понеделник, 15 юли 2019 г.

EasyJet спечели казус за марката си във Великобритания

Британската авиационна компания EasyGroup спечели казус по заличаване на национална марка EZY.COM, регистрирана в клас 41.
Срещу тази марка са противопоставени по-ранни марки EASY.COM и EASYJET в същия клас.
Според компанията марките са объркващо сходни регистрирани за идентични и сходни услуги. В допълнение марка EASYJET е придобила репутация сред потребителите във Великобритания, а EZY съвпада с авиационният код на компанията.
Патентното ведомство потвърждава заличаването на марката считайки марките за фонетично и визуално сходни до степен да причинят объркване сред потребителите.
Източник: WIPR.

петък, 12 юли 2019 г.

Y не е сърце, което лети

Европейският съд излезе с решение по дело C‑99/18 P, FTI Touristik GmbH срещу Harald Prantner и Daniel Giersch. Делото касае опит на двамата заявители Harald Prantner и Daniel Giersch да регистрират следната европейска марка:
Посочените класове в заявката са:

клас 16: „Печатни произведения; фотографии; хартиени канцеларски материали, опаковъчни материали; публикации; книги; наръчници; брошури; бюлетини; албуми; вестници; списания и периодични издания; билети; купони; купони и пътни документи; пропуски; етикети, плакати; пощенски картички; графици; дневници и вестници; инструкции“;
клас 39: „Транспорт; организиране на пътувания; информация за пътувания; осигуряване на паркинги за превозни средства; превоз на стоки, пътници и туристи по въздух, суша, море и с железопътен транспорт; въздухоплавателни и корабни услуги; услуги по регистрация за полети; организиране на превоз на пътници, стоки и пътувания по суша и по море; въздухоплавателни услуги; регистриране на багаж; услуги за обработка на товари и за превоз на товари; организиране, управление и осигуряване на круизни съоръжения, екскурзии и ваканции; чартиране на въздухоплавателни средства; отдаване под наем на въздухоплавателни средства, лични превозни средства и лодки; таксиметрови услуги; автобусни услуги; услуги за шофьори; автобусни превози; железопътни услуги; услуги за летищен трансфер; летищни паркинги; услуги по паркиране на въздухоплавателни средства; придружаване на пътници; услуги на туристически агенции; услуги за съвети, консултиране и информация за всички горепосочени услуги; предоставяне на информация за транспортни услуги; предоставяне на онлайн информация за пътуванията; резервиране на пътувания с помощта на компютърни бази данни или по интернет“;
клас 43: „Услуги за осигуряване на храна и напитки, временно настаняване; услуги, свързани с ресторанти и барове; обществено хранене; услуги по ваканционно настаняване; услуги за резервации на ресторанти и ваканционно настаняване; хотелиерски и/или ресторантьорски услуги; резервационни услуги, свързани с функционирането на хотел“.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската FTI Touristik на основа на следната по-ранна европейска марка за класове 16, 39, 41, 43:
Решението на EUIPO най-общо е:

"между тях във визуално отношение няма сходство. Във фонетично отношение за потребителите, които не познават английската дума „fly“, между конфликтните знаци няма да има сходство. За потребителите, които познават думата „fly“, фонетично сходство ще има, при условие че свържат заявената марка с думата „fly“. Това обаче е малко вероятно, тъй като, от една страна, има голяма разлика между буквата „у“ и стилизираното сърце в заявената марка, и от друга страна, не е обичайно буквата „y“ да се заменя със символа с изобразено сърце. В концептуално отношение за потребителите, които не познават английската дума „fly“, между конфликтните знаци няма да има сходство. За потребителите, които познават и разбират английската дума „fly“, ще е налице концептуално сходство, при условие че идентифицират думата „fly“ в заявената марка. Това обаче не е много вероятно поради същите причини като изложените при преценката на фонетичното сходство."

Немската компания обжалва.
Според Европейския съд решението на EUIPO е коректно. Повечето потребители не биха разпознали буквата Y във формата на сърце. Дори и това да е възможно, допълнителният елемент .de в по-ранната марка допринася за разграничаването между знаците.

сряда, 10 юли 2019 г.

Бразилия се присъедини към Мадридския протокол

WIPO съобщава новината за присъединяването на Бразилия към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната считано от 02.10.2019. След тази дата всеки заявител от страна част от Мадридската система може да подаде заявка за международна марка посочвайки и Бразилия. 
Това е изключително добра новина за всички компании, които развиват международен бизнес, тъй като улеснява значително процеса на заяваване и регистрация на марки в страната.

понеделник, 8 юли 2019 г.

Uber спечели казус във Великобритания

Uber спечели опозиция срещу следната заявена във Великобритания марка:

Марката е заявена за класове:

Клас 9: Мобилни телефони и аксесоари; батерии; зареждане на батерии; Средства за съхранение на информация, данни, сигнали, изображения и / или звуци; Фотографски апарати и инструменти; Части и принадлежности за горепосочените стоки.

Клас 35: Услуги за търговия на дребно, свързани с продажбата на мобилни телефони и аксесоари; батерии; зареждане на батерии; Средства за съхранение на информация, данни, сигнали, изображения и / или звуци; Фотографски апарати и инструменти; Части и принадлежности за горепосочените стоки “.

Клас 38: Консултантски и консултантски услуги, свързани с комуникационни апарати, оборудване и аксесоари; Отдаване под наем и наемане на комуникационни апарати, оборудване и аксесоари; Предоставяне на информация, свързана с комуникационни апарати, оборудване и аксесоари “.

Срещу тази заявка Uber противопоставя фамилия от по-ранни марки Uber за същите класове.

Според патетното ведоство на страната, стоките и услугите в разглежданите марки са идентични и допълващи се.

Заявителя на марката твърди, че потребителите ще разбират значението й, като "Превъзходен" или "Щастлив" от немски език, което прави марките различни от концептуална гледна точка.

Ведомството отхвърля този довод изтъквайки факта, че малка част от потребителите във Великобритания са запознати в детайли с немския език.
С оглед наличието на фонетично и визуално сходство, ведомството приема марките за объркващо сходни и отказва регистрация на по-късната марка.
Източник: WIPR.

петък, 5 юли 2019 г.

Tommy Hilfiger не успя да регистрира своя флаг, като обект на авторско право в САЩ

Tommy Hilfiger не успя да регистрира в САЩ, като обeкт на авторско право изображението на логото на своята марка.
Ведомството за авторско право в страната отхвърли искането на компанията за регистрация на следното изображение:

Причината за отказа е липса на оригиналност на произведението. Според Tommy Hilfiger произведението е оригинално, тъй като представлява новаторска комбинация между буквите T, J и H, които са съкращение от името Thomas J. Hilfiger. Към това се добавя и оригиналната комбинация от цветове и форми. Наличието на правоъгълен елемент в червено означава "Прибиране в къщи" в областта на мореплаването.
Според ведомството обаче така приведените доводи не водят до заключението за оригиналност на произведението. Посочената комбинация от цветове и форми е стандартна и неотличителна. Фактът какво е искал да каже авторът комбинирайки букви или цветове е без значение за определяне оригиналността на произведението според съдебната практика в САЩ, където:

A work may be complete rubbish and utterly worthless, but copyright protection may be available for it, just as it is for the great masterpieces of imaginative literature, art and music. A work need only be “original” in the limited sense that the author originated it by his efforts rather than slavishly copying it from the work produced by the efforts of others. (Mummery LJ, [31]). 
Източник: IPKat.

сряда, 3 юли 2019 г.

Как да търсим търговски марки в Хърватска по образни елементи?

EUIPO съобщава новината за  новата опция за търсене на търговски марки по образни елементи за Хърватска. Това става възможно след като патентното ведомство на страната осигури нужният достъп на глобалната база данни за търговски марки TMView, през която може да се осъществи това търсене.
Другите страни, които са предоставили такъв достъп за търсене на образни елементи от базите им данни са: Естония, България, Франция, Гърция, Литва, Румъния, Испания, Великобритания, Малта, Швеция, Италия, Ирландия, Словакия и Чехия.
Повече информация може да бъде отрита тук.

понеделник, 1 юли 2019 г.

Затягане на режима за заявяване на търговски марки в Китай

Наскоро Китай въведе някои промени в законодателството си за търговски марки насочени към борба с недобросъвестно заявени марки, чиито брой е значителен в страната.
Първата промяна е изискването за намерение за използване на марката, което всеки заявител трябва да прави.  При липсата на реално използване, не само след изтичане на 3 години, марката може да бъде отменена.
В допълнение представителите по индустриална собственост в страната не трябва да заявяват марки ако знаят или предполагат, че техните клиенти няма да ги ползват реално на пазара.
Промените завишават значително обещетенията присъждани при нарушавана на права върху търговски марки.
Източник: IPKat.

петък, 28 юни 2019 г.

Глоба от 250 000 евро за нарушаване на GDPR от испанското футболно първенство La Liga

Организаторът на испанското футболно първенство La Liga беше глобен с 250 000 евроза нарушаване на изискванията за поверителност на информацията според GDPR.
Причината за санкцията е опитът на La Liga да събира данни за барове и заведения, които потенциално излъчват мачове от първенството без да плащат необходимите лицензионни такси.
За целта, според информацията, La Liga използвала мобилното си приложение, като включвала микрофоните на телефоните на които приложението било активно с цел да подслушва по време на мачовете дали съответните заведения излъчват мачове или не.
Според испанската комисия за защита на лични данни това е напълно незаконно и в разрез с GDPR правилата.
Коментарът на La Liga е че сакнкцията е несправедлива и неотразява реалната ситуация във връзка с използване на въпросното мобилно приложение.
Източник: TBO.

сряда, 26 юни 2019 г.

Huawei заяви търговски марки за новата си операционна система HongMeng

Както е известно в последните месеци Huawei среща сериозни проблеми относно възможността да си партнира с американски компании. В следствие на търговския конфликт, например, Google преустанови бъдещото използване от страна на  Huawei  на своите продукти.
Поради тази причина китайската компания оповести намерението си да използва свой собствена операционна система за телефоните си наречена  HongMeng.
В тази връзка Huawei е заявила търговска марка HongMeng в различни държави по света, като Великобритания, Норвегия, Швейцария, ЕС, Мексико, Филипините и др. САЩ обаче не е обект на заявка към момента.

понеделник, 24 юни 2019 г.

Какво става когато кликнеш върху палецът?

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе съ становище по дело C‑40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V. встъпили страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen.

Делото касае следният казус:

Fashion ID (наричано по-нататък „ответникът“) е онлайн търговец, който продава модни артикули на своя уебсайт. Ответникът е интегрирал софтуерната приставка „харесва ми“, предоставена от Facebook Ireland Limited (наричано по-нататък „Facebook Ireland“)(4), в уебсайта си. В резултат на това така нареченият бутон „харесва ми“ на Facebook се появява на уебсайта на ответника.

По-нататък, в акта за преюдициално запитване се обяснява как функционира (невидимата) част на софтуерната приставка: когато посетител влезе в уебсайта на ответника, на който е поставен бутонът „харесва ми“ на Facebook, неговият браузър автоматично изпраща на Facebook Ireland информация за IP адреса му и стринга на браузъра му. Предаването на тази информация се осъществява, без да е необходимо натискане на бутона „харесва ми“ на Facebook. От акта за преюдициално запитване също така следва, че при посещение на уебсайта на ответника Facebook Ireland поставя на устройството на ползвателя различни видове т.нар. „бисквитки“ („cookies“) (бисквитка от сесията, datr-бисквитка и fr-бисквитка).

Verbraucherzentrale NRW (наричано по-нататък „жалбоподателят“) — сдружение за защита на потребителите — предявява съдебен иск срещу ответника пред Landgericht (областен съд, Германия). Ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови интегрирането на софтуерната приставка за споделяне в социална мрежа „харесва ми“ на Facebook, поради това че ответникът:

– „не е информирал предварително, изрично и ясно потребителите на интернет сайта — до момента, в който доставчикът на софтуерната приставка започва да осъществява достъп до IP адреса на потребителя и до стринга на неговия браузър с цел събиране и използване на разкритите по този начин данни, и/или

–   не e получил предварително съгласието на потребителите на интернет сайта за достъп до IP адреса и до изпращания от браузъра стринг чрез доставчика на софтуерната приставка и за използването на данните, всеки път преди да бъде осъществен съответния достъп, и/или

–  не е информирал предварително потребителите, дали съгласието си по смисъла на второто искане в исковата молба, че могат да оттеглят това съгласие по всяко време с действие за в бъдеще, и/или

–        не е декларирал следното: „[а]ко сте потребител на социална мрежа и не желаете социалната мрежа да събира данни за Вас чрез нашия уебсайт и да ги свързва с Вашите потребителски данни, съхранявани от социалната мрежа, трябва да излезете от тази социална мрежа, преди да посетите нашия уебсайт“.

Ищецът твърди, че Facebook Inc. или Facebook Ireland съхраняват IP адреса и стринга на браузъра и ги свързват с определен потребител (член или не). В отговор ответникът заявява, че не е знаел за това. Facebook Ireland твърди, че IP адресът се преобразува в генеричен IP адрес и се съхранява само в тази форма, както и че не се извършва съпоставяне на IP адреса и на стринга на браузърите с потребителски профили.

Landgericht (Областният съд) се произнася в полза на ищеца по първите три основания. Ответникът обжалва решението. Ищецът подава насрещна въззивна жалба по отношение на четвъртото основание.

В този фактически и правен контекст Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1)  Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

(2)  В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?

(3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?

(4)  Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?

(5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?

(6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„–  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни допуска национална правна уредба, която предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на потребителите процесуална легитимация да предприемат производства срещу предполагаемия нарушител на законодателството в областта на защитата на данните, за да се защитят интересите на потребителите.

–  Лице, което е интегрирало в своя уебсайт софтуерна приставка на трето лице, чрез която се осъществява събирането и предаването на личните данни на ползвателя (като софтуерната приставка е предоставена от третото лице), следва да се счита за администратор по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46. Въпреки това (съвместната) отговорност на този администратор се ограничава до операциите, за които той реално е участвал в съвместно вземане на решения относно средствата и целите на обработването на личните данни.

– За целите на преценката на възможността да се обработват лични данни при спазване на условията, определени в член 7, буква е) от Директива 95/46, законните интереси и на двамата съвместни администратори трябва да бъдат взети предвид и претеглени спрямо правата на субектите на данни.

–  Съгласието на субекта на данни, получено в съответствие с член 7, буква а) от Директива 95/46, трябва да бъде предоставено на оператор на уебсайт, който е интегрирал съдържанието на трето лице. Член 10 от Директива 95/46 трябва се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на информация съгласно тази разпоредба се прилага и по отношение на този оператор на уебсайт. Съгласието на субекта на данни по член 7, буква а) от Директива 95/46 трябва да бъде дадено и информацията по смисъла на член 10 от същата директива трябва да бъде предоставена преди събирането и предаването на данните. Въпреки това обхватът на тези задължения трябва да съответства на съвместната отговорност на този оператор за събирането и предаването на личните данни“.

петък, 21 юни 2019 г.

Каква е тежестта на изключенията от обхвата на защита на търговски марки?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑705/17 Patent- och registreringsverket срещу Mats Hansson. Делото касае следното:

През 2007 г. шведското дружество Norrtelje Brenneri Aktiebolag регистрира следния словен и фигуративен знак, като национална марка за алкохолни напитки от клас 33 по смисъла на Ницската спогодба:



При регистрацията на марката е приложена декларация за отказ, която гласи, че „регистрацията не предоставя изключително право над думата „RoslagsPunsch“. Вписването на тази декларация е изискано от PRV като условие за регистрацията на по-ранната марка, тъй като думата „Roslags“ обозначава район в Швеция, а думата „Punsch“ описва една от стоките, за които се регистрира тази марка.

На 16 декември 2015 г. г‑н Hansson подава заявка до PRV за регистрацията на словния знак „ROSLAGSÖL“ като национална марка за стоки от клас 32 по смисъла на Ницската спогодба, и в частност за безалкохолни напитки и бира.

С решение от 14 юли 2016 г. PRV отхвърля заявката за регистрация поради наличието на вероятност от объркване на този знак с по-ранната марка. PRV констатира, че конфликтните знаци започват с описателната дума „Roslags“. Обстоятелството, че включват и други думи или фигуративни елементи, изобщо не намалявало сходството помежду им, тъй като думата „Roslags“ била доминиращ елемент на двата знака. Освен това знаците се отнасяли до идентични или сходни стоки, които биха могли да се разпространяват по едни и същи канали за продажба и да се предлагат на една и съща клиентела.

Г‑н Hansson обжалва това решение пред Патентен и търговски съд, Швеция, като изтъква, че няма никаква вероятност от объркване на въпросните знаци. Що се отнася до това какво значение за решението по жалбата има декларацията за отказ във връзка с по-ранната марка, пред посочения съд PRV поддържа, че елементът от марка, който е изключен от обхвата на защитата чрез декларация за отказ, по принцип трябва да се смята за лишен от отличителен характер. В настоящия случай регистрацията на по-ранната марка е допусната с такава декларация за отказ поради факта, че марката включва дума, описваща географски район, а именно думата „Roslags“.

Междувременно обаче практиката на PRV относно неотличителността на географските наименования се променила, в частност за да се съобразят изводите в точки 31 и 32 от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230). Думата „Roslags“ вече можела да се регистрира сама по себе си като марка и имала отличителен характер за обсъжданите в случая стоки, поради което можела дори да доминира в цялостното впечатление от по-ранната марка. В този смисъл общата преценка на конфликтните знаци сочела, че поради общия елемент „Roslags“ съответните потребители биха могли да останат с впечатлението, че обозначаваните с тези знаци стоки имат един и същ търговски произход.

Патентен и търговски съд отхвърля защитаваното от PRV становище и уважава жалбата на г‑н Hansson, като разрешава регистрирането на знака му като марка, констатирайки липса на вероятност от объркване. Този съд също така пояснява, че въпреки декларацията за отказ посочените в нея думи трябва да се вземат предвид при преценката на вероятността от объркване, доколкото могат да повлияят на цялостното впечатление, оставяно от по-ранната марка, и съответно на обхвата на нейната защита. Според този съд целта на декларацията за отказ е да се поясни, че произтичащото от регистрацията на по-ранната марка изключително право не се простира върху посочените в декларацията думи като такива.

PRV подава жалба срещу първоинстанционното решение до Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция.

Този съд посочва, че според него Директива 2008/95 и съдебната практика по тази директива потвърждават, че по принцип материалноправните норми относно защитата на националните марки са изцяло хармонизирани на равнището на правото на Съюза, докато процесуалните правила са от компетентността на държавите членки. В този смисъл посоченият съд иска да установи дали национална норма, която позволява да се направи декларация за отказ, може да се квалифицира като „процесуална норма“, въпреки че като последица от нея се изменят критериите, на които се опира цялостната преценка, чрез която трябва да се проверява за наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.

В това отношение той поставя въпроса дали, като се има предвид в частност постоянната практика на Съда, че вероятността от объркване трябва да се преценява според цялостното впечатление и че възприятието на потребителите трябва да има определяща роля при общата преценка на тази вероятност от объркване, упоменатата разпоредба може да се тълкува в смисъл, че евентуалната декларация за отказ може да окаже влияние на тази преценка поради факта, че посредством тази декларация при регистрацията на по-ранната марка един от елементите ѝ изрично е изключен от обхвата на защитата и затова при анализа на цялостното впечатление му се придава по-малко значение, отколкото би му било признато, ако нямаше такава декларация.

Ако се приеме, че Директива 2008/95 не допуска подобен подход, тогава според националния съд възниква въпросът дали тя допуска като последица от декларацията за отказ посоченият в декларацията елемент да се смята за необхванат от регистрацията на по-ранната марка и съответно непопадащ в обхвата на защитата на тази марка, така че този елемент да може да бъде изключен от анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата. Според запитващата юрисдикция такъв видимо е подходът, следван от EUIPO при прилагането на член 37, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

Освен това тази юрисдикция посочва, че практиката на националните съдилища не е последователна по въпроса за последиците, които предвидената в националното право декларация за отказ поражда за анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.

При тези условия Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, тоест при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е доминиращ в по-ранната марка?

3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по някакъв друг начин?“.

Решението на съда:

Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от общия анализ на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ.

сряда, 19 юни 2019 г.

2 милиона европейски марки

EUIPO оповести достигането на двумилионната граница относно заявки за европейски марки. Двумилионната марка е подадена от чешката компания  Crefoport s.r.o
Само през 2018 година са подадени над 150 000 нови заявки за марки. 
Всичко това показва голямата динамика при заявяването на марки на територията на ЕС и необходимостта от предварително проучване и внимателен анализ от страна на всеки нов заявител с цел избягване на колизии с налични по-ранни права.

понеделник, 17 юни 2019 г.

Кога и къде Facebook трябва да премахва обидни и клеветнически коментари?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited. Делото касае следното:

Г‑жа Eva Glawischnig-Piesczek е била депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група Die Grünen („Зелените“) и федерален говорител на тази група.

Facebook Ireland Limited е дружество, регистрирано в Ирландия, със седалище в Дъблин, и е дъщерно дружество на американското Facebook Inc. Facebook Ireland поддържа платформа на социална мрежа с адрес www.facebook.com за потребителите извън САЩ и Канада. Тази платформа позволява на потребителите да създават страници с профили и да публикуват коментари.

На 3 април 2016 г. ползвател на посочената платформа споделя на личната си страница статия на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“. Вследствие на тази публикация на посочената платформа е генерирано умалено изображение на уебсайта, от който произхожда публикацията, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на жалбоподателката. Във връзка с посочената публикация този потребител освен това публикува унизителен придружаващ коментар по адрес на жалбоподателката, като я упреква, че е „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното от този ползвател съдържание е било достъпно за всеки ползвател на разглежданата платформа.

С писмо от 7 юли 2016 г. жалбоподателката иска от Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва разглеждания коментар, жалбоподателката подава пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), молба за допускане на обезпечение, с което Facebook Ireland да бъде задължен да преустанови публикуването и/или разпространението на нейни снимки, когато в придружаващия текст се разпространяват същите и/или „подобни по смисъл“ твърдения, а именно че жалбоподателката е „мръсна предателка на народа“ и/или „корумпирана глупачка“ и/или член на „фашистка партия“.

На 7 декември 2016 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) постановява исканото определение за допускане на обезпечение.

Впоследствие Facebook Ireland блокира достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба, Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия) потвърждава определението на първата инстанция, що се отнася до същите твърдения. Същевременно той отхвърля искането на Facebook Ireland за ограничаване на определението за допускане на обезпечение до Република Австрия. Посоченият съд обаче приема, че задължението за преустановяване на разпространението на подобни по смисъл твърдения се отнася само за тези твърдения, за които Facebook Ireland е узнало от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Съдилищата на първа и на втора инстанция основават решенията си на член 78 от UrhG и на член 1330 от ABGB, като приемат по-специално че публикуваният коментар съдържа изявления, които накърняват прекомерно честта на жалбоподателката и ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени каквито и да било доказателства в това отношение. Освен това според тези съдилища, когато става въпрос за изявления по отношение на политическа личност, направени без връзка с политически дебат или дебат от обществен интерес, всяко позоваване на свободата на изразяване на мнение също би било недопустимо.

Двете страни в главното производство подават жалби пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), който приема, че въпросните изявления имат за цел да накърнят честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят.

Запитващата юрисдикция следва да се произнесе дали заповедта за преустановяване на нарушение, издадена срещу доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с голям брой ползватели, може да се разшири по отношение на същите и/или подобни по смисъл изявления в целия свят, за които той не знае.

В това отношение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) посочва, че съгласно собствената му практика такова задължение трябва да се счита за пропорционално, когато доставчикът вече е узнал поне за едно накърняване на интересите на съответното лице вследствие на публикация на получател на услугата и по този начин е установена опасност от извършване на други нарушения.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а) в целия свят?

б) в съответната държава членка?

в) относно съответния ползвател в целия свят?

г) относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2. При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3. Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Становището на Главния адвокат:

„1) Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и да идентифицира информацията, която е идентична на тази, която издалата това разпореждане юрисдикция е квалифицирала като незаконна, сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация. С такова разпореждане доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и да идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците от разпореждането ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.

2) Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги с разпореждане, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай искането на жалбоподателката не се основава на него.

3) Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник“.

петък, 14 юни 2019 г.

Гореща новина от Бразилия - страната се присъединява към Мадридската система

Marques Class 46 съобщава новината за предстоящото подписване от президента Jair Bolsonaro на законопроекта за присъединяване на Бразилия към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки, след като той беше вече гласуван от Парламента.
Очакванията са това да се случи съвсем скоро с което страната да стане част от Мадридската система за регистрация на марки.
Това е изключително добра новина за всички компании, които имат интерес от пазара в Бразилия, тъй като ще им позволи да заявяват и регистрират марки много по-лесно и евтино.
Повече информация може да откриете тук.