сряда, 14 ноември 2018 г.

Сан Марино се присъедини към Хагската спогодба за международна регистрация на дизайни

WIPO съобщава за присъединяването на Сан Марино към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. Спогодбата, която ще влезе в сила за страната от 26.01.2019, предоставя улеснен начин за заявяване на промишлени дизайни в различни държави по света, на базата на попълване на една единствена заявка и заплащане на една такса.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 12 ноември 2018 г.

Laura Peter е новият директор на американското патентно ведомство

USPTO обяви назначаването на Laura Peter, като нов директор на ведомството. Laura Peter има дългогодишен опит в областта на защитата на интелектуална собственост, който е придобила на различни позиции последната от които, като главен съветник по въпросите на интелектуална собственост в технологичната компания  A10 Networks. Г-жа Peter ще оглави едно от най-натоварените патентни ведомства в света с над 13 000 служители.
Повече информация може да откриете тук.

петък, 9 ноември 2018 г.

ЕС с нов план за защита на интелектуалната собственост в съюза

Новина от Съвета на Европейския съюз:

Днес Съветът одобри нов план за действие на ЕС в областта на митниците с цел борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС).
Новият план за действие ще обхване периода 2018—2022 г.
С него ще се осигури ефективно прилагане на ПИС, ще се противодейства на търговията със стоки, нарушаващи ПИС, по международните вериги за доставка и ще се укрепи сътрудничеството в тази област с Европейската обсерватория, както и със съответните правоприлагащи органи.
Комисията се приканва да изготви до пролетта на 2019 г. пътна карта за изпълнението на новия план за действие, както и да наблюдава това изпълнение и да представя годишни доклади на Съвета.

Повече информация може да откриете тук.


сряда, 7 ноември 2018 г.

Малави се присъедини към Мадридския протокол

WIPO информира за присъединяването на Малави към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. По този начин страните членки на Протокола стават 102.
Регистрацията на международни марки в Малави ще отнема до 18 месеца, срок в който може да се постанови отказ. Освен това лицензирането на марки ще изисква вписването на лицензията в местното патентно ведомство.
Протоколът влиза в сила за страната от 25.12.2018.
Повече информация тук.

понеделник, 5 ноември 2018 г.

Нови такси за регистрация на международни марки за Бенелюкс

WIPO информира за въвеждането на нови индивидуални такси при посочване на Бенелюкс в заявки за международни марки. Според информацията новите такси влизат в сила от 01.01.2019 и са както следват:

Повече информация тук.

петък, 2 ноември 2018 г.

Фонетика, алкохол и решение на Европейския съд

През пролетта на 2018 година Общият съд на Европейския съд излезе с интересно решение по дело T-15/17, което касае заявена европейска марка YAMAS за алкохолни напитки и по-ранна марка LLAMA за същите стоки.
EUIPO потвърждава опозицията с довода, че макар марките да са с ниско визуално сходство и да са напълно различни от концептуална гледна точка то идентичността на стоките в комбинация с високата степен на фонетично сходство само за потребителите в Испания, може да доведе до възможност за объркване на потребителите.
Причината за този извод се крие в естеството на алкохолните напитки, които според ведомството се поръчват устно в различни понякога шумни заведения, като ресторанти, и дискотеки. В част от тези случаи потребителите дори не виждат опаковката на продукта,  а само го назовават. Поради тази причина фонетичното сходство в случая само за испански потребители има преимуществено значение при оценката за наличие на объркващо сходство между марките.
Съдът потвърждава това решение.

сряда, 31 октомври 2018 г.

iGrill не може да бъде марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело T‑822/17, Weber-Stephen Products LLC срещу EUIPO. То косае опит на американската компания Weber-Stephen Products да регистрира европейска словна марка iGRILL за класове: 

- 9 "Компютърен хардуер; Компютърен софтуер; Софтуер за мобилни телефони; Електрически измервателни уреди; Електронни термометри, различни от медицинските; Уреди за контрол на мониторинг (електрически); Термометри; Софтуер за изтегляне; Електронни температури Монитори, различни от медицински; Електронни температурни записващи устройства, различни от предназначените за медицинска употреба "

-  21: "Домакински, кухненски и барбекю прибори и съдове (не от благородни метали или покрити с тях); покриване на скарата ".

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност във връзка със заявените стоки. Буквата i се разбира, като интелигентно техническо, IT решение касаещо продукт за печене грил. 
Решението е обжалвано.

Съдът потвърждава позицията на ведомството. Доводите на компанията, че марката не е описателна защото буквата i не се свързва с технологии са отхвърлени, най-малкото самата марка е заявена за стоки свързани именно с технологии.
Според Weber-Stephen Products  посочените стоки в клас 9 не касаят конкретно интелигенти технически решения относно грилове.
Съдът, обаче, счита че така посочените стоки могат да обхванат и технологии свързани с работата на гриловете.
Източник: WIPR.

понеделник, 29 октомври 2018 г.

Могат ли военни доклади да бъдат обект на авторско право?

Главният адвокат на Европейския съюз M. SZPUNAR излезе с тълкувателно становище по дело Дело C‑469/17 Funke Medien NRW GmbH срещу Bundesrepublik Deutschland, което касае следното:

За ответника, Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), ежеседмично се изготвя доклад за военното положение относно мисиите и операциите на Bundeswehr (федералната армия на Германия) в чужбина и промените в обстановката в района на мисията или операцията. Докладите се изпращат под наименованието „Unterrichtung des Parlaments“ („Информация за парламента“, наричана по-нататък „UdP“) на определени членове на Bundestag (Федерален парламент, Германия), отдели в Bundesministerium der Verteidigung (Федерално министерство на отбраната) и в други федерални министерства, както и на определени служби, подчинени на Федералното министерство на отбраната. UdP се считат за „класифицирана информация — ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ“, което е най-ниското ниво на поверителност. Наред с това ответникът публикува съкратени версии на UdP като „Информация за обществеността“ (наричани по-нататък „UdÖ“).

Жалбоподателят, Funke Medien NRW GmbH (наричано по-нататък „Funke Medien“), дружество, учредено съгласно германското право, поддържа интернет портала на ежедневника „Westdeutsche Allgemeine Zeitung“. На 27 септември 2012 г. то подава искане за достъп до всички UdP, изготвени в периода от 1 септември 2001 г. до 26 септември 2012 г. Това искане е отхвърлено с мотива, че разгласяването на информацията можело да има отрицателни последици за накърними от гледна точка на сигурността интереси на федералната армия. По неизвестен начин жалбоподателят все пак получава достъп до голяма част от UdP и публикува редица от тях под наименоването „Afghanistan-Papiere“ („Документи за Афганистан“).

Тъй като счита, че Funke Medien е нарушило авторското ѝ право върху тези доклади, Федерална република Германия предявява срещу него иск за преустановяване на нарушението, който е уважен от Landgericht (областен съд). Подадената от Funke Medien жалба е отхвърлена от въззивния съд. В ревизионната си жалба Funke Medien поддържа искането си за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението.

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?

3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?“.

13. Актът за преюдициално запитване е постъпил в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили Funke Medien, германското, френското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни са представлявани в проведеното на 3 юли 2018 г. съдебно заседание.

Мнението на Главния адвокат:

Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 52, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да се позовава на авторското си право, произтичащо от член 2, буква a) и от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, за да попречи на публичното разгласяване — в рамките на обсъждане на въпроси от общ интерес — на издадени от тази държава членка поверителни документи. Това тълкуване не е пречка посочената държава членка, като спазва правото на Съюза, да приложи други разпоредби от вътрешното си право, по-специално разпоредбите относно опазването на поверителната информация.

петък, 26 октомври 2018 г.

Нова база данни за сортове растения и породи животни

Патентно ведомство на Р.България пусна в експлоатация новата си електронна база данни относно заявени и регистрирани сортове растения и породи животни. Чрез тази база данни всеки заинтересован може да направи справка да защитен сорт или порода.
Повече информация тук. 

сряда, 24 октомври 2018 г.

"Cooking Chef Gourmet" не може да бъде търговска марка според Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение, с което потвърди позицията на EUIPO да откаже регистрация на словна марка ‘Cooking Chef Gourmet’ за класове 7 и 11(домакински уреди за готвене) , заявена от  италианската компания De’Longhi.
Отказът е безиран на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.
Според ведомството марката има хвалебствен характер за потребителите (както обикновенни такива, така и специализирани в ресторантьорската индустрия) използващи английски език.
Съдът потвърждава това решение. Доводите на De’Longhi, че въпросната марка има придобита отличителност на база по-ранна известна марка  Chef, използвана от 50-те години на 20в. насам, са отхвърлени. Причината е че не са приведени доказателства за това пред EUIPO, освен това заявената марка се различава значително от по-ранната известна марка.
Източник:WIPR.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Да прехвърлиш отговорността за нарушаване на авторски права на родителите си - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе със позиция по дело  C‑149/17,Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer, което касае следното:

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга.

 Г‑н Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него, но че доколкото му е известно, те не са имали въпросното произведение на своя компютър, не са знаели за съществуването му и не са ползвали софтуер за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на въпросното нарушение на авторското право компютърът на заинтересования бил изключен.

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение.

Bastei Lübbe обжалва решението на Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия).

Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, е склонен да приеме г‑н Strotzer за отговорен, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице. Поради това съществува голяма вероятност г‑н Strotzer да е извършителят на нарушението на авторското право.

При все това запитващата юрисдикция е длъжна да приложи разпоредбата на член 97 от Закона за авторското право и сродните му права, изменен със Закона от 1 октомври 2013 г., както се тълкува от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие.

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) приема, че съществува презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица, то не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

В този случай практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството на притежателя на интернет връзката е имал достъп до нея, притежателят ѝ не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението на съда:

Член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, от една страна, и член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, от друга, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство — както се тълкува от компетентния национален съд — съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

петък, 19 октомври 2018 г.

Как да защитим изкуственият интелект с патент?

Darren Hau (Marks & Clerk) публикува интересна статия за Lexology, която дискутира въпроса с възможностите за патентна защита на изкуствения интелект (ИИ).
Както е известно компютърните програми и математичедските методи, които са в основата на ИИ са изключени от обхвата на патентната закрила. Причината за това, е че тази закрила изисква техническо решение на технически проблем с конкретен технически ефект.
Въпросът е кога една компютърна програма, включително и ИИ изпълнява техническа функция с такъв конкретен технически резултат.
Европейското Патентно ведомство обнови ръководството си относно осъществяването на патентна експертиза, което дава някои разяснения по този въпрос. Например примери за технически ефект от софтуер могат да бъдат:
- контрол на специфични технически системи и процеси;
- криптиране и декриптиране на електронна комуникация;
- аудио и видео анализи;
- гласово разпознаване и трансформиране на глас в текст;
- др.
Внимателното вглеждане в изискванията и примерите показва, че ИИ може да бъде обект на патентоване, не сам по себе си но във връзка с конкретна техническа задача и решение.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

сряда, 17 октомври 2018 г.

Alibaba предлага блокчейн технология за борба с пиратството

WIPR съобщава за нова патентна заявка подадена от един от най-големите онлайн търговци в света Alibaba. 
Заявеният патент в САЩ касае блокчейн технология, която позволява на държавни или други оторизирани институции да блокират профили на търговци използващи платформата на Alibaba в случай на обвинения за нарушаване на права на интелектуална собственост.
Според информацията компанията държи около 10% от всички патенти заявени през миналата година за блокчейн технологии на които се залага много в опитите за противодействие на интернет престъпленията против обикти на интелектуална собственост.

вторник, 16 октомври 2018 г.

IBM и Groupon постигнаха патентна сделка за 57 милиона долара

Онлайн платформата Groupon и IBM постигнаха извънсъдебно споразумение относно патентно дело.
Казусът касае обвинение от страна на IBM за неправомерно използване на нейни американски патенти 5,796,967; 5,961,601; 7,072,849; и 7,631,346 от страна на Groupon. Патентите касаят технология за онлайн реклама и свързване на потребители с интернет доставчик.
След дълго продължили преговори и искане от страна на IBM за увеличаване на съдебното обезщетение до 165 милиона долара, двете компании се съгласиха да преустановят съдебните си битки срещу сумата от 57 милиона долара платима от Groupon.
Този казус е поредният добър пример за възможностите, които интелектуалната собственост предоставя за генериране на допълнителни средства за притежателите й. В случая IBM монетаризират наличното си патентно портфолио предоставяйки дългосрочни лицензии на Groupon. Срещу това обаче IBM е съгласна нейните служители да използват услуги предлагани от Groupon с насрещна лицензия.
Умелото управление на интелектуална собственост, макар и водещо понякога да тежки съдебни дела, е добър лост за водене на преговори и генериране на постъпления за компаниите.
Източник: WIPR.

четвъртък, 11 октомври 2018 г.

Обновено ръководство за защита на европейски дизайни

EUIPO съобщава за обновяване на ръководството за експертиза и регистрация на европейски дизайни. 
Ревизията се фокусира върху редица важни въпроси включително ролята на продуктовите индикации и функционалност в дизайните, взимайки предвид последните решения на Европейския съд по въпорса.
Повече информация може да бъде открита тук.

сряда, 10 октомври 2018 г.

Кога служители могат да разкриват търговски тайни във Финландия?


Antti Rajamäki - DLA Piper публикува кратка статия относно имплементирането на Директивата за търговски тайни на ЕС 2016/943 във финландското законодателство.
Статията разглежда и въпроса в какви случаи и по какъв начин служители в компании могат да издават търговски тайни без да нарушават закона.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

вторник, 9 октомври 2018 г.

Christian Archambeau е новият прецедател на EUIPO

Christian Archambeau е новият прецедател на EUIPO съобщи самото ведомство. Назначението вече е потвърдено и от Европейския съвет.
Г-н Archambeau  е роден в Белгия и до момента е заемал различни позиции свързани със защитата на интелектуалната собственост в Европейското патентно ведомство и Европейската космическа агенция.
Повече информация може да откриете тук.
Да пожелаем успех на г-н Archambeau на новата му позиция.


понеделник, 8 октомври 2018 г.

Nintendo защити успешно персожаните си използвани за картинг услуги в Япония

Nintendo осъди успешно фирма предоставяща картинг услуги в Токио. За разлика от много държави по света, в Токио е разрешено да караш карт по улиците на града. В случая японската компания MariCar Inc. предоставя картове и костюми на известни персонажи от видео игри на Nintendo, с които потребителите карат картовете.
Според Nintendo това е нарушаване на авторските права на компанията върху персонажите, което се подкрепя и от факта че името на компанията MariCar е съкращение с което е известна играта Mario Kart.
Съдът потвърждава наличието на нарушение на авторски права и присъжда обезщетение.
Това е интересен пример за подобни развлекателни практики, не само в Япония, които често използват маскоти на известни персонажи, в немалка част от случаите обаче без необходимото придобиване на авторски права от правоносителите.
Източник: The Japan Times

петък, 5 октомври 2018 г.

Брой 5 на WIPO Magazine

WIPO публикува брой 5 на своето списание WIPO Magazine, в който може да откриете следното:

- Изкуственият интелект и интелектуалната собственост;
- Да дадеш живот на изкуствения интелект;
- Pat-INFORMED: ново средство за набавяне на лекарства;
- Интелектуалната собственост и електронната търговия;
- др.

За повече информация тук.

сряда, 3 октомври 2018 г.

Puma спечели дело свързано с репутацията на марките й

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑62/16 Puma SE срещу EUIPO и Doosan Machine Tools Co. Ltd.
Делото касае опит на Doosan да регистрира следната европейски марка за клас 7: Стругове; стругове ЦПУ (с цифрово програмно управление); обработващи центрове; струговащи центрове; електроерозийни машини.
Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Puma на основата но следните по-ранни марки за класове 18, 25, 28, като една от тях е и за клас 7:

В допълнение Puma претендира и наличие на репутация на своите марки.
EUIPO отхвърля опозицията на основание липса на сходство между марките, претенцията за репутация също е отхвърлена. Решението е обжалвано от Puma.

Съда отменя решението на EUIPO, считайки че:

Видно от съображенията, изложени в точки 68—71, 77 и 78 по-горе, апелативният състав, от една страна, не е отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация, и от друга страна, не е преценил правилно степента на присъщата отличителност на по-ранните марки в рамките на своята проверка за съществуването на връзка между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители.

Следва обаче да се припомни, че интензитетът на репутацията и степента, в която се проявява присъщата или придобита чрез използване отличителност на по-ранните марки, могат да имат значително отражение върху преценката за съществуването на връзка между конфликтните марки.

Така, когато потребителите на стоките, обозначени с по-ранната марка, и потребителите на стоките, обозначени със заявената марка, са различни, може да се наложи да се вземе предвид интензитетът на репутацията на по-ранната марка, за да се определи дали тази репутация се простира отвъд заинтересованите от марката потребители

Следователно, макар в настоящия случай да няма пряка връзка между стоките, обозначени с конфликтните марки, които са различни, както установява апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, констатацията за асоциация с по-ранните марки щеше все пак да е възможна, ако апелативният състав бе отчел правилно изтъкнатата от жалбоподателя степен на репутация. Така, макар потребителите, за които са предназначени съответно стоките, обозначени с всяка от конфликтните марки, да не се припокриват, тъй като обхванатите стоки са различни, не може да се изключи възможността да бъде доказана връзка между конфликтните марки, като се има предвид и голямото сходство между тях.

Разликата на стоките, които съответно са обозначени с конфликтните марки, следователно не е достатъчен фактор, за да се изключи съществуването на връзка между посочените марки, като се има предвид освен това, че то следва да се оценява цялостно, т.е. като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. т. 24 по-горе).

Казусът е върнат на EUIPO за преразглеждане.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

Instagram в стратегическа атака

Американската компания за гласова поща Kirusa започна съдебно дело срещу Instagram в САЩ, чиято цел е да установи липса на нарушение на права върху търговска марка.
Казусът касае опит на Instagram да заличи и спре използването на марка Instavoice регистрирана от Kirusa на основание по-ранни общоизвестни марки Instagram.
Според Kirusa марките не са сходни, тъй като префиксът Insta има неотличителен характер, означава нещо незабавно и бързо. 
Компанията счита, че е регистрирала марката си добросъвестно, тъй като не е директен конкурент на Instagram и не застрашава бизнес моделът й.
Kirusa иска от съда да постанови и преустановяване на блокиранвето на нейни профили и приложения във Facebook, която е компания майка на Instagram.
Този казус е част от по-голям подход на Instagram да спре използването на представки и наставки с думите Insta и Gram, като търговски марки, за което компанията е подала над 200 опозиции срещу подобни знаци.
Източник: WIPR.

петък, 28 септември 2018 г.

Авторскоправни проблеми за Vodafone в САЩ

Vodafone не успя да регистрира известното си лого, като обект на авторско право в САЩ. Причината за това се крие в отказа на Ведомството за авторско право в страната да регистрира логото, като такъв обект.
Според Vodafone логото е оригинално и е плод на творчески усилия, тъй като комбинира визията на кавички или капка вода в цвят и форма.
Ведомството обаче заключава, че логото не може да бъде обект на авторско право тъй като се състой от обикновени символи, които не могат да се счетат за оригинални макар и представени с комбинация с цветове. Според законодателството в страната оригинална комбинация от цветове може да бъде обект на авторско право но обикновенното оцветяване на прости геометрични форми или символи не задоволява критерият за оригиналност на произведението.
Източник: Nedim Malovic, IPKat.

сряда, 26 септември 2018 г.

Силата на бисквитите на европейска сцена

Апелативният борд на EUIPO излезе с решение по казус R2378/2017-2 между Intercontinental Great Brands LLCи  испанската компания GALLEAS Gullón, S.A.
Казусът касае следната заявена европейска марка в клас 30:
Срещу тази заявка е подадена опозиция на база на следните по-ранни марки също в клас 30:


Опозиционната дивизия излиза с решение за сходство между марките обусловено от наличието на изображение на бисквитите. Причината за това е общоизвестният статус на точно този вид бисквити доказан с проучване в което огромна част от потребителите потвърждават, че разпознават тези бисквити с конкретен търговски произход.
Апелативният борд потвърждава това решение. Макар словните части от марките да са различни това не е достатъчно да преодолее визуалното и концептуално сходство обусловено от централното разположение на визията на бисквитите.
Това създава опасност потребителите да помислят, че по-късната марка е част от продуктовото портфолио на притежателя на по-ранните марки.

вторник, 25 септември 2018 г.

Разкриване на информация от интернет доставчици при нарушаване на авторски права и разходите свързани с това

Върховният съд на Канада излезе с решение по делото Rogers Communications v Voltage Pictures, в което основният спорен момент е дали интернет доставчиците могат да претендират разходите свързани с разкриване на информация за потребители използващи техните услуги в случаи на нарушаване на права на интелектуална собственост.
Делото касае незаконно разпространяване на филми притежание на американската компания Voltage. С цел завеждане на съдебни дела срещу нарушителите, компанията изисква от канадския интернет доставчик Rogers предоставяне на информация за IP адресите и имената на нарушителите.
Макар Rogers да е съгласна да заркрие посочената информация, тя иска финансова компенсация свързана с нейните разходи по събирането и предоставянето на тази информация, на което американската компания се противопоставя.
Според решението на Върховният съд, в подобни случаи интернет доставчиците имат право да претендират разходи свързани с разкриване на тази информация стига тя да не е изискуема според изискванията на закона.
Например свръзването на IP адресите с реалните имена и адреси на нарушителите не е предвидено в законодателството в страната поради което разходите свързани с това могат да бъдат изискани от интернет доставчика.
Изночник: WIPR.

сряда, 19 септември 2018 г.

Кубинското патентно ведомство се присъедини към TMClass

EUIPO съобщава за присъединяването на Кубинското Патентно ведомство към синхронизираната база данни за класове стоки и услуги TMClass считано от 08.08.2018.
По този начин участващите патентни ведомства стават 71. Основната полза от използването на тази база данни за потребителите е възможността да търсят стоки и услуги по Ницката класификация, които са одобрени от съоветните ведомства. Това намалява рисковете от потенциални откази свързани с заявките за марки.
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 17 септември 2018 г.

Проблеми за Apple относно тяхна марка в Швейцария

Peter Schramm и Guillaume Fournier публикуваха интересна статия за Lexology, която излага информация за проблеми на американската компания Apple да регистрира своя словна марка Apple в Швейцария.
Патентното ведомство на страната постановява частичен отказ за следните стоки: клас 14 - бижута, и клас 28 -  игри и карти за игра, електронни игри, ръчно управлявани и електронни компютърни игри, видео игри, интерактивни игри и интерактивни компютърни играчки.
Доводите на ведомството потвърдени и от Федералният съд при обжалването са че думата Apple е описателна относно бужита, тъй като нейната форма е използвана често за тяхното оформяне. 
По отношение на игри, включително и компютърни игри, ведомството приема, че ябълката, като предмет е чест мотив в тях, включително и нейната форма е използвана за направата на играчки, поради което думата е неотличителна.
Изводът относно заявяването на подобни марки в Швейцария е че е желателно те да бъдат придружени с доказателствен материал за придобита отличителност на пазара, тъй като интерпретациите на местното патентно ведомство могат да бъдат доста интересни.

петък, 7 септември 2018 г.

Астън Вила загуби опозиция в Япония

Английският футболен клуб Астън Вила загуби опозиция срещу следната заявена в Япония марка в класове 12, 25, 35:

Опозицията е основана на следната по-ранна марка за клас 25:

Според Патентното ведомство на Япония марките не са объркващо сходни поради факта, че по-ранната марка е комбинация с абривиатурата AVFC от една страна и факта, че изображението на лъв е често използвано в хералдиката поради което е с по-ниска степен на отличителност. В допълнение има и разлики в някои от елементите използвани в изобразяването на лъвовете.
Източник: Masaki MIKAMI

сряда, 5 септември 2018 г.

Проблеми за UEFA в САЩ относно известно лого

Европейската футболна федерация UEFA се провали в опита си да регистрира следното изображение, като обект на авторско право в US Copyright Office:

Както е известно, макар незадължително регистрацията на произведения обект на авторско право в САЩ е препоръчително, тъй като улеснява воденето на съдебни дела при евентуални нарушения.
UEFA губи казусът и при обжалването. Причината е че според ведомството това произведение не е оригинално само по себе си. 
Макар изискването на оригиналност да е ниско, ведомството счита, че така представеното изображение не е достатъчно оригинално, тъй като комбинира неотличителни елементи - звезди поставени в кръг.
Според UEFA лого е оригинално, най-малкото защото създава усещане за трийзмерност в съзнанието на хората.
Ведомството обаче отхвърля този довод облягайки се на Section 310 (3) of US Copyright Office Practice, според която преценката за оригиналност се прави на база обективната визия на произведението, а не символичното му и субективно впечатление, което може да предизвика.
Източник: IP KAT.

понеделник, 3 септември 2018 г.

Конан Варварина спечели нова битка в Ню Йорк

Компанията Robert E Howard Properties управляваща авторските права върху произведенията на известния американски автор Robert E Howard спечели съдебно дело в Ню Йорк срещу физическо лице, което произвеждало незаконно фигури във формата на герои от произведения на Howard.
Както е известно персонажите на Howard особено Конан Варварина са използвани в киното, комикси, видео игри и различни мърчандайзинг продукти от години.
Съдът приема, че някои от произвежданите фигури нарушават авторски права притежание на Robert E Howard Properties и отсъжда 21 000 долара компенсация заедно с направление за преустановяване на нарушението.
Източник: WIPR.

петък, 31 август 2018 г.

Доставчици на услуги и тяхната отговорност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/17 Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A. срещу Deepak Mehta. Делото касае следното:

SNB-REACT е организация, установена в Амстердам (Холандия), осъществяваща колективно представителство на притежатели на марки.

Тя предявява пред Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) иск срещу г‑н Mehta за преустановяване на нарушаването на правата на десет от членовете ѝ, за недопускане на бъдещи нарушения и за осъждането на г‑н Mehta да заплати обезщетение за причинените вреди.

В подкрепа на този иск SNB-REACT изтъква, че г‑н Mehta е регистрирал имена на интернет домейни, които неправомерно използвали знаци, идентични на марки, притежавани от членовете ѝ, както и уебсайтове, от които неправомерно се продавали стоки, обозначени с такива знаци. Освен това SNB-REACT заявява, че г‑н Mehta притежавал IP адреси, съответстващи на посочените имена на домейни и сайтове. Накрая тя поддържа, че г‑н Mehta носи отговорност поради неправомерното използване на разглежданите знаци от посочените имена на домейни и сайтове, за което е бил многократно уведомяван.

В своя защита г‑н Mehta твърди, че нито е регистрирал посочените от SNB-REACT имена на домейни и уебсайтове, нито е използвал по какъвто и да е начин знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки. Освен това, като признава, че е притежател на 38 000 IP адреса, той отбелязва, че само ги е отдал под наем на две дружества — трети лица. Накрая посочва, че предвид тази дейност той трябвало да бъде считан единствено за доставчик на достъп до електронна съобщителна мрежа, както и за преносител на информация.

Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) отхвърля иска на SNB-REACT, като на първо място приема, че организацията няма право да предяви от свое име иск за защита на правата на своите членове и за обезщетение за причинените с нарушението на тези права вреди. В това отношение посочената юрисдикция установява, че самата SNB-REACT не притежава права върху визираните в иска ѝ марки, след което приема, че член 601, параграф 2 от Закона за марките трябва да бъде тълкуван в смисъл, че подобна организация няма право на иск, освен за целите на представителството на своите членове.

На второ място, Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) счита, че представените от SNB-REACT доказателства позволяват да се приеме, че г‑н Mehta е притежател на IP адреси, свързани с имената на интернет домейни, които неправомерно използват знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки, както и с уебсайтове, които неправомерно продават стоки, обозначени с такива знаци. За сметка на това същият приема, че тези доказателства не установяват нито че г‑н Mehta е притежател на тези имена на домейни и на тези уебсайтове, нито че самият той е използвал неправомерно разглежданите знаци. С оглед на тези съображения посочената юрисдикция стига до заключението, че съгласно член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество г‑н Mehta не може да носи отговорност за неправомерната дейност на лица, използващи посочените имена на домейни и сайтове.

Във въззивната си жалба до Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) SNB-REACT поддържа, от една страна, че член 601, параграф 2 от Закона за марките може да се тълкува в смисъл, че разпоредбата предоставя на организация за колективно представителство правото от свое име да предяви иск за защита на правата и интересите на своите членове. От друга страна, първоинстанционният съд неправилно изключил всякаква отговорност на г‑н Mehta за предоставените от него услуги на лица, които използват имена на домейни и уебсайтове в рамките на дейност за онлайн продажба на фалшифицирани стоки. Всъщност предвиденото в член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество ограничаване на отговорността се отнасяло за доставчиците на услуги, чиято роля се ограничавала до неутрални посредници, но не и за такива като г‑н Mehta, които знаят за наличието на нарушения на правата върху интелектуална собственост и изпълняват активна роля в извършването им.

В акта си за преюдициално запитване Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) посочва, че с оглед на тези доводи и съмненията, които изпитва относно съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза, е необходимо преюдициално заключение на Съда по два въпроса.

На първо място, Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) иска да се установи дали на организация като SNB-REACT не трябва да бъде предоставено право да предяви от свое име иск за защита на правата и интересите на своите членове. Поради това той моли Съда да тълкува член 4, буква в) от Директива 2004/48, за да му даде възможност да вземе обосновано решение при определяне на обхвата в главното производство на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с член 601, параграф 2 от Закона за марките.

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали г‑н Mehta може да носи отговорност, дори да не е използвал знаци в нарушение на правата, притежавани от членовете на SNB-REACT, при условие че той е предоставял услуги на лица, които експлоатират имената на домейни и уебсайтовете, използващи неправомерно такива знаци, като им е отдавал под наем IP‑адресите, които притежава, по начин, позволяващ им да действат анонимно. Той посочва също, че отговорът на този въпрос зависи от смисъла на членове 12—14 от Директива 2000/31, които са транспонирани във вътрешното право с членове 8—10 от Закона за услугите на информационното общество.

При тези обстоятелства Тallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4, буква в) от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признават организациите за колективно представителство на притежатели на марки за лица, които имат право от свое име да търсят прилагане на средства за защита по отношение на правата на притежателите на марки в случай на нарушение на тези права и да предявяват от свое име искове пред съдилищата във връзка с правата на притежатели на марки?

2) Следва ли членове 12, 13 и 14 от Директива [2000/31] да се тълкуват в смисъл, че като доставчик на услуги по смисъла на тези разпоредби, по отношение на който се прилагат предвидените в тези разпоредби ограничения на отговорността, следва да се разглежда и доставчик на услуга, която се състои само в регистрирането на IP адреси и в способстването по този начин на анонимното свързване на тези адреси с имена на домейни, както и в отдаването под наем на тези IP адреси?“.

Решението на съда:

1) Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки като тази по главното производство правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя активна процесуална легитимация за целта, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)  Членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), трябва се тълкуват в смисъл, че предвидените с тях ограничения на отговорността са приложими спрямо доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имената на домейни в интернет, каквато е разглежданата в главното производство, стига тази услуга да спада към някоя от категориите услуги, посочени в тези членове, и да отговаря изцяло на съответните условия, доколкото дейността на такъв доставчик има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че той няма нито познанията, нито контрола върху пренасяната или съхранявана от клиентите му информация и не изпълнява активна роля, позволявайки им да оптимизират дейността си, свързана с онлайн продажби, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.


сряда, 29 август 2018 г.

Какво трябва да знаем за опозициите срещу търговски марки?

Широко разпространено е мнението, че ако искаш да защитиш своята марка трябва да я регистрираш в Патентно ведомство. Това е напълно вярно но защитата на една марка не приключва дотук. Защо?
Причината е факта, че законодателствата в повечето страни по света не предвиждат Патентните ведомства да спират идентични или сходни нови марки на вече регистрирани такива, както беше в миналото.
В момента тази задача е прехвърлена на самите притежатели на регистрирани марки. Това означава, че всеки собственик на регистрирана марка трябва да проверява на регулярна база бюлетините с нови заявки за марки публикувани от Патентно ведомство и в случай на поява на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки и услуги да подаде опозиция срещу нея. 
По този начин притежателят на регистрираната марка ще може да спре регистрацията на новата марка, в противен случай тя ще бъде регистрирана, а последващите варианти за нейното заличаване и спиране могат да бъдат по-скъпи и времеетнемащи.

Какво да направите ако сте притежатерл на регистрирана марка? Вариантите са два:

1. Да следите бюлетините на Патентно ведомство сами - трябва да имате предвид, че  докато идентичността на марки и стоти и услуги може да оцените сами (марка Х за стоки У е марка Й за стоки У), то тяхното сходство е доста по-сложна материя изискваща задълбочени познания относно законодателството и съдебната практика;
2. Може да се абонирате за различни софтуерни решения, които ще ви сигнализират при появата на идентична или сходна марка, след което може да обсъдите резултатите със специалист по интелектуална собственост.

При всеки случай обаче проактивната роля при мониторингът на марките и подаването на навременни опозиции е ключов фактор при защитата на всяка регистрирана марка.

понеделник, 27 август 2018 г.

Европейският съд излезе с тълкувателно решение относно сертификати за допълнителна закрила на лекарствените продукти

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑121/17, Teva UK Lt срещу Generics (UK) Ltd. Делото касае следното:

Gilead е фармацевтично дружество, което пуска на пазара антиретровирусен лекарствен продукт под наименованието „TRUVADA“, предназначен за лечение на пациенти, заразени с вируса ХИВ. Този лекарствен продукт съдържа две активни съставки — тенофовир дизопроксил (наричана по-нататък „ТД“) и емтрицитабин, които имат комбинирано действие при лечението. За него има разрешение за пускане на пазара (наричано по-нататък „РПП“), издадено на 21 ноември 2005 г. от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

Gilead е притежател на европейски патент (UK) EP 0 915 894 (наричан по-нататък „разглежданият основен патент“). Заявлението за патент, подадено на 25 юли 1997 г., се ползва с приоритетна дата — по смисъла на член 88 от ЕПК — до 26 юли 1996 г. Европейското патентно ведомство (ЕПВ) издава патента на 14 май 2003 г., а срокът му е изтекъл на 24 юли 2017 г. От съдържащото се в посочения патент описание на изобретението е видно, че като цяло патентът обхваща съвкупност от молекули, полезни за терапевтичното лечение на различни вирусни инфекции при хората или животните, и по-специално на ХИВ.

Това описание разкрива редица фармацевтични формули, които могат да се използват за претендираните съединения, без да се посочват специално конкретни съединения или конкретна употреба на тези съединения. Сред претендираните съединения, ТД е изрично заявено в претенция 25 от разглеждания основен патент.

В това описание се посочва също че тези съединения могат да се комбинират евентуално с „други терапевтични съставки“. Изразът „други терапевтични съставки“ обаче не е дефиниран, нито обяснен в разглеждания основен патент.

 В това отношение претенция 27 от разглеждания основен патент гласи:

„Фармацевтичен състав, който съдържа съединение, съответстващо на една от претенции 1—25, заедно с фармацевтично приемлив носител, и евентуално други лекарствени съставки“.

През 2008 г. въз основа на претенция 27 от разглеждания основен патент и на издаденото РПП Gilead получава СДЗ (наричан по-нататък „разглежданият СДЗ“). Този СДЗ се отнася за „съединение, съдържащо [ТД], евентуално под формата на одобрени от фармакологията сол, хидрат, тавтомер или солват, и емтрицитабин“.

В акта за преюдициално запитване се посочва, че няма доказателства, че към приоритетната дата на разглеждания основен патент емтрицитабинът е бил ефикасен агент за лечение на ХИВ при хора, известен на специалистите в областта. Европейската агенция по лекарствата одобрява емтрицитабина едва през 2003 г.

Жалбоподателите в главното производство, които искат да пуснат на британския пазар генерични версии на „TRUVADA“, подават жалба пред запитващата юрисдикция, High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), с която оспорват валидността на разглеждания СДЗ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите в главното производство изтъкват, че СДЗ не отговаря на условията по член 3, буква a) от Регламент № 469/2009. Те припомнят, че съгласно решение от 24 ноември 2011 г., Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), за да отговаря на предвидените в тази разпоредба изисквания, съответният продукт трябва „да е посочен в текста на претенциите“. Когато продуктът е включен във функционална дефиниция на съответната претенция, тази претенция трябва — съгласно формулировката, използвана от Съда в решение от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835) — имплицитно, но по необходимост да се отнася конкретно до разглеждания продукт. Според жалбоподателите в главното производство обаче емтрицитабинът не е посочен в текста на претенция 27 от разглеждания основен патент, а използваният в текста на тази претенция израз „други терапевтични съставки“ не определя никакво активно вещество, нито структурно, нито функционално. Следователно не можело да се счете, че комбинацията ТД/емтрицитабин е защитена с основен патент, който е в сила, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009.

За разлика от това Gilead поддържа по същество, че за да се установи дали е изпълнено условието по член 3, буква a) от Регламент № 469/2009, е необходимо и достатъчно съответният продукт да попада в обхвата на закрила на поне една претенция от основния патент. Изразът „други терапевтични съставки“, използван в претенция 27 от разглеждания основен патент, обаче имплицитно, но по необходимост се отнасял до емтрицитабин съгласно решение от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835). Следователно комбинацията ТД/емтрицитабин отговаряла на условието, предвидено в този член.

Запитващата юрисдикция счита, че въпреки съдебните решения, постановени от Съда относно тълкуването на член 3, буква a) от Регламент № 469/2009, смисълът на тази разпоредба остава неясен.

Безспорно от практиката на Съда недвусмислено следвало, че изразът „продукт защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 не препраща към правилата относно установяването на нарушения, а относно обхвата на закрилата. Освен това от точка 28 от решение от 24 ноември 2011 г., Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), следвало, че за да се счете, че са „защитени с основен патент“ по смисъла на тази разпоредба, активните съставки трябва да са посочени в текста на претенциите на съответния патент.

Решения от 12 декември 2013 г., Actavis Group PTC и Actavis UK (C‑443/12, EU:C:2013:833), от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835), и от 12 март 2015 г., Actavis Group PTC и Actavis UK (C‑577/13, EU:C:2015:165), обаче оставяли впечатлението, че принципите, описани в предходната точка, не са достатъчни, за да се установи дали „един продукт е защитен с основен патент“, а трябвало да се вземат предвид също „предметът на изобретението, за което е издаден патентът“ или „същинската изобретателска стъпка“. Според запитващата юрисдикция обаче тази съдебна практика не показвала ясно дали тези изисквания са приложими за тълкуването на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009.

Освен това според запитващата юрисдикция в различните държави членки са предвидени различни решения относно възможността за получаване на СДЗ за комбинацията ТД/емтрицитабин, разглеждана в главното производство, и по-общо, относно тълкуването на член 3, буква a) от Регламент № 469/2009.

При тези обстоятелства High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, Patents Court (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?“.

Решението на съда:

Член 3, буква а) от Регламент (EО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, съставен от няколко активни съставки с комбинирано действие, е „защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на тази разпоредба, когато, макар комбинацията от съставляващите го активни съставки да не е посочена изрично в претенциите от основния патент, претенциите по необходимост се отнасят конкретно до тази комбинация. За тази цел, от гледна точка на специалист в областта и въз основа на състоянието на техниката към датата на подаване на заявката за основния патент или към приоритетната дата:

–  комбинацията от тези активни съставки трябва по необходимост — с оглед на описанието и чертежите към този патент — да попада в предмета на изобретението, за което е издаден патентът, и

–  всяка от тези активни съставки трябва да може да бъде конкретно идентифицирана въз основа на съвкупността от данните, разкрити с патента.

петък, 24 август 2018 г.

Apple загуби казус със Swatch в Сингапур

Apple се провали в това да спре марка ‘Tick different’ заявена от швейцарската компания Swatch в Сингапур за класове 9 и 14.
Опозицията е подадена на база по-ранна марка  ‘Think different’ притежание на Apple за клас 9. От компанията претендира наличие на объркващо сходство между марките и недобросъвестно заявяване на марката на Swatch, която черпи от репутацията на тази на Apple.
Според патентното ведомство на Сингапур обаче марките не са сходни поради разликите в значението на първата им част Tick и Think. В допълнение част от стоките също не са сходни.
Източник: WIPR.

Кратки IP новини

1. Използване на търговски марки в търсещата функция на Amazon - нарушение на права или не?  За повече информация тук. 

2. Приказка за две марки. За повече информация тук. 

3.Kraków Intellectual Property Law Summer School, 17.09.2018, Krakow, Poland. За повече информация тук. 


сряда, 22 август 2018 г.

Промени в законодателството за защита на марки в Мексико

Считано от 10.08.2018 влизат в сила промени в законодателството за защита на търговски марки в Мексико. Според промените:

- Регистрацията на нетрадиционни марки ще бъде възможна;
- Писмата за съгласие и споразуменията за търговски марки ще бъдат приемани от Патентното ведомство на страната;
- Откази на база липса на отличителност ще могат да бъдат преодолявани чрез доказване на придобита отличителност;
- Патентното ведомство ще се произнася по подадени опозиции срещу регистрация на търговски марки;
- Всички действия на ведомството ще бъдат публикувани в официалният му бюлетин;
- Ще има възможност за 10% намаляване на таксите за заявки на марки при онлайн заявяване;

В допълнение за всички новозаявени марки ще се иска декларация за тяхното реално използване след третата година от регистрацията им.
Освен това вече няма да бъде възможно заявяването на марки за широк кръг от стоки, те ще трябва да бъдат специфицирани внимателно.

Източник: Source:  Bernardo Herrerias Franco, Alfredo Pineda Nieto и Valentina Schmid (Hogan Lovells) за Lexilogy.

понеделник, 20 август 2018 г.

Брой 4 на WIPO Magazine


WIPO публикува брой 4 на своето списание WIPO Magazine. В броя може да откриете следното:

- GII 2018: energizing the world with innovation
- COCOpyright and the value of moral rights
- The role of IP rights in the fashion business: a US perspective
- Strengthening Africa’s audio-visual sector: market intelligence is critical
- Ethics, technology and the future of humanity

Повече информация може да откриете тук.