понеделник, 3 октомври 2016 г.

Регистрация на звукови марки в ЕС - възможно но при определени условия

Общият съд излезе с решение по дело T‑408/15 Globo Comunicação e Participações S/A, срещу  Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Делото касае следното:


На 28 април 2014 г. жалбоподателят, Globo Comunicação e Participações S/A, подава заявка за марка на Европейския съюз.
Марката, чиято регистрация е поискана, е звуковият знак, възпроизведен графично по-долу:

Класове:
– клас 9: „Магнитни носители за записване; записващи дискове; компактдискове, DVD и други дигитални записващи носители; софтуер; приложен софтуер за таблети и смартфони“;
– клас 16: „Хартия и картон (необработен, полуобработен или за книжарски стоки); печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; книжарски стоки; канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларски артикули (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковане пластмасови, по-специално торбички, пликове и листове; печатарски букви; клишета, вестници, книги, списания“;
–  клас 38: „Услуги за телевизионно излъчване“;
–  клас 41: „Образование; обучение; развлекателни услуги; спортна и културна дейност; развлекателни услуги под формата на телевизионни програми; продуциране на телевизионни развлекателни програми[; р]азвлекателни услуги, по-специално новинарски, образователни, спортни и комедийни телевизионни програми, под формата на фейлетони, вариететни програми; продуциране на телевизионни програми; продуциране на развлекателни програми онлайн“.
С решение от 19 септември 2014 г. проверителят отхвърля посочената заявка за регистрация, като приема, че заявената марка попада в обхвата на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като е лишена от отличителен характер.
Решението е обжалвано.
С решение от 18 май 2015 г. пети апелативен състав на EUIPO, от една страна, отхвърля жалбата в частта ѝ относно твърдението за отличителен характер на заявената марка с оглед на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и от друга страна, връща преписката на проверителя за разглеждане на повдигнатия от жалбоподателя въпрос относно отличителния характер, придобит чрез използването на посочената марка с оглед на член 7, параграф 3 от посочения регламент, що се отнася до услугите за телевизионно излъчване, спадащи към клас 38, и развлекателните услуги, спадащи към клас 41.
В точка 17 от обжалваното решение апелативният състав установява, че разглежданите стоки и услуги са предназначени както за широкия кръг потребители, така и за специалистите, така че степента на внимание варира от нормална до висока.
В точки 18 и 19 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че за да може да бъде указание за потребителя за търговския произход на разглежданите стоки и услуги, заявената марка трябва да съдържа характеристики, позволяващи да бъде запомнена лесно от потребителя. Макар да не е необходимо знакът да бъде оригинален или измислен, той все пак не трябва да бъде банален или напълно незначителен.
В точка 20 от обжалваното решение апелативният състав добавя, че марка, състояща се от звуци, които представляват звънене, може да изпълнява функцията по установяване на произхода само ако съдържа елементи, по които тя да може да се индивидуализира по отношение на други марки. В случая обаче апелативният състав установява в точка 21 от същото решение, че заявената марка се състои от повторение на звук, спадащ към тембър на звънене, който във всяко отношение е банален, независимо от факта, че марката е изобразена на петолиние с ключа сол при темпо от 147 четвъртини ноти в минута с повторение на два тона сол диез. В точка 22 от обжалваното решение апелативният състав приема, че по отношение на класическата форма на звънене подобни нюанси не могат да бъдат достатъчни, за да се отхвърли възражението, основаващо се на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като има опасност те да не бъдат забелязани от съответния потребител, а в точка 23 от това решение същият състав посочва, че е неточно твърдението, че заявената марка се характеризира с няколко специфични елемента, които могат да бъдат възприети непосредствено от съответния потребител.
В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав приема, че заявената марка е представена като много прост звуков мотив, т.е. основно като банално и обикновено звънене, което поначало остава незабелязано и което съответният потребител не би запомнил.
Вследствие на това в точка 28 от обжалваното решение апелативният състав заключава, че заявената марка е лишена от отличителен характер по отношение на съвкупността от стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация.
В резултат от обжалваното решение, на 22 юли 2015 г. жалбоподателят въвежда нови ограничения като оттегля, от една страна, „[м]агнитни носители за записване; записващи дискове; компактдискове“, спадащи към клас 9, както и, от друга страна, всички стоки, спадащи към клас 16.
Решението е обжалвано пред Общия съд.

Според решението на съда, при регистрация на звукови марки, те трябва да бъдат от такъв характер, че да позволяват на потребителите да ги идентифицират, като марки, а не като елементи от функционално естество.

Така звуков знак, който няма възможността да обозначава повече от баналното съчетаване на нотите, от които се състои, не позволява на съответния потребител да го възприема във функцията му да идентифицира разглежданите стоки и услуги, доколкото би бил сведен до прост „огледален ефект“, в смисъл че, както правилно посочва EUIPO в съдебното заседание, той би препращал само към самия себе си и към нищо друго. Следователно той не е годен да предизвика в съзнанието на съответния потребител определена форма на внимание, позволяващо му да разпознае необходимата идентификационна функция на посочения знак.

В това отношение е необходимо да се отбележи, че звуков знак, за който е характерно, че е изключително елементарен, и който се свежда до простото повторение на две идентични ноти, не може сам по себе си да предаде послание, което потребителите могат да си спомнят, така че последните няма да го възприемат за марка, освен ако същият не е придобил отличителен характер чрез използване (решение от 12 септември 2007 г., Cain Cellars/СХВП (Изображение на петоъгълник), T‑304/05, непубликувано, EU:T:2007:271, т. 22).

По тази начин заявената марка ще бъде възприета от съответните потребители само като обикновена функционалност на посочените стоки и услуги, а не като указание за търговския им произход.

Следователно заявената марка се свежда до алармено или телефонно звънене, независимо от контекста, в който е използвана, както и от използваното средство, като това звънене няма вътрешно присъща характеристика, която да го разграничава от повторението на съставляващата го нота и да позволява да се отличи нещо различно от посочения алармен или телефонен звън.

Притежателят на марката цитира и налична общоизвестност в Бразилия. Според съда обаче това не е достатъчно условие, тъй като системата за регистрация на ЕС марки е независима и отличителност трябва да бъде доказана на територията на съюза.

Изводът който може да се направи на база това решение е че при заявяване на подобни звукови марки, те или трябва да бъдат достатъчно присъщо отличителни, тоест не кратки елементарни звуци, или да има достатъчно солидни доказателства за придобита отличителност за съответната територия.