петък, 18 януари 2019 г.

Важни промени в законодателството за защита на търговски марки в Чехия

Считано от 01.01.2019 законодателството за защита на търговски марки в Република Чехия се променя. В бъдеще местното патентно ведомство няма да осъществява проверка за наличие на сходство и идентичност с по-ранни марки. Притежателите на по-ранни права ще имат възможност да подават опозиции срещу такива марки. Това налага регулярното проверяване на бюлетина за търговски марки издаван от патентното ведомство на страната.
Друга промяна е възможността за регистрация на нови видоме марки, като звукови, холограмни, марки за движение и др.
В допълнение законодателството ще разпознава използването на търговска марка в състава на фирмени наименования, като нарешуване на права върху марка.

сряда, 16 януари 2019 г.

Самоа се присъедини към Мадридския протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Самоа към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. С това страните членки на протокола стават 103.
Според информацията, Самоа ще изисква индивидуални такси при регистрация на международни марки на нейна територия. Освен това вписването на лицензии за марки трябва да се осъществява в нейното патентно ведомство.
Протоколът влиза в сила за страна считано от 04.03.2019.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 14 януари 2019 г.

Обновено ръководство за заявяване на патентни в САЩ

Американското патентно ведомстно публикува обновленото си ръководство относно тълкуването, кои обекти са патентно защитими. Един от най-важните аспекти на това ръководство е тълкуването на теста прилаган от Върховният съд на страната по делото Alice/Mayo.
Патентното ведомство посочва три категории абстрактни идеи, които не могат да бъдат защитени. Това са: математически идеи, методи на функциониране на човешкия организъм, както и мисловни процеси. Според ведомството някои абстрактни идеи могат да бъдат защитени, ако водят до конкретни практически резултати. В тази връзка обаче, патентни претенции, които само имплементират абстрактни идеи в компютърни технологии, не могат да са обект на защита.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 11 януари 2019 г.

Ресторантите Wagamama спечелиха казус относно марката си във Великобритания

Английската верига ресторанти за японска кухня Wagamama спечели опозиция срещу заявена марка Wakayama за ястия приготвени от паста, ориз и пшеница.
Според веригата ресторанти заявената марка е объркващо сходна на тяхната, за идентични и сходни стоки.
В допълнение, Wagamama притежава наложена на пазара във Великобритания репутация, от която заявената марка може да се възползва.
Според заявителя марките не са сходни поради наличието на различни букви в техния състав.
Патентното ведоство на страната излезе с решение според което заявената марка може да причини объркване сред потребителите. Наличието на различни букви не е достатъчно за да преодолее визуалното и фонетично сходство, което е във висока стапен.
Този казус е добър пример за това, че промяна на отделни букви в една марка не винаги правят тази марка различна от вече регистрирани такива.
Източник: WIPR.

сряда, 9 януари 2019 г.

Beats Electronics спечели казус относно свой марки в ЕС

Апелативният съд на EUIPO се произнесе по казус със заявка за следната европейска марка за класове 9 (апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ), 35 (управление на предприятия, бизнес администрация, услуги за проучване на пазара, услуги за износ) и 38 (телекомуникационни услуги, по-специално мобилна телефония, излъчване на радио и телевизионни програми):

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Beats Electronics на основата на следните по-ранни европейски марки в класове 9 (audio and video equipment including audio players, video players, media players, portable media players), 38 (providing online bulletin boards in the fields of media, music, video, film, book and television for the transmission of messages among users), and 41 (nightclub services, dance club services, provision of live entertainment and recorded entertainment):

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията считайки марките за несходни макар стоките и услугите им да са идентични и сходни. Приведените материали за наличие на репутация на по-ранните марки са отхвърлени, като недоказани.
Решението е обжалвано, като Апелативинят борд го отменя изцяло. Според  Бордът марките са сходни в степен да причинят объркване в потребителите. Причините за това са няколко, като се започне от сходството в начина на визуално представяне на знаците, включително от графично и цветоно отношение. Наличието на разлика в разположение на някои от елементите в марките не е достатъчно за да преодолее потенциалното объркване, ефект който се подсилва и от доказаната известност на по-ранните марки.

понеделник, 7 януари 2019 г.

Съхраняваш стоки обект на авторско право без разрешението на автора - нарушаваш закона - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/17 Imran Syed, което касае следното:

Г‑н Syed има магазин на дребно в Стокхолм (Швеция), в който продава дрехи и аксесоари, носещи свързани с рок музиката знаци. Освен бройките, които е изложил за продажба в магазина си, г‑н Syed държи такива стоки и в прилежащия към същия магазин склад, както и в още един склад, намиращ се в Bandhagen (Швеция) — предградие на община Стокхолм. Безспорно установен факт е, че магазинът на г‑н Syed редовно се зарежда със стоки от тези складове.

Установено е, че продажбата на голяма част от тези стоки нарушава марки и авторски права. Срещу г‑н Syed е образувано наказателно производство пред Tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) за нарушение на марки и на Закон (1960:729). Според Åklagaren (прокурор, Швеция) г‑н Syed нарушил авторските права на встъпилите в производството граждански ищци, тъй като в нарушение на закона публично разпространявал дрехи и знамена, носещи защитени с авторски права знаци. Поради това Åklagaren счита, че всички носещи такива знаци стоки в магазина и в складовете се предлагат за продажба, тоест че публично се разпространяват в нарушение на Закон (1960:729).

Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed за нарушение на марки по отношение на всички открити стоки. Той го осъжда за нарушение на Закон (1960:729) както по отношение на намерените в магазина стоки, носещи защитен от авторско право знак, така и по отношение на тези от държаните в двата разглеждани склада стоки, които са идентични на тях. Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed по отношение на последните стоки, тъй като приема, че понятието „предлагане за продажба“ на стоки в нарушение на авторското право на встъпилите в делото граждански ищци обхваща не само стоките, които към съответния момент се намират в магазина на г‑н Syed, но и държаните в складовете идентични на тях стоки. За останалите стоки в тези складове съдът обаче приема, че не могат да се разглеждат като предлагани за продажба. За всички посочени нарушения Tingsrätt (Първоинстанционен съд) налага на г‑н Syed наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 80 дни.

Присъдата е обжалвана пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Свеа, патентно и търговско отделение, Швеция), който постановява, че г‑н Syed е нарушил Закон (1960:729) единствено по отношение на стоките в магазина, но не и на тези в складовете. Посоченият съд приема, че г‑н Syed държи на склад тези стоки с цел продажба. При все това обаче не счита, че те са обект на предлагане за продажба или публично разпространение. Освен това извършваните със стоките в складовете дейности не представляват според апелативния съд опит или приготовление за нарушение на Закон (1960:729). Наложеното на г‑н Syed наказание е намалено до лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 60 дни.

Решението е обжалвано пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) — запитваща юрисдикция по настоящото дело, като Riksåklagaren (Кралски прокурор) иска г‑н Syed да бъде осъден за нарушение на Закон (1960:729) по отношение на същите стоки, за които е осъден от Tingsrätt (Първоинстанционен съд). Освен това той иска от Högsta domstolen (Върховен съд) да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

Пред запитващата юрисдикция г‑н Syed твърди, че съгласно практиката на Съда нарушението на правото на разпространение на носител на авторско право чрез предлагане за продажба изисква активно поведение, насочено към неограничен брой лица, с цел извършването на конкретна продажба. Закупуването и държането на склад на стоки не можели да се разглеждат като такова активно поведение. Тълкуване в обратен смисъл водело до разширяване на приложното поле на наказателната отговорност, което противоречало на принципа на законност.

Запитващата юрисдикция констатира, че нито Закон (1960:729), нито Директива 2001/29 забранява изрично държането на склад с цел предлагане за продажба на стоки, носещи защитен от авторско право знак. В допълнение тя посочва, че видно от решение от 13 декември 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (С‑516/13, EU:C:2015:315), нарушението на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 може да се изразява и в действия или актове, които предхождат изпълнението на договор за продажба. Възниквал обаче въпросът дали по отношение на стоки, носещи защитен знак, които дадено лице държи на склад, може да се счита, че е налице предлагане за продажба, когато същото това лице продава идентични стоки в магазина си на дребно.

При тези обстоятелства Högsta Domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?

2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както е определено в разпоредбата на този член, когато без разрешението на носителя на авторското право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад, при условие че държаните на склад стоки действително са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която знакът е защитен. Разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба само по себе си не би могло да има решаващо значение за определяне дали държаните на склад стоки са предназначени за продажба на територията на тази държава членка.

петък, 4 януари 2019 г.

Извадки от TMView ще могат да бъдат използвани в процедури пред EUIPO

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-848/16 Deichmann v EUIPO – Vans (V), според което извадки от базата за търговски марки TMView могат да бъдат използвани, като доказателство за притежавани права върху марки в спорове пред EUIPO.
Както е известно TMView е база данни създадена от EUIPO, която дава достъп, както до налични европейски марки, така и до национални марки регистрирани в отделните Патентни ведомства.
Според Общия съд, ако информацията в тези извадки е изчерпателна тя може да служи, като копие на сертификата за регистрация на съответната марка в процедури пред EUIPO.
Единственото изискване в това отношение е че ако стоките и услугите в извадката са на език различен от този на процедурата то те трябва да бъдат преведени.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 21 декември 2018 г.

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело касаещо музика на Kraftwerk и свободно използване на части от произведения

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haasm срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Делото касае следното:

Г‑н Ralf Hütter и г‑н Florian Schneider-Esleben, ищци в първоинстанционното производство и ответници в главното производство по ревизионно обжалване (наричани по-нататък „ответниците“), са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното произведение, озаглавено „Metall auf Metall“. Ответниците са продуценти на посочения звукозапис, но същевременно са изпълнители на въпросното произведение, а г‑н Hütter също така е негов автор (композитор).

Pelham GmbH, учредено по германското право дружество, ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в главното производство по ревизионно обжалване, е продуцент на звукозапис, включващ музикалното произведение, озаглавено „Nur mir“, изпълнено по-специално от певицата Sabrina Setlur. Г‑н Moses Pelham и г‑н Martin Haas, също ответници в първоинстанционното производство и жалбоподатели в главното производство по ревизионно обжалване, са автори на посоченото произведение.

Ответниците поддържат, че Pelham, както и г‑н Pelham и г‑н Haas (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) са копирали чрез техниката семплиране около две секунди от повтарящ се фрагмент от ритъма на произведението „Metall auf Metall“ и са го включили, чрез непрекъснатото му повтаряне, в произведението „Nur mir“. Те считат, че по този начин жалбоподателите са нарушили сродното право, което ответниците притежават като продуценти на въпросния звукозапис. При условията на евентуалност ответниците се позовават на правата на интелектуална собственост, които притежават като изпълнители, и изтъкват нарушаване на авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното ответниците изтъкват нарушение на законодателството в областта на конкуренцията. Производството пред запитващата юрисдикция се отнася обаче единствено до правата на ответниците като продуценти на звукозаписа.

Ответниците искат преустановяване на нарушението, изплащане на обезщетение за вреди, предоставяне на информация и предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени. Първоинстанционната юрисдикция уважава иска, а подадената от жалбоподателите въззивна жалба е отхвърлена. След като е сезирана с ревизионна жалба от жалбоподателите, с решение от 20 ноември 2008 г. запитващата юрисдикция отменя постановеното от въззивната юрисдикция решение и ѝ връща делото за ново разглеждане. Въззивната юрисдикция отново отхвърля подадената от жалбоподателите въззивна жалба. Следва нова ревизионна жалба на жалбоподателите, която този път запитващата юрисдикция отхвърля с решение от 13 декември 2012 г. Това решение е отменено от Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия)(8), който връща делото за ново разглеждане пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива [2001/29], в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/115]?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от [UrhG], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива [2001/29] за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или чужд друг закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?“.

17. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили страните в главното производство, германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани субекти се представляват и в съдебното заседание на 3 юли 2018 г.

Становище на Генералния адвокат:

1) Член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вземането на откъс от звукозапис с цел използването му в друг звукозапис (семплиране) представлява нарушение на изключителното право на продуцента на първия звукозапис да разрешава или да забранява възпроизвеждане на своя звукозапис по смисъла на тази разпоредба, когато то е извършено без негово разрешение.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, следва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който включва откъси, прехвърлени от друг звукозапис (семпли), не представлява копие на другия звукозапис по смисъла на тази разпоредба.

3) Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение звукозаписите да се прилага разпоредба от националното право на държава членка като член 24, параграф 1 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г., съгласно която може да бъде създадено самостоятелно произведение, като свободно е използвано друго произведение без разрешение на автора му, тъй като тя надхвърля обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от тази директива изключения и ограничения от/на изключителните права.

4) Изключението за цитиране, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, не се прилага в случай, когато откъс от звукозапис е включен в друг звукозапис без явно намерение за взаимодействие с първия звукозапис и без да може да се разграничава от останалата част на втория звукозапис.

5) Държавите членки са длъжни да гарантират във вътрешното право закрилата на изключителните права, посочени в членове 2—4 от Директива 2001/29, като тези права могат да бъдат ограничавани единствено в рамките на прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от тази директива. Държавите членки обаче са свободни при избора на средствата, които считат за уместно да използват, за да изпълнят това задължение.

6) Изключителното право на продуцентите на звукозаписи да разрешават или да забраняват по силата на член 2, буква в) от Директива 2001/29 частично възпроизвеждане на техните звукозаписи при използването им за целите на семплирането, не противоречи на свободата на изкуствата, заложена в член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

сряда, 19 декември 2018 г.

Heineken Италия загуби съдебно дело относно марка за бира

Heineken Италия загуби съдебно дело Case T‑378/17 пред Общия съд на Европейския съюз, което касае нейн опит да регистрира следната европейска марка за класове 32 и 33:
Срещу тази заявка е подадена опозиция от испанската компания La Zaragozana, SA на основание по-ранна испанска словна марка CERVISIA AMBAR за клас 32 - бира.
Първоначално EUIPO потвърждава опозицията поради сходството между словните части на знаците и сходството и идентичността на стоките.
Апелативният борд на EUIPO обаче отхвърля опозицията с довода, че наличното сходство между словните елементи не е достатъчно с оглед разликите във визуално отношение, още повече, че словната част в заявената марка се чете по-трудно.
Съдът отменя това решение, като приема, че Апелативния състав е допуснал грешка в преценката си.
Според съда словната част в заявената марка може да бъде прочетена, което води до обръкващо сходство с по-ранната марка. Освен това визуалните елементи в подобно сравнение не могат да имат по-висока тежест за оценката от словните такива.
Източник: WIPR.

понеделник, 17 декември 2018 г.

Обезщетения за нарушаване на търговски марки в Аржентина

Carlos Castrillo публикува интересна статия за Marques Class 46, която касае промяна в съдебната практика относно присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски марки в Аржентина.
Според местното законодателство за да бъде присъдено обезщетение то трябва да бъдае доказано наличие на нарушение, вина и претърпени загуби в следствие на нарушението.
Според местната практика е необходимо да се докаже безспорно връзката между нарушението и претърпените загуби, както и самите загуби. Поради тази причина съдът обикновенно отказва присъждането на такива обезщетения.
Това предоставя сравнително спокойствие на нарушителите на права върху търговски марки в страната, тъй като те рискуват единствено преустановяването на нарушението и плащането на съдебните разходи.
Ново решение на Апелативният съд по дело между Adidas и Juan Carlos Chilemi SRL обаче позволява присъждането на служебно обезщетение дори и ако претърпените загуби не са били установени. 

Според съда аржентинската компания е нарушила правата върху фигуративни марка на Adidas за трите ивици. Макар че Adidas не са доказали ясно какви загуби са претърпели в следствие на това нарушение, съдът присъжда 55 000 долара обезщетения.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

петък, 14 декември 2018 г.

Успешната IP стратегия на Lego

Rosie Burbidge публикува интересна статия за IP Kat, която дискутира успешната история относно управлението на интелектуалната собственост на LEGO, изложена на конференцията за защита на търговски марки във Франкфурт.
Статията разглежда различните етапи през които минава защитата на продуктите на компанията, както и отделните похвати използвани за нейното затвърждаване през годините.
В допълнение на портфолиото от търговски марки, Lego използва и такова от регистрирани домейни, както и правоприлагане свързано с авторски права.
Освен това компанията изгражда силно присъствие в социалните мрежи, като провежда постоянна разяснителна кампания за нуждата от защита на интелектуалната й собственост. Интересен момент представлява и специално създадено видео, което се предодставя на граничните власти на отделните държави за улесняване разпознаването на фалшиви Lego продукти.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

сряда, 12 декември 2018 г.

BMW спечели дело относно своята Mini Cooper марка

BMW спечели съдебно дело в Германия срещу китайската компания Ninebot, която продава електрически скутери.
Делото касае рекламен клип на Ninebot, в който наред с нейния продукт се показва и автомобил Mini Cooper, като изображението на марката се вижда ясно.



Според немската компания това е нелоялна практика от страна на Ninebot, която не е получила разрешение за използване на марката Mini Cooper в рекламния клип, като с действията си тя цели възползване от репутацията на бранда, който е наложен на пазара от десетилетия.
Съдът потвърждава тази позиция на BMW, като приема, че марката е била показана в клипа прекалено ведно и целенасочено.
Източник: WIPR.