понеделник, 8 януари 2018 г.

Един Schweppes два собственика - решение на Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело C‑291/16 Schweppes SA срещу Red Paralela SL. Делото е интересно и важно тъй като касае случаите в които идентична марка е ползвана от различни собственици на различни територии. Делото касае следното:

Знакът „Schweppes“ е световноизвестен, по-специално за напитката „тоник“, която има множество разновидности. Този знак не е предмет на една-единствена регистрация като марка на Европейския съюз, а е регистриран отдавна като национална словна и фигуративна марка във всяка от държавите — членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство (EИП). Тези национални марки са по същество идентични.

Първоначално всички марки „Schweppes“, регистрирани в ЕИП (наричани по-нататък „паралелните марки“), са собственост на Cadbury Schweppes.

През 1999 г. Cadbury Schweppes прехвърля на дружество Coca-Cola/Atlantic Industries (наричано по-нататък „Coca-Cola“) част от тези паралелни марки, сред които регистрираните в Обединеното кралство. Cadbury Schweppes остава притежател на останалата част от тези паралелни марки, сред които регистрираните в Испания.

На картата по-долу в тъмен цвят са показани държавите — членки на ЕИП, и съседните държави, в които Coca-Cola притежава марките „Schweppes“:

След редица придобивания и преструктурирания паралелните марки, запазени от Cadbury Schweppes, понастоящем са собственост на Schweppes International Ltd, учредено по правото на Обединеното кралство дружество.

Последното дружество предоставя на Schweppes изключителна лицензия върху процесните по главното производство испански паралелни марки.

Schweppes и Schweppes International са контролирани от Orangina Schweppes Holding BV, учредено по нидерландското право дружество, което оглавява групата Orangina Schweppes.

На 29 май 2014 г. Schweppes предявява срещу Red Paralela иск за нарушение на испанските паралелни марки, като твърди, че ответниците по главното производство са внесли и разпространявали в Испания бутилки тоник, носещи марката „Schweppes“ с произход от Обединеното кралство. Според Schweppes всъщност търгуването в Испания е незаконосъобразно, защото тези бутилки тоник са произведени и пуснати на пазара не от него или с негово съгласие, а от дружеството Coca-Cola, което по мнение на Schweppes няма никаква икономическа или правна връзка с групата Orangina Schweppes. В този контекст Schweppes поддържа, че с оглед на идентичността на разглежданите знаци и стоки потребителят не е в състояние да различи търговския произход на тези бутилки.

В своя защита Red Paralela се позовава на изчерпването на правото на марка, което по отношение на продуктите „Schweppes“ с произход от държави — членки на Съюза, където Coca-Cola е притежател на паралелните марки, произтичало от мълчаливо съгласие. Освен това Red Paralela твърди, че между Coca-Cola и Schweppes International безспорно съществуват правни и икономически връзки при съвместното използване на знака „Schweppes“ като универсална марка.

Съгласно констатациите на запитващата юрисдикция релевантните за настоящото дело факти са следните:

– въпреки че е притежател на паралелните марки само в една част от държавите — членки на ЕИП, Schweppes International поддържа цялостен облик на марката „Schweppes“,

– Coca-Cola, която е притежател на паралелните марки, регистрирани в останалите държави — членки на ЕИП, допринася за поддържането на цялостния облик на тази марка,

– този цялостен облик води до объркване на съответните испански потребители по отношение на търговския произход на продуктите „Schweppes“,

– Schweppes International отговаря за европейския уебсайт, посветен специално на марката „Schweppes“ (www.schweppes.eu), който съдържа не само обща информация за продуктите с тази марка, но и връзки към различни местни уебсайтове, и по-специално към британския уебсайт, който се управлява от Coca-Cola,

– Schweppes International, което не притежава права върху марката „Schweppes“ в Обединеното кралство (където марката е собственост на Coca-Cola), посочва на своя уебсайт британския произход на марката,

– Schweppes и Schweppes International използват в рекламата си изображението на продуктите „Schweppes“ с британски произход,

– в Обединеното кралство Schweppes International рекламира и предоставя на клиентите информация за продуктите „Schweppes“ в социалните мрежи,

– представянето на продуктите „Schweppes“, които се предлагат на пазара от Schweppes International, е много сходно — и дори в някои държави членки, като Дания и Нидерландия, идентично — на това на продуктите „Schweppes“ с британски произход,

– Schweppes International, чието седалище е в Обединеното кралство, и Coca-Cola мирно съществуват съвместно на територията на Обединеното кралство,

– след прехвърлянето през 1999 г. на част от паралелните марки на Coca-Cola двамата притежатели на паралелните марки в ЕИП са поискали на съответната си територия регистрацията на нови идентични или сходни марки „Schweppes“ за същите продукти (като например марката „SCHWEPPES ZERO“),

– въпреки че Schweppes International е притежател на паралелните марки в Нидерландия, използването на марката в тази държава (т.е. производството, бутилирането и предлагането на продукта на пазара) се осъществява от Coca-Cola като лицензополучател,

– Schweppes International не възразява продуктите „Schweppes“ с британски произход да бъдат предлагани онлайн в редица държави — членки на ЕИП, в които то е притежател на паралелните марки, като Германия и Франция; впрочем продукти „Schweppes“ се продават на цялата територия на ЕИП чрез уебсайтове, без разграничение на произхода;

– Coca-Cola не се противопоставя, въз основа на правата си върху паралелните марки, на заявката за регистрация от Schweppes International на промишлен дизайн на Общността, съдържащ словния елемент „Schweppes“.

Запитващата юрисдикция смята, че фактите по главното производство се различават значително от тези по делата, които са в основата на практиката на Съда относно изчерпването на правото на марка, и че тези факти могат да наложат нов размисъл за баланса между защитата на това право и свободното движение на стоки в рамките на Съюза.

При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil n° 8 de Barcelona (Търговски съд № 8 Барселона, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?

Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?

3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?

4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива [2008/95] и член 15, параграф 1 от Директива [2015/2436] притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:

–  двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х,

–  двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или

–  двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?“.

Решението на съда:

Член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, разглеждан в светлината на член 36 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че е пречка притежателят на национална марка да се противопостави на вноса на идентични стоки, обозначени със същата марка и с произход от друга държава членка, където тази марка, първоначално собственост на същия притежател, понастоящем е притежавана от трето лице, придобило правата върху нея чрез прехвърляне, когато след това прехвърляне

– притежателят — сам или координирайки марковата си стратегия с третото лице — е продължил активно и умишлено да създава впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, като така е довел до объркване или е задълбочил объркването у съответните потребители относно търговския произход на стоките, обозначени с тази марка,

или

– между притежателя и посоченото трето лице съществуват икономически връзки, в смисъл че те координират търговските си политики или се съгласуват с оглед упражняване на съвместен контрол върху използването на марката, така че имат възможността пряко или косвено да определят стоките, върху които се поставя посочената марка, и да контролират тяхното качество.