петък, 31 март 2017 г.

Излъчване на ТВ програми - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑138/16, което касае следното:

AKM е дружество за колективно управление на авторски права.

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

AKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя към различни референтни дати на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответното възнаграждение след извършването на проверка на сведенията, които ще бъдат предоставени.

Zürs.net счита, че съгласно член 17, параграф 3, точка 2, буква b) от австрийския Закон за авторското право, в редакцията на BGBl. I, 99/2015, отнасящ се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

AKM счита, че тази разпоредба е несъвместима както с правото на Съюза, така и с Бернската конвенция.

В този контекст Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), сезиран със спор между AKM и Zürs.net, решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)   не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)  се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия), и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение, противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/CE на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 11 bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, подписана на 9 септември 1886 г., в редакцията ѝ след Парижкия акт от 24 юли 1971 г., изменена на 28 септември 1979 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

сряда, 29 март 2017 г.

VESPA, мотоциклети и съдебно дело в Италия

IP Kat съобщава за интересен казус от Италия касаещ нарушаване права на търговски марки.
В случая става въпрос за продажба на тениски носещи изображение на прочутите мотоциклети VESPA без обаче да се използва самата марка.
Срещу ползвателя е заведено наказателно дело, според нормативните правила на италианското законодателство, където:

"1. Освен в случаите на солидарна отговорност, обхванати от член 473 [т.е. фалшифициране, подправяне или използване на отличителни знаци за авторски произведения или промишлени продукти], всеки, който въвежда на територията на държавата, с цел да се реализира печалба, индустриални продукти носещи търговски марки или други отличителни знаци, независимо дали са национални или чуждестранни, които са неистински или променени, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 4 години и глоба между 3500 до 35000 евро.
2. Освен в случаите на солидарна отговорност за фалшифициране, подправяне, въвеждане на територията на държавата, всеки, който започва продажба или по друг начин осъщестнвява разпространение, за да се реализира печалба, на горепосочените продукти под параграф 1, се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба до 20 000 евро.
3. Непозволено увреждане в случай на алинеи 1 и 2, се наказват при условие, че са спазени националните закони, подзаконови актове на ЕС и международните конвенции за защита на интелектуалната и индустриалната собственост. "

Обвиняемият твърди, че няма нарушение поради факта, че не е използвал самата марка VESPA, а само изоброжение на продукта.
Според съда обаче в такива случаи е налице нарушение на права на интелектуална собственост, тъй като потребителите са запознати изключително добре с въпросният мотоциклет, което може да създаде объркване в тях относно произхода на продавания продукт.
Повече информация тук.






понеделник, 27 март 2017 г.

Sports Direct загуби опозиция срещу Fitness Direct във Великобритания

Патентното ведомство на Великобритания излезе с решение относно следните заявини марки в клас 28:

Срещу тези марки е подадена опозиция от страна на Sports Direct на основание фамилия от по-ранни марки за клас 28.
Според решението на ведомството, марките не са достатъчно близки за да предизвикат объркване сред потребителите. Визуално марките не са сходни, а фонетично е налице ниска степен на сходство. Посочените марки са с ниска степен на цялостна отличителност, тъй като се свързват със стоките от клас 28 - Sports и Fitness за различни спортни стоки, Direct асоциира с достъпа до съответните стоки.
Ведомството отхвърля претенциите на Sports Direct, че по-късните марки могат да влошат репутацията й или да се възползват от нея, поради факта, че няма предоставени доказателства в тази връзка нито такива за придобита отличителност и репутация на пазара.
Повече информация тук.

петък, 24 март 2017 г.

LEGO спечели казус относно сходен домейн

TBO съобщава за действия предприети от LEGO срещу сайтът www.operationslego.com пред World Intellectual Property Organization’s (WIPO) Arbitration and Mediation Center.
Според LEGO въпросният сайт използва без разрешение търговските марки на компанията, както и предоставя линк към страница за продажба на Lego продукти без да е оторизиран за това.
Според решението на WIPO използваният домейн е объркващо сходен с марките на компанията, поради което неговото използване е недобросъвестно и трябва да бъде преустановено.
Повече информация тук.

сряда, 22 март 2017 г.

Йордания се присъедини към PCT

WIPR съобщава за присъединяването на Йордания към PCT споразумението за регистрация на патенти за изобретения. По този начин страната става 152 член на PCT системата.
Повече информация тук.

понеделник, 20 март 2017 г.

ФК Барселона уреди спор с Адидас в САЩ

Миналата година този блог съобщи новината за спор между Adidas  и ФК Барселона, където немската компания подава опозиция срещу следната заявка за марка в САЩ, за класове 18, 25, 28:

Наскоро WIPR съобщи, че тази опозиция е прекратена след оттеглянето на заявката за марка от страна на ФК Барселона, имайки предвид по-ранните права на Adidas за марки с три райета, които компанията защитава особено силно по цял свят.

петък, 17 март 2017 г.

Имате ли необходимост от патент?

IP Watcgdog публикува интересна статия относно причините поради които е необходимо да се получи патент за едно изобретение. Те са:

1. Страхът, че другите ще откраднат изобретението.
2. Генерирането на приходи от лицензиране.
3. Предотвратяването или намаляването на конкуренцията
4. Запазването или придобиването на пазарен дял
5. Увеличаване стойността на компанията.
6. Искане от страна на инвеститорите.
7. С цел бизнес достоверност или маркетингови цели.
8. За лично удовлетворение.
9. Заради самият опит.
10. Защото някой е казал така.
11. За да се избегне нарушава патент на някой друг пазарен участник.

Всяка една от тези причини е дискутирана в статията. Повече информация тук.

сряда, 15 март 2017 г.

Кратки IP новини

1.  Моменти на смях: когато притежателите на търговски марки са твърде покровителствени. За повече информация тук. 

2.  Награда на ЕС за жени в областта на иновациите за 2017 г.: Комисията награждава четири изявени жени предприемачи. За повече информация тук. 

3. Китай облекчава пречките пред патенти за софтуер и бизнес методи с нови, ревизирани условия за патентоване. За повече информация тук.  

понеделник, 13 март 2017 г.

Опозиция срещу марка ‘Make America Great Again’

WIPR съобщава новината за подадена опозиция срещу заявка за американска марка  ‘Make America Great Again’ заявена от Springs Global US.
Опозицията е подадена от страна на Donald J. Trump for President, Inc., организацията провела предизборната кампания на американския президент.
Основание за опозицията е посочена идентична марка регистрирана за множество стоки и услуги, като претенцията е възможността за създаване на потребителско объркване относно източника на стоките и услугите обозначавани с марката.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 8 март 2017 г.

Осигуряване на информация за IP нарушения - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑427/15 NEW WAVE CZ, a.s.  срещу  ALLTOYS, spol. s r. o. Делото касае следното:

NEW WAVE предявява иск срещу ALLTOYS за това, че при предлагането на стоките си същото използва марката „MegaBabe“ без неговото съгласие.

В рамките на това първо производство националният съд постановява с окончателно решение, че ALLTOYS е нарушило правата на NEW WAVE върху марката „MegaBabe“, и разпорежда на първото да се въздържа от нарушения в бъдеще и да оттегли вече пуснатите на пазара съответни стоки. Тази юрисдикция обаче не допуска NEW WAVE да измени искането, така че ALLTOYS да бъде задължено и да му предостави цялата информация относно въпросните стоки.

След окончателното приключване на посоченото производство NEW WAVE предявява нов иск пред Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), с който иска ALLTOYS да бъде задължено да му предостави цялата информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки с марка „Megababe“, които последното е държало на склад, продавало или внасяло в миналото или понастоящем, по-конкретно името и фамилията или търговското наименование и постоянно местопребиваване или седалище на доставчика, на производителя, търговеца, който държи стоките на склад, на дистрибутора и на други предишни държатели на тези стоки, както и информация относно количествата, които са доставени, държани на склад, получени или поръчани, и количествата, които са продадени, точни данни за продажната цена на отделните артикули, както и за цената, платена от ALLTOYS на доставчика за доставени стоки.

С решение от 26 април 2011 г. Městský soud v Praze (Градски съд Прага) отхвърля иска на NEW WAVE. Тази юрисдикция приема, че правото на информация не може да се предяви със отделен иск, тъй като член 3 от Закон № 221/2006 предвижда, че това право може да се предяви само чрез молба до съда, сезиран в рамките на производство за установяване на нарушаване на право. Тази юрисдикция обаче счита, че в главното производство производството относно установяване на нарушаване на право вече е приключило с окончателното решение, произнесено по първия иск.

NEW WAVE подава жалба пред Vrchní soud v Praze (Висш съд Прага, Чешка република), който с решение от 27 февруари 2012 г. изменя първоинстанционното решение, като разпорежда на ALLTOYS да предостави на NEW WAVE исканата информация. Тази апелативна юрисдикция приема, че за тълкуването на член 3 от Закон № 221/2006 следва да се вземе предвид член 8, параграф 1 от Директива 2004/48. В този контекст тази юрисдикция счита, че производството за предоставяне на информация, която не е била съобщена доброволно, също представлява производството за установяване на нарушаване на право.

ALLTOYS подава касационна жалба срещу посоченото решение на апелативната юрисдикция пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република).

Последният отбелязва, че макар Закон № 221/2006 да транспонира Директива 2004/48 в чешкия правен ред, все пак е налице разлика между текста на този закон и този на Директивата. Докато член 3 от Закон № 221/2006 предвижда възможност да се получи информация чрез молба „в рамките на производство относно нарушаване на право“ („v řízení o porušení práva“), текстът на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 на чешки език предвижда задължение за държавите членки да гарантират възможността за получаване на информация „във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост“ („v souvislosti s řízením o porušení práva duševního vlastnictví“). Според запитващата юрисдикция посочената национална разпоредба следва да се тълкува в съответствие с Директива 2004/48. Тя обаче отбелязва, че тълкуването на думите, съдържащи се в член 8, параграф 1 от тази директива, не е еднозначно.

На следващо място Nejvyšší soud (Върховен съд) подчертава, че са налице разлики между текстовете на Директива 2004/48 на различните езици. Така текстовете на чешки, английски и френски език на тази директива използвали съответно думите „във връзка с производство“ („v souvislosti s řízením“), „в контекста на производство“ („in the context of proceedings“) и „в рамките на производство“ („dans le cadre d’une action“). Според тази юрисдикция за разлика от текста на чешки и английски език на Директива 2004/48, текстът на същата на френски език съответства в по-голяма степен на текста на Закон № 221/2006, тъй като въвежда по-тясна връзка между производството и искането за информация.

При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че производството относно нарушаване на право върху интелектуална собственост обхваща положението, при което след окончателното приключване на производство, в което е установено нарушение на право върху интелектуална собственост, жалбоподателят поиска в отделно производство информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки или услуги, с които е нарушено това право върху интелектуална собственост (например с цел да може да определи точно размера на вредите и впоследствие да поиска обезщетение за тях)?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага при положение като това в главното производство, при което след окончателното приключване на производство, установило нарушение на право на интелектуалната собственост, жалбоподател иска, в отделно производство, информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава това право.

понеделник, 6 март 2017 г.

Препредаване на телевизионни програми - важно тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑275/15 ITV Broadcasting Limited,
ITV2 Limited, ITV Digital Channels Limited, Channel Four Television Corp., 4 Ventures Limited, Channel 5 Broadcasting Limited, ITV Studios Limited срещу TVCatchup Limited, TVCatchup (UK) Limited, Media Resources Limited. Делото касае следното:

Ищците в главното производство са регистрирани като търговци - телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на тези предавания.

TVC предлага интернет услуга по излъчване на телевизионни предавания, която позволява на потребителите да приемат по интернет „на живо“ безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на лицензия, издадена от Media Resources Limited.

Ищците в главното производство предявяват пред High Court of Justice (England & Wales), иск срещу TVC за нарушение на авторските им права. Посочената юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване за тълкуването на понятието „публично разгласяване“, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

След постановяването на решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147), High Court of Justice (England & Wales) констатира, че с публично разгласяване TVC е нарушило авторските права на ищците в главното производство. По отношение на три телевизионни канала, а именно ITV, Channel 4 и Channel 5, обаче тази юрисдикция приема, че в своя защита TVC може да се позове на член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от CDPA.

Ищците в главното производство подават въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. TVC UK и Media Resources Limited са привлечени като ответници пред тази юрисдикция.

Според запитващата юрисдикция член 73 от CDPA предоставя защита срещу иска за нарушение на авторското право върху радио- и телевизионно предаване или всякакво друго произведение, включено в такова предаване; защита, приложима в случаите, „когато безжично предаване, излъчено от място в Обединеното кралство, е прието и незабавно препредадено чрез кабел“. Тази юрисдикция уточнява, че защитата, на която е направено позоваване пред нея, е свързана не с член 73, параграф 2, буква a) и параграф 3 от CDPA, откъдето по-специално следва, че авторското право върху излъчваното предаване не се нарушава, „ако препредаването чрез кабел е съобразено със съответно изискване“, а само с член 73, параграф 2, буква b) и параграф 3 от същия закон, съгласно който това право не се нарушава, „ако и доколкото предаването е предназначено за приемане в зоната, в която се препредава чрез кабел, и представлява част от квалифицирана услуга“.

Тъй като счита, че член 73 от CDPA следва да се тълкува в светлината на член 9 от Директива 2001/29, Court of Appeal (England & Wales) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)  Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:
a)  има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)  евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)  Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?“.

Решение на съда:

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и в частност понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право.

четвъртък, 2 март 2017 г.

Милиони фалшиви смарт телефони по света

The European Union Intellectual Property Office публикува доклад според който фалшиви смарт телефони са коствали на икономиките по света 45,3 милиарда евро през 2015 година.
Според EUIPO само на територията на ЕС са били разпространени около 14 милиона фалшиви Повече информация може да откриете тук.

сряда, 1 март 2017 г.

Съборът в Копривщица част от световното културно наследство

Информация на Министерски съвет:

На 21 февруари 2017 г. на тържествена церемония в Централата на ЮНЕСКО в Париж генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на гр. Копривщица Генчо Герданов Сертификата за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики на световното нематериално културно наследство. Церемонията се състоя в присъствието на Н. Пр. Ангел Чолаков, посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. В събитието взеха участие и редица официални лица.
„Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България“, подчерта г-жа Ирина Бокова. Кметът на Копривщица благодари на ЮНЕСКО и на госпожа Бокова за безценната подкрепа, която оказват на Събора чрез приемането му в семейството на ЮНЕСКО. Посланик Ангел Чолаков допълни, че това е едва началото на още по-дълъг процес по отстояването на българските традиции и същността на Събора в Копривщица.
Съборът в Копривщица е петият елемент, вписан в ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, след Чипровските килими, Бистришките баби, Нестинарството и обичая Сурва.
Вече 50 години Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера на този хубав български град. 
Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година и се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура и фолклор. Министерството на културата е съорганизатор на фестивала. В днешно време в Копривщица се събират около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.