Спорът между двете компании продължава вече повече от 10 години, време през което малката чешка компания повече от успешно се противопоставя на гиганта Anheuser-Busch.
Предисторията е следната:
На 1 април 1996 г. Anheuser-Busch иска от СХВП да регистрира като марка на Общността словния знак „budweiser“ за стоки, които спадат към клас 32 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни и безалкохолни напитки“.
На 28 септември 1999 г. Budvar прави възражение срещу регистрацията на заявената марка за всички заявени стоки, като на основание член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 посочва, от една страна, наличието на три марки, а именно:
– международната словна марка „BUDWEISER“ (R 238 203) (наричана по-нататък „марка R 238 203“), регистрирана за „всякакъв вид бира“, с действие в Германия, Австрия, Бенелюкс и Италия,
– международната фигуративна марка, съдържаща израза „Budweiser Budvar“ (№ 674 530) (наричана по-нататък „марка № 674 530“), регистрирана за стоките „малц“ и „бира“, с действие в Австрия, Бенелюкс, Франция и Италия, както и
– международната фигуративна марка, съдържаща израза „Budweiser Budvar“ (№ 614 536) (наричана по-нататък „марка № 614 536“), регистрирана за стоката „бира“, с действие в Германия, Австрия, Бенелюкс, Франция и Италия.
От друга страна, въз основа на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 Budvar се позовава на няколко наименования за произход, които съдържат думата „budweiser“.На 8 юли 2002 г. Anheuser-Busch иска в съответствие с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 Budvar да представи доказателства за реалното използване на марките, на които се позовава в подкрепа на възражението си.
Budvar отговаря на това искане с писмо от 8 ноември 2002 г., като срокът, определен за целта от СХВП в писмо от 10 септември 2002 г., изтича на 11 ноември 2002 г.
С първо решение от 10 юни 2004 г. отделът по споровете уважава направеното от Budvar възражение, като приема по същество, че в Австрия и Франция съществува вероятност от объркване между марката, заявена за регистрация, и марка № 674 530.
С решение от 11 юли 2005 г. втори апелативен състав на СХВП уважава жалбата на Anheuser-Busch срещу решението от 10 юни 2004 г., с мотива че марка № 674 530 е защитена в горепосочените две държави членки едва след като е подадена заявката за съответната марка на Общността, и връща преписката на отдела по споровете за ново разглеждане.
С второ решение от 22 декември 2005 г. отделът по споровете отново уважава направеното от Budvar възражение. Считайки, че доказателствата за използването на марка R 238 203 са недостатъчни, той разглежда единствено марка № 614 536 и в това отношение решава да вземе предвид документите, представени от Budvar в подкрепа на неговото възражение. В заключение отделът по споровете по същество приема, че в Германия, Австрия, Бенелюкс, Франция и Италия съществува вероятност от объркване между марката, заявена за регистрация, и посочената по-ранна марка.
Със спорното решение втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата на Anheuser-Busch срещу решението от 22 декември 2005 г.
Той приема, обратно на отдела по споровете, че марка R 238 203 може да бъде взета предвид, като счита, въз основа на представените от Budvar документи, че реалното използване на тази марка е доказано.
Апелативният състав прави извод, че за стоките „бира, ale [вид английска бира], портер, малцови алкохолни напитки“ възражението може да бъде уважено въз основа на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94, а за останалите стоки („безалкохолни напитки“), предвид идентичността на марките и явните сходства между стоките, възражението може да бъде уважено за тези стоки въз основа на параграф 1, буква б) от посочения член.
На 31 май 2007 г. Anheuser‑Busch подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска отмяна на спорното решение.
Общият съд отхвърля изцяло жалбата за отмяна.
Сегашното решение на the Court of Justice е:
97 С третото си правно основание Anheuser-Busch упреква Общия съд главно за това, че не е отменил спорното решение, по съображение че с оглед на предвидените в член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 изисквания документите, представени от Budvar, са били недостатъчни, за да се докаже реалното използване на марка R 238 203.
98 В това отношение в обжалваното съдебно решение била допусната грешка при прилагане на правото, тъй като с разглежданите документи се доказвало основно използването на друга марка, а именно на марка № 674 530, която апелативният състав обаче не взел предвид, защото тя не е по-ранна марка по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94. От посоченото по-горе Решение по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, и по-специално от точка 86 от него, обаче следвало, че доказателството за използване на една регистрирана марка не може същевременно да бъде доказателство за използване на друга регистрирана марка, по съображение че последната била само леко променен вариант на първата.
99 Както обаче правилно изтъква СХВП, Anheuser-Busch излага правно основание, което не е включено в жалбата срещу спорното решение, подадена до Общия съд.
100 Следователно става въпрос за ново правно основание, което разширява предмета на спора, поради което не би могло да се изложи за първи път във фазата на обжалването (вж. по-конкретно Решение от 18 декември 2008 г. по дело Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, Сборник, стр. I‑10053, точка 125).
101 Всъщност следва да се отбележи, че в точки 110 и 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че Anheuser-Busch не е оспорило обстоятелството, че разглежданите документи са свързани с използването на марка R 238 203. В точка 114 от споменатото решение Общият съд посочва, че пред него Anheuser-Busch поддържа, че апелативният състав е трябвало да се основе на други съображения, като естеството на използването на тази марка в Германия и Австрия.
102 От това следва, че според Общия съд предметът на спора, с който той е сезиран, се отнася единствено до въпроса дали разглежданите документи са достатъчни, за да се установи реалното използване на марка R 238 203, в частност естеството на нейното използване, но не и до въпроса дали тези документи са свързани с използването на тази или на друга марка, на която възразяващата страна също се е позовала, но която е отхвърлена от СХВП в хода на производството по възражение.
103 Ето защо в точка 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд е дал отговор само на изложените пред него доводи във връзка с първия въпрос и не е разгледал втория въпрос, който впрочем не е обсъждан пред него.
104 Пред Съда обаче Anheuser-Busch твърди, че последният въпрос се съдържа в жалбата му, подадена до Общия съд, и по-конкретно в третото правно основание, изложено в нея.
105 От самия текст на точки 110, 112 и 114 от обжалваното съдебно решение все пак следва, че Общият съд изобщо не е нарушил обхвата на това правно основание.
106 Освен това доводът, че представените от Budvar доказателства се отнасят до използването на марка, различна от марката, която единствена е взета предвид от апелативния състав, не е достатъчно свързан с изложеното пред Общия съд трето правно основание, изведено от това, че споменатите доказателства не отговарят на необходимите условия, за да се приеме, че разглежданата по-ранна марка е реално използвана, и следователно подобен довод няма как да се приеме просто за доразвиване на третото правно основание.
107 Този довод всъщност е свързан с точки 81—86 от посоченото по-горе Решение по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, които се отнасят до правно основание, изведено от член 15, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94, докато третото правно основание, изложено от Anheuser-Busch пред Общия съд, е изведено от член 43, параграфи 2 и 3 от посочения регламент.
108 Във всеки случай целта на този довод е различна от тази на третото правно основание от жалбата за отмяна, тъй като той не цели да се оспори действителното търговско използване на по-ранната марка, а е свързан с въпроса дали доказателствата се отнасят по-скоро до една, а не до друга марка.
109 Следователно третото основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустимо.
110 От изложеното дотук следва, че нито едно от трите правни основания, изложени от Anheuser-Busch в подкрепа на жалбата му, не може да бъде уважено, и следователно тя трябва да бъде отхвърлена изцяло.
Източник:
Court of Justice ruling. 
English version
The czech beer company Budvar, strikes again Anheuser-Busch concerning the dispute about trade mark "budweiser".
The dispute between the two companies continued for more than 10 years during which time the small Czech company more than successfully oppose to the giant Anheuser-Busch.
History is as follows:
On 1 April 1996 Anheuser-Busch filed an application with OHIM for registration as a Community trade mark of the word sign ‘BUDWEISER’ for goods falling within Class 32 of the Nice Agreement on the International Classification of Goods and Services for the Purposes of the Registration of Marks of 15 June 1957, as revised and amended, and corresponding to the following description: ‘beer, ale, porter, malted alcoholic and non‑alcoholic beverages’. On 28 September 1999, Budvar brought opposition proceedings against the registration of the mark applied for in respect of all goods concerned, relying, first, under Article 8(1)(a) and (b) of Regulation No 40/94, on the existence of three trade marks, namely:
– the international word mark BUDWEISER (R 238 203) (‘trade mark R 238 203’), registered for ‘beer of any kind’, with effect in Germany, Austria, Benelux and Italy;
– the international figurative mark including the words ‘Budweiser Budvar’ (No 674 530) (‘trade mark 674 530’), registered for ‘malt’ and ‘beer’, with effect in Austria, Benelux, France and Italy; and
– the international figurative mark including the words ‘Budweiser Budvar’ (No 614 536) (‘trade mark 614 536’), registered for ‘beers’, with effect in Germany, Austria, Benelux, France and Italy. Budvar relied, second, under Article 8(4) of Regulation No 40/94, on a number of appellations of origin including the word ‘Budweiser’. On 8 July 2002, Anheuser‑Busch requested, pursuant to Article 43(2) and (3) of Regulation No 40/94, that Budvar furnish proof that the marks referred to in support of its opposition had been put to genuine use.Budvar responded to that request by a letter of 8 November 2002, the period specified for that purpose by OHIM in a letter of 10 September 2002 expiring on 11 November 2002. By a first decision of 10 June 2004, the Opposition Division upheld the opposition entered by Budvar, holding in essence that there was a likelihood of confusion in Austria and France between the mark applied for and trade mark 674 530. By a decision of 11 July 2005 the Second Board of Appeal of OHIM upheld Anheuser‑Busch’s appeal against the decision of 10 June 2004, on the ground that trade mark 674 530 was protected in Austria and France only after the application for the Community trade mark concerned had been filed. It referred the case back to the Opposition Division. By a second decision of 22 December 2005, the Opposition Division once again upheld the opposition entered by Budvar. Considering, first of all, that the evidence of use of trade mark R 238 203 was insufficient, it limited its examination to trade mark 614 536, in relation to which it decided to take into account the documents produced by Budvar in support of its opposition. In conclusion, the Opposition Division considered, in essence, that there was a likelihood of confusion in Germany, Austria, Benelux, France and Italy between the mark applied for and that earlier trade mark.
By application lodged at the Registry of the General Court on 31 May 2007, Anheuser-Busch brought an action for annulment of the contested decision.
By its third plea, Anheuser-Busch in essence complains that the General Court did not annul the contested decision on the ground that, in view of the conditions laid down in Article 43(2) and (3) of Regulation No 40/94, the documents submitted by Budvar were not sufficient to prove genuine use of trade mark R 238 203.Findings of the Court
The judgment under appeal is, it claims, vitiated in that respect by an error of law since the documents concerned essentially prove use of another trade mark, namely trade mark 674 530, which was not, however, taken into account by the Board of Appeal as it is not an earlier mark within the meaning of Article 8(1) of Regulation No 40/94. It is apparent from Il Ponte Finanziaria v OHIM, and in particular from paragraph 86 thereof, that proof of use of one registered mark cannot at the same time constitute proof of use of another registered mark on the ground that the latter mark is merely a slight variation on the former.
However, as OHIM correctly maintains, Anheuser-Busch is raising a plea which was not included in the action brought before the General Court against the contested decision.
It is therefore a new plea which extends the subject-matter of the dispute and which for that reason cannot be put forward for the first time at the appeal stage (see, in particular, Case C‑16/06 P Les Éditions Albert René v OHIM [2008] ECR I-10053, paragraph 125).
Indeed, in paragraphs 110 and 112 of the judgment under appeal, the General Court noted that Anheuser-Busch had not disputed the fact that the documents in question related to the use of trade mark R 238 203. In paragraph 114 of the judgment under appeal, the General Court mentioned that Anheuser‑Busch maintained before it that the Board of Appeal should have taken other factors into account, such as the nature of the use of that mark in Germany and Austria. It is thus apparent that the General Court concluded that the subject-matter of the dispute before it concerned solely the question whether the documents in question were sufficient to prove genuine use of trade mark R 238 203, in particular with regard to the nature of the use of that mark, and did not concern the question whether those documents concerned use of that trade mark or use of another trade mark, also relied on by the opponent but excluded by OHIM during the opposition proceedings. Accordingly, the General Court confined itself, in paragraph 114 of the judgment under appeal, to addressing the arguments raised before it concerning the first question and did not deal with the second question which, moreover, was not the subject of argument before it. Before the Court of Justice, Anheuser-Busch asserts, however, that its application to the General Court, in particular its third plea, covers that second question. However, it is clear from the actual wording of paragraphs 110, 112 and 114 of the judgment under appeal that the General Court in no way misconstrued the scope of that plea. Furthermore, the argument that the evidence provided by Budvar concerned use of a trade mark other than the only mark to be considered by the Board of Appeal is not sufficiently connected with the third plea raised before the General Court – which alleged that that evidence failed to satisfy the conditions necessary for the earlier mark at issue to be regarded as having been put to genuine use – and, consequently, that argument cannot be regarded as merely expanding the third plea. That argument in fact concerns paragraphs 81 to 86 of Il Ponte Finanziaria v OHIM, which relate to a plea based on Article 15(2)(a) of Regulation No 40/94, whilst the third plea raised by Anheuser-Busch before the General Court was based on Article 43(2) and (3) of that regulation. In any event, that argument has a different purpose from the third plea in the action before the General Court, since it does not seek to dispute that the earlier trade mark was actually put to commercial use but addresses the question whether evidence relates to one trade mark rather than another. The third plea on appeal must therefore be rejected as inadmissible. It follows from the foregoing that none of the three pleas in law raised by Anheuser-Busch in support of its appeal can be accepted and that the appeal must therefore be dismissed in its entirety.
