петък, 23 юни 2017 г.

BitTorrent платформите под атака - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑610/15 Stichting Brein  срещу  Ziggo BV,  XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация, която защитава интересите на носителите на авторски права.

Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Първоинстанционният съд уважава исканията на Stichting Brein. Във въззивното производство те обаче са отхвърлени.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) посочва, че по настоящото дело е установено, че посредством платформата за онлайн споделяне TPB закриляните произведения се предоставят на публично разположение без разрешението на носителите на правата. Установено е също така, че абонатите на Ziggo и на XS4ALL чрез тази платформа предоставят достъп до закриляните произведения без разрешението на носителите на правата и по този начин нарушават авторското и сродните му права на тези носители.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) изтъква обаче, че практиката на Съда не дава възможност да се отговори категорично на въпроса дали платформата за онлайн споделяне TPB извършва публично разгласяване на произведенията по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, по-специално:

– чрез създаването и поддържането на система, в която потребителите на интернет се свързват помежду си, за да споделят на фрагменти произведения, намиращи се на собствените им компютри,

–  чрез администрирането на интернет сайт, от който потребителите могат да качват онлайн торент файлове, препращащи към фрагменти от тези произведения, и

–  чрез индексирането на торент файлове, качени онлайн на този интернет сайт и чрез класирането им по начин, по който фрагментите от тези произведения могат да бъдат намирани и потребителите могат да свалят тези произведения (в тяхната цялост) на своите компютри.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

сряда, 21 юни 2017 г.

Съдебно дело срещу Бевърли Хилс хотел

Ирландската компания Iconic Images, която управлява авторски права свързани с фотографски произведения, заведе съдебно дело срещу петзвездният The Beverly Hills Hotel в Лос Анджелис. Делото касае обвинение за нарушаване на авторски права върху снимка на актрисата Фей Дънауей, по известна, като "Сутринта след", направена през 1977 година в същия хотел след нейното награждаване с Оскар. Iconic притежава авторските права върху снимката, като според компанията опитите да бъде договорено използването на произведението с хотела не са довели до резултат. В същото време хотелът е разширил използването на снимката върху различни рекламни произведения.
Това е пример за факта, че авторски права трябва да бъдат уреждани включително и за произведения, които са по-стари. В случая фотографът направил снимката притежава авторското право върху нея за целия си живот и 70 години след това.
Източник: WIPR.

понеделник, 19 юни 2017 г.

Данъчните атакуват Кристиано Роналдо във връзка с приходи от мърчандайзинг права

Данъчните власти на Испания атакуваха Кристияно Роналдо за неплатени данъци върху 14,7 милиона евро приходи реализирани от футболиста за периода 2011-2014 години.
Според обвинението футболистът е използвал офшорна фирма за да избегне плащане на данъци върху тези свои постъпления.
В случая приходите са получени във връзка с предоставяне на различни мърчандайзинг права свързани с името и образа на Кристияно Роналдо. Тези мърчандайзинг и рекламни кампании са основани на репутацията и известността на футболистта и са доста атрактивни за различните рекламодатели.
Практиката сочи, че в немалко от случайте спортистите реализират по-големи приходи от лицензиране на такива права отколкото от спортната си дейност.
Източник: WIPR.

петък, 16 юни 2017 г.

Нови такси за регистрация на международни марки за Финландия

WIPO информира за промяна на индивидуални такси за регистрация на международни марки за Финландия. Новите такси влизат в сила, считано от 01.08.2017 и са както следва:


сряда, 14 юни 2017 г.

Мишел Лий няма да бъде повече директор на Американското патентно ведомство

USPTO съобщи новината, че директорът на ведомството Мишел Лий ще освободи поста си. Това идва като лека изненада имайки предвид факта, че слухове през последните месеци упорито твърдяха, че те ще запази позицията си. В подкрепа на това беше и позицията на редица технологични компании, които застанаха зад нея, с оглед на нейния опит в сектора.
Източник WIPR.

понеделник, 12 юни 2017 г.

ALCOLOCK, дрегери и решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T 638/15 Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. v EUIPO, което касае заличаване на европейска марка ALCOLOCK на основата на по-ранна марка във Великобритания ALCOLOCK за идентични стоки.
Апелативният борд на EUIPO потвърждава отмяната на марката с оглед предоставените доказателства от притежателя на по-ранната марка за нейното реално използване на територията на Обединеното Кралство. В случая доказателствата представляват лицензия според което притежателят на марката може да използва сходна на нея марка за идентични стоки, което той е направил. Макар да имаме използване на друга марка, на база на лицензията, EUIPO приема това използване за използване на регистрираната марка, тъй като марките не се различават съществено, каквото е изискването на закона.  В допълнение са предоставени фактури и рекрамни материали.
Фактът че за разглеждания период са били продадени само 350 дрегера е достатъчен да установи реално използване на марката имайки предвид специфичния характер на продукта.

петък, 9 юни 2017 г.

Кратки IP новини

1. Добра новина, дизайнери: роботите няма да отнемат вашите работни места. За повече информация тук. 

2. Европа реформира своето авторско правол За повече информация тук. 

3. Храна и напитки, интелектуална собственост и Brexit. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 7 юни 2017 г.

Ново средство за търсене на международни марки

WIPO пусна в действие новият си софтуер за търсене на търговски марки WIPO Mardrid Monitor. Новата база данни най-вероятно ще замени след време настоящата ROMARIN.
Какво е различното?
Madrid Monitor представлява опростено средство за търсене на международни марки, като в същото време предоставя подробна информация за статуса на марките. Новият софтуер е по-интуитивен и предлага по-големи възможности, както за търсене, така и за използване на получената информация, включително архивиране и задаване на аларма за промяна на статуса на марката.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 5 юни 2017 г.

Нова форма за заявяване на международни марки

EUIPO съобщава за нова електронна форма за подаване на заявки за международни марки по Мадридския протокол на основата на заявени или регистрирани европейски марки.
Новата форма е по-лесна за работа и по-малко времеотнемаща, като с нея ведомството продължава усилията си за дигитализиране на услугите си.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 2 юни 2017 г.

Кратки IP новини

1. Създаване на уважение към интелектуалната собственост. За повече информация тук. 

2. Визуализирано търсене на търговски марки в TMview: EUIPO, INPI and UKIPO. За повече информация тук.      

3.  Върховният съд на САЩ затяга правилата за патентни дела за справяне с патентните троловел За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 31 май 2017 г.

Най-ценните марки в света за 2017


  • The Brandirecory публикува класацията на най-ценните марки в света за 2017 година. Това е класация на марки остойностени, като нематериален актив за притежателите си. Според класацията трите най-скъпи марки в светта са Google (109 милиарда долара), Apple (107 милиарда) и Amazon(106 милиарда).
  • Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 29 май 2017 г.

PayPal съди Pandora Music

PayPal заведе съдебно дело срещу Pandora Music относно нейното ново лого представляващо буквата P в син цвят.
Според PayPal това лого е объркващо сходно на тяхната регистрирана по-ранна марка две букви PP в син цвят.
За да подкрепи тезата си компанията предоставя доказателства за потребители, които са били объркани относно логата на двете компании.
С делото PayPal цели да запази отличителността на марката си PP, което е от особена важност особено във връзка с използавне на услугите на компанията чрез мобилни устройства и приложения, където обикновено се използва само акронима на марката PP.
Източник WIPR.

вторник, 23 май 2017 г.

VAL, вино и решение на Европейския съд

Общият съд на Европейския съд излезе с решение по дело T-216/16; Vignerons de la Méditerranée v EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна марка VIÑA DEL VAL също за клас 33.
EUIPO потвърждава опозицията поради възможност на объркване на английско говорящите потребители на територията на ЕС относно марките. Елемента VAL е без смисъл на потребителите използващи английски език, докато елемента VINA е слабо отличителен. Останалите фигуративни елементи в заявената марка имат декоративен характер. Според EUIPO марките са визуално и фонетично сходни.
Съдът потвърждава това решение, като отхвърля допълнително предоставените доказателства показващи, че елемента VAL се използва често за напитки от вино на територията на ЕС. Според съда тези доказателства не могат да се вземат в предвид, тъй като те не установяват общоизвестен факт, каквото е изискването за приемане на подобен тип доказателства, а само факти характерни за винения сектор.
Източник: Alicante news.

понеделник, 22 май 2017 г.

Съдебно дело относно марка AIG в САЩ

WIPR съобщава за съдебно дело относно търговски марки заведено от американска застрахователна агенция срещу глобалната застрахователна компания American International Group (AIG).
A.I.G Agency е компания от Сейнт Луис, Мисури, която развива застрахователна дейност под марка AIG от 1962 година. 
От ствоя страна American International Group притежават по-късни марки AIG. Обвинението посочва редица случаи на объркване сред потребителите относно двете марки, поради което A.I.G Agency настоява American International Group да промени използваните от нея марки AIG, както и обезщетение за нанесените вреди.
Повече информация тук.

сряда, 17 май 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Патентите като права на собственост. За повече информация тук.  

2. Управление на портфолио от търговски марки: създаване, оценка и подновяване. За повече информация тук. 

3. Интелектуалната собственост: следващото голямо нещо в бизнеса. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 15 май 2017 г.

Отличителност на фигуративни марки - решение на Европейския съд

Общият съд на европейския съюз излезе с решение по дело T‑291/16, Anta (China) Co. Ltd срещу EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната фигуративна европейска марка за класове 18, 25, 28.


EUIPO отказва регистрацията на абсолютни основания. Стоките за които е заявена марката са широко разпространени продукти, поради което потребителите не влагат допълнителна доза внимание при тяхната покупка. 
Визията на знакът, макар и не проста геометрична форма, не може да се окачестви, като започняща се и привличаща вниманието. С оглед на това потребителите биха възприели заявената марка по-скоро, като декоративен елемент отколкото, като знак за производствен или търговски произход. В допълнение няма предоставени доказателства за придобита вторична отличителност на знакът.
Съдът потвърждава това решение и отхвърля жалбата.

сряда, 10 май 2017 г.

Like it или не съвсем - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело  T-21/16; Karl Conzelmann GmbH + Co. KG  срещу
EUIPO, което касае опит за регистрация на европейска марка LIKE IT за класове 18, 24, 25.
EUIPO отказва регистрацията на марката на основание липса на отличителност.
Съдът потвърждава това решение. Според съда словосъчетанието LIKE IT може да се възприеме от потребителите, като приканване към покупка. Другите значения на този израз, като "Подобно на" или "Сходно на" също не помагат да изграждане на отличителен характер на марката.
Източвик: Alicante News.

вторник, 9 май 2017 г.

Нарушаване на права върху европейски дизайни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд Y. BOT излезе със становище по дела C‑24/16 и C‑25/16 Nintendo Co. Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA. Делата касаят следното:

Nintendo Co. Ltd, японско предприятие, разпространяващо конзолата за видеоигри Wii(6), притежава няколко промишлени дизайна на Общността, отнасящи се до допълнителни артикули като Nunchunks, Balance Boards и дистанционни управления.

BigBen Interactive SA (наричано по-нататък „BigBen Франция“), станало европейски лидер в проектирането и разпространението на допълнителни артикули за видеоигри за смартфони и таблети, притежава няколко дъщерни дружества в Европа в различни държави членки. Това предприятие произвежда същите допълнителни артикули като посочените по-горе, съвместими с конзолата за видеоигри Wii, които доставя на различни купувачи в Белгия, Франция, Люксембург и на германското си дъщерно дружество, BigBen Interactive GmbH (наричано по-нататък „BigBen Германия“), обхващащо германския и австрийския пазар.

Nintendo счита, че така пуснатите на европейския пазар продукти нарушават регистрираните от него промишлени дизайни на Общността. Затова то иска от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) да разпореди спиране на производството на считаните за спорни продукти, на техния внос и износ, както и да забрани представянето, дори използването на изображението на продуктите, включващи защитените промишлени дизайни. С допълнителните си искания Nintendo претендира представянето на отчетни документи на BigBen Франция и BigBen Германия, финансово обезщетение, възстановяване на разноските за адвокат, публикуване на съдебното решение, както и унищожаване и изтегляне на всички продукти, предмет на спора.

В първоинстанционното производство Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) признава в постановените от него определения, че BigBen Франция и BigBen Германия са нарушили регистрираните от Nintendo промишлени дизайни на Общността, поради което ги осъжда да преустановят тяхното използване. Този съд обаче не осъжда използването в интернет сайтове на изображенията на продуктите, съответстващи на тези промишлени дизайни.

 III.      Преюдициалните въпроси

Тъй като Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) има съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на правото на Съюза, решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?

3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ в хипотезите, в които нарушителят:

а)  предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет страница и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;

б)  транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?“.

Мнението на Генералния адвокат:

1)  Член 79, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдебни решения, постановени от национална юрисдикция в отговор на допълнителни искания към иск за нарушение срещу двама съответници, установени в две различни държави членки, каквито са обезщетението за вреди, унищожаването или изтеглянето на продуктите от нарушението, възстановяването на разноските за адвокат или публикуването на съдебното решение, имат правно действие на цялата територия на Европейския съюз.

2)  Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „други санкции“ препраща към искания, каквито са унищожаването на продуктите от нарушението, тяхното изтегляне, както и публикуването на съдебното решение. В обхвата на това понятие обаче не попадат исканията за обезщетение за вредата, за получаване на финансови отчети на предприятието, както и за възстановяване на разноските за адвокат.

3)  Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения трябва да се тълкуват в смисъл, че правото, приложимо за допълнителни искания към иск за нарушение за унищожаването на продуктите от нарушението, тяхното изтегляне, публикуването на съдебното решение, обезщетението за вредата, получаването на финансови отчети на предприятието, както и относно възстановяването на разноските за адвокат, е това на територията на държавата членка, на която е настъпило или има риск да настъпи събитието, което е в основата на твърдяното нарушение. В случая събитието, което е в основата на твърдяното нарушение, е производството на продуктите от нарушението.

4)  Член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „действия по репродуциране с демонстрационна цел“ включва използването от трето лице на изображението на продуктите, включващи защитени промишлени дизайни на Общността, за търговията на собствените му продукти. Националният съд следва да се увери, че това действие по репродуциране е съвместимо със законните търговски практики, че не вреди неправомерно на обикновената употреба на тези промишлени дизайни и че източникът е посочен“.

петък, 5 май 2017 г.

Филипините се присъединиха към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Филипините към общата база данни за промишлени дизайни DesignView. По този начин се добавят нови 20 000 дизайна към базата данни, като общият брой на достъпни дизайни е над 10 милионна.

четвъртък, 4 май 2017 г.

Индия се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Индия към общата база данни за търговски марки TM VIEW. По точи начин в бъдеще ще бъде възможно търсене и на индийски национални марки.
Индийското патентно ведомство е 57 участващо в TMVew, добавейки нови 800 000 марки към базата, която вече предоставя достъп до 43 милиона марки.

сряда, 3 май 2017 г.

Устройства за незаконен стрийминг - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑527/15, Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация за защита на интересите на притежателите на авторски права.

Г‑н Wullems продава различни модели мултимедиен плейър на няколко уебсайта, в това число на своя уебсайт www.filmspeler.nl. Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга.

Г‑н Wullems инсталира на плейъра софтуер с отворен код, който позволява отваряне на файлове чрез лесен за използване интерфейс, структуриран на менюта, и интегрира в този софтуер, без да ги изменя, разработени от трети лица и разпространявани в интернет допълнителни модули, някои от които препращат конкретно към уебсайтове, предоставящи защитени произведения на разположение на интернет потребителите без разрешението на притежателите на авторското право.

Въпросните модули съдържат връзки, които при активиране с дистанционното на мултимедийния плейър препращат към експлоатирани от трети лица стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение. По-конкретно, допълнителните модули позволяват да се извлече исканото съдържание от стрийминг уебсайта и с едно кликване да се стартира възпроизвеждането му на продавания от г‑н Wullems мултимедиен плейър, свързан с телевизионния апарат.

Както следва от акта за преюдициално запитване, г‑н Wullems рекламира мултимедийния плейър „filmspeler“ като устройство, което позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

На 22 май 2014 г. Stichting Brein отправя покана до г‑н Wullems да преустанови продажбата на мултимедийния плейър. На 1 юли 2014 г. фондацията предявява иск пред запитващата юрисдикция за осъждането на г‑н Wullems да преустанови продажбата на мултимедийни плейъри от типа на „filmspeler“ или предлагането на хипертекстови връзки, които дават на потребителите незаконен достъп до защитени произведения.

Пред запитващата юрисдикция Stichting Brein поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на членове 1 и 12 от Закона за авторското право и членове 2, 6, 7a и 8 от Закона за сродните права. Тези разпоредби трябвало да се тълкуват в светлината на член 3 от Директива 2001/29, който те транспонират в нидерландското право. В това отношение запитващата юрисдикция приема, че практиката на Съда не позволява да се определи със сигурност дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство е налице публично разгласяване.

Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по член 13a от Закона за авторското право, който трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право. Според запитващата юрисдикция обаче Съдът до този момент не се е произнасял относно значението на изискването за „законно използване“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2) От значение ли е за този въпрос:

–  дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–  дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–  дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Решението на съда:

1) Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2) Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

вторник, 2 май 2017 г.

Nintendo атакува Poke Go в САЩ

Nintendo подаде опозиция срещу заявка за марка Poke Go за клас 25 - дрехи, заявена от американска компания в САЩ.
Компанията притежава серия от по-ранни марки POKE и POCKEMON с приоритет от 2000 година, включително и за клас 25.
Според Nintendo заявената марка е объркващо сходна на притежаваната от нея фамилия от по-ранни марки, както и че може да доведе до замъгляване на отличителния характер и репутация на притежаваните от компанията марки.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: WIPR.

петък, 28 април 2017 г.

Кратки IP новини

1. Опозиция от притежател на нерегистриран знак. За повече информация тук.

2.  Авторски права: чертежи на архитекти. За повече информация тук.  

3.  Търговски тайни ли са моите клиентски списъци? За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 26 април 2017 г.

Авторско право върху дрехи в САЩ

Върховният съд на САЩ излезе с решение по дело STAR ATHLETICA, L.L.C. v. VARSITY BRANDS, INC. Делото касае обхвата на авторското парво върху дизайн елементи на дрехи. Както е известно в САЩ така наречените “useful article”, обекти с утилитарен характер, като дрехи, машини и др., не могат да бъдат защитени чрез авторското право.
С настоящото дело Върховния съд внася определини разяснения, кога авторко право може да бъде прилагано и към подобни обекти. 
В случая делото касае опит за защита чрез авторското право на дизайн на униформи на мажоретки. Според съда авторското право е приложимо дори и за дрехи ако съответните дизайн елементи могат да се възприемат и като самостоятелен обект на изкуство отделно от обекта върху който са приложени.
Според съда защитата тук е възможна, тъй като този дизайн може да бъде пренесен и върху друг носител, например платно на картина, и да изпълнява отново функцията си на художественото произведение.
Повече информация тук.

понеделник, 24 април 2017 г.

Проблем за европейска фигуративна марка на Адидас

EUIPO взе решение по искане за заличаване № R 1515/2016-2 на следната марка на Адидас за клас 25 "Облекло; обувки; шапки".


След регистрация на марката Shoe Branding Europe BVBA подава искане за заличаване на основание член 52 (1) (а) във връзка с член 7 (1) (б) от EUTMR, липса на отличителност на марката.
EUIPO излиза с решение за заличаване на марката, тъй като така представените три линии могат да остават незабелязани от потребителите и не могат да бъдат индикатор за търговски произход на посочените стоки. По начина си на представяне тези три линии могат да бъдат използвани за чисто декоративни цели.
Адидас представят 12 000 страници доказателствен материал с които искат да подкрепят твърдението си, че знакът е отличителен и се възприема, като марка от потребителите.
EUIPO отхвърля тези материали, считайки че те не показват по безспорен начин отличителността на марката.
Една от причините за това е например предоставените визии за реално използване на марката, които според EUIPO се различават от начина на представяне на марката. В случая при реалното използване EUIPO приема, че има само две черни линии.

Представените социологически изследвания са отхвърлени също, тъй като в тях се прави връзка между така представената марка с три линии и други марки Adidas без предоставяне на самостоятелно изследване касаещо единствено фигуративната марка.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 19 април 2017 г.

Френски марки POCKET спряха нова евро заявка за марка Pocketbook

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-596/15 касаещо опит за регистрация на европейска марка POCKETBOOK за клас 9. Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни френски марки POCKET за класове 9, 16, 38, 41 и домейн pocket.fr.
EUIPO потвърждава опозицията. Общият елемент POCKET е основен и за двете марки, катко макар да е слабо отличителен за част от стоките и услугите, неговата идентичност в марките може да доведе до объркване между потребителите.
В допълнение стоките от клас 9, електронни устройства за показване на текст, публикации са допълващи се с част от стоките от клас 16, както и с услигите по online публикуване на текстове. 
Доводът на заявителят, че думата POCKET се съдържа в множество други марки са сходни стоки и услуги е отхвърлен, тъй като не е подкрепен с допълнителни аргументи.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Alicante news.

вторник, 18 април 2017 г.

Регистрация на марки в Германия

Lexology публикува интересна статия на Tanja Hogh Holub и Tilmann Lührig касаеща защитата на търговски марки в Германия.
Авторите представят едни от основните моменти, които трябва да бъдат взети предвид при регистрация на марки в страната.
Един от интересните факти, например, е че нерегистрираните марки в страната имат сходна защита на регистрираните но при наличие на репутация на нерегистрирана марка за определена регионална територия, нейната защита ще важи само за съответния регион, като притежателят на такава марка няма да може да забрани използването в други региони на страната нито може да претендира за обезщетение в тези региони.
Друг интересен факт е че сертификативните марки не са обект на защита в Германия.
Повече информация тук.

сряда, 12 април 2017 г.

Разлика между марки iWear и InWear - решение на Европейския съд

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело Case T‑622/14, които касае опит за регистрация на европейска марка IWEAR за класове 18 и 25, срещу която е подадена опозиция на основата на по-ранна марка INWEAR.
EUIPO и Общия съд потвърждават наличието на сходство между марките, което може да причини объркване между потребителите имайки предвид сходните и идентични стоки.
Според съда за потребителите, които не говорят английски език, разликите в изписването между марките и тяхното значение, не могат да представлява нужното разграничение, което да предотврати възможността за объркване.

вторник, 11 април 2017 г.

Кратки IP новини

1. Американската асоциация на композиторите, авторите и издателите (ASCAP) обявява рекордно високи финансови резултати за  2016 г. За повече информация тук. 

2. Ще бъде ли човечеството по-добре без интелектуална собственост? За повече информация тук. 

3. ИС и Брекзит: фактите. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

понеделник, 10 април 2017 г.

петък, 7 април 2017 г.

Нови такси за защита на марки в Китай

WIPR съобщава за промяна на таксите за регистрация на национални марки в Китай. Новите такси са по-ниско от предходните, като заявката на марка за един клас е 44 долара.
Само през 2016 година в Китай са били заявени 3,7 милиона марки.
Новите такси влизат в сила считано от 01.04.2017г.
Повече информация тук.

сряда, 5 април 2017 г.

Копиране на мобилни игри и възможности за защита



WIPR съобщава за съдебно дело заведено от King.com в съд в Калифорния срещу китайската компания JoyFox Company.
Основанието за делото е нарушаване на авторски права върху мобилните игри “Bubble Witch Saga 2”, “Candy Crush Saga” and “Candy Crush Soda Saga”, разпространявани от King.com в Google Store и App Store, от страна на китайската компания, която разпространява сходна игра “Bubble Mania”. 
Според обвинението JoyFox е копирала редица художествени и дизайн елементи от игрите на King.com, в резултат на което тяхната игра представлява очевидно копие на оригиналните такива.
Подобен тип казуси вероятно ще придобият все по-голямо значение имайки предвид развитието на мобилният бизнес с приложения, който вече се оценява на милиарди.
В случая потенциални проблеми биха възникнали, както във връзка с имената на приложенията и визията на иконите им, което могат да се защитават, като търговски марки, така и във връзка със самите приложения, които са вид компютърти програми и се защитават от авторското право.

понеделник, 3 април 2017 г.

Ограничаване на европейска марка - решение на Европейския съд

Възможно ли е европейска марка да бъде ограничена за част от териториите на ЕС имайки предвид нейния единнен характер?
Това е въпросът на който Европейският съд отговаря в свое решение C‑223/15 Combit Software GmbH срещу Commit Business Solutions Ltd от 2016г.
Делото касае следното:

Дружеството combit Software GmbH е учредено по германското право и е притежател на германската словна марка и словната марка на Европейския съюз, с които е защитен знакът „combit“ за стоки и услуги в областта на компютърните технологии. Упражняваната от това дружество дейност се състои по-специално в разработването и маркетинга на софтуер.

Commit Business Solutions е дружество, учредено по израелското право, и посредством уебсайта си www.commitcrm.com продава в редица държави софтуер, обозначен със словния знак „Commit“. Към момента на настъпване на фактите по главното дело офертите за продажба на това дружество са били достъпни на немски език, а веднъж закупен, разпространяваният софтуер можел да бъде доставен в Германия.

В качеството си на притежател на марките combit, на основание на член 97, параграф 2 от Регламент № 207/2009, combit Software предявява иск срещу Commit Business Solutions пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия). Дружеството combit Software се позовава на притежаваната от него марка на Съюза и като главно искане претендира да бъде разпоредено на Commit Business Solutions да преустанови използването на територията на Съюза на словния знак „Commit“ за разпространявания от това дружество софтуер. При условията на евентуалност, позовавайки се на германската марка, която притежава, combit Software иска да бъде разпоредено на същото дружество да преустанови използването на този словен знак на територията на Германия.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля основното искане на combit Software, но уважава претенцията му, направена при условията на субсидиарност.

Тъй като смята, че Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) следвало да разпореди на Commit Business Solutions да преустанови използването на словния знак „Commit“ на територията на целия Съюз, combit Software подава въззивна жалба пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия).

Този съд счита, че използването на словния знак „Commit“ от Commit Business Solutions създавало вероятност от объркване с марката „combit“ в съзнанието на средния потребител, владеещ немски език.

За разлика от това не съществувала вероятност от объркване в съзнанието на средния потребител, владеещ английски език. В действителност този потребител можел лесно да разбере смисловата разлика, съществуваща между, от една страна, английския глагол „to commit“ и от друга страна, понятието „combit“, тъй като последното било съставено от буквите „com“ — за „computer“ — и буквите „bit“ — за „binary digit“. Фонетичното сходство между „Commit“ и „combit“ се неутрализирало в съзнанието на посочения потребител, владеещ английски език, от посочената смислова разлика.

Същият съд стига до извода, че в немскоезичните държави членки съществува вероятност от объркване, но такава не е налице в англоезичните държави членки.

Този съд поставя въпроса по какъв начин в подобна ситуация следва да се приложи принципът на прогласения в член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 единен характер на марката на Европейския съюз, и по-специално що се отнася до вероятността от объркване и разпореждането на предвидената в член 102, параграф 1 от посочения регламент забрана.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви последици има за преценката на вероятността от объркване на дадена словна марка на Европейския съюз обстоятелството, че от гледна точка на средния потребител в една част от държавите членки фонетичното сходство между марката на Европейския съюз и знак, за който се твърди, че нарушава правата върху тази марка, се неутрализира от наличието на смислова разлика, при положение обаче че от гледната точка на средния потребител от други държави членки това не е така:

а) Следва ли за целите на преценката на вероятността от объркване да се вземе предвид гледната точка на едната или на другата част от тези потребители, или е меродавна гледната точка на фиктивния среден потребител от всички държави членки?

б)  Следва ли да се приеме, че правата върху марката на Европейския съюз са нарушени, съответно не са нарушени, на цялата територия на Съюза, при положение че вероятността от объркване съществува само в част от тази територия, или следва [да се направи разлика] между отделните държави членки?“.

Решението на съда:

Член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че когато съд за марките на Европейския съюз установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Европейския съюз, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от същата територия, този съд трябва да приеме, че е налице нарушение на предоставеното от тази марка изключително право, като разпореди преустановяване на посоченото използване за цялата територия на Европейския съюз, но изключи частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване.

петък, 31 март 2017 г.

Излъчване на ТВ програми - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑138/16, което касае следното:

AKM е дружество за колективно управление на авторски права.

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

AKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя към различни референтни дати на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответното възнаграждение след извършването на проверка на сведенията, които ще бъдат предоставени.

Zürs.net счита, че съгласно член 17, параграф 3, точка 2, буква b) от австрийския Закон за авторското право, в редакцията на BGBl. I, 99/2015, отнасящ се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

AKM счита, че тази разпоредба е несъвместима както с правото на Съюза, така и с Бернската конвенция.

В този контекст Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), сезиран със спор между AKM и Zürs.net, решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)   не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)  се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия), и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение, противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/CE на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 11 bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, подписана на 9 септември 1886 г., в редакцията ѝ след Парижкия акт от 24 юли 1971 г., изменена на 28 септември 1979 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

сряда, 29 март 2017 г.

VESPA, мотоциклети и съдебно дело в Италия

IP Kat съобщава за интересен казус от Италия касаещ нарушаване права на търговски марки.
В случая става въпрос за продажба на тениски носещи изображение на прочутите мотоциклети VESPA без обаче да се използва самата марка.
Срещу ползвателя е заведено наказателно дело, според нормативните правила на италианското законодателство, където:

"1. Освен в случаите на солидарна отговорност, обхванати от член 473 [т.е. фалшифициране, подправяне или използване на отличителни знаци за авторски произведения или промишлени продукти], всеки, който въвежда на територията на държавата, с цел да се реализира печалба, индустриални продукти носещи търговски марки или други отличителни знаци, независимо дали са национални или чуждестранни, които са неистински или променени, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 4 години и глоба между 3500 до 35000 евро.
2. Освен в случаите на солидарна отговорност за фалшифициране, подправяне, въвеждане на територията на държавата, всеки, който започва продажба или по друг начин осъщестнвява разпространение, за да се реализира печалба, на горепосочените продукти под параграф 1, се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба до 20 000 евро.
3. Непозволено увреждане в случай на алинеи 1 и 2, се наказват при условие, че са спазени националните закони, подзаконови актове на ЕС и международните конвенции за защита на интелектуалната и индустриалната собственост. "

Обвиняемият твърди, че няма нарушение поради факта, че не е използвал самата марка VESPA, а само изоброжение на продукта.
Според съда обаче в такива случаи е налице нарушение на права на интелектуална собственост, тъй като потребителите са запознати изключително добре с въпросният мотоциклет, което може да създаде объркване в тях относно произхода на продавания продукт.
Повече информация тук.






понеделник, 27 март 2017 г.

Sports Direct загуби опозиция срещу Fitness Direct във Великобритания

Патентното ведомство на Великобритания излезе с решение относно следните заявини марки в клас 28:

Срещу тези марки е подадена опозиция от страна на Sports Direct на основание фамилия от по-ранни марки за клас 28.
Според решението на ведомството, марките не са достатъчно близки за да предизвикат объркване сред потребителите. Визуално марките не са сходни, а фонетично е налице ниска степен на сходство. Посочените марки са с ниска степен на цялостна отличителност, тъй като се свързват със стоките от клас 28 - Sports и Fitness за различни спортни стоки, Direct асоциира с достъпа до съответните стоки.
Ведомството отхвърля претенциите на Sports Direct, че по-късните марки могат да влошат репутацията й или да се възползват от нея, поради факта, че няма предоставени доказателства в тази връзка нито такива за придобита отличителност и репутация на пазара.
Повече информация тук.

петък, 24 март 2017 г.

LEGO спечели казус относно сходен домейн

TBO съобщава за действия предприети от LEGO срещу сайтът www.operationslego.com пред World Intellectual Property Organization’s (WIPO) Arbitration and Mediation Center.
Според LEGO въпросният сайт използва без разрешение търговските марки на компанията, както и предоставя линк към страница за продажба на Lego продукти без да е оторизиран за това.
Според решението на WIPO използваният домейн е объркващо сходен с марките на компанията, поради което неговото използване е недобросъвестно и трябва да бъде преустановено.
Повече информация тук.