петък, 28 април 2017 г.

Кратки IP новини

1. Опозиция от притежател на нерегистриран знак. За повече информация тук.

2.  Авторски права: чертежи на архитекти. За повече информация тук.  

3.  Търговски тайни ли са моите клиентски списъци? За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 26 април 2017 г.

Авторско право върху дрехи в САЩ

Върховният съд на САЩ излезе с решение по дело STAR ATHLETICA, L.L.C. v. VARSITY BRANDS, INC. Делото касае обхвата на авторското парво върху дизайн елементи на дрехи. Както е известно в САЩ така наречените “useful article”, обекти с утилитарен характер, като дрехи, машини и др., не могат да бъдат защитени чрез авторското право.
С настоящото дело Върховния съд внася определини разяснения, кога авторко право може да бъде прилагано и към подобни обекти. 
В случая делото касае опит за защита чрез авторското право на дизайн на униформи на мажоретки. Според съда авторското право е приложимо дори и за дрехи ако съответните дизайн елементи могат да се възприемат и като самостоятелен обект на изкуство отделно от обекта върху който са приложени.
Според съда защитата тук е възможна, тъй като този дизайн може да бъде пренесен и върху друг носител, например платно на картина, и да изпълнява отново функцията си на художественото произведение.
Повече информация тук.

понеделник, 24 април 2017 г.

Проблем за европейска фигуративна марка на Адидас

EUIPO взе решение по искане за заличаване № R 1515/2016-2 на следната марка на Адидас за клас 25 "Облекло; обувки; шапки".


След регистрация на марката Shoe Branding Europe BVBA подава искане за заличаване на основание член 52 (1) (а) във връзка с член 7 (1) (б) от EUTMR, липса на отличителност на марката.
EUIPO излиза с решение за заличаване на марката, тъй като така представените три линии могат да остават незабелязани от потребителите и не могат да бъдат индикатор за търговски произход на посочените стоки. По начина си на представяне тези три линии могат да бъдат използвани за чисто декоративни цели.
Адидас представят 12 000 страници доказателствен материал с които искат да подкрепят твърдението си, че знакът е отличителен и се възприема, като марка от потребителите.
EUIPO отхвърля тези материали, считайки че те не показват по безспорен начин отличителността на марката.
Една от причините за това е например предоставените визии за реално използване на марката, които според EUIPO се различават от начина на представяне на марката. В случая при реалното използване EUIPO приема, че има само две черни линии.

Представените социологически изследвания са отхвърлени също, тъй като в тях се прави връзка между така представената марка с три линии и други марки Adidas без предоставяне на самостоятелно изследване касаещо единствено фигуративната марка.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 19 април 2017 г.

Френски марки POCKET спряха нова евро заявка за марка Pocketbook

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-596/15 касаещо опит за регистрация на европейска марка POCKETBOOK за клас 9. Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни френски марки POCKET за класове 9, 16, 38, 41 и домейн pocket.fr.
EUIPO потвърждава опозицията. Общият елемент POCKET е основен и за двете марки, катко макар да е слабо отличителен за част от стоките и услугите, неговата идентичност в марките може да доведе до объркване между потребителите.
В допълнение стоките от клас 9, електронни устройства за показване на текст, публикации са допълващи се с част от стоките от клас 16, както и с услигите по online публикуване на текстове. 
Доводът на заявителят, че думата POCKET се съдържа в множество други марки са сходни стоки и услуги е отхвърлен, тъй като не е подкрепен с допълнителни аргументи.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Alicante news.

вторник, 18 април 2017 г.

Регистрация на марки в Германия

Lexology публикува интересна статия на Tanja Hogh Holub и Tilmann Lührig касаеща защитата на търговски марки в Германия.
Авторите представят едни от основните моменти, които трябва да бъдат взети предвид при регистрация на марки в страната.
Един от интересните факти, например, е че нерегистрираните марки в страната имат сходна защита на регистрираните но при наличие на репутация на нерегистрирана марка за определена регионална територия, нейната защита ще важи само за съответния регион, като притежателят на такава марка няма да може да забрани използването в други региони на страната нито може да претендира за обезщетение в тези региони.
Друг интересен факт е че сертификативните марки не са обект на защита в Германия.
Повече информация тук.

сряда, 12 април 2017 г.

Разлика между марки iWear и InWear - решение на Европейския съд

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело Case T‑622/14, които касае опит за регистрация на европейска марка IWEAR за класове 18 и 25, срещу която е подадена опозиция на основата на по-ранна марка INWEAR.
EUIPO и Общия съд потвърждават наличието на сходство между марките, което може да причини объркване между потребителите имайки предвид сходните и идентични стоки.
Според съда за потребителите, които не говорят английски език, разликите в изписването между марките и тяхното значение, не могат да представлява нужното разграничение, което да предотврати възможността за объркване.

вторник, 11 април 2017 г.

Кратки IP новини

1. Американската асоциация на композиторите, авторите и издателите (ASCAP) обявява рекордно високи финансови резултати за  2016 г. За повече информация тук. 

2. Ще бъде ли човечеството по-добре без интелектуална собственост? За повече информация тук. 

3. ИС и Брекзит: фактите. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 10 април 2017 г.

петък, 7 април 2017 г.

Нови такси за защита на марки в Китай

WIPR съобщава за промяна на таксите за регистрация на национални марки в Китай. Новите такси са по-ниско от предходните, като заявката на марка за един клас е 44 долара.
Само през 2016 година в Китай са били заявени 3,7 милиона марки.
Новите такси влизат в сила считано от 01.04.2017г.
Повече информация тук.

сряда, 5 април 2017 г.

Копиране на мобилни игри и възможности за защита



WIPR съобщава за съдебно дело заведено от King.com в съд в Калифорния срещу китайската компания JoyFox Company.
Основанието за делото е нарушаване на авторски права върху мобилните игри “Bubble Witch Saga 2”, “Candy Crush Saga” and “Candy Crush Soda Saga”, разпространявани от King.com в Google Store и App Store, от страна на китайската компания, която разпространява сходна игра “Bubble Mania”. 
Според обвинението JoyFox е копирала редица художествени и дизайн елементи от игрите на King.com, в резултат на което тяхната игра представлява очевидно копие на оригиналните такива.
Подобен тип казуси вероятно ще придобият все по-голямо значение имайки предвид развитието на мобилният бизнес с приложения, който вече се оценява на милиарди.
В случая потенциални проблеми биха възникнали, както във връзка с имената на приложенията и визията на иконите им, което могат да се защитават, като търговски марки, така и във връзка със самите приложения, които са вид компютърти програми и се защитават от авторското право.

понеделник, 3 април 2017 г.

Ограничаване на европейска марка - решение на Европейския съд

Възможно ли е европейска марка да бъде ограничена за част от териториите на ЕС имайки предвид нейния единнен характер?
Това е въпросът на който Европейският съд отговаря в свое решение C‑223/15 Combit Software GmbH срещу Commit Business Solutions Ltd от 2016г.
Делото касае следното:

Дружеството combit Software GmbH е учредено по германското право и е притежател на германската словна марка и словната марка на Европейския съюз, с които е защитен знакът „combit“ за стоки и услуги в областта на компютърните технологии. Упражняваната от това дружество дейност се състои по-специално в разработването и маркетинга на софтуер.

Commit Business Solutions е дружество, учредено по израелското право, и посредством уебсайта си www.commitcrm.com продава в редица държави софтуер, обозначен със словния знак „Commit“. Към момента на настъпване на фактите по главното дело офертите за продажба на това дружество са били достъпни на немски език, а веднъж закупен, разпространяваният софтуер можел да бъде доставен в Германия.

В качеството си на притежател на марките combit, на основание на член 97, параграф 2 от Регламент № 207/2009, combit Software предявява иск срещу Commit Business Solutions пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия). Дружеството combit Software се позовава на притежаваната от него марка на Съюза и като главно искане претендира да бъде разпоредено на Commit Business Solutions да преустанови използването на територията на Съюза на словния знак „Commit“ за разпространявания от това дружество софтуер. При условията на евентуалност, позовавайки се на германската марка, която притежава, combit Software иска да бъде разпоредено на същото дружество да преустанови използването на този словен знак на територията на Германия.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля основното искане на combit Software, но уважава претенцията му, направена при условията на субсидиарност.

Тъй като смята, че Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) следвало да разпореди на Commit Business Solutions да преустанови използването на словния знак „Commit“ на територията на целия Съюз, combit Software подава въззивна жалба пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия).

Този съд счита, че използването на словния знак „Commit“ от Commit Business Solutions създавало вероятност от объркване с марката „combit“ в съзнанието на средния потребител, владеещ немски език.

За разлика от това не съществувала вероятност от объркване в съзнанието на средния потребител, владеещ английски език. В действителност този потребител можел лесно да разбере смисловата разлика, съществуваща между, от една страна, английския глагол „to commit“ и от друга страна, понятието „combit“, тъй като последното било съставено от буквите „com“ — за „computer“ — и буквите „bit“ — за „binary digit“. Фонетичното сходство между „Commit“ и „combit“ се неутрализирало в съзнанието на посочения потребител, владеещ английски език, от посочената смислова разлика.

Същият съд стига до извода, че в немскоезичните държави членки съществува вероятност от объркване, но такава не е налице в англоезичните държави членки.

Този съд поставя въпроса по какъв начин в подобна ситуация следва да се приложи принципът на прогласения в член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 единен характер на марката на Европейския съюз, и по-специално що се отнася до вероятността от объркване и разпореждането на предвидената в член 102, параграф 1 от посочения регламент забрана.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви последици има за преценката на вероятността от объркване на дадена словна марка на Европейския съюз обстоятелството, че от гледна точка на средния потребител в една част от държавите членки фонетичното сходство между марката на Европейския съюз и знак, за който се твърди, че нарушава правата върху тази марка, се неутрализира от наличието на смислова разлика, при положение обаче че от гледната точка на средния потребител от други държави членки това не е така:

а) Следва ли за целите на преценката на вероятността от объркване да се вземе предвид гледната точка на едната или на другата част от тези потребители, или е меродавна гледната точка на фиктивния среден потребител от всички държави членки?

б)  Следва ли да се приеме, че правата върху марката на Европейския съюз са нарушени, съответно не са нарушени, на цялата територия на Съюза, при положение че вероятността от объркване съществува само в част от тази територия, или следва [да се направи разлика] между отделните държави членки?“.

Решението на съда:

Член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че когато съд за марките на Европейския съюз установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Европейския съюз, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от същата територия, този съд трябва да приеме, че е налице нарушение на предоставеното от тази марка изключително право, като разпореди преустановяване на посоченото използване за цялата територия на Европейския съюз, но изключи частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване.

петък, 31 март 2017 г.

Излъчване на ТВ програми - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑138/16, което касае следното:

AKM е дружество за колективно управление на авторски права.

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

AKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя към различни референтни дати на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответното възнаграждение след извършването на проверка на сведенията, които ще бъдат предоставени.

Zürs.net счита, че съгласно член 17, параграф 3, точка 2, буква b) от австрийския Закон за авторското право, в редакцията на BGBl. I, 99/2015, отнасящ се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

AKM счита, че тази разпоредба е несъвместима както с правото на Съюза, така и с Бернската конвенция.

В този контекст Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), сезиран със спор между AKM и Zürs.net, решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)   не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)  се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия), и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение, противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/CE на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 11 bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, подписана на 9 септември 1886 г., в редакцията ѝ след Парижкия акт от 24 юли 1971 г., изменена на 28 септември 1979 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

сряда, 29 март 2017 г.

VESPA, мотоциклети и съдебно дело в Италия

IP Kat съобщава за интересен казус от Италия касаещ нарушаване права на търговски марки.
В случая става въпрос за продажба на тениски носещи изображение на прочутите мотоциклети VESPA без обаче да се използва самата марка.
Срещу ползвателя е заведено наказателно дело, според нормативните правила на италианското законодателство, където:

"1. Освен в случаите на солидарна отговорност, обхванати от член 473 [т.е. фалшифициране, подправяне или използване на отличителни знаци за авторски произведения или промишлени продукти], всеки, който въвежда на територията на държавата, с цел да се реализира печалба, индустриални продукти носещи търговски марки или други отличителни знаци, независимо дали са национални или чуждестранни, които са неистински или променени, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 4 години и глоба между 3500 до 35000 евро.
2. Освен в случаите на солидарна отговорност за фалшифициране, подправяне, въвеждане на територията на държавата, всеки, който започва продажба или по друг начин осъщестнвява разпространение, за да се реализира печалба, на горепосочените продукти под параграф 1, се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба до 20 000 евро.
3. Непозволено увреждане в случай на алинеи 1 и 2, се наказват при условие, че са спазени националните закони, подзаконови актове на ЕС и международните конвенции за защита на интелектуалната и индустриалната собственост. "

Обвиняемият твърди, че няма нарушение поради факта, че не е използвал самата марка VESPA, а само изоброжение на продукта.
Според съда обаче в такива случаи е налице нарушение на права на интелектуална собственост, тъй като потребителите са запознати изключително добре с въпросният мотоциклет, което може да създаде объркване в тях относно произхода на продавания продукт.
Повече информация тук.






понеделник, 27 март 2017 г.

Sports Direct загуби опозиция срещу Fitness Direct във Великобритания

Патентното ведомство на Великобритания излезе с решение относно следните заявини марки в клас 28:

Срещу тези марки е подадена опозиция от страна на Sports Direct на основание фамилия от по-ранни марки за клас 28.
Според решението на ведомството, марките не са достатъчно близки за да предизвикат объркване сред потребителите. Визуално марките не са сходни, а фонетично е налице ниска степен на сходство. Посочените марки са с ниска степен на цялостна отличителност, тъй като се свързват със стоките от клас 28 - Sports и Fitness за различни спортни стоки, Direct асоциира с достъпа до съответните стоки.
Ведомството отхвърля претенциите на Sports Direct, че по-късните марки могат да влошат репутацията й или да се възползват от нея, поради факта, че няма предоставени доказателства в тази връзка нито такива за придобита отличителност и репутация на пазара.
Повече информация тук.

петък, 24 март 2017 г.

LEGO спечели казус относно сходен домейн

TBO съобщава за действия предприети от LEGO срещу сайтът www.operationslego.com пред World Intellectual Property Organization’s (WIPO) Arbitration and Mediation Center.
Според LEGO въпросният сайт използва без разрешение търговските марки на компанията, както и предоставя линк към страница за продажба на Lego продукти без да е оторизиран за това.
Според решението на WIPO използваният домейн е объркващо сходен с марките на компанията, поради което неговото използване е недобросъвестно и трябва да бъде преустановено.
Повече информация тук.

сряда, 22 март 2017 г.

Йордания се присъедини към PCT

WIPR съобщава за присъединяването на Йордания към PCT споразумението за регистрация на патенти за изобретения. По този начин страната става 152 член на PCT системата.
Повече информация тук.

понеделник, 20 март 2017 г.

ФК Барселона уреди спор с Адидас в САЩ

Миналата година този блог съобщи новината за спор между Adidas  и ФК Барселона, където немската компания подава опозиция срещу следната заявка за марка в САЩ, за класове 18, 25, 28:

Наскоро WIPR съобщи, че тази опозиция е прекратена след оттеглянето на заявката за марка от страна на ФК Барселона, имайки предвид по-ранните права на Adidas за марки с три райета, които компанията защитава особено силно по цял свят.

петък, 17 март 2017 г.

Имате ли необходимост от патент?

IP Watcgdog публикува интересна статия относно причините поради които е необходимо да се получи патент за едно изобретение. Те са:

1. Страхът, че другите ще откраднат изобретението.
2. Генерирането на приходи от лицензиране.
3. Предотвратяването или намаляването на конкуренцията
4. Запазването или придобиването на пазарен дял
5. Увеличаване стойността на компанията.
6. Искане от страна на инвеститорите.
7. С цел бизнес достоверност или маркетингови цели.
8. За лично удовлетворение.
9. Заради самият опит.
10. Защото някой е казал така.
11. За да се избегне нарушава патент на някой друг пазарен участник.

Всяка една от тези причини е дискутирана в статията. Повече информация тук.

сряда, 15 март 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Моменти на смях: когато притежателите на търговски марки са твърде покровителствени. За повече информация тук. 

2.  Награда на ЕС за жени в областта на иновациите за 2017 г.: Комисията награждава четири изявени жени предприемачи. За повече информация тук. 

3. Китай облекчава пречките пред патенти за софтуер и бизнес методи с нови, ревизирани условия за патентоване. За повече информация тук.  

понеделник, 13 март 2017 г.

Опозиция срещу марка ‘Make America Great Again’

WIPR съобщава новината за подадена опозиция срещу заявка за американска марка  ‘Make America Great Again’ заявена от Springs Global US.
Опозицията е подадена от страна на Donald J. Trump for President, Inc., организацията провела предизборната кампания на американския президент.
Основание за опозицията е посочена идентична марка регистрирана за множество стоки и услуги, като претенцията е възможността за създаване на потребителско объркване относно източника на стоките и услугите обозначавани с марката.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 8 март 2017 г.

Осигуряване на информация за IP нарушения - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑427/15 NEW WAVE CZ, a.s.  срещу  ALLTOYS, spol. s r. o. Делото касае следното:

NEW WAVE предявява иск срещу ALLTOYS за това, че при предлагането на стоките си същото използва марката „MegaBabe“ без неговото съгласие.

В рамките на това първо производство националният съд постановява с окончателно решение, че ALLTOYS е нарушило правата на NEW WAVE върху марката „MegaBabe“, и разпорежда на първото да се въздържа от нарушения в бъдеще и да оттегли вече пуснатите на пазара съответни стоки. Тази юрисдикция обаче не допуска NEW WAVE да измени искането, така че ALLTOYS да бъде задължено и да му предостави цялата информация относно въпросните стоки.

След окончателното приключване на посоченото производство NEW WAVE предявява нов иск пред Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), с който иска ALLTOYS да бъде задължено да му предостави цялата информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки с марка „Megababe“, които последното е държало на склад, продавало или внасяло в миналото или понастоящем, по-конкретно името и фамилията или търговското наименование и постоянно местопребиваване или седалище на доставчика, на производителя, търговеца, който държи стоките на склад, на дистрибутора и на други предишни държатели на тези стоки, както и информация относно количествата, които са доставени, държани на склад, получени или поръчани, и количествата, които са продадени, точни данни за продажната цена на отделните артикули, както и за цената, платена от ALLTOYS на доставчика за доставени стоки.

С решение от 26 април 2011 г. Městský soud v Praze (Градски съд Прага) отхвърля иска на NEW WAVE. Тази юрисдикция приема, че правото на информация не може да се предяви със отделен иск, тъй като член 3 от Закон № 221/2006 предвижда, че това право може да се предяви само чрез молба до съда, сезиран в рамките на производство за установяване на нарушаване на право. Тази юрисдикция обаче счита, че в главното производство производството относно установяване на нарушаване на право вече е приключило с окончателното решение, произнесено по първия иск.

NEW WAVE подава жалба пред Vrchní soud v Praze (Висш съд Прага, Чешка република), който с решение от 27 февруари 2012 г. изменя първоинстанционното решение, като разпорежда на ALLTOYS да предостави на NEW WAVE исканата информация. Тази апелативна юрисдикция приема, че за тълкуването на член 3 от Закон № 221/2006 следва да се вземе предвид член 8, параграф 1 от Директива 2004/48. В този контекст тази юрисдикция счита, че производството за предоставяне на информация, която не е била съобщена доброволно, също представлява производството за установяване на нарушаване на право.

ALLTOYS подава касационна жалба срещу посоченото решение на апелативната юрисдикция пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република).

Последният отбелязва, че макар Закон № 221/2006 да транспонира Директива 2004/48 в чешкия правен ред, все пак е налице разлика между текста на този закон и този на Директивата. Докато член 3 от Закон № 221/2006 предвижда възможност да се получи информация чрез молба „в рамките на производство относно нарушаване на право“ („v řízení o porušení práva“), текстът на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 на чешки език предвижда задължение за държавите членки да гарантират възможността за получаване на информация „във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост“ („v souvislosti s řízením o porušení práva duševního vlastnictví“). Според запитващата юрисдикция посочената национална разпоредба следва да се тълкува в съответствие с Директива 2004/48. Тя обаче отбелязва, че тълкуването на думите, съдържащи се в член 8, параграф 1 от тази директива, не е еднозначно.

На следващо място Nejvyšší soud (Върховен съд) подчертава, че са налице разлики между текстовете на Директива 2004/48 на различните езици. Така текстовете на чешки, английски и френски език на тази директива използвали съответно думите „във връзка с производство“ („v souvislosti s řízením“), „в контекста на производство“ („in the context of proceedings“) и „в рамките на производство“ („dans le cadre d’une action“). Според тази юрисдикция за разлика от текста на чешки и английски език на Директива 2004/48, текстът на същата на френски език съответства в по-голяма степен на текста на Закон № 221/2006, тъй като въвежда по-тясна връзка между производството и искането за информация.

При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че производството относно нарушаване на право върху интелектуална собственост обхваща положението, при което след окончателното приключване на производство, в което е установено нарушение на право върху интелектуална собственост, жалбоподателят поиска в отделно производство информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки или услуги, с които е нарушено това право върху интелектуална собственост (например с цел да може да определи точно размера на вредите и впоследствие да поиска обезщетение за тях)?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага при положение като това в главното производство, при което след окончателното приключване на производство, установило нарушение на право на интелектуалната собственост, жалбоподател иска, в отделно производство, информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава това право.

понеделник, 6 март 2017 г.

Препредаване на телевизионни програми - важно тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑275/15 ITV Broadcasting Limited,
ITV2 Limited, ITV Digital Channels Limited, Channel Four Television Corp., 4 Ventures Limited, Channel 5 Broadcasting Limited, ITV Studios Limited срещу TVCatchup Limited, TVCatchup (UK) Limited, Media Resources Limited. Делото касае следното:

Ищците в главното производство са регистрирани като търговци - телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на тези предавания.

TVC предлага интернет услуга по излъчване на телевизионни предавания, която позволява на потребителите да приемат по интернет „на живо“ безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на лицензия, издадена от Media Resources Limited.

Ищците в главното производство предявяват пред High Court of Justice (England & Wales), иск срещу TVC за нарушение на авторските им права. Посочената юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване за тълкуването на понятието „публично разгласяване“, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

След постановяването на решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147), High Court of Justice (England & Wales) констатира, че с публично разгласяване TVC е нарушило авторските права на ищците в главното производство. По отношение на три телевизионни канала, а именно ITV, Channel 4 и Channel 5, обаче тази юрисдикция приема, че в своя защита TVC може да се позове на член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от CDPA.

Ищците в главното производство подават въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. TVC UK и Media Resources Limited са привлечени като ответници пред тази юрисдикция.

Според запитващата юрисдикция член 73 от CDPA предоставя защита срещу иска за нарушение на авторското право върху радио- и телевизионно предаване или всякакво друго произведение, включено в такова предаване; защита, приложима в случаите, „когато безжично предаване, излъчено от място в Обединеното кралство, е прието и незабавно препредадено чрез кабел“. Тази юрисдикция уточнява, че защитата, на която е направено позоваване пред нея, е свързана не с член 73, параграф 2, буква a) и параграф 3 от CDPA, откъдето по-специално следва, че авторското право върху излъчваното предаване не се нарушава, „ако препредаването чрез кабел е съобразено със съответно изискване“, а само с член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от същия закон, съгласно който това право не се нарушава, „ако и доколкото предаването е предназначено за приемане в зоната, в която се препредава чрез кабел, и представлява част от квалифицирана услуга“.

Тъй като счита, че член 73 от CDPA следва да се тълкува в светлината на член 9 от Директива 2001/29, Court of Appeal (England & Wales) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)  Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:
a)  има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)  евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)  Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?“.

Решение на съда:

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и в частност понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право.

четвъртък, 2 март 2017 г.

Милиони фалшиви смарт телефони по света

The European Union Intellectual Property Office публикува доклад според който фалшиви смарт телефони са коствали на икономиките по света 45,3 милиарда евро през 2015 година.
Според EUIPO само на територията на ЕС са били разпространени около 14 милиона фалшиви Повече информация може да откриете тук.

сряда, 1 март 2017 г.

Съборът в Копривщица част от световното културно наследство

Информация на Министерски съвет:

На 21 февруари 2017 г. на тържествена церемония в Централата на ЮНЕСКО в Париж генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на гр. Копривщица Генчо Герданов Сертификата за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики на световното нематериално културно наследство. Церемонията се състоя в присъствието на Н. Пр. Ангел Чолаков, посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. В събитието взеха участие и редица официални лица.
„Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България“, подчерта г-жа Ирина Бокова. Кметът на Копривщица благодари на ЮНЕСКО и на госпожа Бокова за безценната подкрепа, която оказват на Събора чрез приемането му в семейството на ЮНЕСКО. Посланик Ангел Чолаков допълни, че това е едва началото на още по-дълъг процес по отстояването на българските традиции и същността на Събора в Копривщица.
Съборът в Копривщица е петият елемент, вписан в ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, след Чипровските килими, Бистришките баби, Нестинарството и обичая Сурва.
Вече 50 години Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера на този хубав български град. 
Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година и се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура и фолклор. Министерството на културата е съорганизатор на фестивала. В днешно време в Копривщица се събират около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Авторскоправна закрила в Обединените Арабски Емирства

IP Kat публикува интересна статия на Vanessa Delnaud от дубайския офис на Gowling WLG относно авторскоправната закрила в Обединените Арабски Емирства.
Един от интересните факти за това законодателство е че то е значително по-близо до френското отколкото до английското такова.
Някой от по-важните моменти при защита на авторски права в страната са:

- правата върху произведения създадени от служители или наети лица могат да се прехвърлят само чрез договор.  Отстъпените права трябва да бъдат посочени изчерпателно, трябва да се посочи целта на тяхното отстъпване, както и територията за които са отстъпени;
- не е възможно да се отстъпват права за произведения създавани в бъдеще време;
- не е възможно прехвърляне на моралните права на автора, възможно е обаче автора да приеме да не се възползва от тях, за което трябва писмен договор описващ конкретните произведения и начина на тяхното ползване.
Повече информация тук.

сряда, 22 февруари 2017 г.

Кратки IP новини



1.  Награда на ЕС за жени иноватори 2017. За повече информация тук.  

2. Изтичащи патенти: основни познания, необходими на финансистите. За повече информация тук. 

3. Copyright power matrix. Кои хора и компании са най-влиятелни по отношение на политиката в сферата на авторското право. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Доналд Тръмп регистрира марка в Китай

WIPR съобщава новината за това, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп е успял да регистрира своето име, като марка в Китай. Според информацията той притежава още 49 заявки за марки в страната.
Някои адвокати в САЩ (The Independent и The Washington Post.) обаче считат, че регистрацията на подобни марки може да създаде проблем с конституцията на САЩ според която държавен служител не може да получава нищо, което има стойност от чужди държави без съгласието на Конгреса.
Този случай е интересен и във връзка със скорошно решение на съда в Китай за марка името на Майкъл Джордън, в което бившият баскетболист постигна победа след дългогодишна съдебна битка.
Повече информация тук.

петък, 17 февруари 2017 г.

Компаниите са загрижени за ролята на интелектуалната собственост

The Telegraph публикува интересна статия касаеща притисненията на някои от най-големите иновативни компании в света, като BAE Systems, Siemens, Philips и Bayer, за ролята и мястото на интелектуалната собственост в съвременият бизнес.
Управлението на интелектуалната собственост, като част от цялостното управление на компаниите не винаги е на необходимото ниво. Цитират се редица проблеми, като например неясното остойностяване на обектите на интелектуална собственост, което в повечето случаи не е отразено коректно в пазарната стойност на отделните компании. Друг сериозен проблем е информацията за обектите на интелектуална собственост и нейната акуратност. Проблемите в тази област причиняват редица затруднения пред иновационният процес и въвеждането на нови продукти и услуги на пазара.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 15 февруари 2017 г.

Кратки IP новини

1.Слабата патентна система увеличава неравенството и защитава монополите.
За повече информация тук. 

2. Тест: Можете ли да сбъркате 100 PERCENT WINE с CENTO PER CENTO for Wine?
За повече информация тук. 

3. Промени в защитата на промишлени дизайни в Турция. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Използване на метаданни, индексиране и нарушаване на авторски права - становище на Главния адвокат на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с решение по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV, XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:
Ищецът в главното производство, Stichting Brein, е фондация, учредена по нидерландското право, чиято основна цел е да противодейства на неправомерното използване на закриляни с авторското право и сродните му права обекти, както и защитата в тази област на интересите на носителите на тези права.

Ответниците в главното производство, Ziggo BV и XS4ALL Internet BV (наричани по-нататък „XS4ALL“), са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност по-специално е доставка на достъп до интернет на потребители. Съгласно информацията в писмените становища на Stichting Brein те са двамата най-големи доставчици на достъп до интернет на нидерландския пазар.

На основание на разпоредбите от нидерландското право, с които се транспонира член 8, параграф 3 от Директива 2001/29(9), Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Искането, което е уважено в първоинстанционното производство, е отхвърлено по същество във въззивното производство, с мотива че, първо, получателите на услугите на ответниците в главното производство, а не TPB, са извършвали нарушения на авторските права, и второ, поисканото блокиране на достъпа не е пропорционално на преследваната цел, а именно ефективната закрила на авторските права. Stichting Brein подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.

При това положение Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)  При отрицателен отговор на въпрос 1:

–  дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Становището на Главния адвокат:

„Обстоятелството, че оператор на уебсайт позволява намирането на файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, като индексира тези файлове и предоставя търсачка за намирането им, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, когато операторът е знаел, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, и не е предприел действия за блокиране на достъпа до произведението“.

петък, 10 февруари 2017 г.

Камбоджа призна европейските патенти

Европейското патентно ведомство съобщава за подписано споразумение с Камбоджа с което страната приема валидността на европейски патенти на своята територия. Това прави Камбоджа първата азиатска държава, която признава действието на европейски патенти.
Споразумението влиза в сила от 01.07.2017г.
По този начин заявители на европейски патенти ще могат да получат закрила в 43 държави в и извън Европа.
Основната причина на Камбоджа да признае валидността на тези патенти на територията си е възможността да привличе интереса на европейски компании да развиват бизнес на нейна територия.
Повече информация тук.

сряда, 8 февруари 2017 г.

Кратки IP новини

1.   Shop Art v Art. За повече информация тук. 

2. Нуждае ли се вашата стратегия по интелектуална собственост от пренастройване.
За повече информация тук.

3.  Светлин Наков: България има реален шанс да бъде „Силициевата долина на Европа“.
За повече информация тук. 

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Сблъсък на шотландски кланове - решение на Общия съд на ЕС

Marques Class 46 съобщава за интересно решение на Общия съд на ЕС по дело T-250/15, Speciality Drinks Ltd срещу EUIPO. Казусът касае опит за регистрация на европейска словна марка CLAN за клас 33 "Алкохолни напитки (с изключение на бира и вино); но доколкото уиски ликьори се отнасят само до шотландско уиски и шотландско уиски, базирани на ликьори, произведени в Шотландия ".
Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна марка CLAN MACGREGOR за същите стоки.
Според заявителят на по-късната марка, релевантната публика ще положи повишено внимание при покупката на въпросните стоки, поради факта, че те са традиционни и се консумират от ценители. Съдът отхвърля тези доводи, тъй като те не са подкрепени с доказателства.
Според съдът марките са сходни визуално в ниска степен поради наличието на идентични думи CLAN.
В концептуално отношение съдът приема марките за сходни, думата CLAN се асоциира с група хора принадлежащи към една общност, семейство.
Доводът на заявителя за това че редица производители използвали думата CLAN заедно със съответната фамилия е отхвърлен, тъй като в случая заявената марка не включнва различна фамилия, която да я разграничи от по-ранната марка, поради което наличното сходство между марките е достатъчно за потвърждаване на опозицията.

петък, 3 февруари 2017 г.

Обезщетения за авторски права - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑367/15 Stowarzyszenie „Oławska Telewizja Kablowa“  срещу  Stowarzyszenie Filmowców Polskichл Делото касае следното:

SFP е организация за колективно управление на авторски права с разрешение да извършва в Полша дейност по управление и закрила на авторски права върху аудиовизуални произведения. Що се отнася до OTK, то излъчва телевизионни програми чрез кабелна телевизионна мрежа на територията на град Олава (Полша).

След като на 30 декември 1998 г. е прекратен лицензионният договор, в който страните в главното производство определят правилата за заплащане на възнаграждения, OTK продължава да ползва произведения, защитени с авторски права, като сезира Komisja Prawa Autorskiego (Комисия по авторското право в Полша), като иска по същество да бъде определен размерът на дължимото възнаграждение за ползването на управляваните от SFP авторски права. С решение от 6 март 2009 г. тази комисия определя посоченото възнаграждение в размера на 1,6 % от нетните приходи без данък върху добавената стойност, които OTK е реализирало вследствие на препредаването по кабел, без някои заплатени от последното такси. Тъй като и самото OTK изчислява размера на дължимото възнаграждение на тази основа, то изплаща на SFP сумата от 34 312,69 полски злоти (PLN) (около 7 736,11 EUR) с оглед на реализираните за периода от 2006 г. до 2008 г.

На 12 януари 2009 г. SFP предявява иск срещу OTK, с който иска, по-специално на основание на член 79, параграф 1, точка 3, буква b) от UPAPP, до сключването на нов лицензионен договор на OTK да бъде забранено да препредава защитени аудиовизуални произведения, както и същото да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 390 337,50 PLN (около 88 005,17 EUR) плюс дължимата законова лихва.

С решение от 11 август 2009 г. Sąd Okręgowy we Wrocławiu (Окръжен съд, Вроцлав, Полша) осъжда OTK да заплати на SFP сума в размер на 160 275,69 PLN (около 36 135,62 EUR) плюс дължимата законова лихва, като отхвърля по същество иска в останалата му част. Тъй като подадените от двете страни въззивни жалби срещу това решение са отхвърлени, страните подават и касационни жалби. С решение от 15 юни 2011 г. Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) обаче връща делото за ново разглеждане на Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд, Вроцлав, Полша), който постановява второ решение по делото на 19 декември 2011 г. И това решение е отменено от Sąd Najwyższy (Върховен съд) в рамките на образуваното във връзка с това касационно производство, а делото отново е върнато за ново разглеждане на Sąd Apelacyjny we Wrocławiu (Апелативен съд, Вроцлав). Постановеното впоследствие съдебно решение от последния съд се обжалва с подадено от OTK касационна жалба.

С оглед на обстоятелството, че във връзка с последната жалба следва да разгледа делото за трети път, Sąd Najwyższy (Върховен съд) има съмнения относно съвместимостта на член 79, параграф 1, точка 3, буква b) от UPAPP с член 13 от Директива 2004/48. В действителност тази разпоредба от UPAPP предвижда възможността по молба на притежателя на имуществени авторски права, които са били нарушени, да му бъде присъдено обезщетение, като му бъде изплатена сума, равна на двойния или тройния размер на съответното възнаграждение. Следователно посочената разпоредба съдържа вид санкция.

Освен това запитващата юрисдикция поставя въпроса дали предвиденото в Директива 2004/48 обезщетяване на носинеля на имуществено авторско право изисква той да докаже вредоносното събитие, претърпяната вреда и нейния размер, причинно-следствената връзка между вредоносното събитие и вредата, както и виновното поведение на нарушителя.

При тези обстоятелства Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли член 13 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че притежателят на имуществени авторски права, които са нарушени, може да иска обезщетение за причинените му вреди въз основа на установените общи правила, или, без да е необходимо да се доказва вредата и причинно-следствената връзка между събитието, довело до нарушаване на авторските права, и претърпяната вреда, да иска заплащане на парична сума, равняваща се на двойния размер, или в случай на виновно нарушение на авторското право — на тройния размер на съответното възнаграждение, при положение че съгласно член 13 от Директива 2004/48 съдът се произнася по размера на обезщетението, като взема предвид посочените в член 13, параграф 1, буква а) обстоятелства, и само като алтернатива може, когато е уместно, да определи фиксирано обезщетение въз основа на елементите, посочени в член 13, параграф 1, буква б) от директивата? Възможно ли е с оглед на член 13 от директивата да се присъжда, по искане на съответната страна, предварително определено по размер фиксирано обезщетение, което съответства на двойния или на тройния размер на съответното възнаграждение, предвид факта че в съображение 26 от директивата се уточнява, че целта ѝ не е да се въвежда наказателно обезщетение?“.

Решение на съда:

Член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която притежателят на засегнато право на интелектуална собственост може да претендира от нарушителя на това право или поправяне на претърпените вреди, като се отчитат всички приложими аспекти на конкретния случай, или, без да е необходимо да доказва действителната вреда, заплащане на сума равна на двойния, а в случай на виновно нарушение — на тройния размер на съответното възнаграждение, което би било дължимо за разрешаването на ползването на съответното произведение.