сряда, 29 юни 2016 г.

Доказване използване на марка в Швейцария

Marques Class 46 съобщава за интересен и показателен казус в Швейцария относно доказване реално използване на марка. Sofar Swiss AG подава заявка за марка YALUAGE за козметични продукти. Срещу тази марка е подадена опозиция от Pierre Fabre на основание по-ранна марка ELUAGE за същите стоки.
Sofar Swiss AG иска доказване използването на противопоставената марка. Патентното ведомство на Швейцария уважава опозицията след разглеждане на предоставените доказателства. 
При обжалването обаче Административният съд отменя това решение. Доводите за това са, че предоставените доказателства представляват документи за продажба на продукти с марката на свързани компании с Pierre Fabre. Според съда това не е доказателство за реално използване на марката, тъй като няма предоставени материали, които да показват, че продуктите са достигнали до магазинната мрежа или крайните потребители.
Истината по казуса е че продуктите на Pierre Fabre се продават в Швейцария, в случая обаче не са предоставени доказателства за това.
Този казус показва нуждата от внимателна подготовка при доказване реално използване на марка, което изисква анализ и добре подготвен доказателствен материал.

понеделник, 27 юни 2016 г.

Мнение на Генералния адвокат - отдаване на електронни книги в заем на територията на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с мнениепо дело C‑174/15  Vereniging Openbare Bibliotheken  срещу  Stichting Leenrecht. Делото касае следното:

Дискусията относно отдаването в заем на електронни книги от библиотеките се води в много държави членки, включително в Нидерландия. Вследствие на доклад, изготвен по искане на Министерството на образованието, културата и науката, е направено заключението, че отдаването в заем на електронни книги не попада в обхвата на изключителното право за отдаване в заем по смисъла на разпоредбите, с които Директива 2006/115 е транспонирана в нидерландското право. Следователно отдаването в заем на електронни книги от обществените библиотеки не може да се ползва от дерогацията, предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива, която също е транспонирана в нидерландското право. Правителството е изготвило проектозакон за библиотеките, който се основава на тази предпоставка.
Въпреки това Vereniging Openbare Bibliotheken, асоциация, в която членуват всички обществени библиотеки в Нидерландия (наричана по-нататък „VOB“), ищец в главното производство, не споделя това становище. Тъй като е убедена, че приложимите разпоредби на нидерландското право следва да се прилагат и по отношение на електронното отдаване в заем, тя подава пред запитващата юрисдикция установителен иск срещу Stichting Leenrecht — фондация, на която е възложено събирането на авторските възнаграждения на основание дерогацията за публичното отдаване в заем, — ответник в главното производство, като иска да бъде признато по същество, първо, че отдаването в заем на електронни книги попада в обхвата на правото на отдаване в заем, второ, че предоставянето на разположение на електронни книги за неограничено време представлява продажба по смисъла на разпоредбите относно правото на разпространение, и трето, че предоставянето в заем на електронни книги от обществените библиотеки срещу заплащане на справедливо възнаграждение на авторите не представлява нарушение на авторското право.
VOB добавя, че нейният иск се отнася до отдаването в заем според модела, който запитващата юрисдикция определя като „one copy one user“. При този модел електронната книга, с която библиотеката разполага, се изтегля от ползвателя за срока на заемането, през който тя не е достъпна за останалите ползватели на библиотеката. След изтичането на този срок книгата автоматично става неизползваема от съответния ползвател и вече може да бъде заемана от друг ползвател. От друга страна VОВ потвърждава, че иска да ограничи обхвата на своя иск до „романите, сборниците с разкази, биографиите, пътеписите, детските и юношеските книги“.
В главното производство в подкрепа на исканията на VOB са встъпили Stichting Lira, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на литературни произведения (наричана по-нататък „Lira“), и Stichting Pictoright, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на произведения на пластичните изкуства (наричана по-нататък „Pictoright“), а в подкрепа на исканията на насрещната страна — Vereniging Nederlands Uitgeversverbond, сдружение на издателите (наричано по-нататък „NUV“).
Тъй като счита, че отговорът на претенциите на VOB зависи от тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, Rechtbank Den Haag сезира Съда със следните преюдициални въпроси:
1. Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция,
–  при положение че цифров екземпляр от произведението е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез изтеглянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
–  възпроизведеният чрез изтегляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок и
– докато тече този срокa други ползватели не могат да изтеглят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО и/или други разпоредби от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба на този екземпляр или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО други изисквания по отношение на произхода на възпроизведените екземпляри, предоставени за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който този екземпляр е възпроизведен?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под „първа продажба“ на дадени обекти или под „друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост“ върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в цифров формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез изтегляне на тези екземпляри?“

Мнение на Генералния адвокат:

1) Член 1, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от тази директива, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в обхвата на правото на отдаване в заем, прогласено в този член, се включва публичното предоставяне от страна на библиотеките на електронни книги за ползване за ограничен срок. Държавите членки, които искат да въведат предвидената в член 6 от същата директива дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги, трябва да гарантират, че условията на това отдаване в заем не противоречат на обичайното използване на произведението и не накърняват неоснователно законните интереси на авторите.
2) Член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка, която е въвела предвидената в тази разпоредба дерогация, да изисква електронните книги, предмет на отдаване в заем по силата на тази дерогация, да са били предварително предоставени на разположение на публиката от притежателя на правото или с негово съгласие, стига това ограничение да не е формулирано по такъв начин, че да ограничава обхвата на дерогацията. Същата разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че се отнася само до електронните книги от законен източник.

петък, 24 юни 2016 г.

Brexit - може би и IPexit

Днес Великобритания реши финално, че напуска Европейският съюз. Оставайки настрана всички предстоящи политико-икономически последици от това решение, възниква и въпроса за защитата на интелектуалната собственост в Европа. Великобритания е една от страните, досега част от ЕС, към които има най-сериозен интерес относно защитата и управлението на интелектуалната собственост.
Към момента страната е част от системите за защита на европейски патенти, търговски марки, промишлени дизайни, търговски тайни и др., предоставяни в рамките на ЕС.
Все още е ранно да се прогнозира, как IP системата на ЕС и Великобритания ще бъдат разделени но е факт, че изникват серия от въпроси и неяснотии. Например наличните европейски марки към днешна дата ще продължат ли да бъдат валидни на територията на страната по аналогия например със случилото се между Сърбия и Черна гора. Това касае и останалите обекти на интелектуална собственост.
В течение на времето компаниите в Европа и по света ще трябва също така да започнат да планират отделна защита на правата си във Великобритания, което безспорно ще затрудни и оскъпи прилагането на техните IP стратегии.
Ситуацията се усложнява още повече ако Шотландия и Северна Ирландия решат да се отделят от Великобритания и да останат в ЕС. 
Целият извод от ситуацията е че след време предстой и своеобразен IPexit.

сряда, 22 юни 2016 г.

Барселона загуби съдебно дело за марка KULE

Европейският съд излезе с решение по дело Case T‑614/14 Fútbol Club Barcelona в European Union Intellectual Property Office (EUIPO). Делото касае опит за регистрация на европейска марка KULE за класове 14, 18, 25.
Срещу тази заявка е подадена опозиция от страна на Fútbol Club Barcelona на основание по ранна общоизвестна марка CULE за класове 14, 18, 25.
EUIPO отхвърля опозицията поради факта, че Fútbol Club Barcelona не успяват да докажат реално използване на марката. Думата CULE се използва за идентифициране на феновете на футболния клуб, поради което предоставените доказателства касаят извадки от сайтове и речници, които споменават CULE във връзка с футболен клуб Барселона. От тази гледна точка клубът твърди, че марката е използвана и за съответните стоки от посочените класове.
Ведомството отхвърля доказателствата и посочените доводи. Няма предоставени доказателства, както за реалното използване на марката във връзка с конкретните стоки, така и за нейната общоизвестност. Предоставените материали са косвени, като част от тях излизат от релевантния период за доказване.
Европейският съд потвърждава това решение. 

понеделник, 20 юни 2016 г.

Сагата с марка куб на Рубик продължава

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с мнение по дело C‑30/15 P  Simba Toys GmbH & Co. KG  срещу EUIPO. Делото касае следното:

На 1 април 1996 г. Seven Towns подава в Службата заявка за марка, състояща се от представения по-долу пространствен знак (наричан по-нататък „спорният знак“), за „триизмерни пъзели“ — стоки от клас 28:

Марката е регистрирана на 6 април 1999 г.
На 15 ноември 2006 г. Simba Toys подава искане за обявяване на недействителността на тази регистрация. С решение от 14 октомври 2008 г. отделът по отмяна на Службата отхвърля искането. На 23 октомври 2008 г. Simba Toys подава жалба срещу това решение.
С решение от 1 септември 2009 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) втори апелативен състав на Службата отхвърля жалбата.
Като отхвърля твърденията за наличие на основанието по член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 207/2009, апелативният състав постановява, че спорната форма няма по очевиден начин формата на пъзел и не може да се приеме, че тя произтича от естеството на самата стока. Що се отнася до твърдението за нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009, апелативният състав в частност приема, че съществените характеристики на тази форма, и конкретно „кубичната решетъчна структура“, не свидетелстват по никакъв начин за функцията на стоката, нито въобще за съществуването на някаква функция.
 Обжалваното съдебно решение
На 6 ноември 2009 г. Simba Toys подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
Simba Toys излага осем основания, като две от тях — второто и третото — се отнасят съответно до член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) и подточка i) от Регламент № 207/2009.
С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло жалбата като неоснователна.
В точки 27—77 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изложените в осем части твърдения по второто основание — за нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009.
Като се позовава на практиката на съдилищата на Съюза, и конкретно на решение Lego Juris/СХВП, Общият съд най-напред определя съществените характеристики на спорния знак, като посочва, че към тях спадат, първо, формата на куб, и второ, решетъчната структура на всяка от стените на куба.
По-нататък Общият съд отбелязва, че следва да се прецени дали всички посочени съществени характеристики „отговарят“ на техническа функция на съответните стоки.
Общият съд цитира оспорваната от жалбоподателя точка 28 от спорното решение: „в приложение на член 7, параграф 1, [буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009] основанията за недействителност на триизмерна марка трябва да се извеждат изключително от проверката на изображението на марката, съдържащо се в заявката за регистрация, а не от твърдени или предполагаеми невидими характеристики“; графичните изображения на спорната марка „не подсказват за никаква особена функция, дори когато стоките, и по-специално „триизмерните пъзели“, бъдат взети предвид“; за преценката на конкретния случай не трябва да се взема предвид „добре известната“ възможност за ротация на пъзела, наречен „куб на Рубик“, и „неправомерно“ да се привнася функционалността „обратно“ в изображенията; кубичната решетъчна структура не свидетелства по никакъв начин за нейната функция, нито въобще за съществуването на някаква функция и „е невъзможно да се заключи, че тя може да донесе [конкурентни] предимства или технически ефект в областта на триизмерните пъзели“; разглежданата форма не дава „представа за пъзела, който [изобразява]“.
Общият съд отхвърля твърденията по второто отменително основание в първата, втората и седмата им част, а именно че черните линии на решетката са „следствие […] на […] функция[та]“, състояща се във възможността за ротация или друг вид движение на отделните елементи на пъзела, или пък „изпълняват [такава] функция“, като отделят едни от други отделните елементи на пъзела, така че да могат да бъдат движени, и по-конкретно да подлежат на ротация.
Общият съд също така отхвърля твърденията по това основание в третата и четвъртата им част, съответно за незачитане на общия интерес, залегнал в основата на въпросната разпоредба, и за неправилност на констатациите на Службата в това отношение.
След това Общият съд отхвърля твърденията по това основание в петата им част, а именно че в случаите, по които са постановени решения Philips и Lego Juris/СХВП — Mega Brands (червено блокче „Lego“), точно както и в настоящия случай, техническата функция на формата също не следва пряко от знака.
Накрая Общият съд отхвърля твърденията по това основание в шестата и осмата им част, отнасящи се съответно до липсата на алтернативни форми, които да могат да изпълняват същата техническа функция, и до това, че този тип триизмерни пъзели са били известни преди подаването на заявката за спорната марка.
В точки 78—83 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърденията за наличие на третото основание — нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 207/2009.
По-нататък в мотивите на решението си Общият съд констатира, че не са налице и останалите изтъкнати от жалбоподателя основания за отмяна, и съответно изцяло отхвърля жалбата.
Искания на страните
С жалбата си до Съда Simba Toys иска да се отмени обжалваното съдебно решение, както и спорното решение на апелативния състав, а Службата и Seven Towns да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в производствата пред Съда и пред Общия съд.
Службата и Seven Towns искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Simba Toys да заплати съдебните разноски.

Мнение на Генералния адвокат:

По изложените съображения предлагам на Съда да отмени обжалваното съдебно решение и решението на втори апелативен състав на EUIPO от 1 септември 2009 г. (преписка R 1526/2008‑2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Simba Toys GmbH & Co. KG и Seven Towns Ltd, както и да осъди Службата и Seven Towns да заплатят съдебните разноски в производствата пред Общия съд и пред Съда.

сряда, 15 юни 2016 г.

Компенсационно авторско възнаграждение финансирано от държавния бюджет - мнение на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с становище по дело C‑470/14  Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)  Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA)  Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP)  срещу  Administración del Estado.
Делото касае следното:


Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA), Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA) и Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) са испански дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост. На 7 февруари 2013 г. те подават жалба срещу Кралски указ 1657/2012 пред Tribunal Supremo (Върховния съд). Впоследствие и други дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост са допуснати да встъпят в делото.
Държавната администрация [Administración del Estado], ответник в главното производство, се подкрепя от Asociación Multisectorial de Empresas de la Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (AMETIC), което е сдружение на предприятия в сектора на информационните технологии.
В подкрепа на исканията си жалбоподателите в главното производство по-специално твърдят, че Кралски указ 1657/2012 в два аспекта е несъвместим с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, така както е тълкуван в практиката на Съда. На първо място, те поддържат по същество, че тази разпоредба изисква справедливото обезщетение, предоставяно на притежателите на права поради изключението „копиране за лично ползване“, поне като краен резултат да бъде за сметка на лицата, причинили вредата вследствие на изключението от изключителното им право на възпроизвеждане, докато механизмът, въведен с десетата допълнителна разпоредба на Кралския указ-закон 20/2011 и с Кралски указ 1657/2012, поставя това обезщетение в тежест на държавния бюджет и следователно — на всички данъкоплатци. На второ място, при условията на евентуалност и по същество те твърдят, че испанското право не гарантира справедливост на обезщетението, тъй като член 3 от Кралски указ 1657/2012 предвижда, че за годишните средства, отпуснати за финансирането му, предварително се установява максимална стойност, докато действително причинената на притежателите на права вреда от копирането за лично ползване може да се определи само впоследствие.
При тези условия Tribunal Supremo (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Съвместима ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, при която въпросното обезщетение се изчислява въз основа на оценка на действително причинената вреда, но е за сметка на общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това обезщетение се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?
2)  При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?“.

Становището на Главния адвокат:

1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска споменатото в него справедливо обезщетение да бъде финансирано от общия държавен бюджет.
2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска размерът на споменатото в него справедливо обезщетение да се определя в предварително установените за съответната календарна година бюджетни лимити, без за тази цел да се взема предвид оценката на претърпяната от притежателите на правата вреда“

понеделник, 13 юни 2016 г.

Доклад на Европейската комисия относно защитата на дизайни в ЕС

Европейската комисия публикува интересен доклад относно законодателството касаещо защитата на промишлените дизайни в отделните страни членки на ЕС, както и потенциалните възможности за бъдещо допълнително хармонизиране на тази защита. Докладът е изготвен от Timelex, Spark, Queen Mary University of London и Indi.Gov., и ще представлява основа за бъдещи промени относно регистрацията и закрилата на европейските дизайни. 
Повече информация може да откриете тук.

петък, 10 юни 2016 г.

Кратки IP новини

1. Новата единна европейска патентна система. За повече информация тук. 

2. Добър ли е този патент? Как да разпознаем добрия патент от лошия. За повече информация тук. 

3. Шотландия: Полицията конфискува фалшиви стоки на стойност 30 млн. паунда. За повече информация тук. 
Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

сряда, 8 юни 2016 г.

Търсене на марки - Madrid Monitor от WIPO

WIPO съобщава за нововъведение относно базата данни за търсене на международни марки Madrid Monitor. Новото средство представлява интерективно поле в което може да се въвеждат данни за марка, номер, притежател, класове стоки и услуги, много по лесно и удобно.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 6 юни 2016 г.

България проправи път на домейни .ею

България вече официално има домейн .ею кирилица. По информация на Представителството на Европейската комисия в България:

От 1-и юни всеки в Европейския съюз ще може да регистрира свой домейн на кирилица. EURid, организацията, която поддържа домейна на Европа .eu, заедно с представителството на Европейската комисия в България, днес официално представиха пред България нейния нов домейн .ею.
“Радваме се да видим резултатите от нашата усилена работа през последните 7 години за да можем да направим този подарък на България днес. С европейския домейн на кирилица правим голяма стъпка към единния дигитален пазар на Европа като даваме възможност на всички българи да ползват интернет на родния си език. .ею има важна роля за многоезичието в ЕС и чрез него България вече има уникално присъствие в интернет.“, отбеляза г-н Джовани Сепия, мениджър външни връзки в EURid. 
Всички имена на домейни, регистрирани на кирилица, които използват разширението .eu ще преминат през процес на уеднаквяване, за да приемат разширението .ею. Така българските страници ще има характерен и отличаващ се профил в интернет пространството на Европа.
Домейните на кирилица дават много предимства на своите собственици. За гражданите това е по-лесния достъп до Интернет на родния им език, тъй като не е нужно да разпознават определен начин на изписване с латински букви на някои по-специфични букви като Ъ, Щ, Я или Ю. За бизнеса е важно, че домейните много по-точно се индексират от интернет търсачките. Така интернет страницата е много по-лесно откриваема за всички и оптимизирана за точната дума, от която се интересуват клиентите. Българските бизнес организаци не само по-лесно може да достигат до своите клиенти в България чрез ясното изписване на български на своето име и бизнес идея, но и гордо да заявят, че работят и корените им са български.
За .eu и EURid
Домейнът .eu е сред най-популярните домейни от най-високо ниво в света, свързвайки повече от 500 милиона човека от 31 държави в една Интернет самоличност. Повече от 3.8 млн. имена са били регистрирани откакто домейнът започна регистрация през 2006 г. Много фирми и марки използват .eu уебсайт като практично решение, за да изразят ясно своята европейска самоличност и своите бизнес амбиции.
EURid е организацията с нестопанска цел, която управлява домейна от най-високо ниво .eu, след провеждане на тръжна процедура и назначаване от Европейската Комисия. Регистърът EURid работи с над 700 акредитирани регистратори и предлага обслужване на 24-те официални езици на ЕС. Като част от непрекъснатата всеотдайност към защита на данните, EURid е сертифициран според стандарта за сигурност ISO27001 от 2013 г. насам. EURid също така е регистриран по Схемата на ЕС по управление на околната среда и одитиране (EMAS), с което регистърът изразява своята загриженост към околната среда. Седалището на EURid е в Брюксел (Белгия), а регионалните офиси се намират в Пиза (Италия), Прага (Чехия) и Стокхолм (Швеция).

петък, 3 юни 2016 г.

Директивата за търговски тайни беше приета от Съвета на Европа

Европейският съвет прие единодушно проекта на Директивата за търговските тайни, която установява общи стандарти за защита на търговски тайни на територията на ЕС.
Съветът адресира и някои от появилите се опасения относно приемането на тази директива, като потенциалното ограничаване свободата на словото например.
Според становището на Съвета, директивата не налага никакви огарничения, които да се изтълкуват, като вредни за обществото. 
Опасенията, например, че журналистическата работа ще бъде сериозно ограничена от директивата с оглед опазване на търговски тайни, са неоснователни, тъй като в нея изрично е посочено, че разследващите журналисти са изключени от обхвата й.
Директивата няма да засегне и мобилността на работещите, тъй като няма ограничение те да използват собствените си знания и опит работейки при различни работодатели.
След публикация на Директивата в официалния бюлетин на ЕС, ще започне нейното адаптиране от страните членки.
Повече информация тук.

сряда, 1 юни 2016 г.

Латвия актуализира законодателството си относно интелектуалната собственост

Латвия актуализира законодателството си относно интелектуалната собственост в това число: Закон за марките и географските означения, Закон за патентите, Закон за Дизайните и др.
Новото законодателство влиза в сила за страната считано от 18.06.2016.
Повече информация тук.