяната ще бъде възможно и софтуерът нужен за функциониране на устройството да бъде препродаван, стига притежателят на продаваното устройство да не оставя копие за себе си. Тоест авторското право ще се изчерпва не само върху препродаваното устройство но и върху софтуерът, който му подволява да осъществява функциите си.
До момента софтуерът и електронните продукти не се ползваха от това ограничение в авторското право в САЩ.
Повече информация може да откриете тук.

English version

 IP Kat reports about an interesting  news for a future change in copyright law in US in particular the first sale doctrine.
According to the amendment, called You Own Devices Act (YODA), the first sale doctrine will embrace any computer program enabling a machine or another product to operate.
At the moment every consumer can sell a device after he had bought it, but can't sell the software which is implemented in the device because this software is under license in most of the cases.
With the new amendment it will be possible software, which enabling a machine or another product to operate, to be re-sale if the consumer do not retain a copy of the software.
Until now, software and electronic products do not benefit from this limitation in copyright in the United States.  
More information can be found here.


четвъртък, 25 септември 2014 г.

Игра на поло в Европейския съд - A polo game at the European Court

Европийският съд излезе с решение по дело T‑90/13. Делото касае опит на португалската компания Herdade de S. Tiago II — Sociedade Agrícola, SA да регистрира следната европейска марка за класове 3, 18, 25, 28, 41, 43:

Срещу тази марка е подадена опозиция от The Polo/Lauren Company LP на основата следните по-ранни марки в класове 9, 18, 20, 21, 24 и 25:

OHIM потвърждава опозицията за класове 25, 18 ( с изключение на "Камшици, хамути и сарашки стоки"), клас 28 
Европейският съд потвърждава решението на OHIM. Във визуално отношение и двете марки имат играч на поло, представен в процеса на играта. Макар да има някои разлики в представянето на марките, потребителите ще разпознаят ясно играча на поло, който е основният елемент в марките.

English version
The European Court issued in case T‑90/13, which concerns an attempt of the Portuguese company
Herdade de S. Tiago II — Sociedade Agrícola, SA to register the following European trademark for Classes 3, 18, 25, 28, 41, 43:
Against this trademark was filled an opposition by  The Polo/Lauren Company LP on the basis of following earlier marks for Classes  9, 18, 20, 21, 24 и 25: 
OHIM partially upheld the opposition in Class 25q Class 18 (except "whips, harness and saddlery''), Class 28 (only for 'Games and Toys'), Class 3 (only for 'soaps, perfumery, essential oils, cosmetics, hair lotions ") and Class 41 (only for' sports activities, organizing exhibitions for sporting purposes; sporting activities, including the organization of sporting events ").
The European Court upheld this decision. At visual level both marks containing a polo player, represent in motion.  Although there are some differences in the representations, the consumers will distinguish the main element in the marks - the polo player as leading part.

сряда, 24 септември 2014 г.

Интелектуална собственост и данъци - практиката по света - Intellectual property and tax - practices around the world

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заедно с Г-20 публикува доклад касаещ практиките по използване на обекти на интелектуалната собственост за данъчни цели в различните държави.
Както е известно законодателствата в някои държави позволяват използването на интелектуалната собственост за намаляване на данъците плащани от компаниите.
Спорът е до каква степен това трябва да се прави и имали ясно основа на която да се стъпи при определяне на данъчните облекчения.
Повече информация може да откриете тук.
Самият доклад може да откриете тук.

English version

OECD and G-20 published a report concerning the different practice for using intellectual property for tax purposes.
As it is known already, some jurisdictions around the world allow the using of intellectual property for tax relief.
The main issue is what is the basis for these practices and which of them are good.
More information here.
The report itself can be found here.

вторник, 23 септември 2014 г.

WIPO Pearl - нова база данни - WIPO Pearl - a new database

WIPO пусна в експлоатация нова база данни - WIPO Pearl.
Базата данни съдаржа технологични и научни термини и понятия, като търсенето може да се осъществява на няколко езика - Арабски, Китайски, Английски, Френски, Японски, Немски, Корейски, Португалски, Руски и Испански.
Към момента в базата данни са включени 90 000 термина и 15 000 понятия.
Съдържащите се термини касаят и Patent Cooperation Treaty (PCT), системите за регистрация на марки и дизайни.
Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPO launched a new database called WIPO Pearl. This database contains scientific and technical terminology and concepts, and the search can be done in different languages such as Arabic, Chinese, English, French, German, Japanese, Korean, Portuguese, Russian and Spanish.
The database contains 90 000 terms and 15 000 concepts at the moment. The containing terms and concepts refer to Patent Cooperation Treaty (PCT), trademark and design systems.
More information can be found here.

четвъртък, 18 септември 2014 г.

IP оценка и пазар - IP valuation and market

IP Finance съобщава за нов доклад ( IP Markets and Enabling Information Ecosystems) на Патентното ведомство на Великобритания, касаещ оценката на нематериални активи и интелектуална собственост. Доклада е изготвен от Golant Media Ventures (GMV).
Докладът изледва начините по които интелектуалната собственост да стане по-лесна за търгуване и оценка, изследвайки ключовите характеристики на пазара на нематериални активи.
Повече информация може да откриете тук.

English version

IP Finance informs about a new report called IP Markets and Enabling Information Ecosystems, published by UK Intellectual property office and prepared by Golant Media Ventures (GMV). 
This report observes the way by which intellectual property and intangible assets could become more easily traded and financed taking into account the key characteristics of the IP market.
More information here.

сряда, 17 септември 2014 г.

Нов двоен електронен подпис от OHIM - New double electronic signature from OHIM

OHIM съобщава за новъведената опция за така наречения двоен електронен подпис при подаване на документация във връзка с опозиции.
В случай на нужда от продължаване на cooling off периода, замръзяване на опозицията и тн. се изисква подписано искане от двете страни в производството. Към момента това искане трябваше да се подпише на хартия и да се изпрати сканирано на OHIM.
С новата възможност страните помаг да удостоверят своето съгласие чрез новата система за електронно подписване.
Повече информация може да откриете тук.

English version

OHIM reports about the introduction of new double signature in case of submitting of documentation for oppositions.
All procedures regarding extension of cooling-off period, suspension of the proceedings and so on, require signatures from both parties on paper. With the new system this signature will be ( if both parties wish that) electronic one which will safe time and efforts.
For more information here.

вторник, 16 септември 2014 г.

Дигитализация на книги от библиотеки - решение на Европейския съд - Digitization of books from libraries - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с решение по дело  C-117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG. Делото касае следното:

TU Darmstadt стопанисва регионална и университетска библиотека, в която е създал електронни читателски места, чрез които е предоставен публичен достъп до произведения от фонда на тази библиотека с оглед справка.
От януари или февруари 2009 г. сред тези произведения е и учебникът Einführung in die neuere Geschichte от В. Шулце (наричан по-нататък „процесният учебник“), издаден от Ulmer — научно издателство от Щутгарт (Германия).
TU Darmstadt отхвърля предложението на Ulmer от 29 януари 2009 г. да купи и използва издадените от Ulmer учебници, сред които е и процесният учебник, под формата на електронни книги.
TU Darmstadt цифровизира въпросния учебник с цел да го предостави на разположение на ползвателите чрез електронните читателски места в своята библиотека. От тези читателски места не може по едно и също време да се прави справка с повече екземпляри от произведението, отколкото са в наличност в библиотечния фонд. Ползвателите на тези читателски места могат изцяло или отчасти да отпечатат произведението върху хартия или да го съхранят върху USB устройство и в съответната форма да го изнесат от библиотеката.
След като е сезиран от Ulmer, с решение от 6 март 2011 г. Landgericht Frankfurt am Main (областен съд, Франкфурт на Майн) приема, че за да се изключи приложимостта на член 52b от UrhG, притежателят на правата и учреждението трябва предварително да са сключили споразумение за използването на съответното произведение в цифрова форма. Освен това тази юрисдикция отхвърля искането на Ulmer да се забрани на TU Darmstadt да цифровизира сам или чрез трети лица процесния учебник. Тя обаче уважава искането на споменатото дружество да се забрани на ползвателите на библиотеката на TU Darmstadt от създадените в нея електронни читателски места да отпечатват това произведение и/или да го съхраняват върху USB устройство и/или да изнасят така възпроизведеното от библиотеката.
След като е сезиран от TU Darmstadt с пряка ревизионна жалба, Bundesgerichtshof (Федералният върховен съд) приема, че на първо място се поставя въпросът дали произведенията и другите закриляни обекти „подлежат на условия[…] за покупка или лицензия“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, когато притежателят на права предлага на посочено от тази разпоредба учреждение сключването, при подходящи условия, на лицензионни договори за ползването на тези права и на другите закриляни обекти, или пък тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че са визирани единствено случаите, когато съответният притежател и съответното учреждение са сключили споразумение по този въпрос.
Bundesgerichtshof счита, че за разлика от текста на немски език на посочената разпоредба текстовете ѝ на английски и на френски език са в смисъла на първото тълкуване. Той посочва, че довод в подкрепа на това тълкуване могат да бъдат и общата структура и целите на Директива 2001/29. Според него, ако обаче се приеме, че единствено със сключването на споразумение възниква пречка за прилагането на посочения ограничителен режим, съответното учреждение би могло да отхвърли отправеното от притежателя на правата подходящо предложение, за да се възползва от ограничителния режим; по мнение на Bundesgerichtshof това също така означава, че въпросният притежател няма да получи подходящо възнаграждение, каквато обаче е една от целите на тази директива.
На второ място, запитващата юрисдикция се пита дали член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че оправомощава държавите членки да предоставят на посочените в тази разпоредба учреждения правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, доколкото разгласяването или предоставянето им на разположение чрез техните терминали изисква такова възпроизвеждане. Според запитващата юрисдикция държавите членки би трябвало да разполагат с акцесорно правомощие да предвидят такова изключение от правото на възпроизвеждане по член 2 от същата директива или ограничение на това право, тъй като в противен случай полезният ефект на член 5, параграф 3, буква н) от нея не би бил гарантиран. Тя посочва, че във всеки случай въпросното правомощие може да се изведе от член 5, параграф 2, буква в) от цитираната директива.
На трето място, запитващата юрисдикция счита, че спорът по главното производство поставя въпроса дали съгласно член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 държавите членки могат да предвидят ограничителен режим, който позволява на ползвателите на посочено от тази разпоредба учреждение изцяло или отчасти да отпечатват върху хартия или да съхраняват или прехвърлят на USB устройства произведенията, които са им били разгласени или предоставени на разположение от съответното учреждение чрез неговите терминали.
В това отношение същата юрисдикция отбелязва, най-напред, че макар отпечатването, съхраняването или прехвърлянето — доколкото тези дейности са свързани с възпроизвеждането на произведение — по принцип да не попадат в обхвата на ограничението, предвидено в член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, възпроизвеждането под формата на продължаване на разгласяването или на предоставянето на разположение на дадено произведение от съответното учреждение може да бъде разрешено на основание друго ограничение, и по-специално съгласно т.нар. изключение „за копиране за лично ползване“, залегнало в член 5, параграф 2, буква б) от цитираната директива.
На следващо място, по мнение на запитващата юрисдикция целта по член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 — да се направи възможно ефикасното използване, за целите на изследвания или частни проучвания, на текстовете, които са разгласени или предоставени на разположение чрез терминалите на учреждение като библиотека — насочва към тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че отпечатването от един терминал на произведение на хартия е разрешено, а съхраняването върху USB устройство — не.
На последно място, според запитващата юрисдикция подобно тълкуване на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 също така би гарантирало, че обхватът на този ограничителен режим отговаря на трите условия, предвидени в член 5, параграф 5 от същата директива. Тя счита, че съхраняването на дадено произведение върху USB устройство засяга в по-голяма степен авторското право върху това произведение от отпечатването му на хартия.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1)  Прилагат ли се условия за покупка или лицензия по смисъла на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, когато притежателят на правата предлага на посочените в тази разпоредба учреждения да сключат лицензионни договори за използване на произведенията при подходящи условия?
2) Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 оправомощава ли държавите членки да предоставят на учрежденията правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение чрез терминали?
3) Може ли правата, които държавите членки предвиждат в съответствие с член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29, да бъдат с такъв обхват, че ползвателите на терминали да могат да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения?“.


Решението на съда:

1) Понятието „условия за покупка или лицензия“, което се съдържа в член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се разбира в смисъл, че притежателят на правата и посочено в тази разпоредба учреждение, като общодостъпна библиотека, трябва да са сключили лицензионен договор или договор за използване на съответното произведение, в който са конкретизирани условията, при които учреждението може да използва това произведение.
2) Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 във връзка с член 5, параграф 2, буква в) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да даде на посочените в тези разпоредби общодостъпни библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.
3) Член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща действия като отпечатването на произведения на хартия или съхраняването им на USB устройство, извършени от ползватели в специализирани терминали, създадени в посочените от тази разпоредба общодостъпни библиотеки. Такива действия обаче евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от споменатата директива, стига във всеки отделен случай да са изпълнени условията, поставени от тези разпоредби.


English version

The European Court ruled in Case C-117/13 Technische Universität Darmstadt v Eugen Ulmer KG. The case concerns the following:

TU Darmstadt operates a regional and academic library in which it installed electronic reading points that allow the public to consult works contained in the collection of that library.
Since January or February 2009, those works have included the textbook of Schulze W., Einführung in die neuere Geschichte (‘the textbook at issue’), published by Ulmer, a scientific publishing house established in Stuttgart (Germany).
TU Darmstadt did not take up Ulmer’s offer of 29 January 2009 of an opportunity to purchase and use the textbooks it publishes as electronic books (‘e-books’), including the textbook at issue.
TU Darmstadt digitised that textbook so as to make it available to users on electronic reading points installed in its library. Those points did not allow for a greater number of copies of that work to be consulted at any one time than the number owned by the library. Users of the reading points could print out the work on paper or store it on a USB stick, in part or in full, and take it out of the library in that form.
In an action brought by Ulmer, the Landgericht (Regional Court) Frankfurt am Main held, by judgment of 6 March 2011, that the rightholder and establishment must have reached prior agreement on the digital use of the work concerned for Paragraph 52b of the UrhG not to apply. That court also rejected Ulmer’s application seeking to prohibit TU Darmstadt from digitising the textbook at issue or having it digitised. However, it granted that company’s request to prohibit users of the TU Darmstadt library from being able, at electronic reading points installed therein, to print out that work and/or store it on a USB stick and/or take such reproductions out of the library.
Hearing an appeal by TU Darmstadt on a point of law, the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice) considers, in the first place, that the question arises whether works and other protected objects are ‘subject to purchase or licensing terms’, within the meaning of Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, where the rightholder offers to conclude with an establishment referred to in that provision appropriately worded licensing agreements in respect of those works or whether a different interpretation of that provision must be adopted, in terms of which only cases where the owner and the establishment have entered into an agreement on that matter are covered.
That court takes the view that, unlike the German language version of the provision, the English and French language versions are consistent with the first of the above interpretations. That interpretation could also be justified on the basis of the purpose and general scheme of Directive 2001/29. However, if only the entering into an agreement would allow for the application of that provision to be ruled out, it would be open to the establishment to refuse an appropriate offer from the rightholder so as to benefit from the limiting provision in question, which would also mean that the owner would not receive appropriate remuneration, which nevertheless is one of the objectives of that directive.
In the second place, the referring court is uncertain whether Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 must be interpreted to mean that it allows Member States to confer on the establishments referred to in that provision the right to digitise the works contained in their collections to the extent that the communication or making available of those works on their terminals requires such reproduction. The referring court takes the view that Member States should have an ancillary competence in order to provide for such an exception to the reproduction right referred to in Article 2 of that directive or such a limitation of that right; otherwise the effectiveness of Article 5(3)(n) would not be guaranteed. That competence could, in any event, be inferred from Article 5(2)(c) of the directive.
In the third place, the referring court takes the view that the dispute in the main proceedings raises the question whether, pursuant to Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, Member States may provide for a limiting provision permitting the users of an establishment referred to in that provision to print out on paper or store on a USB stick, in part or in full, the works reproduced or made available by the establishment on its terminals.
In that regard, that court considers, first of all, that while those printouts, stored copies or downloads, being related to the reproduction of a work, are not, in principle, covered by the limitation provided for in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, they could nevertheless be permitted, as an extension of the communication or of the making available of a work by the establishment in question, under another limitation, in particular, pursuant to the so-called ‘private copying’ exception provided for in Article 5(2)(b) of that directive.
Next, the court finds that the objective referred to in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, which entails permitting the efficient use, for the purpose of research or private study, of texts communicated or made available on the terminals of an establishment such as a library, is consistent with an interpretation of that provision to the effect that the printing out on paper of a work from a terminal should be permitted, whereas storage on a USB stick should not be.
Lastly, the referring court considers that such an interpretation of Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 would also ensure that the scope of the limitation provided for in that provision respects the threefold condition provided for in Article 5(5) of that directive. In its view, storage of a work on a USB stick encroaches upon the rights of the author of that work more than printing it out on paper.
In those circumstances, the Bundesgerichtshof decided to stay the proceedings and refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
(1) Is a work subject to purchase or licensing terms, within the meaning of Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, where the rightholder offers to conclude with the establishments referred to therein licensing agreements for the use of that work on appropriate terms?
(2) Does Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 entitle the Member States to confer on those establishments the right to digitise the works contained in their collections, if that is necessary in order to make those works available on terminals?
(3) May the rights which the Member States lay down pursuant to Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 go so far as to enable users of the terminals to print out on paper or store on a USB stick the works made available there?’ 

The Court's decision is:

1. The concept of ‘purchase or licensing terms’ provided for in Article 5(3)(n) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be understood as requiring that the rightholder and an establishment, such as a publicly accessible library, referred to in that provision must have concluded a licensing agreement in respect of the work in question that sets out the conditions in which that establishment may use that work.
2. Article 5(3)(n) of Directive 2001/29, read in conjunction with Article 5(2)(c) of that directive, must be interpreted to mean that it does not preclude Member States from granting to publicly accessible libraries covered by those provisions the right to digitise the works contained in their collections, if such act of reproduction is necessary for the purpose of making those works available to users, by means of dedicated terminals, within those establishments.
3. Article 5(3)(n) of Directive 2001/29 must be interpreted to mean that it does not extend to acts such as the printing out of works on paper or their storage on a USB stick, carried out by users from dedicated terminals installed in publicly accessible libraries covered by that provision. However, such acts may, if appropriate, be authorised under national legislation transposing the exceptions or limitations provided for in Article 5(2)(a) or (b) of that directive provided that, in each individual case, the conditions laid down by those provisions are met.

понеделник, 15 септември 2014 г.

Дизайн на бисквити - нов и оригинален или - Biscuits' design - novel and original or not

Европейският съд излезе с решение по дело T‑494/12, Biscuits Poult SAS v OHIM, Banketbakkerij Merba BV. 
Biscuits Poult  регистрира успешно следните европейски дизайни:
Merba подава искане за заличаване на въпросните дизайни поради липса на новост и оригиналност, както и поради факта, че дизайна е предопределен от техническата функция на продукта. Посочени са два по-ранни сходни дизайна, притежавани от Merb:
OHIM приема, че дизайните са сходни. Те не създават в информираните потребители цялостно различно впечатление от дизайните които вече съществуват за същите бисквити.
Решението е обжалвано.
Според съда:
Освен това, както СХВП и встъпилата страна изтъкват, фактът, че въпросният продукт би могъл да разкрие аспект на сходство с оспорения промишлен дизайн, когато бъде разчупен с цел да бъде консумиран, е без значение.
В това отношение доводът на жалбоподателя, че слоят топящ се течен крем, намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, става видим при „обичайна употреба“ на бисквитата, а именно при консумирането ѝ, почива на неправилно разбиране на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 и поради това е неоснователен. Всъщност от тези разпоредби следва, че понятието „обичайна употреба“ има значение само когато става въпрос за преценка на защитимия характер на даден промишлен дизайн, който е приложен към или е включен в продукт, който е компонент от съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002. Член 4, параграф 3 от посочения регламент уточнява освен това, че понятието „обичайна употреба“ е дефинирано „по смисъла на параграф 2, буква а)“ от същия член.
Страните обаче поддържат единодушно и с основание, че бисквита като изобразената в оспорения промишлен дизайн не е съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, тъй като не се състои от множество компоненти, които могат да бъдат заменени, така че да позволяват разглобяването и повторното сглобяване на продукта. Следователно защитимите характеристики на оспорения промишлен дизайн са дефинирани чрез позоваване на правилата, описани в точки 18—20 по-горе, които, когато става въпрос за продукти, които не са компоненти за включване в съставен продукт по смисъла на разпоредбата на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, не препращат към понятието „обичайна употреба“, а към видимия външен вид на продукта по смисъла на член 3, буква a) от този регламент.
Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, когато е уточнил в точки 13 и 16 от обжалваното решение, че характеристиките на продукта, които не са видими и не се отнасят до видимия му външен вид, не могат да бъдат взети предвид при преценката дали оспореният промишлен дизайн може да бъде обект на закрила, нито когато въз основа на това е заключил в точка 17 от обжалваното решение, че „фурето, съдържащо се във вътрешността на бисквитата, съобразно изображението на промишления модел, не следва да се взема предвид при преценката на оригиналността на промишления дизайн“.
По-специално, както апелативният състав констатира в точки 21—24 от обжалваното решение, неравната и грапава повърхност на външната част на бисквитата, жълтеникавият ѝ цвят, заоблената ѝ форма и наличието на шоколадови парченца са общи характеристики на противопоставените по настоящото дело промишлени дизайни, които са определящи за общото впечатление, което се създава у информирания потребител, поради което не може да се счита, че оспореният промишлен дизайн е оригинален.
Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, когато е констатирал в точка 31 от обжалваното решение, че оспореният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен, в съответствие с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, поради липсата на оригиналност по смисъла на член 6 от същия регламент.

English version

The European Court ruled in Case T‑494/12, Biscuits Poult SAS v OHIM, Banketbakkerij Merba BV.
The case concerns the successful registration of the following European designs by Biscuits Poult:

Merba filled a request for cancellation of these designs because of lack of novelty and individual character and presents of earlier designs belong to Merba.

OHIM accepts the design as similar. They can't create different overall impression for the informed consumers from the designs which already existing. 
According to the Court:
Moreover, as OHIM and the intervener have pointed out, the fact that the product in question may bear a closer resemblance to the contested design when it is broken open in order to be consumed is irrelevant.
The applicant’s argument to the effect that the layer of chocolate filling inside the cookie becomes visible during ‘normal use’ of the cookie, that is to say, when it is consumed, is based on a misunderstanding of Article 4(2) and (3) of Regulation No 6/2002 and is therefore ineffective. It is apparent from those provisions that the concept of ‘normal use’ is relevant only when an assessment is to be made of whether protection may be given to a design applied to or incorporated in a product which constitutes a component of a complex product within the meaning of Article 3(c) of Regulation No 6/2002. Article 4(3) of that regulation further states that the concept of ‘normal use’ is to mean ‘use within the meaning of [Article 4](2)(a)’.
The parties all agree, correctly, that a cookie such as the one portrayed in the contested design is not a complex product within the meaning of Article 3(c) of Regulation No 6/2002 because it is not composed of multiple components which can be replaced permitting disassembly and re-assembly. Consequently, the characteristics of the contested design which may be protected must be determined by reference to the rules referred to in paragraphs 18 to 20 above, which, in respect of products which are not components which may be assembled in a complex product within the meaning of Article 3(c) of Regulation No 6/2002, do not refer to the concept of ‘normal use’, but rather to the appearance of the product within the meaning of Article 3(a) thereof.
Therefore the Board of Appeal did not err in stating, in paragraphs 13 and 16 of the contested decision, that the non-visible characteristics of the product, which do not relate to its appearance, could not be taken into account in the determination of whether the contested design could be protected, nor in concluding, in paragraph 17 of the contested decision, that ‘it [was] not necessary to take into account, in the examination of the individual character of the design, of the filling inside the cookie, as portrayed’.
In particular, as the Board of Appeal stated in paragraphs 21 to 24 of the contested decision, the irregular, rough surface on the outside of the cookie, its golden colour, round shape and the presence of chocolate chips are characteristics which are common to the conflicting designs and decisive for the overall impression produced on an informed user, so that the contested design cannot be regarded as having individual character.
Consequently, the Board of Appeal did not err in finding, in paragraph 31 of the contested decision, that the contested design had to be declared invalid pursuant to Article 25(1)(b) of Regulation No 6/2002 on the ground that it lacked individual character within the meaning of Article 6 thereof.

петък, 12 септември 2014 г.

Кувейт се присъедини към Бернската конвенция - Kuwait joined the Berne Convention

WIPO съобщава за присъединяването на Кувейт към Бернската конвенция за закрилата на литературните и художествени произведения. 
Конвенцията влиза в сила за Кувейт от 02.12.2014.
Повече информация тук.

English version

WIPO informs about the Kuwaiti accession to the Berne Convention for the Protection of Literary and Artistic Works.
The Convention enters into force for Kuwait on 02/12/2014.  
More information here.

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Не всяка звезда може да бъде търговска марка в Европа - Not every star can be a trademark in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело  T-687/13.  Unibail Management подава заямка за следната фигуративна европейска марка за класове 16, 35, 36, 38, 39, 41, 42 и 43:
OHIM отказва да регистрира марката, решение което е потвърдено и от Апелативния борд. Причините за отказа са член 7 (1) b) CTMR, абсолютни основания, липса на отличителност. 
Според ведомството така представеният знак се състой от звезди и линии, които по никакъв начин не могат да отличат стоките и услугите от посочените класове. Освен това за част от стоките и услугите посоченият знак може да се възприеме от потребителите, като индикация за тяхното качество.
Европейският съд обаче отменя това решение. Причините са в това, че Апелативния борд не е разгледал основанията за отказ на марката за всяка конкретна стока и услуга, а е направил само обща оценка за наличната описателност и неотличителност.

English version

The European court issued a judgement in Case T-687/13. Unibail Management applied for the following European trademark for Classes 16, 35, 36, 38, 39, 41, 42 and 43:

OHIM and the Board of Appeal refused the registration of the above mention trademark because of Article  7 (1) b) CTMR, absolutely grounds for refusal, lack of distinctive character. 
According to the Office this sign, as it is represented, is consists only of stars and lines, which can't distinct the goods and services in the application. Moreover the sign could be perceived as indication of quality by the consumers for some of the goods and services.
The European court, however, annulled this decision because the Board made overall assessment regarding sign's distinctive character without to evaluate it in relation with each goods and services alone.

сряда, 10 септември 2014 г.

Кратки IP новини от България и света - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Патентите са само началото. За повече информация тук. 

2. Disney съди DJ  заради прилика с Мики Маус. За повече информация тук. 

3.  ЕК регистрира българския деликатес "Роле Трапезица". За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

English version

1. Patents are only the beginning. For more information here.

2. Disney sues a DJ because of a resemblance with Mickey Mouse. For more information here.

3. European Commission gave registration for Bulgarian delicacy Role Trapezitsa. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.

вторник, 9 септември 2014 г.

Комбинирани марки - решение на Европейския съд - Figurative trademarks - a decision of the European Court

 Европейският съд излезе с решение по дело T-36/13. То касае опит за регистрация на следната европейска марка за класове 3, 14, 18 и 25:
Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на следните по-ранни марки за същите класове:

OHIM отхвърля опозицията. Според ведомството марките се различават визуално по представените графични елементи и тяхното оцветяване. Освен това марките съдържат различни словни елементи.
По-късната марка съдържа име на човек, докато по-ранната марка има различен словен елемент, което допринася за създаване на разлика.
Претенцията на притежателят на по-ранните марки, че по-късната марка се облагодетелства недобросъвестно от репутацията на марките му е отхвърлена, поради липса на доказателства за това.
информация на Marques Class 46.

English version

The European Court ruled in Case T-36/13. It concerns an attempt for registration of the following European trademark for Classes 3, 14, 18 and 25:

Against this mark was filled an opposition based on the following earlier marks for the same classes:

OHIM dismissed the opposition. According to the Office both marks differ visually due to graphic elements and their coloring. Furthermore both signs contain different word elements.
The later mark contains the name of the person until the earlier mark has a different word element that contributes to the difference as a whole.
The claim of the proprietor of the earlier mark that the later trade mark takes unfair advantages from the reputation of his mark was dismissed for lack of evidences.
information Marques Class 46.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Пародия, комикси и авторско право - решение на Европейският съд - Parody, comics and copyright - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. Делото касае следното:

Г‑н Deckmyn е член на Vlaams Belang, а предметът на дейност на Vrijheidsfonds съгласно устава му е финансова и материална подкрепа на тази политическа партия без каквато и да било стопанска цел.
По време на новогодишния прием на град Гент (Белгия), организиран на 9 януари 2011 г., г‑н Deckmyn разпространява календари за 2011 г., на които е указано, че той е отговорен издател. На заглавната страница на тези календари е отпечатано спорното изображение в главното производство.
Изображението приличало на представеното на корицата на албума с комикси Suske en Wiske, озаглавен „De Wilde Weldoener“ („Дивият благодетел“), създаден през 1961 г. от г‑н Vandersteen, чието издание на френски език е със заглавието „La tombe hindoue“ („Хиндуистката гробница“). Последното изображение представлява един от главните герои на албума, облечен в бяла туника и хвърлящ монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент, а хората, които събират парите, са заменени със забулени цветнокожи персонажи.
Като приема, че спорното изображение в главното производство и публичното му разпространяване нарушават съответното авторско право, Vandersteen и др. предявяват иск срещу г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds пред Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд на Брюксел), който осъжда ответниците да преустановят всякакво използване на изображението под страх от имуществена санкция.
Пред запитващата юрисдикция, сезирана с жалба срещу постановеното на първа инстанция решение, г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds по-специално посочват, че спорното изображение в главното производство представлява политическа карикатура, която попада в понятието „пародия“, допустима съгласно член 22, параграф 1, точка 6° от Закона от 30 юни 1994 г. за авторското право и сродните права.
Vandersteen и др. оспорват това тълкуване, тъй като според тях пародията трябва да отговаря на определени условия, които не са налице в случая, а именно да има критична функция, да представлява пример за оригиналност, да има хумористичен дух, да има за цел осмиване на оригиналното произведение и да не заимства от оригиналното произведение повече фигуративни елементи, отколкото са строго необходими за осъществяване на пародията. В този контекст те твърдят също, че спорното изображение в главното производство отправя дискриминационно послание, тъй като фигурите, които в оригиналното произведение събират хвърлените монети, са заменени със забулени цветнокожи персонажи.
При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:
–  да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
–  да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
– да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
–  да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?
3) Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?“.

Решението на съда:

1) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „пародия“, съдържащо се в тази разпоредба, е автономно понятие на правото на Съюза.
2) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че основните характеристики на пародията, от една страна, са посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него, и от друга страна, е проява на хумор или осмиване. Понятието „пародия“ по смисъла на тази разпоредба не е обусловено от изискванията пародията да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение — да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение, да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.
При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).
Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, ако се допусне, че спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията, съответства на този справедлив баланс.


English version

The European Court issued an interpretative judgment in Case C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. The case concerns the following:

Mr Deckmyn is a member of the Vlaams Belang political party, while the object of the Vrijheidsfonds, according to its articles of association, is to support that political party financially and materially, to the exclusion of any profit motive.
At the reception held on 9 January 2011 by the City of Ghent (Belgium) to celebrate the New Year, Mr Deckmyn handed out calendars for 2011 in which he is named as the editor. On the cover page of those calendars appeared the drawing at issue.
The drawing at issue resembled that appearing on the cover of the Suske en Wiske comic book entitled ‘De Wilde Weldoener’ (which may roughly be translated as ‘The Compulsive Benefactor’), which was completed in 1961 by Mr Vandersteen. That drawing is a representation of one of the comic book’s main characters wearing a white tunic and throwing coins to people who are trying to pick them up. In the drawing at issue, that character was replaced by the Mayor of the City of Ghent and the people picking up the coins were replaced by people wearing veils and people of colour.
Taking the view that the drawing at issue and its communication to the public constituted an infringement of their respective copyrights, Vandersteen and Others brought an action against Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds before the rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Court of First Instance, Brussels), which ordered the defendants to cease all use of the drawing, failing which they would have to pay a periodic penalty.
Before the referring court hearing the appeal against the decision at first instance, Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds submitted, in particular, that the drawing at issue is a political cartoon which falls within the scope of parody accepted under point (6) of Article 22(1) of the Law of 30 June 1994 on copyright and related rights.
Vandersteen and Others dispute that interpretation, since, according to them, parody must meet certain criteria, which are not fulfilled in this case, namely: to fulfil a critical purpose; itself show originality; display humorous traits; seek to ridicule the original work; and not borrow a greater number of formal elements from the original work than is strictly necessary in order to produce the parody. In those circumstances, they also allege that the drawing at issue conveyed a discriminatory message, since the characters who, in the original work, pick up the scattered coins, were replaced in the drawing at issue by people wearing veils and people of colour.
In those circumstances, the hof van beroep te Brussel (Court of Appeal, Brussels) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
1. Is the concept of “parody” an autonomous concept of EU law?  
2. If so, must a parody satisfy the following conditions or conform to the following characteristics:
–  display an original character of its own (originality);
–  display that character in such a manner that the parody cannot reasonably be ascribed to the author of the original work;
– seek to be humorous or to mock, regardless of whether any criticism thereby expressed applies to the original work or to something or someone else;
–  mention the source of the parodied work?
3. Must a work satisfy any other conditions or conform to other characteristics in order to be capable of being labelled as a parody?’ 

The Court's decision:

1.Article 5(3)(k) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, must be interpreted as meaning that the concept of ‘parody’ appearing in that provision is an autonomous concept of EU law.
2.Article 5(3)(k) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the essential characteristics of parody, are, first, to evoke an existing work, while being noticeably different from it, and secondly, to constitute an expression of humour or mockery. The concept of ‘parody’, within the meaning of that provision, is not subject to the conditions that the parody should display an original character of its own, other than that of displaying noticeable differences with respect to the original parodied work; that it could reasonably be attributed to a person other than the author of the original work itself; that it should relate to the original work itself or mention the source of the parodied work.
However, the application, in a particular case, of the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, must strike a fair balance between, on the one hand, the interests and rights of persons referred to in Articles 2 and 3 of that directive, and, on the other, the freedom of expression of the user of a protected work who is relying on the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k).
It is for the national court to determine, in the light of all the circumstances of the case in the main proceedings, whether the application of the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, on the assumption that the drawing at issue fulfils the essential requirements of parody, preserves that fair balance.

четвъртък, 4 септември 2014 г.

WIPO Magazine - Issue 4/2014

WIPO публикува брой 4 на своето списание. В броя може да откриете:

    Global Innovation Index 2014: The Human Factor in Innovation
    Bacteria as a Vehicle for Drug Delivery
    Innovation Gathers Pace in Renewables Sector
    Alice v. CLS Bank: United States Supreme Court Establishes 
    General Patentability Test
    Accessible Books Consortium: Breaking Down Barriers to Accessibility
    Video Games: Computer Programs or Creative Works?
    Cutting-Edge Science Inspires Ground-Breaking Art
    Egypt and Tunisia Underscore the Importance of IP

English version

WIPO published issue 4 of its magazine. In this issue you can find:

сряда, 3 септември 2014 г.

Tesco не успя да регистрира марка във Великобритания - Tesco failed to register a trademark in the UK

TESCO е получил отказ за регистрация на фигуративна марка сини тирета, които са част от логото на компанията.
Според Патентното ведомство на Великобритания знакът не е достатъчно отличителен за да представлява марка.
Представеното социологическо проучване от TESCO за това, че потребителите свързват сините тирета с магазините на компанията, е отхвърлено, като недостатъчно.
Според ведомството при подобни слабо отличителни знаци е необходимо да се докаже убедително, че те могат да посочват произхода на стоките и услугите за които са заявени.
информация на M Marketing.

English version

TESCO failed to register a trademark for its blue dashes which are part of the company's logo. According to the UK Intellectual Property Office the applied sign is not distinctive enough to represent a trademark.
The survey submitted by Tesco, which shows that consumers perceiving the blue dashes in relation to the company, was consider to be insufficient. According to the Office in case of such indistinctive signs it is necessary strong evidences to be provided that the relevant sign could represent source of origin, which is requirement for trademark registration.

вторник, 2 септември 2014 г.

Песента на Шакира "Loca" нарушава авторски права - Shakira's song "Loca" violates copyright

Съд в Ню Йорк взе решение с което определя песента на Шакира "Loca", като нарушаваща авторски права. Делото е повдигнато от Mayimba Music, Inc, която притежава правата върху песента ‘loca con su tiguere’ на композитора Ramon Arias Vasquez, написана през 1998 година.
Mayimba Music, Inc обвинява Sony Corp of America, Sony Music Entertainment, Sony/ATV Latin Music Publishing LLC, Sony/ATV Discos Music Publishing LLC, и Sony/ATV Tunes LLC, които продуцират песента на Шакира, в плагиатство.
Според решението на съда песента "Loca" включва в състава си елементи от по-ранната песен ‘loca con su tiguere’.
Подобен казус имаше и с песента ‘waka,waka’, която беше химн на световното първенство в Южна Африка през 2010. Тогава спорът беше решен извън съда.

English version

The Court in New York decided that the Shakira's song "Loca" violates copyright. The case was brought by Mayimba Music, Inc, which owns the rights to the song 'loca con su tiguere' by the composer Ramon Arias Vasquez, written in 1998.  
Mayimba Music, Inc accused Sony Corp of America, Sony Music Entertainment, Sony / ATV Latin Music Publishing LLC, Sony / ATV Discos Music Publishing LLC, and Sony / ATV Tunes LLC, which produced the Shakira song, for plagiarism.  
The Court ruled the song "Loca" incorporated elements of the earlier song 'loca con su tiguere'.  
There was a similar case with the song 'waka, waka', which was the anthem of the World Cup in South Africa in 2010 then the dispute was settled out of the Court.  

понеделник, 1 септември 2014 г.

Порто или Супер Порто - сблъсък извън стадиона - Porto against Super Porto - a clash outside the stadium

Marques Class 46 съобщава за интересно дело касаещо марка на футболен клуб в Португалия. SILMODA подава заявка за португалска марка ‘SUPER PORTO’  за клас 25 - фланелки. Патентното ведомство на страната отказва регистрацията поради наличие на по-ранни сходни марки PORTO за същите стоки.
Решението е обжалвано. The Intellectual Property Court потвърждава решението на ведомството. Водещият елемент във всички марки е PORTO, а думата SUPER само усилва неговото възприемане от потребителите.
Решението е обжалвано пред the Lisbon Court of Appeal. Съдът отменя по-ранните решения и дава регистрация на марката. Според решението на съда марките трябва да се сравняват в тяхната цялост, а не единствено по един от елементите си. Освен това според съда думата PORTO не се свързва единствено с футболния клуб но и със самият град. Поради тези причини съдът изключва вероятността от объркване на потребителите.
Ще бъде интересно дали това решение ще бъде последно. В действителност подобни дела са интересни от гледна точка на сблъсъка между географското наименование и известността на съответната марка. В случая футболен клуб Порто е пълен доминант през последните 30 години в Португалия и чиято известност е разпространена далеч извън страната.

English version

Marques Class 46 reports about an interesting case concerning the brand of a football club in Portugal. SILMODA applied for Portuguese trademark 'SUPER PORTO' in  Class 25 - shirts. The Patent Office refused registration because of earlier similar marks for the same goods.  
The decision was appealed. The Intellectual Property Court upheld the decision of the office. The leading element in all marks is PORTO, and the word SUPER only enhances its consumer perception.
The decision was appealed to the Lisbon Court of Appeal. The Court annulled the earlier decisions and allows registration of the mark. According to  the Court all signs should have been compared as a whole, and not merely by one of thier elements. Moreover, according to the Court PORTO word is not uniquely associated with the football club but with the city itself. For these reasons, the Court excluded the likelihood of consumer confusion.
It will be interesting whether this decision will be last. In fact, similar cases are interesting in terms of the clash between the geographical name and the reputation of relevant mark.
In this case Porto football club has dominated over the last 30 years in Portugal and its fame spread far beyond the country.