понеделник, 11 декември 2017 г.

Гео блокиране на съдържание в ЕС - постигнато съгласие

Европейският парламент, Европейския съвет и Европейската комисия се споразумяха относно бъдещото законодателство касаещо така нареченото гео блокиране на интернет услуги и съдържание.
Проектът върху който страните са постигнали съгласие касае три основни момента при които гео блокиране на територията на ЕС няма да бъде прието за законно:

- Продажба на стоки без физическа доставка - потребителите на територията на ЕС ще могат да купуват стоки от всяка държава без ограничения, стига да могат да организират тяхната доставка самостоятелно. Интернет магазините няма да бъдат задължени да правят физическа доставка в различни държави;

- Продажба на електронни услуги и съдържание - всеки потребител ще може да купува такова от всяка държава на територията на ЕС, с изключение на съдържание обект на авторско право.

- Продажба на услуги на конкретно място - например билети.

След влизането в сила на новото законодателство всички пазарни участници предлагащи стоки и услуги ще трябва да се съобразят с това. Отпадането на съдържание обект на авторсски права от ограниченията е целенасочено, тъй като това е свързано с лицензиране и ценообразуване което варира в различните държави съобразно стандарта на живот във всяка една от тях.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 8 декември 2017 г.

Копия от произведения в облачно пространство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑265/16 VCAST Limited срещу RTI SpA. Делото касае следното:

VCAST е дружество, учредено по английското право, което предоставя на своите потребители в интернет пространство за съхранение в облак (cloud) на предаванията на италиански телевизионни организации, излъчвани чрез наземно телевизионно аудио-визуално излъчване, сред които RTI.

Видно от акта за преюдициално запитване, на практика потребителят избира предаване на уебсайта на VCAST, на който е показана програмата на всички телевизионни канали, включени в предоставяната от дружеството услуга. Потребителят може да посочи определено предаване или часови диапазон. Впоследствие управляваната от VCAST система улавя телевизионния сигнал с помощта на своите антени и записва целия часови диапазон на предаването, избрано от пространството за съхранение, посочено от потребителя. Това пространство за съхранение се закупува от потребителя от друг доставчик.

VCAST предявява иск срещу RTI пред специализиран състав в областта на фирменото право към Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия), като иска от него да установи законосъобразността на дейността му.

В хода на производството с определение от 30 октомври 2015 г. посочената юрисдикция уважава частично молбата за налагане на временни и обезпечителни мерки, подадена от RTI, и по същество забранява на VCAST да продължава дейността си.

Като приема, че решаването на спора частично зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?

2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 5, параграф 2, буква б), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което позволява на търговско предприятие да предоставя на физически лица услуга за видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени от авторско право, чрез информационна система, като се намесва активно в записа без разрешението на притежателя на правата.

сряда, 6 декември 2017 г.

Съд в Италия забрани използването на изображения на Давид за търговски цели

Eleonora Rosati съобщава една интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Италия касаещо използване на фотографско изображение на скулптурата Давид на Микеладжело.
Според решението на съда във Флоренция, туристическата агенция, която е използвала изображението за свои брошури и билети трябва да преустанови това, тъй като въпросното използване има търговски характер. Според законодателството в Италия, използването на изображения на обекти част от културното наследство на страната може да става само за нетърговски цели. Във всички останали случаи е необходимо разрешение на институцията отговаряща за съответния обект.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 4 декември 2017 г.

Ezmix не може да бъде европейска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑771/16, Toontrack Music AB v EUIPO, което касае опит на посочената шведска компания да регистрира европейска марка ‘Ezmix’за класове 9, 15 и 42. 
По тази заявка е постановен отказ от страна на EUIPO на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност на знака. Според ведомството марката се състоя от EZ, което е съкращение за easy (лесно) и MIX, означаващо миксиране на музика. 
Европейският съд потвърждава това решение. Въпреки че думата easy може да има няколко значения, достатъчно е само едно от тях да бъде приложимо във връзка с разглежданите стоки и услуги за да се счете, че знакът не отговаря на абсолютните основания за регистрация.

петък, 1 декември 2017 г.

Дъщерни компании и отговорност при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

До каква степен свързана компания може да носи отговорност за действия предприети от компанията майка относно въпроси с нарушаване на права върху търговски марки.
Тълкувателно решение на Европейският съд C‑617/15 Hummel Holding A/S  срещу  Nike Inc.,  Nike Retail BV разглежда тази тема. Делото касае следното:

Hummel Holding е установено в Дания предприятие, което произвежда спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време, както и спортни обувки и обувки за свободното време. То притежава международна фигуративна марка, която е регистрирана под номер 943057, има действие в Съюза за стоките от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговаря на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки“.

Nike, чието седалище е в Съединените американски щати, е дружеството, което е начело на групата Nike, търгуваща със спортни артикули в целия свят. Част от тази група е и установеното в Нидерландия Nike Retail. Последното администрира уебсайта, на който се представят и предлагат стоките на Nike, предназначени по-специално за Германия. Освен продажбата им по интернет на този уебсайт, в Германия стоките на Nike се продават чрез независими дистрибутори, снабдявани от Nike Retail. В Германия дружествата от групата Nike не стопанисват пряко обекти за търговия на едро или на дребно.

Според Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) Nike Deutschland GmbH, чието седалище е във Frankfurt am Main (Франкфурт на Майн, Германия) и което не е страна по спора в главното производство, е дъщерно дружество на Nike Retail. Nike Deutschland не поддържа собствен уебсайт и не доставя стоки на крайните потребители или на посредници. То обаче договаря споразуменията между посредниците и Nike Retail и му оказва съдействие при рекламирането и изпълнението на договорите. Nike Deutschland осигурява и следпродажбеното обслужване на крайните потребители.

Hummel Holding счита, че с някои стоки на Nike, и по-конкретно с баскетболните шорти, се нарушава посочената в точка 13 от настоящото решение марка, и твърди, че по-голямата част от нарушенията са осъществени в Германия. То предявява иск срещу Nike и Nike Retail пред Landgericht Düsseldorf (областен съд, Дюселдорф, Германия), който обявява, че е компетентен да разгледа спора, тъй като Nike Deutschland е предприятие на Nike, като същевременно отхвърля иска по същество. Hummel Holding обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

То иска да бъдат преустановени вносът и износът, рекламирането, предлагането, пускането на пазара и съгласието за пускане на пазара на тези стоки, от една страна, за територията на Съюза (а при условията на евентуалност за територията на Федерална република Германия), що се отнася до Nike, и от друга страна, за територията на Федерална република Германия, що се отнася до Nike Retail.

Nike и Nike Retail повдигат възражение за липса на международна компетентност на германските юрисдикции.

Запитващата юрисдикция счита, че международната компетентност на германските съдилища да се произнесат по иска, предявен срещу дружествата от групата Nike за цялата територия на Съюза, може да възникне само от член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя обаче отбелязва, че обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба в случая на самостоятелни дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества е спорен и не е изясняван от Съда.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от [Регламент № 207/2009]?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка юридически самостоятелно дружество, което е непряко дъщерно дружество на основна организация, чието седалище е извън Европейския съюз, представлява по смисъла на посочената разпоредба „предприятие“ на тази основна организация, при положение че това дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който в държавата членка, на чиято територия се намира, разполага с действително и стабилно присъствие под определена форма, от която се извършва търговска дейност и която има трайно външно проявление като продължение на основната организация.

сряда, 29 ноември 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Fact Sheet: Домейн имена и кибернастаняване. За повече информация тук.

2. EUIPO обявява второто издание на DesignEuropa Awards. За повече информация тук. 

3.   Ръководство за вземане на решения при подаване на международни патентни заявки при повече от един изобретател. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 27 ноември 2017 г.

Казус относно марка Black Friday в Германия

Oliver Löffel публикува интересна статия в Lexology относно регистрирана марка Black Friday в Германия от страна на хонконгска компания, която лицензира марката на компания във Виена. Тази компания започва да заплашва всеки търговец, който използва обозначението Black Friday в своя реклама свързана с общоизвестния ден на разпродажбите и отстъпките в САЩ.
Поради това срещу тази марка са подадени няколко искания за заличаване на база абсолютни основания - липса на отличителност и дума станала общоприета в търговския език. Причината за това е че марката е регистрирана през 2013, докато използавнето на тузи думи в Германия става масово още от 2006, когато Apple започват да правят подобни промоционални кампании за своите продукти.
Повече информация тук.

петък, 24 ноември 2017 г.

Електронно заявяване на търговски марки в Катар

Министерство на икономиката и търговията на Катар обяви въвеждането на електронно заявяване на търговски марки в страната. Целта на новата услуга е да подобри условията за развиване на бизнес в страната, като адаптира най-добрите международни стандарти за целта, включително и дигитализацията.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 22 ноември 2017 г.

Предложение за намаляване на такси за регистрация на европейски патенти

Европейското патентно ведомство задейства предложение за намаляване на част от таксите свързани с регистрация на европейски патенти.
Таксите за PCT проучване и експертиза ще бъдат намалени с по 100 евро. Освен това ще бъдат намалени и таксите за експертиза на PCT заявки в международна фаза, като намалението ще бъде с 656 евро.
В допълнение има предложение и за намаляване на таксите за малки и средни предприятие и университети.
За повече информация тук.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Правоприлагане на права върху търговски марки в Бенелюкс

LYDIAN публикува статия в Lexology, която излага информация за законодателството в Бенелюкс за правоприлагане права върху търговска марка.
Статията разглежда следните въпроси:

- Кои съдилища са отговорни за разглеждане на такива дела?
- Какви действия могат да бъдат предприети при нарушаване на права върху марки?
- Кой може да предприеме съдебни действия при нарушаване на парва върху марки?
- Какви времени мерки могат да бъдат предприети?
- Какви обезщетения могат да бъдат получени?
- Какви са наличните гранични мерки?
- Каква защита могат да ползват нарушителите на права?

Повече информация може да откриете тук.

петък, 17 ноември 2017 г.

Кратки IP новини

1.Няма вероятност от объркване на потребителите между SINA rice and SITA rice. За повече информация тук. 

2.  London Design Festival: Design Protection - Hindsight giving insight. За повече информация тук. 

3.PCT Guide Updates. За повече информация тук. 

сряда, 15 ноември 2017 г.

Google не е генерична марка в САЩ

ARS Technica UK съобщава интересната новина за отказът на Върховният съд на САЩ да разгледа искане за заличаване регистрацията на марка Google на основание, че марката е станала генеричен термин.
Според искането подадено от физическо лице, думата google се използва масово от потребителите за описване на процеса на търсене на информация в интернет. Поради това, както е и според законодателството за търговски марки, тази марка е загубила отличителната си сила, поради което трябва да бъде заличена.
Според федералният съд, който се произнесе по казуса миналата година, макар думата google да се използва и като глагол описващ порцеса на търсене в интернет тя не е станала генеричен термин, тъй като тя касае също и различен вид продукти и услуги предлагани от компанията. Освен това за да се приеме, че марката е станала напълно описателна за определена стока или услуга реално не трябва да съществуват алтернативни термини чрез които са се описват тези стоки или услуги, което не е така в случая с google.
Повече информация тук.

понеделник, 13 ноември 2017 г.

Индонезия се присъедини към Мадридският протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Индонезия към Мадридският протокол за международна регистрация на марки. Протоколът влиза в сила от 02.01.2018, дата след която Индонезия ще може да бъде посочвана в заявки за международни марки. В тази връзка страната е декларирала, че ще има право да постановява откази за регистрация в срок до 18 месеца, както и че има право да определя индивидуални такси за такива марки.
Повече информация тук.

петък, 10 ноември 2017 г.

EcoSilver може да бъде европейска марка за благородни метали

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус R 362/2017-4, който касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка за класове:
Клас 6 - Общи метали и техните сплави; Метални строителни материали; преносими сгради на
метал; метални материали за железопътни линии; неелектрически кабели и жици от обикновен метал;
железария, малки метални изделия; тръби от метал; Сейфове; общи метали;
Руди.
Клас 14 - Благородни метали и техните сплави; бижута, скъпоценни камъни; хорологична и хронологична
инструменти; скъпоценни метали.
Клас 40 - Обработка на материали, а именно метално покритие; лечение на скъпоценни и общи
метали; обработка на сплави.

Срещу тази марка е постановен отказ на абсолютни основания член 7(1)(b) и (c) EUTMR във връзка с член 7(2) EUTMR - липса на отличителност относно посочените стоки и услуги.
Думата Silver е описание на благороден метал, а ECO означава екологичен. Наличието на графични елементи, така както са представени не е достатъчно за да преодолее липсата на отличителност на знака.
Апелативният борд анулира това решение, тъй като счита че комбинацията между двете думи и графичните елементи е достатъчна за да създаде нужната степен на отличителност на марката.
Причините за това са че не е ясно какво означава точно екологично сребно, за да бъде терминът описателен. В допълнение наличието на изображение на човешка фигура в комбинацията с цветове не допринася за липсата на отличителност на марката, а точно обратното.
Източник: Lexology.

сряда, 8 ноември 2017 г.

Coca Cola защити своя марка за сокове в Нова Зеландия

Cola Cola успешно защити своя марка за смути и различни хранителни продукти в Нова Зеландия. 
Казусът касае местна компания под името Innocent Foods, която притежава търговски обекти с това име продаващи различни натурални сокове, смути и тн.
Coca Cola възразява срещу използване на това име на основата на своя регистрирана марка Innocent за сокове и храни.
Новозаландската компания се съгласява да промени името си макар да определя амариканската компания, като алчна.
В случая обаче е допусната една съществена грешка, а именно липсата на предварително търсене за по-ранни права, което би показало наличието на марката на Coca Cola и би спестило значителни разходи за ребрандиране.
Източник: WIPR.

понеделник, 6 ноември 2017 г.

Еминем осъди политическа партия за нарушаване на авторски права

Еминем осъди Националната партия на Нова Зеландия за нарушаване на авторски права върху известната му песен  “Lose Yourself”.

Казусът започва, когато Националната партия започва да излъчва телевизионнен клип в предизборната си кампания, който е озвучен с песен сходна на песента на американския рапър.
Поради това свързаните с Еминем компании Eight Mile Style и Martin Affiliated завеждат съдебно дело срещу партията.

Според съда в Нова Зеландия Националната партия е нарушила авторските права върху песента “Lose Yourself”, тъй като е използвала песен наречена “Eminem Esque”, която напомня силно звученето на оригинала. Според съда композитора на тази песен е знаел за оригиналното парче имайки предвид и използваното заглавие.

Съдът отрежда $412,896 компенсация, като взема предвид и факта, че периодът на използване е бил сравнително кратък.

Това е интересен и показателен пример за неразбирането относно защитата на авторски произведения в подобни случаи. Много хора вярват, че когато се промени нотния запис или част от текста, възниква ново произведение. Това обаче не винаги е така защото законодателството за авторско право предвижда, така наречените производни произведения, които са преработки напомнящи оригиналните творби. За да се създаде и използва една преработка е необходимо получаване на съгласие от автора на оригиналната творба върху която тя е базирана.

Източник: WIPR.

петък, 3 ноември 2017 г.

Нарушаване на права върху търговски марки и насрещни искове - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑425/16 Hansruedi Raimund срещу Michaela Aigner. Делото касае следното:

Г‑н Raimund е притежател на словната марка на Европейския съюз „Baucherlwärmer“ и от около 2000 г. предлага на пазара обозначена с тази марка билкова смес за приготвяне на препарати на спиртна основа. От своя страна, г‑жа Aigner също предлага за продажба билкова смес за накисване във високопроцентов етилов спирт, която също обозначава с наименованието „Baucherlwärmer“.

Г‑н Raimund предявява пред Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия) иск за установяване на нарушение на права върху марката на Европейския съюз, на която е притежател, за да се забрани на г‑жа г‑жа Aigner да използва знака „Baucherlwärmer“ за стоките и услугите от класовете, за които е регистрирана посочената марка. От своя страна, г‑жа Aigner, която е ответник в главното производство, предявява пред посочената юрисдикция насрещен иск за обявяване на недействителността на същата марка, тъй като по-специално счита, че г‑н Raimund е придобил правата върху марката недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена) решава да спре производството по насрещния иск до окончателното произнасяне по иска за установяване на нарушение на права, който е предмет на делото по главното производство. Тъй като обаче определението за спиране на производството по насрещния иск е отменено, производството по този иск все още е висящо пред първоинстанционния съд. Що се отнася до иска за установяване на нарушение върху права, той е отхвърлен от Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена), на основание че г‑н Raimund регистрирал недобросъвестно марката на Европейския съюз.

Тъй като в производството по въззивно обжалване Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд, Виена, Австрия) потвърждава решението на първоинстанционния съд, г‑н Raimund предявява ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Запитващата юрисдикция приема, че ищецът в главното производство действително е придобил недобросъвестно разглежданата в главното производство марка на Европейския съюз и че поради това тя трябвало да се обяви за недействителна съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При все това тя си поставя отправения от г‑н Raimund в неговата жалба въпрос дали съдилищата в производството пред първата и пред втората инстанция могат да се произнесат по въпроса за недобросъвестността в рамките на иска за установяване на нарушение, при положение че не е налице окончателно решение по насрещния иск за обявяване на недействителността на марката.

Предвид обстоятелството, че ответникът в главното производство се позовава на абсолютно основание за недействителност по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, на което съгласно предвиденото в член 99, параграф 1 от същия регламент допустимо позоваване в рамките иск за установяване на нарушение може да се прави само ако ответникът предяви насрещен иск на това основание, Oberster Gerichtshof (Върховен съд) иска да се установи дали е достатъчно да се предяви насрещен иск на основание недобросъвестно придобиване на правата върху марката, за да може да се отхвърли искът за установяване на нарушение още преди произнасянето по насрещния иск (първи вариант), или искът за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен на това основание само ако съответната марка поне едновременно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (втори вариант), или пък възражението за недобросъвестно придобиване на права върху марка може да бъде уважено в рамките на производство по иск за установяване на нарушение само ако преди това марката окончателно е обявена за недействителна въз основа на насрещния иск (трети вариант).

Запитващата юрисдикция посочва, че в конкретния случай уважаването или отхвърлянето на иска за установяване на нарушение зависи само от възражението за недействителност. Тя предлага на Съда да възприеме втория вариант, тъй като от член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 следва, че иск за установяване на нарушение може да бъде отхвърлен поради наличието на основание за недействителност само ако поне едновременно е уважен насрещният иск, предявен на същото основание. Запитващата юрисдикция счита, че самият факт на предявяване на насрещен иск не трябвало да е достатъчен, но и че от друга страна, не трябвало да е необходимо да се изчаква решението по насрещния иск да стане окончателно. Посочената юрисдикция уточнява, че евентуалното наличие на задължение да се изчака решението по насрещния иск да придобие окончателен характер, евентуалното съединяване на производствата по иска за нарушение и по насрещния иск, както и редът на производството за обжалване трябва да се преценяват само от гледна точка на националното процесуално право.

Запитващата юрисдикция отбелязва и че вариантът, който тя предлага Съдът да възприеме, е от естество да гарантира, че възражението за недействителност или за отмяна inter partes, което е предявено в рамките на производството по иска за установяване на нарушение, може да бъде уважено само ако на същото основание в рамките на насрещния иск марката е обявена с действие erga omnes за недействителна или за отменена. По-специално, ако загуби делото на първа инстанция, ищецът в главното производство по предявения иск за установяване на нарушение ще трябва да обжалва както решението по иска за нарушение, така и решението по насрещния иск, за да бъдат уважени исканията му пред по-горните инстанции. Ако обжалва само решението, постановено по иска за установяване на нарушение, жалбата му би била обречена на неуспех, тъй като постановеното по насрещния иск решение, придобило сила на пресъдено нещо, би било от самото начало пречка за успеха на иска за установяване на нарушение.

При все това Oberster Gerichtshof (Върховен съд) признава, че буквалният смисъл или целта на член 99 от Регламент № 207/2009 биха могли да доведат до различно от предлаганото от него тълкуване.

При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли иск за нарушение на права върху марка на ЕС [член 96, буква а) от Регламент № 207/2009] да бъде отхвърлен поради повдигнато възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за марката [член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009], ако ответникът е предявил на това основание насрещен иск за обявяване на недействителността на марката на ЕС [член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009], но съдът още не се е произнесъл по него?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли съдът да отхвърли иска за нарушение на права върху марката поради повдигнатото възражение за недобросъвестност при подаването на заявката за тази марка, ако при това поне едновременно уважи насрещния иск за обявяване на недействителността на марката, или при всички случаи трябва да изчака да влезе в сила решението по насрещния иск, за да се произнесе по иска за нарушение на правата върху марката?“.

Решение на съда:

1) Член 99, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че искът за установяване на нарушение на права, предявен пред съд за марките на Европейския съюз съгласно член 96, буква а) от този регламент, не може да бъде отхвърлен поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, без този съд да е уважил насрещния иск за обявяване на недействителност, който ответникът по иска за установяване на нарушение на права е предявил въз основа на член 100, параграф 1 от посочения регламент, позовавайки се на същото основание за недействителност.

2) Разпоредбите на Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение на права по смисъла на член 96, буква а) от този регламент поради абсолютно основание за недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен съгласно член 100, параграф 1 от същия регламент въз основа на същото основание за недействителност, не е станало окончателно.

сряда, 1 ноември 2017 г.

Madrid Monitor заменя някои от услугите на WIPO

WIPO съобщава новината, че считано от 01.12.2017 предоставяните услуги чрез ROMARIN, Madrid e-Alert и Madrid Realtime Status ще бъдат заменени от Madrid Monitor. С цел улесняване на потребителите WIPO предоставя кратки видео инструкции за ползване на новата услуга.
Повече информация може да намерите тук.

понеделник, 30 октомври 2017 г.

Сан Марино се присъедини към TMView и DesignView бази данни

EUIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към базите данни за търговски марки TMView и дизайни DesignView. По този начин участващите патентни офиси в TMVew стават 60, като базата данни осигурява достъп до 44,8 милионна търговски марки.
От своя страна DesignView осигурява достъп до 12,4 милиона дизайна.
Повече информация тук.

петък, 27 октомври 2017 г.

"Scatter Slots" не може да бъде европейска марка за хазартни игри

Компанията за хазартни игри Murka заявява европейска марка ‘Scatter Slots’ за клас 41 - онлайн игри и казино.
EUIPO отказва да регистрира марката на абсолютни основания, описателност и липса на отличителност. Според ведомството думата SCATTER се свързва от потребителите с отключването на бонус опции при хазартни игри, докато думата Slots е свързвана с слот машини за такива игри.
Решението е обжалвано, като Общия съд на ЕС го потвърждава с оглед липсата на отличителност на марката във връзка с посочените услуги.
Източник: WIPR.

сряда, 25 октомври 2017 г.

António Campinos е новият председател на Европейското Патентно ведомство

Европейското патентно ведомство оповести избирането на  настоящия председател на EUIPO António Campinos за нов прецедател на патентното ведомство. Мандатът на новия председател започва от 01.07.2018. António Campinos наследява на поста Benoît Battistelli, в една усложнена обстановка с оглед на продължаващия конфликт на служителите на ведомството с ръководството и неяснотата относно активизирането на Единния европейски съд след решението за излизането на Великобритания от ЕС.
Повече информация тук.

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Перу се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Пери към общата база данни за търговски марки TMVew.  По този начин базата данни ще предоставя достъп вече до 59 държави и до над 44 милионна търговски марки от цял свят.
За повече информация тук.

петък, 20 октомври 2017 г.

Кратки IP новини

1.   Реформите относно марка на ЕС влизат в сила - вече могат да бъдат регистрирани звукови, холограмни и мултимедийни марки, както и марка на движение,. За повече информация тук.  

2.  Brand Finance Nation Brands 2017. За повече информация тук. 

3.   От барман до изобретател: Как да превърнете своята работа в пасивен доход. За повече информация тук.


Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 18 октомври 2017 г.

Търговски марки и наследяване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑341/16 Hanssen Beleggingen BV срещу Tanja Prast-Knipping. Делото касае следното:

На 7 септември 1979 г. дружество, притежавано от г‑н Helmut Knipping, което е учредено по германското право и извършва дейност по производство на строителни елементи, по-конкретно прозорци, подава искане до Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели) (наричано по-нататък „БИСБ“) за регистрация като марка на Бенелюкс на следния словен и фигуративен знак:


БИСБ регистрира тази марка в черно-бяла разцветка под № 361604 (наричана по-нататък „марка № 361604“).

Hanssen е дружество по нидерландското право, което търгува с врати и прозорци. То е притежател на словната и фигуративна марка на Бенелюкс № 0684759. Тази марка се състои в същия словен и фигуративен знак като този, който е предмет на марка № 361604, но е регистрирана в синьо-жълта разцветка.

Г‑н Knipping е починал на 9 октомври 1995 г.

На 14 ноември 2003 г. г‑жа Prast-Knipping представя пред БИСБ удостоверение, че е наследник на г‑н Knipping, и прави искане да бъде регистрирана като притежател на марка № 361604.

БИСБ извършва регистрацията.

Последната е оспорена от Hanssen. Дружеството поддържа, че преди смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са прехвърляни няколко пъти, така че към момента на смъртта му вече не са били част от неговото имущество. Поради това регистрацията на г‑жа Prast-Knipping като притежател на тази марка била неоснователна.

Тъй като не е постигнато споразумение за решаването на спора, на 8 юни 2012 г. Hanssen предявява иск срещу г‑жа Prast-Knipping пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — юрисдикцията по нейното по местоживеене. Hanssen се позовава на неоснователно обогатяване по член 812 от Гражданския кодекс и прави искане да се разпореди на г‑жа Prast-Knipping да декларира пред БИСБ, че не черпи права от посочената марка и че се отказва от регистрацията на името ѝ като неин притежател.

С решение от 24 юни 2015 г. Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля искането с мотива, че към момента на смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са били част от неговото имущество и затова чрез наседяване те правомерно са преминали към г‑жа Prast-Knipping.

Hanssen обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия).

Тази юрисдикция има съмнения относно компетентността на германските юрисдикции да разгледат спора. Тя счита, че посочената компетентност несъмнено може да произтича от член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, но че е възможно и юрисдикциите на държавата членка по мястото на регистрация на разглежданата в главното производство марка — в случая Нидерландия предвид седалището на БИСБ в Хага — да притежават изключителна компетентност по силата на член 22, точка 4 от този регламент.

Тъй като съдебната компетентност трябва да се разгледа служебно, Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) иска този въпрос да бъде изяснен.

Според него е необходимо по-конкретно да се уточни дали иск като предявения от Hanssen се отнася до спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от посочения регламент. Решение от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326) съдържа индиции в полза на отрицателен отговор на този въпрос, но с оглед на развитието на правото на марките след това решение не е сигурно дали все още то трябва да се взема предвид.

Относно посоченото развитие на правото на марките Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) цитира по-специално член 18 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (OВ L 341, 2015 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“).

Посочената юрисдикция отбелязва и обстоятелството, че в областта на съдебната компетентност марката на Бенелюкс има характерни особености.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред [БИСБ], че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?“.

Решението на съда:

Член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към споровете за установяване дали дадено лице правилно е било регистрирано като притежател на марка.

понеделник, 16 октомври 2017 г.

Проучвания за марки и дизайни - ключово при оценка на риска от тяхното бъдещо използване

Kate Swaine от Gowling WLG (Великобритания) публикува интересна статия в Lexology относно необходимите проучвания на търговски марки и дизайни при въвеждането на нови продукти на пазара.

Статията обобщава добрите практики в областта, които включват:


  • Проучване за наличие на по-ранни марки и дизайни в официалните бази данни на Патентните ведомства още на етап създаване на марката и дизайна. Това спомага за избягване на потенциални проблеми още на етап идея и развитието й;
  • Проучване на домейни свързани със съответното име, което може да спести бъдещи проблеми относно използване на марката в интернет;
  • Проучване дали марката не влиза в колизия с фирмено наименование;
  • Проучване в Google и други търсачки относно наличие на пазара на сходни имена и дизайни. По този начин могат да бъдат открити нерегистрирани марки и дизайни, които биха могли да бъдат пречка в бъдеще.
  • Оценка на риска вследствие направените проучвания. Това е изключително важно, тъй като дава ясна картина за плюсовете и минусите от използването на съответинте марки и дизайни. Трябва да се има предвид, че различните компании, защитават правата си по-различен начин, като някои от тях имат по-агресивен подход. Поради това оценката на риска от евентуални проблеми от използването на съответинте марки и дизайни е ключово.

Повече информация тук.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Nintendo и защитата на промишлени дизайни в ЕС

Европейският съд излезе с решение по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16 Nintendo Co.Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA. Делото касае следното:

Nintendo е мултинационално дружество, което произвежда и продава видеоигри и конзоли за видеоигри, сред които са конзолата за видеоигри Wii и допълнителните артикули към нея. То притежава няколко регистрирани промишлени дизайни на Общността за допълнителни артикули към Wii като дистанционно управление Wii, допълнителния артикул Nunchuck за дистанционното управление Wii, даващ възможност да се контролират по различен начин съвместимите игри, свързващият елемент, наричан Wii Motion Plus, който може да се включи към дистанционното управление, както и Balance Board, допълнително устройство, позволяващо на играча да контролира играта чрез измененията на теглото.

BigBen Франция произвежда дистанционни управления и други допълнителни артикули, съвместими с конзолата за видеоигри Wii, и като използва сайта си в интернет, ги продава пряко на потребители, намиращи се във Франция, Белгия и Люксембург, и на дъщерното си дружество BigBen Германия. BigBen Германия продава произведените от BigBen Франция продукти на потребители в Германия и Австрия, като използва сайта си в интернет.

От представената на Съда преписка се установява, че BigBen Германия няма собствени запаси от продуктите. Затова то предава поръчките, които получава от потребителите, на BigBen Франция. Доставката на продуктите, за които се твърди, че са продукти от нарушението, се осъществява от Франция. BigBen Германия и BigBen Франция използват също изображения на продукти, съответстващи на притежавани от Nintendo защитени промишлени дизайни, във връзка със законната търговия, включително с цел реклама на някои други продукти, търгувани от тях.

Nintendo счита, че търговията на BigBen Германия и BigBen Франция с някои произведени от второто дружество продукти нарушава правата, които то черпи от притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на Общността. То смята също, че на тези две дружества не може да бъде признато правото да използват в търговската си дейност изображенията на продуктите, съответстващи на тези защитени промишлени дизайни. Поради това то сезира Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) с искове срещу BigBen Германия и BigBen Франция за установяване на нарушение от тяхна страна на правата, предоставени му от тези промишлени дизайни.

Тази юрисдикция признава наличието на нарушение на правата върху регистрирани промишлени дизайни на Общността на Nintendo от страна на BigBen Германия и BigBen Франция. Тази юрисдикция обаче отхвърля исковете относно използването от ответниците в главните производства на изображенията на продуктите, съответстващи на тези промишлени дизайни. Затова посочената юрисдикция осъжда BigBen Германия да преустанови да използва посочените промишлени дизайни на територията на Съюза и уважава също, без териториално ограничение, допълнителните искания на Nintendo за получаване на държани от ответниците в главните производства различни сведения, сметки и документи, за установяване на задължението за обезщетяването му, за разпореждане да се унищожат и изтеглят спорните продукти, както и за публикуване на съдебното решение и възстановяване на направените от Nintendo разходи за адвокат (наричани по-нататък „допълнителните искания“).

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) приема, че има международна компетентност по отношение на BigBen Франция, и го осъжда да преустанови използването на спорните защитени промишлени дизайни на територията на Съюза. Във връзка с допълнителните искания той ограничава действието на решението си до действията на BigBen Франция, свързани със спорните продукти, доставяни от него на BigBen Германия, без да приеме териториално ограничение на действието на решението си. Той приема за приложимо право правото на мястото на нарушението и приема, че в случая това са германското, австрийското и френското право.

Както Nintendo, така и ответниците в главните производства подават въззивни жалби срещу това решение до Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф).

В подкрепа на жалбата си BigBen Франция твърди, че германските юрисдикции не са компетентни да приемат по отношение на него мерки с действие в целия Съюз, и счита, че такива мерки могат да имат само ограничено до националната територия действие. Nintendo от своя страна оспорва ограничаването на тези мерки само по отношение на продуктите, попадащи във веригата за доставка между ответниците в главните производства. Nintendo изтъква също, че на ответниците в главните производства не може да бъде признато правото да използват в стопанската си дейност и за целите на търговията на собствените си продукти изображенията на продуктите, съответстващи на неговите регистрирани промишлени дизайни, докато ответниците в главните производства поддържат, че това използване е съвместимо с Регламент № 6/2002. Обратно на това, което приема Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф), Nintendo смята освен това, че за исканията му по отношение на BigBen Германия трябва да се приложи германското право, а за исканията по отношение на BigBen Франция — френското право.

Nintendo иска от запитващата юрисдикция да разпореди на ответниците в главните производства да не произвеждат, внасят, изнасят, използват или притежават за тези цели спорните продукти в Съюза и/или да изобразяват тези продукти, дори да използват изображенията на тези продукти, съответстващи на промишлените дизайни на Общността на Nintendo, на цялата територия на Съюза. Искането на Nintendо относно преустановяването на производството на продуктите, които според него нарушават притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на Общността, се отнася само до BigBen Франция.

Nintendo иска освен това да бъдат уважени и допълнителните му искания.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция излага на първо място, че международната ѝ компетентност по отношение на исканията срещу BigBen Франция произтича от член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, тъй като исканията на Nintendo срещу BigBen Германия и BigBen Франция са свързани поради наличието между двамата ответници в главните производства на веригата за доставка на продуктите, за които се твърди, че са продукти от нарушение. С оглед на изложените пред нея доводи, както от Nintendo, така и от BigBen Франция, тази юрисдикция обаче не е сигурна, че действието на решението, постановено от Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф), по отношение на BigBen Франция, относно исканията на Nintendo, е съобразено с разпоредбите на Регламенти № 44/2001 и № 6/2002.

На второ място, запитващата юрисдикция уточнява, че въпросът относно обстоятелствата, при които трето лице може законосъобразно да използва изображението на продукт, съответстващ на промишлен дизайн на Общността, за рекламата на продуктите, които търгува и които са допълващи към продукти, съответстващи на такъв регистриран промишлен дизайн, не е поставян досега. Затова е необходимо тълкуване на понятието „демонстрационна цел“ по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002.

На трето място, тази юрисдикция има съмнения относно приложимия закон по отношение на допълнителните искания на Nintendo, по отношение както на първия, така и на втория ответник в главните производства, и в този контекст си поставя въпроси именно за приложното поле на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производствата и да постави на Съда изложените по-долу преюдициални въпроси, формулирани по един и същ начин по дела C‑24/16 и C‑25/16:

„1) Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикуликъм съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? При утвърдителен отговор, какви са приложимите критерии?

3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007,] в хипотезите, в които нарушителят:

а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет сайт и този интернет сайт е насочен включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;

б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?“.

Решението на съда:

1) Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато международната компетентност на сезиран с иск за нарушение съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, по отношение на един първи ответник се основава на член 82, параграф 1 от Регламент № 6/2002, а по отношение на втори ответник, установен в друга държава членка, на член 6, точка 1, във връзка с член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002, поради това че този втори ответник произвежда и доставя на първия продукти, които той продава, този съд може по искане на ищеца да приеме мерки по отношение на втория ответник по член 89, параграф 1 и член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002, включващи също и действията на този втори ответник, различни от свързаните с посочената по-горе верига за доставки, и с обхват за цялата територия на Европейския съюз.

2) Член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което без съгласието на титуляря на предоставените от промишлен дизайн на Общността права използва, включително чрез сайта си в интернет, изображенията на продукти, съответстващи на такива промишлени дизайни, при законосъобразно пускане в продажба на продукти, предназначени за използване като допълнение към специфични продукти на титуляря на правата, предоставени от тези промишлени дизайни, за да обясни или да покаже съвместното използване на така пуснатите в продажба продукти и на специфичните продукти на титуляря на тези права, извършва действия по репродуциране с „демонстрационна“ цел по смисъла на този член 20, параграф 1, буква в), като това действие е разрешено по силата на същата разпоредба, ако са спазени посочените в нея три кумулативни условия, което националната юрисдикция следва да провери.

3)  Член 8, параграф 2 от Регламент (EО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за страна, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на тази разпоредба се отнася до страната, където е мястото на настъпване на вредоносния факт. Когато един и същ ответник е упрекван за различни нарушения, извършени в различни държави членки, за да се определи вредоносният факт, трябва не да се вземе предвид всяко действие по нарушение, за което е упрекван извършителят, а да се прецени цялостно поведението на този ответник, за да се определи мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено от него.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Втора част от реформата касаеща защитата на европейски марки

Считано от 01.10.2017 влиза в сила втората част от реформата свързана с регистрация на Европейски търговски марки съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2424.
Основните моменти от тази реформа са:

1. Отпада изискването за графично представяне на марките - то ще бъде заменено със следния текст:
Марка на ЕС може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат:
а)
да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и
б)
да бъдат представени в регистъра на марките на ЕС („регистъра“) по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се предоставя на техния притежател.“

Очакванията са по този начин по-голям обхват от знаци, включително и нетрадиционни, да могат да получат закрила.

2. Въвеждане на сертификативните марки - до момента нямаше възможност за регистрация на такива марки. С новите промени това е възможно.

Сертификатна марка на ЕС е марка на ЕС, описана като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на материала, начина на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, с изключение на географския произход, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин.
Всяко физическо или юридическо лице, включително институции, органи и образувания, подчинени на публичното право, може да подава заявки за сертификатни марки на ЕС, при условие че това лице не извършва стопанска дейност, включваща доставката на стоки или услуги от сертифицирания вид.


3. Въвеждат се редица процедурни промени относно регистрацията на европейски марки, начина на комуникация с Европейското ведомство и тн.

Повече информация може да откриете тук.
Source: Lexology.

петък, 6 октомври 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Interbrand: Best Global Brands 2017. За повече информация тук. 

2. Microsoft v Motorola. За повече информация тук. 

3.  Leibniz: Biscuits vs. the University of Hannover. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 4 октомври 2017 г.

WIPO Magazine - Август

WIPO публикува августовският брой на своето списание Wipo Magazine. В броя ще откриете:

- Protecting traditional cultural expressions – some questions for lawmakers
- Copyright exceptions: an archivist’s perspective
- Twelve strategies to manage global patent costs
- Clean water for all: the quest of a Swiss water entrepreneur
- Factoring gender into innovation for better outcomes

For more information here.

понеделник, 2 октомври 2017 г.

ТВ формати с авторскоправна защита в Италия

Върховният съд на Италия призна авторско право на така наречените телевизионни формати, както Big Brother, X Factor и др.
Както е известно закрилата на подобни формати е трудна до невъзможна в различните държави по света поради факта, че те не са обособени, като самостоятелен обект на закрила.
Според италианският съд такива формати могат да се възползват от законодателството за авторско право стига да отговарят на определени изисквания, като например да имат ясна и повтаряема структура, персонажи и сценарий. Ако обаче действието в предаването се развива на случаен принцип без повтаряемост и сценарий то не може да бъде обект на авторски права.
Повече информация тук.
Източник: IP Kat.