понеделник, 16 май 2016 г.

Период за обещетение при нарушаване на права върху европейски марки

Генералният адвокат на Европейският съд излезе с мнение по дело C‑280/15  Irina Nikolajeva  срещу  OÜ Multi Protect. Делото касае следното:

На 24 април 2010 г. г‑жа Nikolajeva подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП). Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „HolzProf“. Заявката за регистрация е публикувана на 31 май 2010 г. На 14 септември 2010 г. марката „HolzProf“ е регистрирана и тази регистрация е публикувана на 16 септември 2010 г.
На 24 април 2010 г. г‑жа Nikolajeva сключва лицензионен договор, с който отстъпва ползването на своята марка на OÜ Holz Prof. Месечното лицензионно възнаграждение е определено в размер на .............
На 18 юни 2013 г. г‑жа Nikolajeva предявява пред запитващата юрисдикция иск срещу Multi Protect, като формулира три искови претенции.
Първо, г‑жа Nikolajeva иска от запитващата юрисдикция да констатира незаконното ползване на марката от Multi Protect. Тя счита, че Multi Protect нарушава член 9, параграф 1, буква a) и член 9, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, като използва знак, идентичен с нейната марка, като „скрита ключова дума“ на уебсайт, достъпен чрез интернет. В това отношение г‑жа Nikolajeva твърди, че Multi Protect е нарушавало произтичащите от марката изключителни права през периода от 3 май 2010 г. до 28 октомври 2011 г., а именно период от 17 месеца и 25 дни.
Второ, г‑жа Nikolajeva иска да ѝ бъде заплатена сумата от ................. от Multi Protect съгласно разпоредбите за неоснователно обогатяване. Тази сума е изчислена въз основа на определеното в лицензионния договор с OÜ Holz Prof възнаграждение за периода на твърдяното нарушение.
Трето, г-жа Nikolajeva иска обезщетение за неимуществени вреди. Тя твърди, че образуваното поради същите обстоятелства наказателно производство и сезирането на съда са ѝ причинили емоционални страдания. В тази насока г-жа Nikolajeva поддържа, че действията на Multi Protect са „довели до влошаване на здравословното ѝ състояние“, че „няколко бизнес партньори са се обърнали към нея за обяснения“ и че „във връзка със спора било създадено негативно отношение“.
Запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали в случай че констатира незаконното ползване на разглежданата марка в съответствие с първата искова претенция на г‑жа Nikolajeva, тя би трябвало да постанови определение, забраняващо действията, които нарушават правата върху марка съгласно член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009, въпреки че това не е поискано от г‑жа Nikolajeva.
Запитващата юрисдикция изпитва съмнение и по въпроса кога предоставената от марката на Общността защита започва да проявява действието си. Тя отбелязва, че съгласно член 9, параграф 3, първо изречение от Регламент № 207/2009 правата, предоставени от марката на Общността, могат да се противопоставят на трети лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката. Тя добавя, че тази разпоредба предоставя възможност да бъде поискано разумно обезщетение за действия, последващи публикуването на заявката за марка на Общността, които след публикуването на регистрацията на марката биха били забранени в резултат на това публикуване. В тази насока запитващата юрисдикция има съмнения по въпроса дали член 14, параграф 1, второ изречение и член 101, параграф 2 от Регламент № 207/2009 допускат правата, свързани с марката на ищцата в главното производство, да се приемат за възникнали от определения в член 8, параграф 2, първо изречение от Закона за марките момент, тоест считано от подаването на заявката за регистрация на марката.
Освен това запитващата юрисдикция си задава въпрос за тълкуването на израза „разумно обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009.
При тези обстоятелства Harju Maakohus (Първоинстанционен съд, Харию) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)  Трябва ли съд за марките на Общността да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 [от Регламент № 207/2009] определение и когато ищецът не претендира това в исканията си и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Общността, или непредявяването на такава искова претенция или на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
2)  Трябва ли член 9, параграф 3 [от Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Общността може на основание член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] да поиска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и възстановяване на пазарната стойност на придобитото чрез нарушението и вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
3) Кои видове разходи и други обезщетения обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, възстановяване на понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?“.

Становището:

1)  Член 9, параграфи 1 и 3, член 14, параграф 1 и член 101, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността не допускат национална разпоредба, която предвижда, че правната защита на регистрирана марка има действие от датата на подаване на заявката за нейната регистрация.
2)  Член 9, параграф 3 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се иска разумно обезщетение на основание на тази разпоредба за действия, предшестващи публикуването на заявката за марка на Общността.
3)   Изразът „разумно обезщетение“, посочен в член 9, параграф 3 от Регламент № 207/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че възстановяването на печалбата може да се иска за действия, последващи публикуването на заявка за марка на Общността, които след публикуването на регистрацията на марката биха били забранени в резултат на това публикуване. Изразът „разумно обезщетение“ изключва моралните вреди.