понеделник, 31 октомври 2016 г.

Доказателства в процедура по регистрация на европейски марки - решение на Европейския съд

Общият съд излезе с решение по дело T‑476/15 по което Société des produits Nestlé SA  опитва да регистрира европейска словна марка FITNESS за следните стоки:

Клас 29: мляко, сметана, масло, сирене, кисело мляко и други млечни хранителни продукти, приготвени, заместители на мляко и млечни продукти, яйца, желета, плодове, зеленчуци, протеинови препарати, предназначени за консумация от човека ";
Клас 30: Житни растения и зърнени продукти; готови за ядене зърнени култури; зърнени закуски; храни на базата на ориз или брашно;
Клас 32: Все още вода, газирана или газирана вода, изворна вода, минерална вода, ароматизирана вода, плодови напитки, плодови сокове, нектари, лимонади, газираните напитки и други безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на сиропи и други препарати за приготвяне на напитки ".

OHIM отказва регистрацията на марката на абсолютни основания. При обжалването пред Апелативен борд, заявителят внася допълнителни доказателства, които са отхвърлени, тъй като не са внесени в първоначалното производство.

Според решението на съда, Апелативният борд е сгрешил, като не е приел въпросните допълнителни материали, тъй като според  Article 76 of EUTMR, във връзка с Rule 37(b)(iv), няма закъснение на внасяне на подобни доказателства в процедири на абсолютни основания, за разлика от производства по опозиции.
Източник: Marques Class 46.

петък, 28 октомври 2016 г.

Ново издание на Ницката класификация

WIPO съобщава за въвеждането на 11 издание на Ницката класификация за регистрация на търговски марки. Класификацията влиза в сила считано от 01.01.2017.
Повече информация тук.

сряда, 26 октомври 2016 г.

Кратки IP новини

1.   Съд на Европейския съюз: Gucci загуби две обжалвания срещу  Guess. За повече информация тук.

2. САЩ: Първи стъпки в областта на търговските  марки и закона за търговските марки
За повече информация тук.

3.  Най-големият съдебен спор в областта на дизайна е пълна бъркотия. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Доказване на общоизвестна марка в Швейцария

Интересен казус от Швейцария относно доказване на известна марка. 
Havana Club Holding подава опозиция срещу заявена марка CANA CLUB за алкохолни напитки.
Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията с довода, че отличителната способност на марка Havana Club е ниска и не съществува опасност от объркване със заявената марка.
Решението е обжалвано от Havana Club Holding на база предоставените доказателства за придобита известност на марката в Швейцария.
Съдът обаче отхвърля тези доказателства, които представляват online изследване между потребители относно разпознаваемостта на марката. Според съда изследването е некоректно, тъй като изключва потребители над 55 години.  Освен това въпросите в проучването касаят само продукта ром, а не алкохолни напитки, като цяло. В допълнение въпросите били зададени по начин по който да подскажат, че Havana Club е търговска марка. 47% от анкетираните заявили, че разпознават логото на марката за ром но не било ясно кое точно лого се има предвид.
Изводът от предоставянето на подобни доказателства е че те трябва да бъдат внимателно преценени, така че да имат доказателствена сила в подобни производства.
Източник: Maqrues Class 46.

сряда, 19 октомври 2016 г.

Кратки IP новини

1. Анимираните търговски марки като елемент от промотирането на бранда. За повече информация тук.

2. Нюйоркска модна компания е обвинена в нарушаване на авторски права за използване на снимка в Instagram. За повече информация тук.

3. Нематериални активи: ключът за устойчиво създаване на стойност от технологичните компании. За повече информация тук.

4. Българско изобретение: Отглеждаме билки с мобилно приложение. За повече информация тук.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Изобрежение на бодибилдър не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑335/15,  Universal Protein Supplements Corp. v  European Union Intellectual Property Office (EUIPO).
Делото касае опит на Universal Protein да регистрира следната европейска марка:

Класовете към марката са:
- Клас 5: "хранителни добавки";
- Клас 25: "облекло; Обувки ";
- Клас 35: "Онлайн магазин за търговия на дребно услуги с участието на хранителни добавки; здравето и свързаните с диетата продукти; облекло и обувки ".

EUIPO постановява отказ на регистрацията на марката на основание член  7(1)(c) от Регламент 2007/2009.
Според ведомството марката е неотличителна и описателна относно посочените стоки, тъй като представлява изображение на бодибилдър, свързано с фитнес и поддръжка на добра физическа форма.
С оглед на това потребителите няма да възприемат знакът, като индикатор на търговския произход на стоките и услугите. Освен това знакът трябва да бъде оставен за свободно използване от всички пазарни участници.
Решението е обжалвано. Според заявителя марката може да бъде регистрирана, тъй като изображение на бодибилдър може да бъде представено по различни начини, каквато е и практиката.
Общият съд потвърждава решението на OHIM, като приема марката за неотличителна и описателна. Според съда знакът не изисква каквото и да е било умствено усилия от страна на потребителите за да направят връзка с въпросните стоки и услуги, което прави знакът несъответстващ на изискванията за търговска марка.
Източник: IP Kat.

петък, 14 октомври 2016 г.

Кратки IP новини

1. Няма авторскоправна защита за спортни предавания. За повече информация тук. 

2. Interbrand: Най-добрите глобални брандове за 2016 г. За повече информация тук. 

3.  Използване на права върху дизайн за защита на лога. За повече информация тук. 

сряда, 12 октомври 2016 г.

WIPO Magazine 05/2016

WIPO публикува издание № 5/2016 на WIPO Magazine. В него може да откриете:

- Francis Gurry on the challenges for multilateralism in the field of IP - 2

- Exchanging books across borders - as easy as ABC - 9

- Digitizing indigenous music and supporting rights management- 12
 
- Winning with global innovation:Global Innovation Index 2016 - 21

- Adding fuel to Colombia’s innovation ecosystem - 26 
 
- The role of intellectual property in the battle against malaria - 32

- iQIYI on China’s booming online film market - 36

- Branding the fragrances of the Orient: an interview with Amouage - 42

- Brands of Moldova: a cut above - 47

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Нови индивидуални такси за международни марки за Мексико

WIPO съобщава за нови индивидуални такси касаещи регистрация на международни марки за територията на Мексико. Новите такси са както следва:

Заявка за марка или последващо посочване 

-  for each class of goods or services - 149 Swiss francs;

Подновяване на регистрацията

-  for each class of goods or services - 160 Swiss francs;

These fees will come into effect on 05.11.2016.
More information here.

сряда, 5 октомври 2016 г.

Забрана за използване на търговска марка в ЕС - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑223/15 Combit Software GmbH  срещу  Commit Business Solutions Ltd, което касае следното:

Дружеството Combit Software GmbH е учредено по германското право и е притежател на германската словна марка и словната марка на Европейския съюз, с които е защитен знакът „combit“ за стоки и услуги в областта на компютърните технологии. Упражняваната от това дружество дейност се състои по-специално в разработването и маркетинга на софтуер.
Commit Business Solutions е дружество, учредено по израелското право, и посредством уебсайта си www.commitcrm.com продава в редица държави софтуер, обозначен със словния знак „Commit“. Към момента на настъпване на фактите по главното дело офертите за продажба на това дружество са били достъпни на немски език, а веднъж закупен, разпространяваният софтуер можел да бъде доставен в Германия.
В качеството си на притежател на марките combit, на основание на член 97, параграф 2 от Регламент № 207/2009, combit Software предявява иск срещу Commit Business Solutions пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия). Дружеството combit Software се позовава на притежаваната от него марка на Съюза и като главно искане претендира да бъде разпоредено на Commit Business Solutions да преустанови използването на територията на Съюза на словния знак „Commit“ за разпространявания от това дружество софтуер. При условията на евентуалност, позовавайки се на германската марка, която притежава, combit Software иска да бъде разпоредено на същото дружество да преустанови използването на този словен знак на територията на Германия.
Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля основното искане на combit Software, но уважава претенцията му, направена при условията на субсидиарност.
Тъй като смята, че Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) следвало да разпореди на Commit Business Solutions да преустанови използването на словния знак „Commit“ на територията на целия Съюз, combit Software подава въззивна жалба пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия).
Този съд счита, че използването на словния знак „Commit“ от Commit Business Solutions създавало вероятност от объркване с марката „combit“ в съзнанието на средния потребител, владеещ немски език.
За разлика от това не съществувала вероятност от объркване в съзнанието на средния потребител, владеещ английски език. В действителност този потребител можел лесно да разбере смисловата разлика, съществуваща между, от една страна, английския глагол „to commit“ и от друга страна, понятието „combit“, тъй като последното било съставено от буквите „com“ — за „computer“ — и буквите „bit“ — за „binary digit“. Фонетичното сходство между „Commit“ и „combit“ се неутрализирало в съзнанието на посочения потребител, владеещ английски език, от посочената смислова разлика.
Същият съд стига до извода, че в немскоезичните държави членки съществува вероятност от объркване, но такава не е налице в англоезичните държави членки.
Този съд поставя въпроса по какъв начин в подобна ситуация следва да се приложи принципът на прогласения в член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 единен характер на марката на Европейския Съюз, и по-специално що се отнася до вероятността от объркване и разпореждането на предвидената в член 102, параграф 1 от посочения регламент забрана.
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви последици има за преценката на вероятността от объркване на дадена словна марка на Европейския съюз обстоятелството, че от гледна точка на средния потребител в една част от държавите членки фонетичното сходство между марката на Европейския съюз и знак, за който се твърди, че нарушава правата върху тази марка, се неутрализира от наличието на смислова разлика, при положение обаче че от гледната точка на средния потребител от други държави членки това не е така:
а)      Следва ли за целите на преценката на вероятността от объркване да се вземе предвид гледната точка на едната или на другата част от тези потребители, или е меродавна гледната точка на фиктивния среден потребител от всички държави членки?
б)      Следва ли да се приеме, че правата върху марката на Европейския съюз са нарушени, съответно не са нарушени, на цялата територия на Съюза, при положение че вероятността от объркване съществува само в част от тази територия, или следва [да се направи разлика] между отделните държави членки?“.

Решението на съда:

Член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че когато съд за марките на Европейския Съюз установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Европейския съюз, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от същата територия, този съд трябва да приеме, че е налице нарушение на предоставеното от тази марка изключително право, като разпореди преустановяване на посоченото използване за цялата територия на Европейския съюз, но изключи частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване.

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Регистрация на звукови марки в ЕС - възможно но при определени условия

Общият съд излезе с решение по дело T‑408/15 Globo Comunicação e Participações S/A, срещу  Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Делото касае следното:


На 28 април 2014 г. жалбоподателят, Globo Comunicação e Participações S/A, подава заявка за марка на Европейския съюз.
Марката, чиято регистрация е поискана, е звуковият знак, възпроизведен графично по-долу:

Класове:
– клас 9: „Магнитни носители за записване; записващи дискове; компактдискове, DVD и други дигитални записващи носители; софтуер; приложен софтуер за таблети и смартфони“;
– клас 16: „Хартия и картон (необработен, полуобработен или за книжарски стоки); печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; книжарски стоки; канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларски артикули (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковане пластмасови, по-специално торбички, пликове и листове; печатарски букви; клишета, вестници, книги, списания“;
–  клас 38: „Услуги за телевизионно излъчване“;
–  клас 41: „Образование; обучение; развлекателни услуги; спортна и културна дейност; развлекателни услуги под формата на телевизионни програми; продуциране на телевизионни развлекателни програми[; р]азвлекателни услуги, по-специално новинарски, образователни, спортни и комедийни телевизионни програми, под формата на фейлетони, вариететни програми; продуциране на телевизионни програми; продуциране на развлекателни програми онлайн“.
С решение от 19 септември 2014 г. проверителят отхвърля посочената заявка за регистрация, като приема, че заявената марка попада в обхвата на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като е лишена от отличителен характер.
Решението е обжалвано.
С решение от 18 май 2015 г. пети апелативен състав на EUIPO, от една страна, отхвърля жалбата в частта ѝ относно твърдението за отличителен характер на заявената марка с оглед на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и от друга страна, връща преписката на проверителя за разглеждане на повдигнатия от жалбоподателя въпрос относно отличителния характер, придобит чрез използването на посочената марка с оглед на член 7, параграф 3 от посочения регламент, що се отнася до услугите за телевизионно излъчване, спадащи към клас 38, и развлекателните услуги, спадащи към клас 41.
В точка 17 от обжалваното решение апелативният състав установява, че разглежданите стоки и услуги са предназначени както за широкия кръг потребители, така и за специалистите, така че степента на внимание варира от нормална до висока.
В точки 18 и 19 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че за да може да бъде указание за потребителя за търговския произход на разглежданите стоки и услуги, заявената марка трябва да съдържа характеристики, позволяващи да бъде запомнена лесно от потребителя. Макар да не е необходимо знакът да бъде оригинален или измислен, той все пак не трябва да бъде банален или напълно незначителен.
В точка 20 от обжалваното решение апелативният състав добавя, че марка, състояща се от звуци, които представляват звънене, може да изпълнява функцията по установяване на произхода само ако съдържа елементи, по които тя да може да се индивидуализира по отношение на други марки. В случая обаче апелативният състав установява в точка 21 от същото решение, че заявената марка се състои от повторение на звук, спадащ към тембър на звънене, който във всяко отношение е банален, независимо от факта, че марката е изобразена на петолиние с ключа сол при темпо от 147 четвъртини ноти в минута с повторение на два тона сол диез. В точка 22 от обжалваното решение апелативният състав приема, че по отношение на класическата форма на звънене подобни нюанси не могат да бъдат достатъчни, за да се отхвърли възражението, основаващо се на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като има опасност те да не бъдат забелязани от съответния потребител, а в точка 23 от това решение същият състав посочва, че е неточно твърдението, че заявената марка се характеризира с няколко специфични елемента, които могат да бъдат възприети непосредствено от съответния потребител.
В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав приема, че заявената марка е представена като много прост звуков мотив, т.е. основно като банално и обикновено звънене, което поначало остава незабелязано и което съответният потребител не би запомнил.
Вследствие на това в точка 28 от обжалваното решение апелативният състав заключава, че заявената марка е лишена от отличителен характер по отношение на съвкупността от стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация.
В резултат от обжалваното решение, на 22 юли 2015 г. жалбоподателят въвежда нови ограничения като оттегля, от една страна, „[м]агнитни носители за записване; записващи дискове; компактдискове“, спадащи към клас 9, както и, от друга страна, всички стоки, спадащи към клас 16.
Решението е обжалвано пред Общия съд.

Според решението на съда, при регистрация на звукови марки, те трябва да бъдат от такъв характер, че да позволяват на потребителите да ги идентифицират, като марки, а не като елементи от функционално естество.

Така звуков знак, който няма възможността да обозначава повече от баналното съчетаване на нотите, от които се състои, не позволява на съответния потребител да го възприема във функцията му да идентифицира разглежданите стоки и услуги, доколкото би бил сведен до прост „огледален ефект“, в смисъл че, както правилно посочва EUIPO в съдебното заседание, той би препращал само към самия себе си и към нищо друго. Следователно той не е годен да предизвика в съзнанието на съответния потребител определена форма на внимание, позволяващо му да разпознае необходимата идентификационна функция на посочения знак.

В това отношение е необходимо да се отбележи, че звуков знак, за който е характерно, че е изключително елементарен, и който се свежда до простото повторение на две идентични ноти, не може сам по себе си да предаде послание, което потребителите могат да си спомнят, така че последните няма да го възприемат за марка, освен ако същият не е придобил отличителен характер чрез използване (решение от 12 септември 2007 г., Cain Cellars/СХВП (Изображение на петоъгълник), T‑304/05, непубликувано, EU:T:2007:271, т. 22).

По тази начин заявената марка ще бъде възприета от съответните потребители само като обикновена функционалност на посочените стоки и услуги, а не като указание за търговския им произход.

Следователно заявената марка се свежда до алармено или телефонно звънене, независимо от контекста, в който е използвана, както и от използваното средство, като това звънене няма вътрешно присъща характеристика, която да го разграничава от повторението на съставляващата го нота и да позволява да се отличи нещо различно от посочения алармен или телефонен звън.

Притежателят на марката цитира и налична общоизвестност в Бразилия. Според съда обаче това не е достатъчно условие, тъй като системата за регистрация на ЕС марки е независима и отличителност трябва да бъде доказана на територията на съюза.

Изводът който може да се направи на база това решение е че при заявяване на подобни звукови марки, те или трябва да бъдат достатъчно присъщо отличителни, тоест не кратки елементарни звуци, или да има достатъчно солидни доказателства за придобита отличителност за съответната територия.