петък, 28 юни 2019 г.

Глоба от 250 000 евро за нарушаване на GDPR от испанското футболно първенство La Liga

Организаторът на испанското футболно първенство La Liga беше глобен с 250 000 евроза нарушаване на изискванията за поверителност на информацията според GDPR.
Причината за санкцията е опитът на La Liga да събира данни за барове и заведения, които потенциално излъчват мачове от първенството без да плащат необходимите лицензионни такси.
За целта, според информацията, La Liga използвала мобилното си приложение, като включвала микрофоните на телефоните на които приложението било активно с цел да подслушва по време на мачовете дали съответните заведения излъчват мачове или не.
Според испанската комисия за защита на лични данни това е напълно незаконно и в разрез с GDPR правилата.
Коментарът на La Liga е че сакнкцията е несправедлива и неотразява реалната ситуация във връзка с използване на въпросното мобилно приложение.
Източник: TBO.

сряда, 26 юни 2019 г.

Huawei заяви търговски марки за новата си операционна система HongMeng

Както е известно в последните месеци Huawei среща сериозни проблеми относно възможността да си партнира с американски компании. В следствие на търговския конфликт, например, Google преустанови бъдещото използване от страна на  Huawei  на своите продукти.
Поради тази причина китайската компания оповести намерението си да използва свой собствена операционна система за телефоните си наречена  HongMeng.
В тази връзка Huawei е заявила търговска марка HongMeng в различни държави по света, като Великобритания, Норвегия, Швейцария, ЕС, Мексико, Филипините и др. САЩ обаче не е обект на заявка към момента.

понеделник, 24 юни 2019 г.

Какво става когато кликнеш върху палецът?

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе съ становище по дело C‑40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V. встъпили страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen.

Делото касае следният казус:

Fashion ID (наричано по-нататък „ответникът“) е онлайн търговец, който продава модни артикули на своя уебсайт. Ответникът е интегрирал софтуерната приставка „харесва ми“, предоставена от Facebook Ireland Limited (наричано по-нататък „Facebook Ireland“)(4), в уебсайта си. В резултат на това така нареченият бутон „харесва ми“ на Facebook се появява на уебсайта на ответника.

По-нататък, в акта за преюдициално запитване се обяснява как функционира (невидимата) част на софтуерната приставка: когато посетител влезе в уебсайта на ответника, на който е поставен бутонът „харесва ми“ на Facebook, неговият браузър автоматично изпраща на Facebook Ireland информация за IP адреса му и стринга на браузъра му. Предаването на тази информация се осъществява, без да е необходимо натискане на бутона „харесва ми“ на Facebook. От акта за преюдициално запитване също така следва, че при посещение на уебсайта на ответника Facebook Ireland поставя на устройството на ползвателя различни видове т.нар. „бисквитки“ („cookies“) (бисквитка от сесията, datr-бисквитка и fr-бисквитка).

Verbraucherzentrale NRW (наричано по-нататък „жалбоподателят“) — сдружение за защита на потребителите — предявява съдебен иск срещу ответника пред Landgericht (областен съд, Германия). Ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови интегрирането на софтуерната приставка за споделяне в социална мрежа „харесва ми“ на Facebook, поради това че ответникът:

– „не е информирал предварително, изрично и ясно потребителите на интернет сайта — до момента, в който доставчикът на софтуерната приставка започва да осъществява достъп до IP адреса на потребителя и до стринга на неговия браузър с цел събиране и използване на разкритите по този начин данни, и/или

–   не e получил предварително съгласието на потребителите на интернет сайта за достъп до IP адреса и до изпращания от браузъра стринг чрез доставчика на софтуерната приставка и за използването на данните, всеки път преди да бъде осъществен съответния достъп, и/или

–  не е информирал предварително потребителите, дали съгласието си по смисъла на второто искане в исковата молба, че могат да оттеглят това съгласие по всяко време с действие за в бъдеще, и/или

–        не е декларирал следното: „[а]ко сте потребител на социална мрежа и не желаете социалната мрежа да събира данни за Вас чрез нашия уебсайт и да ги свързва с Вашите потребителски данни, съхранявани от социалната мрежа, трябва да излезете от тази социална мрежа, преди да посетите нашия уебсайт“.

Ищецът твърди, че Facebook Inc. или Facebook Ireland съхраняват IP адреса и стринга на браузъра и ги свързват с определен потребител (член или не). В отговор ответникът заявява, че не е знаел за това. Facebook Ireland твърди, че IP адресът се преобразува в генеричен IP адрес и се съхранява само в тази форма, както и че не се извършва съпоставяне на IP адреса и на стринга на браузърите с потребителски профили.

Landgericht (Областният съд) се произнася в полза на ищеца по първите три основания. Ответникът обжалва решението. Ищецът подава насрещна въззивна жалба по отношение на четвъртото основание.

В този фактически и правен контекст Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1)  Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

(2)  В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?

(3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?

(4)  Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?

(5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?

(6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„–  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни допуска национална правна уредба, която предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на потребителите процесуална легитимация да предприемат производства срещу предполагаемия нарушител на законодателството в областта на защитата на данните, за да се защитят интересите на потребителите.

–  Лице, което е интегрирало в своя уебсайт софтуерна приставка на трето лице, чрез която се осъществява събирането и предаването на личните данни на ползвателя (като софтуерната приставка е предоставена от третото лице), следва да се счита за администратор по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46. Въпреки това (съвместната) отговорност на този администратор се ограничава до операциите, за които той реално е участвал в съвместно вземане на решения относно средствата и целите на обработването на личните данни.

– За целите на преценката на възможността да се обработват лични данни при спазване на условията, определени в член 7, буква е) от Директива 95/46, законните интереси и на двамата съвместни администратори трябва да бъдат взети предвид и претеглени спрямо правата на субектите на данни.

–  Съгласието на субекта на данни, получено в съответствие с член 7, буква а) от Директива 95/46, трябва да бъде предоставено на оператор на уебсайт, който е интегрирал съдържанието на трето лице. Член 10 от Директива 95/46 трябва се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на информация съгласно тази разпоредба се прилага и по отношение на този оператор на уебсайт. Съгласието на субекта на данни по член 7, буква а) от Директива 95/46 трябва да бъде дадено и информацията по смисъла на член 10 от същата директива трябва да бъде предоставена преди събирането и предаването на данните. Въпреки това обхватът на тези задължения трябва да съответства на съвместната отговорност на този оператор за събирането и предаването на личните данни“.

петък, 21 юни 2019 г.

Каква е тежестта на изключенията от обхвата на защита на търговски марки?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑705/17 Patent- och registreringsverket срещу Mats Hansson. Делото касае следното:

През 2007 г. шведското дружество Norrtelje Brenneri Aktiebolag регистрира следния словен и фигуративен знак, като национална марка за алкохолни напитки от клас 33 по смисъла на Ницската спогодба:



При регистрацията на марката е приложена декларация за отказ, която гласи, че „регистрацията не предоставя изключително право над думата „RoslagsPunsch“. Вписването на тази декларация е изискано от PRV като условие за регистрацията на по-ранната марка, тъй като думата „Roslags“ обозначава район в Швеция, а думата „Punsch“ описва една от стоките, за които се регистрира тази марка.

На 16 декември 2015 г. г‑н Hansson подава заявка до PRV за регистрацията на словния знак „ROSLAGSÖL“ като национална марка за стоки от клас 32 по смисъла на Ницската спогодба, и в частност за безалкохолни напитки и бира.

С решение от 14 юли 2016 г. PRV отхвърля заявката за регистрация поради наличието на вероятност от объркване на този знак с по-ранната марка. PRV констатира, че конфликтните знаци започват с описателната дума „Roslags“. Обстоятелството, че включват и други думи или фигуративни елементи, изобщо не намалявало сходството помежду им, тъй като думата „Roslags“ била доминиращ елемент на двата знака. Освен това знаците се отнасяли до идентични или сходни стоки, които биха могли да се разпространяват по едни и същи канали за продажба и да се предлагат на една и съща клиентела.

Г‑н Hansson обжалва това решение пред Патентен и търговски съд, Швеция, като изтъква, че няма никаква вероятност от объркване на въпросните знаци. Що се отнася до това какво значение за решението по жалбата има декларацията за отказ във връзка с по-ранната марка, пред посочения съд PRV поддържа, че елементът от марка, който е изключен от обхвата на защитата чрез декларация за отказ, по принцип трябва да се смята за лишен от отличителен характер. В настоящия случай регистрацията на по-ранната марка е допусната с такава декларация за отказ поради факта, че марката включва дума, описваща географски район, а именно думата „Roslags“.

Междувременно обаче практиката на PRV относно неотличителността на географските наименования се променила, в частност за да се съобразят изводите в точки 31 и 32 от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230). Думата „Roslags“ вече можела да се регистрира сама по себе си като марка и имала отличителен характер за обсъжданите в случая стоки, поради което можела дори да доминира в цялостното впечатление от по-ранната марка. В този смисъл общата преценка на конфликтните знаци сочела, че поради общия елемент „Roslags“ съответните потребители биха могли да останат с впечатлението, че обозначаваните с тези знаци стоки имат един и същ търговски произход.

Патентен и търговски съд отхвърля защитаваното от PRV становище и уважава жалбата на г‑н Hansson, като разрешава регистрирането на знака му като марка, констатирайки липса на вероятност от объркване. Този съд също така пояснява, че въпреки декларацията за отказ посочените в нея думи трябва да се вземат предвид при преценката на вероятността от объркване, доколкото могат да повлияят на цялостното впечатление, оставяно от по-ранната марка, и съответно на обхвата на нейната защита. Според този съд целта на декларацията за отказ е да се поясни, че произтичащото от регистрацията на по-ранната марка изключително право не се простира върху посочените в декларацията думи като такива.

PRV подава жалба срещу първоинстанционното решение до Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция.

Този съд посочва, че според него Директива 2008/95 и съдебната практика по тази директива потвърждават, че по принцип материалноправните норми относно защитата на националните марки са изцяло хармонизирани на равнището на правото на Съюза, докато процесуалните правила са от компетентността на държавите членки. В този смисъл посоченият съд иска да установи дали национална норма, която позволява да се направи декларация за отказ, може да се квалифицира като „процесуална норма“, въпреки че като последица от нея се изменят критериите, на които се опира цялостната преценка, чрез която трябва да се проверява за наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.

В това отношение той поставя въпроса дали, като се има предвид в частност постоянната практика на Съда, че вероятността от объркване трябва да се преценява според цялостното впечатление и че възприятието на потребителите трябва да има определяща роля при общата преценка на тази вероятност от объркване, упоменатата разпоредба може да се тълкува в смисъл, че евентуалната декларация за отказ може да окаже влияние на тази преценка поради факта, че посредством тази декларация при регистрацията на по-ранната марка един от елементите ѝ изрично е изключен от обхвата на защитата и затова при анализа на цялостното впечатление му се придава по-малко значение, отколкото би му било признато, ако нямаше такава декларация.

Ако се приеме, че Директива 2008/95 не допуска подобен подход, тогава според националния съд възниква въпросът дали тя допуска като последица от декларацията за отказ посоченият в декларацията елемент да се смята за необхванат от регистрацията на по-ранната марка и съответно непопадащ в обхвата на защитата на тази марка, така че този елемент да може да бъде изключен от анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата. Според запитващата юрисдикция такъв видимо е подходът, следван от EUIPO при прилагането на член 37, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

Освен това тази юрисдикция посочва, че практиката на националните съдилища не е последователна по въпроса за последиците, които предвидената в националното право декларация за отказ поражда за анализа на вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата.

При тези условия Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, тоест при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е доминиращ в по-ранната марка?

3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ да повлияе на общата преценка по някакъв друг начин?“.

Решението на съда:

Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от общия анализ на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ.

сряда, 19 юни 2019 г.

2 милиона европейски марки

EUIPO оповести достигането на двумилионната граница относно заявки за европейски марки. Двумилионната марка е подадена от чешката компания  Crefoport s.r.o
Само през 2018 година са подадени над 150 000 нови заявки за марки. 
Всичко това показва голямата динамика при заявяването на марки на територията на ЕС и необходимостта от предварително проучване и внимателен анализ от страна на всеки нов заявител с цел избягване на колизии с налични по-ранни права.

понеделник, 17 юни 2019 г.

Кога и къде Facebook трябва да премахва обидни и клеветнически коментари?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited. Делото касае следното:

Г‑жа Eva Glawischnig-Piesczek е била депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група Die Grünen („Зелените“) и федерален говорител на тази група.

Facebook Ireland Limited е дружество, регистрирано в Ирландия, със седалище в Дъблин, и е дъщерно дружество на американското Facebook Inc. Facebook Ireland поддържа платформа на социална мрежа с адрес www.facebook.com за потребителите извън САЩ и Канада. Тази платформа позволява на потребителите да създават страници с профили и да публикуват коментари.

На 3 април 2016 г. ползвател на посочената платформа споделя на личната си страница статия на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“. Вследствие на тази публикация на посочената платформа е генерирано умалено изображение на уебсайта, от който произхожда публикацията, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на жалбоподателката. Във връзка с посочената публикация този потребител освен това публикува унизителен придружаващ коментар по адрес на жалбоподателката, като я упреква, че е „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното от този ползвател съдържание е било достъпно за всеки ползвател на разглежданата платформа.

С писмо от 7 юли 2016 г. жалбоподателката иска от Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва разглеждания коментар, жалбоподателката подава пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), молба за допускане на обезпечение, с което Facebook Ireland да бъде задължен да преустанови публикуването и/или разпространението на нейни снимки, когато в придружаващия текст се разпространяват същите и/или „подобни по смисъл“ твърдения, а именно че жалбоподателката е „мръсна предателка на народа“ и/или „корумпирана глупачка“ и/или член на „фашистка партия“.

На 7 декември 2016 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) постановява исканото определение за допускане на обезпечение.

Впоследствие Facebook Ireland блокира достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба, Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия) потвърждава определението на първата инстанция, що се отнася до същите твърдения. Същевременно той отхвърля искането на Facebook Ireland за ограничаване на определението за допускане на обезпечение до Република Австрия. Посоченият съд обаче приема, че задължението за преустановяване на разпространението на подобни по смисъл твърдения се отнася само за тези твърдения, за които Facebook Ireland е узнало от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Съдилищата на първа и на втора инстанция основават решенията си на член 78 от UrhG и на член 1330 от ABGB, като приемат по-специално че публикуваният коментар съдържа изявления, които накърняват прекомерно честта на жалбоподателката и ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени каквито и да било доказателства в това отношение. Освен това според тези съдилища, когато става въпрос за изявления по отношение на политическа личност, направени без връзка с политически дебат или дебат от обществен интерес, всяко позоваване на свободата на изразяване на мнение също би било недопустимо.

Двете страни в главното производство подават жалби пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), който приема, че въпросните изявления имат за цел да накърнят честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят.

Запитващата юрисдикция следва да се произнесе дали заповедта за преустановяване на нарушение, издадена срещу доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с голям брой ползватели, може да се разшири по отношение на същите и/или подобни по смисъл изявления в целия свят, за които той не знае.

В това отношение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) посочва, че съгласно собствената му практика такова задължение трябва да се счита за пропорционално, когато доставчикът вече е узнал поне за едно накърняване на интересите на съответното лице вследствие на публикация на получател на услугата и по този начин е установена опасност от извършване на други нарушения.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а) в целия свят?

б) в съответната държава членка?

в) относно съответния ползвател в целия свят?

г) относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2. При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3. Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Становището на Главния адвокат:

„1) Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и да идентифицира информацията, която е идентична на тази, която издалата това разпореждане юрисдикция е квалифицирала като незаконна, сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация. С такова разпореждане доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и да идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците от разпореждането ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.

2) Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги с разпореждане, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай искането на жалбоподателката не се основава на него.

3) Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник“.

петък, 14 юни 2019 г.

Гореща новина от Бразилия - страната се присъединява към Мадридската система

Marques Class 46 съобщава новината за предстоящото подписване от президента Jair Bolsonaro на законопроекта за присъединяване на Бразилия към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки, след като той беше вече гласуван от Парламента.
Очакванията са това да се случи съвсем скоро с което страната да стане част от Мадридската система за регистрация на марки.
Това е изключително добра новина за всички компании, които имат интерес от пазара в Бразилия, тъй като ще им позволи да заявяват и регистрират марки много по-лесно и евтино.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 12 юни 2019 г.

Телекомът O2 спечели казус относно Indigo във Великобритания

Британският телеком O2 се противопостави успешно на заявена марка в Обединеното кралство Indigo Blue за следните услуги от клас 41:

Организиране и провеждане на концерти; Услуги за показване на видеозаписи; Услуги, предоставящи развлечения под формата на музикални изпълнения на живо; Показване на предварително записани развлечения; Пеещи концертни услуги; Публикуване на песни; Услуги за писане на песни; Писането на песни; Услуги за записване на звук и видео развлечения; Услуги за записване на звук; Услуги на студио за звукозапис; Музикални концерти; Музикални развлекателни услуги; Услуги на музикални фестивали; Услуги за изпълнение на музика; Музикални изпълнения; Музикална продукция; Издаване на музика; Услуги за музикално публикуване и записване на музика; Услуги за издаване на музика; Услуги на студио за записване на музика; Концертни услуги; Музикални концерти по радио; Музикални концерти по телевизията; Музикални развлекателни услуги; Музикални изпълнения; Развлекателни услуги; Развлекателни услуги, предоставяни от музиканти; Entertainment; Развлечение чрез концерти; Развлечение чрез радио; Развлечения чрез пътни шоута; Развлечение чрез телефон; Развлечение чрез телевизия; Развлечение под формата на музикални изпълнения на живо (Предоставяне на услуги); Развлечение под формата на записана музика (Услуги, предоставящи -); Развлечение под формата на телевизионни програми (Услуги, предоставящи -); Развлекателни услуги; Развлекателни услуги за съвпадение на потребители с аудио и видео записи; Развлекателни услуги за съвпадение на потребители с компютърни игри; Развлекателни услуги за представяне на живо; Развлекателни услуги за споделяне на аудио и видео записи; Развлекателни услуги под формата на концертни изпълнения; Развлекателни услуги под формата на музикални изпълнения на вокални групи; Развлекателни услуги, изпълнявани от музикална група; Развлекателни услуги, изпълнявани от музиканти; Развлекателни услуги, изпълнявани от певци; Развлекателни услуги, предоставяни от музикална група; Развлекателни услуги, предоставяни от музикална група; Развлекателни услуги, предоставяни от музикална вокална група; Развлекателни услуги, предоставяни от изпълнители; Развлекателни услуги, предоставяни от вокалисти.

Срещу тази марка О2 противопоставя свои европейски марки INDIGO  и INDIGO2 регистрирани за същия клас.
Според Патентното ведомство на страната марките са силно сходни поради наличието в двата знака на думата INDIGO. Разликата е че в по-късната марка има наличие на втора дума Blue, докато в част от по-ранните марки има наличие на цифра 2.
В концептуално отношение знаците са силно сходни. Наличието на втора дума в по-късната марка не помага за разграничаването им, тъй като INDIGO  може да се въприеме за нюанс на синьото. От друга страна ако потребителите възприемат INDIGO за сходно на лилавият цвят то би могло да се приеме, че има определена разлика в марките.
Въпреки това според ведомството, наличието на единтична първа част от маркат за сходни стоки е достатъчно основание за допъскане на объркващо сходство, с което ведомството потвърждава опозицията.
Изводът който може да бъде направен от този казус е че преди заявяване на марка е нужно да се прави предварително проучване в базите данни на ведомствата последвано от задълбочен анализ, който да определи рисковете от потенциални проблеми пред регистрацията на марката.
Източник: WIPR.

петък, 7 юни 2019 г.

Нови възможности за търсене на търговски марки в Ирландия и Словакия

EUIPO съобщава за подобрените възможности на TMView базата данни за търговски марки, които вече дават възможност за търсене на образни елементи на търговски марки в Ирландия и Словакия, след осигурен достъп от местните патентни ведомства.
По този начин броят на държавите, чиито бази данни предоставят възможност за търсене на марки по образни елементи стават 13.
Повече информация може да откриете тук.

сряда, 5 юни 2019 г.

Продуктът ми е по-добър от продуктът ти - рекламни войни в Ирландия

Върховният съд на Ирландия излезе с решение по дело между международната верига магазини Aldi и местната такава Dunnes Stores.
Казусът започва през 2013 година, когато ирландката верига стартира рекламна кампания в която сравнява продукти продавани в нейните магазини с такива продавани в обектите на Aldi.
Пример за това сравнение е следната реклама със стикер „Dunnes богато и кремообразно кисело мляко, 4 x 125g“ с цена от € 1.99 ($ 2.21) и друг стикер, показващ, че продуктът е на същата цена в магазина на Aldi в Дъблин. В допълнение веригата използва стикери, като По-ниска цена, и По-добра стойност.
Aldi завеждат съдебно дело претендирайки, че въпросните реклами на Dunnes подвеждат потребителите, тъй като сравняваните продукти са с различни характеристики.
Върховният съд приема, че за по-голямата част от продуктите извършеното сравнение е коректно. Сравнителната реклама е разрешена в ЕС и Ирландия стига да бъде коректна и да не заблуждава потребителите.
За два от продуктите обаче, съдът приема, че сравнението е подвеждащо тъй като техните характеристики се различават. Единият продукт е тоалетна хартия, която се различава в дължината на ролките, а другият е крем против бръчки, който се различава в слънцезащитният си фактор.
Източник: WIPR.

понеделник, 3 юни 2019 г.

Часовник може да бъде обект на авторско право в Швеция

Hans Eriksson и Petter Larsson (Westerberg & Partners Advokatbyrå Ab) публикуваха интересна статия за Lexology, която касае съдебно дело относно дизайн на часовници.
През 2016 година, търговец започва да внася в Швеция часовници с минималистичен дизайн., които приличат на тези предлагани от местния производител Daniel Wellington.
Следва съдебно дело за нарушаване на авторски права върху дизайна на часовниците, в което защитната теза на търговеца е че авторското право е неприложимо поради липса на оригиналност в продуктите на Daniel Wellington. За подкрепа на позицията си, търговецът прилага множество други сходни часовници продавани на пазара.
Пърноинстанционният съд отхвърля претенцията за нарушаване на авторски права.
При обжалването, обаче, съдът приема, че е налице нарушаване на тези права опирайки се на решения на Европейския съд по дела Levola Hengelo (C-310/17),  Infopaq (C-05/08) и Painer (C-145/10).
Според извършената експертиза при създаването на дизайна на часовниците на Daniel Wellington са положени конкретни творчески усилия, които са довели до създаване на оригинален краен продукт.
Според съда, макар отделни елементи от дизайна вече да съществуват на пазара, това не означава, че липсва оригиналност върху цялостният дизайн на продукта.
Поради това искът за нарушаване на авторски права е уважен. 
Друг интересен момент в това дело е определението на съда диспозитивът на решението да бъде публикуван от нарушителя освен в традиционните медии и в социалните мрежи също.