петък, 21 декември 2018 г.

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело касаещо музика на Kraftwerk и свободно използване на части от произведения

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haasm срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Делото касае следното:

Г‑н Ralf Hütter и г‑н Florian Schneider-Esleben, ищци в първоинстанционното производство и ответници в главното производство по ревизионно обжалване (наричани по-нататък „ответниците“), са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното произведение, озаглавено „Metall auf Metall“. Ответниците са продуценти на посочения звукозапис, но същевременно са изпълнители на въпросното произведение, а г‑н Hütter също така е негов автор (композитор).

Pelham GmbH, учредено по германското право дружество, ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в главното производство по ревизионно обжалване, е продуцент на звукозапис, включващ музикалното произведение, озаглавено „Nur mir“, изпълнено по-специално от певицата Sabrina Setlur. Г‑н Moses Pelham и г‑н Martin Haas, също ответници в първоинстанционното производство и жалбоподатели в главното производство по ревизионно обжалване, са автори на посоченото произведение.

Ответниците поддържат, че Pelham, както и г‑н Pelham и г‑н Haas (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) са копирали чрез техниката семплиране около две секунди от повтарящ се фрагмент от ритъма на произведението „Metall auf Metall“ и са го включили, чрез непрекъснатото му повтаряне, в произведението „Nur mir“. Те считат, че по този начин жалбоподателите са нарушили сродното право, което ответниците притежават като продуценти на въпросния звукозапис. При условията на евентуалност ответниците се позовават на правата на интелектуална собственост, които притежават като изпълнители, и изтъкват нарушаване на авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното ответниците изтъкват нарушение на законодателството в областта на конкуренцията. Производството пред запитващата юрисдикция се отнася обаче единствено до правата на ответниците като продуценти на звукозаписа.

Ответниците искат преустановяване на нарушението, изплащане на обезщетение за вреди, предоставяне на информация и предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени. Първоинстанционната юрисдикция уважава иска, а подадената от жалбоподателите въззивна жалба е отхвърлена. След като е сезирана с ревизионна жалба от жалбоподателите, с решение от 20 ноември 2008 г. запитващата юрисдикция отменя постановеното от въззивната юрисдикция решение и ѝ връща делото за ново разглеждане. Въззивната юрисдикция отново отхвърля подадената от жалбоподателите въззивна жалба. Следва нова ревизионна жалба на жалбоподателите, която този път запитващата юрисдикция отхвърля с решение от 13 декември 2012 г. Това решение е отменено от Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия)(8), който връща делото за ново разглеждане пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива [2001/29], в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/115]?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от [UrhG], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива [2001/29] за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или чужд друг закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?“.

17. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили страните в главното производство, германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани субекти се представляват и в съдебното заседание на 3 юли 2018 г.

Становище на Генералния адвокат:

1) Член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вземането на откъс от звукозапис с цел използването му в друг звукозапис (семплиране) представлява нарушение на изключителното право на продуцента на първия звукозапис да разрешава или да забранява възпроизвеждане на своя звукозапис по смисъла на тази разпоредба, когато то е извършено без негово разрешение.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, следва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който включва откъси, прехвърлени от друг звукозапис (семпли), не представлява копие на другия звукозапис по смисъла на тази разпоредба.

3) Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение звукозаписите да се прилага разпоредба от националното право на държава членка като член 24, параграф 1 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г., съгласно която може да бъде създадено самостоятелно произведение, като свободно е използвано друго произведение без разрешение на автора му, тъй като тя надхвърля обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от тази директива изключения и ограничения от/на изключителните права.

4) Изключението за цитиране, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, не се прилага в случай, когато откъс от звукозапис е включен в друг звукозапис без явно намерение за взаимодействие с първия звукозапис и без да може да се разграничава от останалата част на втория звукозапис.

5) Държавите членки са длъжни да гарантират във вътрешното право закрилата на изключителните права, посочени в членове 2—4 от Директива 2001/29, като тези права могат да бъдат ограничавани единствено в рамките на прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от тази директива. Държавите членки обаче са свободни при избора на средствата, които считат за уместно да използват, за да изпълнят това задължение.

6) Изключителното право на продуцентите на звукозаписи да разрешават или да забраняват по силата на член 2, буква в) от Директива 2001/29 частично възпроизвеждане на техните звукозаписи при използването им за целите на семплирането, не противоречи на свободата на изкуствата, заложена в член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

сряда, 19 декември 2018 г.

Heineken Италия загуби съдебно дело относно марка за бира

Heineken Италия загуби съдебно дело Case T‑378/17 пред Общия съд на Европейския съюз, което касае нейн опит да регистрира следната европейска марка за класове 32 и 33:
Срещу тази заявка е подадена опозиция от испанската компания La Zaragozana, SA на основание по-ранна испанска словна марка CERVISIA AMBAR за клас 32 - бира.
Първоначално EUIPO потвърждава опозицията поради сходството между словните части на знаците и сходството и идентичността на стоките.
Апелативният борд на EUIPO обаче отхвърля опозицията с довода, че наличното сходство между словните елементи не е достатъчно с оглед разликите във визуално отношение, още повече, че словната част в заявената марка се чете по-трудно.
Съдът отменя това решение, като приема, че Апелативния състав е допуснал грешка в преценката си.
Според съда словната част в заявената марка може да бъде прочетена, което води до обръкващо сходство с по-ранната марка. Освен това визуалните елементи в подобно сравнение не могат да имат по-висока тежест за оценката от словните такива.
Източник: WIPR.

понеделник, 17 декември 2018 г.

Обезщетения за нарушаване на търговски марки в Аржентина

Carlos Castrillo публикува интересна статия за Marques Class 46, която касае промяна в съдебната практика относно присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски марки в Аржентина.
Според местното законодателство за да бъде присъдено обезщетение то трябва да бъдае доказано наличие на нарушение, вина и претърпени загуби в следствие на нарушението.
Според местната практика е необходимо да се докаже безспорно връзката между нарушението и претърпените загуби, както и самите загуби. Поради тази причина съдът обикновенно отказва присъждането на такива обезщетения.
Това предоставя сравнително спокойствие на нарушителите на права върху търговски марки в страната, тъй като те рискуват единствено преустановяването на нарушението и плащането на съдебните разходи.
Ново решение на Апелативният съд по дело между Adidas и Juan Carlos Chilemi SRL обаче позволява присъждането на служебно обезщетение дори и ако претърпените загуби не са били установени. 

Според съда аржентинската компания е нарушила правата върху фигуративни марка на Adidas за трите ивици. Макар че Adidas не са доказали ясно какви загуби са претърпели в следствие на това нарушение, съдът присъжда 55 000 долара обезщетения.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

петък, 14 декември 2018 г.

Успешната IP стратегия на Lego

Rosie Burbidge публикува интересна статия за IP Kat, която дискутира успешната история относно управлението на интелектуалната собственост на LEGO, изложена на конференцията за защита на търговски марки във Франкфурт.
Статията разглежда различните етапи през които минава защитата на продуктите на компанията, както и отделните похвати използвани за нейното затвърждаване през годините.
В допълнение на портфолиото от търговски марки, Lego използва и такова от регистрирани домейни, както и правоприлагане свързано с авторски права.
Освен това компанията изгражда силно присъствие в социалните мрежи, като провежда постоянна разяснителна кампания за нуждата от защита на интелектуалната й собственост. Интересен момент представлява и специално създадено видео, което се предодставя на граничните власти на отделните държави за улесняване разпознаването на фалшиви Lego продукти.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

сряда, 12 декември 2018 г.

BMW спечели дело относно своята Mini Cooper марка

BMW спечели съдебно дело в Германия срещу китайската компания Ninebot, която продава електрически скутери.
Делото касае рекламен клип на Ninebot, в който наред с нейния продукт се показва и автомобил Mini Cooper, като изображението на марката се вижда ясно.



Според немската компания това е нелоялна практика от страна на Ninebot, която не е получила разрешение за използване на марката Mini Cooper в рекламния клип, като с действията си тя цели възползване от репутацията на бранда, който е наложен на пазара от десетилетия.
Съдът потвърждава тази позиция на BMW, като приема, че марката е била показана в клипа прекалено ведно и целенасочено.
Източник: WIPR.

понеделник, 10 декември 2018 г.

Самоа се присъедини към Мадридския протокол

WIPO информира за присъединяването на Самоя към Мадриския протокол за международна регистрация на търговски марки.Протоколът влиза в сила за страната от 04.03.2019, от когато тя ще може да бъде посочвана в заявки за международни марки.
Повече информация тук.

петък, 7 декември 2018 г.

Smart Things не може да бъде търговска марка в ЕС

Samsung Electronics спечели производство по заличаване срещу следната заявена европейска марка за класове 9, 20 и 35:

Заличаването е базирано на абсолютни основания - описателност на думите Smart и Things във връзка с посочените стоки. Според заявителя марката е отличителна, тъй като към датата й на заявка 2012 изразът Smart Things не е бил включен в речниците, а определението ‘internet of things’ не е било популярно сред потребителите.
Първоначално EUIPO отхвърля опозицията с довода, че макар думите Smart Things да са описателни, наличието на емотикон в състава на марките й придава минимална степен на отличителност.
Решението е обжалвано. 
Според Апелативният борд марката е напълно описателна, като наличието на емотикон не преодолява този недостатък. Според решението, подобни фрази трябва да бъдат оставени за използване от всички пазарни участници имайки предвид, тяхното масово използване във връзка с различни технологии. Фактът че към 2012 година фразата не е включена в речници не може да оправдае предоставянето на подобен монопол.

сряда, 5 декември 2018 г.

Възможно ли е H2O+ да бъде търговска марка за козметични продукти в ЕС?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑824/17 H2O Plus LLC срещу EUIPO.
Делото касае опит на американската компания H2O Plus да регистрира следната европейска марка:
в класове:

Клас 3: "Немедицински препарати за грижа за кожата; козметични препарати за грижа за кожата; козметични препарати за грижа за тялото; продукти за грижа за кожата, а именно немедицински кожен серум, серум за красота, немедицински серум срещу стареене, козметични кремове, кремове за лице и тяло, кремове за очи, кремове против бръчки, кремове против стареене, нощни кремове, ; слънцезащитни кремове, кремове за нокти, лосиони за лице и тяло, лосиони за кожа, лосиони за тяло с SPF, гелове за козметични цели, гелове за красота и гелове за душ и вана; очни лосиони; очни гелове; маски за лице; лицеви измивания; кремове за лице; почистващи препарати за лице; овлажнители за лице; овлажнители за кожа; кожни маски; козметични маски; красота маски; маски за очи за гел; тонизиращ лосион за лицето, тялото и ръцете; тоник против стареене; тонер за кожа; сапун; анти-стареене почистващ препарат; почистващи средства за кожа, кърпи, импрегнирани с препарат за почистване на кожата; гелове за почистване на кожата; Препарати за грижа за кожата, а именно кожни пилинг; козметични препарати, а именно, стягащи кремове, стягащи лосиони, овлажнител за лице с SPF, прах за лице, нелечебни препарати за ексфолиране за лице, кожа, тяло, ръце и крака; крем за устни; балсам за устни; Немедицински препарати за грижа за устните; Балсам за устни с SPF; отстранител на грим; кърпи или тъкани, импрегнирани с препарат за почистване на кожата; козметични парфюми за лице, кожа, тяло, ръце и крака; Кремове за грижа за тялото; тяло и козметика за грижа за красотата; душ-гел; препарати за грижа за кожата, а именно, балсам за тяло, лосиони за локално приложение върху кожата и тялото, кремове и масла за козметична употреба; тяло масло, тяло масло, препарати за грижа за косата, шампоани и балсами за коса; крем за ръце; Немедицински крем за крака и крака за крака; червило; балсами за след бръснене; сапуни за бръснене; препарати за бръснене, кремове за предварително бръснене, масла за предварително бръснене; немедицински соли за баня, немедицински препарати за баня; освежители за кожа; антиперспиранти; лични дезодоранти; дезодоранти за грижа за тялото; козметични тампони; предварително навлажнени козметични кърпички; маски за тяло; измиване на тялото; козметични препарати за грижа за очите; гланц за устни; Препарати за грижа за нокти; Медицински лосиони за лечение на акне; Немедицински препарати за лечение на акне; "

Клас 5: "Медицински слънцезащитни продукти, а именно лосиони, съдържащи слънцезащитно средство; препарати за лечение на акне, а именно почистващи подложки, лосиони, кремове и почистващи препарати.

EUIPO отказва регистрацията на база абсолютни основания, неотличителност и описателност във връзка с посочените стоки. Според ведомството потребителите биха възприели марката, като указваща състава и химическата формула на продуктите (H2O е означението за вода), а знакът + би посочвал тяхното високо качество.
Решението е обжалвано. Според компанията марката е отличителна, тъй като може да се възприеме, като комбинация от букви, цифри и символи.
Съдът потвърждава отказът приемайки, че макар някои от посочените стоки да не се състоят предимно от вода то марка би се възприела от потребителите именно във връзка с подобен състав. Наличието на знакът + не е достатъчен за да преодолее липсата на отличителност на марката.
Източник: WIPR.

понеделник, 3 декември 2018 г.

Заблуждава ли енергийният клас на прахосмукачките в ЕС?

Европейският съд излезе с решение по дело C‑632/16 Dyson Ltd, Dyson BV срещу BSH Home Appliances NV, което касае спор относно обозначаването на консумацията на енергия при прахосмукачки и в каква степен то може да бъде нелоялна търговска практика.
Предистория:

Dyson и BSH предлагат на пазара прахосмукачки, които съгласно Делегиран регламент № 665/2013 трябва да бъдат обозначени при продажбата им с енергиен етикет. Това етикетиране отразява резултатите от изпитвания за енергийна ефективност, проведени с празна торбичка. Dyson упреква по-специално BSH, че заблуждава потребителя и в нарушение използва нелоялни търговски практики. В този контекст Dyson предявява иск пред запитващата юрисдикция — voorzitter van de Rechtbank van koophandel te Antwerpen (председател на Търговски съд Антверпен, Белгия).

Първоначално запитващата юрисдикция отхвърля твърдението на Dyson, че BSH упражнява нелоялна търговска практика, като посочва енергиен клас А върху енергийните етикети на прахосмукачките, които предлага на пазара. Всъщност такова класиране е било именно класирането, до което водят изпитванията, проведени с празна торбичка за прах, и тези изпитвания се приемат от запитващата юрисдикция като единствените, които позволяват да се направи оценка на годишната консумация на енергия на прахосмукачките.

Впоследствие обаче запитващата юрисдикция посочва, че правилно Dyson твърди, че изпитванията, проведени с празна торбичка за прах, не съответстват на нормалната употреба на прахосмукачката и тези изпитвания не позволяват да се сравнят уредите, когато работят на различни принципи, а именно, от една страна, прахосмукачки като предлаганите от BSH на пазара, които имат торбичка за прах, порите на която се запушват в зависимост от употребата, което изисква двигателят да развива по-голяма мощност, а от друга страна, прахосмукачките с марка „Dyson“, които нямат такава торбичка, и употребата им не оказва влияние върху мощността, която двигателят трябва да развие. Поради това според нея се поставя въпросът дали, пропускайки да уточни метода на проведените изпитвания, BSH не заблуждава потребителя.

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че BSH единствено спазва Делегиран регламент № 665/2013. Този регламент урежда много подробно оформлението на енергийния етикет и информацията, която следва да се посочи в него, така че при преценката коя информация да съобщи на потребителя, BSH е обвързан от ограниченията на това средство за комуникация. Според тази юрисдикция с оглед на член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2005/29 трябва да се изследва въпросът дали BSH има свобода на преценка при решението каква информация да посочи върху предлаганите от него уреди на пазара относно консумацията на електроенергия.

Запитващата юрисдикция посочва още, че наред с енергийния етикет, който се изисква от Делегиран регламент № 665/2013, BSH добавя върху прахосмукачките си други символи, а именно зелен етикет с означението „Energy A“, в който се посочва, че прахосмукачката като цяло отговаря на изискванията на клас А на енергийна ефективност, оранжев етикет с означението „AAAA Best rated: A in all classes“, посочващ, че по отношение на ефективността на почистване както на килим, така и на твърд под прахосмукачката отговаря на изискванията за клас А на енергийна ефективност и на обратно изпускане на прах, и черен етикет с изображение на килим и с означението „class A Performance", указващ, че по отношение на коефициента на събиране на прах от килим прахосмукачката отговаря на изискванията за клас А.

Тази юрисдикция посочва, че BSH предоставя и вече съобщена посредством енергийния етикет информация и поставя въпроса дали Делегиран регламент № 665/2013 допуска такава практика.

При тези обстоятелства voorzitter van de Rechtbank van koophandel te Antwerpen (председател на Търговски съд Антверпен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли точното спазване на [Регламент № 665/2013], без определеният в приложение II към него етикет да бъде допълван с информация относно условията на изпитванията, довели до класифицирането в определен клас на енергийна ефективност съгласно приложение I [към този регламент], да се разглежда като заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от [Директива 2005/29]?

2) Допуска ли [Регламент № 665/2013] към етикета да се добавят и други символи, съобщаващи същата информация?“.

Решението на съда:

1) Член 7 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителя на информация за условията на изпитванията, довели до енергийната класификация, посочена в етикета за класа на енергийна ефективност на прахосмукачките, чийто образец се съдържа в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки, не представлява „заблуждаващо бездействие“ по смисъла на тази разпоредба.

2) Делегиран регламент № 665/2013 във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска освен върху етикета за класа на енергийна ефективност на прахосмукачките, чийто образец се съдържа в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013, да се поставят етикети или символи, припомнящи посочената в енергийния етикет информация, ако поставянето може да подведе или обърка крайните ползватели относно консумацията на енергия на продаваната на дребно прахосмукачка при употребата ѝ, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички относими обстоятелства и като вземе предвид възприятията на средния краен потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културните и лингвистичните фактори.