петък, 22 декември 2017 г.

Весели празници

Intellectual property planet ви пожелава приятно прекарване на предстоящите празници.

Весели празници.

Кратки IP новини

1. Ново изследване на патентите потвърждава ръст в технологиите от Четвъртата индустриална революция. За повече информация тук. 

2. Основни правни капани: Защитете вашата поверителна информация. За повече информация тук. 

3. Building Respect for IP Update. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

сряда, 20 декември 2017 г.

Coca Cola спечели съдебно дело относно шрифта на марките си

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑61/16 The Coca-Cola Company срещу EUIPO. Делото касае опит на сирийска компания да регистрира следната европейска марка за напитки:

Срещу тази марка е подадена опозиция от страна на Coca Cola на основата на множество по-ранни марки за напитки, между които и:


Първоначално EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма опасност от объркване на потребителите поради разликите в марките. Решението е обжалвано пред съда, който го анулира и връща за преразглеждане. EUIPO отново отхвърля опозицията и решението отново е обжалвано.
Общият съд потвърждава становището си, че е EUIPO не е взело предвид приложените от Coca Cola доказателства за това, че компанията заявител се опитва да се възползва по нелоялен начин от репутацията на марките на Coca Cola използвайки сходен шрифт. Макар доказателствата да са били за използване на по-късната марка за държави извън ЕС, те е трябвало да бъдат взети предвид, когато се оценява подобен опит за нелоялно поведение.

вторник, 19 декември 2017 г.

Русия се присъедини към Хагската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Русия към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни.
Спогодбата ще влезе в сила за страната считано от 28.02.2018, след което Русия ще може да бъде посочвана в международни заявки за дизайни.
Страната е 53 държава членка на Хагската спогодба.
Повече информация тук.

понеделник, 18 декември 2017 г.

Парфюми, конкуренция и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:
Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.
От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.

По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.

Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.

Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Решението на съда:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.

петък, 15 декември 2017 г.

Apple спечели дело за търговска марка срещу Xiaomi

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело между Apple и китайската технологична компания Xiaomi относно опит на последната да регистрира европейска марка MI PAD.
Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранни марки iPAD притежание на Apple.
EUIPO приема, че е налице нужната степен на сходство между знаците, като единствената разлика е началната буква М, която обаче не може да преодолее наличното сходство имайки предвид и идентичността и сходството на стоките.
Европейският съд потвърждава това решение.
Източник: WIPR.

сряда, 13 декември 2017 г.

Аржентина и Молдова се присъединиха към TMvew

EUIPO съобщава новината за присъединяването на Аржентина и Молдова към общата база данни за търговски марки TM Vew.  По този начин патентните ведомства участващи в базата данни стават 62 с достъп до близо 48 милиона търговски марки.
Повече информация тук.

понеделник, 11 декември 2017 г.

Гео блокиране на съдържание в ЕС - постигнато съгласие

Европейският парламент, Европейския съвет и Европейската комисия се споразумяха относно бъдещото законодателство касаещо така нареченото гео блокиране на интернет услуги и съдържание.
Проектът върху който страните са постигнали съгласие касае три основни момента при които гео блокиране на територията на ЕС няма да бъде прието за законно:

- Продажба на стоки без физическа доставка - потребителите на територията на ЕС ще могат да купуват стоки от всяка държава без ограничения, стига да могат да организират тяхната доставка самостоятелно. Интернет магазините няма да бъдат задължени да правят физическа доставка в различни държави;

- Продажба на електронни услуги и съдържание - всеки потребител ще може да купува такова от всяка държава на територията на ЕС, с изключение на съдържание обект на авторско право.

- Продажба на услуги на конкретно място - например билети.

След влизането в сила на новото законодателство всички пазарни участници предлагащи стоки и услуги ще трябва да се съобразят с това. Отпадането на съдържание обект на авторсски права от ограниченията е целенасочено, тъй като това е свързано с лицензиране и ценообразуване което варира в различните държави съобразно стандарта на живот във всяка една от тях.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 8 декември 2017 г.

Копия от произведения в облачно пространство - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑265/16 VCAST Limited срещу RTI SpA. Делото касае следното:

VCAST е дружество, учредено по английското право, което предоставя на своите потребители в интернет пространство за съхранение в облак (cloud) на предаванията на италиански телевизионни организации, излъчвани чрез наземно телевизионно аудио-визуално излъчване, сред които RTI.

Видно от акта за преюдициално запитване, на практика потребителят избира предаване на уебсайта на VCAST, на който е показана програмата на всички телевизионни канали, включени в предоставяната от дружеството услуга. Потребителят може да посочи определено предаване или часови диапазон. Впоследствие управляваната от VCAST система улавя телевизионния сигнал с помощта на своите антени и записва целия часови диапазон на предаването, избрано от пространството за съхранение, посочено от потребителя. Това пространство за съхранение се закупува от потребителя от друг доставчик.

VCAST предявява иск срещу RTI пред специализиран състав в областта на фирменото право към Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия), като иска от него да установи законосъобразността на дейността му.

В хода на производството с определение от 30 октомври 2015 г. посочената юрисдикция уважава частично молбата за налагане на временни и обезпечителни мерки, подадена от RTI, и по същество забранява на VCAST да продължава дейността си.

Като приема, че решаването на спора частично зависи от тълкуването на правото на Съюза, по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Tribunale di Torino (Първоинстанционен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?

2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?“.

Решението на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 5, параграф 2, буква б), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което позволява на търговско предприятие да предоставя на физически лица услуга за видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени от авторско право, чрез информационна система, като се намесва активно в записа без разрешението на притежателя на правата.

сряда, 6 декември 2017 г.

Съд в Италия забрани използването на изображения на Давид за търговски цели

Eleonora Rosati съобщава една интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Италия касаещо използване на фотографско изображение на скулптурата Давид на Микеладжело.
Според решението на съда във Флоренция, туристическата агенция, която е използвала изображението за свои брошури и билети трябва да преустанови това, тъй като въпросното използване има търговски характер. Според законодателството в Италия, използването на изображения на обекти част от културното наследство на страната може да става само за нетърговски цели. Във всички останали случаи е необходимо разрешение на институцията отговаряща за съответния обект.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 4 декември 2017 г.

Ezmix не може да бъде европейска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑771/16, Toontrack Music AB v EUIPO, което касае опит на посочената шведска компания да регистрира европейска марка ‘Ezmix’за класове 9, 15 и 42. 
По тази заявка е постановен отказ от страна на EUIPO на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност на знака. Според ведомството марката се състоя от EZ, което е съкращение за easy (лесно) и MIX, означаващо миксиране на музика. 
Европейският съд потвърждава това решение. Въпреки че думата easy може да има няколко значения, достатъчно е само едно от тях да бъде приложимо във връзка с разглежданите стоки и услуги за да се счете, че знакът не отговаря на абсолютните основания за регистрация.

петък, 1 декември 2017 г.

Дъщерни компании и отговорност при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

До каква степен свързана компания може да носи отговорност за действия предприети от компанията майка относно въпроси с нарушаване на права върху търговски марки.
Тълкувателно решение на Европейският съд C‑617/15 Hummel Holding A/S  срещу  Nike Inc.,  Nike Retail BV разглежда тази тема. Делото касае следното:

Hummel Holding е установено в Дания предприятие, което произвежда спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време, както и спортни обувки и обувки за свободното време. То притежава международна фигуративна марка, която е регистрирана под номер 943057, има действие в Съюза за стоките от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговаря на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки“.

Nike, чието седалище е в Съединените американски щати, е дружеството, което е начело на групата Nike, търгуваща със спортни артикули в целия свят. Част от тази група е и установеното в Нидерландия Nike Retail. Последното администрира уебсайта, на който се представят и предлагат стоките на Nike, предназначени по-специално за Германия. Освен продажбата им по интернет на този уебсайт, в Германия стоките на Nike се продават чрез независими дистрибутори, снабдявани от Nike Retail. В Германия дружествата от групата Nike не стопанисват пряко обекти за търговия на едро или на дребно.

Според Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) Nike Deutschland GmbH, чието седалище е във Frankfurt am Main (Франкфурт на Майн, Германия) и което не е страна по спора в главното производство, е дъщерно дружество на Nike Retail. Nike Deutschland не поддържа собствен уебсайт и не доставя стоки на крайните потребители или на посредници. То обаче договаря споразуменията между посредниците и Nike Retail и му оказва съдействие при рекламирането и изпълнението на договорите. Nike Deutschland осигурява и следпродажбеното обслужване на крайните потребители.

Hummel Holding счита, че с някои стоки на Nike, и по-конкретно с баскетболните шорти, се нарушава посочената в точка 13 от настоящото решение марка, и твърди, че по-голямата част от нарушенията са осъществени в Германия. То предявява иск срещу Nike и Nike Retail пред Landgericht Düsseldorf (областен съд, Дюселдорф, Германия), който обявява, че е компетентен да разгледа спора, тъй като Nike Deutschland е предприятие на Nike, като същевременно отхвърля иска по същество. Hummel Holding обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

То иска да бъдат преустановени вносът и износът, рекламирането, предлагането, пускането на пазара и съгласието за пускане на пазара на тези стоки, от една страна, за територията на Съюза (а при условията на евентуалност за територията на Федерална република Германия), що се отнася до Nike, и от друга страна, за територията на Федерална република Германия, що се отнася до Nike Retail.

Nike и Nike Retail повдигат възражение за липса на международна компетентност на германските юрисдикции.

Запитващата юрисдикция счита, че международната компетентност на германските съдилища да се произнесат по иска, предявен срещу дружествата от групата Nike за цялата територия на Съюза, може да възникне само от член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя обаче отбелязва, че обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба в случая на самостоятелни дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества е спорен и не е изясняван от Съда.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от [Регламент № 207/2009]?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка юридически самостоятелно дружество, което е непряко дъщерно дружество на основна организация, чието седалище е извън Европейския съюз, представлява по смисъла на посочената разпоредба „предприятие“ на тази основна организация, при положение че това дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който в държавата членка, на чиято територия се намира, разполага с действително и стабилно присъствие под определена форма, от която се извършва търговска дейност и която има трайно външно проявление като продължение на основната организация.