петък, 17 август 2018 г.

Нови такси за международни марки таргетиращи Южна Корея

WIPO съобщава за промяна на индивидуалните такси платими при посочване на Южна Корея в заявки за международни марки. Новите такси, които влизат в сила от 07.09.2018 са както следва:

сряда, 15 август 2018 г.

Инвазия от Латинска Америка относно бази данни за интелектуална собственост

За тези от нас, които са заинтересувани от проучвания за заявени и регистрирани търговски марки и промишлени дизайни, EUIPO съобщава добрата новина за присъединяването на Уругвай към общата база данни за марки TMView и тази за дизайни DesignView. От друга страна Хондурас се присъединява към Design View.
В допълнение Ел Салвадор и Хондурас се присъединяват към TMClass базата, касаеща хармонизацията на класифицирането на стоки и услуги за целите на регистрация на търговски марки.

понеделник, 13 август 2018 г.

Conor McGregor с нов IP двубой на европейска сцена

Conor McGregor се сблъска с нов двубой на арената на интелектуалната собственост. Този път казусът касае опозиция подадена от компанията за спортни стоки Champion срещу заявени марки THE CHAMP CHAMP от страна на MMA боеца.
Това не е първият случай в който Conor McGregor има проблем с прегистрацията на свои марки. Преди време той заяви и европейски марки MYSTIC MAC и I AM BOXING срещу които също има опозиции.
Причината за тези опозиции е от една страна характера на марките, които включват широко използвани думи, а от друга страна особеностите при регистрация на европейски марки. Както е известно когато заявиш такава марка трябва да имаш предвид, че срещу нея могат да бъдат подавани опозиции не само от притежатели на по-ранни европейски марки но и от притежатели на по-ранни национални марки от всяка държава членка на ЕС, а те са 28 към днешна дата.
Това увеличава сериозно рисковете от опозиции и прави изключително важно изграждането на предварителна стратегия и проучване за шансовете за успех.
Източник: Josh H. Escovedo (The IP Law blog)

четвъртък, 9 август 2018 г.

Неразрешено използване на снимки в училищен сайт представлява нарушаване на авторското право - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑161/17 Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff, което касае следното:

Ищецът, г‑н Renckhoff, сезирал Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), е фотограф. Stadt Waltrop (град Валтроп, Германия), който първоначално е бил ответник в първоинстанционното производство, но вече не е страна по спора в главното производство, управлява Gesamtschule de Waltrop (средно общообразователно училище във Валтроп, наричано по-нататък „училището“). Провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), също ответник в първоинстанционното производство, осъществява контрол върху училището и е работодател на преподавателите в него.

Считано от 25 март 2009 г., на уебсайта на училището може да се консултира реферат, изготвен от негова ученичка в рамките на предлагано в това училище езиково занятие, в който с цел онагледяване е поместена направена от г‑н Renckhoff фотография (наричана по-нататък „фотографията“), която тази ученичка е изтеглила от уебсайт, посветен на пътувания (наричан по-нататък „уебсайтът за пътувания“). Фотографията се е намирала на последния сайт без ограничителна мярка, възпрепятстваща изтеглянето ѝ от интернет. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт.

Г‑н Renckhoff изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет. Той иска също тази провинция да му плати сумата от 400 EUR като обезщетение.

След частично уважаване на иска на г‑н Renckhoff Провинция Северен Рейн-Вестфалия е осъдена да премахне фотографията от училищния уебсайт и да плати сумата от 300 EUR, ведно с лихвите.

Двете страни обжалват това решение пред Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия), който приема по-конкретно че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет преди процесните действия, тъй като възпроизвеждането на фотографията на сървъра и последващото ѝ предоставяне на публично разположение на училищния уебсайт са довели до „отделяне“ от първоначалната публикация на уебсайта за пътувания.

Сезирана с ревизионна жалба, запитващата юрисдикция счита, че изходът на този спор зависи от тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. По-специално тази юрисдикция се съмнява, че е изпълнено въведеното от съдебната практика изискване, съобщаването на засегнатата публика да е било направено пред „нова“ публика.

При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.
Image: Javier Quesada on Unsplash.

сряда, 8 август 2018 г.

Модният бранд Mango загуби марков сблъсък във Великобритания

Andrew McWhirter (Brodies LLP ) съобщава за Lexology относно загубена опозиция от Mango във Великобритания.
Казусът касае заявена национална марка YANGO за сходни и идентични стоки на тези регистрирани под марки Mango, включително и дрехи и облекло.
Опозицията е подадена на основание наличие на по-ранни сходни марки Mango, които са с придобита репутация в страната.
Според UKIPO обаче марките не са объркващо сходни. Основата причина за това е разликата в началото на марките Y и M и липсата на смислово сходство. От една страна Mango е вид плод, а от друга YANGO няма конкретен смисъл. Макар да има визуално и фонетично сходство в средна степен те не могат да преодолеят разликите в марките.
Най-вероятно казусът ще бъде обжалван но така или иначе той е показателен за трудността при защитата на подобни марки дори и те да бъдат известни сред потребителите.

понеделник, 6 август 2018 г.

Дебрандиране, ребрандиране и използване на марка в ЕС - случаят Мицубиши

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑129/17, Mitsubishi Shoji Kaisha Ltd срещу Duma Forklifts NV, което касае следното:

Mitsubishi, установено в Япония, е притежател на следните марки (наричани по-нататък „марките „Mitsubishi“):

– словна марка на Европейския съюз „MITSUBISHI“, регистрирана на 24 септември 2001 г. под номер 118042, по-конкретно за стоки от клас 12 от ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., сред които пътнически автомобили, електрически превозни средства и вилични кари високоповдигачи,

– фигуративна марка на Европейския съюз, изобразена по-долу, регистрирана на 3 март 2000 г. под номер 117713, по-конкретно за стоки от клас 12 от същата спогодба, сред които пътнически автомобили, електрически превозни средства и вилични кари високоповдигачи,


–  словна марка на Бенелюкс „MITSUBISHI“, регистрирана на 1 юни 1974 г. под номер 93812, по-конкретно за стоки от клас 12, сред които автомобили и сухопътни превозни средства, и от клас 16, сред които книги и печатни произведения,

–  фигуративна марка на Бенелюкс „MITSUBISHI“, регистрирана на 1 юни 1974 г. под номер 92755 за стоки от клас 12, сред които превозни средства и сухопътни превозни средства, и за стоки от клас 16, сред които книги и печатни произведения, идентична с фигуративната марка на Европейския съюз.

MCFE, установено в Нидерландия, притежава изключително право да произвежда и да пуска на пазара в ЕИП вилични кари високоповдигачи, носещи марките „Mitsubishi“.

Duma, установено в Белгия, е с основен предмет на дейност покупко-продажба в световен мащаб на нови и употребявани вилични кари високоповдигачи. Дружеството предлага за продажба и собствени вилични кари високоповдигачи с наименованията „GSI“, „GS“ или „Duma“. Дружеството е било официален поддистрибутор на вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“ в Белгия.

GSI, също установено в Белгия, е свързано с Duma, с което има обща администрация и седалище. GSI произвежда и ремонтира вилични кари високоповдигачи, които наред с резервните части за тях внася и изнася на едро на световния пазар. Дружеството ги приспособява към действащите в Европа стандарти, като им поставя собствени серийни номера и ги доставя на Duma с декларации на ЕС за съответствие.

Съгласно акта за преюдициално запитване, в периода от 1 януари 2004 г. до 19 ноември 2009 г. Duma и GSI са осъществявали паралелен внос в ЕИП на вилични кари високоповдигачи от марките „Mitsubishi“ без съгласието на притежателя на посочените марки.

След 20 ноември 2009 г. Duma и GSI закупуват от дружество от групата Mitsubishi извън ЕИП вилични кари високоповдигачи, които въвеждат на територията на ЕИП и поставят под режим на митническо складиране. След това те премахват всички поставени върху стоките идентични с марките „Mitsubishi“ знаци, извършват необходимите промени, за да ги приведат в съответствие с действащите в Европейския съюз стандарти, и заместват идентификационните табели и серийните номера, като поставят собствените си знаци. Впоследствие ги внасят и продават в ЕИП и извън него.

Mitsubishi и MCFE предявяват искове пред Rechtbank van koophandel te Brussel (Търговски съд Брюксел, Белгия), целящи да бъде разпоредено преустановяването на тези действия. След като исковете им са отхвърлени с решение от 17 март 2010 г., те обжалват същото по въззивен ред пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) и искат забрана както на паралелната търговия на вилични кари високоповдигачи, обозначени с марките „Mitsubishi“, така и на вноса и продажбата на вилични кари високоповдигачи, върху които са били премахнати идентичните с тези марки знаци и са били поставени нови знаци.

Пред тази юрисдикция Mitsubishi твърди, че премахването на знаците и поставянето на нови върху вилични кари високоповдигачи, закупени извън ЕИП, премахването на идентификационните табели и серийни номера и вносът, както и продажбата на вилични кари високоповдигачи в ЕИП, нарушавало правата му, предоставени от марките „Mitsubishi“. По-конкретно заявява, че премахването на идентичните с тези марки знаци без негово съгласие заобикаляло правото на притежателя на марката да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, обозначени с тази марка, и засягало функциите на марката за указване на произход и качество, както и за инвестиции и реклама. В този смисъл отбелязва, че въпреки това премахване, виличните кари високоповдигачи „Mitsubishi“ оставали разпознаваеми за потребителя.

Duma и GSI по-специално поддържат, че следвало да бъдат възприемани като производители на виличните кари високоповдигачи, които закупуват извън ЕИП, тъй като извършвали промени за привеждането им в съответствие с правната уредба на Съюза и следователно имали право да поставят върху тях свои собствени знаци.

Запитващата юрисдикция е приела, че паралелният внос в ЕИП на вилични кари високоповдигачи, обозначени с марките „Mitsubishi“, нарушава правото на марките и е уважила жалбите на Mitsubishi и на MCFE. По отношение на вноса и пускането на пазара в ЕИП, считано от 20 ноември 2009 г., на вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“, произхождащи от страна, не-членка на ЕИП, върху които са били премахнати идентичните на марките „Mitsubishi“ знаци и поставени нови знаци, тя подчертава, че Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали действия като осъществените от Duma и GSI представляват използване, което притежателят на марката може да забрани, като посочва, че практиката на Съда дава основания за положителен отговор на този въпрос.

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) a)  Обхващат ли член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 правото на притежателя на марка да се противопоставя на това без негово съгласие трето лице да премахва всички поставени върху стоките идентични с марките знаци (de-branding) [размаркиране], когато става въпрос за стоки, като поставените под режим на митническо складиране, които все още не са пуснати на пазара в [ЕИП], и премахването е извършено с цел внос или пускане на пазара на стоките в [ЕИП]?

б) Зависи ли отговорът на първия въпрос, буква a) от това дали стоките се внасят или пускат на пазара в [ЕИП] под поставен от това трето лице собствен отличителен знак (re-branding) [премаркиране]?

2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че по външния вид или модела така внесените или пуснати на пазара стоки все още се идентифицират от средния потребител като произхождащи от притежателя на марката?“.


Решението на съда:

Член 5 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), където все още не са били предмет на продажба.
Image: Tama66 on Pixabay.

петък, 3 август 2018 г.

Кратки IP новини

1. Зелени технологии и възобновяема енергия - иновации и патентоване, 20.11.2018, Осло. За повече информация тук. 

2. Да знаеш как да зищитиш ноу-хауто си. За повече информация тук.

3.Philips срещу ASUS & HTC. За повече информация тук.

сряда, 1 август 2018 г.

Канада се присъедини към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни

WIPO информира за присъединяването на Канада към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. Това прави страната 55 държава членка на спогодбата, която влиза в сила от 05.11.2018г.
Както е известно Хагската спогодба позволява международно заявяване на защита на дизайни чрез подаване на една заявка с посочване на държавите в които се желае закрилата.
Това е поредната стъпка на Канада към улясняване на международните заявители на обекти на интелектуална собственост, след присъединяването й към Мадридския протокол за международна регистрация на марки.

понеделник, 30 юли 2018 г.

Казусът с KitKat вдигна сериозно бариерата за доказване на придобита отличителност на европейска марка


Европейският съд излезе с дългоочаквано решение по съединени дела C‑84/17 P, C‑85/17 P и C‑95/17 P, Société des produits Nestlé SA срещу Mondelez UK Holdings & Services Ltd.
Накратко делото касае заличаване на трийзмерна марка за шоколадово блокче притежание на Nestle на основание липса на отличителност.

Компанията предоставя доказателства за придобита такава, като първоначално EUIPO приема, че има доказана придобита отличителност.
В последствие обаче Общият съд на ЕС отменя това решение, като приема, че е нужно предоставяне на доказателства за придобита отличителност във всички държави членки. В случая Nestle не са предоставили такива доказателства за Белгия, Ирландия, Гърция и Португалия.

Според решението на съда:

Следователно, що се отнася до марка, която първоначално няма отличителен характер във всички държави членки, такава марка може да бъде регистрирана на основание на тази разпоредба само ако се докаже, че е придобила отличителен характер чрез използване на цялата територия на Съюза (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП, C‑98/11 P, EU:C:2012:307, т. 61 и 63).

Действително в точка 62 от посоченото от Nestlé и EUIPO решение от 24 май 2012 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП (C‑98/11 P, EU:C:2012:307), Съдът отбелязва, че макар наистина придобиването на отличителен характер от марката чрез използването ѝ да трябва да бъде доказано за частта от Съюза, в която първоначално тази марка не е имала такъв характер, би било прекомерно да се изисква такова придобиване да бъде доказано за всяка държава членка, взета поотделно.

Противно на твърденията на Nestlé и EUIPO обаче, от това съображение не следва, че когато дадена марка е лишена от присъщ отличителен характер в целия Съюз, за регистрацията ѝ като марка на Европейския съюз на основание член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 е достатъчно да се докаже, че е придобила отличителен характер чрез използването ѝ в съществена част от Съюза, макар това да не е доказано за всяка от държавите членки.

В това отношение следва да се подчертае разграничението между, от една страна, фактите, които трябва да бъдат доказани, а именно придобиването на отличителен характер чрез използването на знак, лишен от присъщ отличителен характер, и от друга страна, доказателствените средства, чрез които тези факти могат да бъдат доказани.

Всъщност никоя разпоредба от Регламент № 207/2009 не налага с отделни доказателства да се доказва придобиването на отличителен характер чрез използване във всяка държава членка, взета поотделно. Ето защо не може да се изключи, че доказателства за придобиването от даден знак на отличителен характер чрез неговото използване могат да бъдат релевантни по отношение на няколко държави членки, дори за целия Съюз.

По-конкретно, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 78 от заключението си, за някои стоки или услуги е възможно икономическите оператори да обединят няколко държави членки в рамките на една и съща мрежа за дистрибуция и да третират тези държави членки, по-специално от гледна точка на маркетинговите им стратегии, като че ли представляват един-единствен национален пазар. В този случай доказателства за използването на даден знак на такъв трансграничен пазар биха могли да бъдат релевантни за всички съответни държави членки.

Положението е същото, когато поради географската, културната или езиковата близост между две държави членки съответните потребители в първата от тях познават в достатъчна степен стоките или услугите, присъстващи на пазара на втората.

От тези съображения следва, че за целите на регистрацията на основание член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на марка, която първоначално е лишена от отличителен характер във всички държави — членки на Съюза, не е необходимо да се доказва за всяка държава членка, взета поотделно, че тази марка е придобила отличителен характер чрез използване, но представените доказателства трябва да позволяват да се докаже такова придобиване във всички държави — членки на Съюза.

Въпросът дали представените доказателства са достатъчни за доказване на придобиването от определен знак на отличителен характер чрез използването му в частта от територията на Съюза, в която този знак първоначално не е притежавал такъв характер, е свързан с преценката на доказателствата, която се осъществява, на първо място, от инстанциите на EUIPO.

Тази преценка подлежи на контрол от Общия съд, който, когато пред него е подадена жалба срещу решение на апелативен състав, единствен е компетентен да установява фактите и следователно да ги преценява. За сметка на това, освен в случай на изопачаване от Общия съд на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 19 септември 2002 г., DKV/СХВП, C‑104/00 P, EU:C:2002:506, т. 22 и цитираната съдебна практика).

Вярно е обаче, че ако след като са преценили всички представени им доказателства, инстанциите на EUIPO или Общият съд решат, че някои от тези доказателства са достатъчни, за да докажат придобиването от определен знак на отличителен характер чрез използването му в частта от Съюза, в която той първоначално не е притежавал такъв характер, и следователно за да обосноват регистрацията му като марка на Европейския съюз, те трябва ясно да посочат това свое решение в съответните си актове.

В разглеждания случай, от една страна, от изложените по-горе съображения следва, че без да допусне грешка при прилагане на правото, в точка 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че за целите на прилагането на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 в случая на марка, която е лишена от присъщ отличителен характер в целия Съюз, отличителният характер, придобит чрез използването на тази марка, трябва да бъде доказан за цялата тази територия, а не само за съществена или за по-голямата част от територията на Съюза, при което доказателствата могат да бъдат предоставени общо за всички съответни държави членки или поотделно за различни държави членки или групи от държави членки, но за сметка на това не е достатъчно този, който носи доказателствената тежест, да се ограничи до представянето на доказателства за такова придобиване, които не обхващат част от Съюза, дори тази част да е само една държава членка.

От друга страна, с оглед на същите съображения в точки 170—178 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че в спорното решение е допусната грешка при прилагане на правото, доколкото апелативният състав е приел, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използването ѝ, поради което спрямо нея може да се приложи член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, без да се произнесе относно придобиването от тази марка на такъв отличителен характер в Белгия, Ирландия, Гърция и Португалия.

Обобщено това решение на Европейският съд повдига значително бариерата при доказване вторична отличителност на търговски марки на ЕС, тъй  като изисква доказателствата за това да касаят територията на целия съюз, макар да не е нужно да се предоставят такива за всяка отделна страна.

петък, 27 юли 2018 г.

Как да регистрирам марка - сам или да търся помощ?

Martin Hendry (Virtuoso Legal ) публикува интересна и поучителна статия за Lexilogy, която обобщава вариантите, които един предприемач има при вземане на решение за регистрация на търговска марка.
Първата опция е съответният собственик на фирма да заяви сам своята търговска марка. Примерът разглежда собственик на компания за ВиК услуги, който иска да развие франчайз мрежа. С цел да спести пари, той избира марката и я заявява сам, без да ползва професионални услуги и без да прави предварително проучване и анализ дали неговата марка има шанс за регистрация. Междувременно той инвестира в рекламни материали и брандиране.
Резултатът е подадена опозиция срещу неговата марка от страна на друга компания с по-ранни права и финансови загуби в последвалата процедура пред Патентното ведомство.
Втората опция е избор на търговска марка и търсене на професионална помощ от представител по индустриална собственост, който прави предварително проучване и анализ дали посочената марка може да бъде регистрирана успешно и какви са рисковете за обратното.
В този случай заявителят прави по-голями разходи при заявяването но спестява значителни средства в последствие. Не трябва да се забравя, че ако избраната марка е идентична или сходна на вече регистрирана такава това може да доведе и до съдебни дела, които в определени случаи могат да доведат и до фалит на бизнеса.
А каква е вероятността да има идентична или сходна марка?
Отговорът е немалка. Само TMView базата данни на EUIPO съдържа над 48 милионна марки.
Изводът от статията не прокламира единствено търсенето на професионални услуги но и изграждането на предварителна стратегия, която всеки бизнес трябва да следва относно защитата на неговата интелектуална собственост. Именно такава стратегия увеличава шансовете за успех на съответната защита.

сряда, 25 юли 2018 г.

You Tube предлага нов софтуер за борба с нелегално съдържание

You Tube оповести нова инициатива целяща да подпомогне притежателите на авторски и сродни права срещу неразрешеното качване на тяхно съдържание в платформата.
Новото средство предлагано от компанията се нарича Copyright Match tool, което ще следи за повторно качване на идентично съдържание в платформата.
Когато софтуерът засече такова съдържание, лицето, което го качва ще има три опции: да го оттегли от платформата, да се свърже с лицето качило същото съдържание преди това или да поиска премахване на това съдържание.
You Tube правят уточнението, че за да бъде поискано премахване на съдържанието лицето, което иска това трябва да бъде реалният притежател на съответните права. Също така това лице ще трябва само да направи преценка дали неговото произведение не влиза в изключенията от защита.
Повече информация може да откриете тук.
Източник: TBO.

понеделник, 23 юли 2018 г.

Bentley и Aston Martin катастрофираха в опозиция срещу японска марка

Патентното ведомство на Япония отхвърли опозиция подадена от BENTLEY MOTORS и ASTON MARTIN  срещу следната заявена японска марка заявена в клас 12:
Марката се използва от Toyota and Tsuburaya (компания създала супергероя Ultraman) за рекламни цели.
По-ранните марките посочени в опозицията срещу тази марка са:


Патентното ведомство приема, че макар по-ранните марки да се ползват с репутация сред потребителите те не са объркващо сходни на по-късната марка, тъй като се различават фонетично, визуално и концептуално. В допълнение ведомството приема, че потребителите не могат да бъдат въведени в заблуждение, както поради факта, че предлаганите стоки са скъпи, тоест изискват повишено внимание при покупка, така и поради това, че марките на Bentley и Aston Martin, макар и сходни, съществуват заедно на пазара от дълго време без да причиняват объркване.
Източник: Masaki Mikami.

петък, 20 юли 2018 г.

WIPO публикува глобалният иновационен индекс за 2018. Къде е България?

WIPO публикува глобалният иновационен индекс за 2018 година. Според доклада на WIPO глобален в областта на иновациите за тази година е Швейцария, следвана от Холандия и Швеция.
В същата класация България е позиционирана на 37 място в света.
Пълният текст на доклада може да откриете тук.
Някои от по интересните графики:



сряда, 18 юли 2018 г.

Доказване на марка с репутация от страна на Puma - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑564/16 P, EUIPO срещу PUMA. Делото касае опит на италианска компания да регистрира следната европейска марка в клас 7 -  „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“:

Срещу тази заявка Puma подава опозиция на основата на няколко по-ранни марки в класове:
- клас 18: „Чанти за носене през рамо и пътни чанти; пътнически чанти и куфари, по-специално за спортни уреди и облекло“;
- клас 25: „Облекла; боти, обувки и пантофи“;
- клас 28: „Игри и играчки; уреди за гимнастически упражнения; уреди за гимнастика и спортни уреди (невключени в други класове), включително и спортни топки“:
В допълнение компанията претендира и наличие на марка с репутация на територията на ЕС.
EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма достатъчно доказателсдтва за наличие на репутация. Причината за това е че Puma предоставя стари решения на EUIPO относно опозиции свързани с нейни марки, в които решения марките на компанията са били признавани за такива с репутация. Според ведомството тези решения не са обвързващи, тъй като всеки казус е сам за себе си.
При обжалването обаче Общият съд отхвърля това решение на EUIPO.
Европейският съд потвърждава решението на Общия съд, като определя че:

Освен това от посочената точка 30 от обжалваното съдебно решение следва също, че в тези три предходни решения компетентните инстанции на EUIPO са констатирали, че една от по-ранните марки е била приета, „въз основа на многобройни доказателства“, за ползваща се с „много добра репутация, поне във Франция“, и че за друга от тях също е било прието „с оглед на представените многобройни доказателства“, че е придобила „много добра репутация чрез използването си в Съюза“ и че се е ползвала „с подчертан отличителен характер, произтичащ от нейното „продължително и интензивно“ използване и от „много доброто ѝ познаване“. Общият съд също така установява, че някои от посочените решения описват много подробно доказателствата, които са позволили да се приеме наличието на репутация на по-ранните марки.

В този контекст трите предходни решения са представлявали, доколкото с тях е призната репутацията на по-ранните марки, важна индиция за това, че последните са можели да се приемат и в рамките на разглежданото производство по възражение за ползващи се с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, както вече бе посочено в точка 81 от настоящото решение.

Поради това, както бе постановено в точка 76 от настоящото съдебно решение, EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma, и е трябвало да мотивира изрично решението си в конкретния случай, доколкото е преценила да приеме различен подход спрямо възприетия в посочените решения по отношение на репутацията на по-ранните марки.