сряда, 14 ноември 2018 г.

Сан Марино се присъедини към Хагската спогодба за международна регистрация на дизайни

WIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. Спогодбата, която ще влезе в сила за страната от 26.01.2019, предоставя улеснен начин за заявяване на промишлени дизайни в различни държави по света, на базата на попълване на една единствена заявка и заплащане на една такса.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 12 ноември 2018 г.

Laura Peter е новият директор на американското патентно ведомство

USPTO обяви назначаването на Laura Peter, като нов директор на ведомството. Laura Peter има дългогодишен опит в областта на защитата на интелектуална собственост, който е придобила на различни позиции последната от които, като главен съветник по въпросите на интелектуална собственост в технологичната компания  A10 Networks. Г-жа Peter ще оглави едно от най-натоварените патентни ведомства в света с над 13 000 служители.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 9 ноември 2018 г.

ЕС с нов план за защита на интелектуалната собственост в съюза

Новина от Съвета на Европейския съюз:

Днес Съветът одобри нов план за действие на ЕС в областта на митниците с цел борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС).
Новият план за действие ще обхване периода 2018—2022 г.
С него ще се осигури ефективно прилагане на ПИС, ще се противодейства на търговията със стоки, нарушаващи ПИС, по международните вериги за доставка и ще се укрепи сътрудничеството в тази област с Европейската обсерватория, както и със съответните правоприлагащи органи.
Комисията се приканва да изготви до пролетта на 2019 г. пътна карта за изпълнението на новия план за действие, както и да наблюдава това изпълнение и да представя годишни доклади на Съвета.

Повече информация може да откриете тук.


сряда, 7 ноември 2018 г.

Малави се присъедини към Мадридския протокол

WIPO информира за присъединяването на Малави към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. По този начин страните членки на Протокола стават 102.
Регистрацията на международни марки в Малави ще отнема до 18 месеца, срок в който може да се постанови отказ. Освен това лицензирането на марки ще изисква вписването на лицензията в местното патентно ведомство.
Протоколът влиза в сила за страната от 25.12.2018.
Повече информация тук.

понеделник, 5 ноември 2018 г.

Нови такси за регистрация на международни марки за Бенелюкс

WIPO информира за въвеждането на нови индивидуални такси при посочване на Бенелюкс в заявки за международни марки. Според информацията новите такси влизат в сила от 01.01.2019 и са както следват:

Повече информация тук.

петък, 2 ноември 2018 г.

Фонетика, алкохол и решение на Европейския съд

През пролетта на 2018 година Общият съд на Европейския съд излезе с интересно решение по дело T-15/17, което касае заявена европейска марка YAMAS за алкохолни напитки и по-ранна марка LLAMA за същите стоки.
EUIPO потвърждава опозицията с довода, че макар марките да са с ниско визуално сходство и да са напълно различни от концептуална гледна точка то идентичността на стоките в комбинация с високата степен на фонетично сходство само за потребителите в Испания, може да доведе до възможност за объркване на потребителите.
Причината за този извод се крие в естеството на алкохолните напитки, които според ведомството се поръчват устно в различни понякога шумни заведения, като ресторанти, и дискотеки. В част от тези случаи потребителите дори не виждат опаковката на продукта,  а само го назовават. Поради тази причина фонетичното сходство в случая само за испански потребители има преимуществено значение при оценката за наличие на объркващо сходство между марките.
Съдът потвърждава това решение.

сряда, 31 октомври 2018 г.

iGrill не може да бъде марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело T‑822/17, Weber-Stephen Products LLC срещу EUIPO. То косае опит на американската компания Weber-Stephen Products да регистрира европейска словна марка iGRILL за класове: 

- 9 "Компютърен хардуер; Компютърен софтуер; Софтуер за мобилни телефони; Електрически измервателни уреди; Електронни термометри, различни от медицинските; Уреди за контрол на мониторинг (електрически); Термометри; Софтуер за изтегляне; Електронни температури Монитори, различни от медицински; Електронни температурни записващи устройства, различни от предназначените за медицинска употреба "

-  21: "Домакински, кухненски и барбекю прибори и съдове (не от благородни метали или покрити с тях); покриване на скарата ".

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност във връзка със заявените стоки. Буквата i се разбира, като интелигентно техническо, IT решение касаещо продукт за печене грил. 
Решението е обжалвано.

Съдът потвърждава позицията на ведомството. Доводите на компанията, че марката не е описателна защото буквата i не се свързва с технологии са отхвърлени, най-малкото самата марка е заявена за стоки свързани именно с технологии.
Според Weber-Stephen Products  посочените стоки в клас 9 не касаят конкретно интелигенти технически решения относно грилове.
Съдът, обаче, счита че така посочените стоки могат да обхванат и технологии свързани с работата на гриловете.
Източник: WIPR.

понеделник, 29 октомври 2018 г.

Могат ли военни доклади да бъдат обект на авторско право?

Главният адвокат на Европейския съюз M. SZPUNAR излезе с тълкувателно становище по дело Дело C‑469/17 Funke Medien NRW GmbH срещу Bundesrepublik Deutschland, което касае следното:

За ответника, Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), ежеседмично се изготвя доклад за военното положение относно мисиите и операциите на Bundeswehr (федералната армия на Германия) в чужбина и промените в обстановката в района на мисията или операцията. Докладите се изпращат под наименованието „Unterrichtung des Parlaments“ („Информация за парламента“, наричана по-нататък „UdP“) на определени членове на Bundestag (Федерален парламент, Германия), отдели в Bundesministerium der Verteidigung (Федерално министерство на отбраната) и в други федерални министерства, както и на определени служби, подчинени на Федералното министерство на отбраната. UdP се считат за „класифицирана информация — ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ“, което е най-ниското ниво на поверителност. Наред с това ответникът публикува съкратени версии на UdP като „Информация за обществеността“ (наричани по-нататък „UdÖ“).

Жалбоподателят, Funke Medien NRW GmbH (наричано по-нататък „Funke Medien“), дружество, учредено съгласно германското право, поддържа интернет портала на ежедневника „Westdeutsche Allgemeine Zeitung“. На 27 септември 2012 г. то подава искане за достъп до всички UdP, изготвени в периода от 1 септември 2001 г. до 26 септември 2012 г. Това искане е отхвърлено с мотива, че разгласяването на информацията можело да има отрицателни последици за накърними от гледна точка на сигурността интереси на федералната армия. По неизвестен начин жалбоподателят все пак получава достъп до голяма част от UdP и публикува редица от тях под наименоването „Afghanistan-Papiere“ („Документи за Афганистан“).

Тъй като счита, че Funke Medien е нарушило авторското ѝ право върху тези доклади, Федерална република Германия предявява срещу него иск за преустановяване на нарушението, който е уважен от Landgericht (областен съд). Подадената от Funke Medien жалба е отхвърлена от въззивния съд. В ревизионната си жалба Funke Medien поддържа искането си за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението.

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?“.

13. Актът за преюдициално запитване е постъпил в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили Funke Medien, германското, френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни са представлявани в проведеното на 3 юли 2018 г. съдебно заседание.

Мнението на Главния адвокат:

Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 52, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да се позовава на авторското си право, произтичащо от член 2, буква a) и от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, за да попречи на публичното разгласяване — в рамките на обсъждане на въпроси от общ интерес — на издадени от тази държава членка поверителни документи. Това тълкуване не е пречка посочената държава членка, като спазва правото на Съюза, да приложи други разпоредби от вътрешното си право, по-специално разпоредбите относно опазването на поверителната информация.

петък, 26 октомври 2018 г.

Нова база данни за сортове растения и породи животни

Патентно ведомство на Р.България пусна в експлоатация новата си електронна база данни относно заявени и регистрирани сортове растения и породи животни. Чрез тази база данни всеки заинтересован може да направи справка да защитен сорт или порода.
Повече информация тук. 

сряда, 24 октомври 2018 г.

"Cooking Chef Gourmet" не може да бъде търговска марка според Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение, с което потвърди позицията на EUIPO да откаже регистрация на словна марка ‘Cooking Chef Gourmet’ за класове 7 и 11(домакински уреди за готвене) , заявена от  италианската компания De’Longhi.
Отказът е безиран на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.
Според ведомството марката има хвалебствен характер за потребителите (както обикновенни такива, така и специализирани в ресторантьорската индустрия) използващи английски език.
Съдът потвърждава това решение. Доводите на De’Longhi, че въпросната марка има придобита отличителност на база по-ранна известна марка  Chef, използвана от 50-те години на 20в. насам, са отхвърлени. Причината е че не са приведени доказателства за това пред EUIPO, освен това заявената марка се различава значително от по-ранната известна марка.
Източник:WIPR.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Да прехвърлиш отговорността за нарушаване на авторски права на родителите си - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе със позиция по дело  C‑149/17,Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer, което касае следното:

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга.

 Г‑н Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него, но че доколкото му е известно, те не са имали въпросното произведение на своя компютър, не са знаели за съществуването му и не са ползвали софтуер за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на въпросното нарушение на авторското право компютърът на заинтересования бил изключен.

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение.

Bastei Lübbe обжалва решението на Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия).

Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, е склонен да приеме г‑н Strotzer за отговорен, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице. Поради това съществува голяма вероятност г‑н Strotzer да е извършителят на нарушението на авторското право.

При все това запитващата юрисдикция е длъжна да приложи разпоредбата на член 97 от Закона за авторското право и сродните му права, изменен със Закона от 1 октомври 2013 г., както се тълкува от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие.

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) приема, че съществува презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица, то не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

В този случай практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството на притежателя на интернет връзката е имал достъп до нея, притежателят ѝ не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението на съда:

Член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, от една страна, и член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, от друга, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство — както се тълкува от компетентния национален съд — съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

петък, 19 октомври 2018 г.

Как да защитим изкуственият интелект с патент?

Darren Hau (Marks & Clerk) публикува интересна статия за Lexology, която дискутира въпроса с възможностите за патентна защита на изкуствения интелект (ИИ).
Както е известно компютърните програми и математичедските методи, които са в основата на ИИ са изключени от обхвата на патентната закрила. Причината за това, е че тази закрила изисква техническо решение на технически проблем с конкретен технически ефект.
Въпросът е кога една компютърна програма, включително и ИИ изпълнява техническа функция с такъв конкретен технически резултат.
Европейското Патентно ведомство обнови ръководството си относно осъществяването на патентна експертиза, което дава някои разяснения по този въпрос. Например примери за технически ефект от софтуер могат да бъдат:
- контрол на специфични технически системи и процеси;
- криптиране и декриптиране на електронна комуникация;
- аудио и видео анализи;
- гласово разпознаване и трансформиране на глас в текст;
- др.
Внимателното вглеждане в изискванията и примерите показва, че ИИ може да бъде обект на патентоване, не сам по себе си но във връзка с конкретна техническа задача и решение.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

сряда, 17 октомври 2018 г.

Alibaba предлага блокчейн технология за борба с пиратството

WIPR съобщава за нова патентна заявка подадена от един от най-големите онлайн търговци в света Alibaba. 
Заявеният патент в САЩ касае блокчейн технология, която позволява на държавни или други оторизирани институции да блокират профили на търговци използващи платформата на Alibaba в случай на обвинения за нарушаване на права на интелектуална собственост.
Според информацията компанията държи около 10% от всички патенти заявени през миналата година за блокчейн технологии на които се залага много в опитите за противодействие на интернет престъпленията против обикти на интелектуална собственост.

вторник, 16 октомври 2018 г.

IBM и Groupon постигнаха патентна сделка за 57 милиона долара

Онлайн платформата Groupon и IBM постигнаха извънсъдебно споразумение относно патентно дело.
Казусът касае обвинение от страна на IBM за неправомерно използване на нейни американски патенти 5,796,967; 5,961,601; 7,072,849; и 7,631,346 от страна на Groupon. Патентите касаят технология за онлайн реклама и свързване на потребители с интернет доставчик.
След дълго продължили преговори и искане от страна на IBM за увеличаване на съдебното обезщетение до 165 милиона долара, двете компании се съгласиха да преустановят съдебните си битки срещу сумата от 57 милиона долара платима от Groupon.
Този казус е поредният добър пример за възможностите, които интелектуалната собственост предоставя за генериране на допълнителни средства за притежателите й. В случая IBM монетаризират наличното си патентно портфолио предоставяйки дългосрочни лицензии на Groupon. Срещу това обаче IBM е съгласна нейните служители да използват услуги предлагани от Groupon с насрещна лицензия.
Умелото управление на интелектуална собственост, макар и водещо понякога да тежки съдебни дела, е добър лост за водене на преговори и генериране на постъпления за компаниите.
Източник: WIPR.