вторник, 30 април 2019 г.

Нов механизъм за разглеждане на жалби пред Европейският съд

Информация от Европейския съвет:

За да се подобри функционирането на Съда на ЕС, в който в последно време постъпват значително по-голям брой дела, днес Съветът прие нов механизъм за пресяване на жалбите, който ще се въведе чрез промяна на статута на Съда на ЕС. За да се приложи тази промяна на практика, Съветът одобри и набор от изменения на Процедурния правилник на Съда.

"Подобрените правила ще улеснят работата на Съда на ЕС, като се въведе механизъм за пресяване. Чрез него ще се установяват жалбите, подлежащи на разглеждане, и така ще се даде възможност на Съда да се съсредоточи върху основните си задължения. Съдът е твърде натоварен и трябва да разглежда жалбите според приоритета им. С това решение ще се повиши ефикасността и ще се подобри правната защита в ЕС."
    Джордже Чамба, делегиран министър по европейските въпроси на Румъния

С регламента, по който днес беше постигнато съгласие, ще се въведе нов механизъм за пресяване на жалбите срещу решения на някои агенции и служби на ЕС. Жалби по дела, които вече са разглеждани два пъти – първо от независим апелативен състав, а след това и от Общия съд, няма да могат да постъпват в Съда на ЕС, освен ако не се докаже, че засягат въпрос, който е съществен от гледна точка на единството, последователността или развитието на правото на ЕС. Статистиката сочи, че действително много такива жалби в крайна сметка се отхвърлят или поради очевидната си неоснователност, или поради явната си недопустимост.

По-конкретно новите правила ще се прилагат спрямо процедурите по обжалване срещу някоя от следните агенции и служби на ЕС:

Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост
Службата на Общността за сортовете растения
Европейската агенция по химикали и
Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз.
През последните няколко години се наблюдава значително увеличение на броя на заведените в Съда дела. Чрез новата процедура ще се намали натоварването на Съда, като това ще позволи той да се съсредоточи върху дела, изискващи пълното му внимание.

Приетият днес регламент се основава на предложение от Съда. Одобрението му е факт след преговори между Съда, Комисията, Европейския парламент и Съвета. Днес Съветът одобри и придружаващ набор от изменения на Процедурния правилник на Съда, с които се определя в подробности новата система за разглеждане на жалбите.

Повече информация може да откриете тук.

четвъртък, 25 април 2019 г.

Видео ръководство за регистрация на търговски марки в България

Патентно ведомство на Р.България стартира инициатива, със съдействието на EUIPO, по създаване на видео материали обясняващи процесът по регистрация на различни обекти на интелектуална собственост.
Във видеото по-долу експерт от ведомството представя процедура по регистрация на търговски марки.

сряда, 24 април 2019 г.

Частичен успех за цветова марка на Cadbury във Великобритания

Патентното ведемство на Великобритания излезе с решения срещу следните заявени цветови марки от страна на Cadbury в клас 30:









- № 3019361, със следното описание: Лилавият цвет (Pantone 2685C), както е показан, се прилага за опаковката на стоките.


- № 3019362, със следното описание: Лилавият цвят (Pantone 2685C), както е показан, се прилага върху цялата видима повърхност на опаковката на стоките.

- № 3025822, със следното описание: Лилавият цвет (Pantone 2685C), както е показано, се прилага за опаковката на стоките.

Срещу тези марки са подадени опозиции от страна на Nestle с основанието, че така изложените цветове не изпълняват определението за търговска марка, тъй като описанията на марките създават неяснота относно реалното им представяне, като знаци посочващи търговски произход.
Според решението на Патентното ведомство, регистрацията на марки с номера 3019361 и 3025822 трябва да бъдат отказани поради факта, че техните определения са прекалено широки и създават неяснота относно реалното представянето на марките.
Ведомството дава зелена светлина единствено на марка № 3019362, тъй като в нейното описание е дадена конкретна информация за размерите и границите на марката.
Източник: WIPR.

понеделник, 22 април 2019 г.

Тестове, списания и общоизвестност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑690/17 ÖKO-Test Verlag GmbH срещу Dr. Rudolf Liebe Nachf. GmbH & Co. KG. Делото касае следното:
ÖKO-Test Verlag е предприятие, което чрез изпитвания за ефективност и съответствие оценява стоки и след това осведомява обществеността за съответните резултати. 

От 2012 г. насам ÖKO-Test Verlag е притежател на марка на ЕС, състояща се от следния знак, предназначен да представя резултатите от изпитванията, на които са били подложени стоките:


То също така е притежател на национална марка, състояща се от същия знак за изпитване.

Тези марки са регистрирани по-специално за печатни произведения и за услуги по провеждане на изпитвания и по информиране и консултиране на потребителите.

ÖKO-Test Verlag избира стоките, които иска да изпита, и ги оценява въз основа на също избрани от него научни параметри, без да иска съгласието на производителите. След това то публикува резултатите от тези изпитвания в списанието си.

ÖKO-Test Verlag кани евентуално производителя на изпитваната стока да сключи с него лицензионен договор. По силата на последния производителят получава право срещу заплащане на определена сума да поставя върху стоките си знака за изпитване с резултата (който трябва да се посочи в празното поле на този знак). Лицензията важи до провеждането от ÖKO-Test Verlag на ново изпитване за съответната стока.

Dr. Liebe е предприятие, което произвежда и търгува с пасти за зъби, в частност от серията „Aminomed“. От пастите за зъби от тази серия ÖKO-Test Verlag изпитва през 2005 г. „Aminomed Fluorid-Kamillen-Zahncreme“ (паста за зъби Аминомед с флуорид и лайка) и ѝ дава оценка „sehr gut“ („много добър“). Същата година Dr. Liebe сключва лицензионен договор с ÖKO-Test Verlag.

През 2014 г. ÖKO-Test Verlag узнава, че Dr. Liebe продава една от стоките си със следната опаковка:

ÖKO-Test Verlag предявава пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск срещу Dr. Liebe за нарушение на правото върху марка, като твърди, че през 2014 г. това предприятие не е имало право да използва марките „ÖKO-TEST“ на основание на сключения през 2005 г. лицензионен договор, тъй като през 2008 г. е публикувано ново изпитване с нови параметри за оценка на пастите за зъби и че освен това стоката на Dr. Liebe вече не съответства на стоката, обект на изпитването през 2005 г., тъй като наименованието, описанието и опаковката са били променени.

Пред посочения съд Dr. Liebe поддържа, че лицензионният договор, продължава да действа. Освен това то оспорва да е използвало знака за изпитване като марка.

Посоченият съд осъжда Dr. Liebe да преустанови използването на знака за изпитване във връзка със стоките от серията „Aminomed“, да изтегли същите от търговската мрежа и да ги унищожи. Dr. Liebe нарушило правата върху марките „ÖKO-TEST“, като използвало знака за изпитване във връзка с услугите „информиране и консултиране на потребителите“, които спадат към услугите, за които тези марки са регистрирани.

Dr. Liebe обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf. От своя страна ÖKO-Test Verlag подава насрещна жалба, като иска да се разшири обхватът на първоинстанционното решение, така че то да се отнася и до използването от Dr. Liebe на някои словни и фигуративни знаци, които не са били регистрирани като марка, но били идентични с марките „ÖKO-TEST“.

Според запитващата юрисдикция първоинстанционният съд правилно е приел, че лицензионният договор е изтекъл преди 2014 г. Затова тя заключава, че, Dr. Liebe е използвало в търговската си дейност идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“ знак без съгласието на ÖKO-Test Verlag.

За сметка на това не било безспорно, че ÖKO-Test Verlag може да се позове срещу Dr. Liebe на изключителните си права по член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009 и по член 5, параграф 1 от Директива 2008/95. Всъщност идентичният или сходен с марките „ÖKO-TEST“ знак бил поставен от Dr. Liebe върху стоки, които не били нито идентични, нито сходни с тези, за които са регистрирани марките „ÖKO-TEST“. Освен това можело да се приеме, че този знак не е бил използван „като марка“.

Затова запитващата юрисдикция има съмнения относно подхода, възприет от първоинстанционния съд, който е отъждествил използването от Dr. Liebe на знака, идентичен или сходен с марките „ÖKO-TEST“, с използване за услугите, за които тези марки са регистрирани.

Тя се пита освен това какъв е обхватът на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 2 от Директива 2008/95. Без съмнение било установено, че регистрираният като марка знак за изпитване се ползвал с репутация на цялата германска територия. Репутацията обаче се отнасяла до този знак, а не до самата му регистрация като марка. Следвало да се изясни дали при такива обстоятелства притежателят на марката се ползва със защитата, предоставена с тези разпоредби.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква б) от [Регламент № 207/2009] или на член 5, параграф 1, второ изречение, буква a) от [Директива 2008/95], когато:

– индивидуалната марка е поставена върху стока, за която индивидуалната марка не е регистрирана,

–  в търговската дейност поставянето на индивидуалната марка от трето лице се възприема като „знак за изпитване“, тоест в смисъл, че стоката е произведена и пусната на пазара от трето лице, което не се намира под контрола на притежателя на марката, но притежателят на марката е изпитал тази стока за определени качества и въз основа на това е посочил в знака за изпитване определен резултат като оценка,

– и индивидуалната марка е регистрирана по-конкретно за „информиране и консултиране на потребителите при избора на стоки и услуги, по-специално чрез използване на резултати от изпитвания и изследвания, както и чрез оценки на качеството“?

2)  Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос:

Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква в) от [Регламент № 207/2009] и на член 5, параграф 2 от [Директива 2008/95], ако:

–  индивидуалната марка е известна само като описания в точка 1 знак за изпитване и

–  индивидуалната марка се използва от трето лице като знак за изпитване?“.

Решението на съда:

1) Член 9, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 и член 5, параграф 1, буква а) и б) от Директива 2008/95/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не оправомощават притежателя на индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване, да се противопоставя на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана въпросната марка.

2) Член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и член 5, параграф 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че оправомощават притежателя на състояща се от знак за изпитване индивидуална марка с репутация да се противопостави на поставянето от трето лице на знак, идентичен или сходен с тази марка, върху стоки, които не са нито идентични, нито сходни с тези, за които е регистрирана въпросната марка, при условие че се установи, че с поставянето на този знак третото лице несправедливо се облагодетелства от отличителния характер или от репутация на същата марка или ги уврежда и че в този случай това трето лице не е доказало наличието на „основание“ по смисъла на тези разпоредби за поставянето на знака.

петък, 19 април 2019 г.

Formula E пропусна срокове и загуби спор

Европейският съд излезе с решение по дело C‑282/18 - The Green Effort Limited v Fédération internationale de l’automobile (FIA). Макар делото да касае семпъл спор то е показателно за нуждата от спазване на сроковете дадени от EUIPO в процедури за европейски търговски марки.
Делото касае следното:

The Green Effort придобива правата върху словната марка „Formula E“, относно която е подадено заявление за регистрация на 17 ноември 2010 г.

Стоките и услугите, за които се иска регистрация са:

–        Клас 25: „Облекло“,

–        Клас 38: „Излъчване по радиото, телевизията и сателита“,

–        Клас 41: „Организиране на спортни събития“.

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана на 3 декември 2010 г. и заявената марка е регистрирана на 14 март 2011 г.

На 15 март 2016 г. Fédération internationale de l’automobile (FIA) подава молба за отмяна на спорната марка за всички стоки и услуги на основание член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент 2017/1001, тъй като марката не е била реално използвана през непрекъснат период от пет години.

На 21 март 2016 г. отделът на EUIPO по отмяна приканва The Green Effort да представи в срок до 21 юни 2016 г. доказателство за реалното използване на спорната марка. Тъй като това доказателство е представено на 22 юни 2016 г., след като определеният срок е бил изтекъл, то не е било взето предвид.

На 27 юли 2016 г. The Green Effort подава пред отдела по отмяна на EUIPO молба за restitutio in integrum, с оглед да му бъдат възстановени правата да представи посоченото доказателство.

С решение от 8 септември 2016 г. отделът по отмяна отхвърля тази молба и постановява отмяната на спорната марка в цялост.

На 5 октомври 2016 г. The Green Effort подава жалба пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

Със спорното решение втори апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) отхвърля жалбата.

В подкрепа на решението си апелативният състав посочва, че нито притежателят на спорната марка, нито неговият представител са доказали, че действително са положили най-голямата възможна грижа, за да спазят определения срок за представяне на документите, сочещи за реалното използване на спорната марка. Този състав счита, че макар преписката да съдържа доказателства за многократни опити за изпращане на съобщения в електронен вид и факсове от страна на The Green Effort до EUIPO, всички тези съобщения са получени на 22 юни 2016 г. испанско време, тоест след изтичането на определения срок, като обясненията в това отношение не могат да бъдат квалифицирани като „особени“.

Поради това апелативният състав потвърждава решението на отдела по отмяна относно отхвърлянето на искането за restitutio in integrum, а по отношение на молбата за отмяна на спорната марка този състав счита, че при липса на доказателство за реалното използване в Европейския съюз в хода на релевантния период или на посочване на основателни причини за неизползването правата на The Green Effort трябва да се обявят за изцяло нищожни и съответно непроизвеждащи действие, считано от 15 март 2016 г

Европейският съд потвърждава решението на EUIPO и отхвърля жалбата на The Green Effort Limited.  

Доводите на съда са:

Съгласно член 4, параграф 4 от посоченото решение уведомлението се счита за осъществено на петия ден, след като EUIPO е поставила документа във входящата електронна кутия на ползвателя, без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване.

Подобно тълкуване отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на правна сигурност, като се избягва възможността решенията на апелативния състав да бъдат оспорвани през неопределен период от време, доколкото, ако не се подаде никаква молба за достъп до съответния документ след неговото постъпване в електронната пощенска кутия на получателя, уведомлението се счита за осъществено на петия календарен ден след това подаване.

Следователно, тъй като е безспорно, че представителят на The Green Effort е поискал достъп до спорното решение на 19 септември 2017 г., свалил го е и се е запознал с него на същия ден, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че дружеството е било уведомено за спорното решение на 19 септември 2017 г., поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 29 ноември 2017 г. Следователно основанието относно неправилно определяне на началния момент на срока за обжалване трябва да се отхвърли като необосновано.

сряда, 17 април 2019 г.

Ирланското уиски вече е защитено, като европейско географско означение

Европейската комисия оповести официално регистрацията на "Ирландско уиски", като европейско географско означение. В обхвата на защитата попадат и различните разновидности на това уиски, като malt Irish whiskey, pot still Irish whiskey, grain Irish whiskey and blended Irish whiskey.
Исторически ирландското уиски е известно още от 6 век, като през 19в. неговото производство нараства значително, а през 20в. то става популярно по целия свят.
В бъдеще този вид уиски ще може да бъде произвеждано единствено на територията на Ирландия при спазване на строги производствени изисквания.
Получаването на защита, като географско означение е стратегическа стъпка за Асоциацията на производителите на уиски в страната, тъй като тя получава законово средство да атакуват всеки нарушител на нейните права. Освен това защитата на това географско означение ще бъде включвана, като изискване за сключване на търговски споразумения между ЕС и трети страни, което е изключително важно за Асоциацията имайки предвид глобалният характер на техните продажби.

вторник, 16 април 2019 г.

ИЗВЪНРЕДНО - Европейският Съвет одобри окончателно Директивата за авторско право

Европейският Съвет одобри окончателно Директивата за авторско право на ЕС. Графиката по-долу показва как са гласували отделните страни членки.

Следващата стъпка е въвеждането на Директивата в националното законодателство на всяка страна членка, което трябва да стане в рамките на 24 месеца.
Източник: IP Kat.

понеделник, 15 април 2019 г.

MLS и Дейвид Бекъм атакуват Интер Милано в САЩ

Американската футболна (MLS) лига входира опозиция срещу заявка за марка INTER подадена от италианския футболен клуб Интер Милано за класове 9, 18, 21, 24, 25, 28, 41.
Опозицията е основана на липса на отличителност и описателност на знака във връзка с посочените стоки и услуги.
Причината за тези действия от страна на MLS са нейните планове за създаването на нов клуб наречен Inter Miami, който да започне да играе в лигата от 2020. Президент и акционер в клуба е Дейвид Бекъм.
Според законодателството в САЩ и по света, всеки който регистрира търговска марка може да я използва, да се разпорежда с нея и да забранява на трети лиза да я ползват.
Според MLS в случая с марка INTER това е недопустимо, тъй като думата е съкращение от International или Internacional и се използва масово от различни футболни клубове по света, като Inter Turku, Inter Leipzig, Inter Baku, Inter de Grand-Goave, NK Inter Zapresic, Inter Moengotapoe, Inter de Luanda. Inter Club d’Escaldes, Inter Atlanta FC.
Много е вероятно опозицията да бъде успешна за част от посочените стоки и услуги, които са свързани директно с футболната игра.
От друга страна обаче опозицията може да не успее за тези стоки и услуги, за които INTER има присъща отличителност. Това би позволило на италианският клуб да контролира продажба на мърчандайзинг продукти, като облекло, техника и др.
Източник: SI.com.

петък, 12 април 2019 г.

Изкуствен интелект помага при търсене на търговски марки

WIPO съобщава за въвеждането на изкуствен интелект в поддържаната от организацията база данни с търговски марки Global Brand Databases.
Според институцията новият софтуер подобрява значително качеството на получаваните резултати правейки ги много по-прецизни.
До момента базата данни даваше възможност за търсене на образни елементи на търговски марки но софтуерът сравняваше само форми и цветове, поради което резултатите не винаги бяха коректни.
С въвеждането на изкуствен интелект се повишава значително прецизността при осъществяване на търсенията. За да бъде използван е необходимо да се избере опцията Concept Strategy от Image полето в раздела за филтри.

сряда, 10 април 2019 г.

"Trump TV" получи отказ от Патентното ведомство на Великобритания

Съдът във Великобритания отхвърли жалба на Trump International (притежавана от немски гражданин) срещу отказ на Патентното ведомство на страната да регистрира марка ‘Trump TV’ за класове 38 и 41.
Срещу тази заявка е подадено възражение от американската компания DDTM Operations, която управлява интелектуалната собственост на Доналд Тръмп, на основание недобросъвестно заявяване целящо да се възползва от репутацията на американския президент.
Патентното ведомство постановява отказ, като приема че е налице недобросъвестност с оглед историята на заявителя, който е опитвал да получи и други сходни регистрации.
Съдът потвърждава това решение, като приема че заявителя не е предоставил убедителни аргументи и доказателства в своя подкрепа.
Източник: WIPR.

понеделник, 8 април 2019 г.

Converse загуби дело за подметка пред Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по дело T-611/17 All Star (Converse) срещу EUIPO – Carrefour Hypermarchés. 
Делото касае следната регистрирана фигуративна европейска марка за класове 17, 25 и 35:
Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от френската компания Carrefour на основание липса на отличителност на знака, както и поради това, че той представлява форма на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат и формата, която придава значителна стойност на стоките;

EUIPO заличава марката приемайки, че тя не е способна да посочи търговски произход на стоките и услигите обозначени с нея. В анализът си ведомството приаме, че прости геометрични форми използвани върху подметката на обувки са често използвани от различни производители, за които са дадени премири, част от които са:

Поради това те не могат да бъдат възприети от потребителите, като търговски марки, а по скоро като функционален елемент свързан с удобството и сигурността при използване на продукта.
Макар EUIPO да допуска грешки относно обхвата на заличените стоки и услуги, за което след това е направена корекция, Общият съд потвърждава това решение, приемайки фигуративната марка на All Star за неотличителна.
Решението на EUIPO е достъпно тук.

петък, 5 април 2019 г.

Фигуративна или цветова марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑578/17 Oy Hartwall Ab срещу Patentti- ja rekisterihallitus. Делото касае следното:

Със заявка от 20 септември 2012 г. Hartwall иска от Националната патентна и регистрационна служба да регистрира като цветна марка представения по-долу знак, описан по следния начин: „Цветовете на знака са синьо (PMS 2748, PMS CYAN) и сиво (PMS 877)“.

Стоките, за които е поискана регистрацията, са от клас 32 по смисъла на Ницската спогодба отговарят на описанието: „Минерални води“.

По разпореждане на Националната патентна и регистрационна служба Hartwall уточнява, че иска разглежданата марка да бъде регистрирана като цветна марка, а не като фигуративна марка.
С решение от 5 юни 2013 г. Националната патентна и регистрационна служба отхвърля заявката за марка поради липса на отличителен характер.

В това отношение Националната патентна и регистрационна служба подчертава, че не може да се допусне регистрация на изключително право върху определени цветове, ако не е установено, че цветовете, чиято защита се иска съгласно правото на марките, са придобили отличителен характер поради продължително и широко използване.

В решението на Националната патентна и регистрационна служба се посочва, че видно от представеното от Hartwall проучване на пазара, разглежданата марка е известна не с цветовете като такива, а с фигуративния знак, който има определени и установени очертания. При това положение, противно на изискването, произтичащо от постоянната практика на тази служба, не било доказано, че комбинацията от цветове, чиято защита се иска, е била използвана достатъчно дълго и достатъчно широко за обозначаване на предлаганите от Hartwall стоки, че в резултат на това използване да е придобила отличителен характер във Финландия към датата на подаване на заявката за регистрация.

Hartwall подава срещу това решение на Националната патентна и регистрационна служба жалба пред Търговския съд на Финландия, която той отхвърля.

В подкрепа на това решение Markkinaoikeus (Търговски съд) отбелязва, че графичното представяне, чиято защита се иска съгласно правото на марките, не включва системно подреждане, което да свързва съответните цветове по предварително определен и постоянен начин, и че при това положение знакът не отговаря на изискванията за графично представяне на знак, предвидени в Закона за марките (7/1964).

Hartwall сезира запитващата юрисдикция, Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия), с жалба срещу решението на Markkinaoikeus (Търговски съд).

Запитващата юрисдикция посочва, че доколкото ѝ е известно, Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали даден знак, представен под формата на цветна рисунка, може да бъде регистриран като цветна марка. Тя добавя, че Съдът не се е произнасял и по това какви са последиците от квалификацията на марка като цветна марка за преценката на нейния отличителен характер.

Запитващата юрисдикция подчертава значението, което отговорът на този въпрос има за висящото пред нея дело, доколкото според Националната патентна и регистрационна служба, що се отнася до „цветната марка“, отличителният характер на знака трябва да се докаже чрез неговото продължително и широко използване.

Ето защо запитващата юрисдикция иска да установи какви са последиците от квалификацията на знака, дадена от лицето, което иска неговата защита съгласно правото на марките.

При тези обстоятелства Korkein hallinto oikeus (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от [Директива 2008/95] обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?

2) Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?

3) В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?“.

Решението на съда:

1)  Член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че квалификацията, дадена от заявителя при регистрацията на знак като цветна марка или фигуративна марка, е един от релевантните фактори, за да се определи дали знакът може да представлява марка по смисъла на член 2 от тази директива и дали евентуално тази марка има отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същата директива, но не освобождава компетентния в областта на марките орган от задължението му да извърши конкретен и общ анализ на отличителния характер на разглежданата марка, което означава, че той не може да откаже да регистрира даден знак като марка само с мотива, че този знак не е придобил отличителен характер поради използването му във връзка със заявените стоки или услуги.

2)  Член 2 от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска даден знак да бъде регистриран като марка, тъй като е налице противоречие в заявката за регистрация, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

сряда, 3 април 2019 г.

Нови такси за регистрация на международни марки за Дания

WIPO съобщава за нови индивидуални такси при посочване на Дания в международни заявки за търговски марки. Новите такси, които влизат в сила от 01.07.2019 са както следва:

понеделник, 1 април 2019 г.

GRAND CANYON не може да бъде търговска марка в Япония

Патентното ведомство на Япония отказа да регистрира словна търговска марка GRAND CANYON за клас 25 - дрехи, обувки и др.
Отказът е постановен на абсолютни основания - липса на отличителност. 
Според повечето законодателства по света, не се регистрира, като търговска марка знак, който може да укаже географският произход на стоките и услугите.
В конкретния случай ведомството приема, че има вероятност потребителите да приемат стоките обозначени с въпросната марка във връзка с известното географско място в САЩ GRAND CANYON, което освен всичко останало е обект защитен от UNESCO. Имайки предвид че резерватът GRAND CANYON предлага разнообразие от мърчандайзинг продукти с това име то е вероятно потребителите да го свържат с конкретното географско място, а не като търговско означение - марка.