сряда, 18 юли 2018 г.

Доказване на марка с репутация от страна на Puma - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑564/16 P, EUIPO срещу PUMA. Делото касае опит на италианска компания да регистрира следната европейска марка в клас 7 -  „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“:

Срещу тази заявка Puma подава опозиция на основата на няколко по-ранни марки в класове:
- клас 18: „Чанти за носене през рамо и пътни чанти; пътнически чанти и куфари, по-специално за спортни уреди и облекло“;
- клас 25: „Облекла; боти, обувки и пантофи“;
- клас 28: „Игри и играчки; уреди за гимнастически упражнения; уреди за гимнастика и спортни уреди (невключени в други класове), включително и спортни топки“:
В допълнение компанията претендира и наличие на марка с репутация на територията на ЕС.
EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма достатъчно доказателсдтва за наличие на репутация. Причината за това е че Puma предоставя стари решения на EUIPO относно опозиции свързани с нейни марки, в които решения марките на компанията са били признавани за такива с репутация. Според ведомството тези решения не са обвързващи, тъй като всеки казус е сам за себе си.
При обжалването обаче Общият съд отхвърля това решение на EUIPO.
Европейският съд потвърждава решението на Общия съд, като определя че:

Освен това от посочената точка 30 от обжалваното съдебно решение следва също, че в тези три предходни решения компетентните инстанции на EUIPO са констатирали, че една от по-ранните марки е била приета, „въз основа на многобройни доказателства“, за ползваща се с „много добра репутация, поне във Франция“, и че за друга от тях също е било прието „с оглед на представените многобройни доказателства“, че е придобила „много добра репутация чрез използването си в Съюза“ и че се е ползвала „с подчертан отличителен характер, произтичащ от нейното „продължително и интензивно“ използване и от „много доброто ѝ познаване“. Общият съд също така установява, че някои от посочените решения описват много подробно доказателствата, които са позволили да се приеме наличието на репутация на по-ранните марки.

В този контекст трите предходни решения са представлявали, доколкото с тях е призната репутацията на по-ранните марки, важна индиция за това, че последните са можели да се приемат и в рамките на разглежданото производство по възражение за ползващи се с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, както вече бе посочено в точка 81 от настоящото решение.

Поради това, както бе постановено в точка 76 от настоящото съдебно решение, EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma, и е трябвало да мотивира изрично решението си в конкретния случай, доколкото е преценила да приеме различен подход спрямо възприетия в посочените решения по отношение на репутацията на по-ранните марки.

понеделник, 16 юли 2018 г.

TMView разшири възможностите за търсене на образни марки

EUIPO съобщава за разширяване на функциите за търсене през общата база данни за търговски марки TMView.
С промените вече е възможно да бъдат търсени образни елементи на търговски марки в базите данни на Испания, България, Литва и Гърция.
По този начин се предоставя възможност за търсене на близо 7 милиона образни марки през TMView.
Друга опция предоставяна при търсене на образни марки е възможността за търсене само за част от визията на марката.
Повече информация може да откриете тук.



петък, 13 юли 2018 г.

9 стъпки относно защита на марки при продажба в Амазон

Elizabeth Ward (Virtuoso Legal) публикува интересна статия за Lexology, която разисква някои от основните стъпки при използването и защитата на търговски марки, които са в основата на осъществяване на бизнес в Амазон.
Обобщено стъпките, които трябва да бъдат взети предвид от всеки търговец със собствена марка в Амазон са:

1. Изберете стабилна марка - за да може да бъде регистрирана, марковото име трябва да бъде отличително и да не бъде описателно за стоките и услугите за които ще се ползва;
2. Защитете търговската си марка на териториите на които ще продавате своите продукти;
3. Преценета каква марка да защитите - словна или комбинирана. Всяка от тях дава различен обхват на закрилата в зависимост от конкретния случай;
4. Марката ви не трябва да бъде описателна;
5. Направете проучване дали за вашата марка вече няма регистрирани идентични или сходни марки за идентични или сходни стоки;
6. Не се страхувайте да правите разходи за защита на вашата марка, това ще ви спести доста по-големи разходи в бъдеще;
7. Атакувайте нарушителите на вашите права в началото;
8. Бъдете проактивни и наблюдавайте за нарушители на вашите права;
9. Не разчитайте на общи политики за защита на вашите права;
Цялата саттия може да откриете тук.

сряда, 11 юли 2018 г.

Защо проучванията за търговски марки са ключови при стартиране на нов бранд или бизнес?

Създаването и защитата на търговска марка е продължителен процес изискващ разработване на план за неговото осъществяване.
Част от този план е и регулярното търсене в базите данни на патентните ведомства за наличие на по-ранни идентични или сходни марки на избраното име. 
Защо това е важно?
Дори да създадете отличително име, което да може да бъде регистрирано, като търговска марка, е твърде възможно то вече да е било регистрирано от друго лице. Ако това е така и вие стартирате неговото пазарно използване срещу вашата заявка за марка може да бъдат подадени опозиции, а вие да бъдете съдени, като нарушител на чужди права.
За да бъдат избегнати тези негативни последици е задължително още в процеса на създаване на един бранд да бъдат правени регулярни проучвания в базите данни на патентинте ведомства за наличие на по-ранни марки.
Тук е важно да се уточни, че неспециалисти в областта на интелектуалната собственост могат да направят само частично проучване, тоест могат да открият и преценят наличието на идентични марки за идентични стоки. Преценката на сходството между същите обаче изисква задълбочени познания относно законодателствата и съдебната практика.
Снимка: Wokandapix, Pixabay.

понеделник, 9 юли 2018 г.

Кратко ръководство за управление на интелектуална собственост

Albert Ferraloro (Wrays) публикува интересна статия за Lexology представляваща полезно ръководство за нужните стъпки, които трябва да бъдат предприети за целите на управлението на интелектуалната собственост. Част от засегнатите въпроси са:

- Кой може да създава интелектуална собственост?
- Кога може да бъде създадена интелектуалната собственост?
- Какви стъпки да бъдат предприети за идентифициране на интелектуалната собственост?
- Добри бизнес практики.
- Разбиране за обхвата на интелектуалната собственост.
- Създаване на култура за интелектуална собственост.
- Какви са рисковете от лошото управление на интелектуалната собственост?
Пълният текст на статията може да откриете тук.

петък, 6 юли 2018 г.

Кратки IP новини

1. WIPO Academy стана на 20 години. За повече информация тук. 

2.Ръководсдтво за управление на интелектуалната собственост. За повече информация тук

3. Хей, DJ! Лицензирал ли си музиката, която пускаш? За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 4 юли 2018 г.

Съд в Австрия определи Youtube за отговорен за нарушаване на авторски права в Австрия

Съд във Виена постанови решение с което признава You Tube за отговорен относно нарушаване на авторски права върху произведения качвани на платформата. Делото касае обвинения от страна на телевизионната компания Puls4 за неразрешено качване на нейно съдържание от потребители в платформата.
Отбранителната позиция на You Tube в случая се основава на Директива 2000/31/EC за електронната търговия, според която:

Чл.14   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна на получателя на услугата, държавите-членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:
a)
доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или
б)
доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Тази възможност обаче е приложима само за доставчици на съдържание. Съдът във Виена обаче не приема, че You Tube отговаря на определението за такъв доставчик, предоставено  от практиката на Европейския съд, според която:

". , , вместо да се ограничава само до предоставянето на тази услуга неутрално чрез техническа и автоматична обработка на данните, предоставени от нейните клиенти, изпълнява активна роля от такова естество, че да й даде знания или да контролира тези данни. "(Съд на ЕО в L'Oreal ./.eBay).

Според съда във Виена You Tube обработва качваната информация, събира данни за нея и нейните потребители и я промотира. Поради това съдът приема, че You Tube не отговаря на определението за неутрален доставчик на съдържание.
Най-вероятно решението ще бъде обжалвано но така или иначе то е показателно за по-рестриктивният позход на съдилищата в Европа към подобен тип платформи.
Източник: Morrison & Foerster LLP - John F. Delaney, Christiane Stuetzle and Christoph Wagner, for Lexology.
Image: freephotocc, Pyxaby.

понеделник, 2 юли 2018 г.

Какво реши общият съд на ЕС в дело за марки в модната индустрия?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑241/16, El Corte Inglés, SA, e v European Union Intellectual Property Office (EUIPO). 
Делото касае опит за регистрация на европейска словна марка EW за следните стоки:

Клас 3: "Препарати за избелване и други вещества за пране; почистващи, полиращи, почистващи и абразивни препарати; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса; пасти за зъби;
Клас 18: "Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; животински кожи, кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и чадъри; бастуни; камшици, колани и седларски артикули ";
Клас 25: "Облекло, обувки, шапки за глава".

Срещу тази марка е подадена опозиция на основата на по-ранна европейска марка WE за следните стоки:

Клас 3: "Сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса";
Клас 18: "Кожа и имитация на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; чадъри и чадъри; куфари и пътни чанти; торбички, които не са включени в други класове ";
Клас 25: "Облекло, обувки, шапки за глава".

EUIPO взема решение за потвърждаване на опозицията считайки марките за объркващо сходни.
При обжалването Общият съд обаче анулира решението на EUIPO заключавайки, че марките не са сходни поради факта, че те са кратки думи състоящи се от едва две букви, които са в различна последователност. Съдът припомня, че в такива случаи потребителите могат да направят по-лесно разграничение между знаците. В допълнение марките са различни и в фонетично отношение, а за потребителите използващи английски език те са различни и в концептуално отношение.

петък, 29 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1. 2017 summed up: annual report video now available. За повече информация тук. 

2. Правоприлагане на права на интелектуална собственост. За повече информация тук

3. Използване на снимки от интернет. За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 27 юни 2018 г.

Регистрация на марки в Евразийския съюз

Евразийският съюз е икономическо обединение между Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргистан. Liudmila Serova (Gorodissky & Partners) публикува интересна статия за Lexilogy относно регистрацията на търговски марки в Евразийския съюз. В това отношение защитата на марки може да бъде осъществена по няколко различни начина:

1. Регистрация на национални марки във всяка отделна държава - статията дискутира някои интересни особености от подобен тип защита в отделните страни. Например статутът на общоизвестна марка в Казахстан трябва да се доказва на всеки период от 10 години. Друг интересен момент е периодът за доказване използване на търговска марка, който е 3 години в Русия, Казахстан и Киргистан.

2. Защита на търговски марки чрез Мадридската система за международна регистрация на марки.

3. Регистрация на регионални EAEU марки - нова възможност, която представлява подаване на една заявка с посочване на държавите от Евразийският съюз, където се търси защита.

Повече информация може да откриете тук.


вторник, 26 юни 2018 г.

Как се уреждат авторски и сродни права от хотели, ресторанти и търговски обекти?

Дирекция „Авторско право и сродните му права“ към Министерство на културата публикува интересна разясняваща брошура относно уреждане на авторски и сродни права в хотели и ресторанти, търговски обекти и организатори на събития.
Материалът представя по достъпен начин информация за основните авторски и сродни права, които трябва да бъдат уредени и начинът по който това да стане.
Повече информация тук.

понеделник, 25 юни 2018 г.

Аудио книги, авторско право и прехвърляне на вина към родителите

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑149/17 Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer. Делото касае следното:

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe AG, дружество по германското право, е носител на авторските и сродните им права върху аудиоверсията на книга.

Г‑н Michael Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. този звукозапис е споделен за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че IP адресът принадлежи на г‑н Strotzer.

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови нарушението на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище, но че доколкото му е известно, те не са имали аудиокнигата на своя компютър, не са знаели за съществуването ѝ и не са ползвали софтуера за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на разглежданото нарушение компютърът бил изключен.

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за извършител на твърдяното нарушение на авторските права, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение. Bastei Lübbe обжалва пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) — запитващата юрисдикция по настоящото дело.

Запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че г‑н Strotzer носи отговорност като извършител на твърдяното нарушение на авторското право, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице, поради което съществува голяма вероятност той да е извършителят. Запитващата юрисдикция обаче среща трудност с оглед на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие(4).

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof приема, че съществува фактическа презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица към момента на нарушението, то не съществува такава фактическа презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

В подобни случаи практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството е имал достъп до въпросната интернет връзка, нейният притежател не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2) Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Становище на Генералния адвокат:

„Член 8, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 13, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват във вътрешното право на държавите членки да се въведе презумпция за отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушенията на авторските права, извършени посредством тази връзка. Ако обаче вътрешното право предвижда такава презумпция с цел да осигури защитата на посочените права, тази презумпция трябва да се прилага последователно, за да се гарантира ефективността на защитата. Правото на зачитане на семейния живот, признато в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не може да се тълкува по начин, който би лишил носителите на авторски права от всякаква реална възможност за защита на правото им на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата на основните права“.

снимка: sik-life / 95 images, Pixabay

петък, 22 юни 2018 г.

Red Bull спечели казус относно барбекю марка във Великобритания


Red Bull спечели опозиция във Великобритания срещу следната заявена национална марка за клас 11 барбекю, грилове и пелети.

Опозицията е основана на по-ранна словна марка Red Bull и на следната комбинирана марка, за клас 11:

Според патентното ведомство на Великобритания е налице фонетично сходство между марките. Думите BBQ Grills в по-късната марка нямат нужната тежест да разграничат марката поради неотличителният им характер. С оглед на това е много вероятно потребителите да произнасят само първата част от марката.
От концептуална гледна точка, марките са силно сходни, докато от визуална марките не са сходни поради различното си графично представяне.
По-ранните марки на Red Bull за в пет годишният срок за използване поради, което въпросът за тяхното реално използавне в клас 11 не стой на дневен ред.
В своето заключение, ведомството приема марките за сходни до степен да създадът объркване в потребителите относно свързаност на компаниите, които ги използват.
Източник: WIPR.

сряда, 20 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1. Първо издание на програмата на EUIPO за обучение относно търговски марки и промишлени дизайни. За повече информация тук.  

2.  Фармацевтични продукти: Комисията прецизира правилата във връзка с интелектуалната собственост. За повече информация тук.  

3. Vtree Energy: Създаване на соларно бъдеще чрез интелектуалната собственост. За повече информация тук.  https://www.iprhelpdesk.eu/sites/default/files/newsdocuments/Case-Study-Vtree.pdf

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

понеделник, 18 юни 2018 г.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

петък, 15 юни 2018 г.

Европейският съд взе решение относно червения цвят на обувките Louboutin

Европейският съд излезе с решение по изключително важното и интересно дело C‑163/16, Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV. Делото касае следното:
Christian Louboutin създава и произвежда обувки.

На 28 декември 2009 г. г‑н Louboutin подава заявка за регистрация на марка на Бенелюкс в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, която е регистрирана на 6 януари 2010 г. под номер 0874489 за стоки от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответстващи на следното описание: „Обувки (освен ортопедични обувки)“ (наричана по-нататък „спорната марка“).

Тази марка е изобразена по следния начин:



В заявката за регистрация спорната марка е описана по следния начин:„Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.

На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията на спорната марка, състоящо се в ограничаване на обхвата на защита на тази марка до „Обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

През 2012 г. Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

На 27 май 2013 г. Christian Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с иск за установяване на нарушение на правата върху спорната марка срещу Van Haren. На 17 юли 2013 г. този съд постановява неприсъствено решение, с което уважава частично исканията на Christian Louboutin.

Van Haren подава възражение срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага), като изтъква на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, че спорната марка е недействителна. Според Van Haren тази марка е двуизмерна фигуративна марка, а именно повърхност в червен цвят.

Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) счита, на първо място, че предвид графичното представяне и описанието на спорната марка червеният цвят е неразделно свързан с подметката на обувка, поради което тази марка не може да се квалифицира само като двуизмерна фигуративна марка. Според запитващата юрисдикция тази преценка не се променя от обстоятелството, че в описанието на посочената марка се уточнява, че „контурът на обувката не е част от марката“. Напротив, посоченото уточнение потвърждава тази преценка предвид това, че според споменатото описание контурът на обувката, изобразен в графичното представяне на спорната марка, има за цел да изясни разположението на тази марка, а не да я сведе до двуизмерна марка.

Запитващата юрисдикция констатира по-нататък, че през есента на 2012 г. „значителна част от потребителите на дамски обувки с висок ток в Бенелюкс е в състояние да идентифицира обувките на [Christian Louboutin] като произхождащи от него и следователно да ги разграничи от дамските обувки на висок ток [с произход] от други предприятия“, поради което към тази дата за тези продукти спорната марка е била възприемана като марка.

Запитващата юрисдикция освен това счита, че червената подметка придава значителна стойност на обувките, продавани от Christian Louboutin, доколкото това оцветяване е част от външния вид на тези обувки, който има важна роля при вземането на решение за закупуването им. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Christian Louboutin първоначално е използвал червеното оцветяване на подметките по естетически причини, преди да го възприеме като установяващо произхода и да го използва като марка.

Тази юрисдикция отбелязва на последно място, че тъй като спорната марка се състои от цвят, поставен върху подметката на обувка, който следователно съвпада с елемент от стоката, възниква въпросът дали изключението, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, се прилага за тази марка. В това отношение тя иска да се установи дали понятието „форма“ по смисъла на тази разпоредба се свежда единствено до триизмерните характеристики на дадена стока, като контура, размерите и обема ѝ, или това понятие се отнася до други, нетриизмерни характеристики на дадена стока.

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.

Решение на съда:

Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

сряда, 13 юни 2018 г.

Premier League отбеляза гол в опозиции срещу сходни марки във Великобритания

Английската Premier League спечели опозиция срещу слединте заявени марки във Великобритания за клас 41:

Марките са заявени от  International Group Management Limited  във връзка с организиране на състезания за видео игри. 
Опозициите срещу тези марки са основани на серия от по-ранни марки за клас 41, като ‘Premier League’, ‘Fantasy Premier League’ и комбинирана марка:
Според Premier League нейните марки се ползват с репутация сред потребителите във Великобритания от дълги години, поради което заявените марки опитват да се възползват от нея.
International Group Management Limited контрират, че марките на се сходни поради наличието на думата ‘Esports’ и факта, че Premier League  описва вида на състезанието. Освен това видео игрите на са конкуриращ се спорт на реалния футбол.
Според ведомството обаче марките са сходни, тъй като доминиращият елемент в тях Premier League се ползва с репутация от дълги години, поради което потребителите биха приели, че използването на марката за видео игри е свързано със собственика на по-ранните марки.
Източник: WIPR.

понеделник, 11 юни 2018 г.

Черно гора се присъедини към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Черна гора към общата база данни за дизайни DesignView, като по този начин участващите патентни водомства стават 65. DesignView предоставя достъп до над 13 милиана дизайна по света.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 8 юни 2018 г.

BET 365 спечели залагане пред Общият съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по казус относно европейска марка BET 365. 
Марката е заявена през 2007 година за различни класове включително клас 41, като EUIPO постановява отказ на абсолютни основания, липса на отличителност и описателност. Думата BET означава залог, залагам, докато 365 може да се възприеме, като броят на дните през които може да се залага.
След предоставени доказателства за придобита отличителност марката е регистрирана.
През 2013 година Bet365 Group подава опозиция срещу марка ‘b365’. Като контра мярка, заявителят на марката иска заличаване на марка BET 365 поради описателност за посочените стоки и услуги. Първоначално EUIPO отхвърля искането по в последствие Апелативният борд го потвърждава. Решението е обжалвано.
Според Общият съд марка BET 365 притежава нужната степен на придобита отличителност за клас 41 на база приведените доказателства, като данни за посещения в сайтовете на BET 365, проведени рекламни кампании, приходи, пазарен дял. 
Източник: Stobbs IP - Daniel Bailey, Lexology.

сряда, 6 юни 2018 г.

ЕС атакува Китай пред СТО относно нелоялни практики касаещи интелектуална собственост и технологичен трансфер

Европейската комисия заведе дело срещу Китай пред Световната Търговска Организация (СТО) относно нелоялна практика свързана с технологичен трансфер прилагана от Китай спрямо европейски компании.
Причината за недоволството на ЕС в случая е изискването всяка европейска компания, която иска да оперира на територията на Китай да споделя интелектуална собственост, включително ноу-хау и технологии с местни партньори, което не е основано на свободно договаряне и пазарна основа.
Комисарят по търговия на ЕС Cecilia Malmström заяви, че иновациите и ноу-хауто са основата на съвремената икономика на знанието, които правят европейските компании конкурентни и създават хиляди работни места. Поради тази причина Европейската комисия ще направи всичко възможно за да защити интересите на притежатилете на интелектуална собственост.
Повече информация тук.
Източник: Европейската комисия.

понеделник, 4 юни 2018 г.

Григор Димитров заяви нова търговска марка в България

Григор Димитров заяви нова комбинирана марка в България, видно от базата данни на Патентно Ведомство, състояща се от думите "ГРИГОР ДИМИТРОВ ГРИШО" и негово изображение. Марката е заявена за множество класове от Ницката класификация.
Тенесистът притежава още две национални марки в България, както и една европейска марка. В допълнение неговото име е регистрирано и като домейни в областите .bg, .com, .eu.
Тази активност на тенесистът не е изненадваща и е добър пример за прилаганата стратегия от повечето от известните спортисти и личности по света, които защитават своите имена и образи, като обекти на интелектуална собственост с цел последващото им комерсиално използване в различни мърчандайзинг и рекламни кампании.
В това отношение съществува разлика между европейският и американски подход. Докато в Европа защитата на правата на известните личности се базира на класическото законодателство в областта на интелектуалната собственост за търговски марки, дизайни, авторско право и др., в САЩ съществува и специално законодателство, така нареченото "Personality rights", което допълнително улеснява тези личности при отстояване на правата им във връзка с комерсиалното използване на техни идентификатори - име, образ, репутация и тн.

петък, 1 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1.CJEU in C-395/16, Doceram vs. CeramTec, interprets the concept of technically required features of appearance excluded from protection under Community designs Regulation. За повече информация тук. 

2. Colour it mine: защита на цветови търговски марки. За повече информация тук. 

3. Euro-PCT ръководство: PCT процедура пред EPO. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 30 май 2018 г.

Решение на Европейския съд относно усоетяване на паралелен внос на стоки


Европейският съд излезе с решение по дело C‑642/16 Junek Europ-Vertrieb GmbH срещу Lohmann & Rauscher International GmbH & Co. KG. Делото касае следното:

Lohmann & Rauscher International е притежател на марката на Европейския съюз „Debrisoft“, регистрирана на 22 юни 2010 г. под № 8852279 за „санитарни продукти за медицински цели“, „пластири“ и „превързочни материали“. Това дружество произвежда и продава по-специално продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“ — превързочни марли, използвани за повърхностна обработка на рани.

Junek Europ-Vertrieb е установено в Австрия дружество, което при условията на паралелен внос търгува в Германия със санитарни продукти за медицински цели и превързочни материали, произведени от Lohmann & Rauscher International и изнесени за Австрия.

На 25 май 2012 г. Lohmann & Rauscher International закупува в аптека в Дюселдорф (Германия) една кутия от продукта „Debrisoft за дебридеман, СТЕРИЛНИ, 10x10 cm, 5 броя“, по-рано внасян в Австрия от Europ-Vertrieb Junek. Преди да продаде продукта на аптеките, това дружество поставя етикет върху тази кутия етикет (наричан по-нататък „спорният етикет“) със следната информация: предприятието осъществило вноса, адреса и телефонния номер на доставчика, баркод и централен фармацевтичен номер. Етикетът е поставен върху част от кутията, на която не са отпечатани други данни, и не скрива марката Lohmann & Rauscher International.

Опаковката на продукта е изменена, както е показано по-долу, като спорният етикет се намира отдолу вляво:


След увеличение спорният етикет изглежда по следния начин:



Junek Europ-Vertrieb не информира предварително и Lohmann & Rauscher International за повторния внос на разглеждания продукт и не му предоставя променената опаковка на продукта, върху която е поставен спорният етикет. Lohmann & Rauscher International счита, че действията на Junek Europ-Vertrieb съставляват нарушение на притежаваната от него марка Debrisoft.

Поради това Lohmann & Rauscher International подава жалба пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), с която иска по-специално да бъде забранено на Junek Europ-Vertrieb да използва в търговската дейност без негово съгласие посочената марка за обозначаване на превързочни марли за дебридеман и това дружество да бъде осъдено да изтегли от пазара и да унищожи съответните продукти, а при неизпълнение на тази забрана да му бъде наложена имуществена санкция.

Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) уважава това искане.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля въззивната жалба на Junek Europ-Vertrieb срещу съдебното решение на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) с уточнението, че забраната за използване на разглежданата марка трябва да се отнася единствено до Германия. Ето защо Junek Europ-Vertrieb подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Според запитващата юрисдикция разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от отговора на въпроса дали принципите, развити от Съда по отношение на паралелния внос на лекарствени продукти, съгласно които предварителната информация за образеца от опаковката и предоставянето на такъв образец по молба на притежателя на марката съставляват условие за изчерпване на предоставеното с марката право, следва също да се прилагат към паралелния внос на медицински изделия.

Първо, запитващата юрисдикция посочва, че от една страна, съгласно практиката на Съда специфичният предмет на марката — да гарантира произхода на обозначения с нея продукт — се засяга със самото преопаковане на лекарствения продукт, носещ марка. Тя се позовава по-специално на решения от 23 април 2002 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑143/00, EU:C:2002:246) и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др. (C‑348/04, EU:C:2007:249), в които Съдът постановява, че преопаковането на продукта от трето лице без разрешение от страна на притежателя може да доведе до действителен риск относно гаранцията на произхода и че поставянето на нов етикет върху опаковката също попада в обхвата на понятието за преопаковане.

От друга страна, от практиката на Съда следвало, че противопоставянето от страна на притежателя на марката срещу търгуването с преопаковани лекарствени продукти на основание на член 13, параграф 2 от Регламент № 207/2009, което представлява дерогация от свободното движение на стоки, не може да бъде допуснато, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 ДФЕС (решения от 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др., C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282 и от 26 април 2007 г., Boehringer Ingelheim и др., C‑348/04, EU:C:2007:249). От това следвало, че притежателят на марката може да забрани промяната, което означава и всяко преопаковане на лекарствен продукт, носещ неговата марка, тъй като поради естеството си тази промяна създава опасност от засягане на първоначалното състояние на лекарствения продукт, освен ако не са изпълнени пет условия, а именно:

– да е установено, че използването на правото върху марка от притежателя, за да се противопостави на търгуването с преопаковани продукти с тази марка, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

–  да е доказано, че преопаковането не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– на новата опаковка ясно да е посочено лицето, което е преопаковало продукта, и името на неговия производител,

–  преопакованият продукт да е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на притежателя; следователно опаковката не трябва да бъде дефектна, с лошо качество или в недобър вид, и

– преди търгуването с преопакования продукт вносителят да е уведомил притежателя на марката и по негово искане да му е предоставил образец от преопакования продукт.

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че приложимостта на тези принципи не се ограничава до случаите на паралелен внос на лекарствени продукти. Така в решение от 11 ноември 1997 г., Loendersloot (C‑349/95, EU:C:1997:530) Съдът приема, че критериите относно преопаковането на лекарствени продукти могат по принцип да се прилагат и към паралелната търговия с алкохолни напитки. Тя също подчертава, че отговорът на въпроса какви са условията за изчерпване на предоставеното от марката право, които следва да се прилагат, зависи от законните интереси на притежателя на марката, които са релевантни в настоящия случай с оглед на особеностите на продукта.

Трето, запитващата юрисдикция смята, че в конкретния случай е налице ново етикетиране. Подобно на въззивния съд, тя счита, че спорният етикет, поставен от Junek Europ-Vertrieb, съдържа важна информация на езика на страната на вноса и че този етикет е в състояние да породи подозрения у потребителя, че на по-ранен етап от търговията предлаганият продукт е бил обект на въздействие от страна на трето лице без разрешението на притежателя на марката по начин, който може да е нарушил първоначалното му състояние.

Четвърто, що се отнася до въпроса дали развитите от Съда принципи относно паралелния внос на лекарствени продукти следва да се прилагат без ограничения към паралелния внос на медицински изделия, запитващата юрисдикция подчертава, че въпреки че медицинските изделия не следва да бъдат обект на разрешителни процедури, както лекарствените продукти, процедурата за оценка на съответствието, необходима, за да могат те да се разпространяват на пазара, в действителност ги превръща, от гледна точка както на производителя, така и на потребителя, в особено чувствителни продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

Тази юрисдикция добавя, че медицинските изделия, както и лекарствените продукти са стоки, които имат пряка връзка със здравето. Тъй като потребителите придават особена стойност на собственото си здраве и се отнасят с особено внимание към него, не би следвало да се оспорва изводът на въззивната инстанция, че медицинските изделия, подобно на лекарствените продукти, са особено чувствителните продукти, при които гаранцията за произход на поставената върху изделието марка придобива специално значение поради високата степен на отговорност на производителя.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент […] № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на по-нататъшното търгуване на медицинско изделие, внесено от друга държава членка, в оригиналната си вътрешна и външна опаковка, върху която вносителят е поставил допълнителен самозалепващ се външен етикет, освен ако

– е установено, че използването на правото върху марка от нейния притежател, за да се противопостави на търгуването на продукта с тази марка, върху който е поставен нов самозалепващ се етикет, би допринесло за изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки,

– е доказано, че новото етикетиране не може да засегне първоначалното състояние на продукта, който се съдържа в опаковката,

– върху опаковката ясно е посочено кой е поставил новия самозалепващ се етикет върху продукта и кой е неговият производител,

–  продуктът, върху който е поставен този нов самозалепващ се етикет, е представен така, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на нейния притежател; следователно етикетът не трябва да бъде дефектен, с лошо качество или в недобър вид,

– преди пускането на пазара на продукта, върху който е поставен новият самозалепващ се етикет, вносителят е уведомил притежателя на марката и по негово искане му е предоставил образец от този продукт?“.

Решението на съда:

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка не може да се противопостави на последваща продажба от паралелен вносител на медицинско изделие, опаковано в неговата оригинална вътрешна и външна опаковка, след като вносителят е прибавил допълнителен етикет като разглеждания в главното производство, който по неговото съдържание, функция, размери, представяне и местоположение не създава рискове за гарантирането на произхода на носещото марката медицинско изделие.

понеделник, 28 май 2018 г.

Марки, мебели и отличителност във Финландия

Marques Class 46 (по информация от Suvi Haavisto) публикува интересна статия за съдебно дело във Финландия, което касае иск за нарушаване на права върху комбинирани марки SARA, OLIVIA и SOFIA в клас 20.
Притежателят на марките Laulumaa Huonekalut Oy, производител на мебели, обвинява друга компания Pohjanmaan Kaluste Oy за използването на нейните марки за обозначаване на различни мебели.
Компанията иска от съда да постанови прекратяване на нарушението и присъждане на обезщетение.
Pohjanmaan от своя страна твърди, че нарушаване на права върху марки няма, тъй като въпросните знаци са неотличителни с оглед на факта, че различни производители на мебели във Финландия ги използват от много години.
Съдът заключава, че марките са неотличителни с оглед широката им употреба от различни лица в продължение на дълъг период от време. С оглед на това съдът приема, че обхвата на закрила на регистрираните марки е по-тясна и се ограничава до тяхната комбинирана същност. В случая обвиняваната компания не е използвала тези комбинирани марки, а само словни марки в стандартен шрифт.
Този казус е показателен за процеса на определяне на стратегия за регистрация на марка. Понякога заявителите, с цел да преодолеят евентуални откази на абсолютни основания от Патентните ведомства, заявяват недотам отличителни марки, като комбинирани. Това обаче не означава, че тяхната защита е достатъчно сила в подобни казуси за нарушаване на права.

сряда, 23 май 2018 г.

Кратки IP новини

1. DesignEuropa Awards 2018 – кандиданствай или номинирай до May 15. За повече информация тук.

2.  Защита на модните дефилете в Италия. За повече информация тук.

3.  Всички права запазени - предимствата на защитата чрез авторско право. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.