понеделник, 9 декември 2019 г.

"UNITED STATES SEAFOODS" не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑10/19, United States Seafoods LLC, European Union Intellectual Property Office (EUIPO). Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 29 - "Риба; рибни филета “:
EUIPO отказва регистрацията на марката на абсолютни основания, описателност и липса на отличителност. Знакът се състой от думите  UNITED STATES SEAFOODS, които биха се разбрали недвусмислено от потребителите, като морски продукти произведени в САЩ.
Аргументът на заявителя, че марката е отличителна поради наличието на графични елементи - карта и знамето на Америка, са отхвърлени, тъй като те не помагат за създаване на отличителност, напротив водят до допълнително подсказване относно произхода на стоките.
Общият съд потвърждава това решение отхвърляйки жалбата на американската компания.
Този казус е добър пример за това, че макар неотличителни думи да могат да бъдат регистрирани, като търговски марки при наличие на други елементи, тези допълнителни елементи сами по себе си трябва да бъдат достатъчно отличителни.
Източник: Peter Gustav Olson, Lexology.

петък, 6 декември 2019 г.

Европейският съюз се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Европейския съюз към Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход. Спогодбата влиза в сила считано от 26.02.2020.
Тази спогодба позволява регистрация на географски означения в различни старни членки на базата на една заявка. С присъединяването на ЕС към нея, всеки притежател на европейско наименования за произход ще може да кандидатства за международно такова използвайки механизмите на WIPO.
За повече информация тук.

сряда, 4 декември 2019 г.

Обезщетения при налагане на привремени мерки - решение на Европейския съд


Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑688/17 Bayer Pharma AG срещу Richter Gedeon Vegyészeti Gyár Nyrt., Exeltis Magyarország Gyógyszerkereskedelmi Kft., което накратко касае налагането на привремени мерки и евентуалните обезщетения ако тези мерки не са основателни.
Предисторията на делото е следната:

На 8 август 2000 г. Bayer подава до Национална служба за интелектуална собственост, Унгария (наричана по-нататък „Службата“) заявка за патент за фармацевтичен продукт, съдържащ противозачатъчна активна съставка. Службата публикува тази заявка на 28 октомври 2002 г.

Първо Richter, през ноември 2009 г. и през август 2010 г., а след това и Exeltis, през октомври 2010 г., започват да предлагат на пазара в Унгария фармацевтични противозачатъчни продукти (наричани по-нататък „разглежданите продукти“).

На 4 октомври 2010 г. Службата издава патент на Bayer.

На 8 ноември 2010 г. Richter подава до Службата искане за констатиране на липса на нарушение, с което да се установи, че разглежданите продукти не нарушават патента на Bayer.

На 9 ноември 2010 г. Bayer иска от запитващата юрисдикция, Градски съд Будапеща, Унгария, да наложи временни мерки, с които да се забрани на Richter и Exeltis да предлагат разглежданите продукти на пазара. Тези молби са отхвърлени с мотива, че не е доказана правдоподобността на нарушението.

На 8 декември 2010 г. Richter и Exeltis подават до Службата искане за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

На 25 май 2011 г. Bayer подава нови молби за временни мерки до запитващата юрисдикция, която с разпореждания за принудително изпълнение от 11 юли 2011 г., влезли в сила на 8 август 2011 г., забранява на Richter и Exeltis да предлагат на пазара разглежданите продукти, като същевременно им налага задължението за предоставяне на гаранции.

На 11 август 2011 г. Bayer предявява пред запитващата юрисдикция искове срещу Richter и Exeltis за установяване на нарушение. Производствата по тези искове са спрени до произнасянето на окончателно решение в рамките на производството за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Сезиран с жалби от Richter и Exeltis срещу разпорежданията от 11 юли 2011 г., Регионален апелативен съд Будапеща, Унгария отменя тези разпореждания, съответно на 29 септември и на 4 октомври 2011 г., поради процесуални нарушения и връща делото на запитващата юрисдикция.

С определения от 23 януари и 30 януари 2012 г. последната отхвърля молбите на Bayer за постановяване на временни мерки. Приемайки, че Richter и Exeltis са навлезли на пазара в нарушение на патента, запитващата юрисдикция постановява същевременно, че с оглед по-специално на развитието на производството за обявяване на недействителност на патента на Bayer и за оттегляне на равностоен европейски патент, постановяването на такива мерки не може да се счита за пропорционално. С решение от 3 май 2012 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава тези две определения.

С решение от 14 юни 2012 г. Службата частично уважава искането за обявяване на патента на Bayer за недействителен, подадено от Richter и Exeltis. Вследствие на ново искане, подадено от същите, Службата оттегля своето решение от 14 юни 2012 г. и с решение от 13 септември 2012 г. обявява за недействителен този патент в неговата цялост.

С определение от 9 септември 2014 г. запитващата юрисдикция отменя решението на Службата от 13 септември 2012 г. Освен това тя изменя решението на същата от 14 юни 2012 г. и обявява за недействителен патента на Bayer в неговата цялост.

С определение от 20 септември 2016 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава това определение.

На 3 март 2017 г. запитващата юрисдикция слага край на производството за установяване на нарушение между Bayer и Exeltis вследствие на оттеглянето на искането от Bayer.

С решение от 30 юни 2017 г. тя отхвърля окончателно иска за установяване на нарушение, предявен от Bayer срещу Richter, поради окончателното обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Richter — с насрещен иск, предявен на 22 февруари 2012 г. — и Exeltis с иск, предявен на 6 юли 2017 г., са поискали Bayer да бъде осъдено да заплати обезщетение за вредите, които те твърдят, че са претърпели вследствие на временните мерки, посочени в точка 21 от настоящото решение.

Пред запитващата юрисдикция Bayer иска посочените искания да бъдат отхвърлени, като изтъква, че Richter и Exeltis сами са причинили вредите, които твърдят, че са претърпели, като неправомерно и умишлено са пуснали на пазара разглежданите продукти. Следователно съгласно член 340, параграф 1 от Гражданския кодекс те нямат право да искат обезщетение за тези вреди.

В този контекст запитващата юрисдикция преценява по същество, че при липсата в унгарското право на разпоредба, която конкретно урежда положенията, визирани в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, общите правила на Гражданския кодекс относно отговорността и поправянето на вредите трябва да се тълкуват в светлината на тази разпоредба. Тя има съмнения обаче, на първо място, относно обхвата на правилото, съдържащо се в член 9, параграф 7 от тази директива, и се пита в частност дали тази разпоредба се ограничава само до това да гарантира на ответника правото на обезщетение, или определя и съдържанието на това право. На второ място, тя се пита дали член 9, параграф 7 от посочената директива съставлява пречка за това националният съд, прилагайки разпоредба на гражданското право на държава членка, да определи каква е била ролята на ответника в настъпването на вредата.

При тези обстоятелства Градски съд Будапеща решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?

2)  В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?“.

Решението на съда:

Член 9, параграф 7 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, и по-конкретно понятието „подходящо обезщетение“, съдържащо се в тази разпоредба, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че не следва да се обезщетява лице за вредите, които то е претърпяло вследствие на факта, че не е действало, както като цяло може да се очаква от всяко лице с цел да избегне или намали своята вреда, и които при обстоятелства като тези по делото в главното производство мотивират съда да не осъжда лицето, поискало постановяването на временни мерки, да поправи вредите, причинени от тези мерки, въпреки че патентът, въз основа на който са били поискани и постановени такива, впоследствие е бил обявен за недействителен, при условие че тази правна уредба позволява на съда надлежно да вземе предвид всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за целите по-специално на проверката дали заявителят не е извършил злоупотреба с посочените мерки.

понеделник, 2 декември 2019 г.

Piaggio загуби съдебно дело пред Общия съд на ЕС относно дизайн на скутери

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑219/18 Piaggio срещу EUIPO. Делото касае регистрирани от китайска компания през 2010 години европейски дизайни за следните скутери:

През 2014 година, италианската компания Piaggio, производител на известните скутери Веспа, подава искане за заличаване на този дизайн на база липса на новост и оригиналност изтъквайки своите собствени скутери и наличните регистрирани дизайни и търговски марки за тях.

EUIPO отхвърля искането, с довода че по-късните дизайни създават различно цялостно впечатление в потребителите в сравнение с това от по-ранните такива.
Решението е обжалвано.
Общият съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда:

На първо място, трябва да се отбележи, най-напред, че жалбоподателят няма основание да твърди, че фактът, че процесните промишлени дизайни имат няколко общи елемента и като цяло много подобна форма, води до извода, че оспорваният промишлен дизайн създава общо впечатление за „дежавю“ при съпоставяне с по-ранния промишлен дизайн.

Всъщност, както правилно отбелязва апелативният състав, докато в оспорвания промишлен дизайн преобладават главно ъгловатите линии, в по-ранния промишлен дизайн линиите са по-скоро заоблени. Процесните промишлени дизайни създават съответно противоположни впечатления у информирания потребител, на когото се приписват особена бдителност и чувствителност, по-специално към дизайна и естетическите качества на съответните продукти.

От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав не е допуснал грешка в преценката в обжалваното решение, че оспорваният и по-ранният промишлен дизайн създават различни общи впечатления у информирания потребител, и като е заключил, че оспорваният промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 спрямо по-ранния.

По отношение на противопоставените марки, съдът счита, че:

От всичко изложено дотук следва, че поради, от една страна, създаваното от по-ранната марка цялостно визуално впечатление, което е различно от създаваното от оспорвания промишлен дизайн, и от друга страна, значението, което естетичните качества имат за избора му, средният потребител, който проявява висока степен на внимание, няма да допусне, че в оспорвания промишлен дизайн е използвана по-ранната марка въпреки идентичността на съответните продукти.

петък, 29 ноември 2019 г.

Изрично съгласие на артист-изпълнител - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑484/18 Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG, GF
срещу Institut national de l’audiovisuel. Делото касае следното:

INA е публичноправна организация на Френската държава с промишлен и търговски характер, която отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство. На това основание той осигурява по-специално съхраняването на аудиовизуалните архиви на продуцентите на аудиовизуални произведения, каквито са националните дружества за програмни предавания, и допринася за използването им.

PG и GF са правоприемници на ZV, музикант, починал през 1985 г.

През 2009 г. PG и GF установяват, че INA е пуснал без тяхно разрешение за продажба на своя онлайн магазин видео и звукозаписи, възпроизвеждащи изпълнения на ZV от периода 1959—1978 г. От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тези видео и звукозаписи са били произведени, а след това излъчени от национални дружества за програмни предавания.

На 28 декември 2009 г. PG и GF предявяват срещу INA иск на основание член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, за да получат обезщетение за твърдяното нарушение на притежаваните от тях права на артист изпълнител

С решение от 24 януари 2013 г. Първоинстанционен съд Париж,Франция уважава иска. Той по-специално приема, че прилагането на изменения член 49 не освобождава INA от задължението да получи предварително разрешение от артиста изпълнител, за да може да използва записите на негови изпълнения. Така целта на колективните споразумения, предвидени в последната разпоредба, е само да определи възнагражденията, дължими за новото използване, при условие че съответните артисти изпълнители са дали разрешение за първото използване. В настоящия случай обаче INA не представил доказателство за такова разрешение. С решение от 11 юни 2014 г. Апелативен съд Париж, Франция, сезиран от INA, по същество потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство.

С решение от 14 октомври 2015 г. Касационен съд, Франция отменя частично решението на Апелативния съд. Според него апелативният съд неправилно приел, че за прилагането на въпросния дерогиращ режим се изисква доказателство, че артистът изпълнител е дал разрешение за първото използване на неговото изпълнение, като по този начин добавил към закона условие, което той не съдържа.

С решение от 10 март 2017 г., постановено след връщане на делото за ново разглеждане от касационна инстанция, Апелативен съд Версай, Франция отхвърля исканията на PG и GF. Всъщност този съд по същество счита, че измененият член 49 установява само в полза на INA обикновена презумпция, че артистът изпълнител е дал предварително съгласие, която може да бъде оборена, и следователно не поставя под въпрос изключителното право на артиста изпълнител. Посочените в този член споразумения със синдикалните организации не им дава предоставеното на артиста изпълнител право „да разрешават или забраняват“, а има за цел единствено да определи неговото възнаграждение.

PG, GF, както и встъпилото по своя инициатива в производството пред Cour d’appel de Versailles Spedidam обжалват решението на този съд пред запитващата юрисдикция. Последната посочва, че има съмнения относно съвместимостта с членове 2, 3 и 5 от Директива 2001/29 на правния режим, предвиден в изменения член 49.

При тези условия Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, [буква] а) и член 5 от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в [изменения] член 49 да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?“

Решение на съда:

Член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, що се отнася до използването на аудиовизуални архиви от определената за тази цел институция, установява оборима презумпция, че артистът изпълнител е дал разрешение за записването и използването на неговото изпълнение, когато е участвал в записа на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване.

сряда, 27 ноември 2019 г.

Новата версия на Espacenet е вече реалност

Европейското патентно ведомство представи обновената база данни за търсене на патенти Espacenet.
Новата версия на базата е по-модерна и предоставя повече опции за целево търсене на патентна информация.
Според информацията Espacenet ще предоставя по-качествени преводи на документацията на повече езици. В допълнение базата ще разполага с повече филтри за търсене, както и за по точно посочване на правния статус на всеки документ, включително и фамилията от патенти.
За повече информация тук.

понеделник, 25 ноември 2019 г.

Нови видове търговски марки на хоризонта

Както е известно скорошните промени в европейското законодателство премахнаха нуждата от графично представяне на един знак при неговото заявяване, като търговска марка.
По този начин се предостави възможност за заявяване на различни видове търговски марки, базирани на новите технологии.
Естествено както и до сега тези нови означения трябва да отговарят на общите изисквания за регистрация на марки.
Така или иначе обаче новите опции за регистрация на марки предоставят и нови възможности за закрила на обекти, които до момента не отговаряха на основното изискване за графично представяне. Примери в това отношение са следните търговски марки:

- динамична марка във Великобритания от Toshiba - тук и
- европейска холограмна марка от Google - тук.

Най-вероятно в бъдеще ще бъдем свидетели и на още по-интересни означения в качеството им на запазени търговски марки.

петък, 22 ноември 2019 г.

Кратки IP новини

1. Лицензиране на интелектуална собственост. За повече информация тук

2. Авторско право и културно наследство. За повече информация тук

3.  Доклад на Световната Организация за Интелектуална Собственост за 2019. За повече информация тук. https://www.wipo.int/pressroom/en/articles/2019/article_0013.html

сряда, 20 ноември 2019 г.

Еквадор се присъедини към DesignView

EUIPO съобщава за присъединяването на Еквадор към общата база данни за промишлени дизайни DesignView.  По този начин базата данни ще предоставя достъп до над 14 милионна дизайни по света, като участващите патентни ведомства стават 70.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 18 ноември 2019 г.

Ferrero защити известната си кутийка на Tic Tac за пореден път

Една от най-големите хранителни компании в света Ferrero спечели съдебно дело в Италия по отношение на 3D марката си за кутийката на бонбони Tic Tac.
Казусът касае използване на сходна опаковка от страна на чешки производител продаващ аналогичен продукт с марка BLIKI.
Според чешката компания марката на Ferrero нарушава изискванията на закона, тъй като изпълнява техническа функция и придава значителна стойност на стоката. В допълнение марка BLIKI създава необходимата разлика.
Съдът в Торино отхвърля тези доводи, приемайки двете кутии за изключително сходни. Доводът за наличие на различна словна марка е нерелевантен в случая, тъй като по-ранната марка е трийзмерна.
Според съда няма основание да се счита, че формата на кутийката на Ferrero изпълнява техническа стойност, както и че придава допълнителна стойност на продукта. Не са предоставени доказателства според които потребителите да купуват продукта именно поради добавената стойност на опаковката.
По-ранно през годината Ferrero спечели друго съдебно дело пред Европейския съд (BMB v Ferrero, C‑693/17 P), в което отново използва наличните си трийзмерни марки.
Тези казуси показват нагледно стратегическата сила на регистрираната търговска марка. За разлика от дизаните, чиято закрила продължава максимално 25 години, регистрацията на търговските марки може да се поддържа неограничено във времето.

петък, 15 ноември 2019 г.

Северна Корея се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Северна Корея към Лисабонското споразумение за международна защита на географски означения.
Както е известно чрез това споразумение заявители на географски означения могат да ги регистрират на територията на няколко държави членки подавайки само една заявка.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 13 ноември 2019 г.

Monzo оттегли заявка за марка за коралов цвят

Компанията за финансови услуги Monzo оттегли заявката за за марка във Великобритания касаеща цвят коралово червено с Pantone 805 C.
Този цвят е използван от Monzo върху предлаганите от тях банкови карти.
Най-вероятната причина за това решение е оповестеният вече отказ на EUIPO да регистрира аналогична европейски марка.
Причината за отказа е липса на отличителност на марката, повечето потребители биха възприели цвета на банковите карти, като декоративен елемент, а не като  знак за търговски произход.
В подобни ситуации се изисква пердоставяне на доказателства за придобита отличителност на знака в следствие на търговско използване. Това обаче не винаги е лека задача особено когато говорим за опит за монополизация на един цвят сам по себе си.
Източник: WIPR.

понеделник, 11 ноември 2019 г.

Bentley Motors загуби съдебно дело касаещо облекла във Великобритания

Bentley Motors загуби съдебно дело касаещо спор относно възможността на компанията да използва марка Bentley за дрехи.
Спорът, започнал от преди около 20 години, с друга британска компания Bentley Clothing завърши с решение на English High Court, което не е в ползва на производителят на луксозните автомобили.
Bentley Clothing е компания, която използва марка Bentley за своите облекла от 1962 година, като притежава и регистрирана марка.
От своя страна Bentley Motors опитва да разшири мърчандайзинг продуктите си, като започва да продава шапки и шалове със своята комбинирана марка Bentley използвана и върху автомобилите им.
Според Bentley Clothing това нарушава правата върху техните регистрирани марки, с което съдът се съгласява поради сходството между марките дължащо се на доминиращата и отличителна дума Bentley.
Източник: WIPR.

петък, 8 ноември 2019 г.

Атака срещу розовият цвят на Deutsche Telekom

Застрахователната компания  Lemonade заведе съдебно дело срещу Deutsche Telekom относно притежавани от последната компания цветови марки. Делото е в отговор на атака от страна на немската компания за нарушаване на нейни права върху въпросните марки.
Както е известно Deutsche Telekom използва цвят розово за своите основни брандове, като притежава серия от регистрирани марки в ЕС за този цвят.
От своя страна Lemonade също използва този цвят в своя маркетинг. Според компанията подобна атака е крайно недопустима, първо поради факта, че монополизацията от една компания на един от основните цветове в спектъра е неприемлива и второ поради факта, че Deutsche Telekom оперира в съвсем различна индустрия.
За момента Lemonade е преустановила използването на розовия цвят в своите активности но очевидно съдебните битки ще продължат.
Източник: WIPR.