петък, 29 март 2019 г.

Канада подписа три ключови спогодби за международна регистрация на търговски марки

WIPO съобщава за присъединяването на Канада към три ключови международни спогодби - Ницката класификация за посочване на стоки и услуги при регистрация на търговски марки, Мадридският протокол за международна регистрация на марки и споразумението от Сингапур за защита на търговски марки.
Тази новина е дългоочаквана, особено от международни заявители на марки, тъй като Канада беше последната страна от G8, която не беше подписала тези спогодби, което от своя страна затрудняваше значително регистрацията на марки на нейна територия.
Документите влизат в сила за страната от 17.06.2019, дата след която Канада ще може да бъде посочване в заявки за международни марки с посочване на стоки и услуги съобразно класовете по Ницката класификация.

сряда, 27 март 2019 г.

Индустриалното осветление не е сходно на осветление за коледни елхи според Европейския съд

Малайзиската компания IQ Group Holdings заявява по международен път европейска марка LUMIQS за:

Клас 11- Осветителни тела за индустриална употреба; Светодиодни лампи; осветителни апарати за излъчване на светлина; Апарати за осветление; Електрически осветителни апарати; крушки за осветление; обвивки за осветление; Осветителни тела за таван; Таванни лампи; Осветление за бюро; електрически светлини; аварийни светлини; Филтри за осветителни апарати; газови лампи; светли барове; светлоотразители; светли нюанси; осветителни панели; Външни осветителни тела; Външно осветително оборудване; светлини на място; осветителни тръби; Охранителни осветителни тела; но не включващи светлини за коледни елхи или някое от горепосочените стоки, предназначени за използване с коледни елхи, и не включващи фестивални светлини или някой от горепосочените стоки за употреба с фестивални светлини.

Срещу тази марка е подадена опозиция от немската компания Krinner Innovation на основание  по-ранна европейска марка LUMIX, за класове:

- клас 11: осветителни инсталации, а именно електрически светлини за коледни елхи (вериги от свещници или декоративни светлини за коледни елхи, свещи без кабели, декоративни светлини за коледни елхи без кабели);
- клас 28: електрически декорации за коледни елхи (вериги и декоративни коледни светлини без кабели);

EUIPO потвърждава опозицията и отказва регистрация на заявената марка. При обжалването обаче Общият съд на Европейския съюз анулира това решение. Според съда EUIPO е допуснало грешка приемайки стоките на двете марки за сходни.

Съдът счита, че:

"светлинните устройства за промишлена употреба, от една страна, и електрическите светлини и декорации, от друга страна, не могат да се считат за сходни въз основа само на факта, че са едновременно „източници на светлина“ или „електрически осветителни апарати“, като се има предвид, че естеството и предназначението на тези стоки са различни и че те не са нито допълващи се, нито в конкуренция.

Освен това фактът, че стоките могат да бъдат продавани в едни и същи търговски обекти, като универсални магазини или супермаркети, не е от особено значение, тъй като в тези търговски обекти могат да се намерят много различни видове стоки, а потребителите не приемат автоматично, че те са от същия производствен източник. По този начин продажбата на стоки, обхванати от конфликтните знаци, може да се осъществи в търговски обекти, които са географски близки, без това да води до ясна допълняемост между тези стоки от гледна точка на потребителя. Същото се прилага, когато, както в настоящия случай, разглежданите стоки се продават онлайн.

Пълният текст на решението може да откриете тук.

вторник, 26 март 2019 г.

Водеща новина - Европейският парламент одобри авторскоправната реформа в съюза

Днес, 26.03.2019г. Европейският парламент одобри с 348 срещу 274 гласа спорната реформа касаеща авторскоправната защита в съюза. Това приближава нейното окончателно въвеждане на територията на ЕС с още една стъпка. Предстой и одобрението й от съвета на министрите на ЕС. 

Накратко реформата означава:





  • различните социални мрежи ще трябва да следят още по внимателно за нарушаване на авторски права;
  • интернет компаниите предлагащи съдържание ще трябва да сключват лицензионни договори с носителите на авторски и сродни права;
  • доставчици на новини, като Goofle news ще трябва да заплащат на издателите при използване на пасажи от тяхните новини;
  • Нестопански организации и сайтове, като Wikipedia са освободени от тези нови изисквания, стига използването на съдържание да е за образователни и научни цели;
  • новосъздадени компании с годишен оборот до 10 милиона долара също са изключени от тези изисквания;
За повече информация тук.
Източник: DW.




понеделник, 25 март 2019 г.

Десен на плат може да бъде търговска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑21/18 Textilis Ltd, Ozgur Keskin срещу Svenskt Tenn AB. Делото касае следният казус:

Svenskt Tenn предлага на пазара мебели, платове за мебели и други артикули за вътрешно оформление.

През 30-те години на двадесети век Svenskt Tenn започва да работи с архитекта Йозеф Франк, който създава за него редица десени за платове за мебели, един от които е известен с името „MANHATTAN“; Svenskt Tenn предлага на пазара изделия с този десен и твърди, че притежава правата върху него по силата на авторското право.

На 4 януари 2012 г. Svenskt Tenn подава заявка за регистрация на марка на ЕС в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Тази фигуративна марка, наречена „MANHATTAN“, е регистрирана под номер 010540268.

Стоките и услугите, за които е регистрирана посочената марка, са от класове 11, 16, 20, 21, 24, 27 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и съответстват на следното описание: абажури за лампи (клас 11), покривки за маса, салфетки от хартия, подложки от хартия, опаковъчна хартия, книги за писане и чертане, плакати (клас 16), мебели (клас 20), домакински или кухненски прибори и съдове, четки, стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове (клас 21), текстил и текстилни изделия, които не са включени в други класове, покривки за легла и покривки за маси (клас 24), килими, нетекстилни тапети за стени, тапети (клас 27), услуги за търговия на дребно, свързани с продажбата на мебели, възглавнички, огледала, тапети, килими, лампи, текстилни продукти, текстилни продукти, стоки за парти, домакинство и кухненски принадлежности и ведра, сервизи за хранене, стъклени изделия, порцелан, грънчарски изделия, свещници, кърпи от хартия, торби, бижутерия, книги и списания (клас 35).

Фигуративната марка „MANHATTAN“ представлява следното:

Textilis е учредено по английското право дружество, притежавано от г‑н Keskin, което започва да осъществява дейност по електронна търговия през 2013 г. Това дружество продава тъкани и изделия за вътрешно оформление с десени, сходни на шарките на фигуративната марка „MANHATTAN“.

Svenskt Tenn предявява пред Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм, Швеция) иск срещу Textilis и г‑н Keskin за нарушение на марката „MANHATTAN“, която то притежава, както и иск за нарушение на авторското му право. То също така иска да бъде забранено на Textilis и на г‑н Keskin, под заплаха от санкция, от една страна, да предлагат на пазара някои точно определени артикули или по друг начин да ги правят достъпни за обществеността в Швеция и от друга страна, да използват тази марка в Швеция за тъкани, декоративни възглавници и мебели.

В отговор Textilis и г‑н Keskin предявяват пред посочения съд насрещен иск, с който се цели марката „MANHATTAN“ да бъде обявена за недействителна, доколкото, от една страна, била лишена от отличителен характер и от друга, с оглед на начина, по който била използвана, се състояла от форма, която придава значителна стойност на стоката, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009.

Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм) отхвърля насрещния иск по-специално с мотива, от една страна, че съгласно член 4 от Регламент № 207/2009 всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално рисунките, могат да бъдат марки на ЕС, стига да имат отличителен характер, и от друга, че марката „MANHATTAN“ не е форма по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от този регламент.

Stockholms tingsrätt (Първоинстанционен съд Стокхолм) приема, че Textilis и г‑н Keskin са нарушили марката „MANHATTAN“, както и притежаваното от Svenskt Tenn авторско право.

Textilis и г‑н Keskin обжалват това решение пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд), като искат по-специално марката „MANHATTAN“ да бъде обявена за недействителна на основание член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009.

В подкрепа на въззивната си жалба те изтъкват, че знак, който се състои от десена на плат, не може да бъде регистриран като марка, като в противен случай би бил заобиколен принципът на ограничение във времето на закрилата на авторското право. Според тях по тази причина член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 не допуска да бъдат регистрирани като марка знаците, състоящи се изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките.

От своя страна Svenskt Tenn възразява, че знаците, които се състоят от формата на десен, могат да бъдат регистрирани като марки на ЕС, каквато е фигуративната марка „MANHATTAN“.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска да се установи дали фигуративна марка като марката „MANHATTAN“, която представлява двуизмерно изображение на двуизмерен продукт, като например плат, може да се разглежда като форма по смисъла на тази разпоредба. Посоченият съд подчертава в това отношение, че от член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 недвусмислено следва, че предвиденото в тази разпоредба основание за недействителност може да бъде налице за триизмерни марки и двуизмерни марки, представляващи изображение на триизмерни форми, като например изображение на скулптура или ваза, както е прието в точки 110—115 от решение на Съда на ЕАСТ от 6 април 2017 г., Norwegian Board of Appeal for Industrial Property Rights — appeal from the municipality of Oslo (E‑05/16) или в решение на Съда от 18 юни 2002 г., Philips (C‑299/99, EU:C:2002:377).

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска обаче да се установи дали подобно основание за недействителност може да бъде налице за двуизмерни марки, представляващи изображение на двуизмерен продукт, като например десен върху тъкан или пък изображение на живопис. В това отношение той отбелязва, че би било странно да се приеме, че подобно основание за отказ на регистрацията не може да бъде налице в такива случаи, доколкото няма никакво основание триизмерната скулптура и двуизмерната живопис да се третират по различен начин.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) посочва, че за разлика от марката, разглеждана в делото, по което е постановено решение от 12 юни 2018 г., Louboutin и Christian Louboutin (C‑163/16, EU:C:2018:423), която се състои от цвят на подметката на обувка, разглежданата във висящото пред него производство фигуративна марка „MANHATTAN“ е защитено с авторско право произведение на изкуството.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) иска да се установи дали изменението на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009, което е въведено с Регламент 2015/2424 и съгласно което се отказва регистрацията не само на знаците, състоящи се изключително от „формата“, но и на знаците, състоящи се от „друга характеристика на стоките“, която им придава значителна стойност, може да се отрази на преценката, която следва да се извърши относно това основание за недействителност. В това отношение посоченият съд иска да се установи дали във висящото пред него производство следва да се приложи Регламент № 207/2009, или измененият Регламент № 207/2009, като се има предвид, че марката „MANHATTAN“ е регистрирана, обявяването на недействителност е поискано и обжалваното на въззивна инстанция първоинстанционно решение е постановено преди 23 март 2016 г. — датата, на която влиза в сила Регламент 2015/2424.

Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) посочва, че във всички случаи и независимо от това коя е приложимата редакция на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii), ако се допусне, че тази разпоредба се прилага за двуизмерни марки, представляващи изображение на двуизмерен продукт, възниква въпросът какви критерии позволяват да се определи дали за знак като разглеждания в главното производството може да се приеме, че „се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките“, когато регистрацията на този знак като марка обхваща няколко класа стоки и марката е създадена така, че може да се поставя върху цялата стока или върху съществени части от нея или пък да се използва като лого.

В това отношение този съд подчертава трудността да се прецени такова основание за недействителност, доколкото заявителят на марката е длъжен само да посочи стоките, за които има намерение да използва марката, а не да уточни практическите условия за използването на знака, за който иска защита.

Следователно марката може според случая да бъде поставена върху цялата стока, като например върху плат за мебели, хартия или поднос, като по този начин тя става съществена част от самата стока и в много от случаите е налице идентичност между марката и стоката, или пък тя може да заема малко място върху стоката, по-специално когато се използва като лого.

С оглед на тези обстоятелства Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, действащ като Патентен и търговски апелативен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4 от Регламент 2015/2424 да се тълкува в смисъл, че член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от изменения Регламент № 207/2009 е приложим за преценката на недействителността (съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009), извършвана от съд след влизането в сила на изменението, т.е. след 23 март 2016 г., дори ако става въпрос за иск за обявяване на недействителност, предявен преди тази дата и съответно за регистрирана преди тази дата марка?

2) Следва ли член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от приложимата редакция на Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада знак, който се състои от двуизмерното изображение на двуизмерен продукт, например плат за мебели, върху който като шарка е поставен въпросният знак?

3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съгласно какви принципи следва да се тълкува изразът „знаци, които се състоят изключително от формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките“ в член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от [изменения Регламент № 207/2009], когато регистрацията обхваща широк спектър от класове стоки и стоки, а знакът може да се поставя върху стоките по различни начини? Следва ли преценката да се направи въз основа на по-обективни/общи критерии, например като се приеме за отправна точка това как изглежда марката и как тя може да бъде поставяна върху различни стоки, т.е. без да се взема под внимание начинът, по който притежателят на марката фактически е поставял или е предвиждал да поставя знака върху различни стоки?“.

Решението на съда:

 1)  Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз], изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим за марки, регистрирани преди влизането в сила на Регламент № 207/2009, изменен с Регламент 2015/2424.

2) Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който се състои от двуизмерни декоративни шарки и е поставен върху стоки като плат или хартия, не „се състои изключително от формата“ по смисъла на тази разпоредба.

петък, 22 март 2019 г.

Bacardi спечели дело в Турция за търговска марка, която не използва

Mutlu Köse публикува интересна новина за Marques Class 46 относно съдебната практика в Турция в казуси свързани с неизползване на регистрирани търговски марки.
Конкретният спор касае иск от страна на Bacardi срещу турският производител на напитки KIRBIYIK FREEZER за имитация на притежавана от компанията марка BREEZER. 
В отговор турската компания иска отмяна на марката на Bacardi поради неизползването й за период от 5 години.
Bacardi никога не са използвали марката си в страната, макар тя да е регистрирана от 2001 година. Причината за това е изискване на турското законодатество, което не позволява продажбата на коктелни напитки с наличие на алкохол в страната, за каквито именно се използва марка BREEZER по света.
Съдът в страната приема, че това е обективна причина за неизползването на марката и отхвърля искането на турската компания, като същевременно уважава иска на Bacardi за нарушаване на права върху марка BREEZER.

сряда, 20 март 2019 г.

Защо марка SPRITE има проблем с JallaXXXXXX в Норвегия?

Tom Ekeberg (Zacco) пубикува интересна статия за Lexology относно разгорял се спор между Coca Cola и норвежката компания за напитки OM, която опитва да използва марка JALLASPRITE. Американската компания възразява срещу това използване н резултат на което OM променя марката си на JallaXXXXXX.
Въпреки това обаче Coca Cola завежда съдебно дело с обвинение, че използването на JALLASPRITE нарушава права върху нейна регистрирана по-ранна марка SPRITE. От друга сдтрана използването на JallaXXXXXX също засяга нейните права, тъй като SPRITE е общоизвестна марка, поради което OM се опитва да се възползва от нейната репутация. За потребителите ще е ясно че XXXXX означава зачеркване на думата SPRITE, използвана преди това от OM.
Съдът отказва да издаде заповед за преустановяване използването на марка JALLASPRITE, тъй като норвежката компания вече е предприела действие за преустановяване на използването.
По отношение на марка JallaXXXXXX, обаче съдът се съгласява с позицията на Coca Cola и издава заповед за преустановяване на използването й от OM.
Причината за това е че норвежката компания опитва да извлече маркетингови дивиденти от наличият казус комуникирайки на потребителите чрез различни медии необходимостта от промяна на марката й, натискът от страна на Coca Cola за това и факта, че с ХХХХХ прикрива думата SPRITE. Поради това съдът приема че потребителите свързват JallaXXXXXX с по-ранната марка SPRITE възползвайки се от нейната репутация.

понеделник, 18 март 2019 г.

Как онлайн търговците да комуникират с потребителите си - казусът Amazon

Генералният адвокат на Европейския съд G. PITRUZZELLA излезе със становище по дело  C‑649/17 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. срещу Amazon EU Sàrl. Делото касае следното:

Bundesverband упреква Amazon — платформа за онлайн продажби, че не изпълнява по ясен и разбираем начин задълженията за информиране на потребителите и така нарушава германското национално право за прилагане на Директива 2011/83.

По-специално, според жалбоподателя по главното производство Amazon е пропуснал да посочи на потребителите преди продажбата от разстояние (онлайн) номера на факса и ги е принудил да правят голям брой стъпки в сайта, включващи и някои въпроси, свързани със самоличността на потребителите, преди да се покаже телефонният номер за връзка с колцентъра.

По този начин била нарушена правната уредба на действащия в Германия Закон за защита на потребителите, който в приложение на Директива 2011/83 задължава търговеца да посочи по ясен и разбираем начин, освен географския адрес, също и телефонния номер, както и номера на факса и адреса на електронната поща, ако има такива, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него.

Според жалбоподателя по главното производство системата за автоматично обратно обаждане и незабавният чат, които също се предлагат от Amazon, не са достатъчни за изпълнение на предвидените в закона задължения.

След като сезира Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия), който на 13 октомври 2015 г. отхвърля иска, Bundesverband подава жалба пред Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн, Германия).

С решение от 8 юли 2016 г. съдът отхвърля жалбата и потвърждава първоинстанционното решение.

Накрая Bundesverband подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) разпорежда да бъде отправено преюдициално запитване до Съда, тъй като изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на законодателство като германското, което изисква посочването на телефонния номер на търговеца във всички случаи, а не само ако съществува такъв.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да отправи запитване до Съда относно правилното тълкуване на израза „ако съществува такъв“, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в), както и относно характера, изчерпателен или не, на предвидения в посочената разпоредба списък на средствата за комуникация и относно съдържанието на задължението за прозрачност, наложено на търговеца.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?

2) Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?

4) Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

5) От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?“.

Становището на Главния адвокат:

„1) Директива 2011/83 — поради изискването за пълно хармонизиране и с оглед на нейното буквално, систематично и телеологично тълкуване — не допуска национално законодателство, което задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а във всички случаи, преди последният да направи поръчката.

2) Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че не задължава търговеца да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нов адрес на електронна поща, ако реши да сключва и договори от разстояние.

3) Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че като „налични“ в предприятието се считат само средствата за комуникация, които търговецът реши да използва за контакт с потребителите при сключването на договори от разстояние.

4) Списъкът на средствата за комуникация, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС (телефон, факс и електронна поща), не е изчерпателен и търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени в този член, като например интернет чат или система за обратни обаждания, при условие че независимо от използваните средства за комуникация, той реално гарантира на потребителя възможността да избира измежду множество средства за комуникация, които да използва, както и възможността за бързо осъществяване на контакт и за ефективна комуникация, и при условие че информацията относно тези средства е предоставена по ясен и разбираем начин.

5) За целите на прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС информацията за средствата за комуникация, предоставени на потребителя от търговеца, трябва да е достъпна по прост, ефективен и сравнително бърз начин.“

петък, 15 март 2019 г.

Черно-бялото господство при оценка на марки в Швеция приключи

Hans Eriksson публикува интересна статия за IPKat дискутираща шведската практика за оценка на сходство между марки на база цветове.
Практиката в Швеция до момента беше, че марка в черно и бяло автоматично покрива всякакъв тип цветови комбинации, което даваше предимство на подобни знаци при оценка на сходство с по-късни идентични марки в цвят.
Макар и със забавяне Патентното ведомство на страната и съда промениха тази практика, синхронизирайки я с позицията на Европейския съд по дело  C-252/12 Specsavers, според която марки в черно и бяло не могат да покриват всякаква цветова комбинация.
Швеция заедно с Дания и Норвегия, беше една от малкото страни в Европа, която поддържаше подобно разширително тълкуване при оценка на цветово сходство между марки.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

сряда, 13 март 2019 г.

Monster Energy загуби опозиция срещу изображение на крака

Производителят на енергийни напитки Monster Energy загуби опозиция срещу следната заявена в клас 32 (бири, бири с ниско съдържание на алкохол; безалкохолни напитки, сиропи и препарати за приготвяне на напитки; с изключение на енергийните напитки) марка във Великобритания:
Срещу тази заявка Monster противопоставя фамилия от по-ранни европейски марки в клас 32 (безалкохолни напитки):

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията. Доводите за това са, че визуално и концептуално марките не са достатъчно сходни за да причинят объркване сред потребителите. Доката заявената марка представлява изображение на крака, то по-ранните марки представляват драскотини от нокти на животно. Въпреки че и двата знака могат да бъдат интерпретирани, като буквата М, това не е достатъчно за да преодолее разликите между тях.
Текстът на решението може да откриете тук.
Източник: WIPR.

понеделник, 11 март 2019 г.

Adidas спечели опозиция относно своя търговска марка в Япония

Adidas спечели опозиция относно своя марка в Япония. Казусът касае следната заявена фигуративна марка от китайска компания в клас 25:
Срещу тази марка е подадена опозиция от Adidas на базата на следната по-ранна регистрирана марка също в клас 25:
Според немската компания визията на заявената марка създава впечатление, което е силно сходно на това създавано от нейната марка, която притежава репутация на територията на Япония. Поради това според Adidas възниква сериозна опасност от причиняване на объркване сред потребителите относно реалният притежател на марките.

Опозиционният борд на японското патентно ведомство потвърждава тези опасения на немската компания, приемайки наличието на сходство между знаците, което се подкрепя и от сериозната репутация на по-ранната марка и идентичността и сходството на стоките.

петък, 8 март 2019 г.

Кратки IP новини

1.Липса на сходство между  “an apple” и the letter „J“. За повече информация тук.  

2. Изчисляване размера на вреди от нарушаване на авторски права чрез хипотетични лицензионни такси. За повече информация тук. 

3. Развитие на законодателството за Европейски дизайни. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

сряда, 6 март 2019 г.

Какво се случва с европейските търговски марки при твърд Брекзит - разяснения

Патентното ведомство на Великобритания публикува насоки относно заявените и регистрирани европейски търговски марки в случай на твърд Брекзит.
Според информацията при липса на сделка, всички европейски марки ще преустановят действието си на територията на страната. Въпреки това Великобритания ще предостави закрила на тези марки трансформирайки ги в национални марки, като към номера на всяка европейска марка се добави UK009.
Трансформирането няма да струва нищо на притежателите на тези марки, които обаче няма да получат национални сертификати, а само достъп до базата данни на ведомството с отразената информация.
По отношение на заявени европейски марки към датата на Брекзит, при липса на сделка, те ще трябва да бъдат заявени в рамките на 9 месеца на територията на Великобритания. По този начин тези марки ще ползват преоритетната дата от европейските си заявки.
Пълният текст на информацията може да откриете тук.



понеделник, 4 март 2019 г.

HBO загуби опозиция относно GAME OF THRONES

HBO загуби спор за търговска марка във Великобритания. Казусът касае опозиция от страна на HBO срещу следната заявена марка за клас 34:

Срещу тази марка е противопоставенна по ранна европейска марка GAME OF THRONES също за клас 34. Според компанията заявената марка е объркващо сходна, като се възползва от дългогодишната репутация на по-ранната марка наложена на пазара.
Според Патентното ведомство на Великобритания марките не могат да бъдат объркващо сходни за потребителите. Въпреки определената степен на визуално и фонетично сходство, марките са напълно различни от концептуална гледна точка.
Приложените доказателства за репутация на по-ранната марка касаят използването и за ТВ сериали и не могат да бъдат отнесени към стоките на заявената марка.
Източник: WIPR.

петък, 1 март 2019 г.

Албания се присъедини към Лисабонското споразумение

WIPO съобщава за присъединяването на Албания към Лисабонското споразумение за международна регистрация на наименования за произход. Споразумението влиза в сила за страната считано от 08.05.2019, дата след която Албания ще може да бъде посочвана в заявки за такива означения.
За повече информация тук.