вторник, 27 януари 2015 г.

Изчерпване на авторски права и продажба в интернет - Exhaustion of copyrights and sales on Internet

Европейският съд излезе с решение по дело C‑419/13 Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright. Делото касае следното:

Pictoright е нидерландска организация за колективно управление на авторски права, която защитава интересите на членуващите в нея титуляри на авторски права. Въз основа на споразумения с чуждестранни организации със същия предмет на дейност Pictoright защитава в Нидерландия също интересите на чуждестранни художници и на техните наследници. На Pictoright е възложено да управлява авторските права от името на титулярите, по-специално като издава лицензи и като противодейства срещу нарушенията на тези права.
Чрез уебсайта си Allposters търгува с постери и други художествени репродукции на известни художници, авторските права върху които се управляват от Pictoright. Allposters предлага на своите клиенти по-специално репродукции под формата на постери, рамкирани постери и постери върху дърво или върху платно за рисуване. За да се изработи последният продукт, първо върху хартиен постер, възпроизвеждащ избраната творба, се нанася слой от синтетичен материал (ламинат). След това чрез определен химичен процес изображението върху постера се пренася от постера върху платното за рисуване. Накрая това платно се поставя в дървена рамка. След завършване на тази операция изображението на творбата изчезва от хартиения носител. Allposters квалифицира този процес и неговия резултат като „пренасяне върху платно“.
Pictoright възразява срещу продажбата на пренесените изображения върху платно, възпроизвеждащи закриляни с авторски права произведения, без съгласието на неговите клиенти, титуляри на авторските права, и като заплашва Allposters с предприемането на съдебни действия, иска тази дейност да бъде преустановена.
Тъй като Allposters отказва да се съобрази с това искане, Pictoright предявява иск срещу него пред Rechtbank Roermond (Районен съд Рурмонд), като претендира преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските и неимуществените права на техните титуляри.
С решение от 22 септември 2010 г. Rechtbank Roermond отхвърля този иск. Поради това Pictoright обжалва това решение пред Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос), който отменя посоченото съдебно решение с решение от 3 януари 2012 г. и уважава голяма част от исканията на Pictoright.
Според последния съд продажбата на постер или на платно, върху които е възпроизведено художествено произведение, представлява публикуване по смисъла на нидерландското право. В действителност от решението на Hoge Raad der Nederlanden от 19 януари 1979 г. по дело (NJ 1979/412, Poortvliet) следвало, че е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Закона за авторското право, ако копие, пуснатото на пазара от титуляря на правото, се разпространява публично под друга форма, доколкото в резултат на това лицето, което търгува с тази нова форма на това копие, разполага с нови възможности да го използва (наричана по-нататък „съдебната практика по делото Poortvliet“). Тъй като установява, че хартиените постери, продавани със съгласието на титулярите на авторските права, претърпявали съществено изменение, вследствие на което на Allposters се предлагали нови възможности да използва съответните копия, доколкото това изменение позволявало на Allposters да ги продава на практика на по-високи цени и да се насочи към различна целева група, Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch приема, че търгуването с пренесените върху платно изображения съставлява публикуване, което е забранено съгласно националното право, и отхвърля доводите на Allposters, изведени от изчерпването на правото на разпространение.
Allposters подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва по-специално относимостта на съдебната практика по делото Poortvliet, както и начина, по който се тълкуват понятията за изчерпване и за публикуване, които според него били хармонизирани в рамките на Съюза. Според Allposters при разпространението на дадено произведение, инкорпорирано в даден материален обект, независимо дали той е пуснат в продажба от титуляря на авторското право или с негово съгласие, е налице изчерпване на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2, от Директива 2001/29. Евентуалното последващо изменение на този обект не би имало никакви последици върху изчерпването на правото на разпространение. Pictoright посочва обаче, че тъй като правото на преработка все още не е хармонизирано в рамките на уредбата на авторските права в правото на Съюза, съдебната практика по делото Poortvliet остава валидна или най-малкото в съответствие с правото на Съюза.
При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Урежда ли член 4 от Директива 2001/29 въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в ЕИП от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената ѝ форма?
2) a) При положителен отговор на първия въпрос, в този случай обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат в този случай, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение не препятства или не прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, според който не може да се твърди, че е налице изчерпване само поради обстоятелството, че препродаващото лице е изменило форма на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet, NJ 1979/412)?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

English version

The European Court ruled in Case C-419/13 Art & Allposters International BV against Stichting Pictoright. The case concerns the following:

Pictoright is a Netherlands copyright collecting society which looks after the interests of copyright owners affiliated to it. It also safeguards, in the Netherlands, the interests of foreign artists and their heirs on the basis of agreements concluded with foreign entities with the same purpose. Pictoright is mandated to exploit copyright on behalf of the rightholders in particular by licensing and by taking action against infringements of that copyright.
Allposters, through its websites, markets posters and other reproductions depicting the works of famous painters, which are covered by the copyright exploited by Pictoright. Among other products, Allposters offers its clients reproductions in the form of posters, framed posters, posters on wood and images on canvases. In order to produce an image on canvas, a synthetic coating (laminate) is first applied to a paper poster depicting the chosen work. Next, the image on the poster is transferred from the paper to a canvas by means of a chemical process. Finally, that canvas is stretched over a wooden frame. The image of the work disappears from the paper backing during the process. Allposters refers to both it and its result as ‘canvas transfer’.
Pictoright opposed the sale of canvas transfers reproducing works protected by copyright without the consent of its clients, the holders of that copyright, calling on Allposters to cease that activity and threatening legal proceedings.
As Allposters refused to respond to that request, Pictoright brought an action against it before the Rechtbank Roermond (Roermond District Court) seeking that it be ordered to cease all infringement, direct or indirect, of the rightholders’ copyright and moral rights.
By decision of 22 September 2010, the Rechtbank Roermond dismissed that action. Pictoright then appealed against that decision before the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch (Regional Court of Appeal, ’s-Hertogenbosch) which, by judgment of 3 January 2012, annulled the decision and upheld most of Pictoright’s claims.
In the latter court’s view, the sale of a poster or canvas which reproduces an artistic work constitutes a publication within the meaning of Netherlands law. It followed from the judgment of the Hoge Raad der Nederlanden of 19 January 1979 (NJ 1979/412, Poortvliet) that there is a new publication, within the meaning of Article 12 of the Law on copyright, where the copy of a work placed on the market by the rightholder is distributed to the public under another form, to the extent that whoever markets that new form of that copy has new opportunities for exploitation (‘the Poortvliet doctrine’). Taking the view that the paper poster, marketed with the copyright holder’s consent, underwent a major alteration offering Allposters new opportunities for exploitation, in so far as that alteration allows it to charge higher prices and to target a different group, the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch found that the marketing of canvas transfers constituted a publication which was prohibited under national law and rejected Allposters’ argument that the distribution right had been exhausted.
Allposters brought an appeal in cassation before the referring court. It challenges inter alia the relevance of the Poortvliet doctrine and the interpretation given to the concepts of ‘exhaustion’ and ‘publication’, which, it submits, are harmonised within the European Union. Allposters considers that there is exhaustion of the distribution right, within the meaning of Article 4(2) of Directive 2001/29, upon distribution of a work incorporated into a tangible object if it has been offered for sale by the copyright holder or with his consent. Any subsequent alteration to that object has no impact on exhaustion of the distribution right. Pictoright maintains, on the other hand, that, in the absence of harmonisation of the adaptation right in EU law in the field of copyright, the Poortvliet doctrine remains valid or is at least in compliance with EU law.
In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
(1) Does Article 4 of Directive 2001/29 govern the answer to the question whether the distribution right of the copyright holder may be exercised with regard to the reproduction of a copyright-protected work which has been sold and delivered within the [EEA] by or with the consent of the rightholder in the case where that reproduction had subsequently undergone an alteration in respect of its form and is again brought into circulation in that form?
(2) (a)   If the answer to Question 1 is in the affirmative, does the fact that there has been an alteration as referred to in Question 1 have any bearing on the answer to the question whether exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29] is hindered or interrupted?
(b) If the answer to Question 2(a) is in the affirmative, what criteria should then be applied in order to determine whether an alteration exists in respect of the form of the reproduction which hinders or interrupts exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29]?
(c) Do those criteria leave room for the criterion developed in Netherlands national law to the effect that there is no longer any question of exhaustion on the sole ground that the reseller has given the reproductions a different form and has disseminated them among the public in that form (judgment of the Hoge Raad of 19 January 1979 in Poortvliet, NJ 1979/412)?’

The Court decision:

Article 4(2) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that the rule of exhaustion of the distribution right set out in Article 4(2) of Directive 2001/29 does not apply in a situation where a reproduction of a protected work, after having been marketed in the European Union with the copyright holder’s consent, has undergone an alteration of its medium, such as the transfer of that reproduction from a paper poster onto a canvas, and is placed on the market again in its new form.