понеделник, 30 октомври 2017 г.

Сан Марино се присъедини към TMView и DesignView бази данни

EUIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към базите данни за търговски марки TMView и дизайни DesignView. По този начин участващите патентни офиси в TMVew стават 60, като базата данни осигурява достъп до 44,8 милионна търговски марки.
От своя страна DesignView осигурява достъп до 12,4 милиона дизайна.
Повече информация тук.

петък, 27 октомври 2017 г.

"Scatter Slots" не може да бъде европейска марка за хазартни игри

Компанията за хазартни игри Murka заявява европейска марка ‘Scatter Slots’ за клас 41 - онлайн игри и казино.
EUIPO отказва да регистрира марката на абсолютни основания, описателност и липса на отличителност. Според ведомството думата SCATTER се свързва от потребителите с отключването на бонус опции при хазартни игри, докато думата Slots е свързвана с слот машини за такива игри.
Решението е обжалвано, като Общия съд на ЕС го потвърждава с оглед липсата на отличителност на марката във връзка с посочените услуги.
Източник: WIPR.

сряда, 25 октомври 2017 г.

António Campinos е новият председател на Европейското Патентно ведомство

Европейското патентно ведомство оповести избирането на  настоящия председател на EUIPO António Campinos за нов прецедател на патентното ведомство. Мандатът на новия председател започва от 01.07.2018. António Campinos наследява на поста Benoît Battistelli, в една усложнена обстановка с оглед на продължаващия конфликт на служителите на ведомството с ръководството и неяснотата относно активизирането на Единния европейски съд след решението за излизането на Великобритания от ЕС.
Повече информация тук.

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Перу се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Пери към общата база данни за търговски марки TMVew.  По този начин базата данни ще предоставя достъп вече до 59 държави и до над 44 милионна търговски марки от цял свят.
За повече информация тук.

петък, 20 октомври 2017 г.

Кратки IP новини

1.   Реформите относно марка на ЕС влизат в сила - вече могат да бъдат регистрирани звукови, холограмни и мултимедийни марки, както и марка на движение,. За повече информация тук.  

2.  Brand Finance Nation Brands 2017. За повече информация тук. 

3.   От барман до изобретател: Как да превърнете своята работа в пасивен доход. За повече информация тук.


Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 18 октомври 2017 г.

Търговски марки и наследяване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑341/16 Hanssen Beleggingen BV срещу Tanja Prast-Knipping. Делото касае следното:

На 7 септември 1979 г. дружество, притежавано от г‑н Helmut Knipping, което е учредено по германското право и извършва дейност по производство на строителни елементи, по-конкретно прозорци, подава искане до Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели) (наричано по-нататък „БИСБ“) за регистрация като марка на Бенелюкс на следния словен и фигуративен знак:


БИСБ регистрира тази марка в черно-бяла разцветка под № 361604 (наричана по-нататък „марка № 361604“).

Hanssen е дружество по нидерландското право, което търгува с врати и прозорци. То е притежател на словната и фигуративна марка на Бенелюкс № 0684759. Тази марка се състои в същия словен и фигуративен знак като този, който е предмет на марка № 361604, но е регистрирана в синьо-жълта разцветка.

Г‑н Knipping е починал на 9 октомври 1995 г.

На 14 ноември 2003 г. г‑жа Prast-Knipping представя пред БИСБ удостоверение, че е наследник на г‑н Knipping, и прави искане да бъде регистрирана като притежател на марка № 361604.

БИСБ извършва регистрацията.

Последната е оспорена от Hanssen. Дружеството поддържа, че преди смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са прехвърляни няколко пъти, така че към момента на смъртта му вече не са били част от неговото имущество. Поради това регистрацията на г‑жа Prast-Knipping като притежател на тази марка била неоснователна.

Тъй като не е постигнато споразумение за решаването на спора, на 8 юни 2012 г. Hanssen предявява иск срещу г‑жа Prast-Knipping пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) — юрисдикцията по нейното по местоживеене. Hanssen се позовава на неоснователно обогатяване по член 812 от Гражданския кодекс и прави искане да се разпореди на г‑жа Prast-Knipping да декларира пред БИСБ, че не черпи права от посочената марка и че се отказва от регистрацията на името ѝ като неин притежател.

С решение от 24 юни 2015 г. Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля искането с мотива, че към момента на смъртта на г‑н Knipping правата върху марка № 361604 са били част от неговото имущество и затова чрез наседяване те правомерно са преминали към г‑жа Prast-Knipping.

Hanssen обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия).

Тази юрисдикция има съмнения относно компетентността на германските юрисдикции да разгледат спора. Тя счита, че посочената компетентност несъмнено може да произтича от член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, но че е възможно и юрисдикциите на държавата членка по мястото на регистрация на разглежданата в главното производство марка — в случая Нидерландия предвид седалището на БИСБ в Хага — да притежават изключителна компетентност по силата на член 22, точка 4 от този регламент.

Тъй като съдебната компетентност трябва да се разгледа служебно, Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) иска този въпрос да бъде изяснен.

Според него е необходимо по-конкретно да се уточни дали иск като предявения от Hanssen се отнася до спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от посочения регламент. Решение от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326) съдържа индиции в полза на отрицателен отговор на този въпрос, но с оглед на развитието на правото на марките след това решение не е сигурно дали все още то трябва да се взема предвид.

Относно посоченото развитие на правото на марките Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) цитира по-специално член 18 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (OВ L 341, 2015 г., стр. 21) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“).

Посочената юрисдикция отбелязва и обстоятелството, че в областта на съдебната компетентност марката на Бенелюкс има характерни особености.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред [БИСБ], че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?“.

Решението на съда:

Член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към споровете за установяване дали дадено лице правилно е било регистрирано като притежател на марка.

понеделник, 16 октомври 2017 г.

Проучвания за марки и дизайни - ключово при оценка на риска от тяхното бъдещо използване

Kate Swaine от Gowling WLG (Великобритания) публикува интересна статия в Lexology относно необходимите проучвания на търговски марки и дизайни при въвеждането на нови продукти на пазара.

Статията обобщава добрите практики в областта, които включват:


  • Проучване за наличие на по-ранни марки и дизайни в официалните бази данни на Патентните ведомства още на етап създаване на марката и дизайна. Това спомага за избягване на потенциални проблеми още на етап идея и развитието й;
  • Проучване на домейни свързани със съответното име, което може да спести бъдещи проблеми относно използване на марката в интернет;
  • Проучване дали марката не влиза в колизия с фирмено наименование;
  • Проучване в Google и други търсачки относно наличие на пазара на сходни имена и дизайни. По този начин могат да бъдат открити нерегистрирани марки и дизайни, които биха могли да бъдат пречка в бъдеще.
  • Оценка на риска вследствие направените проучвания. Това е изключително важно, тъй като дава ясна картина за плюсовете и минусите от използването на съответинте марки и дизайни. Трябва да се има предвид, че различните компании, защитават правата си по-различен начин, като някои от тях имат по-агресивен подход. Поради това оценката на риска от евентуални проблеми от използването на съответинте марки и дизайни е ключово.

Повече информация тук.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Nintendo и защитата на промишлени дизайни в ЕС

Европейският съд излезе с решение по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16 Nintendo Co.Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA. Делото касае следното:

Nintendo е мултинационално дружество, което произвежда и продава видеоигри и конзоли за видеоигри, сред които са конзолата за видеоигри Wii и допълнителните артикули към нея. То притежава няколко регистрирани промишлени дизайни на Общността за допълнителни артикули към Wii като дистанционно управление Wii, допълнителния артикул Nunchuck за дистанционното управление Wii, даващ възможност да се контролират по различен начин съвместимите игри, свързващият елемент, наричан Wii Motion Plus, който може да се включи към дистанционното управление, както и Balance Board, допълнително устройство, позволяващо на играча да контролира играта чрез измененията на теглото.

BigBen Франция произвежда дистанционни управления и други допълнителни артикули, съвместими с конзолата за видеоигри Wii, и като използва сайта си в интернет, ги продава пряко на потребители, намиращи се във Франция, Белгия и Люксембург, и на дъщерното си дружество BigBen Германия. BigBen Германия продава произведените от BigBen Франция продукти на потребители в Германия и Австрия, като използва сайта си в интернет.

От представената на Съда преписка се установява, че BigBen Германия няма собствени запаси от продуктите. Затова то предава поръчките, които получава от потребителите, на BigBen Франция. Доставката на продуктите, за които се твърди, че са продукти от нарушението, се осъществява от Франция. BigBen Германия и BigBen Франция използват също изображения на продукти, съответстващи на притежавани от Nintendo защитени промишлени дизайни, във връзка със законната търговия, включително с цел реклама на някои други продукти, търгувани от тях.

Nintendo счита, че търговията на BigBen Германия и BigBen Франция с някои произведени от второто дружество продукти нарушава правата, които то черпи от притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на Общността. То смята също, че на тези две дружества не може да бъде признато правото да използват в търговската си дейност изображенията на продуктите, съответстващи на тези защитени промишлени дизайни. Поради това то сезира Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) с искове срещу BigBen Германия и BigBen Франция за установяване на нарушение от тяхна страна на правата, предоставени му от тези промишлени дизайни.

Тази юрисдикция признава наличието на нарушение на правата върху регистрирани промишлени дизайни на Общността на Nintendo от страна на BigBen Германия и BigBen Франция. Тази юрисдикция обаче отхвърля исковете относно използването от ответниците в главните производства на изображенията на продуктите, съответстващи на тези промишлени дизайни. Затова посочената юрисдикция осъжда BigBen Германия да преустанови да използва посочените промишлени дизайни на територията на Съюза и уважава също, без териториално ограничение, допълнителните искания на Nintendo за получаване на държани от ответниците в главните производства различни сведения, сметки и документи, за установяване на задължението за обезщетяването му, за разпореждане да се унищожат и изтеглят спорните продукти, както и за публикуване на съдебното решение и възстановяване на направените от Nintendo разходи за адвокат (наричани по-нататък „допълнителните искания“).

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) приема, че има международна компетентност по отношение на BigBen Франция, и го осъжда да преустанови използването на спорните защитени промишлени дизайни на територията на Съюза. Във връзка с допълнителните искания той ограничава действието на решението си до действията на BigBen Франция, свързани със спорните продукти, доставяни от него на BigBen Германия, без да приеме териториално ограничение на действието на решението си. Той приема за приложимо право правото на мястото на нарушението и приема, че в случая това са германското, австрийското и френското право.

Както Nintendo, така и ответниците в главните производства подават въззивни жалби срещу това решение до Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф).

В подкрепа на жалбата си BigBen Франция твърди, че германските юрисдикции не са компетентни да приемат по отношение на него мерки с действие в целия Съюз, и счита, че такива мерки могат да имат само ограничено до националната територия действие. Nintendo от своя страна оспорва ограничаването на тези мерки само по отношение на продуктите, попадащи във веригата за доставка между ответниците в главните производства. Nintendo изтъква също, че на ответниците в главните производства не може да бъде признато правото да използват в стопанската си дейност и за целите на търговията на собствените си продукти изображенията на продуктите, съответстващи на неговите регистрирани промишлени дизайни, докато ответниците в главните производства поддържат, че това използване е съвместимо с Регламент № 6/2002. Обратно на това, което приема Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф), Nintendo смята освен това, че за исканията му по отношение на BigBen Германия трябва да се приложи германското право, а за исканията по отношение на BigBen Франция — френското право.

Nintendo иска от запитващата юрисдикция да разпореди на ответниците в главните производства да не произвеждат, внасят, изнасят, използват или притежават за тези цели спорните продукти в Съюза и/или да изобразяват тези продукти, дори да използват изображенията на тези продукти, съответстващи на промишлените дизайни на Общността на Nintendo, на цялата територия на Съюза. Искането на Nintendо относно преустановяването на производството на продуктите, които според него нарушават притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на Общността, се отнася само до BigBen Франция.

Nintendo иска освен това да бъдат уважени и допълнителните му искания.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция излага на първо място, че международната ѝ компетентност по отношение на исканията срещу BigBen Франция произтича от член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, тъй като исканията на Nintendo срещу BigBen Германия и BigBen Франция са свързани поради наличието между двамата ответници в главните производства на веригата за доставка на продуктите, за които се твърди, че са продукти от нарушение. С оглед на изложените пред нея доводи, както от Nintendo, така и от BigBen Франция, тази юрисдикция обаче не е сигурна, че действието на решението, постановено от Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф), по отношение на BigBen Франция, относно исканията на Nintendo, е съобразено с разпоредбите на Регламенти № 44/2001 и № 6/2002.

На второ място, запитващата юрисдикция уточнява, че въпросът относно обстоятелствата, при които трето лице може законосъобразно да използва изображението на продукт, съответстващ на промишлен дизайн на Общността, за рекламата на продуктите, които търгува и които са допълващи към продукти, съответстващи на такъв регистриран промишлен дизайн, не е поставян досега. Затова е необходимо тълкуване на понятието „демонстрационна цел“ по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002.

На трето място, тази юрисдикция има съмнения относно приложимия закон по отношение на допълнителните искания на Nintendo, по отношение както на първия, така и на втория ответник в главните производства, и в този контекст си поставя въпроси именно за приложното поле на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производствата и да постави на Съда изложените по-долу преюдициални въпроси, формулирани по един и същ начин по дела C‑24/16 и C‑25/16:

„1) Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикуликъм съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? При утвърдителен отговор, какви са приложимите критерии?

3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007,] в хипотезите, в които нарушителят:

а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет сайт и този интернет сайт е насочен включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;

б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?“.

Решението на съда:

1) Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато международната компетентност на сезиран с иск за нарушение съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, по отношение на един първи ответник се основава на член 82, параграф 1 от Регламент № 6/2002, а по отношение на втори ответник, установен в друга държава членка, на член 6, точка 1, във връзка с член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002, поради това че този втори ответник произвежда и доставя на първия продукти, които той продава, този съд може по искане на ищеца да приеме мерки по отношение на втория ответник по член 89, параграф 1 и член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002, включващи също и действията на този втори ответник, различни от свързаните с посочената по-горе верига за доставки, и с обхват за цялата територия на Европейския съюз.

2) Член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което без съгласието на титуляря на предоставените от промишлен дизайн на Общността права използва, включително чрез сайта си в интернет, изображенията на продукти, съответстващи на такива промишлени дизайни, при законосъобразно пускане в продажба на продукти, предназначени за използване като допълнение към специфични продукти на титуляря на правата, предоставени от тези промишлени дизайни, за да обясни или да покаже съвместното използване на така пуснатите в продажба продукти и на специфичните продукти на титуляря на тези права, извършва действия по репродуциране с „демонстрационна“ цел по смисъла на този член 20, параграф 1, буква в), като това действие е разрешено по силата на същата разпоредба, ако са спазени посочените в нея три кумулативни условия, което националната юрисдикция следва да провери.

3)  Член 8, параграф 2 от Регламент (EО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за страна, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на тази разпоредба се отнася до страната, където е мястото на настъпване на вредоносния факт. Когато един и същ ответник е упрекван за различни нарушения, извършени в различни държави членки, за да се определи вредоносният факт, трябва не да се вземе предвид всяко действие по нарушение, за което е упрекван извършителят, а да се прецени цялостно поведението на този ответник, за да се определи мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено от него.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Втора част от реформата касаеща защитата на европейски марки

Считано от 01.10.2017 влиза в сила втората част от реформата свързана с регистрация на Европейски търговски марки съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2424.
Основните моменти от тази реформа са:

1. Отпада изискването за графично представяне на марките - то ще бъде заменено със следния текст:
Марка на ЕС може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат:
а)
да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и
б)
да бъдат представени в регистъра на марките на ЕС („регистъра“) по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се предоставя на техния притежател.“

Очакванията са по този начин по-голям обхват от знаци, включително и нетрадиционни, да могат да получат закрила.

2. Въвеждане на сертификативните марки - до момента нямаше възможност за регистрация на такива марки. С новите промени това е възможно.

Сертификатна марка на ЕС е марка на ЕС, описана като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на материала, начина на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, с изключение на географския произход, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин.
Всяко физическо или юридическо лице, включително институции, органи и образувания, подчинени на публичното право, може да подава заявки за сертификатни марки на ЕС, при условие че това лице не извършва стопанска дейност, включваща доставката на стоки или услуги от сертифицирания вид.


3. Въвеждат се редица процедурни промени относно регистрацията на европейски марки, начина на комуникация с Европейското ведомство и тн.

Повече информация може да откриете тук.
Source: Lexology.

петък, 6 октомври 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Interbrand: Best Global Brands 2017. За повече информация тук. 

2. Microsoft v Motorola. За повече информация тук. 

3.  Leibniz: Biscuits vs. the University of Hannover. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 4 октомври 2017 г.

WIPO Magazine - Август

WIPO публикува августовският брой на своето списание Wipo Magazine. В броя ще откриете:

- Protecting traditional cultural expressions – some questions for lawmakers
- Copyright exceptions: an archivist’s perspective
- Twelve strategies to manage global patent costs
- Clean water for all: the quest of a Swiss water entrepreneur
- Factoring gender into innovation for better outcomes

For more information here.

понеделник, 2 октомври 2017 г.

ТВ формати с авторскоправна защита в Италия

Върховният съд на Италия призна авторско право на така наречените телевизионни формати, както Big Brother, X Factor и др.
Както е известно закрилата на подобни формати е трудна до невъзможна в различните държави по света поради факта, че те не са обособени, като самостоятелен обект на закрила.
Според италианският съд такива формати могат да се възползват от законодателството за авторско право стига да отговарят на определени изисквания, като например да имат ясна и повтаряема структура, персонажи и сценарий. Ако обаче действието в предаването се развива на случаен принцип без повтаряемост и сценарий то не може да бъде обект на авторски права.
Повече информация тук.
Източник: IP Kat.