понеделник, 23 декември 2019 г.

Весели празници



Intellectual property planet ви пожелава приятно прекарване на предстоящите празници.

Весели празници.

петък, 20 декември 2019 г.

Фолцваген загуби опозиция относно своята марка POLO в Япония

Фолцваген загуби опозиция в Япония срещу словна марка "Car-pollo" заявена за следните класове:

- клас 9 - навигационни апарати (GPS) за превозни средства [бордови компютри]; автомобилни видеорекордери; батерии за превозни средства; устройства за зареждане на акумулатори за моторни превозни средства; електрически брави за превозни средства;

- клас 12 - колесни барове; самолети; плавателни съдове; велосипеди; електрически велосипеди;

- клас 42 - проектиране на автоматични автомобили за шофиране;

Марката е заявена от китайската компания Baidu Online Network Technology Beijing Company Limited.

Срещу тази заявка Фолцваген противопоставя марка POLO регистрирана за клас 12.
Компанията счита, че двете марки са сходни за сходни стоки, като в допълнение изтъква наличната репутация на марка POLO сред потребителите в Япония.

Според патентното ведомство обаче марките не са объркващо сходни. Първата част от новозаявената марка CAR е описателна и с ниска степен на отличителност, тъй като нейният смисъл е ясен за потребителите. Думата POLO пък може да се свърже със спорт на игра с коне.
Ведомството приема че е POLO не е доминиращ елемент в по-късната марка.
Макар марката на Фолцваген е придобила известност на пазара, поради липсата на нужната степен на сходство между знаците, опозицията е отхвърлена.
Източник: Masaki MIKAMI.

сряда, 18 декември 2019 г.

Кога думата "Канабис" не може да бъде регистрирана, като европейска марка?

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑683/18 Santa Conte срещу EUIPO. Делото касае опит за регистрация на следната комбинирана европейска марка:

Посочените класове в заявката са:

- клас 30: „Хлебни изделия, сладкарски изделия, шоколади и десерти; сол, подправки, ароматизатори и подправки (сосове); лед, сладолед, замразен йогурт и сорбети; овкусени сладки“,

- клас 32: „Безалкохолни напитки; бира и пивоварни продукти; препарати за приготвяне на безалкохолни напитки“,

- клас 43: „Ресторантьорски услуги [осигуряване на храни и напитки]“.

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Според ведомството марката е в противоречие с обществените интереси, тъй като може да се възприеме като знак насърчаващ използването на наркотични средства.
Решението е обжалвано.
Според съда:

Думата „канабис“ има три възможни значения. На първо място, думата „cannabis“ насочва към влакнодайно растение, чиято обща организация на пазара е уредена в рамките на Съюза и за чието производство се прилага много стриктно законодателство относно съдържанието на TХК, което не може да надвишава прага от 0,2 %. На второ място, думата „канабис“ насочва към наркотично вещество, забранено в голяма част от държавите членки, към днешна дата мнозинството от тях. На трето място, тя обозначава вещество, чиято възможна терапевтична употреба е в процес на обсъждане.

Според съда EUIPO правилно е преценил, че следва в частност да се определи какво ще е възприятието на съответните потребители с оглед на съвкупността от елементи, съставящи заявения знак). Той приема, че съчетаването във въпросния знак на присъствието на стилизираното изображение на листо от канабис, медиен символ на марихуаната, и на думата „amsterdam“, която насочва към факта, че в град Амстердам има многобройни пунктове за продажба на наркотика, получен от канабис, поради допускането при определени условия на търгуването на последния в Нидерландия, прави много вероятно потребителят да тълкува при обстоятелствата на конкретния случай думата „канабис“ като насочваща към наркотичното вещество, незаконно в „редица страни от Европейския съюз“.

Това тълкуване следва да бъде подкрепено на още по-силно основание, като се има предвид споменаването в заявения знак на думата „store“, обичайно означаваща „бутик“ или „магазин“, така че посоченият знак, чийто доминиращ елемент е думата „канабис“, ще бъде възприет от съответните англоговорящи потребители като означаваща „магазин за канабис в Амстердам“, а от съответните неговорещи английски потребители — като „канабис в Амстердам“, което и в двата случая, подсилено от образа на листата от канабис, медиен символ на марихуаната, представлява ясен и недвусмислен намек за продавания в него наркотичен продукт. Следователно посочените потребители можели да очакват стоките и услугите, търгувани от жалбоподателя, да отговарят на тези, предлагани в подобен магазин.

Жалбоподателят не може да отслаби този извод с аргумента, че ЕКСЗД е пропуснал да разгледа дали освен това разглежданият знак подбужда, банализира или провежда одобрение на използването или на употребата на незаконен наркотичен продукт. Всъщност фактът, че този знак ще бъде възприет от съответните потребители като индикация, че храните и напитките, визирани от жалбоподателя в заявката за регистрация на марка, както и свързаните с тях услуги, съдържат наркотични вещества, незаконни в редица държави членки, е достатъчен, за да се направи изводът, че той е в противоречие с обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент, както правилно е установил апелативният състав, предвид основния интерес, подчертан в точки 74 и 75 по-горе. 
Във всички случаи, при положение че една от основните функции на марката е да установи търговския произход на стоката или услугата, за да даде възможност на потребителя, който закупува обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът му се окаже отрицателен, посоченият знак, тъй като ще бъде възприет по гореописания начин, подбужда имплицитно, но задължително към закупуването на такива стоки и услуги или поне банализира тяхната употреба.

понеделник, 16 декември 2019 г.

Jaguar Land Rover загуби опозиция касаеща логото си в Япония

Jaguar Land Rover загуби опозиция срещу следната заявена национална марка в Япония в клас 12:
Срещу тази марка компанията от Великобритания противопоставя серия от по-ранни фигуративни и комбинирани марки Jaguar:
Според компанията заявената марка е сходна на притежаваните от нея, както поради наличието на изображение на скачащ ягуар, така и поради идентичната първа част от марките JAG.
Патентното ведомство на страната, обаче, приема че заявената и по-ранните марки не са сходни в степен на причинят объркване.
Доводите за общоизвестност на по-ранните марки също са отхвърлени, като не достатъчно доказани.
Източник: Masaki MIKAMI

петък, 13 декември 2019 г.

Картина трансформирана в часовници - казус от Дания

Съдът в Дания се произнесе по дело касаещо авторски права върху произведение използвано за създаване на други произведения.
Казусът касае художникът Tal R, който е автор на следната картина:

Картината е закупена за 90 000 долара от Dann Thorleifsson и Arne Solmunde Leivsgarð, основатели на компанията за часовници Letho.
След това Letho обявява кампания в която участниците ще могат да получат часовници, чиито дисплеи са създадени на база части от въпросната картина.
Според автора на картината, обаче, това представлява използването й по нов начин, което изисква отстъпване на съответинте авторски права.
За Letho това е действие по унищожаване на картината, което според датското законодателство не се приеме за нарушаване на авторските права на автора, след осъществяване на продажбата на произведението.
Според съда този начин на използване на произведението изисква предварително съгласие от автора, тъй като това е нов начин на разпространение на произведението, което се използва за създаване на ново такова.
Източник: WIPR.

сряда, 11 декември 2019 г.

Аргументи и опозиции - становище на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе със становище по дело C‑702/18P  Primart Marek Łukasiewicz срещу EUIPO. Делото касае следното:

На 27 януари 2015 г.  „Primart“ подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз за следният фигуративен знак:

Стоките, за които е заявена регистрация, спадат към клас 30  „Захар, натурални подсладители, сладкарски покрития и пълнежи, пчелни продукти; кафе, чай, какао и техни заместители; лед, сладоледи, замразени кисели млека и сорбета; сол, подправки, ароматизатори и смеси от подправки; печива, сладкарски изделия, шоколад и десерти; обработени зърнени храни, нишестета и стоки от тях, смеси за тестени изделия и кваси; крекери [тънки, сухи бисквити]“.

На 29 април 2015 г. Bolton Cile España, SA подава възражение срещу регистрацията на заявената марка по отношение на всички посочени в предходната точка стоки. Възражението се основава по-специално на испанската марка „PRIMA“, регистрирана на 22 септември 1973 г. под номер 2 578 815 и подновена на 9 април 2013 г., обозначаваща стоки от клас 30, които отговарят на следното описание: „Сосове и смеси от подправки; кафе; чай; какао; захар; ориз; тапиока; саго, заместители на кафе; брашно и зърнени продукти; хляб; бисквити; торти; сладкиши и сладкарски изделия; заледени продукти за ядене; мед; меласа; мая, бакпулвер, сол; горчица; черен пипер; оцет; лед“. В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

На 2 септември 2016 г. отделът по споровете отхвърля възражението изцяло. След подадена от Bolton Cile España жалба, с решение от 22 юни 2017 г.(6) четвърти апелативен състав на EUIPO обаче отменя решението на отдела по споровете, уважава възражението, отказва регистрацията на заявената марка и осъжда Primart да заплати разноските, направени в производствата по възражение и обжалване.

Що се отнася до по-ранната испанска марка, апелативният състав приема, че територията, която е от значение за анализа на вероятността от объркване, е Испания и че съответните потребители са широкият кръг потребители в тази държава членка. След като сравнява знаците, апелативният състав стига до извода, че е налице вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители. В този контекст той отбелязва, че за съответния испански потребител думата „prima“ означава „братовчедка“ или „премиално плащане“. За разлика от това заявената марка нямала смислово значение. Апелативният състав също посочва, че степента на присъщ отличителен характер на по-ранната национална марка е средна. Според него испанският потребител няма да разбере думата „prima“ в смисъл, означаващ ценното качество на нещо, какъвто е случаят на други езици на Европейския съюз (например немски или нидерландски).

Обжалваното съдебно решение и производството пред Съда

На 24 август 2017 г. Primart подава жалба пред Общия съд за отмяна на спорното решение.

На 12 септември 2018 г. Общият съд отхвърля жалбата, като потвърждава изводите на апелативния състав относно наличието на вероятност от объркване между двата знака. В този контекст Общият съд приема доводите на Primart относно твърдения слаб отличителен характер на по-ранната марка за недопустими съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, тъй като не са били представени пред апелативния състав.

В жалбата си пред Съда, подадена на 9 ноември 2018 г., Primart иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, както и спорното решение на четвърти апелативен състав на EUIPO, да осъди EUIPO и Bolton Cile España да заплатят разноските, направени в производствата пред апелативния състав и пред Общия съд, и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда.

Становището на Генералния адвокат:

По мое мнение член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не може да се тълкува в смисъл, че задължава апелативния състав да не извършва проверка на правни или фактически обстоятелства, които, макар да не са изрично изтъкнати от някоя от страните, са неразривно свързани с изтъкнатите от страните обстоятелства.

Например, след като даден въпрос е бил представен пред апелативния състав, от него не може да се очаква да не взема предвид разпоредбите от Регламент № 207/2009, които, макар да не са посочени от страните, са приложими по отношение на случая. По същия начин правните съображения, които апелативният състав трябва да следва, за да отговори на даден въпрос, поставен от страните, може да го задължат да премине чрез различни стъпки. Фактът, че страните може да не са обсъждали една или няколко от тези стъпки, не означава, че апелативният състав не може да ги засегне.

В този контекст съдилищата на Съюза потвърждават, че има редица въпроси, които, макар да не са били обсъждани в доводите на страните, представени в рамките на производство по възражение, все пак следва да бъдат разгледани от EUIPO и следователно могат да бъдат изтъкнати, дори и за първи път, пред Общия съд.

Такъв може да е по-специално случаят с въпросите относно отличителния характер на по-ранната марка, въз основа на които се твърди, че заявената марка води до вероятност от объркване.

Тази констатация не води до нарушение на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд(34), както твърди Bolton Cile España. Представените от Primart доводи относно присъщия отличителен характер на по-ранната марка са свързани с въпрос, който е бил разгледан от апелативния състав, и следователно могат да бъдат надлежно представени пред Общия съд. В спорното решение апелативният състав приема, че по-ранната марка има среден отличителен характер предвид значението на думата „prima“ и начина, по който тази дума ще бъде разбрана от съответните потребители (точки 22 и 27 от спорното решение)(35).

В заключение, основанието за обжалване на Primart, изведено от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, е основателно.

понеделник, 9 декември 2019 г.

"UNITED STATES SEAFOODS" не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑10/19, United States Seafoods LLC, European Union Intellectual Property Office (EUIPO). Делото касае опит за регистрация на следната европейска марка за клас 29 - "Риба; рибни филета “:
EUIPO отказва регистрацията на марката на абсолютни основания, описателност и липса на отличителност. Знакът се състой от думите  UNITED STATES SEAFOODS, които биха се разбрали недвусмислено от потребителите, като морски продукти произведени в САЩ.
Аргументът на заявителя, че марката е отличителна поради наличието на графични елементи - карта и знамето на Америка, са отхвърлени, тъй като те не помагат за създаване на отличителност, напротив водят до допълнително подсказване относно произхода на стоките.
Общият съд потвърждава това решение отхвърляйки жалбата на американската компания.
Този казус е добър пример за това, че макар неотличителни думи да могат да бъдат регистрирани, като търговски марки при наличие на други елементи, тези допълнителни елементи сами по себе си трябва да бъдат достатъчно отличителни.
Източник: Peter Gustav Olson, Lexology.

петък, 6 декември 2019 г.

Европейският съюз се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Европейския съюз към Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход. Спогодбата влиза в сила считано от 26.02.2020.
Тази спогодба позволява регистрация на географски означения в различни старни членки на базата на една заявка. С присъединяването на ЕС към нея, всеки притежател на европейско наименования за произход ще може да кандидатства за международно такова използвайки механизмите на WIPO.
За повече информация тук.

сряда, 4 декември 2019 г.

Обезщетения при налагане на привремени мерки - решение на Европейския съд


Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑688/17 Bayer Pharma AG срещу Richter Gedeon Vegyészeti Gyár Nyrt., Exeltis Magyarország Gyógyszerkereskedelmi Kft., което накратко касае налагането на привремени мерки и евентуалните обезщетения ако тези мерки не са основателни.
Предисторията на делото е следната:

На 8 август 2000 г. Bayer подава до Национална служба за интелектуална собственост, Унгария (наричана по-нататък „Службата“) заявка за патент за фармацевтичен продукт, съдържащ противозачатъчна активна съставка. Службата публикува тази заявка на 28 октомври 2002 г.

Първо Richter, през ноември 2009 г. и през август 2010 г., а след това и Exeltis, през октомври 2010 г., започват да предлагат на пазара в Унгария фармацевтични противозачатъчни продукти (наричани по-нататък „разглежданите продукти“).

На 4 октомври 2010 г. Службата издава патент на Bayer.

На 8 ноември 2010 г. Richter подава до Службата искане за констатиране на липса на нарушение, с което да се установи, че разглежданите продукти не нарушават патента на Bayer.

На 9 ноември 2010 г. Bayer иска от запитващата юрисдикция, Градски съд Будапеща, Унгария, да наложи временни мерки, с които да се забрани на Richter и Exeltis да предлагат разглежданите продукти на пазара. Тези молби са отхвърлени с мотива, че не е доказана правдоподобността на нарушението.

На 8 декември 2010 г. Richter и Exeltis подават до Службата искане за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

На 25 май 2011 г. Bayer подава нови молби за временни мерки до запитващата юрисдикция, която с разпореждания за принудително изпълнение от 11 юли 2011 г., влезли в сила на 8 август 2011 г., забранява на Richter и Exeltis да предлагат на пазара разглежданите продукти, като същевременно им налага задължението за предоставяне на гаранции.

На 11 август 2011 г. Bayer предявява пред запитващата юрисдикция искове срещу Richter и Exeltis за установяване на нарушение. Производствата по тези искове са спрени до произнасянето на окончателно решение в рамките на производството за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Сезиран с жалби от Richter и Exeltis срещу разпорежданията от 11 юли 2011 г., Регионален апелативен съд Будапеща, Унгария отменя тези разпореждания, съответно на 29 септември и на 4 октомври 2011 г., поради процесуални нарушения и връща делото на запитващата юрисдикция.

С определения от 23 януари и 30 януари 2012 г. последната отхвърля молбите на Bayer за постановяване на временни мерки. Приемайки, че Richter и Exeltis са навлезли на пазара в нарушение на патента, запитващата юрисдикция постановява същевременно, че с оглед по-специално на развитието на производството за обявяване на недействителност на патента на Bayer и за оттегляне на равностоен европейски патент, постановяването на такива мерки не може да се счита за пропорционално. С решение от 3 май 2012 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава тези две определения.

С решение от 14 юни 2012 г. Службата частично уважава искането за обявяване на патента на Bayer за недействителен, подадено от Richter и Exeltis. Вследствие на ново искане, подадено от същите, Службата оттегля своето решение от 14 юни 2012 г. и с решение от 13 септември 2012 г. обявява за недействителен този патент в неговата цялост.

С определение от 9 септември 2014 г. запитващата юрисдикция отменя решението на Службата от 13 септември 2012 г. Освен това тя изменя решението на същата от 14 юни 2012 г. и обявява за недействителен патента на Bayer в неговата цялост.

С определение от 20 септември 2016 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава това определение.

На 3 март 2017 г. запитващата юрисдикция слага край на производството за установяване на нарушение между Bayer и Exeltis вследствие на оттеглянето на искането от Bayer.

С решение от 30 юни 2017 г. тя отхвърля окончателно иска за установяване на нарушение, предявен от Bayer срещу Richter, поради окончателното обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Richter — с насрещен иск, предявен на 22 февруари 2012 г. — и Exeltis с иск, предявен на 6 юли 2017 г., са поискали Bayer да бъде осъдено да заплати обезщетение за вредите, които те твърдят, че са претърпели вследствие на временните мерки, посочени в точка 21 от настоящото решение.

Пред запитващата юрисдикция Bayer иска посочените искания да бъдат отхвърлени, като изтъква, че Richter и Exeltis сами са причинили вредите, които твърдят, че са претърпели, като неправомерно и умишлено са пуснали на пазара разглежданите продукти. Следователно съгласно член 340, параграф 1 от Гражданския кодекс те нямат право да искат обезщетение за тези вреди.

В този контекст запитващата юрисдикция преценява по същество, че при липсата в унгарското право на разпоредба, която конкретно урежда положенията, визирани в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, общите правила на Гражданския кодекс относно отговорността и поправянето на вредите трябва да се тълкуват в светлината на тази разпоредба. Тя има съмнения обаче, на първо място, относно обхвата на правилото, съдържащо се в член 9, параграф 7 от тази директива, и се пита в частност дали тази разпоредба се ограничава само до това да гарантира на ответника правото на обезщетение, или определя и съдържанието на това право. На второ място, тя се пита дали член 9, параграф 7 от посочената директива съставлява пречка за това националният съд, прилагайки разпоредба на гражданското право на държава членка, да определи каква е била ролята на ответника в настъпването на вредата.

При тези обстоятелства Градски съд Будапеща решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?

2)  В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?“.

Решението на съда:

Член 9, параграф 7 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, и по-конкретно понятието „подходящо обезщетение“, съдържащо се в тази разпоредба, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че не следва да се обезщетява лице за вредите, които то е претърпяло вследствие на факта, че не е действало, както като цяло може да се очаква от всяко лице с цел да избегне или намали своята вреда, и които при обстоятелства като тези по делото в главното производство мотивират съда да не осъжда лицето, поискало постановяването на временни мерки, да поправи вредите, причинени от тези мерки, въпреки че патентът, въз основа на който са били поискани и постановени такива, впоследствие е бил обявен за недействителен, при условие че тази правна уредба позволява на съда надлежно да вземе предвид всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за целите по-специално на проверката дали заявителят не е извършил злоупотреба с посочените мерки.

понеделник, 2 декември 2019 г.

Piaggio загуби съдебно дело пред Общия съд на ЕС относно дизайн на скутери

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑219/18 Piaggio срещу EUIPO. Делото касае регистрирани от китайска компания през 2010 години европейски дизайни за следните скутери:

През 2014 година, италианската компания Piaggio, производител на известните скутери Веспа, подава искане за заличаване на този дизайн на база липса на новост и оригиналност изтъквайки своите собствени скутери и наличните регистрирани дизайни и търговски марки за тях.

EUIPO отхвърля искането, с довода че по-късните дизайни създават различно цялостно впечатление в потребителите в сравнение с това от по-ранните такива.
Решението е обжалвано.
Общият съд потвърждава позицията на EUIPO. Според съда:

На първо място, трябва да се отбележи, най-напред, че жалбоподателят няма основание да твърди, че фактът, че процесните промишлени дизайни имат няколко общи елемента и като цяло много подобна форма, води до извода, че оспорваният промишлен дизайн създава общо впечатление за „дежавю“ при съпоставяне с по-ранния промишлен дизайн.

Всъщност, както правилно отбелязва апелативният състав, докато в оспорвания промишлен дизайн преобладават главно ъгловатите линии, в по-ранния промишлен дизайн линиите са по-скоро заоблени. Процесните промишлени дизайни създават съответно противоположни впечатления у информирания потребител, на когото се приписват особена бдителност и чувствителност, по-специално към дизайна и естетическите качества на съответните продукти.

От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав не е допуснал грешка в преценката в обжалваното решение, че оспорваният и по-ранният промишлен дизайн създават различни общи впечатления у информирания потребител, и като е заключил, че оспорваният промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 спрямо по-ранния.

По отношение на противопоставените марки, съдът счита, че:

От всичко изложено дотук следва, че поради, от една страна, създаваното от по-ранната марка цялостно визуално впечатление, което е различно от създаваното от оспорвания промишлен дизайн, и от друга страна, значението, което естетичните качества имат за избора му, средният потребител, който проявява висока степен на внимание, няма да допусне, че в оспорвания промишлен дизайн е използвана по-ранната марка въпреки идентичността на съответните продукти.