сряда, 31 октомври 2018 г.

iGrill не може да бъде марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело T‑822/17, Weber-Stephen Products LLC срещу EUIPO. То косае опит на американската компания Weber-Stephen Products да регистрира европейска словна марка iGRILL за класове: 

- 9 "Компютърен хардуер; Компютърен софтуер; Софтуер за мобилни телефони; Електрически измервателни уреди; Електронни термометри, различни от медицинските; Уреди за контрол на мониторинг (електрически); Термометри; Софтуер за изтегляне; Електронни температури Монитори, различни от медицински; Електронни температурни записващи устройства, различни от предназначените за медицинска употреба "

-  21: "Домакински, кухненски и барбекю прибори и съдове (не от благородни метали или покрити с тях); покриване на скарата ".

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност във връзка със заявените стоки. Буквата i се разбира, като интелигентно техническо, IT решение касаещо продукт за печене грил. 
Решението е обжалвано.

Съдът потвърждава позицията на ведомството. Доводите на компанията, че марката не е описателна защото буквата i не се свързва с технологии са отхвърлени, най-малкото самата марка е заявена за стоки свързани именно с технологии.
Според Weber-Stephen Products  посочените стоки в клас 9 не касаят конкретно интелигенти технически решения относно грилове.
Съдът, обаче, счита че така посочените стоки могат да обхванат и технологии свързани с работата на гриловете.
Източник: WIPR.

понеделник, 29 октомври 2018 г.

Могат ли военни доклади да бъдат обект на авторско право?

Главният адвокат на Европейския съюз M. SZPUNAR излезе с тълкувателно становище по дело Дело C‑469/17 Funke Medien NRW GmbH срещу Bundesrepublik Deutschland, което касае следното:

За ответника, Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), ежеседмично се изготвя доклад за военното положение относно мисиите и операциите на Bundeswehr (федералната армия на Германия) в чужбина и промените в обстановката в района на мисията или операцията. Докладите се изпращат под наименованието „Unterrichtung des Parlaments“ („Информация за парламента“, наричана по-нататък „UdP“) на определени членове на Bundestag (Федерален парламент, Германия), отдели в Bundesministerium der Verteidigung (Федерално министерство на отбраната) и в други федерални министерства, както и на определени служби, подчинени на Федералното министерство на отбраната. UdP се считат за „класифицирана информация — ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ“, което е най-ниското ниво на поверителност. Наред с това ответникът публикува съкратени версии на UdP като „Информация за обществеността“ (наричани по-нататък „UdÖ“).

Жалбоподателят, Funke Medien NRW GmbH (наричано по-нататък „Funke Medien“), дружество, учредено съгласно германското право, поддържа интернет портала на ежедневника „Westdeutsche Allgemeine Zeitung“. На 27 септември 2012 г. то подава искане за достъп до всички UdP, изготвени в периода от 1 септември 2001 г. до 26 септември 2012 г. Това искане е отхвърлено с мотива, че разгласяването на информацията можело да има отрицателни последици за накърними от гледна точка на сигурността интереси на федералната армия. По неизвестен начин жалбоподателят все пак получава достъп до голяма част от UdP и публикува редица от тях под наименоването „Afghanistan-Papiere“ („Документи за Афганистан“).

Тъй като счита, че Funke Medien е нарушило авторското ѝ право върху тези доклади, Федерална република Германия предявява срещу него иск за преустановяване на нарушението, който е уважен от Landgericht (областен съд). Подадената от Funke Medien жалба е отхвърлена от въззивния съд. В ревизионната си жалба Funke Medien поддържа искането си за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението.

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?“.

13. Актът за преюдициално запитване е постъпил в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили Funke Medien, германското, френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни са представлявани в проведеното на 3 юли 2018 г. съдебно заседание.

Мнението на Главния адвокат:

Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 52, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да се позовава на авторското си право, произтичащо от член 2, буква a) и от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, за да попречи на публичното разгласяване — в рамките на обсъждане на въпроси от общ интерес — на издадени от тази държава членка поверителни документи. Това тълкуване не е пречка посочената държава членка, като спазва правото на Съюза, да приложи други разпоредби от вътрешното си право, по-специално разпоредбите относно опазването на поверителната информация.

петък, 26 октомври 2018 г.

Нова база данни за сортове растения и породи животни

Патентно ведомство на Р.България пусна в експлоатация новата си електронна база данни относно заявени и регистрирани сортове растения и породи животни. Чрез тази база данни всеки заинтересован може да направи справка да защитен сорт или порода.
Повече информация тук. 

сряда, 24 октомври 2018 г.

"Cooking Chef Gourmet" не може да бъде търговска марка според Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение, с което потвърди позицията на EUIPO да откаже регистрация на словна марка ‘Cooking Chef Gourmet’ за класове 7 и 11(домакински уреди за готвене) , заявена от  италианската компания De’Longhi.
Отказът е безиран на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.
Според ведомството марката има хвалебствен характер за потребителите (както обикновенни такива, така и специализирани в ресторантьорската индустрия) използващи английски език.
Съдът потвърждава това решение. Доводите на De’Longhi, че въпросната марка има придобита отличителност на база по-ранна известна марка  Chef, използвана от 50-те години на 20в. насам, са отхвърлени. Причината е че не са приведени доказателства за това пред EUIPO, освен това заявената марка се различава значително от по-ранната известна марка.
Източник:WIPR.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Да прехвърлиш отговорността за нарушаване на авторски права на родителите си - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе със позиция по дело  C‑149/17,Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer, което касае следното:

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга.

 Г‑н Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него, но че доколкото му е известно, те не са имали въпросното произведение на своя компютър, не са знаели за съществуването му и не са ползвали софтуер за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на въпросното нарушение на авторското право компютърът на заинтересования бил изключен.

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение.

Bastei Lübbe обжалва решението на Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия).

Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, е склонен да приеме г‑н Strotzer за отговорен, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице. Поради това съществува голяма вероятност г‑н Strotzer да е извършителят на нарушението на авторското право.

При все това запитващата юрисдикция е длъжна да приложи разпоредбата на член 97 от Закона за авторското право и сродните му права, изменен със Закона от 1 октомври 2013 г., както се тълкува от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие.

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) приема, че съществува презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица, то не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

В този случай практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството на притежателя на интернет връзката е имал достъп до нея, притежателят ѝ не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението на съда:

Член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, от една страна, и член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, от друга, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство — както се тълкува от компетентния национален съд — съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

петък, 19 октомври 2018 г.

Как да защитим изкуственият интелект с патент?

Darren Hau (Marks & Clerk) публикува интересна статия за Lexology, която дискутира въпроса с възможностите за патентна защита на изкуствения интелект (ИИ).
Както е известно компютърните програми и математичедските методи, които са в основата на ИИ са изключени от обхвата на патентната закрила. Причината за това, е че тази закрила изисква техническо решение на технически проблем с конкретен технически ефект.
Въпросът е кога една компютърна програма, включително и ИИ изпълнява техническа функция с такъв конкретен технически резултат.
Европейското Патентно ведомство обнови ръководството си относно осъществяването на патентна експертиза, което дава някои разяснения по този въпрос. Например примери за технически ефект от софтуер могат да бъдат:
- контрол на специфични технически системи и процеси;
- криптиране и декриптиране на електронна комуникация;
- аудио и видео анализи;
- гласово разпознаване и трансформиране на глас в текст;
- др.
Внимателното вглеждане в изискванията и примерите показва, че ИИ може да бъде обект на патентоване, не сам по себе си но във връзка с конкретна техническа задача и решение.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

сряда, 17 октомври 2018 г.

Alibaba предлага блокчейн технология за борба с пиратството

WIPR съобщава за нова патентна заявка подадена от един от най-големите онлайн търговци в света Alibaba. 
Заявеният патент в САЩ касае блокчейн технология, която позволява на държавни или други оторизирани институции да блокират профили на търговци използващи платформата на Alibaba в случай на обвинения за нарушаване на права на интелектуална собственост.
Според информацията компанията държи около 10% от всички патенти заявени през миналата година за блокчейн технологии на които се залага много в опитите за противодействие на интернет престъпленията против обикти на интелектуална собственост.

вторник, 16 октомври 2018 г.

IBM и Groupon постигнаха патентна сделка за 57 милиона долара

Онлайн платформата Groupon и IBM постигнаха извънсъдебно споразумение относно патентно дело.
Казусът касае обвинение от страна на IBM за неправомерно използване на нейни американски патенти 5,796,967; 5,961,601; 7,072,849; и 7,631,346 от страна на Groupon. Патентите касаят технология за онлайн реклама и свързване на потребители с интернет доставчик.
След дълго продължили преговори и искане от страна на IBM за увеличаване на съдебното обезщетение до 165 милиона долара, двете компании се съгласиха да преустановят съдебните си битки срещу сумата от 57 милиона долара платима от Groupon.
Този казус е поредният добър пример за възможностите, които интелектуалната собственост предоставя за генериране на допълнителни средства за притежателите й. В случая IBM монетаризират наличното си патентно портфолио предоставяйки дългосрочни лицензии на Groupon. Срещу това обаче IBM е съгласна нейните служители да използват услуги предлагани от Groupon с насрещна лицензия.
Умелото управление на интелектуална собственост, макар и водещо понякога да тежки съдебни дела, е добър лост за водене на преговори и генериране на постъпления за компаниите.
Източник: WIPR.

четвъртък, 11 октомври 2018 г.

Обновено ръководство за защита на европейски дизайни

EUIPO съобщава за обновяване на ръководството за експертиза и регистрация на европейски дизайни. 
Ревизията се фокусира върху редица важни въпроси включително ролята на продуктовите индикации и функционалност в дизайните, взимайки предвид последните решения на Европейския съд по въпорса.
Повече информация може да бъде открита тук.

сряда, 10 октомври 2018 г.

Кога служители могат да разкриват търговски тайни във Финландия?


Antti Rajamäki - DLA Piper публикува кратка статия относно имплементирането на Директивата за търговски тайни на ЕС 2016/943 във финландското законодателство.
Статията разглежда и въпроса в какви случаи и по какъв начин служители в компании могат да издават търговски тайни без да нарушават закона.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

вторник, 9 октомври 2018 г.

Christian Archambeau е новият прецедател на EUIPO

Christian Archambeau е новият прецедател на EUIPO съобщи самото ведомство. Назначението вече е потвърдено и от Европейския съвет.
Г-н Archambeau  е роден в Белгия и до момента е заемал различни позиции свързани със защитата на интелектуалната собственост в Европейското патентно ведомство и Европейската космическа агенция.
Повече информация може да откриете тук.
Да пожелаем успех на г-н Archambeau на новата му позиция.


понеделник, 8 октомври 2018 г.

Nintendo защити успешно персожаните си използвани за картинг услуги в Япония

Nintendo осъди успешно фирма предоставяща картинг услуги в Токио. За разлика от много държави по света, в Токио е разрешено да караш карт по улиците на града. В случая японската компания MariCar Inc. предоставя картове и костюми на известни персонажи от видео игри на Nintendo, с които потребителите карат картовете.
Според Nintendo това е нарушаване на авторските права на компанията върху персонажите, което се подкрепя и от факта че името на компанията MariCar е съкращение с което е известна играта Mario Kart.
Съдът потвърждава наличието на нарушение на авторски права и присъжда обезщетение.
Това е интересен пример за подобни развлекателни практики, не само в Япония, които често използват маскоти на известни персонажи, в немалка част от случаите обаче без необходимото придобиване на авторски права от правоносителите.
Източник: The Japan Times

петък, 5 октомври 2018 г.

Брой 5 на WIPO Magazine

WIPO публикува брой 5 на своето списание WIPO Magazine, в който може да откриете следното:

- Изкуственият интелект и интелектуалната собственост;
- Да дадеш живот на изкуствения интелект;
- Pat-INFORMED: ново средство за набавяне на лекарства;
- Интелектуалната собственост и електронната търговия;
- др.

За повече информация тук.

сряда, 3 октомври 2018 г.

Puma спечели дело свързано с репутацията на марките й

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑62/16 Puma SE срещу EUIPO и Doosan Machine Tools Co. Ltd.
Делото касае опит на Doosan да регистрира следната европейски марка за клас 7: Стругове; стругове ЦПУ (с цифрово програмно управление); обработващи центрове; струговащи центрове; електроерозийни машини.
Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Puma на основата но следните по-ранни марки за класове 18, 25, 28, като една от тях е и за клас 7:

В допълнение Puma претендира и наличие на репутация на своите марки.
EUIPO отхвърля опозицията на основание липса на сходство между марките, претенцията за репутация също е отхвърлена. Решението е обжалвано от Puma.

Съда отменя решението на EUIPO, считайки че:

Видно от съображенията, изложени в точки 68—71, 77 и 78 по-горе, апелативният състав, от една страна, не е отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация, и от друга страна, не е преценил правилно степента на присъщата отличителност на по-ранните марки в рамките на своята проверка за съществуването на връзка между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители.

Следва обаче да се припомни, че интензитетът на репутацията и степента, в която се проявява присъщата или придобита чрез използване отличителност на по-ранните марки, могат да имат значително отражение върху преценката за съществуването на връзка между конфликтните марки.

Така, когато потребителите на стоките, обозначени с по-ранната марка, и потребителите на стоките, обозначени със заявената марка, са различни, може да се наложи да се вземе предвид интензитетът на репутацията на по-ранната марка, за да се определи дали тази репутация се простира отвъд заинтересованите от марката потребители

Следователно, макар в настоящия случай да няма пряка връзка между стоките, обозначени с конфликтните марки, които са различни, както установява апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, констатацията за асоциация с по-ранните марки щеше все пак да е възможна, ако апелативният състав бе отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация. Така, макар потребителите, за които са предназначени съответно стоките, обозначени с всяка от конфликтните марки, да не се припокриват, тъй като обхванатите стоки са различни, не може да се изключи възможността да бъде доказана връзка между конфликтните марки, като се има предвид и голямото сходство между тях.

Разликата на стоките, които съответно са обозначени с конфликтните марки, следователно не е достатъчен фактор, за да се изключи съществуването на връзка между посочените марки, като се има предвид освен това, че то следва да се оценява цялостно, т.е. като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. т. 24 по-горе).

Казусът е върнат на EUIPO за преразглеждане.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

Instagram в стратегическа атака

Американската компания за гласова поща Kirusa започна съдебно дело срещу Instagram в САЩ, чиято цел е да установи липса на нарушение на права върху търговска марка.
Казусът касае опит на Instagram да заличи и спре използването на марка Instavoice регистрирана от Kirusa на основание по-ранни общоизвестни марки Instagram.
Според Kirusa марките не са сходни, тъй като префиксът Insta има неотличителен характер, означава нещо незабавно и бързо. 
Компанията счита, че е регистрирала марката си добросъвестно, тъй като не е директен конкурент на Instagram и не застрашава бизнес моделът й.
Kirusa иска от съда да постанови и преустановяване на блокиранвето на нейни профили и приложения във Facebook, която е компания майка на Instagram.
Този казус е част от по-голям подход на Instagram да спре използването на представки и наставки с думите Insta и Gram, като търговски марки, за което компанията е подала над 200 опозиции срещу подобни знаци.
Източник: WIPR.