сряда, 8 юли 2020 г.

Върховният съд на САЩ се произнесе, че Booking.com може да бъде търговска марка

Върховният съд на САЩ излезе с решение по делото Booking.com срещу USPTO, което накратко касае опит за регистрация на словна марка booking.com, която е отказана от патентното ведомство на абсолютни основания - генерично наименование (предишна наша статия разглежда подробности тук).
USPTO мотивира отказът си стъпвайки на друго решение на Върховния съд по дело  Goodyear's India Rubber Glove Mfg. Co. v. Rubber Co., където съдът приема, че добавянето на думата Company към неотличително наименование не го прави годно да бъде търговска марка.
В конкретния случай обаче съдът приема, че Booking.com може да представлява валидна марка ако се докаже, че потребителите я възприемат, като такава, а не като генеричен термин за съответинте услуги. Важен елемент тук е наличието на .com в състава на марката.
За разлика от Company, което не спомага за конкретизиране на конкретен търговския източник, .com спомага да асоцииране с конкретен сайт предлагащ конкретинте услуги. Тоест потребителите възприемат booking.com, като конкретен източник на услуги в интернет, тъй като адресът на сайта е уникален. 
При наличие на доказателства за придобита отличителност и разподнаваемост на знака плюс домейн разширението, дори един генеричен знак може да получи защита.
Естествено трябва да се има предвид, че тази защита е ограничена в някаква степен, тъй като тя не може да забрани на конкуренти да използват термина booking, а само общата комбинация booking.com.
Източник: IPKat.

понеделник, 6 юли 2020 г.

"Аз обичам Япония" не може да бъде търговска марка в Япония

Съдът по интелектуална собственост на Япония потвърди решението на местното патентно ведомство да откаже регистрация на следната търговска марка в класове 14, 16, 18 и 24:
Причината е липса на отличителност на марката. Знакът се състой от думата I изображение на сърце и наименованието на държавата. Според съда това означение се използва за да покаже подкрепа за Япония и някои дейности, като например спортни събития и туристически аткракции. Изразът е използван масово от различни лица и компании поради което той няма да бъде възприет, като конкретен търговски източник, каквото е изискването за регистрация на търговски марки.
Източник: Masaki MIKAMI

петък, 3 юли 2020 г.

Louis Vuitton спечели важно дело пред Европейския съд относно известната си марка за десен

Louis Vuitton спечели съдебно дело пред Европейския съд относно известният си десен - каре, използван за част от продуктите на компанията.
Казусът касае опит следната регистрирана фигуративна европейска марка:
Марката е регистрирана за клас 18: кутии от кожа или имитация на кожа, сандъци, куфари, пътни комплекти (кожени изделия), пътни чанти, багаж, чанти за дрехи за пътуване, кутии за шапки от кожа, калъфи за суета (не са монтирани), тоалетни чанти (празни), раници, раници, чанти , чанти за плаж, чанти за пазаруване, чанти за презрамки, чанти за рамо, чанти за рамо, чанти за талия, портмонета, чанти за аташе, куфарчета (кожени изделия), ученически чанти, притежатели на документи, чанти за съединител, портфейли, портмонета за смяна, ключове, калъфи за карти (портфейли), чадъри, сенници.

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от полска компания на абсолютни основания - липса на отличителност.
EUIPO заличава марката, като приема че въпросното каре е широко използван десен, съответно неотличителен.
Louis Vuitton обжалват решението пред Европейския съд изтъквайки, че една марка не може да бъде заличена на общи допускания, а на конкретни факти и доказателства, които не са били изтъкнати от полската компания.
Съдът приема че заявената марка е с ниска степен на присъща отличителност, тъй като подобни десени са използвани в продължение на много години от различни компании.
Ключовият момент за Louis Vuitton са предоставените доказателства за придобита отличителност на марката. Тъй като при европейски марки се изисква подобна отличителност да касае територията на целия съюз, предоставените от Louis Vuitton били разделени на 3 групи, като третата група касаела държави в които компанията нямала магазини за продажба на продукцията си.
EUIPO фокосирал анализът си именно върху тази трета група, като заключил, че предоставените доказателства били недостатъчни.
Според съда това решение е погрешно. Не е нужно да се предоставят доказателства за всяка отделна държава ако има такива които касаят територията на целия съюз.
Фактът че Louis Vuitton нямат физически магазини в страни, като Българиа, Латвия, Словакия и тн., е свързано с найната маркетингова и пазарна политика, и не означава, че потребителите в тези държави не са запознати с марката.
Фактът че компанията е провеждала различни рекламни кампании по интернет и в различни социални мрежи, както и участието и на различни изложения, означава, че потребителите на територията на целия Съюз са запознати с нейните продукти.
В допълнение компанията е предоставила доказателства и за задържани фалшиви  стоки в част от посочените държави, което е  допълнително доказателство, че марката на компанията е била разподнаваема от потребителите на тези територии.

сряда, 1 юли 2020 г.

Nokia загуби спор относно своята марка в ЕС

EUIPO излезе с решение по опозиция No B 3 082 511 Nokia Corporation срещу Shenzhen Road Zhengtong Trading Co. Ltd.
Тя касае следната заявена европейска марка от страна на китайската компания:

Класовете посочени в заявката са: 9, 38 и 42.
Срещу тази марка е подадена опозиция от финландската компания Nokia на база по-ранна марка NOKIA в клас 9.
EUIPO излиза с решение, че марките взети в тяхната цялост не са сходни до степен да причинят объркване сред потребителите.
Фонетично знаците са сходни в средна степен, визуално в ниска, а концептуално те не са сходни.
Макар двете марки да съдържат общи букви  “O-K-I” и финална буква “A”, тяхното начало е различно N и K. Различното начало при двете марки намаля възможността за объркване, тъй като потребителите обръщат по-голямо внимание на тази част от марката.
Според ведомството това заедно с наличието на графични елементи в заявената марка е достатъчно за да се приеме, че марките не са сходни.
Цитираната придобита отличителност и репутация на марка Nokia не са разгледани, тъй като условие за това е първо знаците да бъдат сходни.
Източник: EUIPO.

понеделник, 29 юни 2020 г.

Фалшиви екрани за IPhone нарушават правата върху марката на Apple дори ако тя не се вижда

Върховният съд в Норвегия се произнесе по съдебно дело касаещо нарушаване на права върху търговска марка Apple.
Казъсут касае внасяни в страната резервни части екрани за телефони iPhone, при които логото на марката е скрито, тъй като екраните не са оригинално производство на Apple, а реплики.
Първоначално съдът в Осло приема, че не е налице нарушаване на права върху търговска марка, тъй като логото й не е видно за потребителите.
При обжалването обаче, Върховният съд приема, че е налице такова нарушение. Причините за това са няколко. Първо въпреки че марката е скрита, покритието може да бъде премахнато лесно и да стане видима. Второ целевата група не са крайни потребители, а специализирани такива, които се занимават с ремонт на телефони. Поради тази причина вниманието към продукта и марката е завишено. Тези потребители ще бъдат наясно, че екраните са фалшификат на оригиналните такива носещи марката на Apple.
Съдът цитира заключенията на Европейския съд по дело Mitsubishi (C-129/17), където резервни части с напълно премахната марка от тях също се приемат за нарушение върху нейните права.
Източник: Advokatfirmaet Hjort - Monica Syrdal, Øivind K Foss for Lexology.

петък, 26 юни 2020 г.

Склуптурата на Abercrombie & Fitch може да бъде обект на авторско право в САЩ

Апелативният борд на ведомството за авторско право на САЩ ревизира решение за отказ регистрацията, като обект на авторско право на следната трийзмерна склуптура, използвана, като витрини на магазини Abercrombie & Fitch, съдържаща буквите A и F и абривиатурата Co:

Първоначалното решение, че се склуптурата не е оригинална и не може да представлява обект на авторско право. Тя се състой от обикновени неотличителни елементи, букви и геометрични форми.
Според решението на Борда обаче, обект състоящ се от обикновенни форми и букви може да бъде обект на авторско право ако комбинацията на тези елементи е резултат от творческо усилия.
В разгледания случай Борда приема, че е налице базово ниво на творчество и оригиналност поради, което приема, че въпросната склуптура е обект на авторско право.
Наскоро ведомството отказа регистрация на знакът на UEFA за шампионската лига и логото на Vodafone поради липса на нужното нижо на оригиналност на произведенията.
Източник: IPKat.

сряда, 24 юни 2020 г.

Дали Booking.com може да бъде търговска марка - това е въпросът

Megan Taylor (Novagraaf ) публикува интересна статия за Lexology, която разглежда въпроса с регистрацията на генерични марки представляващи интернет домейн имена.
Конкретният случай касае небезисвестният опит на сайта за настаняване Booking.com да регистрира словна марка за тези услуги в САЩ.
Опитите на компанията да направи това датират от 2012 година, като към момента USPTO отказва регистрациите на база описателност на думата booking, която е генерична за посочените услуги.
Според компанията обаче наличието на частта .com дава възможност за регистрация на марката защото терминът booking.com е придобил вторична отличителност сред потребителите, което го свързват с конкретната компания.
Позицията на USPTO е че подобни генерични думи трябва да бъдат оставени за свободно използване от всички пазарни участници.
В момента делото предстой да бъде разгледано от Върховният съд на страната.
В ЕС booking.com е регистрирана и като комбинирана и като словна марка. Причината е че през 2007 година EUIPO приема, че марката е придобила вторична отличителност на база предоставени доказателства. От тогава насам обаче практиката на ведомството се промени и в момента регистрацията на подобни неотличителни термини е изключително трудна включително и на база вторична отличителност.

понеделник, 22 юни 2020 г.

Манчестър Юнайтед атакува създателите на видео играта Football Manager за неразрешено използване на името на клуба

Един от най-известните футболни клубове в света Манчестър Юнайтед заведе съдебни дела срещу разработчиците на видео игри SI и SEGA за неразрешено използване на името на клуба за съдаване на видео игри и използване на знаци асоцииращи с емблемата му.
В конкретния случай става дума за играта Футболен мениджър, в която се използва името на Манчестър Юнайтед, както и емблема в бяло и червено, вместо оригиналната такава.
Според английският клуб използването на името му е нарушаване на неговите права, а използването макар и на различно лого също е в разрез с интересите на клуба, тъй като потребителите имайки информация за клуба ще асоциират логото с оригиналното такова.
Освен това разработчиците на игри предоставят възможност за използване на пачове, чрез който в последствие да се използват и оригиналните емблеми на клубовете. Всичко това нанася вреди на клуба с оглед пропуснатите възможности за предоставяне на лицензии за ползване на марките.
Според компаниите производители на игрите, невъзможността за използване на името на клуба нарушава правото за свободно изразяване. Използваното лого пък е генерирано на случаен принцип и не асоциира с оригиналното такова. В допълнение адвокатите твърдят, че клубът е търпял години на ред това използване, поради което е загубил правото си да се противопостави.
Предстой решение на съда.
Източник: UDL Intellectual Property - Christopher Banister, за Lexology.

петък, 19 юни 2020 г.

Кратки IP новини

1. Споделяне на онлайн съдържание - плати за да ползваш. За повече информация тук. 

2. Някой съвети при преместване на бизнесът ви в онлайн платформи. За повече информация тук.

3. Безплатна IP помощ за малки и средни компании. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

сряда, 17 юни 2020 г.

Възможно ли е формата на велосипед да бъде защитена от авторското право?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑833/18 Brompton Bicycle Ltd срещу Chedech/Get2Get. Делото касае възможността за авторскоправна защита на велосипеди:

Brompton, учредено по английското право дружество с учредител SI, предлага на пазара сгъваем велосипед, който се продава в настоящата си форма от 1987 г. (наричан по-нататък „велосипедът Brompton“).

Велосипедът Brompton, чиято особеност е, че може да заеме три различни позиции (сгъната, разгъната и междинна, които позволяват на велосипеда да остане изправен), е защитен с патент, който понастоящем е изтекъл.

От своя страна Get2Get предлага на пазара велосипед (наричан по-нататък „велосипедът Chedech“), чийто външен вид е много сходен с този на велосипеда Brompton и който може да заеме трите посочени в предходната точка позиции.

На 21 ноември 2017 г. SI и Brompton сезират Търговски съд Лиеж, Белгия с искане да установи, че велосипедите Chedech нарушават авторското право на Brompton и неимуществените права на SI, и вследствие на това да разпореди на Get2Get да преустанови действията, които нарушават правата им, и да изтегли продукта от всички търговски обекти.

В своя защита Get2Get изтъква, че видимият външен вид на велосипеда Chedech е наложен от търсеното техническо решение, което позволява велосипедът да заеме три различни позиции. При тези обстоятелства видимият външен вид можел да получи само патентна, а не и авторскоправна закрила.

Жалбоподателите в главното производство възразяват, че трите позиции на велосипеда Brompton могат да се получат с различни форми от използваните в този велосипед от неговия създател, което означавало, че формата му може да получи авторскоправна закрила.

Търговски съд Лиеж посочва, че по силата на белгийското право едно творение е защитено с авторско право, когато е изразено в конкретна форма и е оригинално, което означава, че обект с практическо предназначение — като например велосипед — може да получи авторскоправна закрила. В това отношение, макар формите, наложени от необходимостта за постигане на технически резултат, да са изключени от авторскоправната закрила, има съмнение дали това е така, когато такъв резултат може да бъде постигнат чрез други форми.

Тази юрисдикция посочва, че в решение от 8 март 2018 г., DOCERAM (C‑395/16, EU:C:2018:172), постановено в областта на правото върху промишлените дизайни, Съдът е тълкувал член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо.

Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали подобно разрешение трябва да се приеме и в областта на авторското право, когато видимият външен вид на продукта, чиято закрила се иска на това основание по силата на Директива 2001/29, е необходим за постигането на определен технически резултат.

При тези обстоятелства Търговски съд Лиеж решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива [2001/29], която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

–  наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

–   ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

–   волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

–   наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“.

Решението на съда:

Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че продукт, чиято форма, поне отчасти, е необходима за постигането на определен технически резултат, се ползва с предвидената в тези членове авторскоправна закрила, когато представлява оригинално произведение, резултат от интелектуално творчество, тъй като чрез тази форма авторът на произведението изразява творческите си способности по оригинален начин, като прави свободен и творчески избор, поради което тази форма отразява неговата личност, което трябва да се прецени от националната юрисдикция, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства в спора по главното производство.

понеделник, 15 юни 2020 г.

Внимание - складиране на стоки от физически лица може да представлява използване на търговска марка в ЕС

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑772/18, със следната предистория и въпроси:

 На 4 април 2011 г. В, физическо лице с местожителство във Финландия, получава от Китай партида от 150 сачмени лагера с обща маса 710 kg, използвани като резервни части в трансмисионни механизми, генератори и двигатели, както и в строителството на мостове и трамвайни линии. Върху тези лагери е поставен знак, съответстващ на международната словна марка „INA“, чийто притежател е A по-специално за стоките „лагери“.

След митническото оформяне на името на B, на 12 април 2011 г. той взема партидата от митническия склад на летище Хелзинки-Вантаа (Финландия), където тя е складирана, и я отнася в жилището си.

Няколко седмици по-късно лагерите са предадени на трето лице, за да бъдат изнесени в Русия.

Като възнаграждение за тази услуга В получава стек цигари и бутилка коняк.

В рамките на наказателно производство срещу B, образувано пред Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия за нарушение на марка, към което се присъединява А по отношение на гражданскоправните аспекти, тази юрисдикция оправдава B с мотива, че не може да се установи той да е извършил умишлено престъпление. Посочената юрисдикция обаче забранява на B да продължава или да повтаря извършването на такива действия и го осъжда да поправи и обезщети претърпените от A вреди.

B обжалва присъдата си пред Апелативен съд Хелзинки, Финландия.

Като се позовава на решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), тази юрисдикция приема, от една страна, че дейността на B е в известна степен е равностойна на дейност по складиране и транзитно преминаване, и че заинтересованото лице не е имало за цел да извлече от нея каквото и да било икономическо предимство, и от друга страна, че полученото във връзка с това възнаграждение не се основава на икономическо използване на стоки в рамките на търговска дейност, а представлява само насрещна престация за складирането на стоки за сметка на трето лице.

Предвид тези обстоятелства Апелативен съд Хелзинки приема, че B не е използвал в търговската дейност знак, сходен с разглежданата в главното производство регистрирана марка, и поради това приема, че предявеното от A искане за поправяне и обезщетяване на вреди е неоснователно.

A обжалва това решение пред Върховен съд, Финландия.

Върховеният съд посочва, че от практиката на Съда не става ясно дали размерът на икономическото предимство, което частно лице получава поради твърдяното нарушение на марка, е релевантно обстоятелство, за да се определи дали е налице използване на марка в търговската дейност.

Освен това, макар да е очевидно, че член 5 от Директива 2008/95 се прилага, когато лицето използва марката в рамките на собствената си икономическа дейност, в това отношение съществувало съмнение, когато посоченото лице я използва за трето лице

Върховеният съд посочва, че в решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), е било постановено, че собственикът на данъчен и митнически склад, който само складира за сметка на трето лице стоки, носещи идентичен или сходен с марка знак, не използва този знак. Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали такава съдебна практика може да се приложи по аналогия към дело като разглежданото в главното производство, в което срещу бутилка коняк и стек цигари едно лице е внесло стоки за сметка на трето лице и ги е запазило и складирало, преди да бъдат вдигнати, за да бъдат реекспортирани в трета държава.

Накрая Върховеният съд си задава въпроса дали е възможно да се приеме, че е налице внос на стоки по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2008/95, ако едно лице съобщи адреса си на препродавач на стоки, приеме тези стоки, без те да са били изпратени по негово искане, и не предприеме друго активно поведение.

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че в решение от 18 октомври 2005 г., Class International (C‑405/03, EU:C:2005:616), Съдът е постановил, че пускането на пазара на стоки е обусловено от пускането им в свободно обращение по смисъла на член 29 ДФЕС, което означава, че изискуемите мита и такси с равностоен ефект са били събрани в тази държава членка. Тя изтъква, че съществува несигурност по въпроса дали може да се приеме, че е налице внос, когато съответното лице се задоволява да приеме изпратените на адреса му стоки, без те да са били изпратени по негово искане, и когато няма друго активно участие на това лице в изпращането на стоките в страната.

С оглед на всички тези обстоятелства Върховеният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) От значение ли е размерът на изгодата, реализирана от частно лице в резултат на твърдяно нарушение на марка, за преценката дали поведението на това лице представлява използване на марката в търговската дейност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [2008/95], или е само чисто използване за лични цели? Необходимо ли е да са изпълнени други критерии освен реализирането на икономически изгоди от въпросната засягаща марката сделка, за да е налице използване в търговската дейност в случая, когато частно лице използва марката?

2) Ако се изхожда от предпоставката, че икономическата изгода има известно значение, както и че поради незначителния размер на икономическата изгода, реализирана от дадено лице, и поради неизпълнението на евентуални други критерии за наличието на използване в търговската дейност не може да се приеме, че това лице е използвало дадена марка в собствената си икономическа дейност, изпълнено ли е условието за използване в търговската дейност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [2008/95] в случая, когато частното лице е използвало марката за сметка на трето лице в контекста на икономическата дейност на това трето лице, макар че частното лице не е наето на работа от последното в качеството на работник?

3) Лице, съхраняващо стоки, използва ли дадена марка за стоки по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 3, буква б) от Директива [2008/95], когато изпратени в държава членка и пуснати в свободно обращение в тази държава стоки, които са обозначени с марка, са били приети и съхранявани от лице, което ги е държало за сметка на дружество, което препродава стоките, и това лице не извършва внос и складиране на стоки и също така няма разрешение за стопанисване на митнически или данъчен склад?

4) Може ли да се приеме, че дадено лице внася обозначени с марка стоки по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2008/95], когато стоките не са били внесени по негово искане, но то е съобщило адреса си на препродавача на стоките и е приело за сметка на препродавача пуснатите в свободно обращение в държавата членка стоки, държало ги е в продължение на няколко седмици и ги е предало за превоз до трета страна извън [Европейския съюз] с цел препродажба в тази страна?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 5, параграф 3, букви б) и в) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което не извършва търговска дейност по занятие и приема, пуска в свободно обращение в държава членка и съхранява стоки, които явно не са предназначени за лична употреба и които са изпратени на адреса му от трета страна и върху които е поставена марка без съгласието на нейния притежател, трябва да се разглежда като използващ марката в търговската дейност по смисъла на първата от тези разпоредби.

петък, 12 юни 2020 г.

Дали INCREDIBLE BURGER е сходно на IMPOSSIBLE BURGER - проблеми за Nestle в ЕС

Съд в Хага, Холандия се изиска от швейцарската компания Nestle да преустанови използването на наименованието INCREDIBLE BURGER за свойте бургери със засместител на месо.
Причината е съдебно дело инициирано от американската стартъп компания Impossible Burger, която предлага подобен продукт с регистрирана европейска марка IMPOSSIBLE BURGER.
Nestle атакува тази марка с искане за заличаване на основата на липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.
Междувременно обаче американската компания завежда дело в Холандия и съдът приема, че INCREDIBLE BURGER е сходно във визуално, фонетично и макар отчасти и смислово отношение на активната марка IMPOSSIBLE BURGER.
Една от причините съдът да приеме, че Nestle опитва да имитира марката на американската компания е факта, че между двете компании са водени лицензионни преговори по отношение на марката IMPOSSIBLE BURGER, които обаче са били прекратени.
От швейцарската компания са решени да преименуват своя продукт на Sensational Burger в опит да се разграничат американският стартъп.
Източник: FoodNavigator.com

сряда, 10 юни 2020 г.

Дори и изписано на японски "Момичето на Бонд" не може да бъде чуждо притежание

Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус свързан с регистрирана марка “BOND GIRL” изписана на японски в katakana в клас 41: организиране на семенири:
Срещу тази регистрирана марка, носителят на правата върху персонажите от филмите за Джеймс Бонд Danjaq, LLC подава искане за заличаване на основата на известния персонаж Момичето на Бонд от филмите за супер агентът.
Патентното ведомство заличава марката на основание  противоречие с обществения ред и добрите нрави.
Според ведомството “BOND GIRL” е персонаж станал известен на потребителите от 1962г., свързан с популярните филми.
С оглед приведените доказателства за неговото използване в страната, за различни рекламни и мърчандайзинг цели и предоставяните лицензии за това, Ведомството счита, че регистрацията му от трето лице е в противоречие на обществения интерес.
Интересното в случая, е че патентното ведомстно не разглежда терминът, като знак за търговски произход притежание на  Danjaq, LLC.
Източник: Masaki Mikami

понеделник, 8 юни 2020 г.

Внимавай какви снимки използваш за своята реклама в Швейцария

Наскоро някой от текстовете в законодателството закрилящо авторското право в Швейцариябяха променени с цел осъвременяването им в настоящата дигитална ера.
Част от промените засягат закрилата на фотографски произведения. 
Според досега действащите правила могат да бъдат защитавани само снимки, които са оригинални и имат творчески елемент. Обикновенни чисто технически снимки не получаваха закрила.
Според новите правила, тези фотографски произведения също ще бъдат обект на авторскоправна закрила, като разликата с оригиналните фотографии ще бъде в срока на закрила, който няма да бъде 70 години след смърта на автора, а 50 години от момента на тяхното създаване.
Новото законодателство важи от 01.04.2020, като ще обхване и снимки създадени преди това стига те да не са били вече използвани. За ситуации на заверено използване новите изисквания няма да важат.

петък, 5 юни 2020 г.

Казусът с трийзмерна марка за парфюм на Dior ще бъде ползван, като инструкция за съдилищата в Китай

Върховният съд на Китай включи казусът с трийзмерната марка на Dior в своите инструкции към съдилищата в страната, като прецедентна практика, която да се следва.
Както е известно, Dior опитват да регистриран следната трийзмерна марка в Китай през 2015, представляваща бутилка на парфюм:

Патентното ведомство на страната отказва регистрацията на основание липса на отличителност. Предоставените доказателства за придобита отличителност на марката считано от 1999 година насам са отхвърлени, като незадоволителни. Това решение е потвърдено и от съда при обжалването.
През 2018 година обаче Върховният съд на страната анилура предходните решение, като приема, че марката има придобита отличителност сред потребителите в страната с оглед уникалната си форма и популярност.
Това решение на съда сега ще бъде използвано, като отправна точка за съдилищата в Китай при бъдещи подобни казуси, като целта е да се преодолеят различните тълкувания на закона във връзка с защитата на трийзмерните марки.

сряда, 3 юни 2020 г.

WIPO PROOF - дигитално доказателство за съществуването на вашата интелектуална собственост

WIPO информира за началото на своята нова електронна услуга наречена WIPO PROOF. Услугата представлява електронен сертификат, че към определена дата определено произведение е съществувало.
Услугата не доказва авторство или нещо различно от това, че съответния продукт е съществувал към съответната дата във времето.
Ползата от подобна услуга е в случаите на доказване на приоритетна дата относно казуси с различни продукти на интелектуалната собственост, като дизайни, авторски произведения и др.

Следните категории от произведения могат да използват тази услуга:

- Търговски тайним
- Промишлени дизайни;
- Различни творчески произведения;
- Софтуерен код;
- Проучвания;
- Данни;
- Дигитално подписани документи и др.

За всеки обект за който се иска времеви сертификат, са създава тоукън съхраняван на сървари на WIPO. Копие от самото произведение или документ не се съхранява на тези сървари, а на локацията на заявителя.

Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 1 юни 2020 г.

Twitter загуби опозиция срещу марка TWEET в Япония

Twitter загуби опозиция в Япония по отношение на заявена марка TWEET от страна на японска компания за клас 33: саке, дестилирани оризови спиртни напитки; саке заместител; Японски бял ликьор [Shochu]; Японски смесен ликьор на основата на сладък ориз [Shiro-zake]; Наоши [японски ликьор]; Японски смесен алкохол на базата на Shochu [Mirin]; западни течности; алкохолни плодови напитки; Японски напитки на базата на шочу [Чухай]; Китайски алкохолни напитки.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Twitter на база въвеждане в заблуда относно бизнес на друга компания и марка с репутация TWEET използвана от компанията в продължение на дълги години за услуги свързани с микро блогинг.

Както е известно, текстовите съобщения публикувани в Twitter са известни с найменованието Tweets.

Патентното ведомство на Япония обаче отхвърля опозицията. Макар ведомството да признава общоизвестния статут на Twitter в страната, то думата Tweet са използва по описателен начин относно техническа функция на платформата. Този термин не се използва в качеството му на търговска марка, която да отличава определени стоки и услуги.
Поради тази причина потребителите не биха били заблудени, че между алкохолни продукти с марка Tweet и телекомуникационният бизнес на Twitter има търговска или друга бизнес връзка.
Източник: Masaki MIKAMI

петък, 29 май 2020 г.

Проблеми за фестивала COACHELLA и негова европейска търговска марка

Един от най-големите и популярни фестивали в света Coachella Valley Music and Arts Festival (‘Coachella’) беше отложен за октомври месец тази година.
Въпреки това проблемите на организаторите му не приключват. 
Европейското ведомство за марки и дизайни (EUIPO) се произнесе с решение за отмяна на европейска марка “COACHELLA” за по-голямата част от стоките и услугите за които тя е регистрирана.
Причината за това е искане от страна на испанска компания, заявител на марка ‘COACHELLA’ за вино. 
Организаторът на фестивала “COACHELLA” подават опозиция срещу тази марка, а испанската фирма контрира с искане за отмяна поради неизползване.
Организаторът на фестивала предоставя доказателства за известността на марката на територията на ЕС, както и за продавани билети на потребители от Съюза.
EUIPO отменя марката за класове 9, 16, 25, 35 и за част от стоките в клас 41, като оставя марката валидна само за следните услуги:

41 - Организиране, производство и провеждане на забавления и фестивали на изпълнителски изкуства, такива услуги, предоставяни онлайн от компютърна база данни или от Интернет; изпълнение на музика, такива услуги, предоставяни онлайн от компютърна база данни или интернет; музикални и визуални развлечения, предоставяни онлайн от компютърна база данни или интернет; осигуряване на дигитална музика от Интернет.

Казусът показва практиката на EUIPO в подобни случаи на услиги предлагани на европейски потребители но ползвани извън територията на ЕС. В по-голямата част от случаите те не могат да представляват реално използване на марката на територията на съюза.

сряда, 27 май 2020 г.

Кога не може да се използва снимка от интернет за създаване на модна колекция?

Съдът в Милано се произнесе по дело sentenza 2539/2020, което касае неразрешено използване на снимка от интернет за комерсиални цели.
Италианската модна къща  Antonio Marras използва следното изображение на вълк за своята колекция есен/зима 2014-2015.
Фотографът направил снимката завежда съдебно дело за нарушаване на авторски права.
Според законодателството в Италия, фотографските произведения се закрилят по два начина. Единият е авторскоправна защита на оригинални произведения създадени на база творчески усилия от автора. Другият тип закрила касае защита на обикновенни снимки представящи действителността без творчески елемент, чиято защита е 20 години от първото им публично показване.
Според модната къща няма нарушаване на авторски права, тъй като снимката не е оригинална, а представя обикновенна ситуация на виещ вълк, за която авторът не е положил творчески усилия. По този начин защитата е 20 години, като снимката е разпространена за първи път през 1993 година.
Съдът обаче отхвърля тези доводи. Цитирайки решение на Европейския съд  Painer, C-145/10, съдът приема, че снимката е оригинална, с необходимият творчески подход. Доводи за това са факта, че авторът е избрал точният момент за да хване конкретния кадър, и е настройл техниката и осветлението за да може да го хване по предварително планиран начин, който да предизвика  определено емоционално състояние.
В допълнение съдът отбелязва и факта, че снимката е регистрирана във Ведомството за авторско право в САЩ, където могат да бъдат регистрирани само оригинални произведения.
Източник: IPKAT.

петък, 22 май 2020 г.

Нови електронни услуги предоставяни от патентното ведомство на Бенелюкс

EUIPO съобщава за някои подобрения в онлайн услугите предоставяни от Патентното ведомство на Бенелюкс.
Ведомството стартира предлагането на нови електронни услуги, като смяна на представител по индустриална собственост, трансфер на права върху търговски марка и дизайн. Тези услуги ще допълнят съществуващите такива относно онлайн заявяване на марки и дизайни, смяна на име и адрес, подновяване на регистрацията на търговски марки и дизайни и др.
Подобренията са в следствие на The European Cooperation Projects изпълняван от EUIPO във взаймодействие с националните патентни ведомства в ЕС.
За повече информация тук.

сряда, 20 май 2020 г.

Русия разреши регистрацията на географски означения

Считано от 27.07.2020 Русия въвежда възможността за регистрация на пълния спектър от географски означения. До момента това беше възможно само за наименованията за произход, чиято защита обаче има завишени изисквания относно качеството и връзката със съответното географско място.
С приемането на поправките в законодателството, ще бъде възможно и регистрацията на географски означение и указания, чиято закрила има по-малко изисквания към заявителите.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: CMS Russia for Lexology.

понеделник, 18 май 2020 г.

Кога храната е важна за защитата на един дизайн - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑352/19, Gamma-A SIA срещу Zivju pārstrādes uzņēmumu serviss SIA.
Делото касае следният регистриран европейски дизайн в клас Class 9-3: опаковки за хранителни продукти:
Дизайнът представлява контейнер за храна с прозрачен капак.

Срещу този дизайн е подадено искане за заличаване на основание липса на новост и оригиналност, като довод за това е наличието на следния по-раннен дизайн на контейнер с прозрачен капак:

Първоначално EUIPO отказва да заличи европейския дизайн с довода, че двата дизайна се различават, тъй като в регистрираният такъв е видна поставената в него храна, която става част от визията му.
Решението е обжалвано и Апелативният борд го отменя.
Общият съд на ЕС потвърждава отмяната на решението. Факта че хранителните продукти са видими в състава на дизайна не ги прави част от закрилата му. Те могат да бъдат използвани единствено за илюстрация на реалния начин на използване на дизайна и по конкретно на факта, че капакът е прозрачен. Хранителните продукти обаче не могат да бъдат част от обхвата на защита и да бъдат използвани за оценка на сходството на дизайните.
Поради това съдът приема че регистрираният дизайн е идентичен на по-ранният такъв и потвърждава решението за неговото заличаване поради липса на новост и оригиналност.
източник: Alicante News.

петък, 15 май 2020 г.

WIPO оповести своят нов генерален директор

WIPO оповести избирането на своя нов генерален директор г-н Daren Tang, който ще наследи на поста Francis Gurry.
Както е известно изборите на нов генерален директор бяха съпътствани с противопоставяне между САЩ и Китай относно кандидатурата издигната от китайската страна.
С избирането на г-н Tang, който е предцедател на Патентното ведомство на Сингапур, се постигна компромисно решение на спора.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 13 май 2020 г.

PUMA получи отказ на своя марка в САЩ асоциираща с олимпийските игри

Немската компания за спортна екипировка PUMA получи отказ от Патентното ведомство на САЩ за регистрация на марка "Puma Tokyo 2021".
Заявката за марката е направена в деня в който МОК обяви решението си да отложи олимпийските игри за 2021 година. 
Според USPTO изразът Tokyo 2021 може да се разбере от потребителите, като асоциация с олимпийските игри и потенциално да ги заблуди относно връзка на компанията с МОК или Олимпийския комитет на САЩ.
По-ранно през годината USPTO отказа и марки "Puma Euro 2021" and "Puma Euro 2022" заявени от немската компания.
Източник: insidethegames.biz.

понеделник, 11 май 2020 г.

Hermes спечели опозиция относно своята марка за дамски чанти KELLY в Япония

Френската модна компания HERMES INTERNATIONAL спечели опозиция срещу заявена национална марка в Япония “D.KELLY” в клас 18 - различни видове дамски чанти.
Срещу тази марка е противопоставена по-ранна марка “KELLY” също в клас 18. В допълнение е претендирана налична репутация на по-ранната марка в страната.
Според френската компания, доминиращ елемент в заявената марка е думата KELLY, докато буквата D не оказва голямо значение в разбирането на знака от потребителите.
Според доказателствата комапнията използва интензивно марката си от 1956 година, като тя е вдъхновена от принцесата на Монако Grace Kelly.
Продажбите на чанти с марката в Япония възлизат на приблизително 43 милиона долара, като са проведени множество рекламни кампании.
Патентното ведомство на страната потвърждава опозицията приемайки марките за объркващо сходни, което се подкрепя и от доказанате сериозна репутация на по-ранната марка сред потребителите в страната.
Източник: Masaki MIKAMI.

петък, 8 май 2020 г.

Не всеки може да използва ирландски имена за своите продукти - решение на EUIPO

Главният Апелативен борд на EUIPO излезе с интересно решение относно недобросъвестно заявени и заблуждаващи марки.
Казусът касае следната регистрирана от испанската компания Hijos de Moisés Rodríguez González S.A европейска марка за клас 29 (месо, риба, птици и дивеч, месни екстракти, консервирани, замразени, сушени и варени плодове и зеленчуци, желета, конфитюри, компоти, яйца, мляко и млечни продукти, хранителни масла и мазнини):
Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от страна на ирланското Министерство за трудови отношения и Млечния борд в Ирлания на основание недобросъвестно заявяване на марка и въвеждане в заблуда на потребителите.
Според искането заблудата се изразява в това, че потребителите могат да предположат, че продуктите обозначени с марката идват от Ирлания поради името на марката LA IRLANDESA. Този ефект се засилва и от използавния цвят и графични елементи, които асоциират със страната.
Недобросъвестният елемент се изразява в това, че притежателят на марката е имал търговски отношения в миналото с Млечния борд на Ирландия, както и че е опитвал да регистрира и други сходни марки, които са използвани и за продукти които нямат произход от Ирландия.

Макар EUIPO първоначално да отхвърля искането за заличаване, Главният Апелативен борд го потвърждава изцяло.
Източник: IPKat.

четвъртък, 30 април 2020 г.

EUIPO удължава срокове по европейски марки и дизайни отново

EUIPO публикува решение с което удължава сроковете по процедури свързани с европейски търговски марки и дизайни с оглед Covid-19 пандемията.

(1) In accordance with Article 101(4) EUTMR and Article 58(4) CDIR, all time limits expiring between 1 May 2020 and 17 May 2020 inclusive that affect all parties in proceedings before the Office are extended until 18 May 2020.

(2) In the event parties to proceedings before the Office choose to discharge their procedural obligations before the expiry of the extended time limit, by submitting observations, documents or performing any other procedural act, the relevant time limit will be considered exhausted and the proceedings will continue without awaiting its expiration pursuant to Article 1.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

сряда, 29 април 2020 г.

Superman защити репутацията си в ЕС

DC Comics спечели опозиция пред Европейското ведомство за интелектуална собственост (EUIPO) относно своя марка за SUPERMAN.
Казусът касае опит на Magic Box да регистрира следната европейска марка в клас 29 - играчки:

Срещу тази марка е подадена опозициия от DC Comics на основата на следната по-ранна марка за класове 3, 9, 14, 16, 25, 21, 24, 25, 28, 30, 32 и 41:
В допълнение е претендирана и известност на марката.
Според ведомството марките са сходни поне в един от сравняваните аспекти. По отношение на претендираната известност, EUIPO приема, че по-ранната марка е известна за стоките от клас 16, като отхвърля това за останалите класове.
Поради факта, че използването на персонажи от комикси, което са в клас 16, често води и до производството и разпространението на мърчандайзинг продукти, включително и играчки от клас 28, EUIPO приема, че потребителите могат да направят връзка с по-ранната марка с оглед на нейната повишена известност, което би облагодеталствало заявителя на по-късната марка.
С оглед на това заявената марка е отказана.
Източник: IP Kat.

понеделник, 27 април 2020 г.

Кога една трийзмерна марка изпълнява технически функции - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑237/19 Gömböc Kutató, Szolgáltató és Kereskedelmi Kft. срещу Szellemi Tulajdon Nemzeti Hivatala. Делото касае следното:

На 5 февруари 2015 г. Gömböc Kft. подава заявка за регистрация на триизмерен знак като марка за следните стоки: „декоративни изделия“ от клас 14 „порцеланови и кристални декоративни изделия“ и „играчки“ съответно от класове 21 и 28 от тази спогодба. Този знак е изобразен, както следва:



Службата отхвърля тази заявка на основание член 2, параграф 2, буква b), втора и трета алинея от Закона за марките. Според Службата знакът, чиято регистрация се иска, представлява хомогенен предмет с две перпендикулярни помежду си равнини на симетрия, седем гладки стени и ръбове, разделящи въпросните стени. Този предмет е стоката Gömböc на жалбоподателя в главното производство, а именно изпъкнал моностатичен предмет, изработен от хомогенен материал, който има само една стабилна и една нестабилна равновесна точка, тоест общо две равновесни точки, и чиято форма е такава, че предметът винаги се връща към равновесното си положение. Службата заключава, че знакът, чиято регистрация се иска, изобразява триизмерен предмет, който поради начина, по който е проектиран и поради използвания хомогенен материал винаги се връща към равновесното си положение и че цялостната форма на предмета служи за постигане на техническа цел, изразяваща се в това, че предметът винаги се изправя.

При преценката на годността на разглеждания знак за регистрация Службата се основава по-специално на запознаването на средния потребител с характеристиките и функцията на формата на тази стока благодарение на уебсайта на жалбоподателя в главното производство и на широката реклама на посочената стока в пресата.

На първо място, Службата по същество приема, че що се отнася до „играчките“ от клас 28, триизмерната форма на предмета му позволява да функционира като играчка, чиято характеристика е винаги да се връща към стабилното си равновесно положение. Така всички елементи на разглеждания знак били разработени по начин, по който да се постигне този технически резултат, тоест те изпълняват техническа функция. Следователно разумният и информиран потребител възприемал разглеждания знак като форма, която е нужна за постигане на техническия резултат, търсен с обозначавания от този знак предмет.

На второ място, що се отнася до „декоративните изделия“ от класове 14 и 21, Службата посочва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма придава ярък и привлекателен стил, който е основен фактор при предлагането на пазара на въпросните стоки. Потребителите купували декоративните изделия главно заради специалната им форма. По принцип при прилагането на правото на марките защитата на декоративни предмети с триизмерна форма не можела да се изключи, но когато именно привличащият вниманието стил на тези предмети определя формалния им външен вид, стойността на стоката се състояла в тази форма.

Тъй като направените от Gömböc Kft. искания срещу решението на Службата са отхвърлени от първата и от втората съдебна инстанция, посоченото дружество подава искане пред запитващата юрисдикция за преразглеждане на същото решение.

Първо, последната юрисдикция посочва, че що се отнася до регистрацията на триизмерен знак във връзка със стоките, представляващи „играчки“ от клас 28, стоката, чието графично изображение се състои изключително от формата, която е нужна за постигане на търсения технически резултат. Тя подчертава, че този резултат не може да се установи само въз основа на това графично изображение, а благодарение на разглеждания знак е възможно да се разпознае стоката Gömböc на жалбоподателя в главното производство и че предвид нейната реклама съответните потребители знаят, че специфичната форма и хомогенната структура на посочената стока гарантират, че последната винаги се връща към равновесното си положение.

Като приема, че релевантната практика на Съда, по-специално решения от 18 септември 2014 г., Hauck (C‑205/13, EU:C:2014:2233), и от 10 ноември 2016 г., Simba Toys/EUIPO (C‑30/15 P, EU:C:2016:849), не разсейва напълно съмненията по въпроса, запитващата юрисдикция иска да се установи по какъв начин при прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност на даден знак като марка следва да се провери дали този знак се състои от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат.

Тя иска по-специално да се установи дали такова разглеждане трябва да почива само на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация на знака, или възприемането от съответните потребители също може да бъде взето предвид в това отношение, в случай че разглежданата стока е придобила голяма известност и въпреки че графично изобразената стока се състои изключително от формата, която е нужна за постигане на търсения технически резултат, този технически резултат не може да се установи въз основа само на графичното изображение на формата на стоката, която се съдържа в заявката за регистрация, а е необходимо запознаване с допълнителна информация за самата стока. Освен това тази юрисдикция отбелязва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма се появява само от една гледна точка, така че тази форма не се вижда напълно.

Второ, що се отнася до „декоративните изделия“ от класове 14 и 21 от Ницската спогодба, запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност в случая, при който даден знак се състои изключително от формата на стоката, може да се приложи, ако само въз основа на запознаването на съответните потребители с нея може да се прецени, че формата придава значителна стойност на стоката. В случая запознаването им с тази форма било свързано с факта, че изобразената в разглеждания знак стока се е превърнала в материален символ на математическо откритие, което е позволило да се отговори на въпроси, свързани с историята на науките.

Трето, запитващата юрисдикция посочва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма вече се ползва от защитата, предоставена на промишлените дизайни. Тя припомня, че този вид защита може да се предостави на стоките, чийто външен вид, освен че отговаря на други изисквания, има и индивидуален характер. В случая с „декоративните изделия“ специфичната форма, замислена от нейния създател, в качеството ѝ на естетическа характеристика придава значителна стойност на стоката.

Така, от една страна, посочената юрисдикция иска да се установи дали при прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност, когато единствената функция на дадена стока е декоративна (декоративни изделия), формата на тази стока, която вече се ползва от закрилата, предоставена на промишлените дизайни, е поначало изключена от защитата, предоставена от правото на марките. От друга страна, тази юрисдикция би искала да се изясни въпросът дали това основание за отказ или за обявяване на недействителност може да се приложи по отношение на стока, чиято триизмерна форма изпълнява само декоративна функция, като за стоката е от значение само естетическият ѝ външен вид, последицата от което е, че що се отнася до декоративните изделия, такава защита трябва да бъде отказана спрямо триизмерните форми, за които тя е поискана.

При тези условия Върховен съд, Унгария решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка ii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че в случай на знаци, които се състоят изключително от формата на дадена стока

а)  следва да се анализира дали формата е необходима за постигането на предвидения технически резултат само въз основа на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация, или

б)  може да се вземе предвид и възприемането от съответните потребители?

С други думи, може ли да се вземе предвид знанието на съответните потребители, че формата, чиято регистрация се иска, е необходима за постигането на предвидения технически резултат?

2)  Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ е приложимо спрямо знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, по отношение на които може да се определи дали тази форма придава значителна стойност на стоката, като се вземе предвид възприемането от потребителя на графично изобразената стока или запознаването му с нея?

3)  Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ се прилага спрямо знаците, състоящи се изключително от форма,

а)  която поради своята оригиналност вече се ползва от закрилата, предоставяна на промишления дизайн, или

б)  чийто естетически вид сам по себе си придава някаква стойност на стоката?“.

Решението на съда:

1)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали даден знак се състои изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, разглеждането му не трябва да се ограничава до графичното изображение на този знак. За да се определят съществените характеристики на разглеждания знак, могат да се използват и други данни, различни от самото графично изображение, сред които е и възприемането от съответните потребители. За разлика от това, ако данни, които не са видни от графичното изображение на знака, могат да бъдат взети предвид, за да се прецени дали тези характеристики отговарят на техническа функция на разглежданата стока, тези данни трябва да произтичат от обективни и надеждни източници и не могат да включват възприемането от съответните потребители.

2)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че възприемането от съответните потребители на стока, която е изобразена графично със знак, състоящ се изключително от формата на тази стока, или запознаването им с последната, може да се вземе предвид, за да се определи дадена съществена характеристика на тази форма. Съдържащото се в тази разпоредба основание за отказ може да се приложи, ако от обективни и надеждни данни следва, че изборът на потребителите да закупят разглежданата стока се определя в много голяма степен от тази характеристика.

3)  Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация не трябва да се прилага систематично към знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато този знак е обект на защита при прилагането на правото на промишлените дизайни или когато знакът се състои изключително от формата на декоративно изделие.

неделя, 26 април 2020 г.

Честит световен ден на интелектуалната собственост

26 Април е денят в който се отбелязва ролята на интелектуалната собственост за развитието на съвремените общества и икономики.
Тази година WIPO посвещава този ден на така наречените зелени технологии и ролята на интелектуалната собственост за постигането на по-екологично съобразени икономики по света.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 24 април 2020 г.

IP адресът не е адреса на потребител нарушаващ авторски права в интернет - становище на Главният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

–   електронния адрес на потребителя,

–   телефонния номер на потребителя,

–   IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

–   IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.  Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.   При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Становище на Главният адвокат:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.