сряда, 23 март 2016 г.

Свободен wi-fi достъп и нарушаване на авторски права - важно становище

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR по дело C‑484/14  Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH. Делото касае следното:

Ищецът извършва търговска дейност, в рамките на която продава и отдава под наем осветителна и звукова техника за различни прояви.
Той е притежател на интернет връзка, която поддържа чрез Wi-Fi мрежа. Посредством тази връзка на 4 септември 2010 г. незаконно е било предложено за изтегляне музикално произведение.
Sony Music е продуцент на звукозаписи и притежател на правата върху това произведение. С писмо от 29 октомври 2010 г. Sony Music предупреждава г-н Mc Fadden да преустанови нарушението на неговите права.
Както е видно от акта за преюдициално запитване, г-н Mc Fadden изтъква в това отношение, че в рамките на своето предприятие той поддържа Wi-Fi мрежа, която е достъпна за всички потребители и върху която той не упражнява никакъв контрол. Той съзнателно не я е защитил с парола, за да предоставя на хората пряк публичен достъп до интернет. Г-н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.
Вследствие на предупредителното писмо за преустановяване на нарушението г-н Mc Fadden предявява пред запитващата юрисдикция отрицателен установителен иск („negative Feststellungsklage“). Sony Music предявява насрещен иск за преустановяване на нарушението и за обезщетение за вреди.
С неприсъствено решение от 16 януари 2014 г. запитващата юрисдикция отхвърля иска на г-н Mc Fadden и уважава насрещния иск като постановява съдебна забрана спрямо г-н Mc Fadden на основание на неговата пряка отговорност за разглежданото нарушение и го осъжда да заплати обезщетение за вреди, разходите по отправяне на предупреждението, както и съдебните разноски.
Г-н Mc Fadden обжалва това неприсъствено решение. Той поддържа по‑специално, че неговата отговорност е изключена по силата на разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31.
В производството по обжалване Sony Music иска да се потвърди неприсъственото решение и при условията на евентуалност, да се постанови съдебна забрана и г-н Mc Fadden да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди, както и разходите по отправяне на предупреждението на основание на косвената му отговорност (Störerhaftung).
Запитващата юрисдикция посочва, че на този стадий тя не счита, че г-н Mc Fadden е пряко отговорен, но предполага, че е възможно да се установи косвена отговорност (Störerhaftung), тъй като неговата Wi-Fi мрежа е незащитена.
В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че е склонна да приложи по аналогия решението на Bundesgerichtshof от 12 май 2010 г. Sommer unseres Lebens (I ZR 121/08) считайки, че макар това решение да се отнася за частни лица, на още по‑силно основание е приложимо в случай на лице, което извършва търговска дейност и поддържа публично достъпна Wi-Fi мрежа. Според запитващата юрисдикция обаче било изключено да се установи отговорност на това основание, ако фактите по спора по главното производство попадат в обхвата на член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, транспонирана в германското право с член 8, параграф 1 от Закона за електронните медии.

Мнението на Генералния адвокат:

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) преюдициални въпроси по следния начин:

1)  Член 2, букви a) и б) и член 12, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО Директива 2000/31/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че те се прилагат спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа безплатна публично достъпна безжична локална мрежа с достъп до интернет.

2)  Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 не допуска осъждане на доставчик на услуги за обикновен пренос по каквито и да било искове, свързани с установяване на неговата гражданска отговорност. Този член следователно не допуска доставчикът на такива услуги да бъде осъден да заплати не само обезщетение за вреди, но и разходите за отправяне на предупреждение и съдебните разноски във връзка с нарушение на авторското право, извършено от трето лице във връзка с пренасяната информация.

3)  Член 12, параграфи 1 и 3 от Директива 2000/31 допуска постановяването на съдебна забрана, нарушаването на която се наказва с глоба.
Когато постановява такава забрана, националният съд е длъжен да се увери:

–   че разглежданите мерки са в съответствие с член 3 от Директива 2004/48/ЕО и по специално, че те са ефективни, пропорционални и възпиращи,

–    че те са предназначени да се преустанови или да се предотврати конкретно нарушение и не включват общо задължение за контрол в съответствие с член 12, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, и

–  че тези разпоредби, както и другите условия съгласно националното право, се прилагат при спазване на справедливо равновесие между приложимите основни права, по специално защитените от една страна, от членове 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от друга страна, от член 17, параграф 2 от нея.

4)  Член 12, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, тълкувани предвид изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни права, по принцип допускат постановяването на забрана, която дава възможност на нейния адресат да избере конкретните мерки, които ще предприеме. Сезираният с искане за постановяване на забрана национален съд обаче трябва да се увери в съществуването на подходящи мерки, които са в съответствие с ограниченията, произтичащи от правото на Съюза.

Същите разпоредби не допускат съдебна забрана спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа публично достъпна безжична локална мрежа с достъп до интернет, когато адресатът на забраната може да се съобрази с нея само ако:

–   изключи връзката с интернет, или

–   я защити с парола, или

– проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да провери дали съответното защитено от авторско право произведение не е отново незаконосъобразно пренесено.