сряда, 5 октомври 2016 г.

Забрана за използване на търговска марка в ЕС - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑223/15 Combit Software GmbH  срещу  Commit Business Solutions Ltd, което касае следното:

Дружеството Combit Software GmbH е учредено по германското право и е притежател на германската словна марка и словната марка на Европейския съюз, с които е защитен знакът „combit“ за стоки и услуги в областта на компютърните технологии. Упражняваната от това дружество дейност се състои по-специално в разработването и маркетинга на софтуер.
Commit Business Solutions е дружество, учредено по израелското право, и посредством уебсайта си www.commitcrm.com продава в редица държави софтуер, обозначен със словния знак „Commit“. Към момента на настъпване на фактите по главното дело офертите за продажба на това дружество са били достъпни на немски език, а веднъж закупен, разпространяваният софтуер можел да бъде доставен в Германия.
В качеството си на притежател на марките combit, на основание на член 97, параграф 2 от Регламент № 207/2009, combit Software предявява иск срещу Commit Business Solutions пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия). Дружеството combit Software се позовава на притежаваната от него марка на Съюза и като главно искане претендира да бъде разпоредено на Commit Business Solutions да преустанови използването на територията на Съюза на словния знак „Commit“ за разпространявания от това дружество софтуер. При условията на евентуалност, позовавайки се на германската марка, която притежава, combit Software иска да бъде разпоредено на същото дружество да преустанови използването на този словен знак на територията на Германия.
Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля основното искане на combit Software, но уважава претенцията му, направена при условията на субсидиарност.
Тъй като смята, че Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) следвало да разпореди на Commit Business Solutions да преустанови използването на словния знак „Commit“ на територията на целия Съюз, combit Software подава въззивна жалба пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия).
Този съд счита, че използването на словния знак „Commit“ от Commit Business Solutions създавало вероятност от объркване с марката „combit“ в съзнанието на средния потребител, владеещ немски език.
За разлика от това не съществувала вероятност от объркване в съзнанието на средния потребител, владеещ английски език. В действителност този потребител можел лесно да разбере смисловата разлика, съществуваща между, от една страна, английския глагол „to commit“ и от друга страна, понятието „combit“, тъй като последното било съставено от буквите „com“ — за „computer“ — и буквите „bit“ — за „binary digit“. Фонетичното сходство между „Commit“ и „combit“ се неутрализирало в съзнанието на посочения потребител, владеещ английски език, от посочената смислова разлика.
Същият съд стига до извода, че в немскоезичните държави членки съществува вероятност от объркване, но такава не е налице в англоезичните държави членки.
Този съд поставя въпроса по какъв начин в подобна ситуация следва да се приложи принципът на прогласения в член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 единен характер на марката на Европейския Съюз, и по-специално що се отнася до вероятността от объркване и разпореждането на предвидената в член 102, параграф 1 от посочения регламент забрана.
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви последици има за преценката на вероятността от объркване на дадена словна марка на Европейския съюз обстоятелството, че от гледна точка на средния потребител в една част от държавите членки фонетичното сходство между марката на Европейския съюз и знак, за който се твърди, че нарушава правата върху тази марка, се неутрализира от наличието на смислова разлика, при положение обаче че от гледната точка на средния потребител от други държави членки това не е така:
а)      Следва ли за целите на преценката на вероятността от объркване да се вземе предвид гледната точка на едната или на другата част от тези потребители, или е меродавна гледната точка на фиктивния среден потребител от всички държави членки?
б)      Следва ли да се приеме, че правата върху марката на Европейския съюз са нарушени, съответно не са нарушени, на цялата територия на Съюза, при положение че вероятността от объркване съществува само в част от тази територия, или следва [да се направи разлика] между отделните държави членки?“.

Решението на съда:

Член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че когато съд за марките на Европейския Съюз установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Европейския съюз, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от същата територия, този съд трябва да приеме, че е налице нарушение на предоставеното от тази марка изключително право, като разпореди преустановяване на посоченото използване за цялата територия на Европейския съюз, но изключи частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване.