сряда, 30 октомври 2019 г.

Малайзия се присъедини към Мадридският протокол за международна регистрация на марки

WIPO съобщава за присъединяването на Малайзия към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза всила за страната считано от 27.12.2019. По този начин държавите членки на протокола стават 106.
Както е известно Мадридската система позволява чрез подаването на една заявка за търговска марка да бъдат получени регистрации в различни държави членки на протокола, което спестява време и финансови средства за заявителите.

понеделник, 28 октомври 2019 г.

До каква степен може да защитиш едно традиционно сирене чрез търговска марка?

Генералният адвокат на Европейския съд J. KOKOTT се произнесе по дело C‑766/18 P, Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi срещу EUIPO. Делото касае следния казус:

На 9 юли 2014 г. ЕМ ДЖЕЙ ДЕРИЗ ЕООД подава до EUIPO заявка за регистрацията на следната цветна фигуративна марка, която е изобразена по-долу:

Стоките и услугите, за които е подадена заявката, спадат към класове 29, 30 и 43, и обхващат определени хранителни стоки, включително сирене, и определени ресторантьорски услуги.

Фондацията е притежател на колективната словна марка „HALLOUMI“, която на 14 юли 2000 г. е регистрирана от EUIPO под № 1082965 за услугите от клас 29 с описанието „сирене“. На 12 ноември 2014 г. тя подава възражение срещу заявката, като се основава по-специално на вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката.

Отделът по споровете отхвърля възражението и подадената срещу това решение жалба също е отхвърлена. С обжалваното решение от 25 септември 2018 г., Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO — ЕМ ДЖЕЙ ДЕРИЗ (BBQLOUMI) (T‑328/17, непубликувано, EU:T:2018:594), накрая Общият съд отхвърля и жалбата срещу решението на апелативния състав.

Тези решения се основават по същество на съображението, че марката „HALLOUMI“ съответства на описанието на известно кипърско сирене, поради което има само слаб отличителен характер. Следователно предвид разликите спрямо заявената марка инстанциите на EUIPO и Общият съд не установяват вероятност от объркване.

Според становището на Генералния адвокат, Европейският съд трябва да отхвърли жалбата на Фондацията поради следните съображения:

Следователно в съдебното заседание EUIPO правилно посочва, че предимството на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката има сходни последици като регистрацията на описателна марка съгласно вече посоченото решение Formula One Licensing/СХВП(35). На такава марка се придава необходимата минимална степен на отличителен характер, за да се оправдае регистрацията ѝ, но не непременно засилен отличителен характер.

Общият съд не е установил нещо по-различно, когато в точка 71 от обжалваното решение признава на марката „HALLOUMI“ само минимална степен на отличителен характер и по този начин отхвърля вероятност от объркване.

Това е така, тъй като в точки 50—53 и 70 от обжалваното решение той изрично е установил, че марката „HALLOUMI“ не се възприема като указание за (индивидуален или колективен) търговски произход, а като означение на специално сирене(36). Описанието на определен продукт обаче не се ползва с предимство въз основа на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката дори ако е възможно обществеността да го свърже с определен географски произход(37). Освен това, преценката на възприемането на дадена марка е от фактическо естество и следователно не подлежи на контрол от страна на Съда в рамките на производството по обжалване.

Преследваната от Фондацията цел да укрепи марката „HALLOUMI“, не може да бъде постигната обаче чрез автоматично предоставяне на по-силен отличителен характер. Това е така, тъй като този отличителен характер би останал фиктивен: по този начин обществеността все още не би възприела географското указание като означение на колективния търговски произход на продукта.

Да се приеме, че основната функция на колективна географска марка, попадаща в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката, е да служи за указване на географския произход на стоки или услуги, предлагани с такава марка, а не за указване на техния търговски произход, би означавало тази основна функция да се пренебрегне(40).

Следователно отличителният характер на колективна географска марка също се преценява според обстоятелството доколко същата обозначава колективния търговски произход на съответната стока или услуга.

Както вече посочих, според установените от Общия съд фактически обстоятелства обаче марката „HALLOUMI“ дава основание за подобно обозначаване най-много в незначителна степен. Следователно съображенията на Общия съд относно отличителния характер на марката „HALLOUMI“ и вероятността от объркване, и по-специално относно точки 41 и 71 от обжалваното решение, в които Общият съд придава на марката „HALLOUMI“ само минимална степен на отличителен характер, която не е достатъчна, за да обоснове вероятност от объркване със спорната марка, не са опорочени от грешка при прилагане на правото.

Това извод не се опровергава и от факта, че значително се ограничава практическото действие на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката и защитата на колективни географски марки. Това е така, тъй като за притежателите на колективна географска марка остава минимална защита, която им позволява да възпрепятстват регистрацията на идентични марки за същите продукти. В същото време те могат да повлияят на възприемането на марката, ако я използват по начин, по който тя придобива отличителен характер(41).

И накрая, няма нужда и от по-широка защита, тъй като схемите за защитени наименования за произход и защитени географски указания(42) могат да осигурят достатъчна, независима от марката защита. Спрямо колективните географски марки тези схеми имат допълнителното предимство, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт, който отговаря на съответната спецификация. За целта не е необходимо членство в сдружение, каквото е предвидено в член 67, параграф 2 от Регламента относно марката. Впрочем EUIPO правилно подчертава, че би било противоречиво, ако въз основа на правото относно марките сдруженията на производителите получават еквивалентна или дори по-голяма защита за географски указания отколкото в системата на защитените наименования за произход.

петък, 25 октомври 2019 г.

Кратки новини за интелектуална собственост


1. Световни индикатори за интелектуална собственост: подаване на заявки за марки, дизайни и патенти през 2018. За повече информация тук.

2. Как да защитите вашата марка в социалните мрежи?
За повече информация тук


3.  SP2025: Exchange of views at the European Parliament
За повече информация тук 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

сряда, 23 октомври 2019 г.

Adidas спечели опозиция срещу марка Adidog в Япония

Adidas спечели интересна опозиция в Япония срещу заявка за словна търговска марка "adidog", заявена за дрехи за кучета, притежание на местна японска компания.
Според немската компания, която противопоставя серия от свои по-ранни марки ADIDAS, между сравняваните марки има силно сходство, което може да доведе до объркване на потребителите. Този извод се засилва и от факта, че стоките също са близки, макар с различно предназначение. В допълнение Adidas е марка с трайно наложена репутация на пазара в Япония от десетилетия.
Патентното ведомство на страната потвърждава позицията на компанията и отхвърля заявката. Преди време Adidas спечелиха друга опозиция срещу следната комбинирана марка на същите основания.

понеделник, 21 октомври 2019 г.

Генералният адвокат на Европейския съд излезе с важно становище по делото SKY

Генаралният адвокат на Европейския съд Е. ТАНЧЕВ излезе със становище по дело C‑371/18 Sky plc, Sky International AG, Sky UK Limited срещу SkyKick UK Limited, SkyKick Inc. Делото касае следното:

Sky притежава фамилия от регистрирани марки SKY в класове класове 3, 4, 7, 9, 11, 12, 16, 17, 18, 25, 28 и 35—45.

Sky предявяват иск срещу SkyKick за нарушение на посочените марки. В подкрепа на твърденията си за нарушение Sky посочват регистрацията на марките за следните стоки и услуги (въпреки че не всички марки са регистрирани за всички тези стоки и услуги): i) компютърен софтуер (клас 9); ii) компютърен софтуер, доставен чрез интернет (клас 9); iii) компютърен софтуер и телекомуникационна апаратура за осъществяване на връзки с бази данни и интернет (клас 9); iv) съхраняване на данни (клас 9); v) телекомуникационни услуги (клас 38); vi) услуги, свързани с електронна поща (клас 38); vii) обслужване на интернет портал (клас 38) и viii) компютърни услуги за достъп и извличане на информация/данни през компютър или компютърни мрежи (клас 38).

Sky използват в значителна степен марката „SKY“ за редица стоки и услуги, и по-специално за стоки и услуги, свързани с основните сфери от тяхната стопанска дейност, а именно i) телевизионно излъчване, ii) предоставяне на телефонни услуги и iii) предоставянето на широколентови услуги. SkyKick признават, че към ноември 2014 г. „SKY“ е известно на домакинствата в Обединеното кралство и Ирландия наименование в посочените области. Sky обаче не предлагат стоки или услуги, свързани с миграция или бекъп на електронна поща в „облака“, нито има данни, че възнамеряват да предоставят такива стоки или услуги в близко бъдеще.

SkyKick твърдят, че всяка една от марките трябва да се обяви за (частично) недействителна, тъй като е регистрирана за стоки и услуги, които не са посочени достатъчно ясно и точно.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че това твърдение повдига два въпроса. Първият е дали това основание за недействителност може да се изтъкне срещу регистрирана марка.

Решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361), постановява (а понастоящем в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001(4) се предвижда такова изискване), че заявителят на марка трябва да посочи достатъчно ясно и точно стоките и услугите, за които се иска защита на марката, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори да определят само въз основа на това обхвата на търсената защита. Ако заявителят не го направи, компетентната служба следва да остави заявката без разглеждане, ако описанието на стоките и услугите не бъде изменено така, че да бъде достатъчно ясно и точно.

Според запитващата юрисдикция от това не следва непременно, че ако заявителят не е изпълнил посоченото изискване, а по време на разглеждане на заявката службата е пропуснала да изиска от последния да отстрани липсата на достатъчно яснота или точност, след регистрация е възможно марката да бъде обявена за недействителна на това основание. Основанията за недействителност, изброени в Регламента, не съдържат изрично изискване описанието на стоки и услуги в заявката да регистрация на марка на Съюза да бъде ясно и точно. Положението по същество е идентично при националните марки.

Вторият въпрос, който запитващата юрисдикция повдига, е дали, ако това основание за недействителност може да се приложи, е възможно да се оспори спецификацията на някоя от марките.

Запитващата юрисдикция счита, че регистрацията на марка за „компютърен софтуер“ е твърде широка, необоснована и в разрез с обществения интерес. Тя обаче посочва също, че от това не следва непременно, че понятието е недостатъчно ясно и точно. Всъщност на пръв поглед значението на последното е относително ясно и точно. Поради това самото понятие е достатъчно ясно и точно, което позволява да се прецени дали стоките на SkyKick попадат в неговия обхват. От друга страна, запитващата юрисдикция се затруднява да установи защо мотивите на службите за марките, които са част от Европейската мрежа за марки и дизайни (TMDN), изложени в Общото съобщение от 20 ноември 2013 г.,по отношение на „машините“ от клас 7, не са приложими и за „компютърния софтуер“(5).

Освен това, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали действителността на спорните марки може да се засегне от недобросъвестността на заявителя в момента на подаване на заявката за регистрация на марката.

SkyKick твърдят в главното производство, че марките са регистрирани недобросъвестно, тъй като Sky не възнамерявали да използват тези марки за всички стоки и услуги, посочени в съответните описания. SkyKick приемат, че Sky са имали намерение да използват марките за някои от посочените стоки и услуги. Все пак основното твърдение на SkyKick е, че марките са изцяло недействителни. При условията на евентуалност SkyKick твърдят, че марките са недействителни, доколкото описанията обхващат стоки и услуги, за които Sky не са имали намерение да използват марките.

Запитващата юрисдикция сочи, че в сравнение с практиката на съдилищата на Европейския съюз съдилищата в Обединеното кралство се съсредоточават в по-голяма степен върху изискването относно намерението за използване заради ролята, изпълнявана от член 32, параграф 3 от United Kingdom Trade Marks Act 1994 (Закон за марките от 1994 г., Обединено кралство, наричан по-нататък „Законът за марките от 1994 г.“) в системата на марките на Обединеното кралство(6).

Запитващата юрисдикция обаче се пита дали тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза. Ако се приеме, че е съвместима, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно обхвата на изискваното намерение за използване на марката.

С оглед на това High Court of Justice (England and Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли марка на ЕС или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща [ли] стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?

3) Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?

4)  При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?

5) Съвместим ли е член 32, параграф 3 от UK Trade Marks Act 1994 (Законът за марките от 1994 г., Обединено кралство) с [Директива (ЕС) 2015/2436(7)] и предшестващите я актове?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„1)  Регистрирана марка на Съюза или регистрирана национална марка не може да се обяви за изцяло или частично недействителна единствено на основание, че някои или всички понятия в описанието на стоките и услугите не са достатъчно ясни и точни. Липсата на яснота и точност в описанието на стоките и услугите обаче може да се вземе предвид при преценка на обхвата на защитата, която да се предостави на тази регистрация.

2) Изискванията за яснота и точност обаче могат да имат връзка с режима на недействителност на марките, които противоречат на обществения ред съгласно член 3, параграф 1, буква е) от Първа Директива 89/104 и член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 40/94, тъй като регистрацията на марка за „компютърен софтуер“ е необоснована и в разрез с обществения интерес. Понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки и услуги, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, поради което не може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита.

3)  При определени обстоятелства е възможно да се счита, че е налице елемент на недобросъвестност, ако се подаде заявка за регистрация на марка без намерение за използването ѝ във връзка с посочените стоки или услуги, по-конкретно когато единствената цел на заявителя е да попречи на трето лице да навлезе на пазара, включително когато са налице доказателства за съставляваща злоупотреба стратегия при подаването на заявки, което запитващата юрисдикция следва да прецени.

4) С оглед на член 13 от Директива 89/104 и член 51, параграф 13 от Регламент № 40/94, когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги.

5)  Член 32, параграф 3 от United Kingdom Trade Marks Act 1994 (Закон за марките от 1994 г., Обединено кралство) не е несъвместим с Директива 89/104, стига да не е единственото основание за установяване на недобросъвестност“.

петък, 18 октомври 2019 г.

Кратки IP новини

1. Защита на екстериори на търговски обекти.  За повече информация тук. 

2.  Патентна защита на лекарствени средства. За повече информация тук. 

3. Защитете своята интелектуална собственост. За повече информация тук

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

сряда, 16 октомври 2019 г.

Графити, марки, Banksy и особености при защита на търговски марки

Темата за защита на различни графити произведения придоби популярност през последните години по цял свят с оглед появата на утвърдени автори в тази област.
Един от възможните начини за защита с цел контролиране комерсиалното използване на произведенията е чрез регистрация на търговска марка. Това обаче може да стане при изпълнение на определени изисквания.
Интересен пример в това отношение е популярният графити артист Banksy, който е регистрирал, като европейски марки една част от най-популярните си графити творби. 
Срещу следната регистрирана марка обаче е стартирана процедура по отмяна поради неизползване:
Марката е регистрирана за следните класове стоки и услуги: 2, 9, 16, 18, 19, 24, 25, 27, 28, 41, 42.
Процедурата е инициирана от френската компания за поздравителни картички Full Colour Black, която използва въпросните изображения за своите продукти.

В отговор Banksy създава интернет магазин, в който да продава продукти обозначени с въпросната марка с цел да докаже реалното й използване.

Тази стратегия обаче има малки до никакви шансове за успех, тъй като реалното използване на марката трябва да бъде преди датата на искането за нейната отмяна, за да се приеме, че е добросъвестно и реално, а не само с цел предоставяне на нужните доказателства.

Проблемът при защитата на подобни произведения, е че те имат широк спектър от потенциално мърчандайзинг използване. За съжаление техните автори, макар да са осигурили нежните търговски марки, не винаги могат да ги използват за този обхват от стоки и услуги.
Според законодателството ако една марка не се използва в пордължение на 5 последователни години, тя може да бъде отменена. 
Източник: WIPR.

понеделник, 14 октомври 2019 г.

Google с важна победа относно правото да бъдеш забравен

Европейският съд излезе с решение по дело C‑507/17 Google LLC, правоприемник на Google Inc. срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL). Делото касае следното:

С решение от 21 май 2015 г. председателят на CNIL приканва Google, когато изпълнява искане на физическо лице за заличаване на хипервръзки към уебстраници от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, да приложи това заличаване за всички разширения на имена на домейни от своята интернет търсачка.

Google отказва да изпълни тази покана, а само заличава въпросните връзки единствено в резултатите, показвани в отговор на търсения, извършвани от имената на домейни, съответстващи на вариантите на търсачката му в държавите членки.

Освен това CNIL счита за недостатъчно допълнителното предложение, наречено „геоблокиране“, което Google направило след изтичането на срока на поканата за изпълнение и което се състои в премахване на възможността за достъп до спорните резултати, които се показват след търсене по името на субекта на данните от IP адреса (адрес по интернет протокола), за който се смята, че се намира в държавата по пребиваване на този субект, при това независимо в кой вариант на търсачката е търсил интернет потребителят.

След като установява, че Google не е изпълнило в определения срок тази покана, с решение от 10 март 2016 г. CNIL му налага оповестена публично санкция в размер на 100 000 EUR.

С жалба, подадена пред Conseil d’État (Франция), Google иска отмяната на това решение.

Conseil d’État посочва, че обработването на лични данни, извършвано от управляваната от Google интернет търсачка, попада в приложното поле на Закона от 6 януари 1978 г. с оглед дейностите по рекламиране и продажба на рекламни пространства, които във Франция осъществява неговото дъщерно дружество Google France.

Освен това Conseil d’État отбелязва, че управляваната от Google интернет търсачка има разклонения под различни имена на домейни посредством географски разширения, с цел да пригоди показваните резултати с оглед на особеностите, по-специално езикови, на различните държави, в които това дружество извършва дейността си. Когато търсенето се извършва от „google.com“, Google по принцип автоматично го пренасочва към името на домейна, съответстващ на държавата, от която се счита — чрез идентифицирането на IP адреса на интернет потребителя — че е извършено. Все пак, независимо от местонахождението му, интернет потребителят може да продължи да търси в останалите имена на домейни на интернет търсачката. Освен това, при все че резултатите може да се различават в зависимост от името на домейна, от който се извършва търсенето в търсачката, безспорно е, че показваните в отговор на търсене хипервръзки се извличат от общи бази данни и са резултат от обща работа по индексиране.

Conseil d’État счита, че като се има предвид, от една страна, че всички имена на домейни на интернет търсачката на Google са достъпни от територията на Франция и от друга, че са налице портали, свързващи различните имена на домейни — което се илюстрира по-специално с автоматичното пренасочване и с наличието на идентификатори, и по-конкретно „cookies“ („бисквитки“) в други разширения на търсачката, различни от това, на което те първоначално са били разположени — тази търсачка, която впрочем е била декларирана само веднъж пред CNIL, трябва да се разглежда като извършваща единно обработване на лични данни за целите на прилагането на Закона от 6 януари 1978 г. Следователно обработването на лични данни от управляваната от Google интернет търсачка се извършва в рамките на едно от неговите образувания, Google France, установено на територията на Франция, и поради това за него се прилага Законът от 6 януари 1978 г.

Пред Conseil d’État Google поддържа, че спорната санкция се основава на неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона от 6 януари 1978 г., които транспонират член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, на основание на които в решение Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317) Съдът признава „право на премахване от резултатите при търсене“. Според Google това право не означава непременно, че спорните хипервръзки трябва да бъдат заличени, без ограничение на географски принцип, за всички имена на домейни на интернет търсачката му. Освен това, възприемайки подобно тълкуване, CNIL нарушила принципите на взаимно зачитане и ненамеса, признати в международното публично право, и накърнила непропорционално свободата на изразяване на мнение, свободата на информация, свободата на разпространяване на информация и свободата на печата, гарантирани по-специално с член 11 от Хартата.

След като констатира, че тези доводи повдигат редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46, Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Решението на съда:

Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите,  който се показва след това търсене.

петък, 11 октомври 2019 г.

Патенти, лекарствени средства и обезщетения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑688/17 Bayer Pharma AG срещу Richter Gedeon Vegyészeti Gyár Nyrt., което касае следната предистория:

На 8 август 2000 г. Bayer подава до Национална служба за интелектуална собственост, Унгария (наричана по-нататък „Службата“) заявка за патент за фармацевтичен продукт, съдържащ противозачатъчна активна съставка. Службата публикува тази заявка на 28 октомври 2002 г.

Първо Richter, през ноември 2009 г. и през август 2010 г., а след това и Exeltis, през октомври 2010 г., започват да предлагат на пазара в Унгария фармацевтични противозачатъчни продукти (наричани по-нататък „разглежданите продукти“).

На 4 октомври 2010 г. Службата издава патент на Bayer.

На 8 ноември 2010 г. Richter подава до Службата искане за констатиране на липса на нарушение, с което да се установи, че разглежданите продукти не нарушават патента на Bayer.

На 9 ноември 2010 г. Bayer иска от запитващата юрисдикция, Градски съд Будапеща, Унгария, да наложи временни мерки, с които да се забрани на Richter и Exeltis да предлагат разглежданите продукти на пазара. Тези молби са отхвърлени с мотива, че не е доказана правдоподобността на нарушението.

На 8 декември 2010 г. Richter и Exeltis подават до Службата искане за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

На 25 май 2011 г. Bayer подава нови молби за временни мерки до запитващата юрисдикция, която с разпореждания за принудително изпълнение от 11 юли 2011 г., влезли в сила на 8 август 2011 г., забранява на Richter и Exeltis да предлагат на пазара разглежданите продукти, като същевременно им налага задължението за предоставяне на гаранции.

На 11 август 2011 г. Bayer предявява пред запитващата юрисдикция искове срещу Richter и Exeltis за установяване на нарушение. Производствата по тези искове са спрени до произнасянето на окончателно решение в рамките на производството за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Сезиран с жалби от Richter и Exeltis срещу разпорежданията от 11 юли 2011 г., Регионален апелативен съд Будапеща, Унгария отменя тези разпореждания, съответно на 29 септември и на 4 октомври 2011 г., поради процесуални нарушения и връща делото на запитващата юрисдикция.

С определения от 23 януари и 30 януари 2012 г. последната отхвърля молбите на Bayer за постановяване на временни мерки. Приемайки, че Richter и Exeltis са навлезли на пазара в нарушение на патента, запитващата юрисдикция постановява същевременно, че с оглед по-специално на развитието на производството за обявяване на недействителност на патента на Bayer и за оттегляне на равностоен европейски патент, постановяването на такива мерки не може да се счита за пропорционално. С решение от 3 май 2012 г.  Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава тези две определения.

С решение от 14 юни 2012 г. Службата частично уважава искането за обявяване на патента на Bayer за недействителен, подадено от Richter и Exeltis. Вследствие на ново искане, подадено от същите, Службата оттегля своето решение от 14 юни 2012 г. и с решение от 13 септември 2012 г. обявява за недействителен този патент в неговата цялост.

С определение от 9 септември 2014 г. запитващата юрисдикция отменя решението на Службата от 13 септември 2012 г. Освен това тя изменя решението на същата от 14 юни 2012 г. и обявява за недействителен патента на Bayer в неговата цялост.

С определение от 20 септември 2016 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава това определение.

На 3 март 2017 г. запитващата юрисдикция слага край на производството за установяване на нарушение между Bayer и Exeltis вследствие на оттеглянето на искането от Bayer.

С решение от 30 юни 2017 г. тя отхвърля окончателно иска за установяване на нарушение, предявен от Bayer срещу Richter, поради окончателното обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Richter — с насрещен иск, предявен на 22 февруари 2012 г. — и Exeltis с иск, предявен на 6 юли 2017 г., са поискали Bayer да бъде осъдено да заплати обезщетение за вредите, които те твърдят, че са претърпели вследствие на временните мерки, посочени в точка 21 от настоящото решение.

Пред запитващата юрисдикция Bayer иска посочените искания да бъдат отхвърлени, като изтъква, че Richter и Exeltis сами са причинили вредите, които твърдят, че са претърпели, като неправомерно и умишлено са пуснали на пазара разглежданите продукти. Следователно съгласно член 340, параграф 1 от Гражданския кодекс те нямат право да искат обезщетение за тези вреди.

В този контекст запитващата юрисдикция преценява по същество, че при липсата в унгарското право на разпоредба, която конкретно урежда положенията, визирани в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, общите правила на Гражданския кодекс относно отговорността и поправянето на вредите трябва да се тълкуват в светлината на тази разпоредба. Тя има съмнения обаче, на първо място, относно обхвата на правилото, съдържащо се в член 9, параграф 7 от тази директива, и се пита в частност дали тази разпоредба се ограничава само до това да гарантира на ответника правото на обезщетение, или определя и съдържанието на това право. На второ място, тя се пита дали член 9, параграф 7 от посочената директива съставлява пречка за това националният съд, прилагайки разпоредба на гражданското право на държава членка, да определи каква е била ролята на ответника в настъпването на вредата.

При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?

2) В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?“.

Решението на съда:

Член 9, параграф 7 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, и по-конкретно понятието „подходящо обезщетение“, съдържащо се в тази разпоредба, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че не следва да се обезщетява лице за вредите, които то е претърпяло вследствие на факта, че не е действало, както като цяло може да се очаква от всяко лице с цел да избегне или намали своята вреда, и които при обстоятелства като тези по делото в главното производство мотивират съда да не осъжда лицето, поискало постановяването на временни мерки, да поправи вредите, причинени от тези мерки, въпреки че патентът, въз основа на който са били поискани и постановени такива, впоследствие е бил обявен за недействителен, при условие че тази правна уредба позволява на съда надлежно да вземе предвид всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за целите по-специално на проверката дали заявителят не е извършил злоупотреба с посочените мерки.

сряда, 9 октомври 2019 г.

Малайзия се присъедини към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки

WIPO съобщава за присъединяването на Малайзия към Мадридският протокол за международна регистрация на търговски марки. С това броят на участващите държави членки става 106. Протоколът влиза в сила за страната от 27.12.2019.
Както и известно Мадриската система позволява заявяването намеждународни марки чрез подаването на една заявка с посочване на съответните държави, където марката трябва да бъде регистрирана. 
Повече информация може да откриете тук.

понеделник, 7 октомври 2019 г.

Facebook загуби дело в ЕС относно премахване на незаконно съдържание

Европейският съд излезе с решение по дело Case C‑18/18, Eva Glawischnig-Piesczek v Facebook Ireland Limited, което касае следната предостория:

 Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Националения съвет на Австрия, председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените) и федерален говорител на тази политическа партия.

Facebook Ireland е оператор на световна социалномедийна платформа за ползвателите, които се намират извън Съединените американски щати и Канада.

На 3 април 2016 г. ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

С писмо от 7 юли 2016 г. г‑жа Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland в частност да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред Търговски съд Виена, Австрия, който с определение за допускане на временни мерки от 7 декември 2016 г. задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара, описан в точка 12 от настоящото решение.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба Висш областен съд Виена, Австрия потвърждава първоинстанционното определение, що се отнася до идентичните твърдения. За сметка на това той постановява, че преустановяване на разпространяването на твърдения със смислово равностойно съдържание се дължи само по отношение на твърденията, за които Facebook Ireland е получило сведения от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Търговски съд Виена и Висш областен съд Виена основават актовете си на член 78 от Закона за авторското право и член 1330 от Гражданския кодекс, като се мотивират в частност с това, че публикуваният коментар съдържа изявления, които прекомерно накърняват честта на г‑жа Glawischnig-Piesczek и освен това ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени никакви доказателства за това.

Всяка от страните в главното производство подава ревизионна жалба до Върховен съд, Австрия.

Доколкото следва да се произнесе дали разпореждането за преустановяване на нарушение, издавано по отношение на доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с множество ползватели, може да се отнася включително до онези текстуално идентични и/или смислово равностойни изявления, за които доставчикът няма сведения Върховеният съд отбелязва, че съгласно неговата практика подобно задължение трябва да се смята за пропорционално, когато доставчикът вече разполага със сведения за поне едно посегателство срещу интересите на съответното лице вследствие от публикация на даден ползвател и с това е потвърден рискът от извършването на други нарушения.

Тъй като обаче преценява, че отнесеният до него спор повдига въпроси за тълкуването на правото на Съюза Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–   в целия свят,

–  в съответната държава членка,

–  на съответния ползвател в целия свят,

–  на съответния ползвател в съответната държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3) Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Решението на съда:

Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), и конкретно член 15, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдилищата на държава членка да могат:

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

петък, 4 октомври 2019 г.

Adidas спечели казус срещу знак с марихуана във Великобритания

Патентното ведомство на Великобритания се произнесе с решение по казус, в който немската компания Adidas иска заличаване на национална марка ADDICTED, заявена за дрехи и търговия.
Срещу тази марка е противопоставенна по-ранна комбинирана марка ADIDAS за същите класове.

Основанията за заличаването са сходство между марките за сходни и идентични марки, наличие на марка с репутация, възползване от репутацията на по-ранната марка, както и опастността за нейното опетняване с оглед състава на заявената марка - листо марихуана придружено от думата "Зависим".

Според Патентното ведомство марките са сходни в средна степен само визуално. Въпреки наличната репутация и сходство на стоките заявената марка не може да причини объркване в потребителите.
По отношение обаче на възползване от репутацията на по-ранната марка и нейното потенциално опетняване, ведомството приема, че е налице такава опастност. Според решението заявената марка може да се възползва недобросъвестно от наличната известност на марката на Adidas особено в случайте на поставянето й върху облекла.
Налице е и възможност за влошаване репутацията на по-ранната марка чрез свързването й с новозаявената, тъй като към момента марихуаната е забранен за ползване продукт, а думата "Зависим" допълнително засилва негативния ефект от възприемането на знака.
С оглед на тези доводи е взето решение за заличаване на марка ADDICTED.

сряда, 2 октомври 2019 г.

Кои са IP супергероите?

Dennemeyer & Associates публикува интересна статия за Lexology, която разглежда по забавен начин опазването на интелектуалната собственост и ролята на различните специалисти в това отношение, наречени IP супергерои. Техните роли са:

"Shadow Hunter" - преследване на нарушители;
"The Visionary" -  проучване на патенти;
"Doctor Inventor" - патентен инжинер;
"The Lawman" - изграждане на патентни стратегии;
"Major Trail" - водене на съдебни дела;
"Captain Europe" - заявяване на патенти;
The Sidekick" - помагане в процеса на заявяване и поддържане на патента;
"The Wonder" - регистрация на търговски марки;
"The Alliance" - консултация и подготовка;

Към тези роли ние бихме добавили и:

"New Stars" - мениджъри нематериални активи управлявани със стратегическа бизнес цел;