сряда, 23 август 2017 г.

Модерна поща или само поща - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-13/15 Deutsche Post AG v EUIPO. Делото касае опит за регистрация на европейска марка PostModern за клас 39 - пощенски услуги и транспорт.
Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни немски марки POST и Deutsche Post също за клас 39.
Опозиционната дивизия на EUIPO първоначално потвърждава опозицията но в последствие Апелативният борд отменя това решение и отхвърля опозицията.
Причините за това са че знаците са сходни в ниска степен, както и че споделят слабо отличителен елемент POST, които е описателен за предлаганите услуги.
Заявената марка може да има значение на Модерна Поща, което представлява допълнителна концептуална разлика с по-ранните марки, една от които Deutsche Post има напълно различно концептуално значение.
Имайки предвид и разликите във фонетично и визуално естество, Апелативният борд заключава, че марките не са сходни.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Alicante news.

понеделник, 21 август 2017 г.

"Първи Вторник" не може да бъде търговска марка в САЩ за лотарийни игри

Апелативният съд в САЩ излезе с решение по дело касаещо отказ на американското патентно ведомство да регистрира марка ‘First Tuesday’ заявена за "лотарийни карти; лотарийни игри за изтриване; лотарийни услуги ".
Ведомството отказва регистрация на заявената марка поради описателност - от марката може да се заключи, че лотариините игри се провеждат всеки първи вторник от месеца.
Според заявителят марката може да получи закрила, тъй като изисква умствено усилиe от страна на потребителите за да разберат значението й във връзка с посочените стоки и услуги.
Според патентното ведомство и съда обаче това не е така. Марката е напълно описателна във връзка с посочените стоки и услуги, включително и в контекста на това, че подобни хазартни игри обикновенно се организират по определено време с което потребителите свикват.
Източник: WIPR.

петък, 18 август 2017 г.

Марките на Юсейн Болт

Един от най-големите лекоатлети на всички времена Юсейн Болт прекрати кариерата си наскоро но това не означава, че бизнесът свързан с неговата личност също се преустановява. 
Както и други легендарни спортисти, като например Майкъл Джордън, Болт ще продължи да осъществява мърчандайзинг активности свързани с него дълги години след прекратяване на кариерата си.
Справка за регистрирани марки свързани с името на Юсейн Болт показва следното:

Както може да се види някои от основните пазари на които могат да се пласират спортни артикули са обхванати от защитените марки на спортиста.

сряда, 16 август 2017 г.

Will.i.am загуби дело относно своя търговска марка в САЩ


Апелативният съд в САЩ отхвърли жалбата на певеца Will.i.am относно отказът на американското патентно ведомство да регистрира словна марка  ‘I Am’.
Предисторията по казуса е че компанията на певеца Symbolic притежава комбинирана марка ‘I Am’ за клас 25, както и марки ‘Will.i.am’ за различни класове.
В последствие Symbolic опитва да регистрира словна марка ‘I Am’ за класове 3 (козметика), 9 и 14 но получана отказ, като причината е наличие на по-ранна идентична марка I AM за парфюми. Марката получава отказ и в класове 9 и 14 отново поради наличие на идентични марки за сходни стоки.
В процеса на регистрация, заявителят на марката нанася уточнения в класовете стоки, като добавя определението - " асоциирани с Уилям Адамс, професионално известен, като ‘will.i.am’”.
Патентното ведомство отказва да се съобрази с това пояснение, тъй като заявителят не е предоставил доказателства за това че посоченото лице е популярно със съкращението си I AM във връзка с посочените стоки.
Съдът потвърждава това решение, считайки че няма достатъчно ясни доказателства за връзката на певеца със заявената марка, както и че уточнението на стоките по посочения начин не преодолява възможността за объркване на потребителите.
Източник: WIPR.


понеделник, 14 август 2017 г.

Тайланд се присъедини към Мадридския протокол

WIPO съобщава за присъединяването на Тайланд към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната от 07.11.2017, дата след която Тайланд може да бъде посочван в заявки за международни марки.
По този начин държавите членки на Мадридската система стават 115.
Повече информация може да откриете тук.

четвъртък, 10 август 2017 г.

Използване на „Champagne“ в наименования на храни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище относно дело C‑393/16 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу Aldi Süd Dienstleistungs-GmbH & Co.OHG. Делото касае следното:

В края на 2012 г. Aldi Süd — дружество дистрибутор на храни и други потребителски стоки в супермаркети — пуска за продажба произведен от Galana NV(10) продукт с название „Champagner Sorbet“, чийто състав включва 12 % шампанско. Опаковката на този продукт изглежда по следния начин:

CIVC предявява пред Landgericht München иск срещу Aldi Süd за преустановяване на употребата на ЗНП „Champagne“ с предлагания от него замразен продукт, тъй като я счита за нарушение на това ЗНП.

Осъдителният иск, който се основава на член 118м от Регламент № 1234/2007, е уважен от първоинстанционния съд, но е отхвърлен от Oberlandesgericht München (Върховния областен съд Мюнхен, Германия) във въззивното производство.

CIVC обжалва решението на въззивната инстанция пред запитващата юрисдикция. Последната е склонна да приеме, че употреба на ЗНП „Champagne“ за замразен продукт попада в приложното поле на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, тъй като терминът „шампанско“ се използва с търговска цел за обозначаването на десерт, който не съответства на спецификациите на вината, обхванати от ЗНП „Champagne“.

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че репутацията на ЗНП „Champagne“ може да оказва положително въздействие в израза „Champagner Sorbet“. Въпреки това тя изпитва съмнение дали е налице възползване от ЗНП по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, като се има предвид, че този израз съответства на навиците на потребителите при обозначаването на десерта със съдържание на вино от областта Champagne, чието количество е достатъчно, за да придаде на този десерт отличителност. Следователно би могло да се приеме, че не е налице използване на репутацията на ЗНП, ако — както е приела въззивната инстанция — съществува законен интерес от употребата на защитеното наименование.

Предвид възможността искът на CIVC да бъде основан на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция изпитва също и съмнението дали използването на ЗНП може да съставлява злоупотреба, имитация или позоваване с неправомерен характер. Същата отбелязва, че за целта това използване трябва да бъде неправомерно, поради което, при наличието на законен интерес, който го обосновава, ЗНП нямало да бъде нарушено.

На последно място, във връзка с довода на CICV, че Aldi Süd използва указанието „Champagner Sorbet“ по начин, който въвежда в заблуждение по смисъла на член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в приложното поле на посочената разпоредба попадат единствено случаите, когато заблуждаващото указание създава у потребителите погрешна представа относно географския произход на продукта, или същата обхваща заблуждаващите указания относно основните свойства на продукта.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) поставя на Съда следните въпроси:

„1) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитеното наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстаща на тези спецификации?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?

3) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход при описаните във втория преюдициален въпрос обстоятелства представлява злоупотреба, имитация или позоваване?

4) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че са приложими само по отношение на неверни или въвеждащи в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт?“.

Становище на Главния адвокат:

„1) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти е приложим, когато в случай като разглеждания в главното производство ЗНП „Champagne“ се употребява за обозначаване на хранителен продукт, предлаган на пазара под названието „Champagner Sorbet“.

2) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали хранителният продукт „Champagner Sorbet“, съдържащ 12 % вино от Champagne, се възползва неправомерно от репутацията на ЗНП „Champagne“, запитващата юрисдикция трябва да провери дали е налице законен интерес, който обосновава употребата на посоченото ЗНП при търговското представяне на този продукт.

Фактори от значение за преценката за наличие на такова неправомерно използване са обстоятелството, че съставката, защитена със ЗНП „Champagne“ и добавена в хранителния продукт, придава отличителност на последния, както и елементите от опаковката и етикетирането, каращи потребителя да свързва този продукт със ЗНП „Champagne“.

3) Член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че за преценката дали продуктът „Champagner Sorbet“ се позовава на ЗНП „Champagne“ по смисъла на посочената разпоредба, запитващата юрисдикция трябва да провери дали предвид неговото обозначаване и търговско представяне у средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, се създава представа, че този продукт притежава качествата и престижа, присъщи на защитеното наименование.

4) Член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007 не се прилага само за неверните или въвеждащите в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт“.

сряда, 9 август 2017 г.

Реконструкция на скулптура в САЩ - съдебно дело

The 1709 blog публикува интересна статия относно казус свързан с моралните права на автор на произведение на изящните изкуства в САЩ.
Случая касае дървена скулптура наречена Log Cabin създадена от Cady Noland през 90-те години на 20в.
Колекционерът Wilhelm Schurmann купува тази творба и я излага под наем в мозей на открито за период от 10 години. След това творбата е изложена и в Michael Janssen Gallery.
С времето творбата започва да се руши, поради което е направена реконструкция, като част от дървените материали са подменени с нови.
Всичко това води до съдебно дело заведено от автора, тъй като според него той не е давал разрешението си за реставрация на творбата му, с което са нарушени моралните му права.
Според The Visual Artists Rights Act of 1990 (VARA) в САЩ: авторът има право да предотвратява всяко умишлено преработване, осакатяване или друга промяна на неговата творба, която би била в ущърб на неговата  репутация.
Предстой развитие по този казус.
Повече информация тук.


понеделник, 7 август 2017 г.

Запалка в ролята й на марка - не съвсем - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑580/15, Flamagas, SA срещу EUIPO. 
Делото касая следната регистрирана триизмерна европейска марка за класове 4 (горивен газ, компресиран), 34 (запалки за пушачи) и 35 (реклама, бизнес услуги):

Срещу тази марка е подадено искане на заличаване на абсолютни основания - член 7(1)(a) до (c) и7(e)(i) and (ii),  във връзка с член 52(1)(a), от Регламент No 207/2009, според които:

  Отказва се регистрацията на:
а)
знаците, които не отговарят на изискванията на член 4;
б)
марките, които нямат отличителен характер;
в)
марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;

д)
знаците, които се състоят изключително от:
i)
формата, която произтича от естеството на самите стоки;
ii)
формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат;

Първоначално EUIPO отхвърля искането но впоследствие Апелатевният борд го уважава. Решението е обжалвано.
Според страната, която иска заличаване на марката, тя представлява формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат. Поради това монополизирането й може теоретично да ограничи бъдещото й свободно използване от други производители на пазара.
Според притежателя на марката, тя е отличителна, тъй като представя думата "CLIPPER".
Общият съд обаче счита, че макар марката да включва и словна част това не спомага за избягване на абсолютните основания за отказ на регистрацията.
На първо място изписването на думата е с малък шрифт и няма доминираща роля в марката, чисто визуално потребителите могат и да не обърнат сериозно внимание на словната част, така както е представена.
Освен това притежателят на марката не е посочил в нейното описание, че именно словната част е съществена за цялостното представяне на знака, което подкрепя изводът за нейната несъщественост.
По отношение на претенцията на притежателя на марката, че тя е придобила отличителен характер, съдът я отхвърля, като недоказана, тъй като не са предоставени съществени доказателства в тази насока.
Поради всичко това съдът потвърждава заличаването на марката.
Част от изводите които могат да бъдат направени на база това решение са, че при регистрацията на триизмерни марки е важно тяхната форма да бъде отличителна и различаваща се от общоприетата. В допълнение наличието на словни части трябва да е представено видимо, така че да се забележи от потребителите, както и да бъде описано надлежно в самото описание на марката.

петък, 4 август 2017 г.

Престиж, марки, репутация и продажби в интернет - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд N. WAHL излезе със становище по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany е един от водещите търговци на луксозна козметика в Германия. То продава редица марки чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за дистрибуция, използван по еднакъв начин в Европа от него и свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран търговец на дребно продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От преюдициалното запитване е видно, че в уводната част на договора за дистрибуция Coty Germany мотивира дистрибуторската си система по следния начин: „Характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от него, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането.

Така например член 2, параграф 1, точка 3 от договора за дистрибуция гласи „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и подкрепят луксозния характер на марките Coty Prestige. При преценка на този критерий се вземат предвид по-специално фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените, таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

Член 2, параграф 1, точка 6 от договора за дистрибуция предвижда, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това част от сключения между страните договор е допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

През март 2012 г. Coty Germany преработва договорите си за селективна дистрибуция и това допълнителното споразумение за дистрибуция чрез интернет, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от същото допълнително споразумение, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет обаче при условие че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и че се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1, точка 3 от посоченото допълнително споразумение изрично се забранява използването на друго търговско наименование на магазина или видимо участие на трето предприятие, което не е оторизиран от Coty Prestige депозитар. В забележка към тази клауза се уточнява, че „[п]оради това на депозитаря се забранява да влиза в сътрудничество с трети страни, ако това сътрудничество се отнася до използването на интернет страницата и е и видимо за потребителите“.

След като Parfümerie Akzente отказва да одобри тези изменения на договора за дистрибуция, като се позовава на посочената клауза I, параграф 1, точка 3, Coty Germany предявява иск до национална първоинстанционна юрисдикция, като иска тя да забрани на Parfümerie Akzente да продава спорните маркови продукти чрез платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. компетентната първоинстанционна юрисдикция, Landgericht Frankfurt am Мain (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия), отхвърля иска, като посочва в мотивите си, че разглежданата договорна клауза противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията).

Тази юрисдикция приема по-специално, че според решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649) целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на такава система за селективна дистрибуция, която по дефиниция ограничава конкуренцията. Според националната първоинстанционна юрисдикция спорната договорна клауза представлява също твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010 и не би могла да се ползва от групово освобождаване на основание на този регламент.

Освен това според националната първоинстанционна юрисдикция не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото нищо не доказва, че пълното изключване на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията вследствие на спорната клауза. Тази юрисдикция счита, че предвидената в тази клауза обща забрана не е необходима, защото съществуват средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

При това положение в производството по въззивната жалба на Coty Germany срещу решението на националната първоинстанционна юрисдикция Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1) Селективните дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията, при условие че търговците на дребно се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички и не се прилагат по дискриминационен начин за всички потенциални търговци на дребно, че естеството на въпросната стока, включително и на престижния имидж, изисква селективна дистрибуция, за да се запази нейното качество и да се осигури правилното ѝ използване, и че установените критерии не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) За да се определи дали е съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС договорна клауза за наложена на оторизирани дистрибутори от дистрибуторска мрежа забрана да използват за продажби чрез интернет по видим за потребителите начин платформи на трети страни, следва запитващата юрисдикция да провери дали тази договорна клауза е обусловена от естеството на стоката, дали е определена по еднакъв начин и се прилага неутрално и дали не отива отвъд това, което е необходимо.

3) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите на търговеца на дребно по смисъла на член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики.

4) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010“.

сряда, 2 август 2017 г.

Оригиналност на столове в Швейцария

Върховният федерален съд на Швейцария излезе с решение относно тълкуване на критерия за оригиналност в случаи на нарушаване на авторски права свързани с дизайн на столове.
Случаят касае дизайни на столове създадени от Max Bill през 50-те и 60-те години на 20 в. и произвеждани от компанията Horgenglarus до ден днешен.
                                

След смъртта на автора, неговите права запрочват да се управляват от The Bill Foundation, която лицензира авторските права върху дизайните към Horgenglarus.
През 2001 година лицензията е прекратена но въпреки това производителя продължава да продава въпросните столове.
Заведено е съдебно дело за нарушаване на авторски права върху дизайните, в които Horgenglarus твърдят, че въпросните столове не са обект на авторскоправна закрила, тъй като не отговарят на критерия за оригиналност.
Първоначално съдът уважава тази претенция, с оглед наличието на сходни по-ранни дизайни за същите столове.

Върховният съд отменя това решение. Според съда оригиналността на дизайните се определя от свободата на автора при тяхното създаване. Ако поради спецификите на продукта авторът няма голяма възможност да създава напълно различни продукти то дори и малки разлики в дизайните ще бъдат достатъчни за да се счетат за оригинални.
Според съда факта, че отделни елементи от столовете приличат на по-ранни такива не е достатъчно за да се заключи, че те не са оригинални, тъй като дизайните трябва да се оценяват в тяхната цялост.
Съдът приема, че начина по-който са комбинирани отделните елементи на столовете е уникален и е плод на творческия подход на Max Bill, което изпълнява изискването за оригиналност на продуктите.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: IP Kat.

понеделник, 31 юли 2017 г.

Сливания и придобивания на компании - проблеми с търговски марки и начини за тяхното преодоляване

Tom Farrand от Novagraaf публикува интересна статия за Lexology, която касае управлението на интелектуална собственост в случаи на придобивания и сливания на компании и в частност въпросите касаещи корпоративните търговски марки.
Статията разглежда ситуацията около така наречените "обединени" търговски марки (fused brands), случаи в които корпоративните брандове на две компании се сливат в един, например United + Continental Airlines = United Airlines или Exxon + Mobil = ExxonMobil.
Подобни обединения на компании и брандове могат да причинят редица затруднения при последващата защита и управление на свързаната с тях интелектуална собственост. 
Статията разисква част от основните препятствия които могат да се появят, както и някои от решенията за тяхното преодоляване.
Изводът който може да бъде направен в следствие на разгледаната материя е че при подобни ситуации включването на специалистите по интелектуална собственост трябва да бъде направено още преди да се пристъпи към действията по сливане или придобиване. Това е наложително с цел изграждане на подходяща IP стратегия, която да преодолее повечето от потенциалните проблеми, които неминуемо биха възникнали без подходяща подготовка.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

петък, 28 юли 2017 г.

Кратки IP новини

1. Укрепване на капацитета за иновации в европейските региони. За повече информация тук. 

2.  Правна защита на база данни. За повече информация тук.

3. Как Доналд Тръмп влияе на бранда на CNN. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 26 юли 2017 г.

Съдебно дело относно робот от Междузвездни войни

WIPR съобщава за съдебно дело касаещо производството на играчки представляващи робота BB-8 от филмовата поредица Междузведни войни.
Американската компания Sphero притежава патентована технология за дистанционно управлявани роботи - сфери, които продава от 2011 година.
През 2014 година компанията влиза в преговори с Disney и получава линенция за използване на персонажа BB-8 от филма "Силата се пробужда" епизод 7 от Междузвездни войни.
Причината за успеха на преговорите са, че компанията е усъвършенствала технологията си, така че персонажът от филма да бъде автентично пресъздаден в крайния продукт.
През 2016 година компанията открива, че канадският производител на играчки Spin Master е представил прототип на нов продукт - робот, който е идентичен на произвеждания от нея.
Sphero завежда съдебно дело в Ню Йорк за нарушаване на патентованата й технология имплементирана в робота.
Според компанията една от причините за това нарушаване на нейните права е предстойщото излизане на новия филм от поредицата Епизод 8 " Последният джедай", което ще доведе до силно търсене на играчки свързани с филмовата поредица.
Този казус е интересен, тъй като показва нагледно важността на управлението на интелектуалната собственост във връзка с мърчандайзингови права. 
От една страна имаме авторските права върху персожанът на робота BB-8, притежание на Disney, към които могат да се добавят и права върху търговска марка и промишлен дизайн.
От друга страна имаме права върху патент свързан с технологията за създаване на самия краен продукт.
Правилното управление на двата снопа от права може да доведе до създаване на пазарна бариера срещу опити на други компании да извличат ползи от използването на подобни мърчандайзинг продукти, като от друга страна генирира приходи за притежателите на правата.

понеделник, 24 юли 2017 г.

Wallmart загуби съдебно дело относно марка 'Backyard Grill’ в САЩ

Най-голямата американска мерига магазини Wallmart загуби съдебно дело относно търговски марка.
Делото касае използвана от веригата марка ‘Backyard Grill’ за грил уреди и аксесоари.
Друга американска компания Variety Stores, която притежава по-ранни марки ‘Backyard’.
Съдът приема, че Wallmart са нарушили правата върху марките на Variety Stores с оглед на силната степен на сходство между тях. С оглед на това съдът присъжда 30 милиона долара обезщетение.
Последното развитие по казуса беше, че Variety Stores претендираше допълнително и съдебните разходи по казуса, които първоначално бяха отхвърлени но при обжалването съдът прие, че Wallmart дължи допълнително 1,6 милиона долара съдебни разходи. Доводът за това е компанията е използвала марката целенасочено въпреки предупрежденията от собствените си адвокати да не прави това.
Източник: WIPR.

петък, 21 юли 2017 г.

Кратки IP новини

1. Kорея: директен линк към сходни патенти в KIPRIS. За повече информация тук.

2.  Патентната стратегия на LinkedIn. За повече информация тук.  

3.Защита на иновациите чрез конфиденциалност. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 19 юли 2017 г.

Общият съд на ЕС излезе със звездно решение

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело Case T‑568/15, което касае опит за регистрация на европейска марка SSTAR за класове 9, 18, 25. Срещу тази заявка е подадена опозиция на основата на по-ранни марки ALL STAR и ONE STAR за класове 18, 25 и 35.


EUIPO потвърждава опозицията, считайки стоките и услугите за идентични и сходни, а самите марки за сходни във визуално, фонетично и концептуално естество.
Общият съд потвърждава това решение. Според съда марките са сходни поради сходната си конструкция, наличието на звезда между словните елементи и думата STAR. Останалите елементи в марките, буквата S, думите ALL и ONE и допълнителния графичен елемент под формата на звезда, не са достатъчни за да преодолеят сходството между марките, което може да доведе до объркване на потребителите с оглед и на сходните и идентични стоки.
Източник: Alicante news.

понеделник, 17 юли 2017 г.

Американска неправителствена организация съди Джейми Оливър

Американската неправителствена организация Gluten Intolerance Group (GIG)  заведе съдебно дело срещу световноизвестният готвач Джейми Оливър относно нарушаване на права върху търговска марка. 
Организицията притежава сертификативна марка GF, която удостоверява, че съответните хранителни продукти не съдържат глутен. За да може да бъде използвана тази марка, съответните продукти трябва да са преминали през стриктна проверка, за което GIG е разработила специална сертифицираща програма.
Съдебното дело касае обвинение, че Джейми Оливър е включвал означението GF в част от своите рецепти без предварителна сертификация на представените продукти. Според Gluten Intolerance Group това нарушава правата върху притежаваната от тях търговска марка, като може да въведе потребителите в заблуждение относно това, че продуктите са преминали през съответната сертификация.
Източник: WIPR.

петък, 14 юли 2017 г.

Кратки IP новини

1.Търговските тайни – ефективен инструмент за конкурентоспособност. За повече информация тук. 

2. Making American intellectual property great again. За повече информация тук.

3. Нова визия за научните изследвания и иновациите в ЕС. За повече информация  тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 12 юли 2017 г.

John McAfee уреди спор с Intel

John McAfee, създателят на антивирусната компания John McAfee, постига споразумение с Intel относно съдебно дело за използване на неговото име.
Предисторията на казуса е че Intel купува McAfee Security през 2010, компанията притежава и регистрирани търговски марки за McAfee.
През 2016 година John McAfee се присъединява към технологичната компания MGT, като целта е тя да се преименува на John McAfee Global Technologies.
Intel възразяват на това използване, което определят, като нарушаване на тяхните права върху марката McAfee и считат, че то може да заблуди потребителите относно произхода на предлаганите услуги и продукти.
John McAfee завежда съдебно дело, което трябва да установи, че използването на неговото лично име не нарушава правата на Intel.
Според последното развитие по казуса, John McAfee е приел да не използва името си в състава на новата компания, като с това съдебното дело се прекратява.
Източник: WIPR.

вторник, 11 юли 2017 г.

Улесняване администрирането и поддръжката на международни марки

WIPO оповести промени в администрирането и поддръжка на международни марки.
Част от новите моменти касаят улесняване промяната на правния статус на притежатилите на такива марки, други касаят улесняване на подновяването на тяхната регистрация чрез използване на e-Renewal опцията предоставяне на WIPO.
Повече информация може да откриете тук и тук.

понеделник, 10 юли 2017 г.

Warner Bros уреди спор относно Властелинът на пръстените и Хобит

Warner Bros уреди авторскоправен спор с издателя HarperCollins, който управлява авторските права на J.R.R. Tolkien върху “The Hobbit” и “The Lord of the Rings".
Спорът касаеше обвинение от страна на издетеля, че Warner Bros са използвали двете произведения извън обхвата на дадената им ограничена лицензия през 1969 година. Според тази лицензия компанията може да използва произведенията за мърчандайзинг цели но това не включва използване в дигитална среда. Въпреки това Warner Bros използва историите от книгите и техните персонажи за създаване на различни видео игри.
Освен това Warner Bros са регистрирали търговски марки свързани с произведенията без да имат разрешение да правят това.
HarperCollins претендираше за 80 милиона долара обезщетение.
Двете страни постигнаха споразумение да прекратят съдебното дело относно нарушаване на авторските права върху книгите.

петък, 7 юли 2017 г.

Кратки IP новини

1.Дигитализиране на европейската индустрия. За повече информация тук.  

2. Taj Mahal Palace Hotel Trademarked. За повече информация тук. 

3. Закрила на софтуер и приложения. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Статистика от EUIPO - май 2017

EUIPO публикува статистика за заявените и регистрирани Европейски марки и дизайни за месец май 2017. Данните са както следва:

сряда, 5 юли 2017 г.

Waymo съди Uber за търговски тайни

Waymo, дъщерна компания на Google, постигна частичен успех в съдебното си дело срещу Uber относно кражба на поверителна информация.
Казусът касае бивш служител на Waymo, компания която разработва технологии за самоуправляващи се автомобили, който напуска компанията копирайки 14 000 страници документация. След това същият служител основава своя собствена компания, която в последствие е закупена за 680 милиона долара от Uber.
Според Waymo, бившият им служител е присвоил търговски тайни и ноу-хау касаещо технологията, която в последствие се използва от Uber.
Съдът в САЩ уважи претенцията на Waymo към момента, налагайки времени мерки но оставайки възможността на Uber да остави програмата си за разработване на тази технология жива.

понеделник, 3 юли 2017 г.

Червеният цвят може би не е само червен цвят - становище на Генералният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с мнение по интересното дело C‑163/16  Christian Louboutin Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV. Делото касае следното:

Г‑н Louboutin е дизайнер, който създава по-конкретно дамски обувки на висок ток. Особеното на тези обувки е, че външната част на подметката системно е покрита с червен цвят.

На 28 декември 2009 г. Louboutin подава заявка за марка, която на 6 януари 2010 г. е регистрирана за стоки от клас 25, а именно „обувки (освен ортопедични обувки)“, като марка на Бенелюкс № 0874489 (наричана по-нататък „спорната марка“). На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията, изразяващо се в ограничаване на обхванатите стоки до „обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

Тази марка е описана като състояща се: „от цвета „червен (Pantone 18 1663TP)“, покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“. Тя е възпроизведена по-долу:


Van Haren управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия. През 2012 г. Van Haren продава дамски обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с искане да се констатира нарушение от Van Haren на правата върху марка, като това му искане е уважено.

Van Haren подава възражение срещу това неприсъствено съдебно решение на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, като изтъква недействителността на спорната марка.

В акта за преюдициално запитване Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) уточнява, че защитната стратегия на Van Haren се състои в твърдението, че в действителност спорната марка представлява двуизмерна марка, в случая червеният цвят, който, нанесен върху подметките на обувките, съответства на формата на посочените обувки и им придава значителна стойност.

Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата марка не представлява просто двуизмерна марка, доколкото тя е неразделно свързана с подметката на обувката. Тя отбелязва, че ако се установи, че спорната марка съответства на един от елементите на стоката, от това следва, че не е очевидно дали понятието за „форма“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 се ограничава само до триизмерните характеристики на стоката, като контурите, размера или обема на стоката, с изключение на цветовете.

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че ако се приеме, че понятието „форма“ не включва цветовете на стоката, посочените в член 3, параграф 1, буква д) основания за отказ няма да се прилагат, така че дадено лице би могло да получи постоянна защита за марки, включващи цвят, който е свързан с функционалността на стоките, например светлоотразителни защитни облекла или покрити с изолираща опаковка бутилки.

Становище на Генералния адвокат:

„Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че той може да се прилага по отношение на знак, който се състои от формата на стоката и с който се търси защита на определен цвят. Понятието за форма, която „придава значителна стойност“ на стоката, по смисъла на тази разпоредба се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не позволява да бъде взета предвид репутацията на марката или на нейния притежател“.

петък, 30 юни 2017 г.

WIPO представи нова база данни касаеща международната регистрация на марки

WIPO пусна в експлоатация новата си база данни  Member Profiles Database, която предоставя полезна информация при регистрацията на международни марки във всички страни членки на Мадридската ситема.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 28 юни 2017 г.

Капитан Морган победи Адмирал Нелсън в канадско съдебно дело


Световният производител на алкохолни напитки Diageo спечели съдебно дело в Канада относно конфликт с конкуретната компания Heaven Hill.
Казусът касае използване от страна на Heaven Hill на марка Admiral Nelson, за ром, чието изображение показва рисуван персонаж на пират.
Същевременно Diageo притежава фамилия от по-ранни марки Captain Morgan със сходно изображение на пират.
Съдът в Канада счита, че по-късната марка може да бъде объркващо сходна на марките на Diageo, които са общоизвестни сред потребителите на въпросните напитки.
Според съда марката на Heaven Hill опитва да наподоби и имитира известната марка Captain Morgan, поради което заключава, че е налице нарушаване на нейните права.
Издадена е заповед за преустановяване използването на по-късната марка и унищожаване на всички налични количества с въпросното изображение.
Източник: WIPR.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Нови такси за услуги свързани с Патентно ведомство на Р.България

Новина от Патентно ведомство на Р.България:

"Председателят на Патентно ведомство утвърди нов Ценоразпис на услугите, предоставяни от Патентно ведомство на Република България. С актуализираният ценоразпис Ведомството ще предоставя на заявителите 19 услуги абсолютно безплатно. Те представляват 30% от общия брой на административните услуги, които се предоставят на бизнеса и гражданите по горепосочения ценоразпис. Таксите за всички останали 44 административни услуги ще бъдат съществено редуцирани. Съкращават се и сроковете, в които ще се извършват тези административни услуги.
Патентното ведомство запазва преференциалните такси с намаление от 50 % за проучвания за изобретения, ако заявителите са микро и малки предприятия по Закона за малките и средни предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища, академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка или изобретатели, вписани в държавния регистър на патентите или на полезните модели. 
Въвежда се и нов критерий, според който всички такси за административни услуги, събирани съгласно ценоразписа, ще бъдат намалени с още 10% при подаване на заявлението онлайн."

петък, 23 юни 2017 г.

BitTorrent платформите под атака - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑610/15 Stichting Brein  срещу  Ziggo BV,  XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация, която защитава интересите на носителите на авторски права.

Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Първоинстанционният съд уважава исканията на Stichting Brein. Във въззивното производство те обаче са отхвърлени.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) посочва, че по настоящото дело е установено, че посредством платформата за онлайн споделяне TPB закриляните произведения се предоставят на публично разположение без разрешението на носителите на правата. Установено е също така, че абонатите на Ziggo и на XS4ALL чрез тази платформа предоставят достъп до закриляните произведения без разрешението на носителите на правата и по този начин нарушават авторското и сродните му права на тези носители.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) изтъква обаче, че практиката на Съда не дава възможност да се отговори категорично на въпроса дали платформата за онлайн споделяне TPB извършва публично разгласяване на произведенията по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, по-специално:

– чрез създаването и поддържането на система, в която потребителите на интернет се свързват помежду си, за да споделят на фрагменти произведения, намиращи се на собствените им компютри,

–  чрез администрирането на интернет сайт, от който потребителите могат да качват онлайн торент файлове, препращащи към фрагменти от тези произведения, и

–  чрез индексирането на торент файлове, качени онлайн на този интернет сайт и чрез класирането им по начин, по който фрагментите от тези произведения могат да бъдат намирани и потребителите могат да свалят тези произведения (в тяхната цялост) на своите компютри.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

сряда, 21 юни 2017 г.

Съдебно дело срещу Бевърли Хилс хотел

Ирландската компания Iconic Images, която управлява авторски права свързани с фотографски произведения, заведе съдебно дело срещу петзвездният The Beverly Hills Hotel в Лос Анджелис. Делото касае обвинение за нарушаване на авторски права върху снимка на актрисата Фей Дънауей, по известна, като "Сутринта след", направена през 1977 година в същия хотел след нейното награждаване с Оскар. Iconic притежава авторските права върху снимката, като според компанията опитите да бъде договорено използването на произведението с хотела не са довели до резултат. В същото време хотелът е разширил използването на снимката върху различни рекламни произведения.
Това е пример за факта, че авторски права трябва да бъдат уреждани включително и за произведения, които са по-стари. В случая фотографът направил снимката притежава авторското право върху нея за целия си живот и 70 години след това.
Източник: WIPR.

понеделник, 19 юни 2017 г.

Данъчните атакуват Кристиано Роналдо във връзка с приходи от мърчандайзинг права

Данъчните власти на Испания атакуваха Кристияно Роналдо за неплатени данъци върху 14,7 милиона евро приходи реализирани от футболиста за периода 2011-2014 години.
Според обвинението футболистът е използвал офшорна фирма за да избегне плащане на данъци върху тези свои постъпления.
В случая приходите са получени във връзка с предоставяне на различни мърчандайзинг права свързани с името и образа на Кристияно Роналдо. Тези мърчандайзинг и рекламни кампании са основани на репутацията и известността на футболистта и са доста атрактивни за различните рекламодатели.
Практиката сочи, че в немалко от случайте спортистите реализират по-големи приходи от лицензиране на такива права отколкото от спортната си дейност.
Източник: WIPR.