понеделник, 18 декември 2017 г.

Парфюми, конкуренция и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:
Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.
От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.

По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.

Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.

Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Решението на съда:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.