четвъртък, 26 април 2018 г.

Световен ден на интелектуалната собственост - ролята на жените

Честит ден на интелектуалната собственост.
Тази година WIPO посвети този ден на ролята на жените за развитието на иновациите и културата по света.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 25 април 2018 г.

Harley-Davidson спечели дело за 19 милиона долара в САЩ

Harley-Davidson спечели съдебно дело за над 19 милиона долара в САЩ. Делото касае използване на регистрирани марки на компанията от интернет платформата SunFrog, която прави дизайн на тениски на база визии и материали подадени от потребители.
Освен за продажбата на такива продукти, SunFrog е обвинена и в тяхното рекламиране. Според Harley-Davidson, сайта предлага над 100 различни дизайна съдържащи нейни марки.
Въпреки че SunFrog гарантират прекратяване на нарушението, то продължава, поради което съда налага обезпечителни мерки и заповед за прекратяване на нарушението.
При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид, че нарушаващите дизайни са били широко достъпни съдейки от интереса към тях в фейсбук реклами. В допълнение определящ за обезщетението е и размера на лицензионния бизнес на Harley-Davidson, който възлиза на 400 милиона долара за период от близо 10 години.
Източник: WIPR.

понеделник, 23 април 2018 г.

MasterChef загуби опозиция във Великобритания

Патентното ведомство на Великобритания отхвърли опозиция на Shine TV, компанията зад известното риалите предаване “MasterChef”, срещу по късна заявка за марка ‘Mister Chef’ за клас 21.
Shine TV притежава няколко регистрирани по-ранни марки “MasterChef” за класове 21 и 41, като според компанията по-късната марка опитва да черпи от репутацията на нените марки, които са наложени на пазара в Обединеното кралство от 1990 година и широко познати на публиката.
Според патентното ведомство обаче, въпреки наличието на идентичност и сходство между стоките на марките и наличие на фонетично сходство, знаците не са объркващо сходни поради наличиетно на разлика в значението на думите.
Ведомството счита, че в единия случай става въпрос за Mister, обръщение към възрастен човек, докато в другия случай става въпрос за опитен майстор в своята област на действие.
Много е вероятно решението да бъде обжалвано.
Източник: WIPR.

петък, 20 април 2018 г.

Кратки IP новини

1.  Нова серия Уебинари: Интелектуалната собственост като бизнес актив. За повече информация тук. 


2. Общият съд: няма вероятност за объркване между марките BEPOST and ePOST. За повече информация тук. 

3. ARIPO joins TMclass. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

сряда, 18 април 2018 г.

"BLACK FRIDAY" не може да бъде търговска марка в Германия

Marques Class 46 съобщава за решение на патентното ведомство в Германия, според което определението "BLACK FRIDAY" не може да бъде търговска марка.
Казусът възниква, когато компания от Хонг Конг успява да регистрира национална марка в Германия за "BLACK FRIDAY". След това тази компания започва агресивна атака срещу всеки търговец използващ в комуникацията си тази марка.
Естествено това поражда негативни настроения сред компаниите в Германия, поради което част от тях начело с Pay Pal стартират процедура по заличаване на марката.
Според патентното ведомство компаниите са привели достатъчно доказателства, които показват, че използването на "BLACK FRIDAY" в Германия е запачнало преди датата на заявка на марката, като "BLACK FRIDAY" е неотличително означение по отношение промотиране на търговска дейност.

понеделник, 16 април 2018 г.

EUIPO оповести блокчейн състезание с награден фонд

EUIPO оповести първото по рода си състезание, в което всеки може да предлага начини за борба с фалшиви стоки на базата на блокчейн технологията.
Състезанието ще продължи 4 дни от 22 юни 2018 и ще се проведе в Брюксел, като наградният фонд ще бъде 100 000 евро.
Както е известно, блокчейн технологията предоставя редица възможности, които не са ограничени единствено до крипто валутите.

Повече информация може да откриете тук.


петък, 13 април 2018 г.

Оригиналност на фотографски произведения във Франция


Съд във Франция се произнесе по дело касаещо оригиналност на фотографски произведения.
В конкретният случай, фотограф прави снимки на бани, след което води преговори с издател за тяхното публикуване. Преговорите се провалят но в последствие издателят публикува снимките. Фотографът завежда съдебно дело, което губи, тъй като съдът приема, че снимките са прекалено обикновенни и неоригинални за да се ползват от авторскоправна защита.
При обжалването обаче, съдът приема, че тези фотографски произведения са обект на авторско право. Тяхната оригиналност се определя не от темата им, а от това какви творчески действия е предприел авторът при тяхното създаване, например избор на подходящ ъгъл, светлина, подчертаване на определени детайли, дигитална обработка и тн.
Съдът отхвърля доводът на издателя, че е имал право да използва произведенията на база имейл кореспонденция, напомняйки че авторското право може да се отстъпва единствено с подписване на договор в който се уреждат деталите за целта.
Източник: JIPLP.

сряда, 11 април 2018 г.

Превод на решения на EUIPO

EUIPO съобщава за въвеждане на нова услуга за превод на решения на ведомството касаещи казуси по опозиции, отмяна и заличаване на европейски марки. Първоначално езиците за превод ще бъдат ограничени, като в последствие ще се добавят нови.
EUIPO подчертава, че преводите имат само неофициален и информативен характер.
Повече информация тук.

понеделник, 9 април 2018 г.

Nike не успя да регистрира “JUST DO IT” в Япония

Masaki Mikami публикува интересна статия относно отказана словна марка “JUST DO IT” заявена от NIKE за клас 3 в Япония.
Според законодателството в страната, притежател на марка ползваща се с репутация има право да я заяви, като защитна марка, и за несвързани стоки и услуги.
Според Патентното ведомство на Япония обаче няма доказателства за това дали марката е използвана, като търговски знак във връзка със стоките от клас 25, поради което не възприема марката за общоизвестна.
При обжалването, Апелативният борд потвърждава отказът. Макар да приема наличие на определена степен на популярност на слогана “JUST DO IT”, бордът счита, че приведените доказателства не са достатъчни за да се приеме, че марката е станала общоизвестна на територията на Япония.
Тази новина е пример за това, че статутът на общоизвестна марка не може да се предполага, а трябва да се докаже и то с необходимият обем от доказателства.

четвъртък, 5 април 2018 г.

Камбоджа се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO информира за присъединяването на Камбоджа към Лисабонската спогодба за международна регистрация на географски означения. Според информацията Камбоджа ще събира индивидуални такси за заявки на географски означения.
Повече информация тук.

сряда, 4 април 2018 г.

Tiffany с успех над сайтове за продажба на фалшиви стоки

TBO съобщава за пореден опит на Tiffany да се защити от фалшиви и имитиращи продукти използващи нейните марки.
Според информацията, компанията е завела съдебни дела срещу 70 интернет магазина за нарушаване на нейни права върху регистрирани търговски марки US Reg.№ 1,968,614 и Reg.№ 1,669,365.
Компанията твърди, че тези магазини са част от нелегална схема целяща възползване от репутацията и интелектуалната собственост на Tiffany. Нарушителите използват фамилия от регистрирани домейни tiffanycos.cn, tiffanyweddings.cn and tiffanynecklace.com.cn. в различни страни по света.
Съдът във Флорида предостави обезпечителни мерки на компанията, като нареди на нарушителите да преустановят всякакви продажби на фалшиви продукти. Глобата която грози всеки един от тези нарушители е 1 милион долара.

понеделник, 2 април 2018 г.

Дизайн, новост и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑651/16, Crocs, Inc. срещу EUIPO, Gifi Diffusion. Делото касае регистриран от от фирма Western Brands LLC   европейски дизайн 257001-0001 на 22.11.2004 за:

За същия дизайн е поискан приоритет от американски дизайн от 28.05.2004. Впоследсдтвие дизайнът е бил прехвърлен на фирма Crocs.
През 2013 година френската компания  Gifi Diffusion подава искане за заличаване на въпросния дизайн на база неизпълнение на критерия за новост.
Както е известно за да бъде регистриран един дизайн той трябва да бъде нов и оригинален.
EUIPO заличава дизайна, решение потвърдено и от Общият съд на ЕС.
Причината за това е че информация за този дизайн е била достъпна още през 2003 година на сайта на Crocs. В допълнение дизайна е бил показан на изложение във Флорида, както е бил и предлаган за продажба.
Crocs твърдят, че релевантната публика в Европейският съюз не е била запозната с тази информация но съдът отхвърля тези доводи, приемайки че няма доказателства, че информацията от сайта не е достигнала и ЕС.


петък, 30 март 2018 г.

Черна гора се присъедини към TMView

EUIPO съобщава за присъединяването на Черна Гора към общата база данни за търговски марки TMView. По този начин участващите държави стават 63, като базата данни дава достъп до повече от 48 милиона марки по света.
Повече информация тук.

сряда, 28 март 2018 г.

Обхват на защитата на географски означения в Европа - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17, The Scotch Whisky Association, The Registered Office срещу Michael Klotz.
Делото касае следното:

The Scotch Whisky Association, The Registered Office (наричана по-нататък „TSWA“) е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Michael Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (провинция Баден-Вюртемберг, Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, наред с пълния адрес на германския производител и стилизирано изображение на ловен рог („Waldhorn“ на немски език), съдържа следната информация: „Waldhornbrennerei [дестилерия Waldhorn], Glen Buchenbach, Swabian Single Malt Whisky [едномалцово уиски от Швабия], 500 ml, 40 % vol, Deutsches Erzeugnis [германски продукт], Hergestellt in den Berglen [произведен в Берглен]“.

TSWA сезира Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) с иск г‑н Klotz да бъде осъден да преустанови използването на наименованието „Glen Buchenbach“ за разглежданото уиски с мотива, че то противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008(5), защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е и указанието „Scotch Whisky“. По-специално TSWA изтъква, от една страна, че тези разпоредби обхващат не само употребата на самото указание, но и всичко, което навежда на мисълта за защитения географски произход, и от друга страна, че наименованието „Glen“ предизвиква у съответните потребители асоциация с Шотландия и „Scotch Whisky“, независимо че е добавена и друга информация относно германския произход на продукта. Според г‑н Klotz искът трябва да бъде отхвърлен.

В този контекст с решение от 19 януари 2017 г., постъпило в Съда на 27 януари 2017 г., Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент № 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или оптично сходен начин[(6)], или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да е налице фонетично и/или оптично сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

„1)  Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че забранената от тази разпоредба „непряка […] употреба“ на регистрирано географско указание изисква спорното наименование да е идентично на съответното указание или фонетично и/или визуално сходно с него. Следователно не е достатъчно това наименование да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че забраненото от тази разпоредба „пресъздаване“ на регистрирано географско указание не изисква непременно да е налице фонетично и визуално сродство между спорното наименование и съответното указание, но че въпреки това не е достатъчно наименованието да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация със защитеното указание или с прилежащия му географски район. При липса на подобно сродство следва евентуално да се вземе предвид съществуващата концептуална близост между съответното указание и спорното наименование, при условие че тази близост може да накара потребителя да си представи продукта със защитеното указание.

За да се установи наличието на забранено от член 16, буква б) „пресъздаване“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на забранено от тази разпоредба „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход“.

понеделник, 26 март 2018 г.

ЕС и Великобритания постигнаха споразумение относно някои обекти на интелектуална собственост

WIPR съобщава за постигната договорка между ЕС и Великобритания относно защитата на някои от обектите на интелектуална собственост след излизане на Обединеното кралство от съюза.
Според договорката, европейските марки, дизайните на Общността, сортове растения и бази данни ще продължат да имат защита на територията на Великобритания и след края на транзитния период по напускане на страната.
Според драфтът на споразумението, притежателите на права върху тези обекти ще продължат да бъдат такива на територията на страната без необходимостта от подаване на нови заявки за тях.
Това е изключително добра новина за всички притежатели на интелектуална собственост, които до момента бяха в неяснотта относно това какви мерки да предприемат за защита с оглед на Брекзит.
Въпреки наличната генерална договорка обаче, редица детайли все още не са изчистени. Например ще бъдат ли плащани допълнителни такси за продължаване валидността на правата на територията на Великобритания, какво ще се случи с географските означения, които към момента не са обект на договорката и дали представители по индустриална собственост от Кралството ще могат да представляват клиенти пред EUIPO.

петък, 23 март 2018 г.

Кратки IP новини

1.  Burger wars: Burgerista vs Burgista. За повече информация тук. 

2. Лятно училище по интелектуална собственост, 30.07.2018 - 10.08.2018 г., Бон, Германия. За повече информация тук. 

3.  EPO reports growing demand; Europe's attractiveness as leading tech market confirmed. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

сряда, 21 март 2018 г.

Великобритания се присъедини към Хагската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Великобритания към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. По този начин страните членки на спогодбата стават 54. Документът влиза в сила за страната считано от 13.06.2018.
Повече информация тук.

понеделник, 19 март 2018 г.

“BON GOÛT" може да бъде търговска марка в Япония

Masaki MIKAMI публикува интересно решение на Патентното ведомство на Япония относно регистрабилността на марка “BON GOÛT" на територията на страната.
Марката е заявена за стоките от клас 30 кифли и хлябове, сладкарски изделия, хамбургери, пица, подправки, юфка, макаронени изделия, кафе, чай и клас 43 ресторантьорско обслужване, отдаване под наем на апарати за готвене и микровълнови фурни.
Първоначално ведомството отказва марката на абсолютни основания. Думата означава Добър вкус на френски и е неотличителна за посочените стоки.
Апелативният борд на ведомството обаче отменя това решение, като стига до заключението, че марката има фантазиен характер, тъй като средният потребител в Япония не е запознат с френския език и няма да разбере значението на думата.

петък, 16 март 2018 г.

Европейски дизайн и техническа функция - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑395/16 DOCERAM GmbH срещу CeramTec GmbH. Делото касае следното:

DOCERAM е дружество, което произвежда технически керамични компоненти. То доставя по-специално щифтове за центроване при заваряване за автомобилната промишленост, производството на текстилни машини и машиностроенето. Притежател е на няколко регистрирани промишлени дизайна на Общността за щифтове за центроване при заваряване в три различни геометрични форми, всяка от които се произвежда в шест различни вида.

Освен това CeramTec произвежда и търгува с щифтове за центроване във варианти като закриляните от промишлени дизайни на DOCERAM.

Тъй като счита, че промишлените дизайни на Общността, които притежава, са нарушени, DOCERAM предявява пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск за преустановяване на нарушението на CeramTec, което пък на свой ред предявява насрещен иск за обявяване на спорните промишлени дизайни за недействителни, с мотива че особеностите на видимия им външен вид са наложени изключително от техническата им функция.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля иска на DOCERAM и обявява спорните промишлени дизайни за недействителни, на основание че съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не подлежат на закрила.

DOCERAM обжалва решението пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия). Тази юрисдикция по-конкретно отбелязва, от една страна, че разглежданите промишлени дизайни са нови и оригинални, а от друга страна, че за съответните щифтове за центроване съществуват алтернативни промишлени дизайни, които не се ползват от закрила като промишлени дизайни на Общността. Поради това според същата юрисдикция се налага да се установи дали от наличието на такива алтернативни промишлени дизайни може да се заключи, че съответните особености на видимия външен вид на споменатите продукти не попадат в приложното поле на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002, или пък следва да се провери дали техническата функция е единственият определящ за споменатите особености фактор.

Споменатата юрисдикция отбелязва, че в съдебната практика и доктрината могат да се установят различни подходи по въпроса. Според някои от тях единственият критерий за прилагане на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е наличието на алтернативни промишлени дизайни, позволяващи да се изпълнява същата техническа функция, тъй като това показва, че разглежданият промишлен дизайн не е наложен изключително от техническата му функция по смисъла на същата разпоредба. Според обратната теза споменатата разпоредба е приложима в случаите, когато различните особености на видимия външен вид на продукта се определят единствено от необходимостта от разработване на техническо решение, а естетическите съображения нямат никакво значение. В такива случаи следователно няма никаква творческа дейност, която да заслужава закрила по правото в областта на промишления дизайн.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)   Налице ли е техническа обусловеност, която изключва закрилата на промишления дизайн по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент [№ 6/2002], и в случая, когато творческият принос към видимия външен вид няма никакво значение за продуктовия дизайн, а единственият определящ фактор за дизайна е (техническата) функционалност?

2)  Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: [о]т каква гледна точка следва да се прецени дали отделните структурни характеристики на един продукт са били избрани само от съображения за функционалност? От значение ли е погледът на „обективен наблюдател“ и ако да, как следва да се дефинира той?“.

Решението на съда:

1)  Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо.

2)  Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали съответните особености на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция по смисъла на тази разпоредба, националният съд следва да взема предвид всички обективни и релевантни за всеки конкретен случай обстоятелства. В това отношение не следва да се изхожда от възприемането от страна на „обективен наблюдател“.

сряда, 14 март 2018 г.

Битка с бисквитите и възглавниците в Милано

Eleonora Rosati публикува интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Милано. 
Италианската компания Barilla е притижател на серия от европейски марки Pan di Stelle,Galletti, Abbracci, Rigoli, Mooncake, Crostatina, Batticuori, Ringo, and Gocciole използвани за различни десерти и бисквити. 

Друга компания влиза в контакт с Barilla с предложение да използва тези марки и формата на продуктите за производството на декоративни възглавници.
Сделката не се осъществява но въпреки това компанията започва производството на такива стоки, използвайки сходни имена на регистрираните марки, като: Pandistelloso, Gallettoso, Rigoloso.

Barilla завежда съдебно дело и го печели. Според съда компанията нарушител е използвала сходни на регистрираните марки, като по този начин е нарушила правата на Barilla, която използва марките от години и е изградила тяхната репутация сред потребителите.
Аргументът на ответника, че използването на марките не е в същите класове за които те са регистрирани, поради което не е налице нарушение на права е отхвърлено от съда, според който марките са общоизвестни.
Копирайки техните имена и формите на продуктите, налагани от години от ищеца, ответника се е опитал да се възползва по нелоялен път от изградената им репутация.

понеделник, 12 март 2018 г.

Adidas спечели важно дело пред Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дела T-629/16 и T-85/16 Shoe Branding Europe BVBA срещу EUIPO. 
Делата касаят опит на Shoe Branding да регистрират следната европейска марка в клас 25:

Срещу тази марка е подадена опозиция от Adidas на основание по-ранни права върху сходни марки:
EUIPO потвърждава опозицията намирайки марките за объркващо сходни, освен това има опастност заявителя да се възползва нелоялно от репутацията изградена от марките на Adidas.
Решението е обжалвано.
Според Shoe Branding марките са различни, като освен това съществуват от дълги години на пазара в Германия в мир.
Общият съд потвърждава решението на EUIPO, определяйки марките за сходни, с риск от нелоялно възползване от репутацията на по-ранните знаци, репутация доказана от Adidas.
Според съда нелоялното поведение на заявителя е доказано чрез рекламни материали от Португалия където е използван слоган “TWO STRIPES ARE ENOUGH“.
В допълнение съда не приема, че марките са съществували в мир, тъй като няма приведени доказателства за това на европейско ниво. Дори претенцията в Германия за това не отговаря напълно на фактологията имайки предвид наличният конфликт между компаниите, който продължава с години.

петък, 9 март 2018 г.

Как да заявим европейски дизайни?

EUIPO напомня, в последния броя на Alicante news, някой от основните изисквания при подаването на заявки за европейски дизайни. Неспазването на тези изисквания може да доведе до редица проблеми в процеса на регистрация на дизайна и дори до неговото отхвърляне.
Обобщено част от важните моменти, които трябва да бъдат съблюдавани от заявителите са:

1. Представяне на дизайна - той трябва да бъде представен по ясен начин в заявката, на неотрален фон без наличие на допълващи елементи, които не са част от него. Ако такива елементи са наложителни, трябва да бъде посочен изричен отказ от защита върху тях. Дизайнът може да бъде представен в 1 до 7 визии, плюс 3 допълнителни, които не влизат в обхвата на защитата.

2. Класовете стоки за които ще важи дизайна трябва да бъдат определени много внимателно, така че защитата да покрива реалният начин на използване на дизайните. Помощ в това отношение може да бъде DesignClass софтуера на EUIPO.

3. Документите за приоритет трябва да бъдат осигурени и предоставени на ведомсдтвото в изискуемите срокове, в противен случай приоритетът може да бъде загубен.

Повече информация може да откриете тук.

сряда, 7 март 2018 г.

Конър Макгрегър с битка на IP сцената

Известният MMA борец и боксьор Конър Макгрегър освен битките си на ринга, продължава и с битките си на IP сцената.
Боксьорът опитва от години да регистрира няколко европейски марки, като Conor McGregor, The Notorious (негов псевдоним), Notorious, I Am Boxing, ChampChamp, Mystic Mac.
Срещу всяка една от тези марки има подадени опозиции от притежатели на по-ранни права.
В същото време Conor McGregor атакува всяка марка, която засяга неговите интереси, като например случаят с заявените от Gazala Khan марки съдържащи Conor McGregor и Notorious във Великобритания.
Желанието на Макгрегър да регистрира и защитава тези марки не е случайно. Това е свързано с неговата мърчандайзинг стратегия, която може да бъде доходоносен бизнес за всеки известен спортист.
В същото време това е и пример за нуждата от предварителна стратегия за интелектуална собственост. Използваните от спортистите наименования, извън личните имена естествено, трябва да бъдат програмирани по такъв начин, така че в последствие да могат да получат нужната закрила. Едно от изискванията е да се прави предварително проучване за регистрабилност на марки, така че да се избягват потенциални конфликти. В същото време марките трябва да бъдат регистрирани възможно по-ранно, преди съответното лице да е придобило широка известност, която сама по себе си провокира недобросъвестни заявки от други лица.
Източник: Claire Jones, Novagraaf.

понеделник, 5 март 2018 г.

Част от песен на Тейлър Суифт е определена, като неоригинална от съд в САЩ

Съд в Лос Анджелис определи част от песен на Тейлър Суифт, като неоригинална.
Делото e започнато от Sean Hall и Nathan Butler, автори на песента Playas Gon’ Play изпълнявана от групата 3LW през 2001 година.
Една от основните фрази в тази песен е “Playas, they gonna play / And haters, they gonna hate.”
Според авторите към 2001 година тази фраза е напълно оригинална. Тя представя персонажи, които играят играта и такива които мразят.
Според авторите песента на Тейлър Суифт "Shake It Off" нарушава авторските права върху тяхната фраза, тъй като съдържа сходна такава: “Cause the players gonna play, play, play, play, play and the haters gonna hate, hate, hate, hate, hate.” Според обвинението тази фраза съставлява 20% от цялата песен, което я прави значителна част.
Компанията на Тейлър Суифт подава молба пред съда за отхвърляне на обвинението, като несъстоятелно, тъй като авторското право не закриля кратки фрази и идеи.
Според съда в конкретния случай няма нарушаване на авторските права на Sean Hall и Nathan Butler, тъй като фразата използвана в песента "Shake It Off" е лишена от всякаква оригиналност и креативност, поради което не може да бъде обект на авторско право. 
Източник: IP Watchdog.

петък, 2 март 2018 г.

Кратки IP новини

1. Свободни позиции за инженери и учени. За повече информация тук. 

2. iPad, Mi Pad, Your Pad? За повече информация тук. 

3. Olympic games well covered by Intellectual Property. За повече информация тук. 

сряда, 28 февруари 2018 г.

Google премахна ‘view image’ бутонът и постигна сделка с Getty

Google анонсира премахването на ‘view image’ бутонът при търсенето на снимки в своята интернет търсачка.
Това решение е следствие от постигнато споразумение с един от най-големите разпространители на фотографски произведения в света Getty.
В резултат на сделката, Google осигурява достъп до съдържанието на Getty за всичките си предоставяни услуги. В същото време Getty постигна напредък относно отстояването правата на авторите на произведенията. 
Макар  ‘‘view image’ бутонът да не е достъпен вече, visit’ бутонът ще е на разположение на потребителите, който ще ги отвежда директно до източника на съответните произведения.
Повече информация тук.

понеделник, 26 февруари 2018 г.

JUWEL не може да бъде европейска марка

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-31/16; adp Gauselmann GmbH v EUIPO.
Делото касае опит за регистрация на европейска марка JUWEL за класове 9, 29, 41.
EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания, член 7(1)(b) и (c) EUTMR.
Марката се състой от немската дума JUWEL, която в превод има две значения - скъпоценен камък и нещо скъпоценно.
Според ведомството марката се отказва не на основание директна описателност, а на база липса на отличителност, тъй като марката предава значение на стоките, като скъпоценни, ценни.
Съдът потвърждава това решение.
Източник: Alicante news.

петък, 23 февруари 2018 г.

Паметници на културата във Франция, комерсиално използване и решение на съда

Конституционният съд във Франция излезе с решение по дело започнато от Wikimedia France относно законността на промени в закона за културното наследство в страната, според които използването на изображение на културни паметници за комерсиални цели може да става само с разрешение на съответната институция отговорна за паметника.

Според Wikimedia France това е противоконституционно, тъй като нарушава правилото за времево ограничаване правата на интелектуална собственост, правото за свободно осъществяване на бизнес в страната, правото на собственост и правото на равенство.

Според решението на съда обаче, промените в закона не са противоконституционни, тъй като закона предвижда редица изключения, като например използване за информационни цели, за обучение, за културни цели и такива свързани с общественото благо.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: The 1709 blog.

сряда, 21 февруари 2018 г.

Правене на бизнес в Китай - помощ от Европейската комисия

Искате да развивате бизнес в Китай но не сте сигурни какви са правните изисквания за това или как може да защитите интелектуалната си собственост?
Европейската комисия и EUIPO се опитват да отговорят на тези въпроси създавайки новата платформа IP KEY CHINA, която ще дава достъп до различна информация, включително и от правен характер, която да улесни осъществяването на бизнес в Китай, като същевременно гарантира интересите на европейските компании.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 19 февруари 2018 г.

‘Swiss Military’ - между бизнесът и армията

Федералният Административен съд в Швейцария излезе с решение по дело между швейцарската армия и производителят на часовници Charmex, който притежава регистрирана марка ‘Swiss Military’ от 2005 година.
През 2012 армията опитва да регистрира идентична марка за идентични и сходни стоки, срещу който опит Charmex подава опозиция.
Патентното ведомство потвърждава опозицията и отхвърля заявката на армията, която обжалва.
Според решението на съба обаче, швейцарската армия има право да регистрира такава марка и само тя има право да я използва. Съдът счита, че няма доказателства, че потребителите свързват ‘Swiss Military’с производителя на часовници, а не с армията.
За Charmex това решение е неприемливо, тъй като до момента армията не е проявявала никакъв интерес към подобна марка, освен това компанията е инвестирала средства за нейното развитие през годините.
Според информация опитите на компанията да получи разрешение от армията за продължаване използването на марката са неуспешни.
Източник: WIPR.

петък, 16 февруари 2018 г.

Кратки IP новини

1. Следващо поколение изобретения. За повече информация тук.

2. Търговски тайни - какво трябва да знаят европейските компании. За повече информация тук.  

3. Европейското патентно ведомство и Аржентина ще си сътрудничат относно патентоването.
За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

сряда, 14 февруари 2018 г.

Червен цвят, стойност и обувки

Главният адвокат на Европейския съд M. Szpunar излезе със становище по много интересното дело Case C‑163/16 - Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS v Van Haren Schoenen BV.
Генералният адвокат вече излезе с мнение по това дело през 2017 но изненадващо Съда прецени, че делото трябва да се разглежда в по-голям съдебен състав поради, което върна процедурата и прикани страните към нови становища. 
Накратко делото касае: 

Г‑н Louboutin е дизайнер, който създава по-конкретно дамски обувки на висок ток. Особеното на тези обувки е, че външната част на подметката системно е покрита с червен цвят.

На 28 декември 2009 г. Louboutin подава заявка за марка, която на 6 януари 2010 г. е регистрирана за стоки от клас 25, а именно „обувки (освен ортопедични обувки)“, като марка на Бенелюкс № 0874489 (наричана по-нататък „спорната марка“). На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията, изразяващо се в ограничаване на обхванатите стоки до „обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

Тази марка е описана като състояща се: „от цвета „червен (Pantone 18 1663TP)“, покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“. Тя е възпроизведена по-долу:


Van Haren управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия. През 2012 г. Van Haren продава дамски обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с искане да се констатира нарушение от Van Haren на правата върху марка, като това му искане е уважено.

Van Haren подава възражение срещу това неприсъствено съдебно решение на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, като изтъква недействителността на спорната марка.

В акта за преюдициално запитване Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) уточнява, че защитната стратегия на Van Haren се състои в твърдението, че в действителност спорната марка представлява двуизмерна марка, в случая червеният цвят, който, нанесен върху подметките на обувките, съответства на формата на посочените обувки и им придава значителна стойност.

Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата марка не представлява просто двуизмерна марка, доколкото тя е неразделно свързана с подметката на обувката. Тя отбелязва, че ако се установи, че спорната марка съответства на един от елементите на стоката, от това следва, че не е очевидно дали понятието за „форма“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 се ограничава само до триизмерните характеристики на стоката, като контурите, размера или обема на стоката, с изключение на цветовете.

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че ако се приеме, че понятието „форма“ не включва цветовете на стоката, посочените в член 3, параграф 1, буква д) основания за отказ няма да се прилагат, така че дадено лице би могло да получи постоянна защита за марки, включващи цвят, който е свързан с функционалността на стоките, например светлоотразителни защитни облекла или покрити с изолираща опаковка бутилки.


Новото становището на Главния адвокат е:


„Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че той може да се прилага по отношение на знак, който се състои от формата на стоката и с който се търси защита на определен цвят. Понятието за „форма, която придава значителна стойност“ на стоката, по смисъла на тази разпоредба се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не позволява да бъде взета предвид репутацията на марката или на нейния притежател“.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Битка за вино на европейската сцена

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑102/17, Cantina e oleificio sociale di San Marzano v EUIPO. 
Делото касае опит на италианската компания за вино Cantina e oleificio sociale di San Marzano да регистрира следната европейска марка в клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанската компания  Miguel Torres на основание по-ранна марка Sangre de Toro, регистрирарна за вино.
Първоначално EUIPO отхвърля опозицията по впоследствие Апелативният борд я потвърждава.
Решението е обжалвано от заявителя, който твърди, че стоките в двете марки са различни с оглед на разликите в географските региони в които се произвеждат вината, дистрибуцията им и тн.
Съдът отхвърля тези доводи, като счита марките за сходни при наличие на идентичност на стоките.

петък, 9 февруари 2018 г.

Кратки IP новини

1. Онлайн курс за предварителния изпит за европейски патентни представители. За повече информация тук. 

2. Марки и онлайн платформи: защита на вашите продукти. За повече информация тук.

3. Brexit: възможност или заплаха за арт индустрията? За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

сряда, 7 февруари 2018 г.

Дизайн на джанти, реплики и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по свързани дела C‑397/16 и C‑435/16, Acacia Srl срещу Audi AG. Делата касаят следното:

Дело C‑397/16

Audi притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.

Acacia произвежда лети автомобилни джанти с марката „WSP Italy“ и ги продава на собствения си интернет сайт, който е достъпен на няколко езика. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Audi. Произвежданите от Acacia джанти имат печат „NOT OEM“, което означава „не е произведено като оригинално оборудване“. В търговската и техническата документация, придружаваща тези продукти, във фактурите за продажба, както и на интернет сайта на Acacia е посочено, че разглежданите джанти се продават само като резервни части, които да се използват при поправки.

Audi предявява пред Tribunale di Milano (Първоинстанционен съд Милано, Италия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.

Acacia подава въззивна жлба пред Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия). Последният, след като по-специално отбелязва, че практиката на италианските съдилища и на съдилищата на другите държави членки по прилагане на така наречената „клауза за поправка“ е противоречива, приема, че са налице сериозни съмнения как трябва да се тълкува член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

При тези обстоятелства Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допускат ли принципите на свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги във вътрешния пазар, принципът на ефективност на европейските правила за конкуренция и на либерализация на вътрешния пазар, принципите на полезно действие и еднакво прилагане на европейското право в рамките на Европейския съюз, разпоредбите на вторичното право на Европейския съюз като Директива 98/71, и по-специално член 14 от нея, член 1 от Регламент [(ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (ОВ L 129, 2010 г., стр. 52)] и Правило [№ 124 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) — Единни изисквания относно одобрението на колела за пътнически автомобили и техните ремаркета], тълкуване на член 110 от Регламент № 6/2002, съдържащ клаузата за поправка, което изключва джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, одобрена въз основа на посоченото Правило № 124, от понятието част от съставен продукт (автомобил), позволяваща поправяне на този продукт и възстановяване на първоначалния му вид?

2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключват ли разпоредбите относно правата на индустриална собственост върху регистрирани промишлени дизайни, след претегляне на интересите, посочени в първия въпрос, прилагане на клаузата за поправка по отношение на допълващи продукти, копия, които могат да бъдат избирани по друг начин от клиента, с мотива че клаузата за поправка трябва да се тълкува ограничително и да се счита за приложима единствено по отношение на резервните части, чиято форма е свързана с продукта, тоест части, чиято форма е предопределена, по същество без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт, и за неприложима по отношение на други, считани за взаимозаменяеми части, които могат свободно да се монтират според вкуса на клиента?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, какви мерки следва да вземе производителят на джанти копия, за да осигури законното движение на продуктите, предназначени за поправяне на съставния продукт и възстановяване на оригиналния му изглед?“.

Дело C‑435/16

Porsche притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.

Произвежданите от Acacia джанти се продават в Германия на неговия интернет сайт, който е предназначен за крайните потребители и е достъпен на немски език. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Porsche. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според Acacia произвежданите от него джанти, предназначени за моторни превозни средства Porsche, могат да се използват само на превозните средства на този производител. Пред запитващата юрисдикция Porsche изтъква, че процесните джанти се предлагат и в цветове и размери, които не съответстват на оригиналните продукти.

Porsche предявява пред Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.

След като въззивната им жалба срещу неговото решениее отхвърлена, Acacia и г‑н D’Amato подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Последната отбелязва, че уважаването на жалбата зависи от това дали Acacia може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Според нея обаче тълкуването на тази разпоредба поражда някои затруднения.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага само за части със задължителна форма, тоест такива, чиято форма по принцип е предопределена, без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт и поради това не може да се избира свободно от клиентите — каквито са например автомобилните джанти?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага само за предлагането на продукти с идентично оформление, тоест на продукти, които съответстват на оригиналните едновременно по цвят и по размер?

3) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага в полза на продавача на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, само ако този продавач обективно гарантира, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправка, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт?

4)При утвърдителен отговор на третия въпрос, какви мерки трябва да вземе продавачът на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, за да гарантира обективно, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправки, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт? Достатъчно ли е в това отношение:

a) продавачът да включи в каталога си указанието, че продуктът се продава единствено за извършване на поправки с цел да се възстанови първоначалният изглед на съставния продукт, или

б) е необходимо продавачът да доставя продукта само при условие че купувачът (дистрибутор или потребител) писмено декларира, че ще използва предлагания продукт само за извършване на поправка?“.

С решение на председателя на Съда от 25 април 2017 г. дела С‑397/16 и C‑435/16 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

Решението на съда:

 1) Член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ не изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт.

2) Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — резервната част да изглежда по същия начин като частта, която първоначално е била включена в съставния продукт при неговото пускане на пазара.

3)  Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт е длъжен да положи грижа, че потребителите надолу по веригата ще спазват условията, установени с посочената разпоредба.