петък, 1 декември 2017 г.

Дъщерни компании и отговорност при нарушаване на права върху марки - решение на Европейския съд

До каква степен свързана компания може да носи отговорност за действия предприети от компанията майка относно въпроси с нарушаване на права върху търговски марки.
Тълкувателно решение на Европейският съд C‑617/15 Hummel Holding A/S  срещу  Nike Inc.,  Nike Retail BV разглежда тази тема. Делото касае следното:

Hummel Holding е установено в Дания предприятие, което произвежда спортни артикули, спортно облекло и облекло за свободното време, както и спортни обувки и обувки за свободното време. То притежава международна фигуративна марка, която е регистрирана под номер 943057, има действие в Съюза за стоките от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговаря на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки“.

Nike, чието седалище е в Съединените американски щати, е дружеството, което е начело на групата Nike, търгуваща със спортни артикули в целия свят. Част от тази група е и установеното в Нидерландия Nike Retail. Последното администрира уебсайта, на който се представят и предлагат стоките на Nike, предназначени по-специално за Германия. Освен продажбата им по интернет на този уебсайт, в Германия стоките на Nike се продават чрез независими дистрибутори, снабдявани от Nike Retail. В Германия дружествата от групата Nike не стопанисват пряко обекти за търговия на едро или на дребно.

Според Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) Nike Deutschland GmbH, чието седалище е във Frankfurt am Main (Франкфурт на Майн, Германия) и което не е страна по спора в главното производство, е дъщерно дружество на Nike Retail. Nike Deutschland не поддържа собствен уебсайт и не доставя стоки на крайните потребители или на посредници. То обаче договаря споразуменията между посредниците и Nike Retail и му оказва съдействие при рекламирането и изпълнението на договорите. Nike Deutschland осигурява и следпродажбеното обслужване на крайните потребители.

Hummel Holding счита, че с някои стоки на Nike, и по-конкретно с баскетболните шорти, се нарушава посочената в точка 13 от настоящото решение марка, и твърди, че по-голямата част от нарушенията са осъществени в Германия. То предявява иск срещу Nike и Nike Retail пред Landgericht Düsseldorf (областен съд, Дюселдорф, Германия), който обявява, че е компетентен да разгледа спора, тъй като Nike Deutschland е предприятие на Nike, като същевременно отхвърля иска по същество. Hummel Holding обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

То иска да бъдат преустановени вносът и износът, рекламирането, предлагането, пускането на пазара и съгласието за пускане на пазара на тези стоки, от една страна, за територията на Съюза (а при условията на евентуалност за територията на Федерална република Германия), що се отнася до Nike, и от друга страна, за територията на Федерална република Германия, що се отнася до Nike Retail.

Nike и Nike Retail повдигат възражение за липса на международна компетентност на германските юрисдикции.

Запитващата юрисдикция счита, че международната компетентност на германските съдилища да се произнесат по иска, предявен срещу дружествата от групата Nike за цялата територия на Съюза, може да възникне само от член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя обаче отбелязва, че обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба в случая на самостоятелни дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества е спорен и не е изясняван от Съда.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от [Регламент № 207/2009]?“.

Решението на съда:

Член 97, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка юридически самостоятелно дружество, което е непряко дъщерно дружество на основна организация, чието седалище е извън Европейския съюз, представлява по смисъла на посочената разпоредба „предприятие“ на тази основна организация, при положение че това дъщерно дружество е център на стопанска дейност, който в държавата членка, на чиято територия се намира, разполага с действително и стабилно присъствие под определена форма, от която се извършва търговска дейност и която има трайно външно проявление като продължение на основната организация.