понеделник, 28 март 2022 г.

Чия е тежестта при доказване реалното използване на търговска марка?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑183/21 Maxxus Group GmbH & Co. KG срещу Globus Holding GmbH & Co. KG.

Делото касае най-общо въпросът чия е тежеста при доказване реално използване на търговска марка. Предосторията е следната:

Globus е притежател на словната марка „MAXUS“. През юли 1996 г. тази марка е регистрирана в Германската служба за патенти и марки за редица стоки от класове 1—9 и 11—34.

Освен това Globus е притежател на следната фигуративна марка, регистрирана през май 1996 г. в Германската служба за патенти и марки за стоки от класове 1—9 и 11—34:

На 28 ноември 2019 г. Maxxus сезира Областен съд Саарбрюкен, Германия, който е запитващата юрисдикция, с искане по същество да бъдат отменени правата на Globus върху посочените в точки 13 и 14 от настоящото решение марки поради неизползване.

В подкрепа на искането си Maxxus изтъква, че през последните пет години Globus не е използвало тези марки по начин, който да гарантира запазването на правата му върху тях. Maxxus заявява, че е извършвало онлайн търсене, включително на уебсайта на Globus, което не е предоставило никакви данни за такова използване. При въвеждането на думата „MAXUS“ в приложението за вътрешно търсене на уебсайта на Globus се появяват два резултата, които се отнасяли до магазин за напитки във Фрайласинг (Германия), стопанисван от свързано с Globus дружество. От направените в интернет проучвания обаче било видно, че продаваните от последното дружество напитки са обозначени не с марката „MAXUS“, а с други марки на трети производители. Това се потвърждавало от проучвания, извършени във въпросния магазин от детективска агенция, упълномощена от Maxxus.

Globus оспорва тези твърдения и посочва, че е използвало двете разглеждани марки по начин, който гарантира запазването на правата му върху тях.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Федерален върховен съд, Германия в производство по отмяна на марка поради неизползване следва да се прави разграничение между задължението за излагане на факти  и тежестта на доказване. Що се отнася до изложението на фактите, ищецът е длъжен да изложи по обоснован начин обстоятелствата, които доказват, че марката не е била използвана. Поради това тази страна трябва със собствени средства да извърши разследване, позволяващо да се установи дали притежателят е използвал съответната марка по такъв начин, че да гарантира запазването на правата си. Тъй като по принцип ищецът не познава търговския процес на притежателя на марката, последният би могъл да има задължение за така нареченото „вторично“ изложение на фактите. Що се отнася до тежестта на доказване на неизползването, тя се носи от ищеца.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че след постановяването на решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari (C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854, т. 82), в което Съдът постановява, че притежателят на марка носи тежестта да докаже, че тази марка е била „реално използвана“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95, посочената по-горе практика на Федерален върховен съд относно доказателствената тежест вече не е защитима. Тя счита обаче, че остава открит въпросът дали националното право може да продължи да възлага на ищеца задължението за излагане на фактите. Според нея на този въпрос трябва да се отговори утвърдително.

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява разграничението в германското право между задължението за излагане на фактите и тежестта на доказване. Задължението за излагане на фактите налага на страната да изложи своите твърдения възможно най-конкретно, с риск да загуби процеса, ако не изпълни това задължение. Германското процесуално право възлага на ответника вторично задължение за излагане на факти. Всяка от страните е длъжна да направи проучвания в собствената си сфера на дейност. Тези различни тежести и задължения са разграничават от тежестта на доказване. Задължението за излагане на фактите се различава от тежестта на доказване в смисъл, че всяка страна е длъжна да представи фактите, които са ѝ известни или които могат да бъдат проучени, като положи разумни усилия.

Запитващата юрисдикция счита, че правото на Съюза, и по-специално Директива 2015/2436, допуска възлагането на задължението за излагане на фактите върху страната, която иска отмяна на дадена марка поради неизползване. Това задължение може да се обоснове с претегляне на интересите на съответните страни. В производство по отмяна на марка поради неизползване ищецът е длъжен да установи, доколкото е възможно, дали ответникът е използвал реално своята марка. Едва след такова проучване и изложение на резултатите от него последният трябва да бъде задължен да разкрие използването на марката си. Тъй като не се изисква никакъв конкретен правен интерес за подаване на искане за отмяна на марка поради неизползване, всяко лице би могло да принуди притежателя да оповести използването на своята марка, което би довело до сериозен риск от злоупотреби с процесуални права. Всъщност ищецът би могъл да принуди притежателя на съответната марка да се откаже от търговски тайни и да положи значителни усилия за проучване, за да докаже реалното използване на своята марка.

Тъй като Директива 2015/2436 не урежда националното производство във връзка с искане за отмяна на марка поради неизползване, запитващата юрисдикция счита, че решение от 22 октомври 2020 г., Ferrari (C‑720/18 и C‑721/18, EU:C:2020:854) допуска ищецът да носи задължение за излагане на фактите, както счита тази юрисдикция.

При тези обстоятелства Областен съд Саарбрюкен решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли правото на Съюза, по-специално Директива [2008/95], и по-специално член 12, съответно Директива [2015/2436], и по-специално членове 16, 17 и 19, да се тълкуват в смисъл, че полезното действие на тези разпоредби забранява тълкуване на националното процесуално право,

а)   което налага на ищеца в гражданско производство с предмет заличаване на марка с национална регистрация поради отмяната ѝ вследствие на неизползване задължение за излагане на факти и обстоятелства, различно от тежестта на доказване, и

б) което в рамките на това задължение за излагане на факти и обстоятелства изисква от ищеца,

–   доколкото е възможно за него, да обоснове в това производство неизползването на марката от ответника, и

–  освен това да извърши свое собствено проучване на пазара, което е съобразено с искането за заличаване и особеностите на съответната марка?“.

Решението на съда:

Член 19 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, което в производство по искане за отмяна на марка поради неизползване изисква от ищеца да направи проучване на пазара относно евентуалното използване на тази марка от нейния притежател и доколкото е възможно, да представи обосновано в това отношение становище в подкрепа на искането си.

сряда, 16 март 2022 г.

Kärcher спечели спор относно своята регистрирана марка за жълт цвят

Както е известно регистрацията на цветови марки може да представлява сериозно затруднение за всеки заявител. В не малка част от случаите такива марки се отказват от Патентните ведомства по света. Изключение правят ситуациите в които заявителя докаже придобита отличителност на цвета, като знак идентифициращ неговите стоки или услуги.

В тази връзка немската компания Kärcher, произвеждаща машини за почитване, спечели съдебно дело в Бенелюкс касаещо следната регистрирана от компанията марка за цвят с международен цветови код RAL 1018 (zinc yellow):

Компанията използва този цвят за всичките си продукти в продължение на дълги години. 


Конкурентната компания Varo започва да предлага следните почистващи машини под високо налягане в жълт цвят:


Kärcher завеждат съдебно дело за нарушаване на правата върху тяхната регистрирана цветова марка и го печелят.

Съдът приема за доказана вторичната отличителност на този конкретен цвят за почистващи машини.

Varo използва жълт цвят за идентични стоки. Според съда леката вариация в цвета не е достатъчна за да преодолее вероятността за объркване в потребителите.

Казусът показва колко ценни могат да са цветовите марки. За даможе обаче да се разчита на тяхната защита обаче е нужно последователност в начина на използване, както и стабилни доказателства за придобита отличителност на марката във времето.

Източник: Taylor Wessing - Saskia Bullens за Lexology.






понеделник, 14 март 2022 г.

Дали MAIMAI е сходна марка на YAMAMAY на територията на ЕС?


Европейският съд излезе с решение по дело T-589/20, Calzaturificio Emmegiemme Shoes Srl срещу Inticom SpA.

Казусът касае заявена от Calzaturificio Emmegiemme Shoes Srl  словна европейска марка за MAIMAI MADE IN ITALY в класове:

  • 18: „Кожа и имитация на кожа; стоки, изработени от тези материали, които не са включени в други класове; животински кожи”;
  • 25: „Облекло; обувки ; шапки за глава”;
  • 26: „Щипки за обувки“.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Inticom SpA на основание по-ранна европейска марка YAMAMAY за класове 18, 25, 26.

След обжалване на решението на опозиционната дизивия, Апелативният борд на EUIPO потвърждава частично опозицията поради идентичност и сходство на стоките, ниска степен на визуално и средна степен на фонетично сходство.

Буквите Y и I се произнасят по един и същи начин в част от езиците на държавите в ЕС. Елементът  MADE IN ITALY е описателен и няма съществена тежест за оценката. 

Концептуалното сравнение на знаците от друга страна е невъзможно поради липса на конкретно тяхно значение.

В допълнение притежателят на по-ранната марка успешно доказва нейното реално използване на пазара в ЕС.

Решението е обжалвано пред Европейският съд, който го потвърждава. 

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB


сряда, 9 март 2022 г.

McDonald's заяви марки за виртуални храни и напитки


Темата за Мета вселената стана изключително актуална в последните месеци и най-вече след обявената амбиция на Facebook да работи усилено за нейното изграждане.

Според Wikipedia: Метавселената е мрежа от 3D виртуални светове, фокусирани върху социалната връзка. Във футуризма и научната фантастика терминът често се описва като хипотетична итерация на Интернет като единен, универсален виртуален свят, който се улеснява от използването на устройства за виртуална и разширена реалност.

В тази връзка все повече компании започват да предприемат действия относно защита на тяхната интелектуална собственост в това ново виртуално пространство. Преди време този блог писа за заявените от Nike марки за виртуално облекло и обувки.

Сега друга компания McDonald's е заявила 10 нови марки за McDonald’s и McCafe в САЩ и 3 Европейски марки, касаещи следните класове:

  • 9 - Виртуални храни и напитки. Мултимедийни файлове за изтегляне, съдържащи произведения на изкуството, текст, аудио и видео файлове и незаменими токени.
  • 35 - Онлайн услуги за търговия на дребно с виртуални стоки.
  • 41 - Развлекателни услуги, а именно предоставяне на онлайн реални и виртуални концерти и други виртуални събития.
  • 43 - Управление на виртуален ресторант с реални и виртуални стоки, управление на виртуален ресторант онлайн с доставка до дома.
Целта на подобни заявки е да предоставят защита на търговските марки във виртуалното пространство за виртуални стоки и услуги, които ще бъдат търгувани на база блокчейн технология. Всеки потребител ще може да купува за своя аватар различки дигитални стоки, като обувки, облекло, храна и тн.

понеделник, 7 март 2022 г.

Кога балсам за устни не може да бъде европейска марка?

Регистрацията на трийзмерни марки е предизвикателство, което в определени случаи може да бъде преодоляно, а в други категорично не.

Наскоро Общият съд на Европейския съюз излезе с решение C‑672/21 P, Eos Products Sàrl срещу EUIPO, което касае именно спор за възможността трийзмерен знак да бъде търговска марка.

Казусът представлява опит на Eos Products да регистрира следната трийзмерна европейска марка, представляваща яйцевидна опаковка на балсам за устни, заявена за класове 3 (включително нелечебни балсами за устни), 5 (включително лечебни балсами за устни) и 21 (включително контейнери за козметика):

EUIPO отказва регистрацията на абсолютни основания - липса на отличителност. Освен това ведомството изтъква, че така представената форма на опаковка за балсам за устни не се различава съществено от други подобни опаковки налични на пазара. 

Eos Products оспорва това заключение претендирайки, че заявената форма има присъща отличителност, като са приведени и доводи за придобита такава.

Апелативният борд на EUIPO приема, че обли и сферични форми са типични за подобни продукти, което личало и от приведените от заявителя примери.

По отношение на придобитата отличителност, Бордът приема че приложените доказателства касаят единствено клас 3. Дори и за този клас обаче доказателствата не са достатъчни. Според ведомството доказателствата показват формата на балсамът но в различни цветови комбинации,  а не в бяло, както е заявена марката. Освен това върху опаковката била поставяна и индикацията EOS.

Приложените социологически проучвания касаели само две страни от ЕС - Австрия и Германия, което е недостатъчно за да се определи, че марката има отличителност на територията на целия ЕС.

Решението е обжалвано и пред Европейският съд но не е допуснато за разглеждане.

Този казус показва за пореден път колко трудна и понякога непредсказуема може да бъде процедурата по регистрация на трийзмерни марки. Наскоро Общият съд се произнесе по сходен казус с червило  Guerlain, където заявителя постигна успех.

Източник: IPKat.

сряда, 2 март 2022 г.

Нови такси за заявяване на международни марки за Сингапур

WIPO съобщава за въвеждането на нови такси за международни заявки за търговски марки посочващи Сингапур. Новите такси ще са валидни от 08.05.2022 и са както следва: