петък, 29 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1. 2017 summed up: annual report video now available. За повече информация тук. 

2. Правоприлагане на права на интелектуална собственост. За повече информация тук

3. Използване на снимки от интернет. За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 27 юни 2018 г.

Регистрация на марки в Евразийския съюз

Евразийският съюз е икономическо обединение между Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргистан. Liudmila Serova (Gorodissky & Partners) публикува интересна статия за Lexilogy относно регистрацията на търговски марки в Евразийския съюз. В това отношение защитата на марки може да бъде осъществена по няколко различни начина:

1. Регистрация на национални марки във всяка отделна държава - статията дискутира някои интересни особености от подобен тип защита в отделните страни. Например статутът на общоизвестна марка в Казахстан трябва да се доказва на всеки период от 10 години. Друг интересен момент е периодът за доказване използване на търговска марка, който е 3 години в Русия, Казахстан и Киргистан.

2. Защита на търговски марки чрез Мадридската система за международна регистрация на марки.

3. Регистрация на регионални EAEU марки - нова възможност, която представлява подаване на една заявка с посочване на държавите от Евразийският съюз, където се търси защита.

Повече информация може да откриете тук.


вторник, 26 юни 2018 г.

Как се уреждат авторски и сродни права от хотели, ресторанти и търговски обекти?

Дирекция „Авторско право и сродните му права“ към Министерство на културата публикува интересна разясняваща брошура относно уреждане на авторски и сродни права в хотели и ресторанти, търговски обекти и организатори на събития.
Материалът представя по достъпен начин информация за основните авторски и сродни права, които трябва да бъдат уредени и начинът по който това да стане.
Повече информация тук.

понеделник, 25 юни 2018 г.

Аудио книги, авторско право и прехвърляне на вина към родителите

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑149/17 Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer. Делото касае следното:

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe AG, дружество по германското право, е носител на авторските и сродните им права върху аудиоверсията на книга.

Г‑н Michael Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. този звукозапис е споделен за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че IP адресът принадлежи на г‑н Strotzer.

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови нарушението на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище, но че доколкото му е известно, те не са имали аудиокнигата на своя компютър, не са знаели за съществуването ѝ и не са ползвали софтуера за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на разглежданото нарушение компютърът бил изключен.

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за извършител на твърдяното нарушение на авторските права, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение. Bastei Lübbe обжалва пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) — запитващата юрисдикция по настоящото дело.

Запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че г‑н Strotzer носи отговорност като извършител на твърдяното нарушение на авторското право, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице, поради което съществува голяма вероятност той да е извършителят. Запитващата юрисдикция обаче среща трудност с оглед на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие(4).

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof приема, че съществува фактическа презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица към момента на нарушението, то не съществува такава фактическа презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

В подобни случаи практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството е имал достъп до въпросната интернет връзка, нейният притежател не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2) Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Становище на Генералния адвокат:

„Член 8, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 13, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват във вътрешното право на държавите членки да се въведе презумпция за отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушенията на авторските права, извършени посредством тази връзка. Ако обаче вътрешното право предвижда такава презумпция с цел да осигури защитата на посочените права, тази презумпция трябва да се прилага последователно, за да се гарантира ефективността на защитата. Правото на зачитане на семейния живот, признато в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не може да се тълкува по начин, който би лишил носителите на авторски права от всякаква реална възможност за защита на правото им на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата на основните права“.

снимка: sik-life / 95 images, Pixabay

петък, 22 юни 2018 г.

Red Bull спечели казус относно барбекю марка във Великобритания


Red Bull спечели опозиция във Великобритания срещу следната заявена национална марка за клас 11 барбекю, грилове и пелети.

Опозицията е основана на по-ранна словна марка Red Bull и на следната комбинирана марка, за клас 11:

Според патентното ведомство на Великобритания е налице фонетично сходство между марките. Думите BBQ Grills в по-късната марка нямат нужната тежест да разграничат марката поради неотличителният им характер. С оглед на това е много вероятно потребителите да произнасят само първата част от марката.
От концептуална гледна точка, марките са силно сходни, докато от визуална марките не са сходни поради различното си графично представяне.
По-ранните марки на Red Bull за в пет годишният срок за използване поради, което въпросът за тяхното реално използавне в клас 11 не стой на дневен ред.
В своето заключение, ведомството приема марките за сходни до степен да създадът объркване в потребителите относно свързаност на компаниите, които ги използват.
Източник: WIPR.

сряда, 20 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1. Първо издание на програмата на EUIPO за обучение относно търговски марки и промишлени дизайни. За повече информация тук.  

2.  Фармацевтични продукти: Комисията прецизира правилата във връзка с интелектуалната собственост. За повече информация тук.  

3. Vtree Energy: Създаване на соларно бъдеще чрез интелектуалната собственост. За повече информация тук.  https://www.iprhelpdesk.eu/sites/default/files/newsdocuments/Case-Study-Vtree.pdf

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

понеделник, 18 юни 2018 г.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

петък, 15 юни 2018 г.

Европейският съд взе решение относно червения цвят на обувките Louboutin

Европейският съд излезе с решение по изключително важното и интересно дело C‑163/16, Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV. Делото касае следното:
Christian Louboutin създава и произвежда обувки.

На 28 декември 2009 г. г‑н Louboutin подава заявка за регистрация на марка на Бенелюкс в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, която е регистрирана на 6 януари 2010 г. под номер 0874489 за стоки от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответстващи на следното описание: „Обувки (освен ортопедични обувки)“ (наричана по-нататък „спорната марка“).

Тази марка е изобразена по следния начин:



В заявката за регистрация спорната марка е описана по следния начин:„Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.

На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията на спорната марка, състоящо се в ограничаване на обхвата на защита на тази марка до „Обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

През 2012 г. Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

На 27 май 2013 г. Christian Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с иск за установяване на нарушение на правата върху спорната марка срещу Van Haren. На 17 юли 2013 г. този съд постановява неприсъствено решение, с което уважава частично исканията на Christian Louboutin.

Van Haren подава възражение срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага), като изтъква на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, че спорната марка е недействителна. Според Van Haren тази марка е двуизмерна фигуративна марка, а именно повърхност в червен цвят.

Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) счита, на първо място, че предвид графичното представяне и описанието на спорната марка червеният цвят е неразделно свързан с подметката на обувка, поради което тази марка не може да се квалифицира само като двуизмерна фигуративна марка. Според запитващата юрисдикция тази преценка не се променя от обстоятелството, че в описанието на посочената марка се уточнява, че „контурът на обувката не е част от марката“. Напротив, посоченото уточнение потвърждава тази преценка предвид това, че според споменатото описание контурът на обувката, изобразен в графичното представяне на спорната марка, има за цел да изясни разположението на тази марка, а не да я сведе до двуизмерна марка.

Запитващата юрисдикция констатира по-нататък, че през есента на 2012 г. „значителна част от потребителите на дамски обувки с висок ток в Бенелюкс е в състояние да идентифицира обувките на [Christian Louboutin] като произхождащи от него и следователно да ги разграничи от дамските обувки на висок ток [с произход] от други предприятия“, поради което към тази дата за тези продукти спорната марка е била възприемана като марка.

Запитващата юрисдикция освен това счита, че червената подметка придава значителна стойност на обувките, продавани от Christian Louboutin, доколкото това оцветяване е част от външния вид на тези обувки, който има важна роля при вземането на решение за закупуването им. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Christian Louboutin първоначално е използвал червеното оцветяване на подметките по естетически причини, преди да го възприеме като установяващо произхода и да го използва като марка.

Тази юрисдикция отбелязва на последно място, че тъй като спорната марка се състои от цвят, поставен върху подметката на обувка, който следователно съвпада с елемент от стоката, възниква въпросът дали изключението, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, се прилага за тази марка. В това отношение тя иска да се установи дали понятието „форма“ по смисъла на тази разпоредба се свежда единствено до триизмерните характеристики на дадена стока, като контура, размерите и обема ѝ, или това понятие се отнася до други, нетриизмерни характеристики на дадена стока.

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.

Решение на съда:

Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

сряда, 13 юни 2018 г.

Premier League отбеляза гол в опозиции срещу сходни марки във Великобритания

Английската Premier League спечели опозиция срещу слединте заявени марки във Великобритания за клас 41:

Марките са заявени от  International Group Management Limited  във връзка с организиране на състезания за видео игри. 
Опозициите срещу тези марки са основани на серия от по-ранни марки за клас 41, като ‘Premier League’, ‘Fantasy Premier League’ и комбинирана марка:
Според Premier League нейните марки се ползват с репутация сред потребителите във Великобритания от дълги години, поради което заявените марки опитват да се възползват от нея.
International Group Management Limited контрират, че марките на се сходни поради наличието на думата ‘Esports’ и факта, че Premier League  описва вида на състезанието. Освен това видео игрите на са конкуриращ се спорт на реалния футбол.
Според ведомството обаче марките са сходни, тъй като доминиращият елемент в тях Premier League се ползва с репутация от дълги години, поради което потребителите биха приели, че използването на марката за видео игри е свързано със собственика на по-ранните марки.
Източник: WIPR.

понеделник, 11 юни 2018 г.

Черно гора се присъедини към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Черна гора към общата база данни за дизайни DesignView, като по този начин участващите патентни водомства стават 65. DesignView предоставя достъп до над 13 милиана дизайна по света.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 8 юни 2018 г.

BET 365 спечели залагане пред Общият съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по казус относно европейска марка BET 365. 
Марката е заявена през 2007 година за различни класове включително клас 41, като EUIPO постановява отказ на абсолютни основания, липса на отличителност и описателност. Думата BET означава залог, залагам, докато 365 може да се възприеме, като броят на дните през които може да се залага.
След предоставени доказателства за придобита отличителност марката е регистрирана.
През 2013 година Bet365 Group подава опозиция срещу марка ‘b365’. Като контра мярка, заявителят на марката иска заличаване на марка BET 365 поради описателност за посочените стоки и услуги. Първоначално EUIPO отхвърля искането по в последствие Апелативният борд го потвърждава. Решението е обжалвано.
Според Общият съд марка BET 365 притежава нужната степен на придобита отличителност за клас 41 на база приведените доказателства, като данни за посещения в сайтовете на BET 365, проведени рекламни кампании, приходи, пазарен дял. 
Източник: Stobbs IP - Daniel Bailey, Lexology.

сряда, 6 юни 2018 г.

ЕС атакува Китай пред СТО относно нелоялни практики касаещи интелектуална собственост и технологичен трансфер

Европейската комисия заведе дело срещу Китай пред Световната Търговска Организация (СТО) относно нелоялна практика свързана с технологичен трансфер прилагана от Китай спрямо европейски компании.
Причината за недоволството на ЕС в случая е изискването всяка европейска компания, която иска да оперира на територията на Китай да споделя интелектуална собственост, включително ноу-хау и технологии с местни партньори, което не е основано на свободно договаряне и пазарна основа.
Комисарят по търговия на ЕС Cecilia Malmström заяви, че иновациите и ноу-хауто са основата на съвремената икономика на знанието, които правят европейските компании конкурентни и създават хиляди работни места. Поради тази причина Европейската комисия ще направи всичко възможно за да защити интересите на притежатилете на интелектуална собственост.
Повече информация тук.
Източник: Европейската комисия.

понеделник, 4 юни 2018 г.

Григор Димитров заяви нова търговска марка в България

Григор Димитров заяви нова комбинирана марка в България, видно от базата данни на Патентно Ведомство, състояща се от думите "ГРИГОР ДИМИТРОВ ГРИШО" и негово изображение. Марката е заявена за множество класове от Ницката класификация.
Тенесистът притежава още две национални марки в България, както и една европейска марка. В допълнение неговото име е регистрирано и като домейни в областите .bg, .com, .eu.
Тази активност на тенесистът не е изненадваща и е добър пример за прилаганата стратегия от повечето от известните спортисти и личности по света, които защитават своите имена и образи, като обекти на интелектуална собственост с цел последващото им комерсиално използване в различни мърчандайзинг и рекламни кампании.
В това отношение съществува разлика между европейският и американски подход. Докато в Европа защитата на правата на известните личности се базира на класическото законодателство в областта на интелектуалната собственост за търговски марки, дизайни, авторско право и др., в САЩ съществува и специално законодателство, така нареченото "Personality rights", което допълнително улеснява тези личности при отстояване на правата им във връзка с комерсиалното използване на техни идентификатори - име, образ, репутация и тн.

петък, 1 юни 2018 г.

Кратки IP новини

1.CJEU in C-395/16, Doceram vs. CeramTec, interprets the concept of technically required features of appearance excluded from protection under Community designs Regulation. За повече информация тук. 

2. Colour it mine: защита на цветови търговски марки. За повече информация тук. 

3. Euro-PCT ръководство: PCT процедура пред EPO. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.