вторник, 9 май 2017 г.

Нарушаване на права върху европейски дизайни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд Y. BOT излезе със становище по дела C‑24/16 и C‑25/16 Nintendo Co. Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA. Делата касаят следното:

Nintendo Co. Ltd, японско предприятие, разпространяващо конзолата за видеоигри Wii(6), притежава няколко промишлени дизайна на Общността, отнасящи се до допълнителни артикули като Nunchunks, Balance Boards и дистанционни управления.

BigBen Interactive SA (наричано по-нататък „BigBen Франция“), станало европейски лидер в проектирането и разпространението на допълнителни артикули за видеоигри за смартфони и таблети, притежава няколко дъщерни дружества в Европа в различни държави членки. Това предприятие произвежда същите допълнителни артикули като посочените по-горе, съвместими с конзолата за видеоигри Wii, които доставя на различни купувачи в Белгия, Франция, Люксембург и на германското си дъщерно дружество, BigBen Interactive GmbH (наричано по-нататък „BigBen Германия“), обхващащо германския и австрийския пазар.

Nintendo счита, че така пуснатите на европейския пазар продукти нарушават регистрираните от него промишлени дизайни на Общността. Затова то иска от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) да разпореди спиране на производството на считаните за спорни продукти, на техния внос и износ, както и да забрани представянето, дори използването на изображението на продуктите, включващи защитените промишлени дизайни. С допълнителните си искания Nintendo претендира представянето на отчетни документи на BigBen Франция и BigBen Германия, финансово обезщетение, възстановяване на разноските за адвокат, публикуване на съдебното решение, както и унищожаване и изтегляне на всички продукти, предмет на спора.

В първоинстанционното производство Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) признава в постановените от него определения, че BigBen Франция и BigBen Германия са нарушили регистрираните от Nintendo промишлени дизайни на Общността, поради което ги осъжда да преустановят тяхното използване. Този съд обаче не осъжда използването в интернет сайтове на изображенията на продуктите, съответстващи на тези промишлени дизайни.

 III.      Преюдициалните въпроси

Тъй като Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) има съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на правото на Съюза, решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?

3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ в хипотезите, в които нарушителят:

а)  предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет страница и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;

б)  транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?“.

Мнението на Генералния адвокат:

1)  Член 79, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдебни решения, постановени от национална юрисдикция в отговор на допълнителни искания към иск за нарушение срещу двама съответници, установени в две различни държави членки, каквито са обезщетението за вреди, унищожаването или изтеглянето на продуктите от нарушението, възстановяването на разноските за адвокат или публикуването на съдебното решение, имат правно действие на цялата територия на Европейския съюз.

2)  Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „други санкции“ препраща към искания, каквито са унищожаването на продуктите от нарушението, тяхното изтегляне, както и публикуването на съдебното решение. В обхвата на това понятие обаче не попадат исканията за обезщетение за вредата, за получаване на финансови отчети на предприятието, както и за възстановяване на разноските за адвокат.

3)  Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения трябва да се тълкуват в смисъл, че правото, приложимо за допълнителни искания към иск за нарушение за унищожаването на продуктите от нарушението, тяхното изтегляне, публикуването на съдебното решение, обезщетението за вредата, получаването на финансови отчети на предприятието, както и относно възстановяването на разноските за адвокат, е това на територията на държавата членка, на която е настъпило или има риск да настъпи събитието, което е в основата на твърдяното нарушение. В случая събитието, което е в основата на твърдяното нарушение, е производството на продуктите от нарушението.

4)  Член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „действия по репродуциране с демонстрационна цел“ включва използването от трето лице на изображението на продуктите, включващи защитени промишлени дизайни на Общността, за търговията на собствените му продукти. Националният съд следва да се увери, че това действие по репродуциране е съвместимо със законните търговски практики, че не вреди неправомерно на обикновената употреба на тези промишлени дизайни и че източникът е посочен“.