петък, 29 септември 2017 г.

Организации за колективно управление на права, тарифи, монополно положение и решение на Европейския съд



Европейският съд излезе с решение по дело C‑177/16 Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra / Latvijas Autoru apvienība срещу Konkurences padome. Делото касае следното:

AKKA/LAA е организация за колективно управление на авторски права върху музикални произведения и е единствената организация в Латвия, оправомощена да издава срещу заплащане лицензии за публичното представяне на музикални произведения, по отношение на които управлява авторските права. Тя събира такси, от които се изплащат възнаграждения на латвийските притежатели на авторски права, а посредством договори, сключени с чуждестранни организации за управление на права — такси, от които се изплащат възнаграждения на чуждестранните притежатели на авторски права. Сред нейните лицензополучатели са по-специално търговски обекти и центрове за услуги в качеството им на ползватели на произведения, защитени с авторски и сродни права.

С решение от 1 декември 2008 г. Съветът по конкуренцията налага на AKKA/LAA глоба за злоупотреба с господстващо положение поради прилагането на прекомерно високи тарифи. Впоследствие AKKA/LAA приема нови тарифи, приложими от 2011 г. На 31 май 2012 г. Съветът по конкуренция започва производство за проверка по отношение на новите тарифи.

В рамките на производството Съветът по конкуренция първо сравнява приложимите в Латвия тарифи за използването на музикални произведения в търговски обекти и центрове за услуги с прилаганите в Литва и Естония в качеството им на съседни държави членки и съседни пазари. Съветът по конкуренцията установява, че прилаганите в Латвия тарифи са по-високи от прилаганите в Естония, а в повечето случаи и от начисляваните в Литва тарифи. Всъщност, макар в посочените три държави членки тарифите да се установяват в зависимост от площта на съответния търговски обект или център за услуги, Съветът по конкуренцията отбелязва, че за площи от 81 m² до 201—300 m² прилаганите в Латвия тарифи са между два и три пъти по-високи от прилаганите в другите две балтийски държави.

На второ място въз основа на коефициента на паритета на покупателната способност (наричан по-нататък „коефициент ППС“) Съветът по конкуренцията сравнява таксите, които са в сила в около двадесет други държави членки, и установява в това отношение, че тарифите в Латвия надхвърлят с 50 %—100 % равнището на прилаганите в другите държави членки. По-специално, за търговски обекти или центрове за услуги с площ от 85,5 m² до около 140 m² прилаганите тарифи били по-високи само в Румъния.

Тъй като приема, че таксите, които са в сила в Латвия, не са справедливи в сегментите, където те са чувствително по-високи отколкото в Естония и Литва, с решение от 2 април 2013 г. Съветът по конкуренцията налага на AKKA/LAA глоба в размер на 45 645,83 LVL (латвийски лата) (около 32 080 EUR) за злоупотреба с господстващо положение на основание член 13, параграф 1, точка 4 от Закона за конкуренцията и член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС (наричано по-нататък „оспорваното решение“). Съветът по конкуренцията изчислява размера на посочената глоба въз основа на оборота на AKKA/LAA, като в това отношение приема, че възнагражденията, получавани от притежателите на правата, представляват неразделна част от оборота на организацията и следва да се вземат предвид.

AKKA/LAA сезира Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия) с жалба за отмяна на оспорваното решение, като по същество излага четири довода в подкрепа на жалбата си. Първо, Съветът по конкуренцията по същество ограничил сравнението на приложимите в Латвия тарифи с приложимите в съседните държави, по-точно Естония и Литва, макар че с оглед на брутния вътрешен продукт, както и на равнището на цените, положението в Латвия било сравнимо и с положението в България, Румъния, Полша и Унгария. Второ, Съветът по конкуренцията не бил указал по разбираем начин методът, по който се изчисляват референтните тарифи. Трето, Съветът по конкуренцията неправилно приел, че AKKA/LAA трябвало да обоснове размера на посочените тарифи. Четвърто, при изчисляването на глобата Съветът по конкуренцията не трябвало да вземе предвид сумите, събрани за авторски възнаграждения, тъй като посочените суми не са част от имуществото на посочената организация.

С решение от 9 февруари 2015 г. Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд) отчасти отменя оспорваното решение. Посочената юрисдикция приема, че Съветът по конкуренцията правилно е установил, че е налице злоупотреба с господстващо положение от страна на AKKA/LAA. Също така тя приема, че сравнението на тарифите за същия вид услуги в Латвия, Естония и Литва е обосновано и че AKKA/LAA не е предоставила обяснение на обстоятелството, че приложимите в Латвия тарифи били значително по-високи от приложимите в Естония и Литва. При все това, тъй като приема, че при изчисляването на глобата Съветът по конкуренцията неправилно взел предвид сумите, събирани за авторски възнаграждения, посочената юрисдикция разпорежда на Съвета по конкуренцията да преизчисли размера на глобата в срок от два месеца след постановяване на решението.

AKKA/LAA подава срещу това решение касационна жалба пред запитващата юрисдикция, тъй като с него не са уважени в пълна степен претенциите ѝ. От своя страна Съветът по конкуренцията също обжалва това решение, тъй като с него Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд) отменил разпоредителната част на оспорваното решение в частта относно наложената глоба.

Според AKKA/LAA Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд) не формулирал обективни и подлежащи на проверка критерии, които обосновават възможността приложимите в Латвия тарифи да се сравняват с тарифите в Естония и Литва. Така посочената юрисдикция основала решението си не върху икономически критерии, а върху критерии, свързани с общото за посочените държави териториално, историческо и културно положение.

Посочената организация обаче оспорва по-специално, че географската близост на другите балтийски държави може да бъде решаващ критерий.

От своя страна Съветът по конкуренцията изтъква, че наложената глоба е в съответствие с действащото национално законодателство. Той посочва по-специално, че в правото на конкуренцията под „оборот“ следва да се разбира общата сума на всички приходи от икономическа дейност, която в случая включва събираните от AKKA/LAA суми за авторски възнаграждения

Augstākā tiesa Administratīvo lietu departaments (Върховен съд, административно отделение, Латвия) си поставя въпроса относно начина, по който следва да се тълкува член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС. Първо, тази юрисдикция се пита дали дейностите на AKKA/LAA оказват влияние върху търговията между държавите членки и следователно дали делото по главното производство попада в приложното поле на посочената разпоредба. Второ, посочената юрисдикция изпитва съмнения във връзка с метода, използван, за да се установи несправедливия характер на цените. Трето, тя изпитва колебания във връзка с изчисляването на глобата, по-специално във връзка с въпроса дали за тази цел е следвало да се вземат предвид възнагражденията, предназначени за притежателите на правата.

По отношение на първия въпрос запитващата юрисдикция отбелязва, че в оспорваното решение Съветът по конкуренцията е посочил, че AKKA/LAA е събирал възнаграждения и за музикални произведения от други държави членки и че следователно несправедливите цени били от естество да препятстват използването в Латвия на произведения на автори от други държави членки.

По втория въпрос, който се отнася до метода, използван за установяването на несправедливия характер на цените, запитващата юрисдикция приема, от една страна, че когато прилаганите в дадена държава членка тарифи съответстват на множество тарифи, прилагани в други държави членки, както по делото, по което е постановено решение от 13 юли 1989 г., Lucazeau и др., (110/88, 241/88 и 242/88, EU:C:1989:326), това обстоятелство е индиция, че е налице злоупотреба с господстващо положение. От друга страна, тя отбелязва, че продължават да са налице неясноти във връзка с определянето на тарифите при положения, различни от положението по посоченото дело.

В случая възниква въпросът дали е достатъчно сравняването на приложимите в Латвия тарифи с приложимите в Естония и Литва. Толкова ограничено сравнение можело същевременно да има обратен ефект, доколкото организациите в съседните държави можели съгласувано да повишат тарифите си, без това да бъде забелязано. В случай че този начин на сравнение не е допустим, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали следва да се сравняват и тарифите във всички държави членки, коригирани съобразно коефициента ППС.

По-нататък запитващата юрисдикция си поставя въпроса какви са условията, за да се счита, че посочените тарифи са „значително по-високи“ по смисъла на точка 25 от решение от 13 юли 1989 г., Lucazeau и др. (110/88, 241/88 и 242/88, EU:C:1989:326) и че по смисъла на посочената точка съответното предприятие е длъжно да „обоснове разликата, като посочи обективни различия в ситуацията в съответната държава членка и преобладаващата във всички останали държави членки ситуация“.

Колкото до третия въпрос относно изчисляването на размера на глобата, запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът още не се е произнасял по положение като разглежданото в главното производство, при което е наложена глоба на организация за управление на авторските права. Ето защо било необходимо да се изясни въпросът дали следва да се вземат предвид сумите, събирани като възнаграждения за притежателите на авторските права.

При тези обстоятелства Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments (Върховен съд, административно отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Прилага ли се член 102, [втора алинея, буква a) от [ДФЕС] в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?

2)  Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, [втора алинея, буква a) ] ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?

3) Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?

4) Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?

5) Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?

6)  Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер? Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?

7) В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?“.

Решението на съда:

1)  Търговията между държавите членки може да бъде засегната от равнището на таксите, определени от организация за управление на авторски права, която има монопол и която управлява и правата на чуждестранни притежатели на права, поради което член 102 ДФЕС може да се приложи.

2)  За да се провери дали дадена организация за управление на авторските права прилага несправедливи цени по смисъла на член 102, втора алинея, буква a) ДФЕС, е целесъобразно посочените тарифи да се сравнят с приложимите в съседните държави, както и с приложимите в други държави членки, коригирани с коефициента на паритетите на покупателната способност, при условие че референтните държави са били избрани съобразно обективни, подходящи и подлежащи на проверка критерии и че основата за сравнение е една и съща. Допустимо е да се сравняват прилаганите тарифи в един или повече отделни сегменти на използващите лица, ако има индиции, че прекомерният характер на таксите засяга тези сегменти.

3) Разликата между сравняваните тарифи трябва да се счита за чувствителна, ако тя е значителна и трайна. Такава разлика представлява индиция за злоупотреба с господстващо положение и организацията за управление на авторските права с господстващо положение следва да докаже, че прилаганите от нея цени са справедливи, като посочи обективни обстоятелства, които оказват влияние върху разходите за управление или върху възнаграждението на притежателите на права.

4)  В случай че посоченото в член 102, втора алинея, буква a) ДФЕС нарушение е доказано, за целите на определянето на размера на глобата възнагражденията, предназначени за притежателите на права, трябва да се включат в оборота на съответната организация за управление на авторските права, при условие че тези възнаграждения са част от стойността на предоставените от тази организация услуги и включването им е необходимо, за да се гарантира ефективният, пропорционален и възпиращ характер на наложената санкция. Запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай дали посочените условия са изпълнени.