петък, 31 август 2018 г.

Доставчици на услуги и тяхната отговорност - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/17 Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A. срещу Deepak Mehta. Делото касае следното:

SNB-REACT е организация, установена в Амстердам (Холандия), осъществяваща колективно представителство на притежатели на марки.

Тя предявява пред Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) иск срещу г‑н Mehta за преустановяване на нарушаването на правата на десет от членовете ѝ, за недопускане на бъдещи нарушения и за осъждането на г‑н Mehta да заплати обезщетение за причинените вреди.

В подкрепа на този иск SNB-REACT изтъква, че г‑н Mehta е регистрирал имена на интернет домейни, които неправомерно използвали знаци, идентични на марки, притежавани от членовете ѝ, както и уебсайтове, от които неправомерно се продавали стоки, обозначени с такива знаци. Освен това SNB-REACT заявява, че г‑н Mehta притежавал IP адреси, съответстващи на посочените имена на домейни и сайтове. Накрая тя поддържа, че г‑н Mehta носи отговорност поради неправомерното използване на разглежданите знаци от посочените имена на домейни и сайтове, за което е бил многократно уведомяван.

В своя защита г‑н Mehta твърди, че нито е регистрирал посочените от SNB-REACT имена на домейни и уебсайтове, нито е използвал по какъвто и да е начин знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки. Освен това, като признава, че е притежател на 38 000 IP адреса, той отбелязва, че само ги е отдал под наем на две дружества — трети лица. Накрая посочва, че предвид тази дейност той трябвало да бъде считан единствено за доставчик на достъп до електронна съобщителна мрежа, както и за преносител на информация.

Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) отхвърля иска на SNB-REACT, като на първо място приема, че организацията няма право да предяви от свое име иск за защита на правата на своите членове и за обезщетение за причинените с нарушението на тези права вреди. В това отношение посочената юрисдикция установява, че самата SNB-REACT не притежава права върху визираните в иска ѝ марки, след което приема, че член 601, параграф 2 от Закона за марките трябва да бъде тълкуван в смисъл, че подобна организация няма право на иск, освен за целите на представителството на своите членове.

На второ място, Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) счита, че представените от SNB-REACT доказателства позволяват да се приеме, че г‑н Mehta е притежател на IP адреси, свързани с имената на интернет домейни, които неправомерно използват знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки, както и с уебсайтове, които неправомерно продават стоки, обозначени с такива знаци. За сметка на това същият приема, че тези доказателства не установяват нито че г‑н Mehta е притежател на тези имена на домейни и на тези уебсайтове, нито че самият той е използвал неправомерно разглежданите знаци. С оглед на тези съображения посочената юрисдикция стига до заключението, че съгласно член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество г‑н Mehta не може да носи отговорност за неправомерната дейност на лица, използващи посочените имена на домейни и сайтове.

Във въззивната си жалба до Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) SNB-REACT поддържа, от една страна, че член 601, параграф 2 от Закона за марките може да се тълкува в смисъл, че разпоредбата предоставя на организация за колективно представителство правото от свое име да предяви иск за защита на правата и интересите на своите членове. От друга страна, първоинстанционният съд неправилно изключил всякаква отговорност на г‑н Mehta за предоставените от него услуги на лица, които използват имена на домейни и уебсайтове в рамките на дейност за онлайн продажба на фалшифицирани стоки. Всъщност предвиденото в член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество ограничаване на отговорността се отнасяло за доставчиците на услуги, чиято роля се ограничавала до неутрални посредници, но не и за такива като г‑н Mehta, които знаят за наличието на нарушения на правата върху интелектуална собственост и изпълняват активна роля в извършването им.

В акта си за преюдициално запитване Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) посочва, че с оглед на тези доводи и съмненията, които изпитва относно съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза, е необходимо преюдициално заключение на Съда по два въпроса.

На първо място, Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) иска да се установи дали на организация като SNB-REACT не трябва да бъде предоставено право да предяви от свое име иск за защита на правата и интересите на своите членове. Поради това той моли Съда да тълкува член 4, буква в) от Директива 2004/48, за да му даде възможност да вземе обосновано решение при определяне на обхвата в главното производство на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с член 601, параграф 2 от Закона за марките.

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали г‑н Mehta може да носи отговорност, дори да не е използвал знаци в нарушение на правата, притежавани от членовете на SNB-REACT, при условие че той е предоставял услуги на лица, които експлоатират имената на домейни и уебсайтовете, използващи неправомерно такива знаци, като им е отдавал под наем IP‑адресите, които притежава, по начин, позволяващ им да действат анонимно. Той посочва също, че отговорът на този въпрос зависи от смисъла на членове 12—14 от Директива 2000/31, които са транспонирани във вътрешното право с членове 8—10 от Закона за услугите на информационното общество.

При тези обстоятелства Тallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4, буква в) от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признават организациите за колективно представителство на притежатели на марки за лица, които имат право от свое име да търсят прилагане на средства за защита по отношение на правата на притежателите на марки в случай на нарушение на тези права и да предявяват от свое име искове пред съдилищата във връзка с правата на притежатели на марки?

2) Следва ли членове 12, 13 и 14 от Директива [2000/31] да се тълкуват в смисъл, че като доставчик на услуги по смисъла на тези разпоредби, по отношение на който се прилагат предвидените в тези разпоредби ограничения на отговорността, следва да се разглежда и доставчик на услуга, която се състои само в регистрирането на IP адреси и в способстването по този начин на анонимното свързване на тези адреси с имена на домейни, както и в отдаването под наем на тези IP адреси?“.

Решението на съда:

1) Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки като тази по главното производство правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя активна процесуална легитимация за целта, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)  Членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), трябва се тълкуват в смисъл, че предвидените с тях ограничения на отговорността са приложими спрямо доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имената на домейни в интернет, каквато е разглежданата в главното производство, стига тази услуга да спада към някоя от категориите услуги, посочени в тези членове, и да отговаря изцяло на съответните условия, доколкото дейността на такъв доставчик има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че той няма нито познанията, нито контрола върху пренасяната или съхранявана от клиентите му информация и не изпълнява активна роля, позволявайки им да оптимизират дейността си, свързана с онлайн продажби, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.


сряда, 29 август 2018 г.

Какво трябва да знаем за опозициите срещу търговски марки?

Широко разпространено е мнението, че ако искаш да защитиш своята марка трябва да я регистрираш в Патентно ведомство. Това е напълно вярно но защитата на една марка не приключва дотук. Защо?
Причината е факта, че законодателствата в повечето страни по света не предвиждат Патентните ведомства да спират идентични или сходни нови марки на вече регистрирани такива, както беше в миналото.
В момента тази задача е прехвърлена на самите притежатели на регистрирани марки. Това означава, че всеки собственик на регистрирана марка трябва да проверява на регулярна база бюлетините с нови заявки за марки публикувани от Патентно ведомство и в случай на поява на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки и услуги да подаде опозиция срещу нея. 
По този начин притежателят на регистрираната марка ще може да спре регистрацията на новата марка, в противен случай тя ще бъде регистрирана, а последващите варианти за нейното заличаване и спиране могат да бъдат по-скъпи и времеетнемащи.

Какво да направите ако сте притежатерл на регистрирана марка? Вариантите са два:

1. Да следите бюлетините на Патентно ведомство сами - трябва да имате предвид, че  докато идентичността на марки и стоти и услуги може да оцените сами (марка Х за стоки У е марка Й за стоки У), то тяхното сходство е доста по-сложна материя изискваща задълбочени познания относно законодателството и съдебната практика;
2. Може да се абонирате за различни софтуерни решения, които ще ви сигнализират при появата на идентична или сходна марка, след което може да обсъдите резултатите със специалист по интелектуална собственост.

При всеки случай обаче проактивната роля при мониторингът на марките и подаването на навременни опозиции е ключов фактор при защитата на всяка регистрирана марка.

понеделник, 27 август 2018 г.

Европейският съд излезе с тълкувателно решение относно сертификати за допълнителна закрила на лекарствените продукти

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑121/17, Teva UK Lt срещу Generics (UK) Ltd. Делото касае следното:

Gilead е фармацевтично дружество, което пуска на пазара антиретровирусен лекарствен продукт под наименованието „TRUVADA“, предназначен за лечение на пациенти, заразени с вируса ХИВ. Този лекарствен продукт съдържа две активни съставки — тенофовир дизопроксил (наричана по-нататък „ТД“) и емтрицитабин, които имат комбинирано действие при лечението. За него има разрешение за пускане на пазара (наричано по-нататък „РПП“), издадено на 21 ноември 2005 г. от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

Gilead е притежател на европейски патент (UK) EP 0 915 894 (наричан по-нататък „разглежданият основен патент“). Заявлението за патент, подадено на 25 юли 1997 г., се ползва с приоритетна дата — по смисъла на член 88 от ЕПК — до 26 юли 1996 г. Европейското патентно ведомство (ЕПВ) издава патента на 14 май 2003 г., а срокът му е изтекъл на 24 юли 2017 г. От съдържащото се в посочения патент описание на изобретението е видно, че като цяло патентът обхваща съвкупност от молекули, полезни за терапевтичното лечение на различни вирусни инфекции при хората или животните, и по-специално на ХИВ.

Това описание разкрива редица фармацевтични формули, които могат да се използват за претендираните съединения, без да се посочват специално конкретни съединения или конкретна употреба на тези съединения. Сред претендираните съединения, ТД е изрично заявено в претенция 25 от разглеждания основен патент.

В това описание се посочва също че тези съединения могат да се комбинират евентуално с „други терапевтични съставки“. Изразът „други терапевтични съставки“ обаче не е дефиниран, нито обяснен в разглеждания основен патент.

 В това отношение претенция 27 от разглеждания основен патент гласи:

„Фармацевтичен състав, който съдържа съединение, съответстващо на една от претенции 1—25, заедно с фармацевтично приемлив носител, и евентуално други лекарствени съставки“.

През 2008 г. въз основа на претенция 27 от разглеждания основен патент и на издаденото РПП Gilead получава СДЗ (наричан по-нататък „разглежданият СДЗ“). Този СДЗ се отнася за „съединение, съдържащо [ТД], евентуално под формата на одобрени от фармакологията сол, хидрат, тавтомер или солват, и емтрицитабин“.

В акта за преюдициално запитване се посочва, че няма доказателства, че към приоритетната дата на разглеждания основен патент емтрицитабинът е бил ефикасен агент за лечение на ХИВ при хора, известен на специалистите в областта. Европейската агенция по лекарствата одобрява емтрицитабина едва през 2003 г.

Жалбоподателите в главното производство, които искат да пуснат на британския пазар генерични версии на „TRUVADA“, подават жалба пред запитващата юрисдикция, High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), с която оспорват валидността на разглеждания СДЗ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите в главното производство изтъкват, че СДЗ не отговаря на условията по член 3, буква a) от Регламент № 469/2009. Те припомнят, че съгласно решение от 24 ноември 2011 г., Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), за да отговаря на предвидените в тази разпоредба изисквания, съответният продукт трябва „да е посочен в текста на претенциите“. Когато продуктът е включен във функционална дефиниция на съответната претенция, тази претенция трябва — съгласно формулировката, използвана от Съда в решение от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835) — имплицитно, но по необходимост да се отнася конкретно до разглеждания продукт. Според жалбоподателите в главното производство обаче емтрицитабинът не е посочен в текста на претенция 27 от разглеждания основен патент, а използваният в текста на тази претенция израз „други терапевтични съставки“ не определя никакво активно вещество, нито структурно, нито функционално. Следователно не можело да се счете, че комбинацията ТД/емтрицитабин е защитена с основен патент, който е в сила, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009.

За разлика от това Gilead поддържа по същество, че за да се установи дали е изпълнено условието по член 3, буква a) от Регламент № 469/2009, е необходимо и достатъчно съответният продукт да попада в обхвата на закрила на поне една претенция от основния патент. Изразът „други терапевтични съставки“, използван в претенция 27 от разглеждания основен патент, обаче имплицитно, но по необходимост се отнасял до емтрицитабин съгласно решение от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835). Следователно комбинацията ТД/емтрицитабин отговаряла на условието, предвидено в този член.

Запитващата юрисдикция счита, че въпреки съдебните решения, постановени от Съда относно тълкуването на член 3, буква a) от Регламент № 469/2009, смисълът на тази разпоредба остава неясен.

Безспорно от практиката на Съда недвусмислено следвало, че изразът „продукт защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 не препраща към правилата относно установяването на нарушения, а относно обхвата на закрилата. Освен това от точка 28 от решение от 24 ноември 2011 г., Medeva (C‑322/10, EU:C:2011:773), следвало, че за да се счете, че са „защитени с основен патент“ по смисъла на тази разпоредба, активните съставки трябва да са посочени в текста на претенциите на съответния патент.

Решения от 12 декември 2013 г., Actavis Group PTC и Actavis UK (C‑443/12, EU:C:2013:833), от 12 декември 2013 г., Eli Lilly and Company (C‑493/12, EU:C:2013:835), и от 12 март 2015 г., Actavis Group PTC и Actavis UK (C‑577/13, EU:C:2015:165), обаче оставяли впечатлението, че принципите, описани в предходната точка, не са достатъчни, за да се установи дали „един продукт е защитен с основен патент“, а трябвало да се вземат предвид също „предметът на изобретението, за което е издаден патентът“ или „същинската изобретателска стъпка“. Според запитващата юрисдикция обаче тази съдебна практика не показвала ясно дали тези изисквания са приложими за тълкуването на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009.

Освен това според запитващата юрисдикция в различните държави членки са предвидени различни решения относно възможността за получаване на СДЗ за комбинацията ТД/емтрицитабин, разглеждана в главното производство, и по-общо, относно тълкуването на член 3, буква a) от Регламент № 469/2009.

При тези обстоятелства High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, Patents Court (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?“.

Решението на съда:

Член 3, буква а) от Регламент (EО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, съставен от няколко активни съставки с комбинирано действие, е „защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на тази разпоредба, когато, макар комбинацията от съставляващите го активни съставки да не е посочена изрично в претенциите от основния патент, претенциите по необходимост се отнасят конкретно до тази комбинация. За тази цел, от гледна точка на специалист в областта и въз основа на състоянието на техниката към датата на подаване на заявката за основния патент или към приоритетната дата:

–  комбинацията от тези активни съставки трябва по необходимост — с оглед на описанието и чертежите към този патент — да попада в предмета на изобретението, за което е издаден патентът, и

–  всяка от тези активни съставки трябва да може да бъде конкретно идентифицирана въз основа на съвкупността от данните, разкрити с патента.

петък, 24 август 2018 г.

Apple загуби казус със Swatch в Сингапур

Apple се провали в това да спре марка ‘Tick different’ заявена от швейцарската компания Swatch в Сингапур за класове 9 и 14.
Опозицията е подадена на база по-ранна марка  ‘Think different’ притежание на Apple за клас 9. От компанията претендира наличие на объркващо сходство между марките и недобросъвестно заявяване на марката на Swatch, която черпи от репутацията на тази на Apple.
Според патентното ведомство на Сингапур обаче марките не са сходни поради разликите в значението на първата им част Tick и Think. В допълнение част от стоките също не са сходни.
Източник: WIPR.

Кратки IP новини

1. Използване на търговски марки в търсещата функция на Amazon - нарушение на права или не?  За повече информация тук. 

2. Приказка за две марки. За повече информация тук. 

3.Kraków Intellectual Property Law Summer School, 17.09.2018, Krakow, Poland. За повече информация тук. 


сряда, 22 август 2018 г.

Промени в законодателството за защита на марки в Мексико

Считано от 10.08.2018 влизат в сила промени в законодателството за защита на търговски марки в Мексико. Според промените:

- Регистрацията на нетрадиционни марки ще бъде възможна;
- Писмата за съгласие и споразуменията за търговски марки ще бъдат приемани от Патентното ведомство на страната;
- Откази на база липса на отличителност ще могат да бъдат преодолявани чрез доказване на придобита отличителност;
- Патентното ведомство ще се произнася по подадени опозиции срещу регистрация на търговски марки;
- Всички действия на ведомството ще бъдат публикувани в официалният му бюлетин;
- Ще има възможност за 10% намаляване на таксите за заявки на марки при онлайн заявяване;

В допълнение за всички новозаявени марки ще се иска декларация за тяхното реално използване след третата година от регистрацията им.
Освен това вече няма да бъде възможно заявяването на марки за широк кръг от стоки, те ще трябва да бъдат специфицирани внимателно.

Източник: Source:  Bernardo Herrerias Franco, Alfredo Pineda Nieto и Valentina Schmid (Hogan Lovells) за Lexilogy.

понеделник, 20 август 2018 г.

Брой 4 на WIPO Magazine


WIPO публикува брой 4 на своето списание WIPO Magazine. В броя може да откриете следното:

- GII 2018: energizing the world with innovation
- COCOpyright and the value of moral rights
- The role of IP rights in the fashion business: a US perspective
- Strengthening Africa’s audio-visual sector: market intelligence is critical
- Ethics, technology and the future of humanity

Повече информация може да откриете тук.

петък, 17 август 2018 г.

Нови такси за международни марки таргетиращи Южна Корея

WIPO съобщава за промяна на индивидуалните такси платими при посочване на Южна Корея в заявки за международни марки. Новите такси, които влизат в сила от 07.09.2018 са както следва:

сряда, 15 август 2018 г.

Инвазия от Латинска Америка относно бази данни за интелектуална собственост

За тези от нас, които са заинтересувани от проучвания за заявени и регистрирани търговски марки и промишлени дизайни, EUIPO съобщава добрата новина за присъединяването на Уругвай към общата база данни за марки TMView и тази за дизайни DesignView. От друга страна Хондурас се присъединява към Design View.
В допълнение Ел Салвадор и Хондурас се присъединяват към TMClass базата, касаеща хармонизацията на класифицирането на стоки и услуги за целите на регистрация на търговски марки.

понеделник, 13 август 2018 г.

Conor McGregor с нов IP двубой на европейска сцена

Conor McGregor се сблъска с нов двубой на арената на интелектуалната собственост. Този път казусът касае опозиция подадена от компанията за спортни стоки Champion срещу заявени марки THE CHAMP CHAMP от страна на MMA боеца.
Това не е първият случай в който Conor McGregor има проблем с прегистрацията на свои марки. Преди време той заяви и европейски марки MYSTIC MAC и I AM BOXING срещу които също има опозиции.
Причината за тези опозиции е от една страна характера на марките, които включват широко използвани думи, а от друга страна особеностите при регистрация на европейски марки. Както е известно когато заявиш такава марка трябва да имаш предвид, че срещу нея могат да бъдат подавани опозиции не само от притежатели на по-ранни европейски марки но и от притежатели на по-ранни национални марки от всяка държава членка на ЕС, а те са 28 към днешна дата.
Това увеличава сериозно рисковете от опозиции и прави изключително важно изграждането на предварителна стратегия и проучване за шансовете за успех.
Източник: Josh H. Escovedo (The IP Law blog)

четвъртък, 9 август 2018 г.

Неразрешено използване на снимки в училищен сайт представлява нарушаване на авторското право - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑161/17 Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff, което касае следното:

Ищецът, г‑н Renckhoff, сезирал Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), е фотограф. Stadt Waltrop (град Валтроп, Германия), който първоначално е бил ответник в първоинстанционното производство, но вече не е страна по спора в главното производство, управлява Gesamtschule de Waltrop (средно общообразователно училище във Валтроп, наричано по-нататък „училището“). Провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), също ответник в първоинстанционното производство, осъществява контрол върху училището и е работодател на преподавателите в него.

Считано от 25 март 2009 г., на уебсайта на училището може да се консултира реферат, изготвен от негова ученичка в рамките на предлагано в това училище езиково занятие, в който с цел онагледяване е поместена направена от г‑н Renckhoff фотография (наричана по-нататък „фотографията“), която тази ученичка е изтеглила от уебсайт, посветен на пътувания (наричан по-нататък „уебсайтът за пътувания“). Фотографията се е намирала на последния сайт без ограничителна мярка, възпрепятстваща изтеглянето ѝ от интернет. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт.

Г‑н Renckhoff изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет. Той иска също тази провинция да му плати сумата от 400 EUR като обезщетение.

След частично уважаване на иска на г‑н Renckhoff Провинция Северен Рейн-Вестфалия е осъдена да премахне фотографията от училищния уебсайт и да плати сумата от 300 EUR, ведно с лихвите.

Двете страни обжалват това решение пред Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия), който приема по-конкретно че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет преди процесните действия, тъй като възпроизвеждането на фотографията на сървъра и последващото ѝ предоставяне на публично разположение на училищния уебсайт са довели до „отделяне“ от първоначалната публикация на уебсайта за пътувания.

Сезирана с ревизионна жалба, запитващата юрисдикция счита, че изходът на този спор зависи от тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. По-специално тази юрисдикция се съмнява, че е изпълнено въведеното от съдебната практика изискване, съобщаването на засегнатата публика да е било направено пред „нова“ публика.

При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.
Image: Javier Quesada on Unsplash.

сряда, 8 август 2018 г.

Модният бранд Mango загуби марков сблъсък във Великобритания

Andrew McWhirter (Brodies LLP ) съобщава за Lexology относно загубена опозиция от Mango във Великобритания.
Казусът касае заявена национална марка YANGO за сходни и идентични стоки на тези регистрирани под марки Mango, включително и дрехи и облекло.
Опозицията е подадена на основание наличие на по-ранни сходни марки Mango, които са с придобита репутация в страната.
Според UKIPO обаче марките не са объркващо сходни. Основата причина за това е разликата в началото на марките Y и M и липсата на смислово сходство. От една страна Mango е вид плод, а от друга YANGO няма конкретен смисъл. Макар да има визуално и фонетично сходство в средна степен те не могат да преодолеят разликите в марките.
Най-вероятно казусът ще бъде обжалван но така или иначе той е показателен за трудността при защитата на подобни марки дори и те да бъдат известни сред потребителите.

понеделник, 6 август 2018 г.

Дебрандиране, ребрандиране и използване на марка в ЕС - случаят Мицубиши

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑129/17, Mitsubishi Shoji Kaisha Ltd срещу Duma Forklifts NV, което касае следното:

Mitsubishi, установено в Япония, е притежател на следните марки (наричани по-нататък „марките „Mitsubishi“):

– словна марка на Европейския съюз „MITSUBISHI“, регистрирана на 24 септември 2001 г. под номер 118042, по-конкретно за стоки от клас 12 от ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., сред които пътнически автомобили, електрически превозни средства и вилични кари високоповдигачи,

– фигуративна марка на Европейския съюз, изобразена по-долу, регистрирана на 3 март 2000 г. под номер 117713, по-конкретно за стоки от клас 12 от същата спогодба, сред които пътнически автомобили, електрически превозни средства и вилични кари високоповдигачи,


–  словна марка на Бенелюкс „MITSUBISHI“, регистрирана на 1 юни 1974 г. под номер 93812, по-конкретно за стоки от клас 12, сред които автомобили и сухопътни превозни средства, и от клас 16, сред които книги и печатни произведения,

–  фигуративна марка на Бенелюкс „MITSUBISHI“, регистрирана на 1 юни 1974 г. под номер 92755 за стоки от клас 12, сред които превозни средства и сухопътни превозни средства, и за стоки от клас 16, сред които книги и печатни произведения, идентична с фигуративната марка на Европейския съюз.

MCFE, установено в Нидерландия, притежава изключително право да произвежда и да пуска на пазара в ЕИП вилични кари високоповдигачи, носещи марките „Mitsubishi“.

Duma, установено в Белгия, е с основен предмет на дейност покупко-продажба в световен мащаб на нови и употребявани вилични кари високоповдигачи. Дружеството предлага за продажба и собствени вилични кари високоповдигачи с наименованията „GSI“, „GS“ или „Duma“. Дружеството е било официален поддистрибутор на вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“ в Белгия.

GSI, също установено в Белгия, е свързано с Duma, с което има обща администрация и седалище. GSI произвежда и ремонтира вилични кари високоповдигачи, които наред с резервните части за тях внася и изнася на едро на световния пазар. Дружеството ги приспособява към действащите в Европа стандарти, като им поставя собствени серийни номера и ги доставя на Duma с декларации на ЕС за съответствие.

Съгласно акта за преюдициално запитване, в периода от 1 януари 2004 г. до 19 ноември 2009 г. Duma и GSI са осъществявали паралелен внос в ЕИП на вилични кари високоповдигачи от марките „Mitsubishi“ без съгласието на притежателя на посочените марки.

След 20 ноември 2009 г. Duma и GSI закупуват от дружество от групата Mitsubishi извън ЕИП вилични кари високоповдигачи, които въвеждат на територията на ЕИП и поставят под режим на митническо складиране. След това те премахват всички поставени върху стоките идентични с марките „Mitsubishi“ знаци, извършват необходимите промени, за да ги приведат в съответствие с действащите в Европейския съюз стандарти, и заместват идентификационните табели и серийните номера, като поставят собствените си знаци. Впоследствие ги внасят и продават в ЕИП и извън него.

Mitsubishi и MCFE предявяват искове пред Rechtbank van koophandel te Brussel (Търговски съд Брюксел, Белгия), целящи да бъде разпоредено преустановяването на тези действия. След като исковете им са отхвърлени с решение от 17 март 2010 г., те обжалват същото по въззивен ред пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) и искат забрана както на паралелната търговия на вилични кари високоповдигачи, обозначени с марките „Mitsubishi“, така и на вноса и продажбата на вилични кари високоповдигачи, върху които са били премахнати идентичните с тези марки знаци и са били поставени нови знаци.

Пред тази юрисдикция Mitsubishi твърди, че премахването на знаците и поставянето на нови върху вилични кари високоповдигачи, закупени извън ЕИП, премахването на идентификационните табели и серийни номера и вносът, както и продажбата на вилични кари високоповдигачи в ЕИП, нарушавало правата му, предоставени от марките „Mitsubishi“. По-конкретно заявява, че премахването на идентичните с тези марки знаци без негово съгласие заобикаляло правото на притежателя на марката да осъществи контрол върху първото пускане на пазара в ЕИП на стоките, обозначени с тази марка, и засягало функциите на марката за указване на произход и качество, както и за инвестиции и реклама. В този смисъл отбелязва, че въпреки това премахване, виличните кари високоповдигачи „Mitsubishi“ оставали разпознаваеми за потребителя.

Duma и GSI по-специално поддържат, че следвало да бъдат възприемани като производители на виличните кари високоповдигачи, които закупуват извън ЕИП, тъй като извършвали промени за привеждането им в съответствие с правната уредба на Съюза и следователно имали право да поставят върху тях свои собствени знаци.

Запитващата юрисдикция е приела, че паралелният внос в ЕИП на вилични кари високоповдигачи, обозначени с марките „Mitsubishi“, нарушава правото на марките и е уважила жалбите на Mitsubishi и на MCFE. По отношение на вноса и пускането на пазара в ЕИП, считано от 20 ноември 2009 г., на вилични кари високоповдигачи „Mitsubishi“, произхождащи от страна, не-членка на ЕИП, върху които са били премахнати идентичните на марките „Mitsubishi“ знаци и поставени нови знаци, тя подчертава, че Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали действия като осъществените от Duma и GSI представляват използване, което притежателят на марката може да забрани, като посочва, че практиката на Съда дава основания за положителен отговор на този въпрос.

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) a)  Обхващат ли член 5 от Директива 2008/95 и член 9 от Регламент № 207/2009 правото на притежателя на марка да се противопоставя на това без негово съгласие трето лице да премахва всички поставени върху стоките идентични с марките знаци (de-branding) [размаркиране], когато става въпрос за стоки, като поставените под режим на митническо складиране, които все още не са пуснати на пазара в [ЕИП], и премахването е извършено с цел внос или пускане на пазара на стоките в [ЕИП]?

б) Зависи ли отговорът на първия въпрос, буква a) от това дали стоките се внасят или пускат на пазара в [ЕИП] под поставен от това трето лице собствен отличителен знак (re-branding) [премаркиране]?

2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че по външния вид или модела така внесените или пуснати на пазара стоки все още се идентифицират от средния потребител като произхождащи от притежателя на марката?“.


Решението на съда:

Член 5 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на това без негово съгласие трето лице да премахва всички идентични на тази марка знаци и да поставя други знаци върху стоките, намиращи се под режим на митническо складиране, както в главното производство, с цел вноса или пускането им на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП), където все още не са били предмет на продажба.
Image: Tama66 on Pixabay.

петък, 3 август 2018 г.

Кратки IP новини

1. Зелени технологии и възобновяема енергия - иновации и патентоване, 20.11.2018, Осло. За повече информация тук. 

2. Да знаеш как да зищитиш ноу-хауто си. За повече информация тук.

3.Philips срещу ASUS & HTC. За повече информация тук.

сряда, 1 август 2018 г.

Канада се присъедини към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни

WIPO информира за присъединяването на Канада към Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни. Това прави страната 55 държава членка на спогодбата, която влиза в сила от 05.11.2018г.
Както е известно Хагската спогодба позволява международно заявяване на защита на дизайни чрез подаване на една заявка с посочване на държавите в които се желае закрилата.
Това е поредната стъпка на Канада към улясняване на международните заявители на обекти на интелектуална собственост, след присъединяването й към Мадридския протокол за международна регистрация на марки.