петък, 31 май 2019 г.

Имайте предвид следното ако искате за защитите марка в Канада

Законодателството за защита на търговски марки в Канада ще претърпи сериозна промяна тази година. В тази връзка всеки който има интерес от регистрация на търговска марка в страната трябва да има предвид следните най-съществени промени:

1. Периодът на защита на търговска марка се намалява от 15 на 10 години. 
2. Вече няма да бъде необходимо заявителят да доказва реално използване на марката си - както е известно до сега заявяването на марки в страната изискваше Декларация за използване на марката. По това системата за закрила на марки в Канада се различаваше значително от тази в Европа например. 
В бъдеще подобна декларация няма да бъде изисквана. Използването на марка обаче ще продължи да бъде важен елемент от нейната защита, тъй като то ще е определящо при искания за отмяна например.
3. Канада ще започне да използва Ницката класификация за стоки и услуги при заявяване на марки, аналогично на случващото се в Европа и САЩ.
При заявяването и подновяването на търговска марка ще бъде заплащана допълнителна такса за всеки клас над първият.

сряда, 29 май 2019 г.

Компании защитаващи интелектуална собственост имат по-големи шансове за ръст

EPO и EUIPO публикуваха изследване според което при компании, които регистрират обекти на интелектуална собственост има 21% по-голяма вероятност за ръст в развитието им спрямо такива, които нямат защитени обекти.
При технологичните компании тази теднеция е дори още по-добре изразена. Според данните тези от тях, които залагат на патентоване имат 110% по-голяма вероятност от сериозно развитие спрямо компании, които не правят това.
Изследването посочва, че най-печеливши от защита на интелектуална собственост са тези от компаниите, които притежават добре структурирани портфолиа от ИС обекти - търговски марки, дизайни, патенти, домейни и тн.
Пълният текст на изследването може да бъде открит тук.

понеделник, 27 май 2019 г.

Бъди информиран ако някой опитва да регистрира .eu домейн за твоята марка

Европейското ведомство за интелектуална собственост (EUIPO) и европейският регистратор на .eu и .ею домейни EURid обявиха съвместни действия срещу недобросъвестната регистрация на .eu и .ею домейни. Тази практика се изразява в заявяването на такива домейни от трети лица веднага след подаването на заявки за европейски марки. В повечето случаи притежателите на такива марки не знаят за регистрацията на въпросните домейни, които копират техните заявени знаци.
Според информацията за в бъдеще всеки заявител на европейска марка, при желание от негова страна, ще може да получава незабавни съобщения ако някой друг заяви .eu и .ею домейн представляващ неговата марка. По този начин той ще бъде в позиция по-бързо да реагира срещу регистрацията на подобни домейни защитавайки своите права на интелектуална собственост в дигиталното пространство.
За повече информация тук.

четвъртък, 23 май 2019 г.

Финландия подписа Сингапурското споразумение за търговски марки

WIPO съобщава за присъединяването на Финландия към Споразумението за търговски марки от Сингапур.
Споразумението влиза в сила за страната от 07.08.2019.
За повече информация тук.

сряда, 22 май 2019 г.

Неймар спечели спор за името си в Европа

Бразилският футболист Неймар, който държи рекордът за най-скъп трансфер в света, спечели съдебно дело пред Общия съд на Европейския съюз.
Делото касае регистрирана европейска марка NEYMAR за клас 25 - Облекло, обувки, шапки. Марката е притежание на физическото лице Carlos Moreira.
Футболиста подава искане за заличаване на марката поради недобросъвестност - възползване от репутацията на играча.
EUIPO заличава марката. Решението е обжалвано.
Общият съд потвърждава заключенията на EUIPO. Според съда има достатъчно налични доказателства, че към датата на подаване на заявката за марка Неймар е бил известен на широк кръг от потребители благодарение на постиженията си като спортист. Това е породило сериозен интерес от различни футболни клубове в Европа, което е генерирало значителна публичност за футболиста.
Това оборва защитната теза на Carlos Moreira, че не е знаел кой е Неймар, когато е заявявал марката. Допълнителен негативен ефект за него е и факта, че заедно с тази марка е заявил и друга Iker Casillas по името на известният бивш вратар на Реал Мадрид.
Източник: WIPR.

понеделник, 20 май 2019 г.

VITA като марка за цвят в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело T‑423/18 Fissler GmbH срещу EUIPO. Делото се отнася до поредният казус касаещ възможността цветове или техните имена да бъдат регистрирани, като търговски марки.
Предисторията на делото е:

 На 27 септември 2016 г. жалбоподателят, Fissler GmbH, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз „vita“.

Стоките, за които се иска регистрация са:

–   клас 7: „Кухненски роботи; резервни части и принадлежности за посочените стоки“,

–   клас 11: „Готварски тенджери под налягане, електрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“;

–  клас 21: „Домакински или кухненски принадлежности и съдове; кухненски принадлежности, не от благороден метал; готварски тенджери под налягане, неелектрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“.

С решение от 28 април 2017 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на поисканата марка за всички разглеждани стоки с мотива, че заявената марка няма отличителен характер и е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001).

На 20 юни 2017 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя.

С решение от 28 март 2018 г. пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. На първо място, що се отнася до съответните потребители, той приема, че посочените стоки са насочени преди всичко към широката публика, но отчасти и към специализираните потребители, например готвачи, и че степента на внимание варира от средна до висока. Той добавя, че понеже заявената марка е дума на шведски език, следва да е основана на шведскоговорещите потребители в Европейския съюз.

На второ място, що се отнася до описателния характер на заявената марка, апелативният състав, най-напред, отбелязва, че знакът „vita“ е определяемата форма и формата за множествено число на думата „vit“, която значи „бял“ на шведски. По-нататък, той приема, че за прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 не е определящо дали белият цвят е обичаен за тези стоки, а е достатъчно те да могат да съществуват в бяло и знакът да може да бъде описателен за тях. След като подчертава, че без да е най-обичайният, белият цвят е поне достатъчно обичаен за „електронни и неелектронни“ тенджери (а именно електрически и неелектрически), както и за други домакински принадлежности, той приема, че това доказва, че средностатистическият потребител би свързал посочените стоки с белия цвят и следователно счита заявената марка за описателна. По-нататък, апелативният състав отбелязва, че някои кухненски принадлежности и домакински уреди често се наричат „бяла техника“ на английски („white goods“) и на шведски („vitvaror“). Като се основава на извадка от интернет страницата, която е достъпна на http://www.vitvara.n.nu/vad-ar-vitvaror, той прави извода, че някои от посочените стоки като например кухненските роботи или електрическите тенджери под налягане могат групово да се обозначат като „бяла техника“. Той уточнява, че дори това да не е възможно, защото като „бяла техника“ се обозначават преди всичко големите домакински електроуреди като перални и съдомиялни машини, това все пак ясно показвало, че белият цвят се свързва поначало с домакинските принадлежности. Накрая, той заключава, че заявената марка има чисто описателен характер.

На трето място, що се отнася до липсата на отличителен характер на заявената марка, апелативният състав приема, че заявената марка се схваща от съответните потребители като обикновено обективно послание в смисъл, че посочените стоки са налични в бяло. От това той прави извода, че посочената марка е просто описателна и вследствие на това е лишена от отличителен характер. Според него всеки производител на кухненски роботи и кухненски принадлежности може да произведе тези стоки в бяло и следователно тази марка не е в състояние да отличи стоките на жалбоподателя от тези на други предприятия. Впрочем апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя относно други марки, регистрирани и съставени само от цветове.

Общият съд на Европейския съюз отвеня решението на EUIPO със следните доводи:

В настоящия случай се налага констатацията, че белият цвят не представлява „присъща“ и „свойствена за естеството“ на посочените стоки (като например кухненските роботи, електрическите тенджери и домакинските принадлежности) характерна особеност, а чисто случаен и несъществен аспект, който може да е налице само за част от тях според случая и при всички положения, без да има пряка и непосредствена връзка с тяхното естество. В действителност такива стоки са налични в множество цветове, сред които присъства, без никакво предимство, белият цвят. Самият апелативен състав признава това, тъй като на интернет страницата, която той споменава в точка 23 от обжалваното решение, се посочва, че „в наши дни съществуват [домакински] принадлежности във всички цветове“.

Сам по себе си фактът, че посочените стоки са налични в бяло, като белият цвят е повече или по-малко обичаен и присъства сред други цветове, не се оспорва, но е неотносим, при положение че не е „разумно“ по смисъла на припомнената в точка 43 по-горе съдебна практика да се прецени, че само поради този факт белият цвят действително ще бъде разпознат от съответните потребители като описание на една присъща и свойствена за естеството на тези стоки характеристика.

 Вследствие на това никое от двете съображения, изтъкнати от апелативния състав, не е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка по смисъла на припомнената в точка 28 по-горе съдебна практика, между думата „vita“ на шведски език и посочените стоки. Апелативният състав не е доказал, че съответните потребители, когато са изправени пред заявената марка, я възприемат незабавно и без други размисли като описание на тези стоки или на някоя от техните присъщи и свойствени за естеството им характеристики.

Освен това, доколкото апелативният състав извежда липсата на отличителен характер на заявената марка от схващането ѝ като просто обективно съобщение, че посочените стоки са налични в бяло, следва да се приеме, че съответните шведскоговорещи потребители няма да възприемат в заявената марка описание на присъща на посочените стоки характеристика и няма да могат да я свържат пряко с тези стоки. Напротив, думата „vita“ ще изисква определено тълкувателно усилие от страна на шведските и финландските потребители. Те няма да разберат заявената марка като просто обективно послание, че посочените стоки са на разположение в бяло, а по-скоро като указание за техния произход. Това е така, още повече че тази марка ще се поставя върху стоки с какъвто и да е цвят, а не само бели.

Следователно изтъкнатото в случая основание за отказ не би могло да попречи заявената марка да бъде в съзнанието на съответните потребители годна да установи търговския произход на разглежданите стоки и да ги отличава от тези на други предприятия.

петък, 17 май 2019 г.

Кратки IP новини

1. Босна и Херцеговина започва да използва хармонизираната база данни за стоки и услуги TMclass. За повече информация тук. 

2. Географските означения след Brexit. За повече информация тук. 

3. Пазарна реализация на интелектуална собственост. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 15 май 2019 г.

Защо Европейският съюз направи реформа на авторското право?

Европейската комисия публикува разяснения относно приетате реформа на авторското право в съюза. Въпросите на които са предоставени отговори са:

1. Европейският парламент гласува новите правила за авторското право на равнището на ЕС — за какво се отнасят те?
2. Защо е нужно да модернизираме правилата на ЕС в областта на авторското право?
3. Новите правила за авторското право ограничават ли потребителите и тяхната свобода онлайн?
4. Ще наложи ли директивата някакво филтриране на съдържанието, качвано онлайн?
5. Директивата за авторското право ще попречи ли на потребителите да се изразяват в интернет по начина, по който го правят досега? Ще бъдат ли забранени мемовете и анимираните изображения, като GIF?
6. Как посредством новите правила за авторското право се решава проблемът с несъответствието между възнаграждението на творците и това, което получават определени онлайн платформи (т.нар. „несъответствие по отношение на стойността“)?
7. Какви ще бъдат ползите за потребителите от новите правила за авторското право, отнасящи се до платформите, на които качват съдържание потребителите?
8. Кои услуги са обхванати от новите правила за платформите, на които качват съдържание потребителите?
9. Какъв специален режим ще се прилага за новосъздадените и по-малките предприятия?
10. Какъв специален режим ще се прилага за новосъздадените и по-малките предприятия?
11. Как ще функционира новото право за издателите на публикации в пресата?
12. Ще засегне ли реформата малките и новопоявилите се издатели на публикации в пресата?
13. С новата Директива за авторското право създава ли се „данък върху хипервръзките“?
14. С новите правила ще бъде ли забранено използването на „много кратки откъси“?
15. Какви ползи ще донесе новата директива за журналистиката и журналистите?
16. По какъв начин директивата ще гарантира справедливо възнаграждение за отделните автори и изпълнители?
17. По какъв начин новите правила за авторското право постигат по-справедлив баланс в отношенията между творците и техните договорни партньори?
18. Какво представлява механизмът за адаптиране на договорите? Нарушава ли се с него свободата на договаряне?
19. Какво представлява механизмът за оттегляне на права и защо е необходим?
20. Какви нови изключения от авторското право са предвидени в Директивата за авторското право?
21. Какви ползи ще донесат новите правила в областта на авторското право за изследователите?
22. Каква е целта на другото — по-общо — изключение за извличането на информация от текст и данни?
23. За кого ще бъде от полза новото изключение за преподавателски цели?
24. Новите правила за авторското право ще спомогнат ли за опазването и достъпността на културното наследство?
25. Какво ще се промени за потребителите по отношение на съдържанието, което представлява обществено достояние?
26. По какъв начин новите правила за авторското право ще стимулират достъпа до аудио-визуални произведения от ЕС на платформи за видео по заявка?

Отговорите на тези въпроси може да откриете тук.

понеделник, 13 май 2019 г.

Kellogg загуби опозиция срещу пивоварна във Великобритания

Kellogg Company загуби опозиция във Великобритания във връзка със заявена от местната пивоварна Fuller марка FRUIT LOOP за клас 32 - Бира, безалкохолни бири.

Kellogg подава опозиция на базата на по-ранна марка с репутация Froot Loops в клас 30 - Кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, изкуствено кафе; брашно и приготвени препарати
от зърнени храни, хляб, сладкиши и незамразени сладкарски изделия; пчелен мед; дрожди; сол, горчица; оцет, сосове (подправки); подправки.

Според компанията новозаявената марка ще се възползва от установената репутация на по-ранната марка макар тя да се използва са произведения от зърнени храни.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията.  Според ведомството марките са сходни в ниска степен за несходни продукти.

Клучовият момент в производството е претендираната репутация на по-ранната марка. Според ведомството тя не е доказана, тъй като предоставените материали не показват значително присъствие на марката на пазара във Великобритания за продължителен период от време, така че потребителите да са запознати в значителна степен с бранда.

Източник: WIPR.

петък, 10 май 2019 г.

Дали Дон Кихот се свързва с испанско сирене?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑614/17 Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella SL. Делото касае следното:

Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на Защитено наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?

2)  Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?

3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?“.

Решението на съда:

1)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

2)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.

3)  Понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.

сряда, 8 май 2019 г.

Нарушава ли AIRBNB френското законодателство?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑390/18 AIRBNB Ireland срещу Hotelière Turenne SAS, Association pour un hébergement et un tourisme professionnel (AHTOP)Valhotel. Делото касае следното:

Установеното в Съединените щати дружество AIRBNB Inc. е дружеството майка на групата AIRBNB.

AIRBNB Ireland UC, дружество по ирландското право, е част от групата AIRBNB и се притежава изцяло от AIRBNB Inc. AIRBNB Ireland управлява за всички потребители извън Съединените щати онлайн платформа, чиято цел е да свързва, от една страна, домакини (търговци или частни лица), притежаващи помещения за настаняване под наем, и от друга страна, лица, търсещи такъв начин на настаняване.

Вследствие на оплакване, подадено от Association pour un hébergement et un tourisme professionnel (Асоциацията за настаняване и професионален туризъм, AHTOP) срещу неизвестен извършител, с искане за конституиране на граждански ищец, на 16 март 2017 г. Parquet de Paris (Прокуратура на Париж, Франция) издава обвинителен акт за управляване на средства за дейностите по посредничество и управление на недвижими имоти и търговски предприятия от лице, което не притежава професионална карта по Закона Hoguet, и други престъпни деяния, за които се твърди, че са извършени през периода между 11 април 2012 г. и 24 януари 2017 г., и признава на AIRBNB Ireland статут на подпомаган свидетел.

AIRBNB Ireland отрича, че упражнява дейност като агент на недвижими имоти, и поддържа, че Законът Hoguet не намира приложение, тъй като е несъвместим с Директива 2000/31.

При тези обстоятелства с решение от 6 юни 2018 г., постъпило в Съда на 13 юни 2018 г., съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)  Отнася ли се свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 3 от [Директива 2000/31], до услугите, предоставяни във Франция от дружество AIRBNB Ireland UC чрез електронна платформа, управлявана на територията на Ирландия?

2)  Противопоставими ли са на дружество AIRBNB Ireland ограничителните правила относно упражняването на професията агент на недвижими имоти във Франция, предвидени със [Закона Hoguet]?.

Становището на главния адвокат:

„1)  Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване посредством електронна платформа на потенциални наематели с наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, представлява услуга на информационното общество по смисъла на посочените разпоредби, при положение че доставчикът на услугата не упражнява контрол върху основните условия на извършваните услуги.

2) Член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, различна от държавата членка, в която е установен доставчик на услуги на информационното общество, не може, поради причини, свързани с координираната област, да ограничава свободното предоставяне на тези услуги, като по отношение на доставчик на услуги на информационното общество, ex officio и без да е необходима преценка за материалноправните условия, се позовава на изисквания като тези относно упражняването на професията агент на недвижими имоти, въведени със Закон № 70‑9 от 2 януари 1970 г. за регламентиране на условията за упражняване на дейностите, свързани с някои сделки с недвижими имоти и търговски предприятия“.

вторник, 7 май 2019 г.

Swatch надделя над Apple в Австралия

Apple не успя да спре регистрация на търговска марка ‘one more thing’, заявена от швейцарската компания Swatch в Австралия.
Основанието за опозицията е че тази фраза е използвана от Apple в презентация на нейни технологични продукти, поради което потрибетилите биха я свързали с компанията.
Според патентното ведомство на Австралия обаче, приложените доказателства касаят използване на фразата при лансиране на продукти от Apple само веднъж.
Ведомството счита, че подобно използване не съставлява основание за противопоставяне срещу регистрацията на по-късната марка.
От своя страна Swatch твърдят, че марката е вдъхновена от "Филм ноар" жанра в киното и по-конкретно от персонажа на дедектив Коломбо, който често използва тази враза при разкриване на престъпления.
Източник: WIPR.

петък, 3 май 2019 г.

Битката за Исландия продължава

Iceland Foods ще обжалва решението на EUIPO да заличи тяхна европейска марка ICELAND регистрирана през 2014 година за класове 7, 11, 16, 29, 30, 31, 32, 35. Марката е използвана за верига магазини за хранителни стоки във Великобритания.
Заличаването е поискано от страна на Promote Island, правителствена организация от Исландия на основание член 7 ал.б,в и ж от РЕГЛАМЕНТ (EC) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз:

Не се регистрират:
б) марки, които нямат отличителен характер;
в) марки, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;
ж) марки, които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите;

Европейскито ведомство излиза с решение за заличаване на марката, тъй като тя е общоизвестен географски термин и освен това е описваща за част от стоките и услугите.
Според ведомството Iceland Foods не са успели да предоставят достатъчно доказателства за придобита вторична отличителност на знака на територията на всички държави от ЕС.
Според външният министър на Исландия решението е правилно, тъй като тази марка е име на държава и би създала такива асоциации в потребителското съзнание относно стоките и услугите.
Източник: WIPR.