четвъртък, 31 март 2016 г.

Нова форма за корекции на грешки в заявки за международни марки

WIPO съобщава за нова форма MM21 чрез която може да се осъществяват корекции на грешки в заявки за международни марки. Формата не е задължителна но WIPO препоръчва нейното използване.
За повече информация тук.

сряда, 30 март 2016 г.

вторник, 29 март 2016 г.

Проект на Закон за колективно управление на авторски и сродни права в България

Информация на Министерски съвет на Р.България:

Правителството одобри проект на закон за колективното управление на авторското право и сродните му права и предлага на Народното събрание да го приеме. С документа в националното ни законодателство се въвеждат изискванията на приетата през 2014 г. едноименна европейска директива.

С промените се създават условия за гарантиране на прозрачно и в интерес на авторите колективно управление на техните права. Вече ще има и независими дружества за управление на права, които ще сключват договори с авторите и ще отстъпват правата върху съответния репертоар. Режимът на регистрация на независимите дружества е либерализиран в сравнение с този на организациите за колективно управление на авторските права.

При използване на музика чрез публично изпълнение ползвателите вече ще могат да придобият необходимите права чрез договор с организация за колективни права или с независимо управляващо права дружество.

За разработката на проекта, след широка обществена дискусия, бе сформирана работна група към Съвета за защита на интелектуалната собственост. В състава й бяха включени представители на правоносителите, на ползвателите, на съществуващите организации за колективно управление на права и други заинтересовани лица.

понеделник, 28 март 2016 г.

Значението на думата BIMBO на италиански език - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T-33/15, Grupo Bimbo, SAB de CV v OHIM. Делото касае опит на мексиканската компания Grupo Bimbo да регистрира словна европейска марка BIMBO за клас 30 Брашно, хляб и зърнени продукти и продукти; продукти на сладкиши и бисквити.
OHIM отказва регистрация на марката на абсолютни основания. Думата BIMBO означава бебе на италиански език, поради което може да се възприеме, като описателна относно посочените стоки, които се консумират и от деца.
Решението е обжалвано. Според Grupo Bimbo тази дума не се използва за дете на италиански още повече, че думите използвани за етекитиране на продукти за деца са "per the infanza" or "per bambini".
OHIM отхвърля тези доводи. Според италиански речници думата BIMBO е синоним на бебе, дете на италиански език, поради което може да бъде описателна за посочените стоки.
Заявителят не е привел доказателства за придобита отличителност на марката.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Marques Class 46.

петък, 25 март 2016 г.

Ново име на ведомството, ново име на марката, нови такси

Както е известно, новото име на OHIM ( Ведомството за регистрация на европейски марки и дизайни) вече е European Union Intellectual Property Office (EUIPO). Освен това има и редица други промени свързани с регистраията на Европейски марки, да, това е новото наименование на марките на Общността. Повече информация за промените може да откриете тук.
Новите такси за регистрация на Европейски марки са както следва:


сряда, 23 март 2016 г.

Свободен wi-fi достъп и нарушаване на авторски права - важно становище

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR по дело C‑484/14  Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH. Делото касае следното:

Ищецът извършва търговска дейност, в рамките на която продава и отдава под наем осветителна и звукова техника за различни прояви.
Той е притежател на интернет връзка, която поддържа чрез Wi-Fi мрежа. Посредством тази връзка на 4 септември 2010 г. незаконно е било предложено за изтегляне музикално произведение.
Sony Music е продуцент на звукозаписи и притежател на правата върху това произведение. С писмо от 29 октомври 2010 г. Sony Music предупреждава г-н Mc Fadden да преустанови нарушението на неговите права.
Както е видно от акта за преюдициално запитване, г-н Mc Fadden изтъква в това отношение, че в рамките на своето предприятие той поддържа Wi-Fi мрежа, която е достъпна за всички потребители и върху която той не упражнява никакъв контрол. Той съзнателно не я е защитил с парола, за да предоставя на хората пряк публичен достъп до интернет. Г-н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.
Вследствие на предупредителното писмо за преустановяване на нарушението г-н Mc Fadden предявява пред запитващата юрисдикция отрицателен установителен иск („negative Feststellungsklage“). Sony Music предявява насрещен иск за преустановяване на нарушението и за обезщетение за вреди.
С неприсъствено решение от 16 януари 2014 г. запитващата юрисдикция отхвърля иска на г-н Mc Fadden и уважава насрещния иск като постановява съдебна забрана спрямо г-н Mc Fadden на основание на неговата пряка отговорност за разглежданото нарушение и го осъжда да заплати обезщетение за вреди, разходите по отправяне на предупреждението, както и съдебните разноски.
Г-н Mc Fadden обжалва това неприсъствено решение. Той поддържа по‑специално, че неговата отговорност е изключена по силата на разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31.
В производството по обжалване Sony Music иска да се потвърди неприсъственото решение и при условията на евентуалност, да се постанови съдебна забрана и г-н Mc Fadden да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди, както и разходите по отправяне на предупреждението на основание на косвената му отговорност (Störerhaftung).
Запитващата юрисдикция посочва, че на този стадий тя не счита, че г-н Mc Fadden е пряко отговорен, но предполага, че е възможно да се установи косвена отговорност (Störerhaftung), тъй като неговата Wi-Fi мрежа е незащитена.
В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че е склонна да приложи по аналогия решението на Bundesgerichtshof от 12 май 2010 г. Sommer unseres Lebens (I ZR 121/08) считайки, че макар това решение да се отнася за частни лица, на още по‑силно основание е приложимо в случай на лице, което извършва търговска дейност и поддържа публично достъпна Wi-Fi мрежа. Според запитващата юрисдикция обаче било изключено да се установи отговорност на това основание, ако фактите по спора по главното производство попадат в обхвата на член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, транспонирана в германското право с член 8, параграф 1 от Закона за електронните медии.

Мнението на Генералния адвокат:

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) преюдициални въпроси по следния начин:

1)  Член 2, букви a) и б) и член 12, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО Директива 2000/31/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че те се прилагат спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа безплатна публично достъпна безжична локална мрежа с достъп до интернет.

2)  Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 не допуска осъждане на доставчик на услуги за обикновен пренос по каквито и да било искове, свързани с установяване на неговата гражданска отговорност. Този член следователно не допуска доставчикът на такива услуги да бъде осъден да заплати не само обезщетение за вреди, но и разходите за отправяне на предупреждение и съдебните разноски във връзка с нарушение на авторското право, извършено от трето лице във връзка с пренасяната информация.

3)  Член 12, параграфи 1 и 3 от Директива 2000/31 допуска постановяването на съдебна забрана, нарушаването на която се наказва с глоба.
Когато постановява такава забрана, националният съд е длъжен да се увери:

–   че разглежданите мерки са в съответствие с член 3 от Директива 2004/48/ЕО и по специално, че те са ефективни, пропорционални и възпиращи,

–    че те са предназначени да се преустанови или да се предотврати конкретно нарушение и не включват общо задължение за контрол в съответствие с член 12, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, и

–  че тези разпоредби, както и другите условия съгласно националното право, се прилагат при спазване на справедливо равновесие между приложимите основни права, по специално защитените от една страна, от членове 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от друга страна, от член 17, параграф 2 от нея.

4)  Член 12, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, тълкувани предвид изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни права, по принцип допускат постановяването на забрана, която дава възможност на нейния адресат да избере конкретните мерки, които ще предприеме. Сезираният с искане за постановяване на забрана национален съд обаче трябва да се увери в съществуването на подходящи мерки, които са в съответствие с ограниченията, произтичащи от правото на Съюза.

Същите разпоредби не допускат съдебна забрана спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа публично достъпна безжична локална мрежа с достъп до интернет, когато адресатът на забраната може да се съобрази с нея само ако:

–   изключи връзката с интернет, или

–   я защити с парола, или

– проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да провери дали съответното защитено от авторско право произведение не е отново незаконосъобразно пренесено.

понеделник, 21 март 2016 г.

Бразилия се присъедини към TM View

OHIM съобщава за присъединяваненето на Бразилия към общата база данни за търговски марки TM VIEW. По този начин 3,1 милиона бразилски марки бяха прибавени към TM View, с което общият брой на достъпни за търсене марки в базата стана 40 милиона.
Повече информация тук.

петък, 18 март 2016 г.

Кратки IP новини


1. European IPR Helpdesk Case Study TAPOINTEL: Managing innovation in an SME. За повече информация тук.

2. Интересът към европейския патент продължава да расте. За повече информация тук. 

3. Американските иновации се подхранват от изобретатели имигранти. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

сряда, 16 март 2016 г.

Промени в OHIM - скоро

Както е известно, считано от 23.03.2016г. системата за регистрация на марки на Общността ще претъпри промяна. Новото име на OHIM ще бъде European Union Intellectual Property Office (EUIPO), което ще се отрази и на имейлите използвани от ведомството. Марката на Общността вече ще се нарича European Union trade mark (EUTM). 
Всичко това ще се отрази и в съответните промени в сайта на ведомството и използваните бланки от него.
Повече информация тук.
Източник: Marques Class 46.

понеделник, 14 март 2016 г.

Gummi срещу GUMMY на европейската сцена

Европейският съд излезе с решение по дело T-210/14, Mederer GmbH срещу OHIM. Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 30:

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на следната испанска марка за клас 30:
OHIM потвърждава опозицията. Релевантната територия е Испания, посочените стоки в заявката касаят средностатистическият потребител. Самите стоки са идентични.
Според OHIM сходството между знаците се подхранва от наличието на две сходни думи GUMMI и GUMMY, които са силно сходни във фонетично и визуално естество.
По-ранната марка GUMMY е отличителна за територията на Испания и не притежава конкретен смисъл.
Съдът потвърждава това решение на OHIM.
Източник: Marques Class 46.

петък, 11 март 2016 г.

Puma спечели дело пред Европейския съд касаещо логото й

Европейският съд излезе с решение по дело Case T-692/14  Puma срещу OHIM. Делото касае опит за регистрация на следната европейски марка за клас 25 - обувки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Puma на основата на по-ранни марки със сходно изображение, също за клас 25 - обувки.


Първоначално OHIM отхвърля опозицията, като приема че марките не са сходни до степен да причинят объркване сред потребителите. Визуално марките са различни, тъй като заявената марка изобразява животно или животни ( два силуета в един), които не могат да се идентифицират. За разлика от това марката на Puma е напълно различима, като животно от семейство котки.
Според OHIM цялостно марките създават различно впечатление, като доводът за общоизвестност на по-ранната марка не е достътъчен за да преодолее разликите между знаците.
Съдът отменя решението на OHIM поради редица недостатъци противоречащи на съдебната практика.
Според съда, визеално марките могат да се считат за сходни, взимайки предвид позицията на изобразените животни и техните контури. Това заедно с наличната репутация на по-ранните марки и идентичността на стоките може може да доведе до объркване сред потребителите.
Източник: Marques Class 46.  

сряда, 9 март 2016 г.

Решение на Европейския съд относно граници при нарушаване на търговски марки в интернет

Европейският съд излезе с решение по дело C‑179/15 Daimler AG  срещу  Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. Делото касае следното:

Daimler, производител на леки автомобили, е притежател на международната фигуративна марка „Mercedes-Benz“, чиято защита включва и Унгария, като обхваща по-специално части за леки автомобили.
Együd Garage е дружество по унгарското право, чиято дейност се състои в търговия на дребно на леки автомобили и на резервни части за леки автомобили, както и в ремонта и поддръжката на подобни автомобили. Дружеството е специализирано в продажбата на стоките на Daimler и в свързаните с тях услуги.
От 2007 г. Mercedes Benz Hungaria Kft., дъщерно дружество на Daimler, което не е страна по спора в главното производство, и Együd Garage са обвързани от договор за следпродажбен сервиз, който е изтекъл на 31 март 2012 г.
По силата на този договор Együd Garage е имало освен правото да използва посочената по-горе марка и това да употребява в собствените си съобщения посочването „felhatalmazott Mercedes-Benz szerviz“ („официален сервиз на Mercedes-Benz“).
Докато договорът за следпродажбен сервиз е бил в сила, Együd Garage поръчва на Magyar Telefonkönyvkiadó Társaság (наричано по-нататък „MTT“), което от своя страна предоставя услуги по качване на съобщения на интернет сайта www.telefonkonyv.hu, да публикува съобщение, посочващо това дружество като официален сервиз на Mercedes-Benz, за периода от 2011 г. до 2012 г.
След прекратяване на договора Együd Garage иска да се заличат всякакви признаци за използване на въпросната марка, които могат да накарат потребителите са смятат, че то все още поддържа договорно отношение с Daimler.
По-специално Együd Garage иска от MTT да промени съобщението, за да може дружеството да не се посочва повече като официален сервиз на Mercedes-Benz.
Освен това с писмо Együd Garage е поискало от администратори на няколко интернет сайта да бъдат заличени онлайн съобщения, публикувани без съгласието му, по-специално без Együd Garage да ги е поръчало, които представят дружеството като официален сервиз на Mercedes-Benz.
Въпреки тези опити онлайн съобщения, съдържащи подобно посочване, продължават да са достъпни в интернет. Освен това задаването на ключовите думи „együd“ и „garage“ в търсачката на Google води до списък с резултати, в който се появяват подобни съобщения, чиято първа линия от текста, функционираща като линк, квалифицира Együd Garage като „официален сервиз на Mercedes-Benz“.
При тези условия Daimler предявява иск пред запитващата юрисдикция, с който, от една страна, иска да се установи по-специално, че Együd Garage е нарушило марката „Mercedes-Benz“ посредством посочените съобщения, а от друга страна — да се разпореди на последното да заличи въпросните съобщения, да се въздържа от извършване на нови нарушения и да публикува поправка на информацията в национални и регионални вестници.
В своя защита Együd Garage подчертава, че с изключение на съобщението, излязло на сайта www.telefonkonyv.hu, то не е поставяло никакво друго съобщение в интернет и че въпросните съобщения са се появили и продължават да се появяват независимо от волята му, без то да може да упражнява каквото и да е влияние върху съдържанието, появата или заличаването им.
В този смисъл Együd Garage прибягва до частен експерт, за да докаже, че е жертва на много разпространена търговска практика, която по същество се състои в това, че няколко доставчици на услуги по качване на съобщения в интернет възпроизвеждат съобщения, публикувани на други сайтове за съобщения, без знанието и съгласието на рекламодателя, за да направят собствената си база данни от информация, достъпна в интернет безплатно или срещу заплащане.
При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка.

сряда, 2 март 2016 г.

Adidas спечели дело за дизайн на маратонки пред Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по съдебно дело между Adidas и белгийската компания за маратонки Shoe Branding.
През 2009 година белгийската компания заявява следната европейска марка за клас 25:
Срещу тази марка е подадена опозиция от Adidas на основата на следната по-ранна марка също за клас 25:

OHIM отхвърля опозицията. Според ведомството разликата в броя на линиите, както и тяхната позиция върху маратонките е достатъчна за да преодолее възможността за сходство между марките. Според OHIM факта, че по-ранната марка е общоизвестна не подкрепя достатъчно претенцията за наличие на сходство поради съществените разлики в марките.
Решението е обжалвано.
Общия съд отменя решението на OHIM, като приема, че макар елементите в марките да са различни, като брой и разположение, цялостното впечатление, което създава по-късната марка асоциира с това създавано от по-ранната такава. Поради това приема че марките са сходни.
Доводът на белгийската компания, че двете марки са съществували реално на пазара от десетилетия не се приема, тъй като той не е бил повдигнат в първоначалното производство.
Европейският съд потвърждава това решение.
Източник: WIPR.